Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
| витлата.
Скочи. С изпънати крака и вдигнати ръце Майкъл се заби във водата като копие; водовъртежът веднага го повлече надолу. Удари се в тинестото дъно и тръгна по него. Солта щипеше очите му; не виждаше нищо, дори ръцете си. И се блъсна право в Алиша. Двамата се прекатуриха и се повлякоха по дъното. Той я хвана за колана, притегли я към себе си и я прегърна през кръста. Въжето се опъна и го дръпна рязко; Майкъл имаше чувството, че го е прерязало надве. Стиснал здраво Алиша, той се оттласна от дъното под ъгъл от четирийсет и пет градуса. Намираше се във водата вече от трийсет секунди и отчаяно искаше да си поеме въздух. Виталата бяха спрели, но нямаше значение. Корабът се движеше напред по инерция и ги дърпаше след себе си. Ако скоро не стигнеха до повърхността, щяха да се удавят. Изведнъж се разнесе пронизителен звук: витлата се задвижиха. Не! И тогава Майкъл разбра какво става: Лор бе дала на заден ход. Въжето се отпусна. Поде ги нова сила и ги запрати напред към въртящите се витла. Щяха да ги разкъсат на парчета. Майкъл погледна нагоре. Високо над главата му сияеше повърхността. Откъде идваше тази загадъчна, примамлива светлина? Бръмченето на витлата внезапно секна; сега осъзна какво е целяла Лор. Направила бе така, че въжето да се отпусне достатъчно, за да успеят да изплуват. Майкъл започна да рита с крака. Алиша, не се предавай. Помогни ми. Иначе ще загинем. Но не се получи; продължиха да потъват като камъни. Светлината безмилостно се отдалечаваше. Въжето отново се опъна. Някой ги дърпаше. Когато изплуваха на повърхността, Майкъл отвори широко уста и вдиша дълбоко. Намираха се от дясната страна на извисяващия се корпус; светлината, която беше видял, се оказа пълната луна. — Не се тревожи, извадих те — каза Майкъл. Алиша кашляше в обятията му; отгоре се спускаше спасителна лодка. — Всичко е наред. Всичко е наред. |