Доклад върху проекта за икономическирастеж и преход към пазарна икономика в България

Посетени бяха две машиностроителни предприятия - заводът за металорежещи машини (ЗММ) и комбинатът за тежко машиностроене - Радомир. И двете посещения включваха обиколка на заводите и диску­сия но същество с техните ръководства.

Положението и в двата завода беше сходно:

• Наличие на модерно оборудване, все още в процес на инсталиране.

• Ниско ниво на използване на оборудването, което се дължи предимно на намаляването на пазарите на българска машиностроителна продукция в Съветския Съюз.

• Високо ниво на дълговете, датиращи предимно от периода, когато съветският пазар беше атрактивен за българските фирми.

• Значително използване на германско и японско оборудване, довело до нарастване на дълговете към тези страни.

• Ръководствата на заводите са обезкуражени от намаляването на поръчките. В Радомир се използва около 10% от капацитета, докато ЗММ в София изглежда малко по-натоварен.

• Система на управление, при която директорите на заводите могат да бъдат сменени само с гласовете на 10 работника, нрави труден бъде­щия достъп до чужди капитали. В момента се поставя ударение върху намаляване и дори елиминиране на замърсяването на въздуха, което в случая на Радомир е тежък проблем и може да доведе до закриване на някои производства.

• Прекомерна концентрация върху малък брой външни пазари.

• Отсъствие на подготвени кадри в областта на маркетинга, както и на търговски и сервизни екипи, способни да обслужват нови чуждест­ранни пазари.

 

Формулиране на проблема

България има поне два машиностроителни центъра на световно равнище. Предполага се, че има и друга, вероятно те не са толкова модер­ни или мощни. Тези заводи са оборудвани основно с немска, японска и, в по-малка степен, чехословашка техника и апаратура. За доставянето им са били направени големи дългове, които все още не са изплатени.

Първоначалните им предвиждания за потенциален пазар на продукцията са били насочени предимно към СССР. Били са произвеждани ре­дица продукти на отбранителната промишленост, изнасяни в СССР срещу суров петрол или други стоки. Поради съкращаването на съветс­кия пазар, Бч>лгария е обременена с големи, непродуктивни инвестиции. Нито Радомир, нито ЗММ имат реален опит в маркетинга при условия­та на конкуренция с немски, шведски, японски, френски, британски или щатски фирми. Нещо повече, необходимо е запознаване и разбиране на цикличното естество на капиталовложенията на главните промишлени пазари с цел тяхното овладяване, преди съответното разширяване на пазара.

 

Формулиране на потребностите

Главната и неотложна необходимост е да започне обучение на персонала по разработка и развитие на нови външни пазари. Въпреки че това обучение най-вероятно няма да стане ефективно веднага, връзките с те­зи чужди пазари трябва да започнат да се търсят незабавно.

На страната са необходими умения в анализа на пазара, в идентифицирането на потенциални купувачи, в развитието на канали за продажби, на организационни структури и в откриването на подходящи стимули за купуване на българска продукция.

Бяха разгледани и три други области, представляващи интерес:

• Планираното разширение на софийското летище.

• Завършването на националната система от автостради.

• Реорганизацията на въздушните, сухопътни и водни канали за достав­ка на българската продукция в чужбина.

Горните три програми ще се състезават за капиталовложения от България и от чужбина. Не е ясно обаче, как българските производители на машини и инструменти ще подпомогнат усилията по отношение на летището, изграждането на шосейна мрежа и водни пътища. Необходи­мо е внимателно изследване на потенциала за коопериране. В тази об­ласт ще бъдат необходими особени грижи, когато бъдат наети чужди контрагенти.

Откъде ще бъдат намерени инвестиционните капитали за тези три важни проекта за икономическо развитие? Едва ли единствено от вътрешни източници.

•   Ще могат ли тези основни проекти да бъдат финансирани от нови чужди капитали?

•   Ще се задоволят ли чуждите инвеститори с дългосрочно обвързване за периоди от 20 или 30 години?

•  Дали приходите от тези проекти ще бъдат достатъчни да покрият и надвишат изплащането на ипотеките? Всеки проект ще изисква най-малкото финансова поддръжка.

Очевидно, България е изправена пред нови големи възможности, произтичащи от тези проекти и пред шанса да ги свърже с неизползва­ните досега капитални инвестиции на своите производители. Съществу­ва, обаче, въпросът с приоритетите. Може ли България да поддържа огромните си инвестиции в областта на машиностроенето и да поеме допълнителния финансов товар на тези три големи проекта? И дори да може, дали трябва да го поеме? Размерът на проектите изисква оценка на финансовите реалности - нарастване на външния и вътрешния дълг срещу потенциални печалби. Дали съществуват различни варианти и възможности, като, например, поетапно разширение на летището, пре­ди изграждането на автострадите, което ще се окаже по-изгодно.

Предполага се, че в България съществуват организации, способни да извършват подобни анализи. Дали, обаче, те имат достатъчен полити­чески авторитет, за да повлияят на общественото мнение в България и на преценката на чуждите инвеститори?

Като илюстрация на типа решения, които ще трябва да бъдат взети, е случаят с един от основните клиенти на Радомир - съветският самолетостроителен завод в Уляновск. Този завод, посетен от автора преди ед­на година, сега произвежда стоки за широко потребление. Най-големият самолстостроителен завод в света, произвел най-големите самолети (АНТОНОВ 225), сега прави мебели за малки апартаменти.

България трябва да изследва своите възможности, в условията на световната икономика, да спечели пазари за продуктите си, които притежават привлекателни, ценни и специфични качества. Съществен е и въпросът дали България ще има някакви предимства по отношение на цената. Не е достатъчно наличието на заводи за машини и инструменти, колкото и модерни конкурентноспособни да изглеждат те, тъй като и други държави имат подобни съоръжения. Може ли България да е си­гурна, че е производител с ниски разходи, когато една от най-новите й машини (8сЬ1е55) е програмирана само от един германски техник?

Съществува и въпросът, дали ефективността на продукцията е единствено на нивото, изисквано от търговията със СССР, или Радомир може да предложи истински конкурентноспособни стоки и на други пазари?

На тези въпроси е абсолютно необходимо да се отговори. Ако посочените предприятия не могат да достигнат световните стандарти по ка­чеството и техните цени при доставка не са конкурентноспособни, продължаването на тяхната експлоатация е съмнително. Необходимо е да бъде установена граница на субсидиите, надвишаването на която недвусмислено да бъде обявено за социална помощ.

Възможно ли е великолепното оборудване на Радомир да бъде използвано по-добре под управлението на консорциум с чуждо участие? Може да се предполага, че консорциум, ръководен от германци и експлоатиращ Радомир, ще може да конкурира японците в областите на автомобилите, камионите и земекопната техника.

Отговорите на въпросите, свързани с бъдещето на посочените заво­ди, могат да станат доста по-ясни, ако България активно наблюдава главните промишлени сектори на икономиките, с цел да получи истинс­ката картина на световния капацитет и използването на възможностите, притежавани от Радомир и ЗММ днес. Може да се направи цяла поре­дица от варианти. Изборът на продукцията, която трябва да бъде произ­веждана за внимателно подбрани пазари и на цените, на които ще бъде предлагана, може да послужи за ръководство на бъдещата дейност. Ка­зано по-просто, ако сега Радомир е на ниво 10% от капацитета си, а све­товното равнище е около 80%, той трябва да предложи нещо допълнително. По-вероятно е това да не стане без конкурентни конце­сии, тъй като и другите заводи по света също работят усилено с цел да продават в условията на световна икономическа рецесия.

България е изправена пред тежък избор. Основен е въпросът, дали да се конкурира със западните производители на тежки машини и инструменти? Тъй като източна Европа днес е отворена за чуждестранната конкуренция, включително и за най-напредналите в технологично отно­шение производители в тази област, въпросът не може да намери пълен и разумен отговор, без детайлно изследване на днешните условия и утрешните перспективи.

Вероятно съществуват три главни краткосрочни алтернативи:

• Консервация на по-голямата част от двата завода  -  Радомир и ЗММ, за настоящия период.

• По дипломатически и банкови пътища да се уточни помощта от германските и японските производители. Националните банки могат да използват такива канали, че да намерят пряката финансова помощ чрез ускоряване на пазарното съдействие от страна на фирми като Kobe Steel или Hechert.

•  Да се привлекат японски и германски капитали в тези два завода по дипломатически и банкови пътища. Това може да подтикне нови­те инвеститори към по-активни действия. Трябва да се внимава да не се смесва каквото и да е опрощаване на дългове с реалното съдейст­вие при превръщането на Радомир и ЗММ в това, за което са били за­мислени - заводи, реализиращи с печалба потенциала си като производители на машини и инструменти за световния пазар.

 

Реформи и намерения за реформи

България, която измежду източноевропейските нации, има по-малко международни контакти, отколкото, да кажем, Полша или Югославия, започва процеса на развитие на пазарна икономика в сравнително неизгодна позиция. В конкретните условия трябва да започне изграждане на национално чувство за целенасоченост, за приоритет, за програмите и за ролята на отделния човек при постигането на националните цели. Необходима е популярна програма за икономическо развитие, която да бъде носител на чувството за цел и посока. С една дума, необходимо е политико-икономическо ръководство, а вътрешнонационалните търпи­мост и съгласие са жизнено важни за получаване на международна под­крепа.

В областта на машиностроенето, представено от ЗММ и Радомир, трябва да се направи следното:

а) да се извърши оценка на българските възможности с оглед производ­ството на стоки на световно равнище;

б) да се възприеме политика на пазарни цени, която да осигури възвръ­щаемост на инвестициите, достатъчна за частичното или пълно функ­циониране на заводите;

в) да се наемат компетентни бизнесмени от Япония, Германия или Съе­динените Щати, които да могат да съставят план за маркетинг и да осъществят необходимото развитие на продажбите чрез:

•   определяне на възможните клиенти;

•   изграждане на мрежи от търговски агенти;

•  създаване на система за сервиз на продаденото оборудване.

г) да се получи допълнителна помощ от ключовите банки и производст­ва в Германия и Япония чрез използване на горе споменатите канали.

д) да се създаде готовност на ангажираните бизнесмени да се платят су­ми, дори ако те изглеждат много големи.

е) да се разгледа алтернативната възможност вместо маркетинг на пълния спектър от производства на ЗММ и Радомир, да се подбере само онази продукция, която бъде препоръчана за продажба в чужбина от международните експерти по маркетинг.

ж) да се постигне консенсус по бъдещите бизнес планове на всяка произ­водствена единица между производствения, финансовия и маркетинговия персонал.

з) да се създаде готовност за посрещане на чувствителни допълнителни разходи, свързани с влизането на България в световния маркетинг, който е селективен в определени области.

и) да се осигури практическо обучение на персонала, свързан с работата на заводите, с предпочитание към чуждестранните фирми, доставящи оборудването.

Мащабът или размерът на ЗММ и Радомир, в качеството им на производители на промишлена продукция, надхвърля текущите перспективи на българския пазар. Буквалното сгромолясване на съветския пазар за българската машиностроителна продукция превръща подобни предп­риятия/комплекси в наркотик за пазара, от този момент нататък.

Реформирането на тези заводи чрез съкращаване на диапазона на продукцията им, е една от възможностите, макар че това ще попречи на спечелването на твърда валута, необходима за разплащане с чуждест­ранни кредитори като Япония и Германия. Друга възможност с частич­ната им консервация. Това означава спиране на някои производства и отказ от планове за маркетинг на тази продукция. Главната реформа, необходима на тези предприятия, е създаване на маркетингова органи­зация, която да може да развие продажби в световен мащаб. Едновре­менно със създаването на такава организация, е необходимо прогнозиране на непосредствените перспективи на продукцията от заво­да в Радомир и ЗММ. Необходими са пропюзи за следващите пет годи­ни, а също така и отделна прогноза за периода от шест до десет години.

Възможно е изясняването на световната картина на конкуренцията, в която България ще търси своето място, да е не по-малко важна от създаването на прогнози за маркетинг.

• Германците и японците постигат добро качество и конкурентноспособни цени и имат добре изградена репутация в областта на сервиза след продажбата.

• Съветският съюз, както и България, ще търси начини за търговско използване на самолстостроителните заводи в Уляновск. Вероятно в СССР има десетки подобни заводи, които търсят излаз на световния пазар. Колко от тях ще бъдат преки конкуренти на българските про­изводители?

• За разлика от Германия, Япония и другите западни производители, Съветският съюз предлага ограничени финансови и кредитни въз­можности на бъдещите западни купувачи. Все пак, Съветският съюз може да се окаже в състояние да упражни натиск върху купувачите от развитите страни, които желаят съветска продукция. Подобни обвър­зани сделки - нефт и машини срещу твърда валута и изгодни цени - могат да превърнат СССР в по-сериозен фактор на пазара на машини и инструменти.

•  Прегледът на капацитета и текущото използване на конкурентни заводи в около десет нации, в световен мащаб трябва да покаже диапа­зона на силите, които ще са конкурентни на България.

•  Изследването на цените, качеството и програмите за финансова поддръжка на експорта ще даде тълкуване на конкурентноспособността и бъдещия потенциал на България.

•  Пресмятането на разходите по поддръжката на Радомир и ЗММ изцяло или неограничен мащаб, би трябвало да помогне да се опре­дели онази равновесна точка, към която трябва да се стреми България. На тази основа ще бъде възможно определянето на нивата на продажбите в страната и в чужбина, които ще са необходими за покриване на всички капиталовложения и разходи и за установяване на бюджет на маркетинга.

• Нивото на финансова поддръжка, която заслужават завода в Радомир и ЗММ, ще бъде преценено като се сравнят и други алтернативи за използване на българските капитали.

• Приемайки необходимостта от бързо и значително разширяване на външните пазари, възможно е, като първоначален опит, да се предло­жи на солидни чуждестранни производители на машини и инстру­менти една програма за включването им като съпритежатели в единия или другия завод. Освен че ще изясни минималната им стой­ност, това ще помогне и за получаване на допълнителна маркетинго­ва информация.

• Преди да се пристъпи към увеличаване на усилията за продажби или към значително изоставяне или консервация на съществуващи мощ­ности, е необходимо да се наеме група от независими експерти, ръко­водена от западни съветници, (от Европа или Съединените Щати), каквато и да бъде стратегията за маркетинг на българската продук­ция от машини и инструменти.

Ако тези съветници бъдат подбрани грижливо и ако резултатите от тяхната работа бъдат детайлно проучени, те могат да се окажат полезни и в много други сектори на българската промишленост.

Все пак, преди да се тръгне по този път на оценки и реформи, трябва да бъдат предприети по-незабавни действия:

а) ЗММ и Радомир са в голяма степен неизползвани. В Радомир престо­яват 90% от мощностите.

б) Трябва да се установят директни контакти с министерствата на външ­ните работи на Германия и Япония. Цел на тези контакти е да се на­карат немските и японските доставчици на оборудването в ЗММ и Радомир да намерят начин, по който да работят във връзка с доставе­ните и до голяма степен неизплатени чуждестранни машини и систе­ми.

Очевидно е, че немските и японски производители на машини и инс­трументи имат отлични познания в областта на маркетинга, жизнено важни за възстановяването на България; все пак, те биха предпочели да ограничат потенциалната конкуренция.

Затова политическите контакти са онези, чрез които България трябва да получи помощта, необходима за превръщането й в свободна пазарна страна със солиден износ.

 

Други необходими реформи

• Да се прекрати практиката десет работника да имат възможността да отстранят директора. Капиталите няма да потекат към предприятие, в което се задоволяват капризи. Вместо това, заводите трябва да продължават да функционират, докато арбитри изследват конфликтите.

• Да се изградят международни търговски компании, в които да се включи чужд персонал, допълващ българския, там, където е необхо­димо получаване на нови знания за съответните страни.

• Да се наемат чужди специалисти, консултанти и мениджъри за формулиране на плановете за маркетинг. Всеки директор или изпълни­тел на ключов пост трябва да бъде стимулиран с плащане в конвертируема валута, като премиите бъдат на основа на реалните резултати.

• Да се разреши на чуждите инвестиции частично да се трансформират в собственост. Това ще привлече чуждестранна поддръжка на дей­ността по въздушния, шосеен и воден транспорт в България.

• Да се преименуват продуктите, предлагани на външните пазари. Да се използват привлекателни фирмени названия, за да се създаде потребителски интерес и търсене на висококачествена продукция. Да се разработят програми за развитие.

•  Да се надскочи дейността на Югославия, Полша, СССР и др., чрез създаване на потребителски дизайн, реклама и търговия на дребно, както и на износители, които трябва да имат висок авторитет и добро реноме. Създаването им може да започне в следващите дванадесет до двадесет и четири месеца.

• Да се създадат филмови и/или телевизионни материали, които да покажат на вътрешните и чужди производители България такава, каква­то е - една привлекателна страна със сърдечни хора, живеещи по очарователен начин, включващ добро хранене с чудесни вина и от­лична кухня.

• Да продължи каненето на чужди специалисти в областта на бизнеса, правото и икономиката. България има нужда да създаде едно кресчендо от положителни отзиви в световните политически, бизнес, про­мишлени и академични кръгове.

• Да се признае и приеме незабавно необходимостта от рефинансиране на външния дълг. В частност, в главните сектори на машиностроене­то, в които ЗММ и Радомир, са специфични примери за възможности на световно ниво. В повечето страни тези промишлени мощности са национална собственост и се използват за цели на отбранителната индустрия, за тежко оборудване на шосейна техника, за строителни конструкции, самоходни установки и самолетостроене. В България има неизползвани или прекомерно големи промишлени мощности. За да се повиши тяхната репутация и да се привлече нов бизнес, пра­вителствата на нациите — кредитори, банките и компаниите-достав-чици трябва да бъдат привлечени да помагат с нови поръчки.

Горните препоръки не отменят и не омаловажават другите, които са насочени към наемане на експерти за маркетинг и продажба на българските леярни, металургични цехове и пещи, машиностроителни и други производства. Всъщност всяка от тези програми трябва да започне да се изтлнява веднага, след като стане осъществима.

Колапсът на съветския пазар се отрази на тези производства с драматична неочакваност и създаде тежък вакуум в българската икономика. В министерствата и заводите чухме коментари, показващи огорчение и разочарование. Персоналът на фабриката заяви, че ако тези машини за 40 милиона долара не привлекат някакъв бизнес, животът им ще стане мизерен. Отчаяни, хората от министерството казаха: или вкарайте тези машини в полезна дейност, или ги изхвърлете за бракуване.

Моралът, самочувствието и репутацията на квалифицирани промишлени работници и техните организации са заложени на карта. Производ­ствата трябва да станат печеливши. Националният интерес и самоуважение го налагат. Отказът от тези сектори в изграждането на нацията задълго ще повлияе отрицателно на репутацията на българската икономика. Не трябва да бъдат загубени промишления и експортен ка­пацитет на ЗММ и Радомир, макар че те, може би, няма да станат на­пълно експлоатируеми преди три до пет години.

Но инвестициите, вложени в изграждането им, сега трябва да бъдат насочени към маркетинга и намирането на бизнес. 

Глава 22

Електроника

Гордон А. Грейвс

Гордон К. Сейболд

Резюме

Според официалната статистика за финансовата 1989 г. на електрониката и далекосъобщителната техника се падат 25% от българското про­мишлено производство, от които основният дял принадлежи на осем главни производствени организации. Според независими източници за финансовата 1989 г. приблизително 95% от общата продукция е прода­дена в рамките на пазара на СИВ, предимно в СССР. Макар че до 1989 г. тази промишленост носеше доходи в източноевропейски валути, сега го­дишно тя изразходва повече конвертируема валута за компоненти и су­ровини, отколкото печели. Към средата на 1990 г. продажбите на традиционните пазари на СИВ започнаха бързо да спадат, което причи­ни драстично намаляване на приходите за всички организации в про­мишлеността и доведе до настоящата кризисна ситуация, обхващаща целия отрасъл.

От началото на 70-те години България направи огромни капитални инвестиции (както в конвертируема валута, така и в лева) в електронна­та промишленост, което доведе до създаване вдъхващи уважение производствени мощности и изследователски и развойни звена в областта на микроелектрониката: синхронизирани интегрални схеми, многоканални метало-оксидни полупроводници и транзисторни-транзисторни полупроводници; компютърни системи; големи компютри; високоп­роизводителни универсални изчислителни машини и миникомпютри; микропроцесорни системи и инструменти; дискови и лентови пе­риферни системи и носители; видеотерминални и периферни уст­ройства с единичен запис и оптоелектроника. Докато качеството на продукцията като цяло варира в широки граници, отрасълът е в състоя­ние да произведе 70-80% от компонентите и възлите, необходими за крайните изделия. В действителност средно 25-35% от компонентите се закупуват с конвертируема валута. Сегашните основни фондове включ­ват както най-съвременно оборудване, така и 15-годишни морално оста­рели машини. Нашата преценка е, че между 70% и 80% от основните фондове са на съвременно ниво, що се отнася до технологията.

В промишленото производство господстват осем големи вертикално интегрирани производствени организации в областта на научно - изследователската дейност - пет главни института, подпомагани от интердис­циплинарен Координационен център при Академията на науките, включващ няколко организации. Очевидно е, че за да оцелее в тази ситуация, всяка организация трябва да премине колкото е възможно по-бързо на самоиздръжка от гледна точка на потребностите й от конвертируема валута и общата печалба. Очевидно е също, че те трябва час по-скоро да се освободят от зависимостта от бившите си търговски партньори от страните-членки на СИВ, с цел да постигнат по-добър ба­ланс в рамките па световния пазар. Това може да бъде осъществено в близки перспективи само чрез сътрудничество със западни фирми.

Що се отнася до привличането на западни партньори нашето главно заключение е, че сегашното състояние па основните фондове и работна­та сила, при подходящи условия, позволява да се проектират и произвеждат компютри и други електронни елементи, които да са конкурент­носпособни на западните пазари по отношение на качеството и цената. С малки изключения, основните слабости се заключават в недостига на съвременно управленско умение и в общото отсъствие на подходяща разнообразна номенклатура на продукцията.

Смятаме, че съществува реална възможност някои организации да формират в кратък срок (4-8 месеца) някакъв вид сдружения със запад­ни фирми. Фокусът трябва да се насочи върху сдруженията, които най-добре ще използват съществуващите производствени възможности с въвеждането на нов асортимент на продукцията и западни методи за управление.

В по-далечна перспектива господството на няколко големи, силно вертикалпо-интегрирани организации в отрасъла ще бъде трудно преодолимо препятствие за възникването на нови малки или средни частни производствени фирми. Доколкото конкурентните пазарни сили естест­вено ще предизвикат някои организационни реконструкции, трябва да се обърне внимание на ускоряване на процеса чрез предварително избира­телно реструктуриране.

Незабавно трябва да се премахнат, или поне да се сведат до мини­мум, големите регулаторни и бюрократични спънки, които сегашната система и администрация налага върху създаването и функционирането на смесени фирми с участието на вътрешен и чужд или само на чужд ка­питал. Без незабавни облекчения в тази област съществува слаба надеж­да за действителното привличане на значителен чужд капитал в скоро време.

В заключение, за успешното осъществяване както на краткосрочната, така и на дългосрочната цел, проблемът, произтичащ от сегашните ограничения на КОКОМ върху трансфера на някои категории технически данни и технологии, трябва да бъде разгледан незабавно на правителст­вена основа. Надяваме се, че ако се приложи подходяща стратегия и се използват съветници-експерти, съществува основа за започване на плодотворни преговори.

 Формулиране на проблема

През последните години на електрониката и далекосъобщителната техника се падаше над 20% от българската национална промишлена продукция. В този отрасъл работят приблизително 130 000 човека, от които около 8 000 са висококвалифицирани инженери. От началото на 60-те години като страна от Източния блок, специализирана в проектирането и производството на компютърни дискови периферни устройства, България разви разнообразна и стабилна компютърна и елекгронна промишленост. През последните двадесет години бяха съз­дадени широки възможности за научноизследователска дейност и про­изводство в следните области:

•   Микроелектрониката

•   Големи изчислителни системи

•   Паралелни архитектури с много висока производителност за научни приложения

•   Миникомпютърни системи

•   Микропроцесорни компютърни системи и инструменти

•  Дискови и лентови периферни системи

•  Периферни системи с единичен запис и дисплеи

•   Оптоелектрочика

Електронната индустрия притежава технологични възможности за проектиране и производство на 80-85% на компонентите и възлите, необходими за производството на крайни изделия. Но по ред причини приблизително 30-40% от тези компоненти и подсистеми се внасят от Запада. Това означава, че всяка организация в този отрасъл трябва да изразходва конвертируема валута в нормалната търговска практика.

Съгласно официалните статистики за 1989 г. всички организации, в рамките на електронната промишленост са носили печалби според утвърдената счетоводна система на отчетност. Но всяка организация как­то научноизследователска, така и производствена изразходва повече конвертируема валута, отколкото печели.

По данни от края на финансовата 1989 година най-малко 95% от приходите на електронната промишленост идваха от продажби на всички видове компютърни периферни устройства от дяла на страната на паза­ри на СИВ. През последните 10 години България стана главният достав­чик за съветските научни, изследователски и промишлени институти на високопроизводителни комютърни системи за научни изследвания и разработки. Освен това България има голям дял на съветския пазар за персонални компютри. Поради директивния характер на централното планиране и поради технологичните офаничения на КОКОМ не съществуваше голям натиск от конкурентни западни фирми за електронни продукти, което позволи на българските електронни производители да установяват изкуствено високи цени. Поради съществуващата централ­на държавна политика и счетоводни методи, които игнорираха дефици­та на отрасъла в твърда валута, в миналото слабо се стимулираше проникването на западните пазари.

През последната календарна година радикално променящите се икономически и политически условия на българските търговски партньори от СИВ причиниха професивно влошаване на ситуацията в рамките на електронната промишленост. Икономическата криза в СССР, съчетана с пренасочване на фондове от научноизследователските сектори към увеличаване на производството на потребителски стоки, предизвика вертикално свиване на пазара на високопроизводителни компютри. В сферата на микрокомпютрите и микрокомпютърните периферни устройства широкомащабното навлизане на пазара от южнокорейските и тайвански производители с по-евтините и превъзходни продукти оказа подобно въздействие. Лошото състояние на икономиките на страните от Източна Европа предизвика значително намаляване на закупуването на съвременни технологии като цяло, докато със значителното намаля­ване на експортните офаничения на КОКОМ върху технологиите тра­диционните клиенти предпочитат да купуват нови западни компютри вместо български.

Бившата инвестиционна политика на централното правителство и традиционните структури на българската електронна промишленост съ­що допринесоха за сегашната криза в тази област. Държавната инвести­ционна политика доведе до създаването на широки възможности за проектиране и производство на общо взето високо технологично ниво. Но беше обърнато малко внимание на концентрирането на тези инвес­тиции върху такива области, от които би се получило най-добра възвръ­щаемост. Вместо това беше давана инвестиционна поддръжка на проекти без оглед на тяхната икономическа целесъобразност. В някои случаи, тъй като инвестиционните фондове бяха в действителност ограничени, нямаше достатъчно инвестиции, които да осигурят здрава финансова и технологична основа за проекта. При отсъствието на общи конкурентни пазарни сили това доведе до сегашната ситуация, при коя­то съществува голямо непостоянство в жизнеспособността на отделните производствени организации в днешните променящи се условия. Инвес­тиционната политика и отсъствието на свободноконкурентни пазарни . сили също доведе до създаването на висока степен на вертикална интег­рация в много организации от електронната промишленост. Това на свой ред доведе до неикономично дублиране на ресурсите в нейните рамки. Докато в повечето западни икономики производителите на елек­троника, взимат решение дали да произвеждат или да купуват даден компонент на базата на икономическата изгода, като се осланят на мре­жа от доставчици и ноддоставчици, тенденцията в България беше ръко­водителите на фирмите да развиват в рамките на своите организации мощности за колкото е възможно по-голямо производство на съставни компоненти, необходими за производствената линия. Тенденцията ес­тествено беше към непрекъснато разрастване на организациите с много високи непреки разходи.

При сегашния икономически климат между страните от СИВ вероят­но всички организации от българската електронна промишленост ще работят тази година с много голям дефицит. Решението на централното правителство в края на 1989 г., че през 1990 правителството няма да покрива дефицита от основната дейност (било в лева или в твърда валута) на икономическите организации, изправи пред възможността за колапс на изследователските и производствени сектори на отрасъла.

В много по-малък мащаб през последните 15 години се развиваше държавната електронна сервизна промишленост, която главно обслуж­ваше нуждите на вътрешния компютърен пазар. Тези фирми осигурява­ха продажби и сервизни представителства на редица западни производители на компютри като IBM, Hewlett Packard и ICL. Много от тези фирми осигуряват програмни услуги за техните клиенти. Някои бя­ха структурирани по такъв начин, че да им се позволи да се включат и във външно-търговска дейност.

В областта на външно-търговската дейност, особено със Запада, е важно да се разбере, че с указ на централното правителство всички външно-търговски дейности бяха запазен периметър на така наречените вънпшо-търговски организации (ВТО). ВТО като цяло се специализира­ха по отрасли. До началото на 1990 г. за една производствена организа­ция или за научноизследователски институт не беше възможно да осъществява преки търговски контакти със западни фирми. Очевидно ВТО ревниво пазеха своята територия на действие. Следователно, пове­чето производствени организации нямат практика в търговията на све­товния пазар нито като купувачи на продукти, нито като продавачи на стоки и услуги. Макар че някои ВТО в електронния сектор направиха опити да продадат продукти от б1»лгарската електронна промишленост на Запад, успехът беше съвсем скромен тъй като те бяха предназначени за пазара на СИВ. На базата на лични наблюдения може да се твърди, че повечето ВТО нямат достатъчно ясна представа за процесите и изис­кванията на световния пазар.

Повечето от научноизследователските институти в областта на електронната промишленост поради връзките им с БАН и техния Координационен център па информатика и изчислителна техника (КЦИИТ) за известно време можеха независимо да установяват дългосрочни работ­ни взаимоотношения със западните си партньори - както научни, така и търговски. Въпреки че тези връзки бяха съсредоточени главно върху сътрудничеството в областта на научноизследователската дейност, а не толкова в гьрговската, нивото на знание и разбиране на западната тър­говска дейност е много по-високо в тези институти, отколкото в произ­водствения сектор.

