Произход на безвластническите идеи и движение
жүктеу/скачать 0.69 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Отрицателната социална роля на частното притежаване на средствата за производство започва от момента, когато то се превръща в монопол
| СОБСТВЕНОСТ
В първоначалната си поява собствеността, като зародиш и форма на власт и по-точно на икономическа власт, е плод на насилие, на грабеж, на облагодетелстване, на привилегия и робство - физическо и духовно. В своя шесттомен труд "Земя и Човек" Елизе Реклю пише следното:" Войната е една от големите и най-важни причини, довели до създаването на частната собственост." Победата над чуждото племе е придружена с ограбване, при което и самите хора често стават собственост на победителя. Военният вожд споделя част от плячката си с тези, които имат заслуги в извоюваната победа. Така се слага началото на частната собственост. За нейното начално натрупване играе роля и религията в различните епохи, чиито привърженици събират дарения за църквата и нейните служители. По-нататък разрастването на собствеността се обуславя от експлоатацията на човешкия труд, много често безплатен и робски. Утвърждаването на собствеността като институция се явява резултат на освещаване от духовната и политическа власт. Това обстоятелство й дава пълна обществена власт, каквато се наблюдава през цялата съвременна история. Първоначалното заграбване на материални ценности не би имало никакво трайно значение, ако не беше последвано от юридическия механизъм за "узаконяване" на наследяваното, както и всички привилегии, които осигуряват на собствениците и правоимащите различните закони на политическата власт, закони, които се отнасят до правото на собственост. Така че съществуването, разрастването и увековечаването на частната собственост е пряко свързано с това на държавата. По тази причина анархистите свързват унищожението на едната с това на другата. Целият исторически опит е показал, че собственост и държава са неразривно свързани и зависими една от друга. Който каже собственост, казва монопол, привилегия, а никакъв монопол и привилегия не биха били възможни без да са узаконени, респективно гарантирани от някаква институционна сила. Такава сила се явява държавата. Самата държава олицетворява привилегията. Това е привилегия да се управляват другите, което държавата си осигурява чрез йерархичното устройство на обществото. Политическата привилегия, която е неизбежна в рамките на държавната организация, дава възможност за материални облаги и права. Те на свой ред водят до натрупване на собственост, което става реалност, дори когато не е гарантирано от правото на наследяване. Съществуването на държавата обуславя съществуването и запазването на собствеността под най-различни форми. Характерното при натрупването на тази собственост е, че едни живеят и трупат за сметка на други. В болшевишката държава собственическата класа е управляващата държавна бюрокрация. След болшевишкия опит едва ли има още наивници, които да вярват в “социалистическата” роля на държавата. Но това са истини, които още Прудон и Бакунин предвидиха. Разочарованията, които донесе болшевишкият неуспех, всестранната и дълбока реакция, която предизвика неговата крайно брутална и цинична диктатура във всички обществени слоеве, дадоха особено отрицателно отражение върху възприемането на частната собственост и свързаните с нея илюзии. Това се отнася особено за дребната собственост в селското стопанство. От гледна точка на духовната еволюция, която обуславя социалния напредък, това е най-голямото зло, което причини болшевизмът. Той унищожи идеята за социализъм. Така в съзнанието на народните маси и особено в това на дребните селяни, които преобладават у нас, бе реабилитирано едно заблуждение. Такова например е твърдението, че собствеността е крепост, гаранция за свободата. Трудовият характер на собствеността е друго подобно заблуждение, което отново се лансира. Между впрочем, напредналото развитие на държавните системи, с което се характеризира нашата епоха, засегна дълбоко свещеното право на частна собственост. То бе погазено не само от болшевиките, които му нанесоха брутален удар, но поради липсата на стопанска ефективност на собствената им система, предизвикаха силна реакция. Частното притежание на средствата за производство създава илюзорна представа за независимост и свобода в страните с изостанало селскостопанско развитие и раздробена поземлена собственост, с преобладаващо занаятчийско производство или полузанаятчийска промишленост. Прекомерното разрастване на държавния апарат, все по-широката намеса на държавата в стопанския живот чрез създаването на монополи и прекомерно увеличаване на данъците, в много случаи превръщат държавата във фактически собственик там, където тя не е изпреварена от финансовия, индустриален и търговско-посреднически капитал. Колкото до трудовото частно ползване и неговото право на съществуване, никой разумен човек не би го отрекъл. Но то е възможно, когато не се нарушава елементарната човешка справедливост, която признава равни права за всички. Частното ползване на средствата за производство в рамки, които се покриват от възможностите на собствения труд на притежателя и без експлоатация на чужд труд, поначало не противоречи на социализма и комунизма. Дори Прудон, който произнесе знаменитата си формулировка "Собствеността е кражба", изпадна в заблуждение по отношение на трудовата собственост и дойде до идеята за "народната банка" - най-слабата страна в неговото дело. Съгласно тази негова идея, "народната банка" би трябвало да осигури на всеки производител нужния почти безлихвен кредит, за да се снабди със средства за производство. Така според Прудон, при еднаквата възможност всички хора да станат собственици, частната собственост би трябвало да изчезне. Едва ли е нужно да припомняме, че тази идея, превърната в инициатива, пропадна напълно. Трудовото частно стопанисване може да съществува, но не то решава стопанските проблеми и не то олицетворява икономическата форма на властта. Собствеността като юридическа институция на икономическата форма на властта проявява истинския си характер, играе действителната си социална роля чрез монопола, който представлява - монопол над средствата за производство. Частното ползване на средствата за производство, какъвто е случаят с трудовата собственост, само по себе си още не е зло. Ако би могло всички да притежават в еднаква степен средства за производство, както се заблуждаваше Прудон, от това не биха произтекли несправедливости. Отрицателната социална роля на частното притежаване на средствата за производство започва от момента, когато то се превръща в монопол. Истинската власт на частната собственост се проявява от момента, когато лишените от средствата за производство са принудени да продават своя труд, т.е. приемат експлоатацията на тяхната мускулна и умствени енергия, за да осигуряват съществуванието си. И в този случай вече няма никакво значение дали лишените от средствата за производство са в пряк или непряк контакт с техния притежател, дали той е частно лице, акционерно дружество или държавно предприятие. Те са в пълна зависимост от собствениците на средствата за производство. Тяхната власт е толкова по-голяма, колкото по-анонимен е притежателят. Държавният капитализъм е достатъчно убедително доказателство за това. По чудовищната си експлоатация той не отстъпи в нищо на частния капитализъм. Неравенството, лошо платеният труд, социалните конфликти, безработицата, корупцията и спекулата са му също тъй присъщи както на частния капитализъм. При частния капитализъм монополите се създават и поддържат най-често от държавата. В епохата, в която живеем, ние сме свидетели на все по-голямо одържавяване на собствеността. Капитал и държава все повече се приближават един към друг. При това прогресивното етатизиране на икономиката, държавата, дори и при частния капитализъм, става действителен експлоататор или най-малко главен посредник в експлоатацията на народните маси. Това става чрез преките и косвени данъци, които се превръщат в милиарди в полза на експлоататорите. При частния капитализъм се наблюдава същата тенденция към сливане на политическата и икономическата власт, при което собствеността, като основа за икономическата власт не губи ни най-малко своята мощ. ЦЪРКВА "Кой би могъл да изброи всички убийства, кръвопролития, хекатомби, разстрели, престъпления, с които религиозният фанатизъм и мистичната нетърпимост са окървавили земята, върху която човечеството се влачи, смазано от този кръвожаден тиранин, когото духовните касти са се натоварили с мисията да ни карат да обожаваме?" жүктеу/скачать 0.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|