Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
| Бергенсфиорд,
Осло, Норвегия Майкъл насочи Наутилус към по-близката колона. Да, имаше стълба. Завърза лодката, прибра платната и слезе да вземе лост, фенер, различни инструменти и дебело въже, дълго стотина метра. Сложи всичко в раница, върна се на палубата, пое си дълбоко въздух и започна да се катери. Майкъл се страхуваше от височини. Това беше единственият му страх. В рафинерията често се налагаше да се качва нависоко — да виси на въже от кули, за да стърже ръждата — и, поне по мнението на работниците, с времето бе обръгнал. Но честото изкачване на големи височини не го изцели напълно от страха. Металните пречки на стълбата, забити в бетона на колоната, погледнати отблизо изобщо не изглеждаха толкова здрави, колкото погледнати далеч отдолу. Някои едва се крепяха. Когато стигна до върха, сърцето му щеше да изскочи от гърдите. Легна по гръб върху асфалта на моста, останал без дъх, след което надзърна през ръба. Прецени на око, че палубата на кораба е на около четирийсет и пет метра под него, може би повече. Божичко. Завърза въжето за парапета на моста, хвърли го и го проследи с поглед как пада. Номерът беше да използва ходилата си, за да регулира скоростта на спускане. Хвана въжето с две ръце, прескочи перилата, преглътна тежко и се оттласна. За частица от секундата беше напълно убеден, че е допуснал най-голямата грешка в живота си. Колко глупава идея! Щеше да се стовари като камък на палубата. Но след миг краката му намериха въжето и го стиснаха като в менгеме. Малко по малко започна да се спуска надолу. Предположи, че корабът е бил търговски. Отиде на кърмата, където открита метална стълба водеше до кабината на лоцмана. В края ѝ имаше метална врата с брава, която не помръдна. Майкъл изкърти дръжката с лоста и пъхна отвертка в механизма. След кратко бърникане, тракане на барабана и повторно натягане с лоста вратата се отвори. Воня на амоняк изпълни въздуха — въздух, който никой не бе дишал поне от век. Под широк прозорец с изглед към канала се намираше контролното табло на кораба: редове от копчета и циферблати, монитори, компютърни клавиатури. На един от трите стола с високи облегалки седеше труп. С времето тялото се беше превърнало в спаружено кафяво петно, увито в изгнилите останки от дрехите му. Върху раменете на ризата имаше военни нашивки с три ленти. Офицер, помисли си Майкъл, може би дори самият капитан. Причината за смъртта беше очевидна: дупка в черепа, не по-голяма от върха на кутре. На пода под протегната дясна ръка на мъжа лежеше револвер. На долната палуба Майкъл намери останалите тела. Почти всички бяха по леглата си. Не се застоя дълго, само ги преброи — общо четирийсет и два трупа. Самоубили ли се бяха? Подреденият начин, по който лежаха, говореше за самоубийство, но как го бяха сторили, не ставаше ясно. Майкъл беше виждал подобни гледки и преди, но никога толкова много хора на едно място. Продължи пътя си из вътрешността на кораба и стигна до помещение, което се различаваше от останалите — леглата не бяха едно или две, а цели редици — тесни двуетажни койки, разположени твърде близо до тавана, разделени от тесен коридор. Спалнята на екипажа? Много от койките бяха празни; преброи осем тела, включително две голи, с преплетени крайници, на тясно долно легло. Тук цареше по-голям безпорядък от другите помещения. Изгнили дрехи и всевъзможни предмети осейваха пода. На стените до много от леглата имаше окачени избелели снимки, икони, пощенски картички. Той внимателно откачи една от снимките и я вдигна към светлината от фенера. Усмихната чернокоса жена с бебе в скута. Нещо привлече погледа му. Голям лист тънка като паус хартия, закачен високо на стената: в горния край с декоративен шрифт пишеше Интернешънъл Хералд Трибюн. Майкъл откачи тиксото и разпъна листа върху койката. жүктеу/скачать 3.26 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|