Еон. Изследвания върху символиката на цялостната личност Карл Гюстав Юнг Предговор

406 „Да.бъде, както е, или да не бъде изобщо."

407 Както и в Psychologie und Religion [GW 11, 1964 и 1974], Die Beziehungen zwischen dem Ich und dem Vnbewussten [GW 7, 1964 и 1974] и (заедно с Рихард Вилхелм) в Das Geheimnis der Goldenen Bluete [GW 13].

408 За значението на осъзнаването по отношение на митоло-гичната символика вж. Erich Neumann, Ursprungsgeschichte des Bewusstseins, 1949

409 За съжаление тук не мога да обясня подробно, а още по-малко да докажа това твърдение. Както показват експериментите на Rhine Върху извънсетивното възприятие, засиле¬ният емоционален интерес или екзалтацията като преживявания до известна степен се съпровождат от феномени, обяс¬ними само с психичната относителност на времето, пространството и причинността. Тъй като архетипът по правило се отличава с нуминозност, той може да породи екзалтацията, която се съпровожда от така наречените феномени на синхронистичност. Те се състоят в смислово съвпадение на два или повече каузално несвързани факта. Повече по този въпрос читателят може да намери в моето съчинение Die Synchronizitaet als ein Prinzip akausaler Zusammenhaenge, 1952 [GW 8, 1967].

410 Битие 1:7

411 Йоан 4:10

412 Магнитът

413 Elenchos, V, 9, 18 f.

414 Йоан (10:9): „Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси..."

415 Дали това не се отнася за онези, които са затворили очи за света?

416 Сравнението с нафтата се среща и у последователите на Василид (Elenchos, VII, 24, 6 f.). Там то се отнася за сина на върховния архонт, който подхваща „мисълта за блажената синовна връзка". Тук изложението на Иполит изглежда малко объркано

417 Тук следват още сравнения, и то, забележете, същите, както след цитирания no-горе пасаж (Elenchos, V, 9, 19).

418 Elenchos, V, 17, 8 ff.

419 „И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий."

420 Тук, както и на предишните места за магнита в Elenchos, отново се споменават електронът и чайката, като се набляга на центъра (kentron) на птицата

421 Elenchos, V, 21, 8. В алхимията светлинният лъч (radius) играе аналогична роля. Dorneus (Theatr. chem., 1602, I, p. 276) говори за „невидимите лъчи на небето, които се събират в центъра на земята" и там, по думите на М. Maier (Symbola aureae mensae, 1617, p. 377), светят с „божествена светлина, подобно гранат". Чудотворната материя се извлича от „лъча" и представлява неговата „сянка" (umbra), както се казва в Tractatus aureus Hermetis (De arte chemica, 1566, p. 15). Aqua permanens се извлича от слънчевите и лунните лъчи с помощта на магнита (Mylius, Philosophia reformata, 1622 , p. 314) или слънчевите лъчи се съединяват в „сребърната вода" (Amelia occulta, в: Theatr. chem., 1613, IV, p. 563).

422 „И затова върховната сила, виждайки своята стабилност в Бога, я предава на най-нисшите, за да могат да разграничават добро и зло. В този съюз живеел Адам и докато съюзът траел, той притежавал силата на всички по-нисши създания в своята най-висша сила. Както когато магнитът упражнява силата си върху иглата и я привлича към себе си, иглата получава достатъчно сила, за да я предаде на всички игли под нея, които тя издига и привлича към магнита." (Ed. Pfeiffer, XL: Von der ubervart der Gotheit, Leipzig, 1845/57, p. 496 f.)

423 Вж. Psychologie und Alchemie [Paragr. 127 ff. [GW 12, 1972]; Gestaltungen des Unbewussten [GW 9/1, 1976].

424 Panarium XXXI, Kp. V

425 [„Бащата, който е лишен от съзнание и субстанция, не е нито мъжки, нито женски."] Elenchos, VI, 42, 4 (Quispel, Notesur „Basilide", p. 115).

426 Vulgata versio - латински превод на Библията, утвърден на Тридентския църковен събор през 1546 г. - Б. ред.

427 Деяния 17:30

428 Вж. Hermetica, I, lib. IV, 3 f. (ed. Scott), където е описан съдът, пълен с разум, който Бог изпратил на земята. Хората, чието сърце жадувало съзнание (gnorizousa epi ti gegonas), можели да се потопят в съда (baptizein) и така да придобият разум. В lib. I, 21 се казва: „Бог рече: Изпълненият с разум (ennous) човек трябва да познае сам себе си."

429 Също и metanoeite („покайте се") на Кръстителя (Матей 3:2)

430 Вж. „to tes agnoias hamartema", „грехът на неосъзнатостта" у Климент Римски (Horn., XIX, ср. XXII отнасящо се за слепия по рождение (Йоан 9:1).

431 Polyhistor symbolicus, 1623, p. 348: „Бог, по-рано бог на отмъщението, който всявал хаос в света с гръм и мълнии, се успокоил в скута, не, в утробата на една девица и бил пленен от любовта."

432 Die Gestalt des Satans im Alten Testament, в: Symbolik des Geistes

433 Из Rgveda, 10, 129, B: Deussen, Allgemeine Geschichte der Philosophie, Leipzig, 1906/15.

434 Последното е спорно. Учителят казва: „Богът в божеството е духовна субстанция, така непроницаема, че никой не може да каже, че тя не съществува (niht ens). Да се каже, че е нещо, би било повече лъжа, отколкото истина." (Pfeiffer II, p. 268, 24 ff.)

435 „Към нея няма път, тя е отвъд всички пътища." (Pfeiffer II, 288, 24 f.)

436 „... че той се хвърля в незнанието, което е Бог", 1. с. II, 496, 21. Вж. no-горе за agnosia на божеството.

437 Краят иа проповедта „Renovamini autem spiritu" (Еф. 4:23). L. c, p. 320, 27 ff.

438 Колкото и да е странно, някои хора смятат за моя слабост това, че се Въздържам от метафизични преценки. Съвестта на учения не му позволява да твърди неща, чиято вероятност не може да докаже или поне да покаже като вероятни. Няма случай някое твърдение да е предизвикало появата на съответното нещо в живота. „Каквото Той каже, става" е привилегия единствено и само на Бога.

439 В системата на Барбело-гнозиса (1. с, 29, 4) еквивалент на София е, която „потъва в по-долните сфери". Името й означава „носеща товар" или „сладострастна". Последното значение е по-вероятно, защото тази гностическа секта е вярвала, че може отново да събере Барбело с изгубената в света пневма посредством сексуалния акт. У Симон Маг Елена, meter (майката) и ennoia (мъдростта), е тази, която „слиза в по-долните сфери... и създава тамошните сили, ангели и небесен свод". Силите на долния свят я задържат принудително (Irenaeus, I, 29, 1-4). Нейно съответствие е много по-късната алхимична представа за „anima in compedibus (душата в окови) (Dorneus, Speculativa philosophia, в: Theatr. chem., 1602,I,p. 298; Philosophia chemica, 1. c, p. 497; Mylius, Philosophia reformata, 1622, p. 262; Rosarium philosophorum, &:Art. aurif., 1593, II,p. Ϊ84; Platonis liber quartorum, в: Theatr. chem., 1622, V, p. 185 f.; Blasius Vigenerus, De igne et sale, в: Theatr. chem., 1661, VI, p. 19). Идеята идва от гръцката алхимия и се среща у Zosimos [Berthelot], Alch. grecs, III, XLIX, 7, преведено в Psychologie und Alchemie [Paragr. 456 f.]. В Liber quartorum тя е от сабейски произход. (Вж. цитата у Chwohlsohn, Die Ssabier und der Ssabismus, II, 1856, p. 494: „Веднъж обърнала се към материята, душата се влюбила в нея и изгаряйки от желание да изпита телесна наслада, вече не искала да се отдели от нея. Така се родил светът.") У валентинианците София Ахамот е Осмицата. В Pistis Sophia тя е дъщерята на Барбело. Заблудена от измамната светлина на демона Аутадес, тя попада в плен на хаоса. Иреней (I, 5, 2) нарича демиурга Седмица, а Ахамот - Осмица. В I, 7, 2 той казва, че Спасителят е съставен от четири неща като повторение на първата Четворка. Отражение на Четворката са и четирите елемента (I, 17, 1), както и четирите светлини около автогенезиса на Барбело-гнозиса (I, 29, 2).

440 Тук става дума за интеграцията на цялостната личност, за която се загатва с подобни думи и в споменатия по-горе богомилски документ за дявола като създател на света. Той също намира онова, което му е „присъщо".

441 Матей (7:14): „Защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота."

442 Наричан още Калипас - „с хубави деца" или „хубавото дете". Elenchos, V, 7, 4.

443 Според Хипократ едно момче на седем години е половин баща. Elenchos, V, 7, 21.

444 Archegonos е родоначалникът.

445 С изрично позоваване на Матей (19:17): „Никой не е благ освен един Бог."

446 От друга страна, не мога да се освободя от впечатлението, че понякога сънищата по странен начин изопачават нещата. Може би това е навело Фройд на странното предположение, че сънищата скриват и изопачават по „морални" подбуди. Но това схващане противоречи на факта, че те често правят тъкмо обратното, поради което аз съм по-склонен да се присъединя към разбирането на алхимиците, че Меркурий (несъзнаваният Нус) е шут.

447 Това не се отнася за фройдовия „психоаналитичен" метод, който отхвърля представеното съдържание на съня като „фасада", защото, изхождайки от психопатологията на хистерията, предполага, че мотивът на съня са неприемливи желания. Това, че сънят, също както и съзнанието, има нагонна основа, няма връзка нито със смисъла на съновиденията, нито с този на съзнаваните съдържания, защото и в двата случая същественото е какво психиката е направила от инстинктивния импулс. Забележителността на Партенона се състои не в това, че е направен от камък или че е построен заради амбицията на атиняните, а в това, че е Партенонът

448 Това отговаря на същността му на Логос и второ лице в Троицата.

449 Макар че това схващане се отхвърля от църквата

450 Тук са съчетани три различни значения на Христос. Подобни сливания са характерни не само за гностическото мислене, а и изобщо за образите на несъзнаваното

451 S. Gregorius Magnus, Expositiones in librum 1 Regum, lib. I, cap. I: „Защото Бог и човекът са един Христос... Това, че тoй е един, показва, че е несравним." В съответствие с духа на епохата, неговата несравнимост или уникалност се обяснява с „excellentia virtutis" (възвишената добродетелност). Но тя е значима сама по себе си

452 В българския превод вместо „гърди" е „милувки". - Б. пр

453 „Той й поднесе розовите си (!) устни за целувка." Libergratiae spiritualis etc. Beatae Melhildis Virginis, 1522

454 S. Gregorius Magnus, Patr. Lai. T. LXXIX, col. 23. Вж. Йеремия (31:22): „Жена ще спаси мъжа."

455 L. с, fol. А, VII г°. Четворността се отнася за Четвероевангелието.

456 Например между Зевс и Хера на „хълма Гаргарос" (Илиада, XIV и нататък).

457 Според древноегипетските представи Бог е едновременно „баща и майка", той „опложда и ражда сам себе си" (1. с, р. 97). Индийският Праджапати се съвкуплява с отделената от него женска половина.

458 Budge, The Gods of the Egyptians, 1904, I, p. 310 f.

459 За тази идея съм задължен от един доклад за архетипните основи на Кеплеровата астрономия, изнесен в нашия Цюрихски кръг от проф. Wolfgang Pauli.

460 [Фауст, I част, Кабинетът.] (Превод Кр. Станишев.)

461 Тук текстът цитира Одисеята XXIV, 2. (Превод – Георги Батаклиев - бел. ред.)

462 Даниил (2:34): „Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила." Става дума за камъка, който разбива железните и глинени нозе на истукана

463 Има се предвид „lethargia" - състояние на сън и забрава като това на мъртвите. „Вътрешният човек" е затворен и погребан в телесния човек. Той е „душата в окови" или „в затвора на тялото", както казват алхимиците. „Lethe" съответства на съвременното понятие „несъзнавано".

464 Ancoralus, Leipzig, 1915, 40. Вж. Даниил (2:35): „А камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя."

465 Вж. Пс. 81, 6. На него се позовават Лука 6:35 и Йоан 10:34

466 Йотор = Йетро, жрец на Мидиам и тъст на Мойсей

467 Жената на Мойсей

468 Това вероятно е алюзия за пневматичната природа на „потомството" на Мойсей, тъй като - според Elenchos, V, 7,41 - Египет е тялото.

469 Вж. студията на Marie-Louise von Franz, Die Passio Perpetuae. Versuch einer psychologischen Deutung, Zuerich, 1951.

470 [Elenchos, V, 8, 4 (p. 89).] Тези думи се съдържат в староеврейския вариант на Книга на пророк Исая 28:10, където

описват какво хората „с мънкащи уста и на чужди език ще говорят към тоя народ". Преводът е: „Защото всичко е заповед върху заповед, заповед върху заповед, правило върху правило, правило върху правило, тук малко и там малко."

471 Битие 44:5

472 Roscher, Lexikon der griechischen und roemischen Mythologie, s. v. „Kureten", 1608, 45

473 L. c, Kol. 1607, 52. Слизането от мозъка може би е алюзия за древната представа, че спермата слиза в гениталиите от главата през гръбначния стълб

474 Symbolik des Geistes [Paragr. 278] [GW 13, 1978].

475 Roscher, 1. c, s. v. „Korybos", Kol. 1392, 47, където с даден пълният текст

476 Алхимиците са го формулирали много сполучливо: „Perfectum поп perficitur" (Съвършеното не е завършено).

477 Elenchos, V, 8, 22 описва pneumatikoi като „надарени с разум, съвършени хора"; вижда се, че притежанието на anima ratiohalis (разумна душа) е онова, което прави „духовния" човек.

478 Elenchos, V, 8, 21. Η. Cramer (Bibl.-theol. Woerterbuch der neutestamentlichen Graezitaet, 1915) дава като значение на teleios „цялостен, съвършен, на който ншцо не липсва, достигнал целта на предназначението си". W. Bauer (Griechisch-deutsches Woerterbuch zu den Schriften des Neuen Testaments, 1936) посочва във връзка с възрастта значе- нието „зрял, пълнолетен", а във връзка с мистериите - „посветен". J. В. Lightfood (Notes on the Epistles of St. Paul, 1895) пише (p. 173): „Τέλειοs е онова, чиито части са напълно развити, за разлика от ολόκληροs, онова, на никоя част от кое- то не липсва нищо, „напълно израслото", за разлика от νέπιοs (невръстното, детското), или παιδία (детството)." Τέλειοs е човекът, който е приел Нуса. Той притежава gnosis (познание). Вж. Ch. Guignebert: Quelques remarques stir la perfection (τελείωσιs) et ses voies dans le mystere Paulinien (Някои бележки за съвършенството и пътищата към него в Павловото тайнство) (Rev. d'hist. et de phil. rel., 1928, p. 419). J. Weiss (Das Urchristentum, 1914, p. 449) обяснява, че тъкмо „съзнанието за несъвършенството и волята за напредък са признаци на съвършенството". Той се. позовава на Epiktet (Enchiridion, 1783, 51, 1 f.), където се казва, че онзи, който е решил да прогресира (προκόπτειν), предварително е вече „съвършен".

479 За първи път се споменава в Elenchos, V, 8, 19 и 22.

480 Tractatus aureus, 1610, p. 43.

481 Публикувано през 1562 от Adam von Bodenstein (Sudhoff III, p. 249).

482 B: De causis morborum invisibilium, das ist, von den unsichtbaren krankheiten und iren ursachen, в началото на 4. книга се казва за мумията: „Всички сили на билките и дърветата се намират в мумията; не само силите на растенията, израсли от земята, но също и на водата, всички свойства на металите, всички качества на маркасита, есенцията на благородните камъни. Как да преброя всички тези неща и да ви назова с имена? Всички те са вътре в човека, ни повече, ни по-малко силни и мощни, в мумията."

483 Argumentum in primum librum anatomiae idechtri (Sudhoff III, p. 462).

484 В съответствие с това мумията е защитно лекарство (De Mumia libellus, Sudhoff 1/3, p. 375).

485 De vita longa, lib. IV, cap. VII (Sudhoff 1/3, p. 284), 23 1

486 Anatomiae liber primus, I (Sudhoff 1/3, p. 462).

487 Zohar, fol. 91, col. 368. Цит. в: Schoettgen, Horae hebraeicae et Talmudicae II, 1733/42, p. 16.

488 Elenchos, V, 8, 20 f.

489 Битие 28:17

490 In Genesim homilia, XI, 3: „И да можеш да видиш доброто, и да вземеш от него живата вода, която ш,е бъде в теб като извор, вливащ се във вечния живот."

491 L. с. I, 2

492 In numeros hom., XVII, 4: „Защото тези райски градини над водите са подобни и сродни с рая, в който се намира дървото на живота. Тези води можем да ги изтълкуваме или като писаното от апостолите и евангелистите, или като подкрепата, давана от ангелите и небесните сили на такива души; така те биват наквасени и залени, и подхранени с всичкото знание и разум на небесните неща; макар че нашият Спасител е също и реката, която носи радост в Божия град; и самият Свети Дух е тази река, и реки извират от утробите на всички, които са обладани от него."

493 Вж. ценния обзор върху патристичната алегорика на Hugo Rahner S. J., Flumina de ventre Christi, Biblica, Bd. 22, 1941, p. 269 ff. Горният текст е на с. 370, а източникът му е Hippolytus, Danielkommentar (I, 17)

494 Elenchos, V, 8, 34

495 „У него има нещо от характера на „фокусник"."

496 Превод Георги Батаклиев. - Б. ред

497 Протей има много общо с Хермес: преди всичко ясновидската дарба, а също и способността да се преобразява. Във Фауст той съветва хомункулуса как и къде да започне

498 При посещението ми в древната пагода на Турукалукундрам (Южна Индия) един местен брамин ми обясни, че отвън старите храмове нарочно са целите покрити с неприлични сцени, за да напомнят на обикновените хора за сексуалността. Духът бил голяма опасност, защото Яма (богът на мъртвите) веднага би прибрал тези хора („несъвършените"), ако непосредствено, без подготовка, тръгнат по духовния път. Еротичните изображения трябвало да напомнят на хората за тяхната dharma (закон), която им повелява да живеят обикновения си живот. Едва когато са изпълнили своята дхарма, те могат да поемат по духовния път. Неприличните картини са предназначени да събуждат еротичното любопитство у посетителите на храма, за да не забравят своята дхарма; инак те няма да я изпълнят. Само човек, който е съответно подготвен чрез своята карма (съдба, определена от неговите дела в предишните му съществувания) и призван за духовен живот, може без риск да пренебрегне тази повеля, защото за него тези изображения не означават нищо. Затова на входа на храма стоят две изкусителки, които трябва да подмамват хората да изпълняват своята дхарма, защото само така обикновеният човек може да постигне пo-висше духовно развитие. Храмът символизира целия свят, затова в него са изобразени всички човешки дейности, и тъй като хората постоянно мислят за секса, то и по-голямата част от изображенията са от еротично естество. Затова и lingam (фалосът) се намира в свещената дупка на Adyton (светая светих), в garbha grha (дома на утробата). Този брамин беше тантрист (схоластик; tantra = книга).

499 Образец за това е лишеният от мъжеството си Атис и жрецът на Елевзис, празнуващ свещения брак, който е ставал импотентен, изпивайки отвара от бучиниш

500 Вж. Мат. (5:8): „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога."

501 Съкратено от Илиада, XIV: „Аз ще отида да видя във земните плодни предели /бог Океана, баща на безсмъртни, и майка ни Тетис."/ „... и даже водите на бог Океана - /родно начало на всичко, което в света съществува." (Превод Александър Милев и Блага Димитрова. - Б. ред.)

502 „Йота" (ten mian keraian), най-малкият гръцки писмен знак, съответстващ на точката на i (какъвто знак в гръцкия не съществува). Вж. Лука (16:17): „Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една йота от Закона да пропадне." Също и на Матей 5:18. Това трябва да е източникът на символа „йота", както смята и Иреней (Adv. haer., I, 3, 2).

503 Elenchos, VIII, 12, 4 ff. Всичко това е гностическа парафраза на Йоан (1) и същевременно съдържателно описание на психологическата цялостна личност. Същата връзка, каквато „йота" има с цялостната личност, има и староеврейската буква „йод" с „камъка" в кабалата. Първият човек Адам се символизира от кукичката на „йод" (Schaare Keduscha, III, I).

504 Enneaden, VI, 9, 8. Hrsg. von O. Kiefer, 1905, Bd. I, p. 126

505 Вж. Gestaltungen des Unbewussten [GW 15, 1971 и 9/1 1976].

506 Bousset (Hauptprobleme der Gnosis, 1907, p. 321) казва: „(Гностиците вярват), че хората или поне някои хора от самото начало носят в себе си един по-висш елемент, произлизащ от света на светлината, който им дава Възможност да се издигнат над света на Седемте в по-висшия свят на светлината, на непознатия Баща и небесната Майка."

507 Fr. Meerpohl, Meister Eckharts Lehre vom Seelenfuenklein, Abhandl. zur Phil, und Psych, der Relig. H. 10, 1926.

508 Irenaeus, Adv. haer., I, 24. Pneumatikoi съдържат малка част от плеромата (II, 29). Вж. учението на Satorneilos y Hippolytos, Elenchos, VII, 28, 3

509 Macrobius, Commentarium in Somnium Scipionis, XIV, 19

510 Elenchos, V, 19, 7

511 Тази представа се среща отново в алхимията в най-различни варианти. Вж. Michael Maier, Symbola aureae mensae, 1616, p. 380, и Scrutinium chymicum, 1687, Emblema XXI: „Царят, плуващ в морето и викащ със силен глас: „Който ме извади, ще получи голяма награда." Вж. също Aurora consurgens I (Hrsg. Von Franz), p. 57: „Затова виках нощ след нощ, докато гласът ми прегракна: кой е човекът, живял, знаещ и разбиращ, който ще освободи пленената ми в пъкъла душа?"

жүктеу/скачать 1.63 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: