Хатха йога или изкуството да бъдем здрави Йоги Рамачарака глава първа какво е хатха-йога?

Всичко - от най-малкия атом до най-голямото слънце вибрира. Нищо в Природата не е в абсолютен покой, и един атом, лишен от вибрация, би разрушил вселената. Цялата дейност във вселената протича в условията на постоянна вибрация. Материята е непрекъснато задвижвана от енергията и непрекъснато се появяват безброй форми и разновидности и въпреки това нито формите, нито разновидностите са постоянни. Те започват да се променят от момента, в който са създадени, от тях се раждат безбройни форми, които от своя страна се променят и дават начало на нови и други нови - и така непрекъснато, до безкрайност.

Нищо не е трайно в света на формите и все пак върховната Реалност остава неизменна, формите не са нищо, освен външност - идват и си отиват, но Реалността е вечна, постоянна.

Атомите на човешкото тяло са в постоянно трептене и са подложени на безспирно преобразуване. За няколко месеца става почти цялостна промяна на материята, която съставлява тялото, и е трудно след това време все още да се открие дори и един атом от онези, които тогава са го изграждали. Вибрация, непрекъсната вибрация. Промяна, постоянна промяна.

Във всяко вибриране има определен ритъм. Ритъмът пронизва Вселената. Движението на планетите около слънцето, издигането и падането на вълните, биенето на сърцето, морските приливи и отливи - всичко се подчинява на законите на ритъма. Слънчевите лъчи достигат до нас и дъждът вали в подчинение на същия закон. Всеки растеж е изява на този закон. Всяко движение е демонстрация на закона за ритъма.

Нашите тела също са подвластни на законите на ритъма, както и планетата в своето въртене около слънцето. Голяма част от езотеричната страна на йогистката наука за дишането се основава върху този познат от природата принцип. Използвайки разумно ритъма на тялото, йогинът е способен да поеме голямо количество прана и да я насочи така, че да постигне желаните резултати. По-нататък ще говорим подробно за това.

Тялото, което обитаваме, е като малък морски пролив, вклинен в сушата. Въпреки че привидно се подчинява на собствени закони, в действителност е зависим от прилива и отлива на Океана. Голямото море на живота настъпва и отстъпва, издига се и се снижава, и ние влизаме в синхрон с неговия ритъм и с неговите вибрации.

При нормални условия ние приемаме вибрацията и ритъма на големия океан на живота и им откликваме, но когато устието на пролива е затлачено с наноси, не можем да приемаме импулсите на Океана-Майка и в нас се проявява дисхармония.

Сигурно сте чули да се казва, че един тон, изсвирен от цигулка многократно и ритмично, събужда серия от вибрации, които от своя страна са в състояние да разрушат дори един мост. Същият феномен се повтаря, ако полк войници марширува по мост - в такъв случай винаги се издава заповед за прекратяване на маршируването, за да не би вибрациите да предизвикат катастрофа, унищожавайки и моста, и полка. Тази проява на ритмично движение може да ни даде представа за ефекта на ритмичното дишане върху тялото. Целият организъм приема вибрациите и успява да влезе в хармония с волята, която предизвиква ритмичното движение на белите дробове и докато тази хармония е пълна, той откликва лесно на заповедите на волята.

Със своето „настроено" тяло йогинът не среща трудности при увеличаване на циркулацията, в която и да е част на тялото с една заповед на волята или при насочването на по-голям приток нервна сила към която и да е част или орган, за да го стимулира или заздрави.

По същия начин посредством ритмичното дишане йогинът влиза в синхрон и е в състояние да поеме голямо количество прана, която остава на разположение на неговата воля. Той може да я използва и я използва като средство за предаване на мисли на други хора или да привлича към себе си всички онези, чиито мисли са в хармония с неговите вибрации, феномените на телепатията, предаването на мисли, психическото лечение, месмеризма² и т. н. (феномени, които йогите познават от векове, докато на Запад те едва сега предизвикват жив интерес) могат да станат още по-силни, ако човекът, който предава мисълта, го прави след като е дишал ритмично. Ритмичното дишане увеличава ефикасността на мисловността, магнетизма и т. н. в някои случаи дори неколкостотин процента.

При ритмичното дишане главното е да се придобие мислена представа за ритъма. За тези, които познават малко музиката, представата за мярата на времената е позната, а на другите - приблизително точна представа би дал ритмичният ход на войниците: „Леви, десни; леви, десни; леви, десни; едно, две, три, четири; едно, две, три, четири."

Йогите вземат за основа на своето ритмично време единица мярка, която съответства на пулсирането на тяхното сърце. Пулсът е различен при всеки човек, но именно характерното за този индивид пулсиране е подобаващият за него ритмичен стандарт при ритмичното дишане. Нека всеки наблюдава нормалната пулсация на собственото си сърце, като постави пръсти върху китката си и брои 1, 2, 3, 4, 5, 6; 1, 2, З, 4, 5, 6, и т. н., докато ритъмът остане добре фиксиран в съзнанието му. Малко упражняване ще затвърди този ритъм така, че ще може лесно да се възпроизведе. Начинаещият вдишва постепенно приблизително за шест единици от пулса си, но с упражняването ще може да увеличи много споменатата цифра.

Правилото на йогите за ритмичното дишане гласи, че вдишването и издишването трябва да траят едно и също време, докато задържането и паузата между дишанията трябва да бъдат половината от това време.

Всеки би трябвало да усвои следващото упражнение за ритмично дишане, тъй като то е основата за други многобройни упражнения, за които ще стане дума по-късно.

а) Седнете удобно, изправете гърдите така, че гръдният кош, шията и главата да са в една права линия. Изправете раменете назад, а ръцете поставете удобно върху коленете. В тази поза тежестта на тялото до голяма степен се поема от ребрата и тя може да бъде лесно поддържана. Йогите са открили, че ритмичното дишане не може да даде най-добрите резултати, когато се стои със свити гърди и изпъкнал корем.

б) Вдишвайте бавно, както при пълното дишане, като отброите шест удара на пулса.

в) Задръжте дъха, броейки до три удара на пулса.

г) Бавно издишайте през ноздрите, докато отброите шест удара на пулса.

д) Отбройте три пулсирания между дишанията.

е) Повторете няколко пъти, като внимавате в началото да не се преуморите.

ж) Направете очистително дишане, което ще ви даде отдих и ще прочисти белите дробове.

С малко практика продължителността на вдишванията и издишванията ще може да се увеличи, докато се стигне до 15 удара на пулса. Винаги трябва да помните, че в това увеличаване времето за задържане след вдишване („в") и за отдиха между дишанията („д") трябва да бъде наполовина на времето на вдишването и издишването.

Не се пресилвайте в усилията си да увеличите продължителността на дишането, а обърнете максимално внимание на установяване на ритъма, понеже той е по-важен от продължителността на дишането. Упражнявайте и опитвайте, Докато не постигнете отмерения „размах" на движението и докато не сте в състояние почти да „усетите" ритъма на вибриращото движение в цялото си тяло. Това изисква малко практика и упоритост, но удовлетворението, което ще изпитате от постигнатия напредък, ще улесни задачата. Йогинът е най-търпеливият и упорит човек и неговите големи постижения се дължат до голяма степен на притежаването на тези качества.

Легнете на пода напълно отпуснати, с ръце отпуснати леко върху слънчевия сплит (над лъжичката, откъдето започват да се разделят ребрата), дишайте ритмично. След като ритъмът изцяло се е стабилизирал, поискайте всяко вдишване да вкарва по-голямо количество прана или жизнена енергия от Всемирния резервоар, което да бъде поето от нервната система и складирано в слънчевия сплит.

При всяко вдишване пожелавайте праната, или жизнената енергия, да се разпредели в цялото тяло - да достигне до всеки орган и всяка част, до всеки мускул, клетка или атом, до нервите, артериите и вените, от главата до петите, подсилвайки, укрепвайки и стимулирайки всеки нерв, зареждайки всеки нервен център, изпращайки енергия, сила и жизненост на целия организъм.

Докато тренирате волята си, постарайте се да си представите мислено нахлулата струя прана, проникнала в белите дробове, след това моментално взета от слънчевия сплит, за да бъде изпратена с усилието на издишването до всички части на тялото, до върха на пръстите на ръцете и на краката.

Не е необходимо да напрягате Волята с усилие. Просто издайте заповед за това, което искате да предизвикате, и след това изградете мислената представя за него - това е всичко, което е необходимо. Спокойната заповед чрез мислена представа е много по-ефикасна от насиленото желание, с което не се постига полезен резултат, а се прахосва сила. Горепосоченото упражнение е много полезно, възстановява и укрепва много нервната система и създава усещане за спокойствие в цялото тяло. Особено благотворно е в случаите, при които човек се чувства уморен или с твърде намаляла енергия.
ПРОМЯНА НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО

Легнете или седнете изправен, дишайте ритмично, и чрез дишането насочвайте кръвния ток към която си част пожелаете, или която би могла да страда от недостатъчно кръвоснабдяване. Това упражнение е ефикасно при студени крака и при главоболие - и в двата случая кръвта се изпраща надолу: при първия затопля краката, а при втория разтоварва мозъка от прекаленото напрежение. Често се създава усещане за топлина в краката, като малко по малко кръвта слиза.

Кръвообращението е до голяма степен под контрола на волята и ритмичното дишане улеснява задачата.
ЗАРЕЖДАНЕ С ЕНЕРГИЯ

Ако почувствате, че вашата жизнена енергия е много отслабнала и се налага бързо да презаредите, най-добрият метод е да съедините добре краката и сключите пръстите на двете ръце по начин, който ще ви се стори най-удобен. Това затваря кръга и възпрепятства всяко изтичане на прана през крайниците. След това дишайте ритмично няколко пъти и ще почувствате прилив на сили.

Йогите смятат следващото упражнение за особено полезно за стимулиране на дейността на мозъка с цел проясняване на мисленето. То удивително добре очиства и освежава мозъка и нервната система, тъй че ще бъде особено полезно за хората на умствения труд. То ще им помага да работят по-добре, а също ще освежава ума им и ще го пречиства след напрегната умствена работа.

Седнете с изправен гръбначен стълб, с поглед насочен напред и ръце върху бедрата. Дишайте ритмично, но вместо да го правите през двете ноздри едновременно, както при обикновените упражнения, притиснете с палеца дясната ноздра и вдишвайте през лявата, след това махнете палеца, затворете левия отвор с малкия и безименния пръст и издишайте през Дясната ноздра; след това, без да сменяте пръстите вдишайте през дясната ноздра и сменяйки пръстите, издишайте през лявата. Пак вдишайте през лявата ноздра и издишайте през дясната, и така последователно, сменяйте ноздрите, както казахме, като притискате неизползваната ноздра с палеца или с безименния пръст. Тази е една от най-древните форми на йогистко дишане - твърде важна, ценна и си заслужава да бъде упражнявана. За йогите обаче е много забавно да узнаят, че в западния свят този метод често се цитира като „цялата тайна" на дишането на йогите. В съзнанието на много западни читатели „йогисткото дишане" има образа на индиец, седнал изправен и редуващ двете ноздри в акта на дишането - само това и нищо повече. Вярваме, че тази книжка ще отвори очите на западния свят за големите възможности на йогисткото дишане и многобройните начини, по които то може да бъде прилагано.

ВЕЛИКОТО ПСИХИЧЕСКО ДИШАНЕ НА ЙОГИТЕ

Йогите имат една любима форма на психическо дишане, която упражняват от време на време и на която е дадено санскритското име, чийто еквивалент, в най-общ смисъл, е споменатото по-горе название. Поставихме го накрая, защото изисква ученикът да има опит в ритмичното дишане, и в изграждането на мислените образи - това, което до този момент е придобил чрез предишните упражнения. Основните принципи на Великото Дишане могат да се резюмират в древната индийска поговорка: „Благословен е йогинът, който може да диша чрез костите си." Това упражнение ще изпълни с прана целия организъм и ще зареди всяка кост, мускул, нерв, клетка, орган и част на тялото с енергия чрез праната и с хармония посредством ритъма на дишането. С него се извършва пълно почистване на организма и този, който го практикува старателно, ще получи усещането, че е придобил ново тяло, наскоро създадено, от върха на косите до върха на пръстите на краката. Ето и упражнението:

а) Легнете в удобно положение, без всякакво напрежение.

б) Дишайте ритмично, докато ритъмът се стабилизира напълно.

в) След това, вдишвайки и издишвайки, изградете мислена представа, че дъхът навлиза през костите на краката и след това преминава през тях; след това през костите на ръцете; после през темето; впоследствие през стомаха; после през половите органи; след това като че ли той пътува нагоре и надолу по протежение на гръбначния стълб; и накрая, като че ли дишането се извършва чрез вдишване и издишване през всяка пора на кожата, изпълвайки цялото тяло с прана и живот.

г) Веднага след това (дишайки ритмично) изпратете струята от прана до седемте жизнени центъра - последователно и използвайки мислената представа както в предишните упражнения:

1. Към челото.

2. Към тила.

3. Към основата на мозъка.

4. Към слънчевия сплит.

5. Към сакралната област (долната част на гръбначния стълб).

6. Към областта на пъпа.

7. Към областта на половите органи.

Завършете, като няколко пъти накарате струята от прана да премине назад и напред от главата до петите.

д) Завършете с очистително дишане.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА

НАУКАТА ЗА РЕЛАКСАЦИЯТА
Науката за релаксацията е много важна част от философията хатха-йога и много йоги са отделили голямо внимание на изучаването й. На пръв поглед идеята да се поучават хората как трябва да се отпускат, как да почиват би могла да се стори смешна на някои читатели, тъй като всеки би трябвало да познава и да знае как да изпълни тези прости действия. И те ще бъдат прави - но само отчасти. Природата посочва начина на отдих и в това отношение детето е професор, но тъй като ние постепенно порастваме, придобиваме много изкуствени навици и допускаме изчезването на естествените, така че при сегашното състояние на нещата хората от Запада биха могли да понаучат нещо от йогите по този въпрос.

Всеки лекар би могъл да даде много интересни доказателства за неспособността на хората да разберат най-важните принципи на отпускането - той знае, че голяма част от нервните заболявания се дължат на невежеството по темата „почивка".

Почивка и отпускане са много различни неща от „шляене", „мързелуване" и пр. Напротив, тези, които са усвоили познанието за отпускането, обикновено са по-активни и енергични, но не прахосват енергия, всяко тяхно движение е премерено.

Да обсъдим въпроса за отпускането и се постараем да видим точно в какво се състои, а за да го разберем по-добре, нека разгледаме първо неговата противоположност - стягането. Когато искаме да се стегнем, за да извършим някакво действие, отправяме импулс от мозъка към мускула, съпроводен от достатъчно количество прана и мускулът се свива. Праната пътува по двигателните нерви, стига до мускула и прави така, че неговите краища се свиват, извършвайки по този начин издърпване на тази част на тялото, която искаме да задвижим. Ако искаме да потопим писалка в мастилницата, нашето желание се изразява в действие, защото мозъкът ни изпраща поток от прана към някои мускули на дясната (или лявата) ръка, китка и пръсти, а мускулите от своя страна се стягат, пренасят нашата писалка до мастилницата, потапят я и после я движат върху хартията. Същото се случва при всяко съзнателно или безсъзнателно движение на тялото. При съзнателните движения съзнателните способности изпращат послание на Инстинктивния Ум, който незабавно се подчинява на заповедите, изпращайки потока от прана към посоченото място. При несъзнателните движения Инстинктивният Ум не чака заповеди - той сам извършва цялата дейност (заповед и изпълнение). Всяко съзнателно или безсъзнателно действие обаче изразходва едно определено количество от прана и ако изразходваното по този начин количество превишава онова, което организмът е държал в запас, резултатът ще бъде винаги свързан с изтощение и умора. Изтощението на един отделен мускул е малко по-различно и произтича от непривичната работа, която е бил принуден да извърши, като последица от необичайното количество прана, насочена, за да го стегне.

Досега говорихме само за движенията на тялото, произтичащи от мускулното стягане, което се извършва от потока прана, насочен към мускула. Има и друга форма за използване на прана без мяра с произтичащите от това разхищение и умора на мускулите, не толкова позната на мнозина от нас. Тези от нашите читатели, които живеят в града, ще разберат какво искаме да кажем, когато сравним разхищението на прана с прахосването на водата, предизвикано от не добре затворено кранче, от което тя се разпилява капка по капка. А именно това постоянно правят мнозина от нас - допускат праната да се изразходва в непрекъсната струя с произтичащото изморяване и изтощаване на нашите мускули и всъщност на Целия организъм, от мозъка надолу.

Читателите без съмнение са запознати с психологическата аксиома: „Мислите придобиват форма в действията." Когато искаме да свършим нещо, нашият първи импулс е да направим необходимото мускулно движение за осъществяване на действието, произтичащо от мисълта. Можем обаче да бъдем задържани в изпълнението на движението от друга мисъл, която ни разкрива предимството да обуздаем замисленото действие. Може да сме се разгневили и да почувстваме желание да набием човека, който е предизвикал гнева ни. Едва ни е хрумнала тази мисъл в съзнанието и вече започва първото движение за удрянето. Но преди мускулът да се задвижи, нашето разсъждение ни накарва да изпратим потискащ импулс (всичко това в рамките на част от секундата) и противоположната група мускули задържа действието на първата група. Двойното действие, заповед и отменяне на заповедта, се случва толкова бързо, че мозъкът не долавя никакво усещане за движение, но независимо от това мускулът е започнал да потрепва с импулса за удряне по времето, когато сдържащият импулс задейства противоположната група от мускули и възпира движението.

Същият този принцип предизвиква насочването на лек поток от прана към мускула и следващата го лека мускулна контракция, когато много мисли в нашия ум остават непотиснати - така се осъществява едно постоянно разхищаване на прана и непрекъснато похабяване и изчерпване на нервната система и на мускулите. Много чувствителни и раздразнителни хора държат непрекъснато своите нерви в действие, а мускулите - в напрежение чрез несдържани и безконтролни състояния на ума.

Мислите придобиват форма в действието и човек с описаните по-горе темперамент и навици позволява неговите мисли да се изразяват постоянно в потоци, които се отправят към мускулите, и веднага, в следващия миг отменят заповедта. Обратно на това, човек, който естествено притежава (или е култивирал) контролирано и спокойно мислене, няма да има подобни импулси със съответните лоши последици. Той върви по своя жизнен път уравновесен и сдържан и не позволява на мислите си да го влачат насам и натам. Той е Господар, а не роб.

Постоянните опити на възбудените мисли да приемат форма чрез действието и тяхното потискане често могат да се превърнат в постоянен, хроничен навик. Нервите и мускулите на страдащия човек се намират в непрекъснато напрежение и в резултат на това се получава едно непрестанно изтощаване на жизнеността, или праната, в целия организъм. Тези хора поддържат непрекъснато в напрежение определен брой от своите мускули, което подсказва, че един постоянен, макар и не непременно силен поток от прана се прахосва, а нервите са постоянно в действие, тъй като пренасят прана.

Спомням си чутата от мен история за една старица, която пътувала с влака към близкия град. Толкова голямо било удоволствието, което изпитвала, и толкова била нетърпелива да пристигне до местоназначението, че не можела да стои спокойно на седалката си - напротив, седнала върху крайчеца й, с тяло наведено напред, по време на целия път тя мислено се стараела да помага на влака да бърза, изпращайки му мислена помощ по посока на неговото пътуване. Мислите на тази възрастна жена са били до такава степен ангажирани с края на нейното пътуване, че са приели форма на действие, причинявайки й мускулна напрегнатост, вместо почивката, на която е трябвало да се наслаждава по време на пътуването.

Мнозина от нас постъпват точно така. Ако сме устремени към някаква цел, ние неспокойно се изпъваме напред и по един или друг начин държим в напрежение определен брой мускули през цялото време. Стискаме юмруците или си бърчим челото, свиваме силно устните или ги хапем, стискаме зъбите или правим нещо друго от този род, като изразяваме психическите си състояния с физическо действие.

Всичко това е разпиляване. Същото се отнася до лошите навици да се барабани с пръсти върху масата или върху страничните облегалки на стола, да се въртят палците един около друг, да се сучат мустаците, да се потрепва по пода с обувките, да се дъвче дъвка, да се дялка някаква пръчка, да се дъвчат моливи и най-накрая, но не на последно място, нервното люлеене напред-назад в люлеещ се стол. Всички тези неща (и много други), прекалено многобройни, за да ги споменаваме, представляват разхищение, чисто прахосничество.

Сега, след като разбрахме нещичко по въпроса що е това мускулна контракция, нека се върнем на темата - науката за Релаксацията.

При отпускането практически не изтича никакъв поток от прана. (Винаги има малко количество прана, изпращано до различните части на тялото за поддържането на едно нормално състояние, но то е нищожно в сравнение с онова, което е необходимо за контракцията на даден мускул.) При отпускането и нервите, и мускулите са в покой и праната е складирана и съхранена, вместо да се разпилява небрежно.

Отпускането може да се наблюдава при децата и животните. Някои от възрастните го умеят и при наблюдение се вижда, че тези хора винаги се отличават с издръжливост, сила, енергия и жизненост.

Разкиснатият лентяй не е пример за отпускане. Има голяма разлика между отпускане и безделие. Първото е разумна почивка между активни усилия, в резултат на което работата се върши по-добре и с по-малко усилия. Второто е резултат от психическо неразположение към работа и произтичащото от тази нагласа действие (или бездействие), като форма на този начин на мислене.

Човекът, който е наясно с Релаксацията и запазването на енергията, си върши работата по най-добрия възможен начин. Той изразходва килограм усилие, за да извърши килограм работа и не разпилява, не разхищава, не позволява неговата сила да се пилее напразно. Обикновеният човек, който не познава този закон, употребява от три до двайсет и пет пъти повече от необходимата енергия за свършване на една работа, била тя физическа или умствена. Ако се съмнявате в това заключение, наблюдавайте хората около вас и ще видите колко излишни и пресилени движения правят. Те не контролират мисленето си, в резултат на което стигат до физическо разточителство.

На Изток, където йога-учителите (гуру) събират своите ученици (чела), за да ги наставляват не от книгите, а със своето слово, уроците обикновено са онагледени с много примери от природата, за да може идеята да се слее в съзнанието на ученика с някакъв материален предмет или нещо живо. Когато тези учители преподават урока за отпускането, те насочват често вниманието на ученика върху котката или някой хищник от семейството на котките, като пантерата, или леопардът, е предпочитана илюстрация в земите, където се срещат тези животни.

Наблюдавали ли сте някога котка, която си почива? А забелязвали ли сте някой път котка, свита на кълбо пред скривалището на мишка? Във втория случай ще си спомните как котката се е свила в удобно, грациозно положение, без никакво напрежение или мускулно стягане, една прекрасна картина на силна жизненост в почивка, готова обаче за моментално действие. Животното остава спокойно и без движение, привидно заспало или мъртво. Но почакайте да се раздвижи! Веднага се хвърля напред като мълния. Котешката почивка в очакване, въпреки че е абсолютно лишена от движение и мускулно напрежение, е една много жива почивка - нещо много различно от мързела. И забележете: никакво трепване на мускулите, никакво нервно вълнение или напрегнатост. Механизмът на действието не е напрегнат от очакването. Няма разхищение на движение или напрежение, всичко е спокойно и, когато настъпи моментът на действието, праната се устремява към свежите мускули и отпочиналите нерви, а действието следва мисълта както искрата, произведена от електричеството.

Хатха-йогите са прави да използват котките като илюстрация за грация, жизненост и почивка.

Наистина, не можем да действаме мощно, бързо и ефективно, ако не умеем да се отпускаме. Човекът, който е неспокоен, който се възбужда, дразни и движи във всички посоки, не е този, който върши най-добрата работа, той се изморява преди да е дошъл моментът на действието. Човекът, на когото може да се гласува доверие, е този, който обладава спокойствие, способност за отпускане и отпочиване. Неспокойният човек обаче не бива да се обезкуражава, отпускането и отпочиването могат да се усъвършенстват и придобият по същия начин, както и други желани способности.

В следващата глава ще дадем някои прости наставления за онези, които искат да придобият практически познания върху науката за Релаксацията.