Кейлъб се поколеба, след което отвърна с жест:
Пусто.
Вечеряха царевични питки, поиграха малко карти и си легнаха. Пим заспа веднага, но Кейлъб почти не мигна.
Цяла нощ беше на ръба на съня като камъче, което подскача по водна повърхност, но така и не потъва. На зазоряване
се отказа и излезе тихо навън.
Земята беше мокра от росата, последните звезди угасваха по избледняващото небе.
Птици чуруликаха, но това нямаше да продължи дълго; от юг се задаваха гъсти облаци. Пролетна буря. Кейлъб
прецени, че вероятно ще се разрази след двайсетина минути.
Погледа небето още минутка, след което взе туба
керосин от бараката и я занесе до началото на гората.
Посрещна го непонятна гледка. Може би се дължеше на светлината. Не, не беше светлината.
Мравуняците ги нямаше.