Хатха йога или изкуството да бъдем здрави Йоги Рамачарака глава първа какво е хатха-йога?

Тези бунтове или стачки изглежда се разрастват, ако нещата не се нормализират, а даже когато те се оправят, клетките се връщат към своята работа с неприязън и вместо да я свършат с усърдие се опитват да го сторят с най-малко усилия и когато им хрумне. Възстановяването на обичайните условия, вследствие на подобрено хранене, подобаващо внимание и т. н., постепенно нормализира нещата, но това може да стане по-бързо, ако на клетъчните групи се дават заповеди пряко от Волята. Удивителна е бързината, с която по този начин могат да се възстановят редът и дисциплината. По-напредналите йоги упражняват изключителен контрол над своята неволева система и могат да влияят пряко върху почти всички клетки на своето тяло. И дори някои от мнимите йоги из градовете на Индия, които като панаирджийски шарлатани дават представления за няколко петака, също правят интересни демонстрации на този контрол (за който стана дума по-горе), някои от които обаче са неприятни за по-чувствителните и деликатни хора и огорчават истинските йоги, скандализирани от подобно развращаване на една благородна наука.

Тренираната воля може да въздейства пряко върху клетките или групите от клетки посредством един прост метод на директно съсредоточаване, но той изисква продължителна подготовка. Има други методи за активизиране на волята чрез повтаряне на определени думи, за да може практикуващият да фокусира Волята си. На същия принцип действат самовнушението и увещаването, прилагани на Запад. Думите призовават вниманието и Волята върху центъра, предизвикал смущението, и редът сред стачкуващите клетки постепенно се възстановява, като на проблематичното място се доставя определено количество прана. По този начин клетките получават допълнителна енергия, кръвообращението в болното място се засилва, посредством което клетките се снабдяват с повече питателни съставки и строителен материал.

Един от най-простите методи за достигане до мястото на болката и отдаване на енергична заповед на клетките е преподаван от хатха-йогите на техните ученици, за да го прилагат, докато не се научат да използват само концентрираната воля, без каквито и да е било други помощни средства. Методът се състои единствено в „уговаряне" на разбунтувалата се част или орган, като се издават заповеди по същия начин, по който се постъпва с група ученици или със взвод новобранци в армията. Давайте заповеди с яснота и твърдост, казвайки на органа точно това, което искате да направи, повтаряйки строго и много пъти заповедта.

Едно потупване с ръка или леко натискане върху болното място или върху частта на тялото над него ще привлече вниманието на клетъчната група по същия начин, по който докосване на рамото кара човек да се спре, да обърне лицето си и да изслуша какво искат да му кажат. С това не искаме да кажем, че клетките имат уши и разбират думите на съответния език, на който се обръщате към тях. Това, което се случва в действителност, е, че произнесените думи интензивно ви помагат да задържите мислената представа, изразена чрез тях, която чрез симпатиковата нервна система достига право в точката и се разбира лесно от клетъчните групи и дори от отделните клетки. Както вече казахме, допълнителни количества прана и кръв биват изтласкани към болната област от концентрираната мисъл, която предава заповедта.

Заповедите на един лекуващ лекар могат да се предадат по същия начин, те се приемат от Инстинктивния Ум и предават на разбунтуваните клетки. На мнозина от нашите читатели този метод ще се стори детинщина, но зад него се крият много убедителни научни доводи и йогите го смятат за най-простото средство за изпращане на заповеди към клетките. Затова не отхвърляйте веднага и с пренебрежение тези Добри предложения, без преди това да сте ги приложили. Това е метод, който е устоял на изпитанията на вековете и до този момент не е открит по-добър.

Ако се опитате да приложите този метод върху някоя част от вашето тяло или върху тази на друг човек, функционираща по неправилен начин, докоснете я леко с длан, казвайки твърдо (например): „Хайде, черен дроб, трябва да изпълняваш по-добре своята работа - служиш ми твърде лениво. Надявам се, че занапред ще ми служиш по-добре - на работа! казвам, на работа и престани с тези глупости."

Не е непременно необходимо да казвате точно тези думи, използвайте онези, които ви дойдат наум, стига да издадете точна и енергична заповед, за да свърши органът своята работа. Дейността на сърцето може да бъде подобрена по същия начин, но трябва да се процедира много по-нежно поради това, че клетъчната група на сърцето притежава по-висока степен на интелигентност от тази (например) на черния дроб и заслужава по-голямо уважение. Напомнете нежно на сърцето, че се надявате то да изпълнява по-добре своята задача, но бъдете любезни и не се опитвайте да го оскърбите, както бихте постъпили с черния дроб. Клетките на сърцето са най-интелигентната от групите, които контролират другите органи - тази на черния дроб е „най-глупавата", след като по природа той, очевидно, е твърдоглав като муле, докато тази на сърцето може да се сравни с чистокръвен, породист кон, интелигентен и пъргав.

Ако вашият черен дроб е разбунтуван, трябва да го смъмрите с твърдост, припомняйки му неговите мулешки наклонности. Стомахът е много интелигентен, макар и не толкова, колкото сърцето. Дебелото черво е съвсем послушно, макар да е търпеливо и многострадално. На дебелото черво може да се издаде заповед да изпразни съдържанието си в определен час всяка сутрин (като назовете часа) и ако му вярвате достатъчно, за да отивате в тоалетната в речения час, като си държите на думата, ще се убедите, че дебелото черво скоро ще задоволи вашето желание. Помнете обаче, че с дебелото черво много се злоупотребява и може да е потребно малко време, докато то възстанови доверието си.

Нередовната менструация може да бъде регулирана за няколко месеца, като отбелязвате определената дата върху календара и след това издавате всеки ден същата заповед (както вече описахме), казвайки сдържано на клетъчните групи, които контролират тази функция, че до желания момент има много време и че бихте искали да бъдат готови да изпълнят своята задача, за да може през съответния период всичко да протече добре. С приближаването на датата обърнете вниманието на групата, че вече остава малко време, затова трябва да пристъпи към работа. Не й давайте заповеди на шега, а съвсем сериозно, и тя ще се подчини. Констатирахме, че при много случаи на нередовна менструация чрез този метод се постига подобрение в рамките на един до три месеца. Това може да изглежда смешно, но, за да се уверите, не ви остава друго, освен да опитате.

Излишно би било да описваме метода, който трябва да се следва при всяка болест, защото вие и сами можете да откриете лесно кой е органът или групата, контролиращи болното място и да издадете подходящите заповеди. Ако не знаете със сигурност кой е органът, който ви създава неприятности, ще знаете поне областта, в която е настъпило смущението, и тогава ще можете да отправите своите заповеди към съответната част на тялото. Не е необходимо обезателно да знаете името на органа - достатъчно е да отправите заповедите си към мястото му. Тази книга не е трактат за лекуването на болестите, нейната цел е да посочи пътя към здравето посредством тяхното предотвратяване чрез тези малки уроци относно възстановяването на нормалните функции на органите, към които сте се отнесли зле.

Ще бъдете поразени от степента на господство, която ще придобиете по отношение на вашето тяло, следвайки вече описаните методи и варианти. Ще можете да облекчите вашето главоболие чрез насочване на кръвта надолу, да стоплите краката си, ако са студени, заповядвайки й да потече към тях в по-голямо количество. Заедно, разбира се, със съпътстващата прана; ще можете да регулирате кръвообращението, като по този начин стимулирате цялото тяло и облекчите онези части от него, които са уморени.

Действително, не могат да се изброят нещата, които ще можете да направите в този смисъл, стига само да имате необходимото търпение да опитате. Ако не знаете със сигурност какви заповеди да дадете, можете да кажете на съответната част: „Хайде, дръж се по-добре - тази болка трябва да изчезне, искам да работиш по-добре", или нещо подобно. Всичко това обаче изисква практика и търпение - няма царски път.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

Езотеричната част на въпроса се върти около онова, което е познато на източния свят под името прана. Хората от Изтока, както и всички окултисти знаят, че човекът извлича прана и питателни вещества от храната, която яде, прана и пречистващ ефект от водата, която пие, прана, точно разпределена и мускулен растеж от физическите упражнения, прана и топлина от слънчевите лъчи, прана и кислород от въздуха, който диша, и т. н.

Въпросът за праната пронизва цялата философия хатха-йога и трябва да бъде взет предвид от тези, които я изучават. Затова сега е моментът да отговорим на въпроса: „Какво е прана?"

Природата и използването на прана вече обяснихме в нашата книга Науката за дишането, а също в нашата философията на йогите и източният окултизъм, позната повече под името Уроци по йога, затова не намираме за необходимо да повтаряме тук онова, което го има в други книги. Но в този случай, а и в някои други, трябва да повторим онова, което вече сме казали, защото много хора, които четат тази книга, може да не са чели нашите предишни публикации, а пропускането на някой признак на праната би било опасно. Освен това книга върху хатха-йога без описание на праната би била абсурд. Това няма да заеме много място, а и ще се погрижим да изложим само най-същественото по въпроса.

Окултистите на всички времена и страни са твърдели винаги и то обикновено поверително само пред някои свои последователи, че във въздуха, във водата, в храната, в светлината на слънцето и въобще във всичко, се съдържа една субстанция, от която се извлича всяка активност, енергия, сила и жизненост. Различието е в имената и термините, дадени на тази сила, както и в подробностите в различните теории, но основният принцип съществува във всички окултни учения и във всички философии, и е бил открит в ученията и практиките на йогите преди много векове. Предпочитаме да назовем това начало на живота с името, познато на индийските учители (гуру) и ученици (чела), затова използваме санскритската дума прана, която означава „Абсолютна Енергия".

Много авторитети сред окултистите учат, че за йогите прана е универсалният принцип на енергията или силата, и че всяка енергия или сила произтичат от него, или по-точно казано, са особена форма на проява на този принцип. Тези теории не са необходими за изясняването на въпроса, който разглеждаме тук, следователно ние ще се ограничим да приемем праната като принцип на енергията, проявяващ се във всички живи форми и отличаващ ги от неодушевените.

Можем да я приемем за активния принцип на живота или, ако ви харесва повече - за Жизнена Сила. Намира се във всички форми на живот - от амебата до човека, от най-елементарната растителна форма до най-висшата животинска. Прана е всепроникваща, намира се във всички живи форми и тъй като окултната философия учи, че животът се намира във всичко, във всеки атом, можем да направим извода, че прана има във всяка част и във всички неща и че привидната липса на живот в някои от тях е само по-ниска степен на изява.

Не бива да се смесва праната с Азът - частицата на Божествения Дух във всяка душа, около която се натрупва материя и енергия. Праната е просто една форма на енергия, използвана от Аза в неговата материална изява. Когато Азът напусне тялото, тогава Праната излиза от неговия контрол и отговаря единствено на заповедите на индивидуалните атоми или групи от атоми, които са изграждали тялото, а когато тялото се разложи на своите първични елементи, всеки атом взима със себе си достатъчно прана, която му помага да образува нови комбинации. Неизползваната прана се връща в големия универсален резерв, откъдето произлиза. Докато всичко е под контрола на Аза, съществува сцепление, и по негова Воля атомите остават свързани.

Прана е името, с което наричаме универсалното начало, което е същността на всяко движение, сила или енергия, изразени под формата на гравитация, електричество, въртене на планетите, и във всички форми на живот - от най-висшата до най-нисшата. Би могло да се нарече душата на Силата и на Енергията във всичките им изяви, или този принцип, който, действайки по определен начин, произвежда формата на активност, съпътстваща живота.

Това велико начало съществува във всички форми на материята и въпреки това не е материя. Намира се във въздуха, но не е въздух, нито който и да е от неговите химически елементи. Съдържа се в храната, която ядем, но не е никое от питателните й вещества. Среща се във водата, която пием, и при все това не е никоя от химическите субстанции, които в съчетание образуват водата. Има я в слънчевата светлина и въпреки това не е нито топлината, нито някой от ярките слънчеви лъчи. Тя е енергията, която съществува във всички тези -неща, които действат просто като нейни проводници.

Човекът може да я извлече от въздуха, от храната, от водата, от слънчевата светлина, и да я употреби в полза на собствения си организъм. Но не ни разбирайте погрешно - ние не твърдим, че Праната се намира в тези неща само, за да може да се използва от човека. Далеч не е така - прана съществува в тях по силата на един основен закон на природата, а умението на човека да извлече известна част от нея и да я използва е просто отделен случай. Силата би съществувала дори и човекът да го нямаше.

Този велик принцип е наличен във всички форми на материята, но все пак не е материя. Той е във въздуха, но не е въздухът, нито някой от неговите елементи. Животните и растенията го вдишват с въздуха, но, ако той не я съдържаше, биха умрели, каквото и количество въздух да са вдишали - праната се поема от организма заедно с кислорода и все пак не е кислород.

Прана има в атмосферния въздух, но и навсякъде другаде, и прониква дори там, където въздухът не може да достигне. Кислородът на въздуха изпълнява важна роля при поддържането на живота на животните, а въглеродът има подобна функция при растителния свят, но прана играе своя собствена и отделна роля в изявите на живота, независимо от физиологичните функции.

Ние вдишваме непрекъснато въздух, зареден с прана, а също така я извличаме постоянно от него, за да я употребим в наша полза. Праната се намира в своето най-свободно състояние във въздуха, който, когато е чист, е силно наситен с нея, тъй че ние я извличаме лесно от този източник - по-лесно от който и да е друг. При обикновеното дишане поемаме и извличаме нормално количество прана, но чрез контролираното и регулирано дишане (познато най-общо като йогистко дишане) можем да извличаме по-голямо количество, което се съсредоточава в мозъка и в нервните центрове, за да бъде използвано, когато се наложи. Можем да натрупаме прана по същия начин, по който в акумулаторите се натрупва електричество. Многобройните необикновени способности, присъщи на напредналите окултисти, се дължат до голяма степен на познаването на този факт и на интелигентното използване на тази акумулирана енергия.

Йогите знаят, че при определени форми на дишане те могат да установят определени връзки с потока от прана и да Разполагат с него за своите потребности. По този начин те не само заздравяват всички части на тялото си, но и самият мозък може да получи от същия източник и по същия начин увеличаване на енергията, могат да се развият латентни способности и да се придобият психически сили. Този, който е овладял способността да натрупва прана (съзнателно или несъзнателно), излъчва често жизненост и сила, която се усеща от онези, които го доближат,- този човек може да предава силата си на други и да увеличи тяхната жизненост и здраве. Това, което се нарича „магнетично лечение", се осъществява по този начин, макар че много лечители не знаят кой е източникът на техните възможности.

Западните учени смътно са подозирали съществуването на този велик принцип, с който е зареден въздухът, но след като установяват, че той убягва на химическия анализ и не може да се регистрира от никой от техните уреди, се отнасят с пренебрежение към тази източна теория. Като не могат да обяснят това първоначало, те го отричат. Все пак изглежда признават, че въздухът на определени места притежава известно количество от „нещо", и лекарите изпращат болните на тези места с надеждата да ги видят с възстановено здраве.

Кислородът от въздуха се поема от кръвта и използва от кръвоносната система. Праната от въздуха се асимилира от нервната система и се използва за нейната работа. И по същия начин, по който окислената кръв се разнася до всички части на организма и се грижи за неговото изграждане и поправяне, така и праната циркулира във всички части на нервната система, добавяйки сила и жизненост. Ако си представим праната като активно начало на тази сила, която наричаме „жизненост", ще можем да си изградим много по-ясна представа за важната функция, която тя има в нашия живот. По същия начин, по който кислородът в кръвта се използва за нуждите на организма, запасът от прана се изчерпва от нашите мисли, желания, действия и т. н. и т. н. и в резултат от това се появява необходимост от непрекъснато зареждане. Всяка мисъл, действие, усилие на волята и движение на мускулите изразходва определено количество от онова, което наричаме нервна сила, която в действителност не е друго, освен форма на прана. За движението на един мускул мозъкът изпраща импулс до нервите и мускулът се свива, при което се изразходва прана, пропорционално на извършеното усилие.

Като се има предвид, че най-голямото количество прана човек получава чрез вдишвания въздух, ще ни бъде лесно да оценим важността на правилното дишане.

Трябва да отбележим, че западните научни теории, отнасящи се до дишането, се ограничават до абсорбирането на кислорода и до неговото използване посредством системата на кръвообращението, докато теорията на йогите взима под внимание и абсорбирането на прана и нейното движение по каналите на нашата нервна система. Преди да продължим може да бъде полезно да хвърлим бърз поглед върху нервната система.

Нервната система на човека се разделя на две големи подсистеми, а именно: церебро-спинална (мозъчно-гръбначна) и симпатикова система. Първата включва тази част, която е в черепната кухина и в гръбначния канал, с други думи, главния и гръбначния мозък, както и нервите, които излизат от тях. Тази система направлява функциите на живота у всички живи същества и е позната като воля, усещане и т. н. Симпатиковата система включва частта от нервната система, разположена главно в кухините (гръдна, коремна и тазова), която се разпростира към вътрешните органи. Тя контролира неволевите процеси като растежа на тялото, храненето и т. н.

Мозъчно-гръбначната система контролира петте сетива - зрение, слух, осезание, вкус и обоняние. Тя привежда нещата в движение и е използвана от Аза за мисленето - за проява на съзнание. Тази система можа да се сравни с телефонна мрежа, при която главният мозък представлява централата, а гръбначният мозък и нервите - съответно кабелите и проводниците.

Мозъкът е голяма маса от нервна тъкан и се състои от три части: голям мозък, който заема горната, предната, средната и задната част на черепа, малък мозък, който запълва Долната и задна част на черепа, и продълговат мозък, който представлява разширено начало на гръбначния мозък, и се намира пред малкия мозък.

Големият мозък е органът на тази част от ума, която се проявява в интелектуална дейност. Малкият мозък ръководи Движенията на волевите мускули, продълговатият мозък е горният уголемен край на гръбначния мозък, а от него и от големия мозък се разклоняват нервите на черепа, които се разпростират до различни части на главата, до сетивните органи, до някои органи в гръдния кош и корема, както и до органите на дишането.

Гръбначният мозък изпълва канала на гръбначния стълб и представлява една дълга колонка от нервна тъкан, от чиито сегменти излизат гръбначномозъчните нерви, които осъществяват връзката с всички части на тялото. Гръбначният мозък прилича на дълъг телефонен кабел, а нервите - на жиците, които отвеждат към частните абонати.

Симпатиковата нервна система се състои от една двойна верига ганглии (възли), успоредна на гръбначния стълб, и от ганглии, разпръснати в главата, шията, гърдите и корема. (Ганглият е маса от нервна тъкан, състояща се от нервни клетки.) Тези ганглии са свързани помежду си с влакна, а с мозъчно-гръбначната система посредством двигателните и сетивните нерви. От ганглиите се разклоняват многобройни нишки, които се отправят към органите на тялото, кръвоносните съдове и др. В различни точки нервите се срещат и образуват сплетение (сплит). Симпатиковата система контролира неволевите процеси като кръвообращение, дишане и храносмилане.

Енергията или силата, която се предава от мозъка към всички части на тялото посредством нервите, е позната от западната наука като „нервна сила", но йогинът знае, че става дума за проява на прана, която има свойства, подобни на тези на електрическия ток. Ясно е, че без тази „нервна сила" сърцето не може да бие, кръвта да циркулира, белите дробове да дишат, различни органи да функционират и накрая, че без нея „машината" на организма би спряла. Нещо повече, самият мозък не би могъл да мисли без наличието на прана. Като се вземат предвид тези факти, значението на поемането на прана става очевидно за всички и науката за дишане придобива още по-голяма стойност от онази, която й придава западната наука.

Ученията на йогите по отношение на една важна особеност на нервната система стигат по-далеч от западната наука. Става дума за това, което тази наука нарича слънчев сплит и го смята просто за едно от сплетенията на симпатиковите нерви и ганглии, разпръснати из цялото тяло. Науката Йога учи, че този слънчев сплит в действителност е една много важна част от нервната система, и представлява нещо като мозък, който изпълнява една от най-важните функции в човешкото „стопанство". Западната наука изглежда все пак постепенно се приближава към признаването на този факт (познат на йогите от векове) и някои съвременни нейни учени наричат слънчевия сплит „коремен мозък". Слънчевият сплит се намира в епигастралната област, зад лъжичката и от двете страни на гръбначния стълб. Състои се от бяла и сива мозъчна материя, подобна на тази на другия мозък на човека. Той държи под свой контрол главните вътрешни органи и изпълнява по-важна функция от тази, която обикновено му се приписва. Няма да се задълбочаваме в теорията на Йогите, отнасяща се до слънчевия сплит, ще се ограничим да кажем само, че го признават за големия централен резервоар на прана. Известни са случаи на мигновена смърт на хора, предизвикана от силен удар, нанесен по слънчевия сплит и професионалните боксьори се възползват от тази уязвимост, за да парализират временно своите противници, удряйки ги в тази област.

Названието слънчев е подходящо за този „мозък", защото той излъчва сила и енергия до всички части на тялото, и дори главният мозък зависи от него, предвид складираното там количество прана. Рано или късно западната наука ще признае реалната функция на слънчевия сплит и ще му отреди в своите учения и учебници много по-важно място от онова, което заема днес.