 Формулиране на потребностите

Болшинството от научноизследователските и производствени организации в електронната промишленост не бяха засептти в голяма степен - нито в отрицателна, нито в положителна насока - от мерките на икономическата реформа през 1989 г. чрез Указ 56. Голяма потенциална изгода за повечето фирми, появила се в началото на 1990 г., беше разрешението за всяка икономическа организация в България да регистрира извършването на вънншо-търговска дейност, което премахна монопола на ВТО. За съжаление поради липсата на опит като цяло на Западния пазар от страна на ръководството на много производствени фирми и по­ради бързата обща тенденция към спад, не се наблюдаваха значителни постижения в този отрасъл.

Главният незабавен резултат от Указ 56 в електронния сектор беше даването на възможност за създаването на хиляди малки частни фирми, обикновено с не повече от пет или шест служители, извършващи основ­но външно - вътрешнотърговска дейност или дребномащабни софту­ерни или хардуерни проектантски услуги или микрокомпютърно обслужване. В много случаи в тези фирми са частично заети специалис­ти, които са служители все още и на основните организации на елект­ронната промишленост. В този момент е трудно да се направи оценка на действителното икономическо въздействие на тези малки фирми върху отрасъла като цяло; но от непосредствено наблюдение можем да заключим, че в областта на дребномащабната външно - вътрешнотър­говска дейност в електронното оборудване те представиха много високо ниво на агресивна конкуренция, която преди това не съществуваше.

Бързото развитие на такъв голям брой предприемачески настроени малки фирми е много насърчително. Анализът на тези фирми обаче разкрива редица проблеми. Първо, повечето са с малък капитал както в лева, така и в конвертируема валута. Някои от по-големите от тези фир­ми успяха да привлекат западноевропейски партньори и по такъв начин и някои инвестиции. За момента изглежда, че за повечето от тези фир­ми няма сносен източник на рисков капитал вътре в страната, нито пък търговска банкерска система, подходяща за нуждите на малките предприятия. Второ, въпреки че Указ 56 и неговите уточнения позволяват и до известна степен поощряват създаването на малки частни фирми, същес­твуващата правителствена бюрократична структура активно спъва как­то тяхното учредяване, така и търговската им дейност. Трето, отсъствието на система от доставчици и поддоставчици възпрепятства създаването на дребни производствени предприятия по електроника, широко разпространени в САЩ.

Да се върнем към обсъждането на главните организации от електронната промишленост. Необходимо е да се вземат незабавни краткос­рочни стабилизационни мерки и да се предприемат дългосрочни структурни реформи. Както вече споменахме, в миналото бяха направени много големи инвестиции в технологичната инфраструктура на електронната промишленост. По-голямата част от технологичната база съответства на съвременната технологична база на Запада. Освен това квалифицираната работна ръка на тази промишленост представлява допълнителен голям ресурс. Въпреки че общият брой на служителите в електронната индустрия е може би два пъти повече от необходимия и следователно е неизбежно да възникнат търкания, смятаме, че е в инте­рес на страната да използва най-доброто от този ресурс. Поради тежка­та икономическа ситуация в този отрасъл трябва да се вземат незабавни мерки да се запази този ресурс.

В случая с най-високо квалифицираната част от работната сила (инженери, проектанти, научни работници) през последната година се наблюдава масово напускане на страната с цел търсене на по-добри възможности за реализация на Запад. Високообразованата и висококвалифицирана работна ръка очевидно представлява ресурс, който не може да се замени в кратък срок, а без подходящи специалисти технологична­та база на промишлеността ше бъде фактически безполезна.

От анализа на главните фирми от производствения сектор на електронната промишленост можем да заключим, че:

• Всички фирми имат оборудването и работна сила с ио-големи производствени възможности;

• В много фирми тези възможности могат да се използват за производството на западни електронни продукти или това би могло да стане с малки инвестиции;

• Някои фирми имат съвременна продукция, която е с техническо качество, равно на неговите западни конкуренти;

• Повечето фирми притежават една или повече производствени единици, които понастоящем създават продукция, която вече не е конкурстноспособна нито на пазара на СИВ, нито на световния; производствените възможности на тези единици обаче са годни за използване.

Застрахователно дело