Глава 18 Енергетика, Полезни изкопаеми, Минно дело, Химическа промишленост

 

Резюме

 Енергетика

За българската енергетика е характерна ограничената - поне за най-близкото бъдеще - наличност на местни енергийни ресурси с приемли­во качество. Освен това, както съществуващите местни ресурси, така и вносните се използуват неефективно, а са налице и екологични пробле­ми поради използуването на липштни въглища, които са основна мест­на суровина, за производство на електроенергия.

Като последица от това състояние на енергетиката, България е изключително уязвима от всяко временно нарушаване на енергийния внос. Страната е изправена и пред сериозния проблем да се настрои към по-високите цени на внасяните енергоизточници, тъй като основният доставчик - Съветският съюз - се ориентира към търговска политика, основаваща се на световггите цени, а не към субсидирани доставки.

Сегашните приоритети в областта на енергетиката включват увеличаването на производството на електричество на базата на лигнитните въглища, на водните и ядрените енергийни източници; разширяването на системата на централното парно отопление на жилищните сгради и по-ефикасното и екологосъобразно използване на горивата и енергията. Съществува сериозно основание да се смята, че ако в енергетиката не се премине към ориентирани спрямо пазара цени, тези усилия ще имат в най-добрия случай ограничен успех. При сегашната система енергията, която различните видове потребители заплащат, има цената на почти безплатен продукт, а това влияе твърде отрицателгго на стимулите за пестенето й и на разработването на нови енергийни източници.

В допълнение към реформата на цените трябва да се положат усилия за децентрализация на енергийния отрасъл и за приватизация в близко бъдеще на важната област на въгледобива. При положение, че бъде извършена реформа на цените и се предприемат стъпки към приватиза­ция, има основание да се очаква бърза поява на способни предприемачи в сферата на алтернативните горива, пестенето на енергията и еколо­гичния контрол. "

 Полезни изкопаеми и минно дело

Голям проблем в областта на минното дело и полезните изкопаеми е безуспешното, засега, търсене на значителни залежи от петрол на суша­та и в континенталния шелф, въпреки признаците, че такива залежи мо­же би има. При съществуващия проблем с цените и наличността от суров петрол и при сегашните пазарни колебания България е изправена пред сериозни затруднения да натоварва нефтопреработващите мощ­ности и пред големи производствени разходи. В други области на мин­ното дело и на добива гга полезни изкопаеми осъществяването на някои перспективни проекти се забавя поради липса на финансови средства и техника.

Неуспехът при търсенето на петрол е свързан с остарялата техника и технология на сондиране, както и с липсата на финансови средства. Като сп.нка към нрсодолянанс на това положение сега се правят опити да се предоставят права на чуждестранни компании за сондиране в опреде­лени участъци па сушата и в шслфовата зона. Има основание да се смя­та, че възприетият механизъм, но който се предоставят тези прана, може да се окаже неспособен да привлече реномирани компании пред­вид на големия риск от несполука, с който обикновено с свързано търсе­нето на петрол и предвид ширещите се съмнения, че климатът за инвестиране в Б1лгария е благоприятен.

Подчертана е необходимостта да се предоставят повече стимули на чуждестранните компании. Има се предвид тези стимули да бъдат обвързани с активното участие на независими Гплгарски предприемачи.

Химическа промишленост

Българската химическа промишленост страда от прекаленото наблягане върху производството на "готови" химикали с ниска стойност, от производствени проблеми, дължащи се на остарели съоръжения, и от свръхцентрализация. За да е рентабилно, производството на готови химически продукти изисква високо равнище на производителност, осигурен голям пазар и евтини суровини и енергия. Нито един от тези елементи не е налице в момента, нито пък има вероятност да бъде на­лице в обозримото бъдеше. Като допълнение към това проблемите в някои случаи се усложняват и от остарелите съоръжения.

Реформата в българския химически отрасъл налага преминаване към производство на специални химически продукти с висока стойност, неизбежно спиране на онези от съществуващите производствени предприятия, които не дават надежди за бъдеща жизнеспособност и снижаване на равнището на централизация в отрасъла. България вече си е извою­вала позиции в производството на специални химически продукти, нап­ример в областта на фармацевтиката и вече се проявява интерес към някои специализирани проекти. Насърчаването на независими предприемачи би довело и до осъществяването на много нови проекти.

В момента се полагат усилия за приватизация в областта на разпределението на химическите продукти вътре в страната. Тези усилия би трябвало да бъдат разширени колкото е възможно по-скоро, така че да обхванат и приватизацията на определени производствени дейности. Тъй като производството на повечето от химическите продукти по пра­вило не изисква голям разход на труд, спирането на нерентабилните предприятия няма да създаде големи затруднения, още повече, че ра­ботниците ще бъдат погълнати от предприятията за производство на специални химически продукти.

 Формулиране на проблема

До голяма степен българският енергиен отрасъл се контролира от Комитета по енергетика при Министерския съвет на България. Пробле­мите в онази част от този отрасъл, която е под контрола на Комитета, могат да се групират в две основни категории:

• Ограничена наличност на местни енергийни ресурси с приемливо качество;

• Неефективно използване на наличните в момента местни ресурси, както и на ресурсите, които се внасят.

 Ограничени местни енергийни ресурси

За нещастие местните енергийни ресурси са недостатъчни, но, разби­ра се, това с нещо, което с било предопределено в ранните геологически епохи. В този смисъл се отбелязва, че местните ресурси от висококачествени органични горива - битуминозни въглища, суров петрол и природен газ - по принцип задоволяват по-малко от 1 на сто от енергийните нужди на страната. България, обаче, разполага със значи­телни запаси от нискокалорични лигнитни (кафяви) въглища, които се използват нашироко за производство на електричество и по принцип за­доволяват около 30 на сто от нуждите на страната от електроенергия. Използването на лигнитните въглища дори при най-благоприятни усло­вия създава значителни екологични проблеми. Още повече че българс­ките лигнитни въглища се смятат за най-нискокачествените в света и "приличат повече на пръст, отколкото на въглища". Качеството на лиг­нитните въглища с различно в зависимост от находището, гго навсякъде добиваните въглища са нискокалорични, с високо съдържание на пепел и влага, а често и на сяра.

Ядрената еггергия, получавана от съществуващата централа в Козлодуй, задоволява около 36 на сто от нуждите на България от електричест­во; В Белене се строи втора атомна електроцентрала. Както и в други страни, развитието на ядрената енергетика се спъва от реални и/или въ­ображаеми заплахи за природната среда и за безопасността.

България има възможност да задоволи част от енергийните си нужди от водноелектрически централи, например като тази при язовир "Антонивановци". Засега се използва само около една трета от съществуващия енергиен потенциал на водните ресурси. Водата обаче се оказа недостатъчно надежден източник на енергия поради периодичните засушавания. България вече шеста година е в цикъл на сериозно засушаване, поради което се използуват само 25 на сто от съществуващите водни централи.

Общата картина на българската енергетика допълва геотермалната енергия от ограничен брой топли минерални извори, която осигурява съвсем малка част от общото количество енергия. Съществува и потенциална възможност за използване на слънчевата енергия предвид осо­беностите на климата с 200 слънчеви дни в годината. Засега слънчевата енергия се използва в съвсем ограничен мащаб при производство на топла вода.

При ограничената, засега, наличност на местни енергийни ресурси, България разчита на внос за задоволяване на значителна част от енергийните си нужди. По принцип повече от половината от електроенерги­ята, произвеждана от топлоелектрическите централи, е за сметка на вносни въглища. Освен това мрежата от български електроцентрали е част от по-голяма система, включваща Съветския съюз, Румъния, Югославия, Турция и Гърция. Като част от тази система България вна­ся електроенергия, произведена от атомните електроцентрали в Съвет­ска Украйна. България е почти напълно зависима от вноса на суров петрол и петролни продукти, необходими за транспортния й парк и за нефтохимическата й промишленост.

Тази голяма зависимост на България от вноса на енергия я прави твърде уязвима при непосредствени нарушения в ритъма на енергийните доставки. В това отношение тя е сериозно засегната от сегашната криза в Персийския залив, а за в бъдеще може да почувства отрицателното въздействие на нестабилността в Съветския съюз и Румъния. В по- дългосрочна перспектива се очертава твърде сериозна пренагласа, тъй като Съветският съюз предприема стъпки към оценяване на енергийни те продукти, които изнася за Източна Европа, по световните, а не по субсидирани цени както в миналото.

Неефективно използване на енергията

Посочените по-горе сериозни проблеми във връзка с енергоснабдяването се изострят от нещо, което може да бъде определено само като модел на извънредно голямото търсене. Средното потребление на елек­троенергия в България на човек от населението е 5500 киловатчаса за година, което е почти колкото във Франция. Едно потребление почти колкото френското до голяма степен е показател за неефективното използване на енергията, а не за жизнено равнище съответно на френско­то. Такива домашни удобства, като климатичната инсталация във Франция са нещо обикновено, докато в България са рядкост.

Един от важните фактори, на които се дължи голямото потребление на електроенергия, е използването на електричеството за отопление на домовете. В досегашната жилищна политика на България е залегнала идеята за отопляване на многофамилни блокове от апартаменти чрез топла вода, получена от изгарянето на нискокалорични въглища в пост­роени наблизо топлоелектрически централи. На теория такъв подход има сериозно оправдание предвид възможностите за икономии и за по-добър контрол върху замърсяването на природата в сравнение с отопля­ването чрез печки във всяко отделно жилище.

На практика съчетанието от фактори като: закъснения при инсталирането на парно отопление, прекомерни загуби на топлина по тръбопро­водите, липса на изолация, повреди и други често принуждава хората да отопляват домовете си през периодите на застудяване (от средата на ок­томври до средата на април) с електрически печки и радиатори. Този начин на отопляване се насърчава допълнително от ценовата политика, в резултат на която българските цени на електроенергията са най-ниски­те в Европа.

Самият факт, че електроенергията в България е почти безплатна, се превръща в препятствие пред ефективното й използване в промишлеността, която е голям потребител на електричество (особено химичес­ката промишленост и металургията). Например, въпреки че към някои заводи има изградени собствени генераторни станции, никъде не е раз­гърнат пълният потенциал на собственото електропроизводство. Друга област, в която липсата на реалистични цени води до неефективно използване на енергийните ресурси, е отоплението и осветлението на обществените сгради, за което не е изградена система за ефикасен контрол.

Трябва да се отбележи също, че в селските райони отопляването на жилищата често се извършва чрез изгаряне на дърва. Тази практика, както и на много други места по света,е свързана с изсичане на гори.

 Формулиране на потребностите

От гледна точка на енергоснабдяването има нужда от по-ефективно използване на наличните местни енергийни ресурси, както и от усилия за разкриване и експлоатация на нови. По отношение на първото е нуж­но да се подобри технологията на сондирането и извличането на петрол от съществуващите находища на сушата; да се прилагат по-ефективни и екологообразни методи за използване на лигнитните въглища, да се развиват ядрената и хидроенергетиката, да се полагат усилия за получаване на енергия от алтернативни източници, включително топлите ми­нерални извори и слънцето. По отношение на второто с нужно да се разгърне потенциалът на откритите значителни находища от висококачествени въглища в Североизточна България (Добруджа) и потенциа­лът, какъвто и да е той, на петрола в континенталния шелф. Що се отнася до въглищата, от 20 години се знае за наличието на около 3 ми­иарда тона, но опити за експлоатация на това находище не са правени поради голямата му дълбочина (между 1,4 и 1,8 хиляди метра) и същест­вуването на няколко водоносни слоя. Изгледите за добив на петрол от шелфа се разглеждат отделно по-нататък.

Трябва да се признае, че и в най-добрия случай приток на висококачествени органични горива за известно време няма да има. При това положение има нужда от по-ефективно използване на енергията, вклю­чително чрез подобряване на системата за парно отопление на жилища­та, чрез използване на изолация, собствени генераторни станции и т.н. Бързите стъпки за постене на енергия са малко вероятни при отсъствие­то на разумни цени и на стимули за отделните предприятия.

 Реформи и цели на реформите

Трябва да се отбележи, че Комитетът по енергетика отговаря за производството и разпределението на електрическата енергия за всички потребители, включително за домакинствата, за промишлени, правителствени и търговски нужди. Комитетът отговаря за производството на въглища, за няколко изследователски института и за вноса на въгли­ща и електроенергия. Въпросите на петрола, обаче, не са от компетен­цията на този комитет, а на Комитета но геология.

В годишния си доклад за 1988 г. Комитетът по енергетика определя приоритетните направления на своята дейност, между които са:

• Увеличаване производството на електричество на базата на изгарянето на лигнитните въглища, на базата на водните ресурси и на ядрената енергия;

• Разширяване системата за парно отопление;

• Ефективно и икономично използване на горивата и енергията;

• Подобряване на екологичния контрол (върху дима от комините и отпадъчните води от топлоелектрическите централи). Въпреки че изброените по-горе приоритети, изглежда, остават неиз­менни, от проведени в Комитета разговори се установява висока степен на осъзнаване колко е важен въпросът за цените. В този смисъл сегаш­ният подход в ценообразуването се описва шеговито като "планирани загуби и печалба от разликата". Това означава, че когато ценообразува­нето сочи проектни загуби от 10 на сто, но благодарение на упоритата работа реалните загуби са 5 на сто, резултатът в крайна сметка е 5 на сто печалба от разликата.

 Варианти на реформата

Вариантите на реформата на българската енергетика включват:

• Въвеждане на ценообразуване според пазара;

• Насърчаване на предприемачеството;

• Децентрализация и приватизация.

Освен това, разширяването на частната собственост върху жилищни сгради и приватизацията на търговската и промишлената дейност щеокажат значително благотворно влияние върху реформата на енергийния отрасъл. 

Ролята на ценообразуването при пазарната икономика за разпределянето на енергийните ресурси по най-икономичния и ефективен начин с теоретически обоснована и постоянно се проявява в практиката. И обратното, установяването чрез нормативен акт на цени, които не отразяват моментното  съотношение между търсенето и предлагането, обикновено води до прахосване, неефективност и понижено жизнено равнище. От написаното по-горе става очевидно, че възприетата в миналото практика при ценообразуването води не само до прахосване на енергийни ресурси в краткосрочна перспектива, но и до сюдаването на жилищна и промишлена инфраструктура с присъщите за нея неблагополучия. Ако това положение се отнесе към градското водоснабдяване в Ню Йорк, всеки пропуск да се измери разходът на вода в отделните жи­лищни сгради би довел до разхищаването на огромно количество от то­ва почти безплатно комунално благо.

При тези обстоятелства определянето на цените на електричеството, парата и топлата вода на реални пазарни равнища, близки до тези в дру­ги части на Европа, е от първостепенна важност. Без такъв подход няма стимул за домакинствата и промишлените потребители да пестят, няма стимул за собствено електропроизводство, за използване на изолация и за въвеждане на други подобрения. Няма и основа за появата на предприемачи в енергийния отрасъл.

Признава се обаче, че въвеждането на реалистични пазарни цени на енергията ще предизвика незабавни и значителни затруднения за всички потребители. В последствие тези затруднения ще се задълбочат, тъй ка­то поскъпването на енергията ще предизвика поскъпване на повечето потребителски стоки. Трябва да се отбележи също така, че доколкото в момента разпределението на повечето видове енергия е по същество монополизирано, потребителите са лишени от възможност да прибяг­нат към други източници.Тази тежка ситуация се откроява най-ясно в случая с домакинствата, които са принудени да използват електричест­во, за да се отопляват.

При преминаването към реалистично ценообразуване има две възможности: преминаване на етапи за продължителен период или незабавно възприемане на пазарните цени. Първата възможност ще смекчи непосредствените последици върху потребителите, но в същото време ще удължи периода на прехода и ще намали непосредствените облаги. С оглед сериозността на сегашното положение по-бързият преход се оказ­ва най-желателен, като последиците за домакинствата бъдат смекчели чрез данъчни облекчения и селективно субсидиране на доходите. 

Предприемачество

Има сериозно основание да се смята, че при реалистично ценообразуване в отрасъла на енергетиката, бързо ще се появят предприемачи, особено, когато потискането на предприемчивостта изчезне от българс­ката икономика като цяло. Области, в които може да се прояви предп­риемчивостта, са доставката на газ пропан и на газови уреди в жилищните райони, където няма парно отопление (включително и в селските райони); производството на малки инсталации за използване на слънчевата енергия; изработване на уплътнения за прозорци, изола­ция на комини, производство на по-икономични електроуреди и на усъвършенствани електронни системи за контрол и най-ефективно отопляпяне и осветление на жилищата. В промишлеността, вероятно, бързо ще се появят независими фирми за производство и инженерни услуги в об­ласти като съпътствуващото енергопроизводство, развитието на по-ефективни и екологосъобразни системи за изгаряне на горивото и за енергиенконтрол.

 Децентрализация и приватизация

Друга насока на реформата на българския енергиен отрасъл е децентрализацията на сегашната организационна структура. Както бе посоче­но но-горе, добивът на въглища сега се контролира от Комитета по енергетика. Приватизацията на този добив би облагодетелствала пряко Комитета по енергетика, тъй като появата на множество конкуриращи се компании в областта на въгледобива и конкуренцията на цените ще доведе до намаляване на цената на въглищата и ще насърчи повишава­нето на качеството на производството и сигурността на доставките. Ако вече не отговаря за производството на въглища, Комитетът но енерге­тика ще може да се съсредоточи върху основните си функции - произ­водство и разпределение на елсктроенергията.

Приватизацията на въгледобива ще осигури също така субекти на делова дейност, които ще бъдат по-удобни за създаване на евентуални смесени предприятия с чуждестранни компании. Фирми, за които човек се сеща в тази връзка, са "Пийбоди коул къмнъни" (поделение на "Хенсън П.Л. къмпъни", Великобритания) и "Консолидейтид коул къмпъни" (поделение на "Е.И. Дюпон дьо Немур енд ко.", САЩ). Партньорството с такива компании може да се окаже много важно при всеки опит за разработване на огромното, но недостъпно находище от битумипозни въглища в Североизточна България, което бе споменато по-горе.

Отделен е въпросът за приватизацията на самия Комитет по енергетика. В САЩ по-голямата част от производството на електроенергия и разпределението на природен газ е в ръцете на частни акционерни компании, като цените се регулират от правителството. Тези компании по принцип се радват на местен монополизъм, като е общоприето, че пора­ди технологичната им същност те са "естествени" монополисти. При та­зи промишлена структура има тенденция енергийните компании в САЩ да функционират един вид като правителствени субекти.

От много години е общоприето също, че и телефонните връзки на далечни разстояния са естествено монополизирани, но това убеждение бе отхвърлено с появата на множество съперничещи си фирми. В областта на енергетиката в САЩ се появяват все повече и повече признаци, че състоянието на естествен монополизъм не е неизбежно. Досегашният напредък в посока към разрушаване на монополизма се дължи на изграждането на независими топлоелектрически и водноелектрически централи в големите промишлени предприятия на конкуренция между доставчиците на електроенергия и природен газ и на скромните стъпки към създаване на домашни електроцентрали на базата на слънчевата енергия и други алтернативни енергийни системи.

Има достатъчно основания да се смята, че бързото технологично развитие в такива области като компютъризираните микроелектрически вериги, резервоари за гориво и преноса на енергия ще доведат до рязко по-нататъшно разпадане на традиционния естествен монополизъм в електропроизводството. Макар приватизацията на Комитета по енерге­тика вероятно да не е поставена като непосредствена задача, възможната приватизация на този комитет ще му бъде от полза, тъй като ще му осигури по-голяма гъвкавост при осъществяването на неизбежните технологични промени и ще премахне свойствените за държавния монополизъм недостатъци в условията на появяващи се конкурентни доставчици на енергия.

 

Приватизация на жилищния фонд и стопанската дейност

Важно допълнение към непосредствената реформа на енергийния отрасъл са едновременните стъпки към по-нататъшно разширяване на вече значителното равнище на частната жилищна собственост и прива­тизацията на търговията и индустрията. Частната собственост върху жи­лищния фонд води до по-ефективно използване на енергията поради следните причини:

•  Юридически закрепеното право на собственост насърчава извършването на подобрения в жилището;

•  Частната собственост създава уравновесяваш пазарен натиск върху доставчиците на енергия.

По отношение на първата точка, оказва се, че в цял свят обитателите, които имат статут на наематели, се въздържат да правят подобрения в собствеността, дори когато са обвързани с доста продължителен договор. Общо взето подобренията, извършвани от наематели, стават част от наемания имот и наемателят се лишава от тях без компенсация, кога­то напуска имота. От друга страна, при частната собственост всички подобрения са притежание на собственика и по принцип се включват в продажната цена на имота, когато собственикът му пожелае да се осво­боди от него.

Следователно при частната собственост собственикът е защитен, когато прави подобрения, включително и подобрения, които водят до икономия на енергия - изолации, устройства за автоматично изключване (спестяващи топлина и светлина) и т. н. Освен от прекия икономически стимул за въвеждане на спестяващи снсршя подобрения при частния потребител на енергия съществува и психологическия фактор, известен като "гордост от притежаването".

По отношение на втората точка разширяването на частната собственост върху жилищния фонд, търговията и промишлеността води до въз­никването на група хора с общ интерес от ефективно енергоснабдяване. Това може да се види най-лесно в случая с управителния съвет на жилищната собственост, притежавана по силата на договор за съвместно владеене. Този съвет има интерес да контролира разходите и качеството на енергията и сам има възможност да насочи уравновесяваша пазарна сила срещу доставчика на енергия.

Съществуването на уравновесяваща пазарна сила от страна на потребителите на енергия има специфична стойност за България, където тол­кова много жилищни блокове са с парно отопление. В този случай наличието на уравновесяваща пазарна сила ще окаже натиск върху доставчиците на енергия да извършат такива подобрения като поставянето на по-усъвършенствувани котли, надеждна изолация на тръбите за предотвратяване на загубите на топлина и поддържането на водопроводите за избягване на загуби от течове.

В случая с частната търговска и промишлена дейност може да се очаква, че подобни на горните фактори ще окажат положително въз­ействие върху ефективното използване на енергията. Например част­ните собственици на дадено промишлено предприятие имат по-голям стимул да инсталират собствени генератори, топлообменници за изпол­зване на остатъчната топлина, електронни устройства за изключване на осветлението, когато то не е необходимо и други подобрения от този род. Частните търговци, действащи в търговски сдружения, също могат да упражнят уравновесяващ пазарен натиск върху доставчиците на енер­гия.

Най-после приватизацията на строителния отрасъл също ще има положително въздействие. Строителите на жилищни, търговски и промишлени обекти в условията на пазарна икономика ще се стремят да влагат в сградите енергоспестяващи материали като средство за пости­гане на предимство пред конкурентите им.

 

Реформа на минното дело и добива на полезни изкопаеми

Формулиране на проблема

Комитетът по геология при Министерския съвет на България отгова­ря за проучването и експлоатацията на всички видове полезни изкопае­ми. Комитетът отговаря само за петрола и газа, а самият добив и обработката на другите полезни изкопаеми е от компетенцията на от­делните производствени единици. При петрола и газа обаче комитетът отговаря както за добива, така и за обработката. Проблеми в областите, които са от компетенцията на на Комитета по геология:

• Липсата засега на какъвто и да било голям успех при търсенето на петрол и газ;

• Различни фактори, които задържат разработването на местните ресурси от черни и цветни метали и от неметали.

 Петрол и газ

Приблизително от 1970 г. България добива малки количества петрол и газ от находища в централната част на Северна България. Напоследък годишният добив на петрол общо взето едва надхвърля 1 милион тона. За природния газ сведенията са, че добивът е малко под 5 милиарда кубически фута годишно. През последните години добивът от находищата на сушата намалява, но се очаква през 1993 г. да настъпи подобрение.

Опитите да бъде открит петрол в шелфа на Черно море датират отпреди около 20 години и резултатите от тях не са особено насърчителни. За няколко участъци се знае, че са в последна фаза на експлоатация, а обозначените резерви по всяка вероятност не са големи. Провалът на 20-годишната програма за постигане на по-осезаеми резултати стана причина Комитетът да бъде подложен на критики. Отбелязва се обаче, че дейността му е била спъвана от неподходяща технология, остарели съоръжения за сондиране, некачествени свредели и апаратура за сеиз­мични изследвания. Трябва да се отбележи също, че досега търсенето на петрол в континенталния шелф е било ограничавано само по север­ното крайбрежие, а за шелфа в южната част се знае малко.

Липсата на местен суров петрол, съчетана с растящите разходи за внос на суровината и дори проблемът със самата й наличност поставят сериозни въпроси пред българската нефтопреработвателна промишле­ност. Българските нефтопреработвателни предприятия в Бургас, Пле­вен и Русе имат капацитет да преработват по 300 000 барела на ден. За сравнение, Швейцария може да преработва по 132 000 барела на ден. Населението на България е около 1,4 пъти по-голямо от населението на Швейцария, но капацитетът на българската нефтопреработвателна про­мишленост е близо 2,3 пъти по-голям. Същевременно регистрираните в Швейцария моторни превозни средства са около 3,5 пъти повече от бъл­гарските. При тези обстоятелства е очевидно, че българската нефтопре­работвателна промишленост не може да работи ефективно без наличието на голям пазар за износ на петролни продукти, пазар, какъвто бъдещето далеч не обещава.

Необходими са допълнителни подробности за нефтопреработвателните предприятия, за да може да се определи доколко подходяща е съ­ществуващата технология например за каталитичен крекинг, хидрообработка и т.н. Предполага се, че възможностите за хидродесул - фатизация са недостатъчни, за да поемат бъдещото количество суров петрол с по-голямо съдържание на сяра.

 Полезни изкопаеми, съдържащи черни и цветни метали и неметали

Като се изключи малкото находище на железен карбонат близо до София, България е бедна на желязна руда. Поради това страната полу­чава по-голямата част от железните руди, феросплави и други полуфаб­рикати от Съветския съюз, а в замяна на това изнася готови продукти, включително ламарина, листова стомана и тръби. Находището на желя­зо близо до София е с високо съдържание на барит и се експлоатира в момента, но по лоша технология.

От цветните метали най-разпространени в България са медта, олово­то, цинкът, среброто и златото. Открити са и залежи от волфрам и ман­ган. В добива на мед са постигнати добри резултати и може да се очаква, че производството й ще се увеличи и с монтираните наскоро но­ви мощности. Значителни са резултатите и при оловото и цинка. Пола­гат се усилия за разработването на волфрама и мангана. Налице е голямо рудно находище, но с ниско манганово съдържание и с високо съдържание на арсен. Златото бе открито едва наскоро като вторичен продукт при производството на мед. Добивът на злато от вторични кварцови насипи би могъл да бъде увеличен, ако се приложи подходяща технология за извличане. Също така от пепелта при изгарянето на лиг­нитните въглища за производство на електроенергия при подходяща технология би могло да се извлича и значително количество германий.

Измежду неметалните полезни изкопаеми, които в момента се доби­ват със значителен успех, са каолинът и други глини, кварцът, мрамо­рът, варовикът, перлитът и зеолитът. Освен това България осъществява перспективен проект, който е във фазата на експериментално предприя­тие, за извличане на йод и други минерали от подземните води. Този проект може да превърне България в най-големия производител на йод в Европа и да й даде възможност да разреши различни екологични проблеми. Съществуват и определени възможности за добив на верми-кулит и за обработка на отпадъците от добива на мед, включително за извличане на съдържащата се в медната руда глина, за която се смята, че е много подходяща за керамиката.

 Формулиране на потребностите

Признаците за наличието на залежи от петрол в България са достатъчни, за да оправдаят по-нататъшното сондиране. За да бъде продължено то са нужни както достатъчни финансови средства, така и партньори, които имат достъп до усъвършенствана технология. Но трябва да се признае, че търсенето на петрол е свързано с голям риск поради самата му същност. Фактът, че досега в България това търсене не се е увенчало с успех, показва твърде високата степен на този риск. Ето защо без сериозни стимули е малко вероятно да бъдат привлечени  партньори от чужбина.

Както бе посочено по-горе, финансирането и техническата помощ са нужни и във връзка с експлоатацията на цяла гама от полезни изкопае­ми, особено на железните, мангановите, волфрамовите, златните, гер­маниевите ресурси, както и на неметалите. Засега проекти за разработване на тези ресурси няма, тъй като и при тях, както и при пет­рола, степента на риска е висока. Ето защо и тук подходящите стимули за привличане на чуждестранни партньори са твърде важни. 

Досега всички проучвания за наличие на петрол в България са били извършвани от Комитета по геология. В края на 1989 г. на срещи в Хюстън и Лондон Комитетът обяви намерението си да предостави на специализирани компании права за сондиране в 10 участъка на сушата и в 6 участъка на континенталния шелф. В предложения договор всяка отделна компания се съгласява да извърши проучванията изцяло на свой риск. Ако бъде открит петрол, сполучилата компания създава заедно с Комитета смесено предприятие при равни дялове (50 на 50) на участие и разделя приходите от бъдещия добив на същата основа (50 на 50). Ста­на ясно, че интерес е бил проявен от много компании, въпреки че до времето на подготовката на този текст не е сключен нито един оконча­телен договор.

За предложените участъци се казва, че съставляват около 40 на сто от общия брой на участъците, правата за проучване върху които могат да бъдат продадени. В края на краищата Комитетът би могъл да разшири програмата и върху други участъци. Освен това той изрази желание да сключи споразумения за увеличаване на добива в онези участъци на сушата, където вече се добива петрол.

При добива на други полезни изкопаеми, където също е посочена нуждата от финансиране и техническа помощ, не са предложени никак­ви специални механизми. Но тъй като всеки отделен случай е специфи­чен, то и решения ще се търсят за всеки поотделно. 

Програмата за предоставяне на права, осъществявана от Комитета, е стъпка в правилна посока. Възниква въпросът дали предложеното от Комитета споразумение за равни дялове (50 на 50) ще бъде достатъчно, за да привлече чуждестранни партнъори предвид високата степен на риска, която по принцип е присъща за сондирането и предвид ширещите се съмнения, че климатът за инвестиране в България е благоприятен.

По традиция голяма част от работата по сондирането при търсене на петрол се поема от някой "човек на риска", принадлежащ към онази специфична класа на предприемчивите личности, които в търсенето на голяма печалба са готови да се справят с наглед непреодолими труднос­ти. По характер те се различават от работещите в големите междуна­родни петролни компании. Привличането на такива личности в България и създаването на местна класа от "хора на риска" може да се окаже въпрос от първостепенна важност.

Един от подходите, който би трябвало да бъде разгледан, е да се правят изключения от предлагания сега механизъм за равни дялове (50 на 50) в онези случаи, при които чуждестранните компании биха се съгла­сили да станат партнъори в сондирането или в други дейности в Бълга­рия с независими бтлгарски участници. Такъв подход би бил важна стъпка към приватизацията на проучванията за наличие на петрол, би насърчил развитието на класата на предприемачите в страната и би сти­мулирал създаването на местни капитали.

Важно е да се осъзнае, че краткосрочните споразумения за предоставяне на права при зачитане на правото и върху евентуалния добив, сами но себе си не са достатъчни да активизират напълно предприемачите за­ради високия риск, който те поемат при търсенето на полезни изкопаеми. На тези хора им е нужно също да бълат напълно сигурни, че претенциите им в дългосрочна перспектива в случай на успех при търсе­нето ще бъдат защитени. Такава сигурност може да даде единствено час­тната собственост върху правото на добив, а не само върху правото на собственост. Освен това частната собственост трябва да се разпростре и върху извличането на полезни изкопаеми, преработката, производство­то на крайния продукт и разпределението. Частната собственост върху правата за добив на полезни изкопаеми не винаги трябва да бъде прех­върляна в ръцете на онези, които в действителност са заети с проучване­то. Тя би могла да бъде предоставена и на други частни лица, които преотстъпват тези права срещу определен дял от приходите при експло­атацията. Тук смисълът е да се избегне държавната собственост в тази област поради специфичния забранителен ефект, който тя има върху частните предприемачи.

С оглед на критичното положение около петрола много важни са стъпките към насърчаване на ефективното използване на петролните продукти. Една от областите, където ефективността може да бъде постигната лесно, е при движението на товарите. В момента значителни количества товари се пренасят с камиони по суша до различни страни от Западна Европа, а не до пристанищата на Черно море. Приватизаци­ята на транспорта ще насочи, без да е необходима намесата на прави­телството, движението на товарите но по-икономични канали. Този процес ще бъде стимулиран от спонтанната поява на частни фирми, например фирми за посредничество и за експедиране. 

Отделът за химия и биотехнологии в българското Министерство на индустрията и технологиите отговаря за производството и маркетинга на химически изделия, включително на сродни продукти като лекарства, синтетични влакна, изкуствен каучук и повърхностни облицовки. Компетенциите се разпростират надолу по производствената верига върху зна­чителен брой други изделия, например автомобилни гуми, пластмасови торби, тръби и покрития, а също върху производството на машини, инженерингова и външнотърговска дейност. В края на текста е добавен непълен списък на българските химически продукти и сродни изделия.

Проблемите в българския химически отрасъл включват:

• Прекалено наблягане върху производството на готови химически продукти;

• Технологични проблеми, включително, както е в някои случаи, остарели инсталации;

• Свръхцентрализация на отрасъла. 

При проучването на приложения списък на химически продукти ста­ва ясно, че отрасълът е силно ориентиран към производството на "гото­ви" химикали с относително ниска стойност. За пример могат да се посочат такива неорганични вещества като амоняк, хлор, сода каустик, калцинирана сода, сярна киселина и различни торове и органични съе­динения, получавани на базата на петрола, като бензол и други аромати, етилен и деривати на етилена, винил- хлорид. Химикали от този вид се произвеждат в големи количества на много места по света, но по прин­цип имат малка единична стойност и са готови изделия в смисъл, че са взаимозаменяеми със същите продукти на друг производител.

Готовите химически продукти са основни градивни елементи за дру­ги химически изделия и производството им може да носи печалба. Най-важна за това е структурата на производствения цикъл, при която производителят има предимството да произвежда и продава в големи количества. Също важна е ниската стойност на суровините, ритмичното доставяне на първични нефтохимически продукти от нефтопреработва­телни предприятия, ниските енергийни разходи и състоянието на отдел­ните предприятия.

Предвид относително офаничения размер на българския пазар поддържането на високи производствени темпове е възможно само поради износа предимно за Съветския съюз, за останалите страни от Източна Европа и за друъи страни, най-всчс от третия свят. Но като се вземат под внимание сериозните икономически затруднения, които изпитват Съветският съюз, Източна Европа и третият свят, продължаването на производството на приемливо равнище с малко вероятно, освен ако не бъдат осъществени пробиви на пазара в Западна Европа, Северна Аме­рика и Далечния Изток. Макар и желано, навлизането в тези пазари е малко вероятно и е неразумно да се очаква някакъв голям успех там в близко Гп.дсщс.

Проблемите па българската химическа промишленост се усложняват допълнително от влошеното положение с доставката на суровини, осо­бено що се отнася до цената и наличността на първичните нефтохими­чески продукти. Това положение няма да се подобри, тъй като България е изправена пред повишаващите се цепи на петрола на световния пазар. В онези случаи, при които ниските разходи за потребяваната електрое­нергия са от съществено значение, особено при производството на хлор и сода каустик, положението ще се влошава още повече, освен ако Ко­митетът по енергетика не осигури субсидии. Повишаващите се цени на електроенергията ще влияят косвено върху производството на деривати на хлора и содата каустик, включително винилхлорид, дихлоретан, калцинирана сода и натриев триполифосфат. 

Технологични проблеми

В българския химически отрасъл се проявяват и разнообразни технологични проблеми. Между тях са претовареността на заводите за хлор и сода каустик, дължаща се на остарялата технология и сериозните проб­леми при производството на винилхлорид, който е изходен продукт за получаване на поливинилхлоридни пластмаси. В момента работи завод за винилхлорид, изграден върху остаряла технология, внесена от бивша­та Германска демократична република. Един по-нов завод, основан на модерна японска технология, бе сериозно повреден при експлозия още във фазата на изграждането и няма да бъде пуснат в действие до 1992 г. 

Най-после българската химическа промишленост страда от висока степен на централизация. Вярно е, че както хоризонталната, така и вертикалната интеграция е характерна за химическата промишленост навсякъде по света. Основната причина за преобладаващата вертикална интеграция се открива в често цитирания афоризъм, че "химическата промишленост е най-големия потребител на самата себе си", тъй като продукцията на едно предприятие служи като суровина за производство­то в друго. Хоризонталната интеграция се насърчава както от структура­та на производствения цикъл, така и от твърде разностранното приложение, което намират химическите продукти.

В последните години обаче тенденциите в химическата промишле­ност в Съединените щати и в други страни е към снижаване на свръхцентрализацията, тъй като големите компании се освобождават от много странични дейности. Една от причините за това освобождаване са трудностите при управлението на твърде различните производства. Но по-важната причина е, че възниква проблем при оценката на реални­те разходи за производството на даден продукт, който се употребява вътре в самата компания. В резултат на това се стига до положение, при което е трудно да се каже кои от изделията на дадено предприятие носят печалба. 

Формулиране на потребностите

От първостепенна важност за българската химическа промишленост е за в бъдеще ударението да бъде поставено върху производството на специални химически продукти с висока стойност, а не върху готовите химикали. Специалните химически изделия се произвеждат по принцип в относително малки количества, но носят относително големи печал­би. Освен това производителите им са в състояние да разработват уни­кални продукти и чрез това да си създават стабилни позиции на пазари, за които не е характерна нестабилността и силната конкуренция в цени­те.

На второ място е нужно в един разумен период да бъдат закрити съществуващите химически предприятия, за които няма надежда да заработят рентабилно в обозримото бъдеще поради липса на достъп до големи пазари, поради недостиг на суровини и енергия или поради остарели технологии. Закриването на такива предприятия не би оказало сериозно въздействие върху равнището на безработицата, тъй като за химическия отрасъл по принцип е характерен нисък процент на използ­ване на неквалифициран труд. В същото време закриването на такива предприятия ще освободи квалифицирани работници, инженерен и нау­чен персонал, които ще могат да бъдат ангажирани за по-перспективни начинания. В някои случаи затварянето на губещи предприятия може да доведе до положение, при което ще се създадат липси от добивани в страната суровини за други, по-нататъшни рентабилни производства. В такива случаи може да се окаже, че е по-изгодно съответните суровини да се внасят на по-ниски цени.

Най-после е нужно да се снижи високото равнище на централизация в химическия отрасъл. Децентрализацията за един разумен период ще направи отрасъла далеч по-жизнеспособен. 

Най-важната реформа в българската химическа промишленост, коя­то в момента се обсъжда, е приватизацията на разпределението на химическите продукти вътре в страната. Разпределението на химическите продукти на международния пазар обаче засега трябва да продължи да се извършва под надзора на правителството. Приватизацията на вът­решното разпределение изисква създаването на складове из цялата страна, които да са в ръцете на частни компании. Такива складове пое­мат широка гама от химически продукти, използвани както за промиш­лени, така и за потребителски нужди (перилни препарати). Приватизацията на разпределението обаче трябва в крайна сметка да се изрази не само в откриването на складове, но и в появата на транспорт­ни средства, на търгове и техническо обслужване.

Друго направление на реформата се обуславя от нарастващия инте­рес от страна на Министерството на индустрията и технологиите към възможностите за производство на специални химически изделия. Тук влизат сегашните проекти за производство на химикали за електроника­та и на епоксидни смоли. Подразбира се, че помощта от чужбина за осъществяване на проекта за епоксидните смоли ще бъде приветствувана. Други области, към които се проявява интерес в момента, са производството на специални миещи средства, пигменти и печатарски мастила. 

Варианти на реформата

Смята се, че няма да има колебание, когато нещата опрат до закрива­не на безнадеждно неефективни химически предприятия. Закриването на такива предприятия всъщност ще се диктува от външни обстоятелст­ва. За нещастие прогнозите са, че значителна част от действащите сега мощности ще бъдат премахнати, а друга част ще бъдат поставени в по­ложение на оперативна готовност.

Приватизацията на разпределението на химически продукти е много положителна стъпка. Трябва да се отбележи, че малките компании за разпределение на химикали често се включват в значителни производствени дейности, тъй като от текущите сделки в ръцете на собствениците им се натрупва капитал за инвестиране, а и се откриват нови възмож­ности на пазара.

Също толкова важно обаче е и бързото предаване в частни ръце на производствените дейности в химическия отрасъл. Високата степен на технологична взаимозависимост при химическото произнодство създава определен практически проблем при приватизацията от гледна точка на трудностите да бвдат определени логическите параметри на производствените предприятия, които подлежат на приватизация. Смята се, че то­зи проблем не е непреодолим и че разрешаването му си заслужава усилието. По своята природа обаче този проблем е технически и изисква да бъдат привлечени инженери и икономисти.

Изглежда, колебание няма да има и когато нещата опрат до това ударението да се постави върху специалните химически изделия. Трябва съ­що така да се отбележи, че България вече навлезе в тази област предвид добре развитата фармацевтична промишленост, производството на ня­кои важни масла и започнатите проекти, които бяха споменати по-горе. За появяващите се предприемачи няма да бъде трудно да открият и дру­ги възможности. Заслужават проучване възможностите за производство например на машинно масло и на пластмасови добавки. Едно проучва­не на асортимента на компаниите, членуващи в Асоциацията на производителите на химически и специални продукти с център в САЩ, би дало допълнителни ценни идеи. Освен това би имало основа за сътрудничество при осъществяване на дадени проекти от страна на много ком­пании, влизащи в асоциацията.

Производството на специални химически изделия, а не на готови химически продукти е основата на успеха на швейцарската химическа промишленост. Производството на тези изделия се оказа много изгодно за Швейцария, въпреки че страната няма достатъчно суровини. Някои от характерните за Швейцария особености са налице и в България, напри­мер установените високи професионални стандарти в лекарствената, биотехнологичната и химическата област.

 

Непълен списък на българските химически продукти

• Горива

• Олефини

• Парафини

• Аромати - бензол, толуол, етилбснзол, стирол, фенол

• Влакна - ДМТ, капролактам, акрилонитрил

• Етиленов окис и дериватите му (етиленгликоли)

• Ацетон

• Изомери на ксилола

• Фталоп анхидрид

• Алкохол-стоксилати

• Алкилбензолна сулфонопа киселина

• Етиленов дихлорид

• Винилхлорид

• Фталови пластификатори

• Синтетичен каучук - СБР и каучукови латекси

• Полимери - полиетилен с ниска плътност, полиетилен с висока плътност, полистирол, полипропилен, поливинилхлорид, съполимери

• Синтетични влакна - изкуствена коприна, полиестер, полиамид-6, акрил

• Смоли - фенолформалдехид, карбамиден формалдехид, ненаситени полиестери

• Амоняк

• Хлор

• Калцинирана сода

• Въглероден сулфид

• Солна киселина, сярна киселина,азотна киселина.фосфорна киселина

• Торове - амониев нитрат, амониев сулфат, натриев нитрат, карба­мид, амониев фосфат, ТСП

• Пестициди

• Миещи средства

• Натриев триполифосфат

• Пластмасови изделия - промишлени торби, поливинилхлоридни тръби, покрития (за чанти, мебели, опаковки), подови настилки, тапе­ти (от поливинилхлорид), домашни потреби и т. н.

• Каучукови изделия - автомобилни гуми, транспортни ленти, клино­видни ремъци, технически изделия

• Лекарства, санитарни принадлежности, антибиотици, ензими

• Оцветители и лакове

• Парфюмерия и козметика

Източник: Министерство на индустрията и технологиите в България