Еон. Изследвания върху символиката на цялостната личност Карл Гюстав Юнг Предговор

178 Beati Thomae Aurora consurgens. B: Harmoniae imperscrutabilis w., ed. Joh. Rhenanus, 1625, p. 189, p. 194. [„Това огромно море зби скалата и металните води свободно потекоха."]

179 Mas. herm., 1678, p. 212: „Нашият камък се нарича „свещената скала" и се разбира или означава по четири начина." Вж. Еф. 3:18. В пирамидния текст Pepis I се споменава за възкръсващ бог с четири лица: „Поклон пред Теб, който имаш четири лица... Ти си дарен с душа и изгряваш (като слънцето) в Твоята лодка... вземи този Пепи с Теб в Твоята лодка, защото този Пепи е синът на Скарабея..." (Wallis Budge, Gods of (he Egyptians, I, p. 85.)

180 Explanations in Psalmos, XXXVIII: „Там в сянката имаше вода от скалата, сякаш беше кръвта на Христа."

181 Mylius, Philosophia reformata, 1622, p. 112: „Откъдето философът получи вода от скалата и масло о.а твърдия камък."

182 Von hylealischen Chaos, 1597, p. 272.

183 Hippolytus, Elenchos, V, 7, 34 f. Тук се споменава също „камъкът, откъснат от планината не с ръце" (Данаил 2:45),метафора, използвана и от алхимиците.

184 Срв. строежа на кулата (църквата) без фуги, от „живи камъни" в flirt des Hernias

185 Doelger, I с. I, р. 18. Християнският характер на важния в това отношение Аберкиосов надпис, който датира от началото на III век (след 216 г. от н. е.), е съмнителен. A. Dieterieh (Die Grabschrift des Aberkios, 1896) блестящо доказва, че споменатият в надписа „свещен пастир" е Атис, господарят на свещения овен и хилядоокият пастир на гре- ещите звезди. Негова особена форма е Елогабал от Емера, богът на цар Хелиогабал, кoйтo празнувал „свещения брак" на своя бог с Урания от Картаген, наричана още virgo coelestis (небесна дева). Хелиогабал бил жрец на Великата майка, от чиято риба можели да ядат само жреците. Рибата трябвало да се улови от девица. Предполага се, че Абер- киос е наредил да се изсече този надпис като спомен за пътуването му до Рим за великия „свещен брак" някъде след 216 г. от н. е. По същите причини съществуват съмнения в християнския характер на Пекториосовия надпис в Аутун, където също се среща рибата: „Яж... като държиш рибата в ръце. С рибата нахрани, копнея за това, Боже спасителю." Вж. Cabrol-Leclercq, Dictionnaire d'Archtologie chretienne, 1938, XIII, col. 2884 ff., s. v. Pectorius. От първите три двустишия на надписа се получава акростихът „Ихтис". Датата е несигурна (III-V век). Вж. Doelger, 1. с. I, р. 12 ff.

186 По-специално препоръчвам Franz Boll, Aus der Offenbarung Johannis. Hell. Studien zum Weltbild der Apokalypse, 1914. В работите на Arthur Drews астрологическият паралел се третира - можем да кажем - с мономаниакална задълбо- ченост, което не е в услуга на идеята. Срв. по-специално Der Stemenhimmel in der Dichtung und Religion der Alien Voelker and des Christentums, 1923

187 Обща братска вечеря на християните през първите векове на християнството. - Б. пр. Според Тертулиан рибата е „свещена храна" (Adversus Marcionem, I, IV, в: Migne, Pair. Lat., II, col. 262).

188 Origenes, In Genesim hom., VIII, 9 (Migne, Part. Graec, col. 208): „Казахме, че Исак е дал формата на Христос, но че и овенът в не по-малка степен носи формата на Христос." Augustinus (De civitate Dei, XVI, c. XXXII, 1): „Кой е бил овенът, чието жертвоприношение е било истинска кървава жертва...какво символизира той, ако не Исус?" За Агнеца като Овен в Апокалипсиса Вж. Boll, Aus der Offenbarung Johannis. Leipzig, 1903

189 Robert Eisler, Orpheus the Fisher, 1921, p. 51 ff. Богат материал предлага също статията на Eisler Der Fisch als Sexualsymbol (Imago, III. Jahrg., 1914, H. 2). Ho за тълкуването на рибата като символ той не ни казва много, тъй като въпросът е поставен неправилно. Отдавна е известно, че в изграждането на символните форми участват всички душевни нагони, т. е. и сексуалността. В тях тя съвсем не е „символизирана", а е явна, както ясно се вижда от самия материал на Eisler. Във всичко, в което участва човекът, се проявява и неговата сексуалност. Несъмнено вярната констатация, че катедралата на св. Петър е направена от камък, дърво и определено количество метал, с нищо не допринася за разбирането на нейния смисъл; по същия начин не допринасяме с нищо за разбирането на рибата като символ, когато се удивляваме, че и този образ, както всички други, има своя явен сексуален компонент. Относно терминологията трябва да се отбележи, че едно познато нещо никога не може да се „символизира", а само да се изрази алегорично или семиотично

190 Карта на небесното полукълбо. - Б. пр

191 Boll, Sphaera, 1903, PI. I, u R. Eisler, The Royal Art of Astrology,1946, PI. V и p. 64 f

192 Скъпоценни или полускъпоценни камъни с издълбани или релефни фигури. -Б. пр. Gaedechens, Dermarmorene Himmelsglobus des fiierstlich Waldeckischen Antikencabinets zu Arolsen, Goettingen,1862

193 Cumont, Textes et monuments figures relatifs aux myst&es de Mithra, II. Bruessel, 1896/99

194 Вж. двете риби в Ламбспринкските символи (Mus. herm.,1678, p. 343), където те изобразяват същевременно и противоположностите, които трябва да се обединят. Aratus (Phainomena, Z. 238 ff.) споменава само по-високото положение на северната риба спрямо южната, без да се подчертава двойствеността или противоположността. В съВременните астрологични спекулации обаче двойственият характер се изтъква (Е. М. Smith, The Zodia, 1906, p. 279). M. Senard (Le Zodiaque, 1948, p. 446) пише: „Рибата... плуваща отгоре надолу, символизира инволюцията на духа в материя; а тази, която...плува отдолу нагоре - еволюцията на съчетанието „дух - материя", което се връща към своя Единствен Принцип."

195 Козирог

196 Ясна връзка с астрологията може да се види в Pistis Sophia, където Исус беседва със „съставящите хороскопи": „И Исус отговори и рече на Мария: Ако съставящите хороскопа намерят съдбата (heimarmene) и сферата обърнати наляво в съответствие с първото им завъртане, тогава техните думи що са верни и те ще кажат онова, което трябва да се случи. Но намерят ли ги обърнати надясно, тогава те не казват нищо вярно, защото аз съм променил техните влияния и четириъгълниците им, и триъгълниците им, и осморките им."

197 Меридианът на звездата О в комисурата е преминал през пролетната точка през 11 г. от н. е., а този на звездата „а 113" - през 146 г. пр. н. е. (Изчислено no: Peters and Knobel, Ptolemy's Catalogue of Stars,)

198 Тъй като разграничаването на звездните конфигурации, както е известно, е произволно, тази датировка е твърде неопределена. Тя се отнася до действителната констелация на фиксираните звезди, но не go zodion noeton (условния зодиак), т. е. до разделения на сектори от по 30 градуса зодиак. Астрологически началото на следващия еон би трябвало да бъде, в зависимост от избраната изходна точка, между 2000 и 2200 година от н. е. Ако изходим от гореспоменатата звезда О в Риби и приемем платонически месец от 2143 години, ще получим годината 2154 от н. е. като начало на епохата на Водолея, а ако изходим от „а 113" - 1997 г. от н. е. Последното съответства на дължините на звездите, дадени от Птолемей в „Almagest".

199 Съвременните астрологични спекулации също свързват Риби с Христос: „Рибите... обитателите на водите, са подходящи за емблема на онези, чийто живот е бил защитен с Христос в Бога, излизат невредими от водите на съда (алюзия за рибите, които не са се удавили в потопа! - К. Г. Ю.) и ще намерят своята истинска сфера там, където животът цъфти и няма смърт, където, заобиколени от жива вода и пиейки от нейните фонтани, те няма да изчезнат, а ще живеят вечно... Тези, които ще живеят вечно в живата вода, са едно с Исус Христос, Божия Син, Живия." (Smith, The Zodia, p. 280

200 Където римското християнство е победено от исляма

201 Няма сведения да е правен осъзнато опит за предсказване въз основа на прецесията

202 Като такива се схващат конюнкциите в , поне по правило. е точката на пролетно равноденствие.

203 Не мога да твърдя, че съм разбрал разсъжденията на De Aliaco. Предавам текста му: „И след това ще се осъществят 10 обиколки на Сатурн към годината 1789, и това ще бъде след споменатата конюнкция за около 97 години, а между споменатата конюнкция и тези 10 обиколки ще има спиране на осмата сфера за около 25 години, което се вижда от следното: че спирането на осмата сфера ще бъде в 444-ата година след позицията на нарастванията, които според астрономическите таблици се падат в края на 1320 година от Христа, или в 1764 година от Христа, и ако прибавите към нея 25 години, получавате 1789 година. Вижда се следователно, че от 1414 година до спирането на осмата сфера има 253 пълни години."

204 От текста не е ясно дали става дума за същото или за едно подновено „преследване". Последното е възможно.

205 Вж. Symbolik des Geisles [Paragr. 425 ff.] [GW 9/1, 1976].

206 Allegoriae in Sacram Scripturam. B: Migne, Patrologia Latina, CXII, col. 860. Paris, 1844-1864

207 Това очевидно е аналогия с Духа, който се носи над водата (Битие 1).

208 Enarr. in Ps., XLVII

209 R. P. Garneri, Sancti Victoris Parisiensis Gregorianum. B: Migne, Patr. Lat., CXCIII, col. 59 f.

210 Загатване за долната триада

211 De tripartite tabernaculo, III, c. 9. B: Migne, Patr. Lat., CXLVIII, col. 761. Adam Scotus споменава „тъмния дим от север" (1. с). Klemens Romanus (ed. Dressel. Homiliae, XIX, 22) изтъква „греховете на неосъзнатостта". Honorius von Autun (Speculum de mysteriis ecclesiae, в: Migne, Patr. Lat., CLXXII, col. 833) казва: „Под Севера, където слънцето е скрито под земята, се подразбира Матей, който описва божествеността на Христос, скрита под плътта." Това потвърждава хтоничната природа на mguagama

212 Йезекиил (1:4): „И видях: и ето, бурен Вятър идеше от север, голям облак" и т. н

213 „Ридайте, порти! С глас викай, граде! Ще се раздробиш ти, цяла земьо филистимска; защото от север иде дим, и няма изморен в техните пълчища."

214 „Ще го издигне горящ вятър и понесе."

215 Текстът на различните ръкописи има за първоизточник Compendium theologicae veritatis от Hugo von Strassburg (XIII век) (Е. Kelchner, Der Enndkrist, 1891, p. 7).

216 Според Nannius von Viterbo (1432-1502). Вж. Thorndike, 1. c. IV, p. 263 ff.

217 Вж. R. Eisler, Orpheus the Fisher, 1921, p. 51 ff

218 Poimandres, 1904, p. 32 ff

219 R. Eisler, The Royal Art of Astrology, 1946, p. 107

220 Bouche-Leclercq, L'Astrologie grecque, 1899, p. 147. За връзката на gyne (жената) със зодията Дева вж. Fr. Boll, Aus der Offenbarung Johannis.Studien zur Geschichte des antiken Weltbildes und der griechischen Wissenschaft, Heft 1, 1914 p. 122

221 Panarium LI, 22. Превод no Usener, Das Weihnachtsfest, 1911, II. Aufl., p. 27. Това място липсва в по-старите издания на Panarium, тъй като съвсем наскоро е било открито в един ръкопис във Венеция

222 Очите, които са седемте духове Божии (Откр. 5:6) или седемте Божии очи (Зах. 4:10). Агнецът стои заедно със седемте ангела пред Божия трон, както сатаната с Божиите синове (Йов 1:6), като Господ е изобразен в аспекта на видението на Иезекиил и се мисли яхвистично - „umbra in lege" (сянка в закона).

223 Ако се абстрахираме от пасажи като Матей (21:19 и 22:7) и.Лука (19:27).

224 A.Wuensche,Die Leiden des Messias, 1870, p. 92

225 Wuensche, 1. с, p. 111. В Sohar месията е наречен майка. Вж. по този въпрос Christian Schoettgen, Horae Hebraicae et Talmudicae, 1742, p. 10. Тук искам да напомня и за „близнаците спасители" в Pistis Sophia (вж. по-горе).

226 Sohar (Ed. Solisbac), fol. 118, col. 3, към Hab. 2:3. Wuensche, 1. c, p. 100

227 Sohar, fol. 25, col. 2. Wuensche, 1. c, p. 114

228 Wuensche, 1. c, p. 115

229 Armilus или Armillus, антихрист. У Methodius:„Romulus, който е също Armaeleus."

230 Wuensche, 1. c, p. 120

231 Chronik (Trad. Zotenberg), 1867, Кр. 23, p. 67

232 W. Bousset, Der Antichrist, 1895, p. 70

233 Sacred Books of the East V, p. 193 [„нечестивата власт на демоните с разчорлена от изблика на гняв коса"].

234 Вж. споменатата no-горе противоположност между милосърдие и справедливост в Божията същност.

235 Както изглежда, той е бил свещеник, който дори е кандидатствал за поста епископ на Рим

236 Irenaeus, Adversus haereses, I, 11, 1

237 Учението на валентианеца Секунд (Irenaeus, 1. с. I, 11, 2).„... Така че всеки прекалено голям грешник и всеки хулител на Светия Дух през целия настоящ период трябва да бъде предпазван от греха, а после, в бъдеще, не знам как ще се постъпва с него от начало до край."

238 De oratione, 27, откъдето идва възгледът „Самият дявол някога ще бъде спасяван".

239 А именно - piscis austrinus (южната риба), която се слива с pisces, а главната й звезда е Fomalhaut.

240 Вж. за това L. Frobenius, Das Zeitalter des Sonnengottes, 1904, и моето съчинение Symbole der Wandlung (ново, преработено издание на Wandlungen und Symbole der Libido) fParagr. 308 ff.] [GW 5, 1973.]

241 „Яхве е спасение."

242 Коран, сура 18. Вж. Gestaltungen des Unbewussten, p. 78 ff. [GW 15, 1971 и 9/1, 1976]. Също K. Vollers, Chidher, Archiv fuer Religionswissenscliaft, XII, Leipzig, 1909, p. 241.

243 Jeremias, Das alte Testament im Lichte des alien Orients, 1906, p. 69. Тази лампа обаче никога не е била намерена.

244 Picinellus, Mundus symbolicus, 1681, lib. VI, cap. 1

245 Bouche-Leclercq, 1. c, p. 147

246 Колко близо един до друг са положителният и отрицателният смисъл личи тъкмо от мотива за кукичката на въдицата, който се приписва още на св. Киприан (III век): „Както рибата, която се мята на куката със стръв, не само не отхапва стръвта, но сама бива извлечена извън водата, така този, който има властта да носи смърт, изтръгна живота от тялото на Исус, но не забеляза, че куката на Божията въдица е скрита в него, докато не я погълна; а после остана да виси на нея." Stephanus Cantuarensis (чието съчинение Liber Allegoricus in Habacuc не ми е достъпно) казва: „На куката е закачена стръвта на жадувана наслада, но здравата скрита кука бива погълната заедно със стръвта. Така жаждата за плътски наслади е стръвта, заложена от дявола, но в нея е скрито острието на греха." Вж. Picinellus, 1. с, р. 432г.

247 Scheftelowitz, Das Fischsymbol im Judentum und Christentum. B: Archiv fue Religionswissenschaft, XIV, Leipzig 1911, p. 365.

248 „Манастирската обител е всъщност рибарник за души и риби живеят в него" и т. н. Picinellus, 1. с.

249 Един александрийски химн от II век гласи: „Който рибка малка мами, / с благ живот, добро създава, /на брега той я спасява / от злокобни морски ями." (Doelger, 1928,1, p. 4.) Тертулиан (De baptismo, в: Migne, Patr. Lat., I) казва: „А ние, малките рибки, пo примера на нашия, Исус Христос, сме родени във водата и не можем да се чувстваме сигурни на друго място." Учениците на рави Гамалиел Стария (началото на I век) са наречени с имената на различни видове риби. (Abot de Rabbi Natan, c. 40. Цит. В Scheftelowitz, 1. c, p. 5.)

250 O. Pohl, Das Ichthys-Monument von Autun. 1880; Doelger, 1. c.1, p. 12 ff

251 „I have saved thee" (Аз ще ги запазя). Satapatha-Brahmana. Sacred Books of the East, XII, 216

252 Angelo de Gubernatis, Die Thiere in der indogermanischen Mythologie, 1874, p. 596

253 Satapatha-Brahmana, 1. c. p. 216 ff

254 Doelger, 1. c. I, p. 23. Кешава означава „с много или с фина коса"; това е прякор на Вишну

255 Ориген (De oratione, cap. 27): „Тъй както последният месец е краят на годината, след което започва нов месец, то може би, след като минат няколко века, сякаш са били година, ще дойде век, който ще бъде „краят" и с който ще започнат „бъдещи векове", на които следващият век ще бъде началото, и Бог ще „яви на бъдещите векове пре- изобилното богатство на Своята благодат към нас чрез Христа Иисуса"." (Еф. 2:7)

256 Особено внимание заслужава култът към гълъба и рибата в съседната сирийска област. Там рибата играе и ролята на причастие (Cumont, Die oriental. Religionen im roem. Heidentum, 1910, pp. 138, 284). Главният бог на филистимците се казва Dagon, което идва от „dag" = риба

257 То ποτηριον τηs ευλογίες, calix benedictionis, /. Kop. 10:16

258 Scheftelowitz, 1. c., p. 375

259 Едновременно с него ще се появи и Бегемотът и двамата „ще служат за храна на всички, които са останали". Syrische Baruchapokalypse, 29, 4, в: Е. Kautzsch, Apokryphen und Pseudoepigraphen des Alien Testaments, 1900, II, p. 423. C представата за излизането на Левиатана от морето е свързано и видение 4. Ездра (13:25) за „мъж, който се издигаше сред морето". (Rahel Wischnitzer-Bernstein, Symbole und Gestalten der juedischen Kunst, Berlin, 1935, p. 122 f., p. 134 f.)

260 A.Wirth,Aus orientalischen Chroniken, 1894, p. 199

261 L. c, p. 161, 19 f

262 Вж. фиг. 28 8 Psychologie und Alchemie [GW 12, 1972].

263 Scheftelowitz, 1. с, р. 9

264 Важен за тълкуването на Левиатана е един пасаж у Moses Maimonides, More Nebuchim, 1923/24, pars III, cp. XXIII. Kirchmaier го привежда в своите Disputationes zoologicae (Jena, 1736) c думите: "Говорейки за същите тези неща, рави Моше Маймон казва, че Левиатанът притежава (универсална) комбинация (complexus generalis) от телесни особености, които се срещат поотделно, при различни животни." (Disputationes zoologicae, 1736, p. 73.) Макар че този представител на просвещението отхвърля мисълта като „безпредметна", на мен тя ми прилича на архетип (complexus generalis) на „духа на тежестта".

265 Psychologische Typen [Paragr. 521 ff.] [GW 8, 1960, 1967, 1976].

266 Scheftelowitz, 1. c, p. 10. Cpв. Mameu (12:39 и 16:4), където Христос сочи чудото, станало с Йона, като знак за месианската епоха и първообраз на своята собствена съдба

267 „Pammegethes".

268 L. с, р. 7 f

269 „Та en Persidi prachthenta." A. Wirth, 1. c. [„Религиозна беседа в двора на сасанидите, р. 143ff.]

270 Syr. Baruchapokalypse, 29, 1 ff., В: Kautzsch, Apokryphen und Pseudoepigraphen des Altai Testaments, 1900, p. 422 f.

271 Midras Tanbuma 3. Mos. cap. 11, 1, и 5. Mos. 29, 9, цитирано в: Scheftelowitz, Das Fisch-Symbol im Judentum und Christentum, p. 39 f.

272 Baba Batra 74 b. B: Goldschmidt, Der Baby Ionise he Talmud VIII, Berlin, 1929-1936, p. 207. Женският Левиатан вече е убит от Бога, осолен е и така се пази за края на света. Същото е станало и с женския Бегемот. А мъжките са кастрирани, за да не се размножат и да погубят света

273 Те са типична двойка противоположности. Срв. борбатамежду двата дракона в знака „кун" (хексаграма 2), линия 6 на И Дзин

274 Както в Midras Tanhuma, I. с.

275 Syria XII, Paris, 1931, p. 350-357

276 Virolleaud, La legende de Baal, dieu des Pheniciens. B: Revue d' etudes semit., 1935, p. IX

277 Отглас от това психологическо развитие е може би написаното от Moses Maimonides: „Ho онова, за което Бог най-много говори, е описанието на Левиатана, защото той съеди-нява в себе си онези физически сили (възможности), които у другите животни се срещат поотделно, докато той може и да ходи, и да плува, и да лети." (More Nebuchim, p. III, c. 23.) Така че Левиатанът е един вид свръхживотно, както Яхве е свръхчовек

278 Confessionum, lib. XIII, ср. XXL

279 Сходен с мотива на разцеплението е мотивът на проникването и пробождането (penetratio u perforatio) в алхимията. Вж. също Йов 26:13: „Ръката Му прободе бягащия змей." [Текстът на български В Библията е: „Ръката Му е създала бързата скорпия." - Бел. ред.]

280 Ездра е еврейски текст, писан в края на I Век от н. е

281 F. Cumont, Die orientalischen Religionen im roemischen Heidentum, 1910, p. 283

282 R. Eisler, Orpheus the Fisher, 1921, p. 20

283 De hide et Osiride, Berlin, 1850, cp. VII [pp. 9 и 10]

284 Възкръсналият яде „печена риба" (Лука 24: 42).

285 Съдове, в които били погребвани вътрешностите на мумифицираните мъртъвци. - Бел. прев.

286 W. Spiegelberg, Der Fisch als Symbol der Seele. Archiv fuer Religionswissenschaft, XII (Leipzig, 1909), p. 574.

287 В цял Египет тази риба се е смятала за свещена. Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, 1904, II, p. 382.

288 Plutarch, 1. c, cp. XVIII [p. 30].

жүктеу/скачать 1.63 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: