Градът на огледалата

Двайсет и четири 
Питър Джаксън, петдесет и една годишен, президент на Тексаската република, стоеше пред портата на Кървил
по зазоряване и чакаше да се сбогува със сина си.
Сара и Холис тъкмо бяха пристигнали; Кейт беше на работа в болницата, но беше обещала, че съпругът ѝ Бил
ще доведе момичетата. Кейлъб товареше последния багаж в каруцата, докато Пим, облечена с широка памучна
рокля, стоеше наблизо с невръстния Тео на ръце. Два здрави коня, способни дори да теглят плуг, кротуваха,
впрегнати в хамута.
— Готово — каза Кейлъб, след като натовари и последния сандък. Носеше работна риза с дълъг ръкав и
гащеризон; оставил бе косата си да порасне дълга. Провери дали пушката му е заредена и я остави на седалката.
— Трябва да тръгваме, ако искаме да пристигнем в Хънт преди мръкване.
Заминаваха за едно от новите селища, разположено на два дни път с каруца. Територията беше присъединена
наскоро, макар много хора от години да имаха ферми там. Кейлъб подготвяше фермата си от близо две години —
построи къщата, изкопа кладенец, вдигна огради — преди да вземе Пим и бебето. Плодородна почва, чиста вода от
реката, гъмжаща от дивеч гора: подходящо място да свиеш семейно гнездо, помисли си Питър.
— Трябва да изчакате — каза Сара. — Момичетата ще останат съкрушени, ако не успеят да си вземат
довиждане.
Докато говореше, Сара използваше и жестомимичния език заради Пим, която се обърна и изгледа строго
съпруга си.
Знаеш какъв е Бил, каза с жестове Кейлъб. Ще има да чакаме цял ден.
Не. Ще изчакаме.
Нямаше смисъл да се спори с Пим, когато си наумеше нещо. Кейлъб все повтаряше, че именно инатът на жена
му ги е задържал заедно по време на военната му служба по Пътя на нефта, и Питър му вярваше. Двамата се бяха
оженили в деня след като Кейлъб най-накрая се предаде и напусна армията — не че беше останало кой знае какво
от армията, както той често отбелязваше. Като почти всичко останало в Кървил, армията се беше пръснала по
широкия свят; Експедиционният корпус беше разпуснат преди двайсет години, когато отмениха Тексаския кодекс.
Едно от най-големите разочарования в живота на Кейлъб беше, че вече няма с кого да се сражават. През годините на
военната си служба в общи линии беше копал канавки за изграждането на телеграфа между Кървил и Боърн. Сега
живееха в напълно различен свят от онзи, в който Питър беше израснал. Градските стени не се охраняваха;
прожекторите по периметъра угаснаха един по един и така и не ги ремонтираха; портата не беше затваряна от
десетилетие. Цяло поколение деца порасна с мисълта, че виралите са просто страшилища от приказките,
разказвани от възрастните, които, като всички стари хора откакто свят светува, смятаха, че животът им е бил много
по-тежък и героичен от този на младите днес.
Но за Бил, съпруга на Кейт, беше напълно характерно да закъснява. Той имаше своите хубави качества — беше
много по-общителен от Кейт и балансираше строгата ѝ практичност — и нямаше никакво съмнение, че обича силно

дъщерите си. Но в същото време беше разпилян и дезорганизиран, обичаше да си пийва и да играе карти, а по
отношение на работата изобщо не можеше да се разчита на него. Питър се беше опитал да го привлече в
администрацията като услуга за Сара и Холис и му предложи чиновнически пост в данъчната служба, който не
изискваше кой знае какви по-сериозни умения от способността да поставя печати. Но също като с кратката си
кариера като дърводелец, ковач и шофьор на автобус, Бил бързо се отказа. Изглежда, беше доволен просто да се
грижи за дъщерите си, от време на време да готви и вечер да се измъква, за да играе комар — където според Кейт и
печелеше, и губеше, но печалбите винаги малко надвишаваха загубите.
Малкият Тео започна да нервничи. Кейлъб използва времето, за да провери подковите на конете, а Сара взе
бебето от Пим, за да му смени пелената. Тъкмо когато си мислеха, че Бил няма да се появи, Кейт се зададе с
момичетата, а Бил вървеше зад тях сконфузено.
— Как успя да се измъкнеш? — попита Сара дъщеря си.
— Не се тревожете, госпожо директор. Джени ме замества. Освен това ме обичаш твърде много, за да ме
уволниш.
— Не ме наричай така.
Ел и по-малката ѝ сестра Мери, която всички наричаха Буба, изтичаха при Пим, а тя коленичи и ги прегърна.
Момичетата знаеха само няколко фрази на жестомимичен език и ѝ казаха Обичам те, като направиха кръгове с длан
върху сърцата си.

жүктеу/скачать 3.26 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: