Градът на огледалата



Pdf көрінісі
бет69/159
Дата10.02.2024
өлшемі3.26 Mb.
#491534
1   ...   65   66   67   68   69   70   71   72   ...   159
Dzhystin Kronin - Prohodyt 03 - Gradyt na ogledalata

Трийсет и шест 
Алиша влезе в Тексас по старата Магистрала 20. За четирийсет и три дни успя да прекоси половината
континент. В началото се придвижваше бавно — проправяше си път през отломките по крайбрежието и преваляше
каменистите била на Апалачите, но след това пътят стана по-равен и лек. Времето се стопляше, дърветата се
обсипаха с цвят, пролетта пристигна. По цели дни валеше дъжд; после слънцето изсушаваше земята с палещи лъчи.
Нощите бяха невероятни, спокойни и огрени от звезди, луната се движеше по небесния си път.
Но сега спря да си почине. В сянката на навеса на една бензиностанция Алиша легна на земята, докато Воин
пасеше наблизо. След няколко часа щяха да продължат напред. Уморена беше и веднага заспа. Това беше режимът ѝ
през цялото пътуване. Денем беше нащрек, толкова съсредоточена, че почти я болеше глава, след това се просваше и
заспиваше като паднала от небето птица.
Сънува град. Не Ню Йорк, а град, който не беше виждала преди. Видението беше величествено. Градът се рееше
в тъмното като остров от светлина. Обграждаха го здрави стени, които го пазеха от всякакви заплахи. Отвътре се
чуваше как кипи живот: гласове, смях, музика, радостните възгласи на играещи деца. Звуците се сипеха като
дъждец. Как копнееше да е сред обитателите му! Вървеше към него и обикаляше покрай стените в търсене на начин
да влезе вътре. Мислеше да се откаже, когато намери врата — мъничка, като за деца. Коленичи и натисна бравата,
но вратата не помръдна. Осъзна, че гласовете са утихнали. Над нея градът потъна в тъмнина. Пуснете ме да вляза!
Започна да блъска с юмруци по вратата; обземаше я паника. Моля ви! Сама съм отвън! Но вратата не се отваряше.
Виковете ѝ станаха отчаяни и тогава видя: вратата беше изчезнала. Стената беше съвършено гладка. Не ме
оставяйте тук! От другата страна на стената градът потъна в тишина: хората, децата, всички бяха изчезнали. Алиша
блъска по стената, докато силите я напуснаха, и се срина на земята разплакана. Защо ме оставихте, защо ме
оставихте…
Събуди се по здрач. Примигна и се надигна на лакти. От другия край на навеса Воин я погледна.
— Добре де, ставам.
До Кървил оставаха четири дни път.




Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   65   66   67   68   69   70   71   72   ...   159




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет