Доклад върху проекта за икономическирастеж и преход към пазарна икономика в България

ю. Член 139(2): да се отмени;

я. Член 154: да се отмени.

7. Препоръчва се на следните раздели от българския Търговски закон от 1896 г. да получат законна сила:

В книга I:

•  Глава Х, раздел I: Лица, които могат да се задължават по менителници;

• Глава Х, раздел П: за формата на менителницата;

•  Глава Х, раздел III: за задължението на съставителя (издателя);

• Глава Х, раздел IV: за джирото;

• Глава Х, раздел V: за предявяването на менителницата за приема­не;

• Глава Х, раздел VI: за приемането на менителницата;

• Глава Х, раздел VII: за възможността за получаване на ценни кни­жа;

• Глава Х, раздел VIII: за падежа и изплащането на менителницата;

• Глава Х, раздел IX: за постъпките при незаплащане;

• Глава Х, раздел Х: за интервенцията (посредничеството);

• Глава Х, раздел XI: за гаранцията;

• Глава Х, раздел XII: за дубликати на менителници;

• Глава Х, раздел XIII: за изгубени менителници;

• Глава Х, раздел XIV: за подправените подписи във връзка с менителниците;

• Глава Х, раздел XV: за предявяването на менителницата;

• Глава Х, раздел XVI: за правата на кредитора по менителницата;

• Глава Х, раздел ХУН: за протеста;

• Глава Х, раздел XVIII: за прилагането на чуждестранните закони;

• Глава Х, раздел XIX: за времето и мястото на предявяване и други въпроси, свързани с менителниците;

• Глава Х, раздел XX: за неперфектните подписи;

• Глава XI: заемни разписки;

• Глава XII: за чековете.

 

Структури на външната търговия

Масивното нарастване на износа на стоки за Запада с оглед спечелването на твърда валута е най-важният фактор в реализацията на българс­кия икономически план.

Съобразяването на българските закони за международна търговия със западните страни се оказва от съществено значение за свободната инициатива в националната пазарна икономика и международна търго­вия. Препоръчва се да се разгледат от българския парламент и прави­телството следните инициативи.

• Да се възстановят енергично преговорите със САЩ за получаване на статут на най-облагодетелствана нация.

• Да се възстановят енергично преговорите с Международния валутен фонд и Международната банка за членството на България в тях.

•   Да се преговаря енергично с Европейската общност и Секретариата на групата С-24 за специалните заеми от фондовете на С-24 и заеми­те, осигурявани от Европейската банка за реконструкция и развитие, за проекти, чиито приоритет групата С-24 е определила за финансова помощ на България.

Да се активизират разговорите със САЩ за участието на България в Програмата за подпомагане на източноевропейските демокрации, оценявайки че България е направила значителни стъпки към узаконяването на политическата демокрация и икономическия плурализъм, за отпуска­не на заеми от Международната банка за възстановяване и развитие и нейните филиали в групата на Световната банка, предназначени за мо­дернизиране на промишлеността, селското стопанство и инфраструкту­рата; за програмите на Международния валутен фонд, предназначени да стимулират постоянен икономически растеж, за многостранните междуправителствени заеми за стабилизиране на валутата, както и за намаляване  и  разсрочване  на българския външен  дълг,  за помощи  от "Инициативния фонд", който да осигури заеми, помощи, капитални ин­вестиции, технико-икономически проучвания, техническа помощ, обуче­ние и други форми на подпомагане на частния бизнес в България; за' търговски облаги по Общата система на митническите преференции и за даването на статута на най-облагодетелствана нация на продуктите на България, съобразно изискванията и процедурите на чл. 402 от Закона за търговията от 1974 г., т. н. добавки "Джексън-Ваник"; за квалифициране­то на България с определение, че е в националния интерес на САЩ Националната банка за внос и износ да гарантира, осигурява, да отпуска кредити и да участва в отпускането на кредити във връзка с продажбата или наема на всяка избрана стока или услуга от американски произход за ползване, продажба или наемане в НРБ; за квалификация на одобре­ние на България относно нейната кандидатура в ГАТТ.

