Хатха йога или изкуството да бъдем здрави Йоги Рамачарака глава първа какво е хатха-йога?



бет3/12
Дата04.07.2016
өлшемі0.79 Mb.
#177031
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

ЗА ХРАНАТА
Въпроса за избора на храната възнамеряваме да оставим за решаване на нашите читатели. Въпреки че ние лично предпочитаме определени видове храни, като смятаме, че при използването им се получават най-добрите резултати, признаваме, че е невъзможно за един ден да се променят навиците на цял един живот (дори на много поколения) и човекът трябва да бъде ръководен от своя опит и от все по-голямото придобито познание, отколкото от догматичните изявления на други хора. Йогите предпочитат да не употребяват месо по хигиенични съображения и поради отвращението на хората от Изтока към яденето на животинска плът. По-напредналите от йогите предпочитат да включват в менюто си плодове, ядки, зехтин и т. н., и известно количество замесен без квас пълнозърнест хляб. Въпреки това, когато пътешестват или се намират сред хора, които следват различни от техните навици на хранене, те не се колебаят да се приспособят в една или друга степен към новите условия, за да не притесняват своите домакини, понеже знаят, че, ако останат верни на метода на йогите за бавно сдъвкване на храната, техните стомаси ще се погрижат да извлекат всички потребни питателни вещества от онова, което те са изяли. Действително, дори и някои от най-трудно смилаемите съвременни ястия могат да се ядат без страх, следвайки гореспоменатата система на дъвчене. Именно поради това ние пишем тази глава в духа на пътешестващия Йога и не искаме да налагаме на тези, които ни следват, произволни правила. Човек трябва да стигне постепенно, а не внезапно до по-рационален метод на хранене. Трудно е да се приеме система, която изключва изцяло месото, когато то е било използвано цял живот; също така е трудно да се приеме в ежедневието сурова храна, след като човек е ял цял живот варени храни. Всичко онова, което ние ви предлагаме, е да се замислите малко по този въпрос и да повярвате на вашия инстинкт относно избора на храната, използвайки възможното най-голямо разнообразие. Инстинктът, ако му се доверите, обикновено ще ви накара да изберете онова, което е необходимо да ядете в дадения момент, и ние предпочитаме да следваме по-скоро него, отколкото да се подчиним на една педантична, веднъж завинаги установена и неизменна система на хранене. Яжте всичко онова, което ви харесва, но го сдъвквайте напълно и бавно, като се стараете храната ви да е колкото е възможно по-разнообразна. В тази глава ще говорим за някои неща, които разумният човек би трябвало да избягва, но ще го направим само за да ви дадем полезен съвет. По въпроса за яденето на месо сме на мнение, че човечеството някой ден ще се убеди колко неподходяща храна е то. Смятаме обаче, че е по-добре хората постепенно да стигнат до тази истина, отколкото да им я налагаме, защото ако те не ядат месо, но „копнеят" за египетски пирове, това е също толкова вредно, колкото ако наистина участват в подобни пиршества. Човек все някога ще дорасне до отказа от месото, но, докато не настъпи това време, всякаква насилствена забрана не би била от полза. Тези наши разсъждение ще се сторят еретични на много от нашите читатели, но нищо не можем да сторим - тяхната достоверност ще бъде потвърдена от опита.

Ако нашите читатели се интересуват от въпроса за сравнителните предимства на една или друга храна, нека се запознаят с някое от най-добрите произведения, писани по този въпрос през последните години, като се стараят да проучат различните аспекти на въпроса, без да се влияят от личната преценка на отделния автор. Поучително и интересно е да се изучи чрез съпоставяне хранителната стойност на различните продукти върху нашата трапеза и това познание ще ни доведе постепенно до избора на по-рационална система на хранене. Винаги обаче трябва да се има предвид, че тези промени трябва да бъдат плод на обмисляне и опит, а не на думите на някой автор, който си има някакви негови субективни предпочитания. Съветваме нашите читатели да помислят и да преценят дали не ядат прекалено много месо; дали не използват твърде много мазнини; дали ядат достатъчно плодове; дали хлябът от непресято брашно не би бил една полезна прибавка към менюто на техния обяд; дали не са прекалено привързани към сладкишите и „гастрономическите блюда".

Ако би трябвало до посочим генерално правило за храненето, бихме казали: яжте разнообразни храни, избягвайте прекалено пикантни ястия, не яжте прекалено много мазнини; избягвайте да ползвате тигана; не яжте твърде много месо; избягвайте преди всичко свинско и телешко месо; нека вашият начин на хранене да клони въобще към простите и вкусни неща, вместо към измислени префърцунени блюда; не злоупотребявайте с тестени сладкиши; изключете от вашето меню топлите кейкове; дъвчете цялостно и бавно, съобразено с метода, който ви изложихме, и бъдете сигурни, че храната, изядена както трябва, няма да ви навреди.

Смятаме, че е по-добре да се яде малко на закуска, защото, след като тялото е почивало цяла нощ, не се налага да възстановява никакъв разход на сили. Ако е възможно, правете някакви упражнения преди закуската.

Ако се върнете към естествения навик за подходящото дъвчене, и изпитате усещането, предизвикано от изядената както трябва храна, ще установите, че ненормалният апетит, който сте изпитвали, ще започне да изчезва, а естественият глад ще се върне, и когато той вече се е върнал, инстинктът ще внимава повече в избора на храната, и ще изпитвате склонност да ядете именно това, от което организмът ви има потребност в момента. Инстинктът на човека е добър водач, когато човек не е покварен от угаждане с толкова често срещаните днес абсурдни ястия, които пораждат фалшивия апетит.

Ако се чувствате неразположени, не се страхувайте да „прескочите" някое хранене и по този начин да дадете възможност на стомаха да се справи с положението. Без да препоръчваме дълги пости, ви обръщаме внимание върху това, че човек може да остане гладен няколко дни без опасност. Затова вярваме, че по време на болестта ще бъде добре да оставим стомаха да почива, докато възстановителната енергия може да се посвети директно на отделянето на несмлените остатъчни продукти, предизвикали неразположението или болестта. Можете да наблюдавате как животните престават да се хранят, когато са болни, почиват си, докато се възстановят, и едва тогава започват да ядат отново. В наша полза би било да последваме примера, който те ни дават.

Бихме искали нашите читатели да не станат прекалено педантични по въпроса за храната, да не измерват или анализират всеки залък. Това не би довело до нищо друго, освен до страх и изпълване на инстинктивния ум с всевъзможни погрешни представи. Смятаме, че е по-полезно да спазваме необходимите предпазни мерки при избора на храната, а след това без притеснения да ядем с мисълта за питателността на тази храна и за силата, която тя ще ни донесе, докато я дъвчем, както вече обяснихме, с увереността, че природата ще си свърши добре работата. Придържайте се колкото е възможно по-близо до природата и нека нейните методи ви служат за ориентир и образец. Здравият и силен човек не се бои от храната си и нищо не би могло да се случи на онзи, който иска да бъде здрав. Бъдете весели, дишайте правилно, яжте правилно, живейте както трябва и няма да има нужда да правите химически анализ на всеки залък, който преглъщате. Имайте доверие във своя инстинкт, защото в края на краищата той е естественият водач на човека.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА



НАПОЯВАНЕТО НА ТЯЛОТО
Един от основните принципи на философията на здравето хатха-йога е разумното използване на щедрия природен дар за всички живи същества - Водата. Не би следвало дори да обръщаме вниманието на хората върху факта, че Водата е едно от най-мощните средства за поддържане на здравето в нормално състояние, но човекът до такава степен се е превърнал в роб на изкуствената околна среда, привички и обичаи, че е забравил природните закони. Неговата единствена надежда е завръщането към Природата. Детето инстинктивно усеща значимостта на водата и настоява да я получи, но щом порасне се отдалечава от този естествен навик и усвоява погрешните привички на възрастните. Това се случва най-вече сред жителите на големите градове, за които е неприятно да пият топлата и лишена от естествения си вкус вода от водопроводите и затова постепенно се отучват изобщо да я пият. Те постепенно си изграждат нови навици за пиене (или непиене), изоставят естествените потребности и стигат до там, че въобще не ги осъзнават.

Често чуваме да казват: „Защо трябва да пием вода, след като не изпитваме жажда"? Но ако те бяха продължили да следват законите на природата, щяха да изпитват жажда. Единствената причина, поради която те не чуват зова на Природата е, че отдавна са станали глухи за сигналите й, тъй че загубилата надежда да бъде чута Природа се е обезсърчила и ги призовава по-тихо. Освен това техните уши са престанали да разпознават вибрациите, тъй като са заети с толкова други неща. Удивително e колко много хора пренебрегват тази важна страна от своя живот. За много от тях пиенето дори и на малко количество течност е вече прекалено и дори казват, че не мислят това да е „добро за тях". Стига се дори дотам, че един от така наречените „учители по здраве" не се колебае да провъзгласи изненадващата теория, че Жаждата е болест и да проповядва въздържане от всякакви течности, подчертавайки, че тяхното използване е противоестествено. Не смятаме да оспорваме тези твърдения. Необходимостта от пиенето трябва да изглежда съвсем очевидна за тези, които наблюдават естествените навици на живот, било на хората, било на животните. Ако човек се вгледа в Природата, ще забележи много лесно, че всичко, което го заобикаля, всички форми на живот, от растението до най-висшите бозайници, пият вода.

Йогите отдават толкова голямо значение на правилното пиене на вода, че го смятат за един от главните фактори на доброто здраве. Те знаят, че голям процент болни хора дължат своето състояние на липсата на течности, необходими за техния организъм. Тъй както на растението са необходими вода и храна, извлечени от почвата и въздуха, за да достигне до зрялост, така и на човека е необходимо, освен храната, определено количество течности, за да се поддържа здрав или за да възстанови здравето си в случай, че го е изгубил. Кой би помислил някога да лиши растението от вода? И кой би бил толкова жесток да лиши верния си кон от количеството вода, което му е необходимо? Но това не пречи на човека, който не пропуска да достави на растението и на животното онова, от което според разумната му преценка те се нуждаят, да лиши самия себе си от животворната течност и да страда от последиците така, както те биха страдали при същите обстоятелства. Имайте предвид този пример, когато разсъждавате по въпроса за пиенето на вода.

Да видим първо какво е количеството вода, което се използва от организма, а после да преценим дали в това отношение сме следвали нормален начин на живот.

На първо място, около 70 % от нашето физическо тяло е вода! Част от тази вода се използва от нашия организъм и постоянно напуска тялото, следователно, ако искаме да се поддържаме в нормално състояние, всяко изразходвано количество вода трябва да бъде възстановено от същото количество прясна вода.

Нашата отделителна система излъчва непрекъснато вода чрез порите на кожата под форма на пот и изпаряване. Това отделяне се нарича потене, когато се извършва с такава бързина, че се образуват капки; а изпаряваме - когато водата непрекъснато и незабележимо се изпарява от кожата.

Това изпаряване е постоянно и направените опити показват, че ако бъде възпрепятствано, може да предизвика дори смърт. На един от празниците в древния Рим някакво дете било намазано от главата до петите с варак, за да представлява един от митичните богове. То починало преди боята да бъде отстранена, защото изпаряването не е могло да се осъществи през обвивката, която е покривала тялото. Прекъсната е била функцията на Природата и поради невъзможност на тялото да функционира по необходимия начин, душата е напуснала своята телесна обвивка.

Химическите анализи показват, че изпотяването и изпаряването освобождават организма от отпадъчни продукти, които могат да се назоват телесна смет. Без достатъчно количество течности те биха останали в организма и биха причинили като последица болести и дори смърт. В организма постоянно се извършва обновителна работа, развалените продукти биват изхвърлени и заменени с нови вещества, извлечени от кръвта, която от своя страна ги усвоява от питателните съставки на храната. Този баласт трябва да бъде изхвърлен от тялото и Природата, която не иска отпадъци в организма, най-старателно и усърдно се освобождава от тях. Ако тези остатъчни продукти биха се задържали в тялото, те биха се превърнали в отрова и огнище на нездравословни процеси, в поле за култивиране и плодородна почва за бацили, микроби, спори и бактерии и за всичко останало от този род. Те не са голяма пречка за един чист и здрав организъм, но, ако бъдат оставени да се размножат у човек, който мрази водата, ще видите, че неговото тяло ще се напълни с неотделени остатъчни продукти и ще се превърне по този начин в благоприятна почва за развитието на бацили, предизвикващи болести. Но на този въпрос ще се спрем отново, когато се занимаем с къпането.

Водата заема много важна част от ежедневието на йогина. Той я използва вътрешно и външно. Употребява я, за да се поддържа здрав и се учи чрез нея да създава добри условия за здраве там, където болестта е променила естественото функциониране на тялото. Ще разгледаме използването на водата в различни части на тази книга, защото искаме да дадем на нашите читатели възможно най-пълна представа за значимостта на проблема, за да не бъде той пренебрегван като прекалено прост. От десет читатели седем имат нужда от този съвет. Последвайте го.

Изпаряването и потенето са необходими и за намаляване на прекомерната топлина на тялото, като по този начин понижават температурата му до нормална степен. Те, както вече казахме, помагат да се изхвърлят от организма отпадъчните продукти, тъй като кожата наистина е допълнителен орган към бъбреците, а без вода кожата не би била в състояние да осъществи тази функция.

Нормалният възрастен човек отделя до един литър вода на денонощие под форма на пот и изпаряване, а работниците в леярните и т. н. отделят много по-големи количества. По-лесно се издържа при по-висока температура в суха атмосфера, отколкото във влажна, защото в първия случай изпаряването става толкова бързо, че топлината се отделя по-леко и бързо.

Голямо количество вода се излъчва през белите дробове. Отделителните органи се нуждаят от голямо количество вода, за да осъществят своите функции. Един нормален възрастен човек излъчва през тях средно около литър и половина вода на денонощие и, за да поддържа своя организъм в добро състояние, трябва да възстанови толкова течност, колкото е изгубил.

Водата е незаменима за организма по много причини. Една от тях (както вече казахме) е регулиране на изгарянето, което се извършва постоянно в нашия организъм. То се предизвиква от химическото действие на кислорода, извлечен от въздуха чрез белите дробове при влизането му в контакт с въглерода, произведен от храната. Това изгаряне отдава животворна топлина на милиони клетки. Преминавайки през Тялото, водата регулира това изгаряне, тъй че да не стане то прекомерно.

Водата се използва от организма и като обикновен преносвач. Тя тече по артериите и вените и разнася кръвните телца и хранителните елементи към различните части на тялото, за да бъдат използвани в процеса на изграждане, както вече описахме. Ако в организма има недостиг на течности, кръвта ще намалее. По обратния път на кръвта през вените течностите прибират отпадъчния материал (голяма част от който би се превърнал в отрова, ако остане в тялото) и го предават на отделителните органи - бъбреци, пори на кожата и бели дробове, откъдето отровният, мъртъв материал се излъчва навън. Без достатъчно количество течности тази отделителна дейност не би могла да се извърши според изискванията на природата. И (това е особено важно) без достатъчно вода отпадъчните части от храната - фекалиите - не биха имали необходимата влага, за да преминат лесно през дебелото черво и да бъдат излъчени от тялото. Това би довело до констипация (запек) с всички произтичащи от това злини. Йогите знаят, че деветдесет процента от случаите на хроничен запек са причинени от недостиг на вода и биха могли лесно да бъдат излекувани чрез връщане към естествения навик да се пие вода. Ще посветим специална глава на този въпрос, но бихме искали да насочваме вниманието на нашите читатели върху неговото значение колкото е възможно по-често.

Да, достатъчното водоснабдяване на организма е необходимо за подпомагане на кръвообращението, за елиминиране на отпадъчните продукти и за нормалното асимилиране на храната.

Хората, които нямат достатъчно течности в своето тяло, почти неизменно са малокръвни и често изглеждат бледи, синкави и анемични. Имат оскъдно изпаряване и тяхната кожа често е суха и нездрава. Имат болнав вид и напомнят изсушен плод, който трябва добре да се накисне, за да стане сочен и естествен. Почти винаги те страдат от констипация, а тя води след себе си хиляди други беди, които ще опишем в следваща глава.

Тяхното дебело черво е сухо и организмът им поглъща непрекъснато отровите, които е натрупал, като се насилва да се освободи от тях чрез напрегнато дишане, силно изпаряване и неестествено уриниране. Това не е приятно четиво, но е необходимо да се използват ясни думи, за да приковем вашето внимание върху тези важни неща. И всичко това се случва поради недостиг на вода - само си помислете. Ние полагаме толкова грижи, за да се поддържаме външно чисти, а оставяме във вътрешността на нашето тяло да се събират отпадъци и нечистотии.

Всички вътрешни органи на човешкото тяло се нуждаят от вода. Необходимо му е постоянно напояване и ако бъде лишено от нея, би страдало така, както полето без поливане. За да се поддържат здрави, всяка клетка, тъкан и орган имат нужда от вода. Тя е един универсален разтворител и прави възможно асимилирането и разпределянето на хранителните съставки, извлечени от храната, и освобождаването на организма от баластните продукти. Често чуваме да се казва, че кръвта е живот и, ако това е вярно, какво да кажем за водата, без която кръвта би била прах.

Водата е незаменима и за бъбреците, за да могат да изпълняват своите функции, отделяйки уреята и т. н. Необходима е като съставка на слюнката, жлъчния и панкреатичния сок, на стомашния и всички останали сокове на системата, без помощта на които храносмилането би било невъзможно. Намалявайки вашия запас от течности, вие ще намалите и запаса от всички тези незаменими неща. Осъзнавате ли това?

Ако се съмнявате във верността на нашите твърдения, като си мислите че те са само някакви теории на йогите, не ви остава нищо друго, освен да направите справка в която и да е книга по физиология, написана от авторитетен западен учен, и ще се убедите, че всичко, което вече казахме по този въпрос, е абсолютно точно. Един много известен западен физиолог е казал, че съществува толкова вода в тъканите на едно нормално тяло, че може да се провъзгласи като аксиома: „Всички организми живеят във вода." А без нея не може да има нито живот, нито здраве.

Казахме, че бъбреците отделят около литър и половина урина на денонощие, която се изхвърля от тялото, отнасяйки със себе си разтвор от баластните и отровни химически вещества, събрани от организма чрез бъбреците. Казахме ви също така, че и кожата отделя средно един литър вода под формата на пот и изпаряване за същия период от време. В допълнение белите дробове излъчват средно от 300 до 500 мл вода при дишането. Определено количество от нея се отделя чрез червата посредством изпражненията, а друго малко количество се отделя под форма на сълзи и други секрети и екскрети на тялото. И така, колко вода е необходима, за да се възстановят тези загуби? Нека пресметнем. Известно количество течности навлиза в организма с храната, особено с някои видове продукти. Това количество обаче е сравнително малко в сравнение с онова, което е било изхвърлено от тялото при неговите почистващи функции. Най-големите научни авторитети са единни в твърдението, че нормалният мъж или жена трябва да поглъщат на ден средно около 2-2,5 литра вода, за да възстановят претърпените загуби. Ако на тялото не се достави това количество вода, то ще изтегли течности от организма, като по този начин ще се стигне до изсушаване с произтичащите от това промени във физиологичните функции, защото при хората, лишени от течности (вътрешно и външно), физическият механизъм губи своя смазващ и почистващ материал.

Два литра всекидневно! Помислете за това всички вие, които сте придобили навика да пиете на ден едва половин литър вода, а може би и по-малко. Не се изненадвайте, ако са ви поразили какви ли не заболявания. Не трябва да се удивлявате, ако страдате от диспепсия, запек, малокръвие, нервност и т. н. Вашите тела са пълни с отровни вещества, които Природата не е могла да излъчи посредством бъбреците или кожата, тъй като не е разполагала с необходимия запас от вода.

Не бива да ви изненадва и констатацията, че вашето дебело черво е пълно с втвърден баласт, който непрекъснато трови вашия организъм и който Природата не е била в състояние да изхвърли по нормален начин, защото не сте й дали необходимата течност, за да изчисти своите канали. Не бива да се изумявате и от това, че вашата слюнка и вашите стомашни сокове са недостатъчни! Как можете да допуснете, че природата може да ги изработи без достатъчно вода? Не трябва да се изненадвате и че кръвта ви е в оскъдно количество! Откъде искате Природата да вземе вода, за да изработи кръвта, ако вие не й я доставите? Не трябва да се изненадвате, че вашите нерви са изострени, ако водите такъв неестествен начин на живот?

Горката Природа, тя прави всичко, каквото може, дори когато вие действате безразсъдно. Тя взема по малко вода от тялото, докато физическият механизъм не бъде изцяло лишен от нея, но не смее да вземе много, за да не стане по-лошо. Тя прави точно това, което бихте правили вие, ако водата в кладенеца е на изчерпване, т. е. бихте се опитали с малко количество да свършите същата работа, за която е необходима много повече вода, и бихте били доволни да я свършите поне наполовина.

Йогите не се страхуват да пият достатъчно количество вода на ден. Не ги плаши това, че кръвта им ще стане рядка, както предполагат някои „изсушени" хора. Природата отделя с голяма лекота и бързина излишното количество, ако такова бъде изпито. Те не пият ледена вода - неестествен продукт на цивилизацията. Температурата, която те предпочитат, е около 23 градуса. Пият, когато са жадни, а те имат нормална жажда, която не трябва да бъде възстановявана както се налага в случая с „изсушените" хора. Пият често, но забележете: никога не поглъщат голямо количество вода наведнъж. Не се „наливат", защото смятат, че подобна практика е неестествена, ненормална и вредна. През целия ден пият малки количества, но често. Когато работят, държат до себе си чаша вода и често отпиват глътки от нея.

Тези, които много години са пренебрегвали своите естествени инстинкти, почти са забравили естествения навик да пият вода и ще им е необходима известна практика, за да го възстановят. С малко практикуване скоро ще започнете да чувствате нужда от вода, а с времето ще възстановите и естествената жажда. Добър метод е да държите близо до себе си чаша с вода и да пиете от време на време по една глътка, като в същото време фиксирате съзнанието си върху мисълта за това, което правите в момента. Казвайте си: „Аз давам на тялото си необходимите течности, за да работи то както трябва, а то ще ми се отплати с добро здраве и сила - ще ме направи здрав, силен и естествен човек."

Вечер йогите пият една чаша вода непосредствено преди да заспят. Тя се абсорбира от организма и се използва през нощта за изчистване на тялото, чиито баластни продукти ще бъдат изхвърлени на сутринта чрез урината. Те пият и чаша вода веднага след ставането сутрин, предвид теорията, че водата, изпита преди ядене, изчиства стомаха и измива утайките и остатъците, образувани през нощта. Обикновено пият и чаша вода около един час преди всяко ядене, след което изпълняват няколко леки упражнения, тъй като смятат, че по този начин подготвят храносмилателната си система за храненето и предизвикват естествен глад. Те не се страхуват да пият вода и по време на хранене (представяме си ужаса, който някои от „учителите по здраве" ще изпитат, четейки това), но внимават да не „прокарват" своята храна с вода. Прокарването на храната с вода води не само до разреждане на слюнката, но и до преглъщане след едно непълно ослюнчване и дъвчене, преди да бъде завършен целият естествен процес, а това е в противоречие с метода на йогите относно дъвченето на храната (виж съответната глава). Йогите смятат, че само в подобен случай водата става вредна при хранене и, по изложените вече причини, пият малко вода при всяко ядене, само за да размекнат хранителната маса в стомаха, а в това количество водата не отслабва силата на стомашните сокове и пр.

Много от нашите читатели са запознати с използването на топлата вода като средство за изчистване на задръстен стомах. Ние одобряваме този метод, когато е необходимо, но вярваме, че, ако читателите възприемат начина на живот на йогите, както е изложен в тази книга, и го прилагат грижливо, няма да имат стомаси за чистене - защото те ще бъдат здрави и ще работят добре. Като една подготвителна крачка към рационалната система на хранене болният ще открие, че топлата вода, използвана по посочения начин, е полезна. Най-доброто средство е това да вземете около половин литър и да го изпиете бавно сутринта, преди закуска, или един час преди яденето. По този начин се предизвиква мускулна дейност в храносмилателните органи, която ще се опита да изхвърли от системата натрупаните баластни продукти, разхлабени и разредени от топлата вода. Но това е само временно средство. Природата не е предвидила топлата вода да бъде обичайна напитка, за здравето на човека на нея й е потребна водата с обичайна температура. Но когато здравето е изгубено поради нарушение на естествените закони, топлата вода е полезна за изчистването на организма преди завръщането към естествените навици. ,

В друга част от тази книга ще се занимаем с използването на водата за къпане, т. е. за външно прилагане, тъй като тази глава е посветена единствено на нейното вътрешно използване.

Към другите вече описани начини за използване и приложение на водата, трябва да прибавим, че тя съдържа прана в значителни количества, част от която отделя в организма, особено ако той се нужда е от нея и я извлича. Често изпитваме нужда да изпием една чаша вода като стимулиращо средство. Защото по някакви причини е намалял естественият запас от прана в организма и Природата, като знае, че може да я извлече леко и бързо от водата, подава заявка. Всички положително сте наблюдавали как понякога една чаша прясна вода действа върху организма като мощен стимулатор, съживявайки ви и връщайки ви към работата с възобновена сила и енергия. Не забравяйте да използвате вода, когато се почувствате уморени. Използвайте я едновременно с дишането на йогите и тя ще възобнови енергията ви по-бързо от всеки друг метод.

Когато пиете вода, я задръжте в устата за момент преди да я преглътнете. Нервите на езика и на устата първи абсорбират прана и подобен метод е полезен, особено когато се чувствате уморени. Струва си да го запомните.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА




Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет