Доклад върху проекта за икономическирастеж и преход към пазарна икономика в България

 

Резюме

Българското селско стопанство притежава като потенциална възможност висока производителност, но понастоящем боледува от масова неефективност. По съображения за справедливост и ефективност е важ­но да се установи право на частна собственост. Необходимо е да се поз­воли и свободно движение на цените, за да могат последните да изпълняват своите информационни и стимулиращи функции.

При приватизацията на имуществото на съществуващите кооперати­ви трябва да се признае законността на претенциите на първоначалните собственици на земята. Заедно с това, обаче трябва да се отчита и необходимостта от преминаване към ефективни съвременни форми на производство.

Счита се, че една от възможностите е да се върне земята на първоначалните й собственици или на техните наследници. Но може да се пре­поръча и разпродажба на имуществото чрез търгове. При този вариант всеки може да купи земя, машини и добитък, а парите от тези продажби да се използват като компенсация за първоначалните собственици на зе­мята. Поради липсата на капитали, изплащането ще става в продълже­ние на определен брой години.

Необходимо е веднага да се премахне контролът върху цените на всички вложения в продукция от селско стопанство. В един свят на частично освободени от контрол цени съществуват прекалено много деформации и неверни сигнали. Отчита се, че трудностите, свързани с нарастването на цените на хранителните продукти, биха могли да засег­нат някои членове на българското общество. Този проблем най-добре може да се разреши чрез една програма за социално осигуряване, а не с опити да се задържат евтини хранителните продукти чрез контролиране на цените.

Липсата на млади хора в селското стопанство най-добре може да се преодолее чрез въвеждането на свободен пазар и гарантиране правото на частна собственост. Това ще осигури богати възможности за печалба и ще стимулира младите да се върнат към селското стопанство.

По аналогичен начин, ако се допусне истинска свобода на конкуренцията, ще се премахне и проблемът с монопола върху разпределението и търговията със селскостопанската продукция.

 

Формулиране на проблема

Селското стопанство е важен сектор от икономиката на България, в който е ангажирана около 20% от работната сила. Този процент обаче съществено е намалял през последните десет години [1]. Ако измерване чрез нетния материален продукт, темпът на растежа в селското стопан­ство за последните няколко години е отрицателен, а селското стопанст­во всъщност е най-ниско производителният сектор на икономиката [2]. Други критерии потвърждават факта, че производството на хранителни продукти и влакна е много неефективно. Българското селско стопанство притежава потенциала да бъде важен източник на външнотърговски печалби, както и да произвежда голямо количество качествени хранител­ни продукти за местното население, но в настоящия момент това не ста­ва. Наблюдават се признаци на криза на доверието към селскостопанския сектор, която се прояви в неуспешните опити да се привлекат млади хора през последните няколко десетилетия. Нещо повече, налице е миграционен отлив от селото.

 

Потребност от реформа

Ясно е че, за да може да допринася за икономическия растеж в България, селското стопанство трябва да претърпи съществени и трайни ре­форми. Централизацията на земята в селскостопански кооперативи и диктуването на цените за вложенията в продукцията от селското стопанство са довели до разрушаването на този сектор. Селското стопанство не се поддава на централно планиране и колективизация на собстве­ността, тъй като много голяма част от важните производствени реше­ния зависят от специфични познания по конкретните обстоятелства по място и време [3]. Ежедневно и ежеминутно трябва да се вземат решения, които отразяват метеорологичните условия, наличието и цените на алтернативни суровини, очакванията за предпочитанията на потребителите и търсенето на различни селскостопански продукти. Поради това, изключително важно е да има структура от институции, която да позво­лява на субектите, вземащи решения, бързо да обработват информация­та, да предоставя на тези субекти адекватна и точна информация, а вероятно и най-важното - да осигурява на вземащите решения значи­телни стимули. Тези стимули трябва да станат награда за лицето, конт­ролиращо ресурсите (ако той или тя добре задоволява предпочитанията на потребителите), или финансово наказание, когато се пренебрегват предпочитанията на потребителите.

Системата, която осигурява всяко от изброените по-горе изисквания, се основава на правото на частна собственост и на режим на свободни цени. Правото на частна собственост осигурява отговорност, като позволява собственикът да бъде награден, когато е използвал своите ресурси по начин, полезен за обществото. При наличието на частна собственост собственикът носи отговорност, ако ресурсите се използват разточително. Цените представляват важна връзка в комуникационната мрежа между потребителя и производителя и между различните части на производствената верига. Също така, те са средството за стимулира­не на производителите.

 

Досегашните резултати

Селското стопанство в България е подлагано на многобройни реформи, започнали от първата широкомащабна колективизация на земята през 40-те години. Кооперативните стопанства са преминали от средни по размер единици към много големи, а сега - отново към единици с по-умерен размер. Много от съществуващите кооперативи, обаче, изг­леждат прекалено големи, за да са икономически ефективни, и поради липсата на право на частна собственост не осигуряват на производите­лите достатъчно информация или стимули. В Указ № 922 от 22 май 1989 г. се акцентира върху дребното фермерство, а с други неотдавнашни ре­форми се разшириха в известна степен размерите на частните парцели, предоставяни на селските стопани. През последните месеци се проучва възможността за по-нататъшна приватизация, а част от селскостопанс­ките цени бяха освободени.

Но тези частични реформи не доведоха до съществено придвижване на селското стопанство към ефективно производство, а в някои случаи се стигна до изостряне на проблемите. Необходимо е реформите да се насочат бързо към приватизация на всички ресурси, използвани в селс­кото стопанство, и да се освободят цените на всички вложения и продук­ти. В следващия раздел са разгледани в общи линии препоръки за такъв процес на приватизация.