Да се реформират българските вътрешни закони и разпоредба с цел:

•  да се намалят по-нататък ограниченията за обмяна на валута;

• да се елиминира напълно държавата от определянето и контролирането на цените и да се премахнат държавните субсидии на износните цени;

• бързо да се действа България да подпише Уеднаквената тарифна класификация и Кодовата система за вносни тарифи и експортни статистически данни;

• да се намалят по-нататък количествените ограничения по вноса и износа;

•   да се премахне напълно изискването за разширения за внос и износ; да се премахнат вносните и износните квоти; да се превърнат вносни­те квоти в тарифи; за насочване на дефицитните стоки към вътреш­ния пазар да се използва данъчната система ;

• да се премахне държавният натиск за разменна търговия при търговски сделки със западни фирми;

• да се премахне изискването всички плащания свързани със зоните за свободна търговия да се извършват в конвертируема валута;

• както е отбелязано отделно в главата за съвместни предприятия, чуждестранни инвестиции и търговския кодекс, трябва да се отменят или изменят изискванията на Конституцията и Указ 56, които утвър­ждават държавната собственост на земята и построеното върху нея и да се изменят подобните изисквания Указ 2242 с оглед да се позволи частна собственост на земята, сградите, постоянните постройки и др. в зоните за свободна търговия от предприятията, които създават зоните, а вътре в зоните от предприятията, които създават такива съоръжения;

• да се измени Указ 2242 с оглед стойността за обмитяване да бъде изчислена от стойността на всякакви български материали, труд и ре­жийни разноски, извършени в зоната за свободна търговия;

• да се измени Законът за митниците и да се изясни Законът за административните разпоредби, който да предвиди административните решения на митническите власти да бъдат обект на юридическо преразглеждане от Районния съд по местоживеенето на вносителя;

•  да се измени българският митнически закон относно следните клаузи за западните или американски митнически закони с цел да се ревизират българските закони, така че да отговарят на Западната практика, която насърчава и облекчават практикуване­то от страна на частни предприемачи на свободна търговия в между­народен мащаб.

•  Разграничаване на обикновен внос за потребление и специален режим на вноса: някои стоки могат да се произвеждат на етапи в различни страни преди потреблението им. Всяка страна добавя стой­ност към стоките, като специфичните икономически дейности се из­вършват в страната с най-голяма относителна ефективност. Тази ефективност се измерва и определя от конкурентното ценообразува­не на самия пазар; внос за по-нататъшна обработка или временно складиране преди окончателния внос за потребление, както и вносна стока, която е била монтирана в чужбина с компоненти и части про­изведени в страната вносител. (Законът за митниците трябва да приз­нава като страна на произхода на продуктите, произведени зад граница в няколко страни, онази страна, в която са станали най-съ­ществените изменения, или в която е прибавена най-съществената част от стойността). Съответно българският Закон за митниците трябва да предвижда:

а) Освобождаване от мито на компонентите, монтирани в чужбина.

б) Митническа отстъпка - възстановяване на митата, заплате­ни за вносни артикули, използвани за производство на други стоки за износ.

в) Отстъпка за непроменено състояние - възстановяване на мита­та, заплатени за вносна стока, която е изнесена впоследствие в също­то състояние, в което е била внесена.

г) Складове под митнически надзор, даващи възможност за внос на стоки в ограничени места, в които вносните стоки могат да бъдат внимателно складирани без мита, оценявани в момента на вноса.

д) Свободни пристанища - много гъвкави митнически привилегировани съоръжения, обикновено обхващащи цяло пристанище и съот­ветна прилежаща местност в рамките на географската граница, но законодателно вън от митническата й територия; съществуват малко ограничения относно внасянето и ползването на стоките в пределите на пристанището; корабите обикновено влизат в пристанището без обичайната декларация за товар и стоките, внесени в зоната, не се об­лагат с мита и не са предмет на митнически разпоредби, приложими обичайно към вносните стоки.

е) Временен внос под гаранция за вноса не се облага с мита, а се допуска в страната на временен режим за определени цели, например за излагане на търговски панаири.

ж) Митнически полици, които осигуряват защита срещу евентуална загуба на мита, ако вносителят не успее да реекспортира стоките; по­лиците са финансово средство, осигурено от гаранта, който се съгла­сява да поеме отговорността за дълга на трето лице, ако това лице не успее да заплати; митническите полици се издават от специализирани фирми, които поемат тези задължения срещу заплащане,

 

Зони за свободна инициатива

Търсейки нови пътища за развитие, България трябва да отдели особено внимание на създаването на зона за свободна инициатива от типа на Хонгконг или Сингапур. Провеждането на съвременна либерализи­рана политика, първоначално приложена в зона от 500 или 1 000 кв. км, би създало единствен по рода си в Източна Европа стопански климат за инвестиране, създаване на работни места, развитие на износа и квалификация на кадрите. От твърде ограничения успех на съществуващите зони за свободна търговия в България става ясно, че предоставените им възможности и наложените ограничения не съответствуват на тези, прилагани в международен план.

В други райони на света свободните зони, които предлагат широк ди­апазон от стимули, осигуриха просперитет на страните-спонсори. Издигането на Азия като център на производство, предназначено за експорт, се дължи най-вече на свободните икономически зони. Свободните прис­танища на Сингапур и Хонгконг повдигнаха жизнения стандарт на свое­то население до второ място в Азия /след Япония/ чрез свеждане до минимум на митническите и данъчни такси. Корея, Тайван и Малайзия видяха в своите зони за обработка на стоки за износ - индустриални паркове със специален статут (освободени от данъци и относително не-бюрократизирани), катализатори за преориентиране на икономиката си от затворена към открита. В последно време Китайската народна репуб­лика, Мавриций, Индия и Доминиканската република станаха лидери в изграждането свободни на икономически зони.

Подобни "парникови" условия за експортната индустрия се оказаха изключително полезни за много страни. До този момент в света свободните зони са създали над 3 милиона работни места, и над половината от нетния валутен приход от стокообмен на такива страни като Тайван, се осигурява от фирми от свободни зони. Много от зоните сега са водещи при въвеждането на нови технологии. Заобикаляйки традиционния дър­жавен монопол върху сателитните телекомуникации и енергетиката например, свободните зони започват да привличат трудоемки софтуерни разработки и операции по обработка на информация. Конкурентоспособните цени на комуникационните връзки дават възможност на фир­мите и техническите институти, с филиали в зоните, да получават с помощта на дистанционни системи за обучение достъп до менажерски и инженерингови курсове на приемливи цени.

Една частна Корпорация "Черно море", използваща чужд и местен частен капитал, би могла да се наеме с изграждането в България на зона за свободна инициатива с размера на Хонгконг. За постигането на тези цели, правителството на България би трябвало да приложи определени       стимули на свободния пазар, както това се прави в най-добрите свободни зони. Земята трябва да се предлага под наем, а не да се продава на чуждите фирми, за да се избегне притежанието и от чужденци. Българс­ките граждани и българското правителство ще участват в подялбата на доходите, натрупани чрез даваните под наем земи на зоната. Тези при­ходи би трябвало да съответстват на размера на либерализирането на деловия климата в зоната. България има възможност да набере опит чрез пълни, а не частични реформи и да реализира собствена икономи­ческа изгода в такава зона за свободна инициатива. Нещо повече, в усло­вията на нарастващата конкуренция на международния пазар, такава стратегия може да превърне България, в синоним на непропуснати въз­можности в очите на международния бизнес. Най-голямата печалба за българския народ от тази дейност, биха били новите работни места, но­вите технологии, новия опит в управлението, допълнителните източни­ци на стоки и услуга и по-високия жизнен стандарт.

 

Социално дело

Непосредствената задача на реформата на социалното дело в Бълга­рия е да позволи на страната да осъществи прехода към пазарна иконо­мика в условията на дълбока икономическа криза. През този период не може и да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат. Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всич­ки българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно меди­цинско    обслужване,    но   така   че   това   да    не   попречи   на осъществяването на икономическите реформи.

Това условие е решаващо и лежи в основата на най-важната препоръ­ка за провеждане на социалната реформа - отменяне на плана за ин­дексация на заплатите и пенсиите, влязъл в сила на 01.09.1990 г. Индексацията на заплатите и пенсиите най-вероятно ще породи спираловидна инфлация, ще изключи всякаква възможност за пре­връщане на лева е конвертируема валута и ще попречи на чуждес­транните инвестиции. Нещо повече, индексацията няма да изпълни дори краткосрочните си социални цели. Храната и основните стоки ще станат още по-трудно достъпни. Наистина алтернативите на индексаци­ята, които предлагаме, са болезнени, но ние смятаме, че още по-недо­пустими ще бъдат резултатите от самата индексация.

По отношение на останалите препоръки за реформа в областта на социалното дело трябва да бъдем по-внимателни. Конкретните предложения изискват много по-подробна информация и по-обширен анализ от направения в този доклад. Предлагаме следния стратегически подход.

1) В своите дискусии и в контактите с българската общественост прави­телството открито да признае, че социалните реформи, предприети в момента, са краткосрочни и имат за цел главно да изведат страната от икономическата криза. Трябва да бъдат отложени споровете за то­ва, дали България трябва да следва американския, шведския или кой­то и да е друг социален модел.

2) Тези краткосрочни решения трябва да се ръководят от три основни принципа: Минимализъм (не се опитвайте да замените посредствена, но функционираща система с нова), прагматизъм (търсете прости, но бързо действащи подобрения), приоритет на икономическите реформи (само икономическият просперитет може да гарантира пълно ре­шаване на социалните проблеми на населението).

Тактически за задоволяване на основните нужди на населението от жилища, медицинско обслужване и храна през следващите няколко го­дини се препоръчват следните подходи.

1) Помощи за безработните. Предприетата през тази година реформа е разумна. Като всяка друга система за подпомагане на безработ­ните и българската има своите слабости, но не изисква съществени промени.

2) Жилищно осигуряване. Системата на жилищното осигуряване е пример за посредствена, но функционираща система - почти всеки българин има някакво жилище. Извод: засега не правете опити да я промените. По-конкретно:

• дайте възможност за развитие на жилищното строителство с цел увеличаване на жилищния фонд;

• дайте възможност на хората лесно и евтино да закупуват изоставе­ни къщи в извънградските райони - така ще използувате най-ра­ционално наличния жилищен фонд.

Като цяло обаче

• запазете сегашната система на ниски наеми и субсидии на комуналните услуги за държавните жилища.

3) Здравеопазване. Системата на здравеопазването е пример за посредствена, но функционираща система с несигурно бъдеще. Засега средс­твата, отделяни за здравеопазването, не надвишават възможностите на страната. Ако през преходния период системата продължи да функционира както и преди, запазете я непроменена. Съществува обаче голяма вероятност зле платените лекари и сестри да предпочетат да напуснат. Ако се окаже, че системата е застрашена от "изтичане на мозъци" или ако все повече лекари предпочетат частната практика (което те ще имат възможност да направят въпреки писаните зако­ни), тогава трябва да приложите следното ограничено, прагматично, но ефективно решение:

•  въведете минимални такси за всички здравни услуги за хората над социалния минимум,

•  въведете пазарни такси за определени процедури,

• увеличете заплатите на лекарите, колкото и да струва това, за да ги задържите в системата.

Малките такси осезаемо ще намалят безотговорното използуване на медицинските услуги, без значително да ограничат достъпът до тях. Същото се отнася и до пазарните такси за определени процедури, като това не изключва оказването на помощ при критични случаи. Голямо увеличение на заплатите на лекарите е възможно при сравнително ниски раз­ходи (в системата работят само около 28 000 души), доколкото това увеличение се възприема като изолиран пример за заплащане при критични случаи.

4) Прехраната Това е единственият елемент в системата, който изисква радикална промяна. Особено важно е българското правителст­во да премахне контрола над йените на основните хранителни продукти и да въведе система за парично подпомагане на соци­ално най-слабите слоеве от населението.

За всеки е ясно колко непопулярна в политическо отношение ще бъде тази стъпка. Ние обаче я препоръчваме по една съвсем проста причина: Докато се осъществяват останалите икономически реформи, българско­то правителство ще бъде принудено да плаща на производителите все по-високи цени, за да поддържа производството и тези цени скоро ще се изравнят с пазарните. Според всички правдоподобни предположения за разликата между субсидираните и пазарните цени българското правителство скоро ще се окаже е положението да отделя твърде го­ляма  част   от   ограничените  си  средства,   за  да  гарантира снабдяването с основни хранителни продукти. Ако пък правителс­твото не успее да осигури необходимите средства, страната ще бъде изправена пред остър недостиг на основни храни. Премахване­то на субсидиите вероятно ще предизвика политически проблеми, но са­мо по този начин правителството ще бъде в състояние през следващите няколко години да отпуска необходимите средства за жилищно строи­телство, здравеопазване и помощи за безработните,

Тъй като става дума за съществени промени, ние няма да се опитва­ме да формулираме точно начините за подпомагане на онази част от населението, за която ще бъде невъзможно да си осигури достатъчна прехрана на пазарни цени. Все пак е възможно да се формулират принципите, залегнали в основата на реформата: Голяма част от население­то ще има необходимите средства и ще купува хранителни стоки на пазарни цени. Следователно усилията на правителството трябва да бъдат насочени за подпомагане на тази част от населението, която ще срещне трудности при осигуряването си с пълноценна храна.

 

Околна среда

Екологичните проблеми в България приемат застрашителни разме­ри. Трудно е обаче да се предложат конкретни реформи, тъй като централизираната икономика от миналото изостри въпросите, свързани с околната среда.

Старата система доведе до сериозни екологични нарушения поради три причини. Липсата на свободен печат затрудняваше разпространени­ето на информацията, поради което от правителствените служители не се търсеше отговорност за действията им. Отсъствието на права върху частната собственост улесняваше замърсяването, защото никой не предявяваше законни претенции, когато природните ресурси биваха разграбвани.  И  накрая,   субсидирането  на  някои  клонове   от  тежката промишленост засили замърсяването. След като на всеки един от тези проблеми се намери лек, състоянието на околната среда в България ще се подобри.

Все пак не всички екологични проблеми ще бъдат решени чрез предложените икономически реформи, затова е необходима структура, с по­мощта на която да се преодолеят останалите трудности. Налагащата се първа стъпка е замърсяването да започне да се разглежда като проблем свързан с правото на собственост. Общата собственост винаги се експлоатира повече отколкото трябва. Екологичните трудности са предизви­кани от отсъствието на право на частна собственост. Следователно реформите би трябвало да се насочат към по-доброто дефиниране и узаконяване на правото на собственост. Хората трябва да отговарят за действията си а упражняването на право на частна собственост повиша­ва тяхната отговорност.

Там където липсват права за собственост, какъвто често е случаят с въздуха и водите, правителството трябва да предприеме действия, позволяващи и върху тези ресурси да се установят права. Тези права трябва да могат да бъдат прехвърляни, за да се даде възможност за развитие на пазара, като оптималното равнище на замърсяването да може да се оп­ределя чрез взаимодействието между производители и потребители.

 

Образование

Икономическото благополучие на България ще бъде силно повлияно от развитието на нейните човешки ресурси. За щастие тя има добра образователна система, която е отбелязала някои забележителни успехи. На България обаче не достигат стопански ръководители, които да отговорят на изискванията на световните конкурентни пазари. Тези ръково­дители трябва да могат да вземат решения самостоятелно и да разбират проблемите на пазарите, финансите, изграждането и управлението на кадрите, както и проблемите на себестойността. За тази цел е уместно на голям брой перспективни ръководители да се предложат курсове по основи на пазарната икономика, по стопанска практика и делови умения на ръководителя. Понастоящем съществуват институции, които могат да организират такива семинари. Те не трябва да се организират от държавата или за нейна сметка. Институциите, осигуряващи университетско обучение в България са изпитали неблагоприятното влияние на прекомерния политически и правителствен контрол.

За да се постигне значителен прогрес във висшето образование, ще бъде необходимо на тези институции да се предостави по-голяма автономия. Те трябва да имат свободата да съставят своите учебни програми и да преструктурират своя персонал и щатни таблици. Необходимо е да се насърчават всички предложения за създаване на частни институ­ции. Също така трябва да се помисли за предоставяне на финансова по­мощ на студентите, а не на институциите. Това ще принуди институциите да реагират по-бързо към нуждите на пазара.

Българските университети са твърде специализирани. Един студент, който е решил да специализира в дадена област, практически няма дос­тъп до други курсове. Във всички по-големи български университети трябва да се създаде икономически факултет, да се разшири междуна­родното сътрудничество и по-специално сътрудничеството със западни­те университети.

Тъй като икономическата култура сред обществото като цяло е на ниско равнище, необходимо е да се разгърне широкообхватна икономическа учебна програма. Особено важно е тази програма да се внедри в основното и средното образование. Това ще изисква значителна преработка на учебните програми и усъвършенстване на подготовката на учи­телите. Икономическо образование трябва да бъде осигурено и за журналистите и държавните служители. Трябва да се помисли и за използването на филми с икономическа тематика, подходящи за телевизионно излъчване.

Задачите на обучението и образованието на населението са много големи, но те не са непреодолими. България има много солидни традиции в областта на образованието, а също така съществува силен предприемачески дух, който чака да бъде освободен от бюрократични ограничения.