Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
| Алиша, Майкъл, побързайте, помисли си тя.
— Чудиш се какво искам. Отговорът е съвсем прост: искам да те спася. Искам да бъда твой учител. Да те накарам да прозреш истината. — Изражението му стана по-мрачно. — Дръжте я здраво, ако обичате. Времето изтече. Майкъл погледна към Алиша. — Готова ли си? Тя кимна. — Запуши си ушите. Майкъл натисна буталото. — Какво става, Верига? Той издърпа буталото и го натисна отново. Нищо. Извади едната жичка, докосна я до контакта и натисна буталото за трети път. Изскочи искра. Имаше ток; проблемът беше в другия край. — Стой тук. Извади втората жица, взе кутията с буталото и фенера и слезе на бегом по стълбите. Хватката на виралите се стегна рязко. Очите ѝ се насълзиха; пред погледа ѝ играеха звездички. — Доведете го, моля. Питър. Двама вирали го довлякоха от тунелите. Тялото му висеше отпуснато, а обувките му се влачеха по пода. — Това е единственият начин, Ейми. Щеше ми се да има друг вариант, но просто няма. Ейми едва мислеше. И най-малкото движение предизвикваше истинска агония. Имаше чувството, че костите на предмишниците ѝ ще се раздробят, ако виралите я стиснеха още малко по-силно. — Ето го и него. Виралите държаха Питър за раменете. По лицето му се стичаше кръв. Фанинг пристъпи напред с вдигнат меч. Дъхът на Ейми спря. Мъжът постави острието под брадичката на Питър болезнено бавно и повдигна главата му нагоре. — Привързана си към този мъж, нали? Питър вдигна очи към Ейми, но като че ли не можеше да я фокусира. Устните му мърдаха, но от устата му излезе само хрипливо стенание. — Отговори на въпроса. — Да — каза тя. — Толкова го обичаш, че си готова на всичко, за да го спасиш. Завъртя ѝ се свят. Колко жестоко бе да я пречупи толкова бързо. — Искам да чуя думите, Ейми. Тя каза задавено, свела примирено глава: — Да, бих направила всичко, за да го спася. Моля те, просто го пусни да си върви. Фанинг можеше да му пререже гърлото само с едно потрепване на китката. Питър стоеше със затворени очи, готов да умре. Или пък милостиво бе изпаднал в безсъзнание. — Ще ти покажа нещо интересно, което открих — каза Фанинг. — На Джонас страшно щеше да му хареса. Той направи нещо странно: започна да се съблича. Първо свали сакото, сгъна го и го остави на пода заедно с меча, след това разкопча ризата, под която се показаха мускулести гърди, обсипани с фини бели косми. — Трябва да призная, че е голямо облекчение най-накрая да съблека тези дрехи. — Той коленичи да развърже обувките си. — Да се освободя от тези окови. Обувки, чорапи, панталон. Въздухът около него затрептя като мараня над пустинен път. Той вдигна глава към тавана; по кожата му избиха капчици пот. Облиза бавно устни, завъртя рамене и врат с притворени очи. — Боже, колко е приятно. С изпукване Фанинг изви гръб и изстена доволно. Косата му падаше на кичури; по лицето и гърдите му пулсираше синя паяжина от изпъкнали вени. Отвори уста и разкри острите си зъби. Свиваше и разгъваше пръсти, от които се показаха дълги жълтеникави нокти. — Не е ли… прекрасно? Майкъл стигна до тунела. Алиша викаше зад него. Изведнъж отвсякъде изникнаха плъхове и запъплиха като вълна в краката му. Ръждясалият болт беше паднал; раницата лежеше във водата. Фитилите бяха мокри и безполезни. — Мамка му! Погледът му попадна върху малко електрическо табло вдясно от шлюза. Пълчища плъхове се тълпяха около краката му и се търкаха гнусно в глезените му. Майкъл отвори вратата на таблото с отвертка и го освети с фенера. — Назад! Алиша стоеше на няколко метра зад него. На десетина метра вирал клечеше на пода на тунела, а втори висеше от тавана и клатеше извитата си глава. От устата му висеше дългата опашка на плъх. — Махайте се! Във вътрешността на таблото имаше плетеница от жици, свързани с прекъсвач. Ако разполагах с един час, щях жүктеу/скачать 3.26 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|