 

Варианти за реформата

Приватизация на земята

Тъй като голяма част от обработваемата земя понастоящем е в ръце­те на кооперативите, основната цел трябва да бъде нейната приватиза­ция. Счита се, че процесът на приватизацията трябва да бъде съобразен с няколко принципа. Първо, крайната цел е цялата земя, използвана за селскостопански нужди, природните ресурси, добитъкът, селскостопанските структури и оборудване в България да преминат в частни ръце. То­ва означава, че правото на частна собственост трябва да бъде добре определено, да се въведе и гарантира с новата конституция.

Второ, правото на собственост трябва да може да се преотстъпва без ограничения, за да се постигне икономическа ефективност. Всяка барие­ра пред преотстъпването на собствеността ще пречи на ефективната ра­бота на пазара и на създаването на богатство.

Трето, процесът на приватизацията трябва да протече по един честен и справедлив начин. Това означава, че законните права на собственост, нарушени от комунистическото правителство, трябва да бъдат компенсирани. Така също, процесът на приватизация трябва да протича откри­то, при ясни и прости правила, без възможност за корупция и без да има специални привилегии.

Накрая, счита се, че е изключително важно процесът на приватиза­ция да премине бързо. Селскостопанският сектор е в толкова лошо по­ложение, че да се пропусне още един производителен сезон поради неуспех в провеждането на приватизацията, би било трагично. За това се препоръчва 1 март 1991 г. да бъде крайният срок, до който цялата селс­костопанска собственост (земя, структури, добитък и оборудване) да е в частни ръце. Това ще позволи да се вземат решения за сеитбата преди началото на новия сезон. Ако приватизацията се забави съществено след тази дата, съществуващите неефективности и неправилното разп­ределение на ресурсите ще измъчват селското стопанство още един се­зон и ще доведат до рязко намаляване на продукцията. Както разбираме, въпросите около съображенията за справедливост (на кого да се предаде земята и чрез какъв механизъм) трудно могат да бъдат разрешени и може да се заеме по-мека позиция, насочена срещу бързата приватизация. Но крайно необходимо е тези, които структурират проце­са на приватизацията, да приемат факта, че идеална справедливост не може да бъде достигната; отлагането на пълната приватизация е и отла­гане на справедливостта.

В процеса на приватизация трябва да се отчитат още няколко съображения. На първо място, важно е да се признае, че земята е отнета неза­конно от нейните собственици при серията "реформи" през 40-те години, и че тези собственици имат законни права над нея. Второ, важно е да се помни, обаче, че равнището на оптималното уедряване в селско­то стопанство се е променило силно за последните 45 години и дребната поземлена собственост, раздробена както през 1945 г., би създала огром­на неефективност, ако бъде наложена на съвременното селско стопанст­во. Накрая, част от земите, за които има законни частни собственици, са били подложени на сериозни преобразувания, като добавяне на сгради, прокарване на пътища и прехвърлянето им за неселскостопанско полз­ване. Това още повече усложнява процеса. Също така, някои земи са се­риозно променени от земеделци, разработвали интензивно дребни частни парцели.

Проблемът с приватизацията няма просто и единствено решение. Предлагат се няколко варианта, като се разглеждат предимствата и не­достатъците на всяка от тях.

• Приватизация чрез непосредствено връщане на предишните собственици

Този вариант е важен, защото вероятно в най-голяма степен се приближава до удовлетворяване вроденото чувство за справедливост на хо­рата. Земята е незаконно отнета от собствениците й в края на 40-те години и, където това е възможно, тя трябва да бъде върната. Прехвър­лянето на земята се облекчава от факта, че много от собствениците все още притежават документи, които удостоверяват точния размер и гра­ниците на техните земи, колективизирани от правителството. Спомени­те за границите на "техните земи" са в голяма степен запазени. При този процес, ако първоначалният собственик е починал, земята ще получат преките му наследници. Дори в случаите, когато липсват документи, оп­ределящи собствеността, възможно е спомените да са достатъчно све­жи, така че някои възрастни хора от селото да са в състояние да свидетелстват за собствеността на недокументирани парцели.

Този вариант има още едно съществено предимство за населението - представлява ясно изразено признание към населението, че предиш­ното правителство е действало незаконно, и че неправдата ще бъде въз­мездена. Поради простотата и непосредствеността на такова връщане на земята, допълнителен ефект при подобна програма може да бъде за­силеното доверие на населението в искреността на движението за ре­форми. Съществува значителен скептицизъм, особено сред селското население, относно това дали наистина ще се проведе ефективна рефор­ма или, ако това стане, дали промяната ще бъде постоянна. Такава лип­са на доверие означава, че хората с голямо нежелание ще инвестират или ще обвързват личните си ресурси със селското стопанство. Важно е тези страхове да бъдат успокоени колкото е възможно по-бързо.

Но опитът да се върне земята направо на тези, които са я притежава­ли през 1945 г., е свързан и с някои твърде реални проблеми. Първо, ако правата на собственост не могат лесно да бъдат установени, за времето, докато се водят дела, земята може да не се използва за производство. Ако за значителна част от селскостопанските земи има несигурност в собствеността, това сериозно ще попречи на придвижването към съвре­менно, ефективно производство. Второ, на част от земите, сега има постройки или земите са станали част от нечий частен парцел. В такива случаи не е справедливо просто да се предаде земята заедно с подобренията на първоначалния собственик. Новият собственик би могъл да заплати на правителството или на други индивиди за тези подобрения, но процесът на постигане взаимно приемлива цена може да бъде твърде труден и да отнеме много време. Това особено се отнася за случаите, когато земята вече е напълно извън селското стопанство и се използва за пътища, жилищни сгради и фабрики.

Още по-важен недостатък на пряката приватизация е времето между връщането на земята на законните собственици и нейното уедряване до площи с ефективен размер. Земните участъци през 1945 бяха обикнове­но малки и разпокъсани. По тази причина малко от собствениците биха имали достатъчно земя за прилагане на съвременни земеделски методи в ефективен мащаб. Доколкото земята може да се прехвърля без огра­ничения, с течение на времето тя ще се концентрира чрез продажби или даване под наем в единици с ефективен размер. Подобен процес несъм­нено ще отнеме няколко години. Междувременно ще пострада селскостопанската продукция, а цените ще се повишат.

• Продажба на земята на търг и компенсиране на собствениците Възможно е да се удовлетворят законните права на предишните собственици на земята, при това без да се създават препятствия пред съвре­менното селско стопанство, като се използва процедура на закупуване и компенсация. При този вариант земята ще се продава на парцели с про­изволна големина, стига някой индивид, група от индивиди или друго юридическо лице да желае да участва в наддаването за нея. Например, ако едно житно поле от 20 хектара изглежда добра инвестиция за някой стопанин, той може да обяви, че желае да го закупи. В този момент, тези 20 хектара ще бъдат единицата, за която ще бъдат поканени и други, же­лаещи да участват в наддаването. Важно е купуването и продажбата на земята да бъдат открити и честни. Наложително е да има реклама и публично обявяване. Обявите ще посочват предлаганото поле и ще оп­ределят дата за провеждане на продажбата. Ако процесът на наддаване­то е таен, то на тази дата публично ще се отворят заявките и ще се обяви печелившият анонс. От друга страна, ако търгът е с явно наддаване, на тази дата всички заинтересовани страни се поканват да наддават откри­то, като спечелилият наддаването с най-висока сума получава право на собственост върху земята.

След продажбата доходът от земята ще послужи за компенсация на предишните собственици, които ще регистрират правата си в съдебна инстанция (поземлен съд), за да се определят правата на предишния собственик. Тъй като част от наддаванията ще бъдат за постройки и съоръжения, би било подходящо парите от продажбата да се разделят по произволен, но приемлив начин, като по-голямата част отива за предишните собственици, а останалата - за правителството. Справедливо изглежда съотношението седемдесет процента за собствениците и три­десет процента за правителството. Тези тридесет процента за правител­ството могат да заменят данъците за пет години напред, така че от една страна, продукцията да не бъде ограничавана от данъци, а от друга - правителството да разполага с източник на доходи.

Възможно е да липсват капитали за закупуване на земя, подобрения и машини. Поради това заплащането ще се разсрочи за период от пет до двадесет години [4], като правителството получава пропорционален процент от ипотеката, а предишните собственици - своя процент. Процентната ставка и продължителността на времето за кредитната ипотека трябва да бъдат указани в законовата уредба на реформата.

Счита се, че този процес ще насърчава купувачите да залагат на единици с ефективен размер, тъй като те няма да бъдат ограничени от предишните граници на собствеността. Заедно с това се отчитат законните права на бившите собственици и ищците се компенсират. За да бъде максимална ефективността, не бива да се налагат ограничения на това кой може да закупува земя. Очаква се, че лицата, понастоящем участва­щи в кооператива, в рамките на който се стопанисва земята, ще бъдат компетентни и заинтересовани участници в търговете. Заедно с това е възможен сериозен приток на капитали от други неселскостопански сектори, ако заетите в тях решат, че е изгодно да инвестират в земята.

Предлага се също процесът на наддаване/прехвърляне да бъде разширен за цялото имущество на кооперативите, тъй като се счита, че до 1 март 1991г. днешните селскостопански кооперативи не трябва да притежават нищо [5]. Ако някой пожелае да закупи камион или комбайн, кой­то понастоящем е собственост на кооператива, той просто ще обяви, че иска да депозира залог за съответната машина. За да се избегне пристрастие към които и да са индивиди или интереси, възможността за учас­тие в търга трябва да се предостави на всички хора като продажбата стане на определена дата. Постройките също ще се продават на напра­вилия най-висок залог. В някои случаи това може да не е един човек, а група от хора. Например, голяма част от кооператива може да пожелае да се обедини при наддаването за позиции, изискващи голям капитал - напоително съоръжение или големи парцели земя. В процеса на наддаването неизбежно ще се допуснат и грешки, така че е изключително важно собствеността да може да се прехвърля без ограничения от мо­мента, в който е изплатена. При препродажба новият собственик ще по­ема всички съществуващи към момента задължения както към държавата, така и към бившия собственик.

Да се определи точно кой е първоначалният притежател и на коя част от всяка продажба може да отнема много време, поради което се препоръчва целият приход от продажбите на имуществото на даден кооператив да се обединява в едно. Седемдесет процента от приходите от продажбите на земя, съоръжение, добитък и постройки ще отива в общ фонд за компенсиране на бившите собственици. Парите от този фонд ще се разпределят по пропорционален принцип, като дяловете на бив­шите собственици се определят от процента на собствеността им над бившите поземлени участъци на кооператива. Законовата система, коя­то урежда тези въпроси може да включва точки, определящи поземлени съдилища за разрешаване на претенции, спорове и за разпределение на компенсациите по съответния начин. Ако земята на някои хора е била експроприирана за неселскостопански нужди, то техните права ще се от­насят до най-близкия кооператив, като на ищеца, чиито права са призна­ти за справедливи, ще се изплати пропорционален дял от сумата на фондовете, получени от продажбата на цялото имущество на дадения кооператив.

Важни предимства на този начин за приватизация на земята са, че получаваните участъци представляват единици с ефективен размер, и че към селското стопанство се привлича външен капитал. Селскостопанс­кото производство бързо ще реагира на стимулите, защото хората ще наддават за имущество, което те смятат за най-подходящо по вид и раз­мер. Процесът неизбежно ще се съпровожда от някои погрешни прецен­ки, но върху селското стопанство няма да се налага деспотична структура, която не води до ефикасно производство. Пазарът ще бъде определящият фактор за размера и разположението на стопанствата и за производствените решения.

Този метод на приватизация отделя процеса на определяне точно кой е бившият собственик на земята (този процес може да бъде продъл­жителен и усложнен в отделни случаи) от необходимостта да се върне земята към частна собственост и производително селско стопанство. Всички приходи ще се събират в един компенсационен фонд. Спечели­лият търга веднага ще получи право на собственост, без да чака разре­шаването на спорните права.

Ако, например, 90% от правата на бившите собственици на даден кооператив се докажат непосредствено, то 90% от частта на фонда, предназначен за бившите собственици, ще бъдат изплатени веднага. При това, останалите 10% ще останат във фонда до разрешаването на споровете. Междувременно селскостопанското производство може да продължава, а новите собственици могат да бъдат сигурни, че правата им няма да бъдат накърнени.

Такъв процес предоставя също и най-големия шанс да бъдат привлечени в селското стопанство млади и способни българи, тъй като той предлага непосредствена възможност за оформяне на производителни стопански единици с голям потенциал за печалба. При тези обстоятелс­тва е много по-вероятно младите хора да се заемат със селско стопанст­во, отколкото ако трябва да се чака дълго време, докато започне доходно производство.

Но разглежданата алтернатива притежава един съществен недоста­тък. Тя не предлага съвсем честно връщане на имота на бившите собст­веници. Част от населението може да разглежда тази алтернатива просто като поредна интрига, чрез която се отричат техните права. Чрез тази алтернатива противниците на приватизацията могат да попречат или да забавят процеса. Поради това, ако се възприеме настоящият под­ход, е важно да се направят усилия за разясняване на хората естеството на предвижданата компенсация. Важно е също да се осигури заплащане­то на бившите собственици да стане колкото може по-скоро. Правилата за извършване на продажбите и компенсациите трябва да бъдат ясни и прости и трябва да са определени по такъв начин, че да се ускори макси­мално връщането на имотите към частна собственост. Да се подчертае, че всеки, който пожелае да закупи бившите си земи, може да го направи, като всъщност изплаща имота на себе си.

• Комбинация между пряко връщане на земята и компенсиране

Ако се вземе решение, че е желателно да се върне земята непосредствено на бившите й собственици, непременно трябва да се изработи план за отнемане на земите, за които не могат да се определят правата на собственост (или за които няма права), както и за продаването на до­битъка, постройките, съоръжението и останалите постоянни подобре­ния. Струва ни се неподходящо на бившите собственици да се връщат земи, които сега са част от частни парцели. Поради това, ако трябва да се върне земята на бившите собственици, ние предлагаме при известни обстоятелства да се използва процес на разпродажба на търг.

Например, цялото съоръжение и постройките могат да се разпрода­дат на търг, както в общи линии е описано по-горе. Получените пари ще отидат във фонда за компенсиране на собствениците на земята, на която сега са разположени постройките. Ако дадена сграда е частна собстве­ност може би е най-добре съществуващият собственик да бъде обложен с такса на декар земя, като стойността на таксата се определя от про­дажбите на съседните земи.

Също така считаме за подходящо лицата, обработващи частни парцели, да могат да закупят земята и да компенсират бившия собственик [6]. В такива случаи е необходим метод за определяне на стойността независимо от начина на приватизация на земята. Ако тя се върне на първона­чалния собственик, тогава всички подобрения, направени след конфис­кацията, трябва да се закупят. Ако на собственика с частния парцел се позволи да задържи земята, тогава бившият собственик трябва да бъде компенсиран. Ще се появи пазар за земя, веднага щом земята се прива­тизира. Това ще определи както стойността на земята, така и стойността на съществуващите постройки и подобрения. Тогава обработващият частния парцел или собственикът на сградата ще могат да компенсират бившия собственик на база стойностите на подобен съседен имот.

• Резюме на вариантите за приватизация

Трябва да се подчертаят няколко момента. Първо, създаването на право на частна собственост не предопределя фактическата бъдеща структура на селскостопанското производство. Например, кооперативи­те ще имат съвсем същите възможности за закупуване на земя и подоб­рения както и всички други. Ако кооперативите са създадени в условията на приватизация, обаче, това ще бъде защото стопаните доб­роволно ще са избрали да се обединят в такава форма на производител­на организация. При режим на частнособственически права няма пречки пред груповото производство, тъй като собствениците могат свободно да получат земята си по желания от тях начин. Очаква се да се появят множество типове собственост и производство: индивидуалната собственост, колективите, смесените предприятия, кооперативите и корпорациите са само част от възможностите.

Второ, за да стане селското стопанство в България ефективно, от решаващо значение е всички права на собственост да могат да се прехвърлят без ограничения, веднага след като собствеността стане частна. Ако трябва да се търсят някакви социални цели или да се оказват съображе­нията за справедливост, то това трябва да се постигне в началото на приватизацията, а не чрез по-късни ограничения и наредби. Всякакви ог­раничения на прехвърлянето на земята са сериозна пречка за бързото развитие на ефективен селскостопански сектор. Това придобива особена важност в един динамичен, непрекъснато променящ се икономически сектор, какъвто е съвременното селско стопанство. Практически е невъзможно да се предвидят видът, мащабите и обхватът на селскостопанското производство за следващите няколко десетилетия. По тази причина от жизнено важно значение е хората да могат да обединяват по нов начин ресурсите, когато виждат нови потребности и възможности и придобиват нови технологии. Опасността "поземлената спекулация" да задържа земи извън производството за по-дълго време е малка. Също така невероятно е, ако собствениците живеят далеко от земята си, това да попречи сериозно на ефективността. Това е така, защото в свободна­та пазарна икономика собствениците ще са принудени да търсят благоприятна възвръщаемост за вложения си капитал. Не всички собственици ще живеят на земите си, но понеже последните са частна собственост, собствениците имат съществени стимули, за да се грижат земите им да се управляват добре. Поради това всякакви опити да се ограничи земев-ладеенето до онези хора или юридически лица, които смятат да живеят на нея, ще представлява много сериозно ограничение за икономическа­та ефективност.

На края отново трябва да се подчертае, че процесът на приватизаци­ята трябва да протече много бързо. За да се увеличи селскостопанската продукция, хората трябва да имат гарантирани права на собственост и достатъчно и неограничено стимулиране. Колкото по-дълго време отнеме процесът на приватизацията, толкова по-висока ще бъде цената, на­ложена на обществото. Трябва да се признае, че процесът на приватиза­цията включва решаването на сложни въпроси, свързани със справедливостта, но към занимаващите се с тези въпроси се отправя настойчива препоръка да не се търси "идеалната справедливост", а по-скоро да се възприеме просто и ясно законодателство, което постига пак справедливи резултати и бързо завършва приватизацията.

Българските граждани придават голямо значение на справедливост­та и честността. Искреността на тези гледни точки се уважава. При все това, всички засегнати страни настойчиво се приканват да помислят се­риозно за продължителното време, което ще е необходимо, ако прива­тизацията се забави до разрешаването на всички проблеми по справедливостта. Поради променените факти и обстоятелства от 40-те години, в момента не съществува начин за напълно справедливо и чест­но преразпределение на имуществото на стопанствата. Ето защо хората, разработващи политиката настоятелно се приканват да приемат това за истина и да пристъпят бързо към работа.

През последните месеци цените на много селскостопански стоки бя­ха либерализирани. Това е важна стъпка към освобождаването на селскостопанските пазари, която осигури по-добри стимули за стопаните да увеличат своето производство. Но значителна част от цените все още се определят от правителството, особено тези на основните стоки като ме­со, жито и млечни продукти.

Разбираме целта на тази политика да защити пенсионерите, безработните и останалите с нисък и/или фиксиран доход от съществено уве­личение на цените на хранителните стоки от първа необходимост. При все това, би било много по-добре да се помогне на тези хора чрез извес­тни добавки към дохода или чрез марки за храна, отколкото да се задър­жат ниски цените на хранителните продукти. Счита се, че целта на политиката да се осигури предпазна мрежа за хората с нисък доход тряб­ва да се разработи и реализира отделно и независимо от регулирането на цените на хранителните стоки.

Цените имат важни информационни и стимулиращи функции. В цената на всяка стока в магазина са въплътени данни за ресурсите, налич­ни в селското стопанство в настоящия момент, цената на привличането на допълнителни ресурси в селското стопанство, способността на селскостопанските работници да произвеждат, очакванията за бъдещите ме­теорологични условия и бъдещата реколта, цените на други алтернативни хранителни стоки, предпочитанията на стопаните към определени типове производство, желанията на потребителите за дадена стока по отношение на други стоки и услуги, както и много други факто­ри, които са прекалено много, за да бъдат изброени. Всяка промяна на някое от тези обстоятелства или стойности причинява промяна в цена­та, като по този начин предава цялата нова информация на всички чле­нове от обществото. Немислимо е регулираните цени да се приближат, макар частично, камо ли да включат съществените данни, които се съ­държат в пазарната цена. Контролираните цени не могат и не реагират по начина, по който реагират пазарните цени.

Цените са също основата на информационна система за стимулите, която позволява на потребителите да уведомяват производителите за желанията си, като награждават (чрез по-високи цени) тези производители, които най-добре и най-бързо задоволяват потребностите им. Роля­та на цените е да осигурят приток на ресурси към области, в които има най-голяма нужда от тях, както и да гарантират, че хората ще отдават своето време и енергия в най-важните направления. Чрез структурата на поощрения на свободния пазар, тези, които най-добре задоволяват предпочитанията на потребителите, се награждават в най-голяма сте­пен чрез увеличения на своите доходи.

След като цените играят толкова важна роля за постигане на ефективност в икономиката, абсолютно решаващо значение има тяхното свободно функциониране. Всяко препятствие пред свободното регулира­не на цените означава, че се затруднява потока от информация и потребителите престават да имат на разположение механизъм, чрез който могат бързо да предават желанията си на производителите.

Тъй като всички цени са тясно взаимосвързани, всяко частично освобождаване от държавен контрол предизвиква огромни изкривявания в икономиката. Това в особена степен се отнася до селското стопанство, тъй като в него съществуват широки възможности за замяна, както в производството, така и в консумацията. Много селскостопански продук­ти могат да служат и като готови стоки за консумация, и като суровини за друга част от производствения процес. Възможността за взаимозаме­няемост означава, че ако цените на някои стоки са свободни, а на други се контролират, стопаните ще са склонни бързо да намаляват своето производство на контролираните стоки и да увеличат това на неконтролираните стоки.

Вероятно ще се контролират цените на стоките от първа необходимост. Това още повече ще изостри проблема, свързан с производството на важни хранителни стоки, които имат особено значение за бедните. Частичното освобождаване от държавен контрол също означава, че производителите ще се изправят пред редица деформирани цени за сво­ите суровини и ще се появят дефицитни стоки, важни за процеса на про­изводство. Отбелязва се голяма доза обезверяване от страна на някои частници, които не могат да закупят висококачествен и с постоянно съ­държание фураж за животните си. Селското стопанство може ефикасно да изхранва българския народ и да спечели от външнотърговския обмен само при напълно свободен режим на цените.

Важно е също така да се отбележи, че на базата на историческия опит в други страни, колкото по-дълго едни цени се контролират, толкова по-трудно е те да бъдат освободени. В настоящия момент съществува общо настроение в полза на икономическите реформи в стопанството и, ако са взети подходящи мерки за социално осигуряване на бедните и на хо­рата с ниски доходи, може да бъде политически възможно да се освобо­дят цените на хранителните стоки от първа необходимост. Колкото повече се отлага освобождаването на цените от държавен контрол, тол­кова по-трудно ще бъде това да се постигне в по-късен етап. Задържане­то на ниски цени чрез правителствени декрети почти сигурно ще доведе до засилване на политическия натиск за запазване на контрола.

В някои случаи, когато цените са задържани под нивото на пазарния обмен, потребителите започват да мислят, че имат право на тези стои на такива цени и ще оказват значителен политически натиск, за да ги за­пазят. От друга страна, ако контролираните цени се определят и под­държат над нивото на пазарния обмен, селскостопанските производители ще се организират в група за политически натиск и ще оказват значително въздействие върху правителството, за да запазят привилегированото си положение. Човек трябва само да се запознае с трудностите, с които се срещат правителствата на повечето страни в света, при освобождаването на селскостопанските си пазари, за да подк­репи нашето становище.

Поради това, препоръчва се да се освободят напълно цените за всич­ки селскостопански продукти и вложения, като това стане веднага щом започнат да се прилагат предпазни мерките. Освобождаването на цени­те трябва да предшества приватизацията на земята. Цените на свобод­ния пазар също така ще предоставят на селските стопани важна информация за цените, с които те могат да участват в търговете за земя и други вложения в производството.

 

Други въпроси

• Възрастовата структура в селското стопанство

Някои хора в България изпитват значително безпокойство от лошото възрастово разпределение в селското стопанство и от невъзможността в момента да бъдат привлечени млади хора в този сектор. Всякакви опи­ти, обаче, да се субсидират младите хора или да се въведат специални стимули, за да се завърнат те към селското стопанство, са свързани с всевъзможни проблеми. Всяка такава програма ще повдигне множество въпроси, за справедливостта и ефективността, и едва ли ще бъде много ефективна. Но ако земята е частна и може да се прехвърля, така че хора­та да могат да я уедряват в доходни стопанства, и ако цените са свобод­ни, има всички основания да се очаква, че младите хора ще бъдат привлечени в селското стопанство. Най-простият и най-ефикасният на­чин да се насърчат младите хора да навлязат в тази част на икономиката е просто да им се даде възможност да печелят и да бъдат освободени от ненужни ограничения.

• Регулиране в селското стопанство

В повечето страни по света селското стопанство действа при различ­ни наредби за цените и/или продукцията. Изобилстват ограничения, ко­ито постановяват кой може да се занимава със селскостопанска дейност, а съществуват и множество регулационни препятствия, които засягат формата и типа на производствените единици в селското сто­панство. Всички тези ограничения са тежък товар за икономическата ефективност [7]. Има предостатъчно доказателства, че във всяка страна, където тези наредби съществуват, общото благосъстояние на общество­то е по-ниско, поради тези пречки пред пазара [8]. Въпреки това, поради намесата на политиката, такива ограничения съществуват.

В много от по-богатите страни по света тези ограничения са най-обременителни. Тези икономики, обаче, са вече доста производителни и причиняваните неефективности често не се забелязват от пръв поглед. България не може да си позволи такава грешка. Неефективността в селскостопанското производство е лукс, който струва прекалено много. Селското стопанство в България трябва да работи с максимален капа­цитет, както за да изхрани собствения си народ, така и за да развие ва­жен източник за износа. Практически никой не твърди, че ограниченията на селското стопанство по света подобряват ефектив­ността. България ще направи добре, ако избегне подобна регулационна неефективност.

• Селско стопанство и егалитаризъм

Селскостопанската политика изглежда особено податлива на егалитарни настроения. Политиците често са благосклонни към преразпределение на земята, за да задоволят конкретни социални цели, като често се въвеждат ограничения върху собствеността на земята, за да се под­държа равенство в благосъстоянието. Но тогава егалитарните целв струват скъпо от гледна точка на селскостопанската производителност. Правото на собственост трябва да бъде пълно и да се прехвърля без ог­раничения, за да могат действащите единици да бъдат с оптимален раз­мер. Ограниченията върху правото на собственост, които често се предлагат в името на социалната справедливост, са сериозни препятст­вия пред ефективността. Тъй като в момента България се нуждае от ви­соки нива в производството на храни и влакна, Парламентът трябва да бъде много внимателен да не използва приватизацията за нещо повече от определяне на ясни права, които да могат да се прехвърлят.

• Структурата на капиталовите пазари и финансирането на селското стопанство

Отчита се, че в краткосрочна перспектива може да няма достатъчно налични капитали, за да се финансират всички промени, необходими за едно производително селско стопанство. Поради това, както бе споме­нато по-горе, ние предлагаме план за финансиране, според който правителството и бившите собственици ще получават разсрочено изплащане на селскостопанската земя и на другите вложени средства за определен брой години. Но освен началното финансиране, ние смятаме, че не бива да се правят други опити да се структурират капиталовите пазари за сел­ското стопанство. Ако земята е напълно приватизирана, ще има значи­телен приток на капитали към селското стопанство от други източници в България, както и от чуждестранни вложители. Всеки по-нататъшен опит за намеса в капиталовите пазари ще създаде икономически нее­фективности. Също така има и опасност кредитът във вид на субсидии да се окаже много скъп и да създаде допълнително напрежение в правителствения бюджет.

Много реален проблем е неправилното разпределение на ресурсите на българското селско стопанство. Но трябва да се признае, че това неправилно разпределение дава съществени възможности. Предприемчивите ще видят, че това неправилно разпределение създава потенциал за значителни печалби. В условията на свободен пазар с възможности за прехвърляне без ограничения на правото на собственост, предприема­чите ще инвестират капитали и усилия, за да приведат в равновесие сел­скостопанската икономика. Следователно, може да се приеме, че както проблемът, свързан с липсата на капитали, така и проблемът с възрас­товата структура ще се облекчат от реализирането на печалби веднага щом цените станат свободни, а правото на собствеността — гарантира­но. В такъв случай също обичайните капиталови пазари ще действат в селското стопанство като банки, спестовни и кредитни институции, заст­рахователни и пенсионни планове, а селскостопанските кооперативи ще станат важни източници за финансиране на селскостопански дейности.

Остава и проблемът за съществуващия дълг в селското стопанство, Част от този дълг е опростен, но една част остава. Ние препоръчваме оставащият дълг да не се прикрепва към нито един от имотите, които се приватизират. Има две съображения в полза на тази препоръка. Първо, в много случаи дългът съществува поради лоши управленски решения в миналото. Затова е неподходящо да се изисква от купувачите да носят отговорност за този дълг. Второ, ние очакваме кооперативите да се раз­делят на множество по-малки единици в резултат от разпродажбата на търгове, при което ще бъде трудно по един справедлив начин да се прех­върли част от дълга на кооператива към всеки отделен имот.

• Застраховки

Подобно на проблема с липсата на капитали, потребностите от застраховки в селското стопанство ще се разрешат от само себе си, щом па­зарите станат свободни. Осигуряването на застраховки срещу времето и други рискове е една обичайна функция на пазара, която ще се развие, щом хората видят, че е възможно това да се направи. Няма да са необ­ходими никакви допълнителни реформи извън тези, предложени по от­ношение на застрахователната сфера в друг раздел на този доклад.

• Кризата на доверие в селското стопанство

Много хора не вярват, че реформите са истински или ще бъдат постоянни и това е съществена пречка пред икономическата ефективност в селското стопанство. Важно е, че значителен брой хора казват, че ще почакат да видят дали правителството спазва обещанията си. Докато хората не повярват, че правото на собственост е сигурно и че няма да има намеса в цените, те ще се въздържат да инвестират ресурси в селскостопанското производство или да се включват в процеса на образуване на производствени единици с оптимален размер. Следователно, ключово значение има всичко, което е замислено и насочено към увеличаване на доверието на гражданите на България (и на външните инвеститори). От тук доверието е още една причина, поради която всички селскостопанс­ки цени трябва веднага да бъдат освободени и поради която не би тряб­вало да се налагат допълнителни ограничения.

Предлага се също така законовата уредба, чрез която се приватизира селскостопанската земя, да включва гаранции "от конституционен тип" за сигурността на правото на собственост. Както се разбира, подобни декларации не са всъщност част от новата конституция, но те ще имат важната роля да убедят участниците в пазара, че реформите са постоян­ни. Предлага се да се разгледа вариант, подобен на частта за правото на собственост от поправките на конституцията, предложени от професор Сийгън.

• Определяне и осигуряване на правото на собственост

В свободната пазарна икономика правителството има съответна ро­ля при определяне и осигуряване спазването на правата. Поради това трябва да е създадена подходяща система от съдилища за разрешаване на споровете по собствеността. Също така, правителството трябва да осигури средства и механизми за регистрация на документите. Регист­рирането на документите не трябва по никакъв начин да пречи на пазар­ните сделки, а трябва просто да бъде хранилище за описание на имоти, които регистрират собствеността.

• Проблемът с монопола в разпределението на храните

Приватизацията на разпределителната мрежа е разглеждана в други части на настоящия доклад. Поради това ще отбележим само, че трябва бързо да се въведе конкуренция в секторите на разпределението и търговията, за да бъде сигурно, че стопаните няма да продават на монополни инстанции, които заплащат изкуствено занижени цени за селскостопанските продукти. Разрешението за фирмите от мрежата за разпределение на храните да работят с всякакви стоки, представлява важна първа стъпка към въвеждането на конкуренция. Също така свобо­дата на навлизане (премахване на всички регулационни бариери и преч­ки като обременителни изисквания за лицензиране) означава, че други фирми по разпределението могат да започнат да предлагат на производителите алтернативни пазарни възможности. Ако наистина съществу­ва свобода на навлизането, съмнително е дали монополните елементи ще останат много силни в селскостопанския сектор.

• Свободна търговия

Макар че ще има болезнен начален период на приспособяване, дългосрочното здраве на селскостопанския сектор ще бъде много по-добро в условията на един режим на свободна външна търговия, отколкото на външна търговия с ограничения. Стопаните трябва да имат възможност да закупуват материали от други държави и трябва да имат достъп до нови технологии. Данъците или вносните квоти върху тези материали ще увеличат изкуствено производствените разходи. България има съ­ществен потенциал за продажба на селскостопанските си стоки на меж­дународните пазари и всякакви ограничения на износа ще намалят този потенциал. Като полезен ориентир се предлага да се използват модели­те на Хонгконг или Тайван.

• Едри стопанства от фабричен тип

В селското стопанство съществуват производствени единици, които не подлежат на подходящо разделяне на по-малки единици. Например, някои големи свинеферми могат да бъдат много по-печеливши, ако ос­танат цели, отколкото ако бъдат раздробени на по-малки единици. Тъй като тези едромащабни единици се приближават до фабриките, към тях може да се приложат препоръките за приватизация на фабриките, съ­държащи се в други части на настоящия доклад. Заедно с това, простият процес на наддаване на търг, разгледан като втори вариант за привати­зация, може с успех да се приложи и към тези единици. Отделният инди­вид може да предпочете да залага за цялата единица или да счита, че една част от нея може да бъде управлявана плодотворно. Във всеки от тези случаи, той ще заяви своето намерение и единицата с размера, от който той се интересува, ще бъде обявена на търг. Разбира се, ще се при­емат залози от отделни лица, както и от групи хора.

• Гори и други неселскостопански ресурси

Значителна част от България е покрита с гори, като тези земи предлагат значителен потенциал за селскостопанско производство и почивно дело. Опитът от други страни обаче показва, че държавната собственост над ресурси от този тип води до голяма неефективност [9]. В България има също много привлекателни ловни резервати, които са държавна собственост. Във всички тези случаи частната собственост предлага по-голяма гъвкавост, повече стимули за ефективно производс­тво и по-голямо внимание към променящите се потребности в сравне­ние с държавната собственост. Препоръчва се всички гори и ловни резервати да се предложат за продажба чрез търгове, разгледани като втори вариант. Тъй като най-висок приоритет има приватизацията на съществуващото селскостопанско производство, приватизацията на го­рите може да се предприеме като втори етап, може би година по-късно. Тези земи са важни икономически ресурси, поради което те трябва мно­го скоро да преминат в частни ръце. Ако горите се приватизират, както се предлага по-горе, то трябва да се изплати компенсация на бившите собственици, когато техните права се докажат.

Фактът, че се препоръчва приватизация на горите и местата за по­чивка по съображения за ефективност, не означава, че най-пълното и добро използване на тези земи винаги е свързано с непосредствено про­изводство на селскостопанска продукция. В много случаи, най-доброто използване на тези земи е за почивка и за осигуряването на приятен контакт с природата. Но пазарът може да задоволи потребителското търсе­не за тези стоки и услуги по-добре, отколкото правителството, така че приватизацията на тези земи е важна първа стъпка към осигуряването на стимули да се отговори на потребностите в почивното дело и при­родната среда [10]. Свръхексшюатацията на държавните земи предиз­виква нарастващо безпокойство в много западни страни и много от еколозите в наши дни признават, че частният пазар е най-добрият спо­ред тях начин да се осигури опазване на земята, за да има повече места за контакти с природната среда.

Бележки и библиография

1. Marvin R. Jackson, A Crucial Phase in Bulagria's Economic Reform, Bundesinstitut fuer ostwissenschaftliche und Internationale Studien, No 72. Cologne, 1989, p.7

2. Jackson, Table 7, p.16.

3. Friedrich A. Hayek, The Use of Knowledge in Society, Americat Economic Review, September 1945, 519-30. Reprinted it Individualism and Economic Order, Henry Regnery Company, 1972.

4. Продължителността на договора трябва да бъде определена със за­кон. Изборът на срока далеч не е лесен. В стабилните икономии поземлените договори обикновено са за доста продължителни сро­кове и в този смисъл подходящ изглежда 20-годишният период. Та­кива договори, обаче не се приемат охотно от предишните собственици, които може да предпочетат много по-къс период. Съ­що така, при голяма инфлация по-продължителният срок би могъл съществено да намали стойността на изплащанията за бившите собственици.

5. Това не означава, че селскостопанските кооперативи са нежелани. Ние отчитаме, че историята на успешните кооперативи в България е дълга и че те могат да бъдат важни производствени структури и занапред. Такива кооперативи обаче трябва да възникнат добро­волно от стопани, които са решили да се обединят по такъв начин. Това е много по различно от сегашните кооперативи, които предс­тавляват насилствено наложена организация.

6. Ако човекът обработващ частен парцел, е закупил земята, тогава трябва веднага да му се прехвърли правото на собственост без да е необходимо допълнително заплащане.

7. Вж.например: James Bovard, The farm Fiasco, ICS Press, San Francisco, 1989. Bruce L. Gardner, The Governing of Agriculture, The Regents Press of Kansas, 1981. Clifton B. Luttrell, The High Cost of Farm Welfare, Cato Institute, 1989. E. C. Pasour, Jr., Agriculture and the State: Market Processes and Bureaucracy, The Inde­pendent Institute, 1990.

8. Оказва се, че даже тези ограничения, които изглеждат твърде безо­бидни, като спецификации на стандарти по качесгвото и класовете, имат отрицателно влияние върху ефективността. Такива регулатори се превръщат в механизми за контрол на количеството, които ограничават навлизането на конкуренцията.

9. John Baden, Richard L. Stroup, Editors, Bureaucracy v, Environment:The Environmental Costs of Bureaucratic Governance, The University of Michigan Press, 1981. Richard L, Stroup, John A. Baden, Natural Resources: Bureaucratic Myths aid Environmental Management, Pacific Institute, 1983.

10. Terry L. Anderson, Donald R. Leal, "Inside Our Outdoor Policy", Cato Institute Policy Analysis, No.113, Sept.29,1988. President's Council on Environmental Quslity, Environmental Quality, 1984: 15th Annual Report, Chapter 9, "Special Report: the Public Benefits of Private Conservstion", Government Printing Office, 1984.