Хатха йога или изкуството да бъдем здрави Йоги Рамачарака глава първа какво е хатха-йога?

Вече обяснихме, че ребрата са прикрепени чрез хрущяли, които допускат значително разширяване. При правилното дишане ребрата играят важна роля и ще бъде добре от време на време да се правят малко специални упражнения с цел съхраняване на тяхната еластичност.

Навикът, който имат много хора на Запад да стоят или седят в неестествени положения, лишава ребрата от тяхната еластичност. Това упражнение ще допринесе много за предотвратяването или преодоляването на споменатия по-горе недостатък.

а) Застанете изправени.

б) Сложете ръцете от двете страни на тялото, колкото може по-близо до подмишниците, с палци в посока към гърба, дланите върху гръдния кош, а пръстите напред към гърдите.

в) Вдишайте по метода на пълното дишане.

г) Задръжте въздуха за кратко.

д) След това леко притиснете страните на тялото и в същото време бавно издишайте.

е) Направете очистително дишане.

Това упражнение трябва да се изпълнява предпазливо и с мярка.

Гръдният кош е твърде предразположен към свиване, особено ако човек работи свит и наведен. Това упражнение е много добро за възвръщане на естественото състояние и за разширяване на гръдния кош.

1) Застанете изправени.

2) Вдишайте по метода на пълното дишане.

3) Задръжте въздуха.

4) Протегнете ръцете напред и съединете свитите юмруци на едно ниво с раменете.

5) Енергично залюлейте юмруците встрани и назад, докато ръцете не отидат встрани от раменете, като образуват права линия, перпендикулярна на тялото.

6) След това ги върнете до положение 4 и отново ги залюлейте до положение 5. Повторете няколко пъти.

7) Издишайте енергично през отворената си уста.

8) Направете очистително дишане.

Не прекалявайте, не се пресилвайте при това упражнение.
5) УПРАЖНЕНИЯ ПРИ ВЪРВЕЖ

а) Вървете с отмерена стъпка, с вдигната глава, прибрана брадичка и рамене назад.

б) Вдишайте по метода на пълното дишане, като броите (наум) 1, 2, 3, 4,5, 6, 7, 8, по едно отброяване на всяка крачка, и следите вдишването да трае до изминаването на осемте крачки.

в) Издишайте бавно въздуха през носа, като броите по описания по-горе начин.

г) Почивайте между дишанията, без да преустановявате вървенето и броенето (както в пример „б").

д) Повтаряйте всичко, докато усетите, че започвате да се изморявате, починете известно време; започнете отново упражнението и го повтаряйте няколко пъти на ден.

Някои Йоги променят упражнението, като задържат въздуха от 1 до 4, и след това издишват при броенето от 4 до 8. Вие го упражнявайте в този вариант, който ви изглежда най-приятен.
6) СУТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ

а) Застанете изправени, с военна стойка, вдигната глава, погледът напред, раменете назад, коленете стегнати и ръцете на хълбоците.

б) Повдигнете се бавно на върха на пръстите, като вдишвате по метода на пълното дишане бавно и равномерно.

в) Задръжте въздуха няколко секунди, в същата поза.

г) Бавно издишайте през носа, докато бавно се връщате в начална позиция.

д) Направете очистително дишане.

е) Повторете упражнението само върху един крак, като редувате десния с левия.
7) СТИМУЛИРАНЕ НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО

а) Застанете изправени.

б) Вдишайте по метода на пълното дишане и задръжте въздуха.

в) Леко се наклонете напред, вземете в ръка енергично и здраво една пръчка или тояга, като я стиснете с все сила.

г) Отпуснете захвата, върнете с в изходно положение и бавно издишвайте.

д) Повторете няколко пъти.

е) Завършете с очистително дишане.

Това упражнение може да се изпълнява и без тояга - достатъчно е да хванете една въображаема тояга и да използвате волята си за упражняване на натиска. Това е любимо упражнение на йогите за стимулиране на кръвообращението чрез отвеждане на кръвта от артериите към крайниците и изтегляне на кръвта от вените към сърцето и белите дробове, за да поемат те кислорода, вдишан от въздуха. В случаи на неправилно кръвообращение в дробовете няма достатъчно кръв за абсорбирането на целия вдишан кислород и организмът не може да извлече полза от подобреното дишане. Това упражнение е особено полезно в тези случаи, като понякога може да бъде придружено от пълното дишане.

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

ДИШАНЕ ПРЕЗ НОСА СРЕЩУ ДИШАНЕ ПРЕЗ УСТАТА
Един от първите уроци на йогистката наука за дишането е посветен на изучаването на начина за дишане през носа и на това как да се изкорени обичайната практика да се диша през устата.

Дихателният апарат на човека е създаден по такъв начин, че дишането да може да става или през носа, или през устата. Но жизнено важен е кой подход човек ще следва, защото единият носи сила и здраве, а другият - слабост и болест.

Излишно е да казваме, че естественият начин на дишане е този, при който въздухът се вдишва и издишва през носа, но уви! невежеството по отношение на този прост факт сред цивилизованите народи е изненадващо. Срещат се хора от всеки обществен слой, които обикновено дишат през устата и по този начин дават лош и отблъскващ пример за подражание на своите деца.

Много от болестите, към които е предразположен цивилизованият човек, без съмнение са предизвикани от навика за дишане през устата. Децата, на които се позволява подобно дишане, растат с увредена жизненост, със слабо телосложение и в зряла възраст страдат от ред хронически болести. В нецивилизованите общности майките постъпват много по-добре, защото явно следват интуицията си. Изглежда те инстинктивно съзнават, че ноздрите са подходящите канали да отвеждат въздуха до белите дробове, и свикват децата да затварят устничките си и да дишат през носа. Те навеждат главата им напред, когато спят, при което устните се затварят и дишането през носа става неизбежно. Нашите „цивилизовани" майки биха направили голямо добро на расата, ако се опитат да прилагат същата система.

Много заразни болести, простуди и възпаления са предизвикани от противния навик да се диша през устата. Има хора, които, за да спазват приличие, през деня държат устата си затворена, но през нощта продължават да дишат през нея и по този начин си навличат болести. Прецизни научни проучвания, направени върху войници и моряци, са показали, че тези, които са свикнали да спят с отворена уста, заболяват от заразни болести много повече от свикналите да спят със затворена уста. Цитира се един случай, при който на военен кораб избухва епидемия от вариола, но смъртните случаи се срещали само сред моряците, които дишали през устата.

Единственият предпазващ апарат или филтър на дихателните органи представляват ноздрите. Когато се диша през устата, между нея и белите дробове няма нищо, което да филтрира въздуха, задържайки праха или каквато и да е чужда частица. При неправилното дишане към вътрешните органи навлиза студен и замърсен въздух. Често възпалението на дихателните органи се причинява от вдишването на студен въздух през устата и човек, който диша по този начин, се събужда винаги с усещане за сухота в гърлото и небцето. Така нарушаването на законите на природата посява семената на болестите.

Още веднъж си припомнете, че устата не предлага защита на дихателните органи, така че студеният въздух, прахът, нечистотиите и бацилите влизат без препятствия през този вход. От друга страна, ноздрите или носните дупки показват как разумно се е погрижила природата в това отношение. Ноздрите са два тесни, извити канала с многобройни косъмчета, предназначени да служат за филтър, който да задържа нечистотиите от въздуха и веднага след това при издишване те да бъдат изхвърляни. Те изпълняват не само тази функция, но имат и важната задача да затоплят въздуха. Дългите и извити носни канали са „тапицирани" със слизеста и топла лигавица, която има за цел да затопля вдишания въздух, за да не увреди той деликатните органи на гърлото и белите дробове.

Никое живо същество, с изключение на човека, не спи с отворена уста и в действителност трябва да се каже, че цивилизованият човек е единственият, който променя до такава степен функциите на природата, за разлика от „дивите" или „варварските" раси, които почти неизменно дишат правилно. Възможно е цивилизованите хора да са придобили този лош навик поради неестествен начин на живот, изнежващ разкош и прекомерна топлина в помещенията.

В ноздрите въздухът се филтрира и пречиства, преди да стигне до гърлото и дробовете. Този процес е необходим, защото нечистотиите от въздуха биха могли да причинят увреждания на тези толкова деликатни органи. Нечистотиите, задържани от слизестата лигавица на ноздрите (когато са се натрупали бързо или са нахлули в забранени области), се изхвърлят чрез издишвания въздух - а в случай на бързо натрупване или ако успеят да преминат през филтъра и да достигнат забранени зони, природата ни закриля чрез предизвикване на кихане, което силом изхвърля нашественика.

Въздухът, който влиза в дробовете, е много по-различен от външния въздух, както дестилираната вода се различава от тази във водохранилището. Сложната пречиствателна организация на ноздрите, задържаща или затваряща прохода за нечистите частици от въздуха, е също толкова важна, колкото дейността на устата за задържане на костилките и рибените кости, за да предотврати преминаването им към стомаха. Както не би трябвало да ядем чрез ноздрите, така не би трябвало и да дишаме през устата.

Друга последица от дишането през устата е тази, че носните канали, тъй като остават относително неизползвани, не могат да се запазват проходими и чисти, в резултат на което са изложени на риск от болести. По същия начин, по който изоставените пътища обрастват с трева и тръни, ноздрите, които не функционират, се изпълват с нечистотии.

Този, който обикновено диша през носа, рядко е предразположен към болести, предизвикани от натрупването на слузести и други вещества в ноздрите. В помощ на хората, които малко или повече са свикнали да дишат през устата и искат да усвоят един естествен и рационален начин на дишане, трябва да прибавим още няколко думи относно начина за запазване на носните канали чисти и свободни.

Един от предпочитаните на Изток начини е да се смръкне малко вода през ноздрите, която да премине през гърлото и да се изхвърли през устата. Някои индийски йоги потапят лицето си в съд с вода и чрез всмукване поемат определено количество течност. Подобен метод обаче изисква значителна практика, докато предишният има същия ефект и е по-лесно приложим.

Друг добър навик се състои в заставане пред отворен прозорец и свободно дишане, като се затвори с палеца или показалеца едната ноздра, и се диша през другата, останала отворена. Това действие се повтаря много пъти, като се редуват двете ноздри. Обикновено тази практика премахва запушването на ноздрите.

Много ни се иска читателите да осъзнаят необходимостта от усвояване на този метод на дишане (ако вече не са го овладели), и ги съветваме да не го пренебрегват като маловажен.

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Процесът на храносмилането, асимилирането и т. н. показва интелигентността на клетките, независимо дали те са отделени, или обединени в групи. Зарастването на раните, бързината, с която клетките се грижат за частите, имащи най-много нужда от помощ, и стотици други случаи, установени от изследователите, за изучаващите Йога са примери за това как животът съществува във всеки атом. За йогина всеки атом е нещо живо, със своя особена и независима жизненост. Атомите се обединяват в групи с определена цел. Групите демонстрират колективна интелигентност чрез своето мигновено събиране. Обединявайки се, тези групи образуват тела с най-сложна природа и служат за проводник на действията на най-висш разум.

Когато за тялото настъпи часът на смъртта, клетките се разделят и изчезват, налице е разпад. Силата, която е поддържала клетките събрани, се оттегля, и те остават свободни, за да следват своя път и да служат на други комбинации. Някои отиват в организма на растенията наоколо и в крайна сметка могат да се върнат в тялото на някое животно, други си остават част от дадено растение, а трети остават временно в почвата, но животът на атома означава непрекъсната промяна.

Както много добре е казал един мъдрец: „Смъртта е само аспект на живота и разрушението на една материална форма е само началото на построяването на нова." Ще дадем на нашите читатели кратко обяснение на природата и действието на този клетъчен живот - животът на малките „животи" на тялото.

Клетките на тялото са съставени от три елемента:

а) материя, която извличат от храната.

б) прана, или жизнена сила, която им дава възможност да действат, и която усвояват от храната, която ядем, от водата, която пием, и от въздуха, който дишаме.

в) разум или „умствена материя", която те получават от Всемирния Разум.

Най-напред ще разгледаме материалната страна на клетъчния живот.

Както вече казахме, всяко живо тяло е сбор от миниатюрни клетки. Това е вярно както за най-меката тъкан, така и за най-твърдата кост - от емайла на зъбите до най-деликатната част на слизестата лигавица. Тези клетки имат различни форми, пригодени според характера на работата или задачата, за която са предназначени. Всяка клетка представлява индивидуалност, отделена и малко или повече независима, въпреки че е подчинена на контрола на разума на клетъчната група, на заповедите на големите групи и най-после на главния мозък на човека. Контролирането на работата се намира, или поне по-голямата част от нея, под контрола на Инстинктивния Ум.

Тези клетки са в непрекъсната активност, изпълнявайки всички задължения на тялото, като всяка от тях има своя особена задача - и я изпълнява по най-добрия възможен за нея начин. Някои от клетките принадлежат към „резервите" и си почиват в очакване на заповеди, готови за всеки повик за действие. Други принадлежат към действащата армия от работниците на клетъчната общност и произвеждат секрециите и течностите, необходими за различните функции на системата. Някои от клетките са неподвижни - други си остават такива, само докато е необходимо, а след това се движат. Някои са в непрекъснато движение, други правят редовни екскурзии, а трети са „скитници". Между клетките, които се движат, някои вършат работа на преносвачи, други ходят от едно място на друго, действайки като куриери-пътешественици, трети изпълняват работата на боклукчии, а една особена част представлява полицията и клетъчната войска.

Клетъчният живот на тялото може да се сравни с голяма колония, изградена на кооперативен принцип, в която всяка клетка изпълнява собствената си работа за обща полза - всеки работи за всички, и всички работят за общото благо. Клетките на нервната система пренасят послания от една част на тялото към мозъка, а оттам към друга част, като живи телеграфни жици, тъй като нервите са съставени от миниатюрни клетки, тясно прилепнали една до друга. Всяка от тях има малки израстъци, които влизат в контакт с подобни израстъци на други клетки, като че ли се държат за ръце и така образуват дълга верига, по която минава праната.

Милиарди са представителите на всяка категория от клетъчната общност в човешкото тяло - куриерите, скитащите работници, полицията, войниците и т. н. Във всеки кубически сантиметър кръв има поне около 15 милиарда червени кръвни телца, без да се включват останалите. Общността е наистина огромна.

Червените кръвни телца, които представляват обикновените преносвачи в тялото, текат в артериите и вените, вземат за „товар" кислород от белите дробове и го отнасят до различни тъкани от тялото, като по такъв начин дават живот и сила на различните му части. В своя обратен път през вените те носят със себе си отпадъчните продукти от нервната система, които след това се отделят посредством дробовете. Като търговски кораб клетките носят един товар при своето пътуване на отиване и друг на връщане. Други клетки проникват през стените на артериите, вените и тъканите и изпълняват задачата, за която са били предназначени - да поправят тези тъкани.

Извън червените кръвни телца, или преносвачите, има много други групи от клетки в кръвта. Сред най-интересните от тях са полицаите и войниците в клетъчната общност, които са натоварени да закрилят системата от бацили и бактерии, да предотвратяват дразнения и болести. Когато един от тези полицаи влезе в контакт с неканен бацил, го поваля и, ако не е много голям, го унищожава. Ако е прекалено голям, той вика на помощ други клетки, докато общите им сили се окажат достатъчни, за да изведат неприятеля до някое място на тялото, откъдето може да бъде изхвърлен. Абсцесите, туморите и др., са примери за изгонване на проникнали в тази система неприятели от страна на споменатата вече полиция.

На червените кръвни телца е възложена отговорна задача. Те доставят кислорода до всички части на тялото, пренасят извлечените от храната полезни вещества до тези части на организма, които имат нужда от изграждане и възстановяване; извличат от храната питателни съставки, необходими за произвеждане на стомашен сок, слюнка, панкреатичен сок, жлъчка, мляко, и т. н. и т. н., като веднага ги комбинират в съответните пропорции за ползване. Те правят хиляди неща и са в непрекъснато движение като група мравки във и около мравуняк. Източните учители отдавна са опознали и разясняват дейността на тези малки „животи", но и западната наука до такава степен се е задълбочила в този проблем, че може да хвърли светлина върху всички негови детайли.

Клетки се раждат и клетки умират във всеки миг от нашето съществуване. Те се възпроизвеждат чрез уголемяване и делене. Основната клетка се уголемява, докато се очертаят две части, свързани едва-едва от малка връзка; след това връзката се разкъсва, като се образуват две независими клетки. Новата клетка, от своя страна, също се дели и т. н.

Клетките дават възможност на тялото да върши работата си по непрестанното си обновяване. Всяка част от човешкото тяло претърпява непрекъснати промени и тъканите постоянно се обновяват. Нашата кожа, костите, косите, мускулите непрекъснато се поправят и „преправят". За четири месеца ноктите ни се заменят с други - а за четири седмици същото се случва и с нашата кожа. Всяка част от нашето тяло е в непрекъснато разрушение, възстановяване и поправяне, и тези малки работници - клетките - са агентите-изпълнители на това прекрасно творение. Милиони от тези малки работници са в постоянно движение или работят с определена задача във всяка част на нашето тяло, възстановяват или разрушават тъкани, заместват ги с нов материал или отделят от организма частиците от отпадъчната или вредна материя.

При животните Природата отрежда на Инстинктивния Ум един голям простор и широко поле на действие, но постепенно, след като животът се изкачва по скалата на еволюцията и се развиват способностите за разсъждение, изглежда Инстинктивният Ум ограничава своето поле на действие. Например раците и представителите на семейство паяци могат да развият нови челюсти, лапи, щипки и др. Охлювите могат да регенерират някои разрушени части от главата си, включително очите. На саламандъра и гущера може да порасне нова опашка, и дори кости, мускули, и части от гръбначния стълб. Най-нисшите животински видове имат неограничени възможности за възстановяване на изгубени части, и практически може да се каже, че могат изцяло да се подновят, стига да е останала дори и малка част, която да предприеме тази дейност. По-висшите животински видове са изгубили до голяма степен тази своя възстановителна сила, а човекът -повече от всички и това е заради неговия начин на живот.

Някои от по-напредналите хатха-йоги обаче, независимо от казаното по-горе, са постигнали прекрасни резултати в тази област чрез търпелива и постоянна практика. Те са постигнали чрез подчинението на Инстинктивния Ум и на клетките, които са под негов контрол, прекрасни резултати в областта на възстановяването - способност да възобновяват болни или отслабнали части на тялото си.

Но и обикновеният човек притежава все пак известна степен на възстановителна възможност, която се изявява постоянно, макар за по-голяма част от хората - незабележимо. Да вземем за пример лекуването на една рана. Нека видим как се извършва то, защото си заслужава да го обсъдим и изучим. Да допуснем, че по някаква външна причина едно човешко тяло е ударено, наранено, или срязано. Тъканите, нервите, кръвоносните и лимфните съдове, жлезите, мускулите, а понякога дори и костите се разкъсват и така се нарушава непрекъснатостта между отделните части. Кървящата рана се отваря и предизвиква болка. Нервите изпращат известие към мозъка, искайки спешна помощ и инстинктивният ум изпраща послания тук и там в тялото, призовавайки подходящия брой „работници" за извършване на поправката, които бързо се притичват на мястото на опасността. Междувременно кръвта, изтичайки от засегнатите кръвоносни съдове, мие или се опитва да измие чуждите субстанции, проникнали в организма (прах, бактерии и т. н.), които, при своето пребиваване, биха могли да се превърнат в отрови.

При влизането си в контакт с външния въздух, кръвта се съсирва и превръща в нещо, което прилича на лепило и оформя началото на бъдещата кора или кожа. Милионите клетки, чиято задача е да извършат поправката, пристигат на мястото „на бегом" и незабавно започват да съединяват отново тъканите с впечатляваща интелигентност и активност. Клетките на тъканите, нервите и кръвоносните съдове от двете страни на раната започват да нарастват, да създават чрез деление милиони нови клетки, които, напредвайки от съответните страни, се срещат най-после в центъра на раната.

Това образуване на нови клетки на пръв поглед е безредно и безцелно усилие, но скоро ръката на ръководещия разум и подчинените му центрове на въздействие започват да се проявяват. Новите клетки на кръвоносните съдове се съединяват с клетките от същия вид от другата страна на раната, образувайки нови канали, по които кръвта може да тече. Клетките на съединителните тъкани се свързват с други от същия вид и по този начин затварят раната. По всички краища на раната се образуват нови нервни клетки и свързвайки се в нишки, постепенно поправят разкъсаните влакна, докато осигурят възможността за безпрепятствено преминаване на „съобщения".

Веднага след като тази вътрешна задача е изпълнена и кръвоносните съдове, нервите и съединителните тъкани са възстановени изцяло, клетките на епидермиса образуват нова кожа върху раната и по този начин я затварят. Всичко това се извършва с дисциплина и разум. Лечението на една рана (наглед толкова просто) изправя внимателния наблюдател лице в лице с Разума, който е проникнал в цялата Природа. По този начин той може да види Сътворението в действие. Природата е готова винаги да повдигне воала и да ни позволи да хвърлим скришом поглед в свещения храм, а ние, бедните невежи създания, не приемаме нейната покана, и прахосваме силата на ума си за глупости и пагубни стремежи. Толкова за дейността на клетката. Клетъчният разум се захранва от Всемирния разум - голямото хранилище на съзнателността - и е на разположение и пряко подчинение на ума на клетъчните центрове, които на свой ред са контролирани от по-висши центрове, докато се стигне до централния Инстинктивен Ум. Клетъчният ум обаче не може да се прояви без другите два елемента - материя и прана. За да се движи и действа, той има нужда от нов материал, доставен от добре смляната храна, за да си изработи изразни средства. Потребна му е и прана, или жизнена сила, за да се движи и да действа. Триединството на живота - разум, материя и сила - е също толкова незаменимо за клетката, колкото и за самия човек. За да се прояви посредством материята, разумът има нужда от сила или енергия (прана). Това важи както за голямото, така и за малкото, както за висшето, така и за низшето. В предишните глави говорихме за храносмилането и за важността посредством добре смляната храна да се достави на кръвта необходимото количество питателни вещества, за да може тя да извърши както трябва своята възстановителна и изграждаща дейност по отношение на частите на тялото. В тази глава ви обяснихме как клетките използват веществата, за да извършат описаното изграждане, като използват необходимия материал, за да изградят сами себе си и след това да се възпроизвеждат в тялото.

Припомнете си, че клетките, които са използвани като тухли за строеж, се изграждат с материал, получен от храната, сякаш сами се превръщат в тела. След това си доставят прана или жизнена енергия, и едва тогава биват отправени там, където се налага изграждането на нови тъкани, мускули, кости и т. н. Ако не притежаваха подходящ материал за оформянето на своите тела, клетките не биха могли да доведат докрай своята мисия, всъщност не биха могли да съществуват.

У хората, които са допуснали да се изтощят и страдат от неправилно хранене, липсва нормалното количество клетки, и съответно клетъчната дейност в системата не може да бъде изпълнена както трябва. Клетките трябва да имат на свое разположение подходящия материал, за да строят тела, и единственият източник на този материал са питателните вещества, получени от храната. При липса на нужното количество прана, клетките не могат да работят с достатъчно енергия и недостигът на жизненост се проявява в целия организъм. Е, понякога Инстинктивният Ум е толкова обезпокоен и наплашен от Интелекта на човека, че си създава абсурдни представи и страхове за същия този интелект, при което не може да изпълни своята привична дейност и клетките не се ръководят правилно. В тези случаи, след като веднъж интелектът е стигнал до точната представа за ситуацията, той се старае да поправи своите минали грешки и започва да окуражава Инстинктивния Ум, за да изпълни той изцяло задълженията си, оставяйки го свободен да ръководи собственото си царство. Това се извършва с похвални думи, с окуражаване и доверие, докато Той се върне в нормално състояние. Понякога Инстинктивният Ум е обзет от безпокойство и объркан от предубежденията на своя собственик до такава степен, че е необходимо доста време, за да се възстанови неговото равновесие и нормален контрол. В тези случаи често пъти изглежда, че някой от подчинените клетъчни центрове се разбунтува, проявява инат и са необходими усилия, за да се подчини отново на заповедите на „главната квартира". И в двата случая са необходими енергични заповеди на волята, за да се установи мир и въдвори ред в работата, която ще се извършва във всички части на тялото. Запомнете, че всеки орган или част от тялото притежава интелигентност и една силна и енергична заповед от Волята ще предизвика подобрение.

глава деветнадесета