Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
| си. Ти ги уби.
Сара седеше на една от пейките до нея. Алиша осъзнаваше, че Сара я мрази; виждаше ненавистта в очите ѝ, в начина, по който избягваше погледа ѝ, докато преглеждаше раните, мереше температурата и пулса и наливаше отвратителната отвара в устата ѝ, за да намали болката и да я държи упоена. На Алиша ѝ се искаше да каже нещо на жената, чиято омраза напълно заслужаваше. Съжалявам за Кейт. Или: Няма нищо, аз самата изпитвам достатъчно силна омраза към себе си. Но ако проговореше, само щеше да влоши нещата. По-добре да си мълчи. Освен това вече нямаше значение; Алиша спеше и сънуваше. В съня си се намираше на лодка, а докъдето ѝ стигаше погледът, се виждаше само вода. Морето беше спокойно, обгърнато от мъгла. Хоризонтът не се виждаше. Тя гребеше. Единствените звуци бяха скърцането на греблата и плясъкът им във водата. Водата беше гъста и малко лепкава. Накъде отиваше? Защо не се страхуваше от водата? Чувстваше се като у дома си. Гребеше със стегнати, ефективни движения, без да пилее сили. Никога не беше гребала, но ѝ се удаваше с лекота, сякаш благодарение на мускулна памет. Греблата разделяха елегантно тъмната вода. Усети, че нещо се движи под повърхността — зърна огромен силует. Като че ли я следваше, поддържаше минимална дистанция. Присъствието му не ѝ се стори опасно; приличаше по-скоро на нормална част от околната среда, която нямаше да я изненада, ако се беше замислила предварително. — Лодката ти е много малка — каза Ейми, седнала на носа. От лицето и косата ѝ се стичаше вода. — Знаеш, че не можем да заминем. Алиша се озадачи от думите. — Къде не можем да заминем? — Носим вируса — отвърна Ейми с равен тон. — Трябва да останем тук. — Не разбирам за какво говориш. Силуетът във водата започна да обикаля около лодката и да я клати. — Напротив, знаеш. Ние сме сестри, нали? Сестри по кръв. Лодката се разклати още по-силно. Алиша извади греблата от водата и се хвана за планшира. Сърцето ѝ се смрази; в устата си усети вкус на жлъчка. Защо не бе предвидила опасността? Намираха се в открити води с мъничка лодка. Тя се издигна над водата върху огромно синьо туловище, от което се стичаше вода. — Знаеш кой е това — каза Ейми безпристрастно. Кит. Намираха се върху главата на грамаден, грозен кит. Издигаха се все по-нависоко. Само с едно плясване на огромната си опашка щеше да ги прати във водата, да се стовари върху тях и да разбие лодката на парчета. Обзе я истински съдбовен ужас. Ейми въздъхна отегчено. — Толкова ми омръзна от него — каза тя. Алиша се опита да изпищи, но писъкът спря в гърлото ѝ. Издигаха се, морето се отдалечаваше под тях, китът се изправяше… Събуди се изведнъж. Примигна и се опита да фокусира картината. Беше нощ. Лежеше в ремаркето на камиона, който друсаше силно. Сара се надвеси над нея. — Лиш, какво има? Алиша отвърна завалено: — Те… идват. От края на конвоя се чуха изстрели. Мамка му. Мамка му. Мамка му. Майкъл слезе по стълбите от лоцманската кабина, като прескачаше по три наведнъж, прекоси на бегом палубата и едновременно крещеше по радиостанцията: — Ранд, ела веднага! Стигна до пътеката към машинното отделение, хвана се за колоната на стълбището и се спусна надолу. Двигателите бяха замлъкнали. Не работеха. Ранд се появи над него. — Какво стана? — Захранването прекъсна. От радиостанцията се разнесе гласът на Лор: — Майкъл, тук горе чуваме изстрели. — Моля? — Изстрели, Майкъл. В момента гледам надолу по провлака. От сушата се приближават светлини. — Фарове или вирали? — Не съм сигурна. Трябваше да открие къде е повредата. Отиде при електрическото табло и прехвърли диагностиката към резервния генератор. Лампичките светнаха. — Ранд? — провикна се Майкъл. — Какво виждаш? Ранд стоеше пред контролния пулт в другия край на помещението и следеше датчиците. — Изглежда, помпите са се задръстили. — Това няма да прекъсне захранването! Погледни по-нататък по веригата! След кратко мълчание Ранд зави: — Открих проблема. В единия компресор няма налягане. Явно това е спряло цялата система. Лор се обади: — Майкъл, какво става при вас? Майкъл си сложи колана с инструменти и подхвърли радиостанцията на другия мъж. — Ти говори с нея. — И какво да ѝ кажа? — попита объркано Ранд. — Кажи ѝ да има готовност да пусне витлата директно от лоцманската кабина. — Не трябва ли да изчакаме налягането да се изравни? Може да гръмне някой колектор. — Просто стой при таблото и когато ти кажа, включи системата обратно към основното захранване. — Майкъл, обади се — настоя Лор. — Положението е сериозно. — Сега — каза Майкъл на Ранд и се спусна назад, включи фенера си, легна по гръб и се пъхна под компресора. жүктеу/скачать 3.26 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|