Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
| Не отговаряй, каза разумът на Ейми. Използвай мълчанието, защото с друго не разполагаш.
Отново я сграбчиха ръце: едър мъжки и малко по-дребна женска с редки кичури бяла коса по иначе гладкия череп. Хванаха я за лактите и я повлякоха напред по пода, след което я пуснаха безцеремонно. — Казах ви да пипате по-нежно, мамка му! Фанинг се извисяваше над нея като буреносен облак — аурата му на весела самоувереност бе заменена от сподавена ярост. — Ти — той посочи с меча към едрия мъжки. — Ела тук. В очите на създанието проблесна колебание — или просто ѝ се привиждаше? Виралът падна на колене пред Фанинг и сведе покорно глава. Фанинг повиши тон и се обърна към всички: — Чувате ли ме добре? Не разбирате ли какво ви казвам? Тази жена е наша гостенка, а не куфар, който да влачите по земята! Отнасяйте се към нея с уважение! Когато Фанинг вдигна меча, Ейми скри глава с ръце. Чу се изсвистяване, стъргане и нещо тежко тупна на пода. Някаква течност я оплиска по бузата и я блъсна миризма на гнило, сякаш се бе отворила врата към стая пълна с трупове. — О, за бога! Виралът още стоеше на колене, а обезглавеният му торс се бе килнал напред. От прерязания врат шуртеше ритмично черна течност и се разливаше на локва върху пода. Фанинг гледаше отвратено панталона си. Ейми забеляза, че костюмът му е износен и прогнил. Висеше на тялото му като на закачалка. — Това петно няма да се изпере — изстена той. — Цапат като животни. И как вонят само. Ужасно е. Пълен абсурд. Не беше очаквала подобно нещо. Не бе очаквала настроението му да се променя така неочаквано. Мъжът пред нея изглеждаше почти жалък. Фанинг се усмихна глуповато и каза: — Хайде, нека ти помогна да станеш. Вдигнаха я на крака. Той пристъпи напред, извади носна кърпа от джоба си, разтвори я с тържествено тръсване и избърса кръвта от лицето ѝ. Очите му ѝ се струваха едновременно съвсем наблизо и много надалеч, странно увеличени, все едно ги гледаше през телескоп. По бузите и брадичката му имаше набола прошарена брада; зъбите му бяха сиви и развалени. Тананикаше си фалшиво, докато бършеше лицето ѝ, след това направи крачка назад, присви устни, сбърчи чело, огледа я и кимна. — Така е много по-добре. — Взира се в нея притеснително дълго и заяви: — В теб има нещо много привлекателно. Някаква невинност. Очарователна дълбочина. — Къде е Питър? Фанинг я изгледа драматично. — Тя говори! Започвах да се чудя дали не си няма. Не се тревожи за приятеля си. Вероятно е попаднал в задръстване. Не се обиждай, но мисля, че си приличаме, Ейми. Като се замислиш, преживяванията ни са много сходни. Но първо ми кажи къде е приятелката ти Алиша? Този огромен нож ми подсказва, че е някъде наблизо. Ейми мълчеше. — Нищо ли няма да споделиш? Както желаеш. Знаеш ли какво представляваш, Ейми? Аз мислих много по въпроса. Нека говори, каза си тя. Нужно ѝ беше именно време. Нека пилее минутите. — Ти си… извинение. Фанинг млъкна. Виралите я държаха здраво. Той се запъти към входовете на тунелите, спря пред тях и отново се вгледа в тъмнината. — Дълго време исках да те убия. „Искам“ може би не е точната дума. Не си виновна за трансформацията си, както и аз не съм виновен за моята. Не ти желаех злото. Ти беше просто символ на човека, когото мразех най-силно. — Той завъртя меча в ръка. — Представяш ли се, Ейми, какъв безумец? Той наистина вярваше, че може да поправи грешките си, че може да изкупи престъпленията си. Но това бе невъзможно след всичко, което причини на Лиз, на мен, на теб. Другата жена не означаваше нищо за мен. Тя просто седеше в бара и търсеше компания за самотната нощ. Дълбоко съжалявам за случилото се с нея. Ейми продължаваше да мълчи. — Мислех, че ще я забравя. Но сега осъзнавам, че през онази нощ прозрях истината. Не заради жената, а заради детето. Момиченцето в детското креватче. Знаеш ли, че все още усещам мириса ѝ, Ейми? Сладникавият свещен мирис на бебе. Малките ѝ пръстчета, гладката ѝ кожа. Целият живот се четеше в очите ѝ. Всички сме такива в началото. Ти, аз, всички. Изпълнени с любов и надежда. Виждах, че ми има доверие. Майка ѝ лежеше мъртва на пода в кухнята, но този мъж се бе отзовал на плача ѝ. Може би щях да я нахраня? Да ѝ сменя пелената? Или пък да ѝ прочета приказка. Нямаше представа какво бях сторил. Изпитах дълбоко съжаление към нея. Съжалявах я, задето изобщо се е родила. Трябваше да я убия още тогава. Щеше да е проява на милост. Той се смълча за малко, след което продължи: — По изражението ти виждам, че си отвратена. Повярвай ми, понякога сам се отвращавам от себе си. Но истината е, че няма благосклонен Бог, който да ни пази. Това е най-голямата заблуда. А ако съществува, то той е невероятно жесток да ни заблуждава, че го е грижа за нас. В сравнение с него съм душичка. Що за Бог би позволил майката на това бебе да умре по този начин? Що за Бог би допуснал Лиз да е напълно сама накрая, да не чуе нито една мила дума, да няма ръка, която да държи, докато напуска този свят? Ще ти кажа що за Бог, Ейми. Онзи, който ме създаде — Фанинг отново се обърна към нея. — Приятелите ти на кораба ще се върнат. Не се изненадвай, знам всичко. Може би няма да е скоро. Но един ден ще се върнат. От любопитство. Такава е човешката природа. Дотогава целият град ще се е превърнал в прах, но аз ще съм тук и ще ги чакам. жүктеу/скачать 3.26 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|