Еон. Изследвания върху символиката на цялостната личност Карл Гюстав Юнг Предговор



бет13/19
Дата28.06.2016
өлшемі1.63 Mb.
#163515
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   19

6
Нека сега се опитаме да обобщим казаното в предишната глава и да го представим графично. Във вертикална подредба схемата изглежда по следния начин:

Подчертал съм точката на най-голямото противопоставяне, двойното значение на змията, която заема центъра на схемата. Като символ едновременно на Христос и на дявола тя съдържа и изразя- ва най-силното напрежение между две противоположности, на каквито се разпада прачовекът, спускайки се в материалното. Обикновеният човек не е достигнал това напрежение: у него то е в несъзнаваното, т. е. в змията577. В lapis, съответствието на човека, противоположностите са, тъй да се къже, съшити, но с видим шев, както в символа на хермафродита. Този символ загрозява идеята за lapis, така както прекалено човешкото загрозява homo sapiens. В горния Адам, както и в „кръг- лото", противопоставянето е невидимо. Но единият трябва да е в абсолютна опозиция на другия, а ако двамата са идентични като неразличими трансцендентални дадености, това е парадокс, който обаче съответства на правилото: твърдението за нещо метафизично може да бъде само антиномич- но.Подреждането в уробороса дава следната картина:





Тази конфигурация показва по-силното напрежение между Антропоса-rotundum и змията, от една страна, и по-слабото между човека и lapis, от друга страна, изразено чрез разстоянието между съответните точки. Стрелките означават слизането в материалната сфера и възхождането към духовната. Lapis обаче, макар да е определено материален, представлява същевременно и духовен символ, а „кръглият елемент" е трансцендентна величина, символизирана чрез тайната на матери- ята и сравнима с понятието за атома. Антиномичното развитие на понятията съответства на пара- доксалната същност на алхимията.

С четириединството на lapis, което е творение на алхимичния гнозис, стигаме до интересни физични спекулации на алхимията: в „Scrutinium chymicum" (1687) на Michael Maier (1568-1622) четирите елемента са изобразени като четири степени на огъня.

Както показва картината, четирите сфери са пълни с огън. Авторът коментира това в следните стихове:


Ти, който имитираш работата на природата, трябва да потърсиш четирите кръга,

които се движат от слабия огън в тяхната вътрешност.

Най-долният се отнася до Вулкан, докато вторият

онагледява Меркурий; третият означава Луната;

четвъртият, Аполон, се схваща и като огън на природата.

Нека тази верига води ръцете ти при работата.


Оттук виждаме, че най-долната сфера съответства на Вулкан, т. е. на земния (?) огън, втората - на Меркурий, вегетативния дух на живота, третата - на луната, на женския, душевен принцип, и четвъртата - на слънцето, на мъжкия, духовен принцип.

От коментара на Maier следва, че става въпрос, от една страна, за четирите елемента, а, от друга страна - за четирите вида огън, на които се дължи получаването на различни агрегатни състояния. Ако се съди по мястото му в редицата, ignis elementalis re et nomine (елементарният огън no действие и no наименование) би трябвало да съответства на Вулкан; огънят на Меркурий - на въздуха; третият огън - на водата, т. е. на луната; четвъртият, който съответства на слънцето, той нарича „terreus" (земен). Според Riplaeus, когото Maier цитира, ignis elementalis e огънят, „който запалва дървото"; така че той трябва да е обикновеният огън. Огънят на слънцето, от друга страна, изглежда, че е огънят от вътрешността на земята, който днес бихме нарекли „вулканичен" и който" съответства на твърдото агрегатно състояние (terreus). Така получаваме следните серии:





Забележки на илюстрацията:

1 Vigenerus дава следния коментар: „Обикновеният огън на света: целият е светлина. Небесният огън: участва в топлината и светлината. Елементарният огън: по-слаб по светлина, топлина и яркост. Пъкленият огън: противополо- жен на обикновения, топли и гори без никаква светлина."

2 „Съдържа се във всяко нещо."

3„Топлината на пепелищата и баните."

4„Измъчващ телата, драконът."
Забележителното в този паралел между агрегатни състояния и видове огън е, че става дума за нещо като „флогистонова теория" на агрегатните състояния, не експлицитно, но достатъчно ясно загатнато: огънят е присъщ на всички агрегатни състояния и следователно на него се дължи тяхната същност. Тази идея е стара578 и се среща още в„Turba"; там Дардарис казва: „Серите са четири души (animae), които бяха скрити в четирите тела (елементи)"579. Тук активното (анимата) не е огънят, а сярата; но идеята е същата - елементите, т. е. агрегатните състояния, могат да се под- сведат под един общ знаменател. Днес се знае, че общото на противоположните елементи е движе- нието на молекулите и че агрегатните състояния съответстват на различни степени на това движе- ние. Движението на молекулите пък от своя страна съответства на определено количество енергия, така че общият знаменател на елементите е енергията. Преходен етап към съвременното понятие за енергия е теорията за флогистона на Stahl580, a тя се основава на споменатите алхимични допус- кания в алхимията, които поради това могат да се разглеждат като най-ранните опити за теория на енергията581.

Флогистоновата теория на алхимиците не стига до равнището на енергетиката, но недву- смислено указва в тази посока. Освен това през XVII век са били познати всички математически и физически елементи, от които би могло да се изведе една теория на енергията. „Енергия" е абстрактно понятие, без което не може да се опише точно поведението на движещите се тела, също както и без координатната система на пространството и времето. Навсякъде, където се установява наличието на движение, това става чрез четириединството пространство = време, което може да се изрази или чрез аксиомата на Мария, 3+1, или чрез proportio sesquitertia, 3:4. Така че това четириединство може да замени четириединството на елементите, при което единицата, съответстваща на координатата „време" или четворката в алхимичния ред на елементите, често се характеризира чрез особеното положение на един елемент, като огъня или земята582.

Особеното положение на единия от факторите в четириединството може да се изрази и чрез неговата двойственост. Например четвъртата от райските реки, Ефрат, символизира както устата, през която влиза храната и излиза молитвата, така и Логоса. В Мойсеевата четворка съпругата на Мойсей е едновременно Сепфора и етиопка. Ако съставим четворка от съответствията, които представя Maier между богове и елементи - Аполон, Луна, Меркурий, Вулкан, - ще се получи брачна четворка с връзка между брат и сестра:




В алхимията Меркурий е едновременно мъж и жена, нерядко девица. Тази характеристика (3+1 или 3:4) е очевидна и при четириединството „пространство - време":




Ако разгледаме това четириединство от гледна точка на триизмерното пространство, времето може да се схваща като четвърто измерение. Ако пък я разглеждаме от гледна точка на трите каче- ства на времето (минало, настояще, бъдеще), тогава статичното пространство, в което се извър- шват промените на състоянията, се прибавя като четвърти фактор. И в двата случая четвъртият фактор е едно несъизмеримо Друго, което обаче е нужно за съотносителното определение на едно- то и другото. Така ние измерваме пространството чрез времето и времето чрез пространството. Другото, Четвъртото, в гностическите четириединства е „огненият бог", theos pyrinos („четвъртият по ред"), двойната съпруга на Мойсей (Сепфора и етиопката), двойният Ефрат (реката и Логосът), в алхимичната четворка на елементите – огънят583, в четворката на боговете при Maier - двойният Меркурий, а в „християнската четворица" (ако си позволим този израз!584) -Мария или дяволът.

Тези две несъвместими фигури се съединяват в двойния Меркурий на алхимията.585

Четириединството „пространство - време" е архетипното условие и възможност за физи- ческото познание изобщо. То е организираща схема пap екселанс сред психичните четириедин- ства. Структурата му съответства на схемата на психичните функции586. Релацията 3:1 често се среща и в сънищата и спонтанните мандала-рисунки.

Един индивидуален, съвременен паралел на подредените една над друга четворки, свързан с идеята за изкачването и слизането, се намира сред илюстрациите към моето съчинение за мандала-изображенията. Същата идея се появява и в изображенията, свързани с един подробно описан там случай, където става въпрос за трептения, образуващи възли. Всеки от тези възли означава една изтъкната личност, както в първото изображение. Подобен мотив вероятно е в осно- вата на приложената тук илюстрация. Това е изображение на Троицата от ръкописа на един трактат на Joachim von Flores.

В заключение искам да спомена особеното учение за сътворяването на света, изложено в първата от Климентиновите проповеди: в Бога пневмата и сомата (тялото) са едно. Те се разделят и пневмата става Син и „архонт на бъдещия Еон", докато сомата, истинската същност, съществу- ващото (ousia) или материята (hyle) се разделя на четири, В съответствие с четирите елемента (които при посвещавания винаги се обявяват тържествено). От смесването на четирите части възникват дяволът, „господарят на този еон" и психиката на този свят. Сомата (материята) е одушевена (empsychon). „Бог управлява света колкото чрез „Сина", толкова и чрез дявола, защото двамата представляват неговите ръце". Бог се разгръща в света под формата на сизигии (двойки противоположности), като небе - земя, ден - нощ, мъж - жена и т. н. Последното звено от първата редица е Адам - Ева. Краят на този процес на делене представлява връщане към началото или постигане на завършената форма на универсума (teleute ton panton) чрез пречистване и унищо- жаване.

Всеки, който е запознат с алхимията, не може да не забележи приликата на Климентиновото учение с нейните основни възгледи, ако оставим настрана моралните аспекти. Тук имаме „вражду- ващите братя" Христос и дявола, които, както знаем, и в юдейско-християнската традиция са братя; тетрамерията в четири части или елементи; двойките противоположности и окончателното им обединяване; паралела между камъка и Меркурий с Христос, от една страна, а, от друга, на символиката на змията, респективно на дракона - с дявола; образа на двойствения Меркурий и на камъка, който съединява в неделимо единство противоположностите.

Ако проследим отново хода на нашите разсъждения, виждаме в началото му две гностически четворки, от които едната е пo-висша от човека, а другата - по-нисша. Това са положителният Мойсей и четириединството на рая587. Навярно не е случайност, че Иполит споменава тъкмо тези две четворки или че наасените са познавали само тях, защото в тяхната система мястото на човека е най-тясно свързано с горния Адам и е отделено от хтоничния животински и растителен свят на рая. Сянката го свързва със змията в нейното двойно значение. Тази ситуация е характерна за епохата на гностицизма и ранното християнство. Човекът на тази епоха е близо до „безцарствения (т. е. независим) род" или, с други думи - до горната четворка, до небесното царство, и гледа наго- ре. Но онова, което започва горе, не отива по-нагоре, а завършва долу. Това ни подтикна да въведем четворката на сянката за симетрия на долния Адам на наасените, защото точно както той не може непосредствено да се издигне до горния Адам - между тях е Мойсеевата четворка, - така и между него и долния принцип, змията, следва да има една долна сянка или четворка на сянката, съответстваща на горната. Тази операция явно не е била позната в гностическата епоха и неси- метричността изглежда не е смущавала никого, а дори е била желана, представлявала е „опреде- лена програма". И когато между човека и змията се вмъква една неспомената в текстовете четворка, това се прави, защото ние вече не можем да си представим една ориентирана изцяло нагоре психика, която да не се уравновесява от също толкова силно осъзнаване на долния човек. Но това е едно съвременно положение; в контекста на гностическото мислене то в неприемлив анахронизъм, поставящ човека в центъра на полето на съзнанието, където той преди това никога не е стоял осъзнато. Едва Христос демонстрира пред него това вмъкващо се между Бога и света съзнание и започвайки да почита личността на Христос, човек постепенно усвоява неговата опосредстваща позиция. Както Христос е разпънат между разбойниците, така и човек постепенно е получил познание за собствената си сянка и нейната двойственост. Тази двойственост е представена чрез двойното значение на змията като символ. Както тя носи едновременно изцеление и разруха, така единият разбойник е предназначен за горе, а другият - за долу, и по същия начин сянката е, от една страна, достойна за съжаление и осъждане слабост, а, от друга страна - здрава инстинктивност и задължително условие за пo-висшата осъзнатост.

И тъй, четворката на сянката, която балансира средищната позиция на човека, е уместна едва когато тази позиция стане дотолкова реална за човека, че той започне да усеща своето самосъз- нание и съществуване по-силно, отколкото зависимостта си от божеството. Така че ако допълним сочещата нагоре пневматична нагласа, характерна за състоянието на духа през раннохрис- тиянската и гностическата епоха, със съответно противоположното, т. е. с четворката на сянката, това е в съзвучие с историческото развитие. Първоначалната зависимост от една пневматична сфера, с която човекът е свързан както детето с майката, е била застрашена от царството на сатана- та. Сатаната заменя пневматичния човек със Спасителя, който счупва портите на ада или измамва архонтите; но той е свързан с небесното царство точно по същия начин. Така една пропаст го отде- ля от злото. Тази нагласа е била подкрепяна силно от очакването за скорошно Второ пришествие. Но след като Христос не се появява отново, известен регрес е бил неизбежен. Когато такава велика надежда избледнее и едно толкова трепетно очакване бъде разочаровано, либидото по необхо- димост се връща в човека u повишава неговото самосъзнание чрез подчертаване на психичните му процеси, т. е. той самият постепенно бива изтласкан в центъра на полето на своето съзнание. С това се извършва известно отдалечаване от пневматичната сфера и приближаване към царството на сянката.Съответно се изостря моралното съзнание и успоредно на това се релативира чувството за спасеност. Църквата трябва да повиши значимостта и въздействието на своите ритуали, за да ограничи нахлуването на светското. С това тя неизбежно става „отсамно царство". Преходът от първата към втората четворка описва историческото развитие, довело дотам, че през XI век прин- ципът на злото на много места е признат за творец на света.

Змията и нейната хтонична мъдрост символизират обрата във великата драма. Следващата я райска четворка с lapis ни отвежда към зараждането на естествените науки (Роджър Бейкън, 1214-1294; Алберт Велики, 1193-1280, и алхимиците); тяхната насоченост обаче се отклонява от пневматичната не на 180 градуса, а само на 90 градуса, т. е. тя е перпендикулярна на църковно-духовната нагласа и пo-скоро внася смущение във вярата, отколкото й се противопо- ставя.

Пряка линия води от lapis, т. е. от алхимията, към съвременните естествени науки, т. е. към четириединството на алхимичните агрегатни състояния, което, както видяхме, в крайна сметка се основава на четириединството пространство - време. А тя спада към архетипните четириединства и като тях се явява необходим принцип на организация на сетивните възприятия, които психиката получава от движещите се тела. Пространството и времето са психологическа априорност, един аспект на архетипните четириединства, без който не е възможно познанието за физичните явле- ния. Развитието от четворката на сянката до тази на камъка илюстрира промяната на светогледа през второто хилядолетие от нашата ера. Поредицата завършва с представата за „кръглото" или за ротацията, противоположна на статичността на четворката, която се оказва една предпоставка за опознаване на същността. Свързаната с това развитие поява на научния материализъм изглежда, от една страна, логическо следстие, а, от друга страна - обожествяване на материята. Вторият аспект се основава психологически на факта, че „кръглото" съвпада с apxemuna на Прачовека. С това прозрение се затваря кръгът на уроборос, символ на opus circulare (цикличността) както на природата, така и на „изкуството".

7
Серията четириединства може да се изрази и чрез уравнение, в което с А бележим началното състояние (в нашия случай - Антропоса), сА1 крайното състояние, а с В, С и D - междинните състояния. Образуванията, които се формират от тях, се бележат със съответните малки букви a, b, c, d. По отношение на конструкцията на формулата трябва да помним, че става дума за процес на трансформация на една и съща субстанция. Тя (и съответният й стадий на трансформация) ще породят нещо подобно, т. е. от А възниква а, от В - b и от С - с. Предполага се също така, че след а идва b и че формулата се пише отляво надясно. Подобни допускания са обосновани за една психологическа формула.

Разбира се, формулата не може да се подреди линейно, а само в кръг, който тъкмо по тази причина върви отляво надясно. От А произлиза подобното му а. От а процесът продължава чрез контингенция към b, от което произлиза състоянието В, и т. н. Трансформацията върви надясно, както слънцето, т. е. тя е процес на осъзнаване, за което говори още разделянето (дискрими-нацията) на А, В, С и D на четири качествено обособени величини588. Съвременните естественонаучни разбирания не се основават на четириединство, а на триединство от принципи (пространство, време, причинност)589. Тук обаче ние не се движим в сферата на съвременното нау- чно мислене, а в тази на античния и средновековния светоглед, който чак до времето на Лайбниц отчита или прилага наивно и нерефлексивно принципа на съответствието. За да бъде цялостна нашата оценка на А, изразена чрез abc, трябва да прибавим към модерното си мислене още един принцип - принципа на съответствието, или синхроничността. Защото нашето природоописание в известно отношение е непълно и изключва от познанието ни някои наблюдавани факти или неоснователно ги формулира по негативен начин, например парадоксът „ефект без причина" (Джинс). Нашето гностическо четириединство е наивен продукт на несъзнаваното и с това на пси- хологическия факт, който бихме могли да свържем с четирите функции за ориентация на съзна- нието, тъй като дяснопосочното движение на процеса е, както казах, израз на осъзнато разгранича- ване590 и с това - приложение на четирите функции, които съставляват същността на процеса на осъзнаване.

Целият кръговрат неминуемо се връща при началото си, и то в момента, в който D, в точката на контингенция на най-отдалеченото от А състояние, преминава в а3, което представлява един вид енантиодромия. Така получаваме:




Формулата точно отразява съществените свойства на символния процес на трансформация: тя показва ротацията на мандалите, антитетичната игра на комплементарни (или компенсаторни) процеси, после apokatastasis, т. е. възстановяването на едно първоначално състояние на цялост- ност, което алхимиците изразяват чрез символа уроборос, и накрая формулата

повтаря старата алхимична тетрамерия, съдържаща се имплицитно в четириелементната структура на единството:





Онова, което формулата може само да загатне, е по-високото равнище, достигано чрез процеса на трансформация и интеграция. „Издигането", прогресът или качествената промяна се състои в чети- рикратното разгръщане на целостта на четири части, което не означава нищо друго освен нейното осъзнаване. Когато психични съдържания се разделят на четири аспекта, това означава, че те са подложени на разграничение чрез четирите ориентировъчни функции на съзнанието. Едва нали- чието на четирите аспекта позволява цялостно описание. Изразеният чрез нашата формула процес превръща първоначално несъзнаваната цялост в съзнавана. Антропосът (А) слиза чрез своята сянка В в материалния свят С (змията) и чрез нещо като кристализационен процес D (лаписа), който внася ред в хаоса, отново се издига към първоначалното състояние, междувременно трансформирано от несъзнавано в съзнавано. Съзнанието или познанието произтича от разграни- чаването, т. е. от анализа (разтварянето) и следващия го синтез, което е изразено символично в алхимичната сентенция „Solve et coagula" („разтвори и подкваси"). Съответствието е изразено чрез идентичността на буквите а, а1 а2, а3 и т. н. Така че през цялото време имаме работа с един и същи фактор, който във формулата само променя мястото си, докато психологически мени името и каче- ството си. Същевременно става ясно, че промяната на мястото всеки път представлява енантио- дромична промяна на положението, съответстваща на комплементарните и компенсаторни проме- ни на психиката като цяло. По подобен начин класическите китайски коментатори схващат промените в хексаграмата в И Дзин. Всяка архетипна конфигурация притежава своя собствена нуминозност, което личи още от самите наименования. Така състоянията а-d означават „безцарст- вения род", тези а1-d1 са четворката на сянката, дразнеща, защото символизира прекалено човешкото у човека („най-грозния човек" на Ницше), а2 - d2 представлява Раят, който говори сам по себе си, и накрая, а3-d3 е материалният свят, чиято нуминозност под формата на материализма заплашва да смаже нашия свят. Мисля,че не е необходимо да изяснявам подробно на какви про- мени в историята на духа през последните 2000 години съответства всичко това. Формулата представлява символ на цялостната личност и личност не е само статична величина или трахна форма, а динамичен процес, така както древните са схващали образа на Бога в човека не просто като един мъртъв отпечатък, а като действаща сила. Четерите трансформации представляват процес на възстановяване или подмладяване, извършващ се, тъй да се каже, във вътрешността на цялостната личност и сравним например с въглеродно - азотния цикъл на слънцето, при който едно въглеродно ядро прихваща четири протона (два от които непосредствено се превръщат в неу- трони) и в края на цикъла отново ги отделя под формата на алфа-частици. Накрая въглеродното ядро излиза непроменено, „като феникс от пепелта". Трябва да се предположи, че тайната на битието, т. е. на съществуването на атома и неговите съставни части, се състои в един постоянно повтарящ се процес на подмладяване, и когато се опитваме да си обясним нуми-нозността на архетипите, стигаме до подобни предположения.

Съзнавам крайно хипотетичния характер на тази аналогия, но смятам подобни разсъждения за уместни дори с риск да се окажем измамени от една привидност. Рано или късно атомната физика и психологията на несъзнаваното ще се сближат значително, тъй като и двете, независимо една от друга и от противоположни страни, навлизат в сферата на трансценденталното, първата - с представата си за атома, втората - с представата си за архетипа.

Аналогията с физиката не е отклонение, тъй като самата символна схема представя спускането в материалното и изисква идентичност на външното с вътрешното. Психиката не може да е нещо коренно различно от материята, защото иначе как би движила материята? И материята не може да е чужда на психиката, защото иначе как ще я поражда? Психиката и материята са от един u същи свят и всяка е част от другата, инак взаимодействието им би било невъзможно. Затова един ден, ако науката успее да напредне дотолкова, физическите понятия би трябвало да се покрият с психологическите.

Може би сегашните ни опити са прекалено дръзки, но мисля, че са във вярната посока. Математиката например нееднократно е доказала, че нейните чисто логически и абстрактни конст- рукции след време се оказват съответстващи на реалното положение на нещата, което, както и синхронистичните явления, говори за едно по-дълбоко съответствие между всички форми на битието.

Тъй като формирането на аналогии е закон, който до голяма степен управлява живота на психиката, имаме основание да предполагаме, че нашата на пръв поглед чисто спекулативна конструкция не е ново откритие, а че нейни първообрази се откриват на по-ранните етапи от развитието на мисълта. Общо казано, тези първообрази могат да се съзрат в различните на брой степени на мистичния процес на трансформация, в равнищата на посвещаване при различните мистерии, а също и в античната, както и християнска трихотомия на духовното (pneumatikon), душевното (psychikon) и телесното (hylikon). Един от най-цялостните опити от този вид е шестна- десетелементната схема в Платоновите тетралогии. В „Psychologie und Alchemie" разкaзвам подробно за него, затова тук ще се огранича до най-същественото. Схематизирането и формирането на аналогии изхожда от четири основни начала: 1. работата на природата; 2. водата; 3. съставните същности; 4. сетивата. Всяко от тези начала има три стадия на трансформация, които заедно с първите правят общо шестнадесет елемента. Но освен това хоризонтално разделяне на всяко от началата на четири има и съответствие на степените по вертикалата:





Тази таблица на съответствията показва различните аспекти на алхимичната работа, която се преплита с астрологията и с така наречените магически изкуства. Това личи по употребата на значими числа и по призоваването на spiritus familiaris (дyx на роднина). По същия начин и древното изкуство на геомантията се основава на схема от шестнадесет елемента: четири централни фигури, състоящи се от Subiudex (подчинен съдия), Superiudex (върховен съдия), Iudex (съдия) и двама Testes (свидетели), четирима внука (nepotes), четирима сина, четири майки. (Редът е отдясно наляво.) Тези фигури се разполагат в една схема от астрологически домове, като празният в хороскопа център е заместен от квадрат, съдържащ четирите централни фигури.

Athanasius Kircher е създал една четириелементна система, която заслужава да се спомене в тази връзка.
I. Unum = Monas monadike = Deus = Radix omnium = Mens simplicissima = Divina essentia = Exemplar divinum.

(Eднo = Първа монада = Бог = Корен на всички неща = Най-прост разум = Божествена есенция = Божествен модел.)


II.10 (1 + 2 + 3 + 4 = 10) Secunda Monas = dekadike = Dyas = Mundus intellectualis = Angelica intelligentia = compositio abuno et altero = i. e. ex oppositis.

(Втора монада = десета = дуалност = Духовен свят = Интелигентност на ангелите = Състав на Едното и на Другото = т. е. от противоположности.)


III.102 = 100 = Tertia Monas = hekatontadike = Anima =Intelligentia.

(Трета монада = стотна = Душа = интелигентност.)


IV.103 = 1000 = Quarta Monas = chiliadike = Omnia sensibilia = Corpus = ultima et sensibilis unionum explicatio.

(Четвърта монада = хилядна = всички конкретни неща = тяло = финално и конкретно разгръщане на цялостите.)


Kircher отбелязва, че докато сетивата се докосват само до телесното, първите три единства са обект на разума. Ако искаме да разберем онова, което се възприема със сетивата (sensibilia), това може да стане само чрез духовното. „Затова всичко, възприемано със сетивата, трябва да бъде издигнато до разума или до „интелигентността" (прозрението), или до абсолютното единство. И след като по този начин изведем абсолютното единство от цялата сетивно възприемана, рационална или интелектуална множественост до безкрайната простота (simplicitatem), не ще има какво повече да се каже и тогава и камъкът ще бъде не толкова един камък, колкото не-камък и всичко ще представлява най-простото единство. И както абсолютното единство на конкретния и рационален камък има за образец Бога, така и неговото интелектуално единство е интелиген- тността. От тези единства можеш да видиш как сетивата се свеждат до разума, разумът - до интелигентността, а интелигентността - до Бога, където началото и съвършенството (consummatio) са в един завършен кръговрат".

Системата на Kircher има някои прилики с нашата серия от четириединства. Така например втората монада е двуединство, съставено от противоположности, съответстващи на ангелския свят, разцепен на две от падението на Луцифер. Друга важна аналогия е това, че Kircher си представя схемата като кръговрат, който се задвижва от Бога като начална причина и достига пълно разгръщане, след което се връща при Бога чрез дейността на човешкия разум, така че краят се среща с началото. Това, че Kircher избира като пример за конкретните неща тъкмо lapis (камъка), е естествено от гледна точка на алхимията, защото lapis philosophorum e arcanum, съдържащо Бога или онази част от Бога, която е скрита в материята. Това също е аналогично на нашата схема. Алхимиците обичат да си представят своята работа като процес на циркулация, кръгова дестилация или уроборос, като змия, захапала опашката си, и са изобразили този процес В много картини. Както е сигурно, че централната идея за lapis philosophorum означава цялостната личност, така и че чрез многобройните си символи алхимичната работа илюстрира несъзнавания процес на индивидуация, т. е. стъпаловидното развитие на цялостната личност от едно несъзнаВано състояние по посока на осъзнатостта. Затова lapis като означение на изходната материя (materia prima) стои както в началото, така и в края на процеса. Златото - друг синоним на цялостната личност - според Michael Maier възниква от opus circulatorium на слънцето. Този кръг е „доведената обратно до своето начало линия (подобно на змията, захапала собствената си опашка), която ни дава представа за онзи вечен художник и творец, Бога". Извършвайки този кръговрат, природата „е свързала в него четири качества" и като че ли е „начертала един равностранен четириъгълник, за да бъдат противоположностите държани от противоположности и враговете - от врагове с едни и същи вечни връзки". Тази квадратура на кръга Maier сравнява с „homo quadratus" (квадратния човек), който в щастието и нещастието остава себе си (sibi similis). Той я нарича „златния дом, два пъти разполовения кръг, четириъгълната фаланга, вала, стената, четиристранния боен ред". Този кръг е магически и се състои от единството на противоположностите, „защитен от всякакви" вреди".

Същата представа за циркулационния процес се открива, независимо от западната традиция, в китайската алхимия: „Когато оставим светлината да се върти в кръг, всички сили на небето и земята, на светлината и тъмнината изкристализират" - се казва в „Златното цвете".

Още Olympiodor споменава за organon kyklikon, циркулярния апарат, служещ за същия процес. Dorneus е на мнение, че „кръговото движение" (motus circularis) на „физикохимиците" идва от земята, от най-долния елемент. Защото огънят произлиза от земята и трансформира фините минерали и водата във въздух, който, издигайки се към небето, се кондензира и пада обратно долу. Но при издигането изпаряващите се елементи приемат мъжко семе от звездите и го свалят в четирите матрици, елементите, за да ги оплодят в алхимичния процес. Това е „циркулярната дестилация", която според Johannes de Rupescissa трябва ga ce пoвmopu хиляда пъти.

Основната идея за възкачването и слизането (ascensus - descensus) се открива още в „Tabula Smaragdina", a етапите на трансформацията са обект на много изображения, най-вече в така наречения „Свитък на Ripley" и неговите варианти, които трябва да се разбират като индиректни опити за нагледно представяне на несъзнаваните процеси на индивидуация.



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   19




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет