Хатха йога или изкуството да бъдем здрави Йоги Рамачарака глава първа какво е хатха-йога?

Този начин на дишане е познат на западните учени като ребрено дишане и въпреки че е с по-малко дефекти от горното дишане, е много по-непълноценен от долното и пълното йогистко дишане. При средното дишане диафрагмата е повдигната, коремът - свит. Ребрата се повдигат и гръдният кош частично се разширява. Това дишане е много често срещано сред хората, които не са изучавали този въпрос. Но тъй като има два по-добри начина, ние го споменахме тук само бегло и то главно, за да привлечем вниманието ви върху неговите недостатъци.

Този начин на дишане, без съмнение, е по-добър от предишните два и в последните години много от западните автори превъзнасят неговата ефикасност (наричат го коремно, дълбоко, диафрагмено и т. н. дишане). Те постъпват много добре, като привличат вниманието на обществеността върху него и подтикват много хора към прилагането му вместо по-лошите и вредни вече споменати методи. На основата на долното дишане са били развивани много „системи" и обучаваните в тях са платили висока цена, за да изучават тези нови (?) системи. Но както вече казахме, резултатът е бил добър и следователно, струвало си е парите.

Въпреки, че много западни авторитети говорят и пишат за този метод като за най-добра форма на дишане, йогите знаят, че той е само част от друга система, използвана от тях векове наред и позната под името пълно дишане. Все пак трябва да се съгласим, че е необходимо да познаваме принципите на долното дишане, преди да добием ясна представа за пълното.

Затова нека се върнем и отделим малко внимание на диафрагмата. Какво представлява тя? Знаем, че е големият плосък мускул, който разделя органите, намиращи се в предната част на гръдния кош от корема и органите в него. Когато е в покой, диафрагмата е куполообразна - т. е. гледана откъм корема тя изглежда като небесния свод над земята - като вътрешната страна на една извита като арка повърхност. Следователно, страната на диафрагмата, която е откъм органите, намиращи се в предната част на гръдния кош, прилича на дъгообразната изпъкналост на хълм. Когато диафрагмата е в действие, нейните куполи се спускат надолу, тя притиска коремните органи и изтласква корема.

При долното дишане белите дробове се движат по-свободно и следователно се вдишва по-голямо количество въздух. Този факт е накарал болшинството западни учени да казват и пишат, че долно дишане (наричано от тях коремно дишане) е най-добрият известен на науката метод. Но йогите отдавна познават по-добър метод, и някои автори на Запад също са признали правилността на това твърдение. Дефектът на всички методи на дишане, с изключение на пълното йогистко дишане, се състои в това, че никой от тях не пълни с въздух дробовете или в най-добрия случай въздухът изпълва само част от белодробното пространство, дори при долното дишане. Горното дишане изпълва само горната част от белите дробове; средното - само средната и част от горната; долното - само долната и средната част. Очевидно е, че всеки метод, който изпълва изцяло белодробното пространство, трябва да бъде предпочетен пред тези, които го изпълват само отчасти. Всеки метод, чрез който човекът ще изпълни изцяло белодробното си пространство, ще бъде по-полезен, защото ще му позволи да усвои по-голямо количество кислород и да натрупа най-голямо количество прана. Пълното дишане е смятано от йогите за най-доброто известно на науката дишане.
4) ПЪЛНО ЙОГИСТКО ДИШАНЕ

Пълното йогистко дишане включва всичко добро от високото, средното и ниското дишане, при което техните недостатъци са отстранени. То привежда в действие целия дихателен апарат: всяка част от белите дробове, всяка алвеола, всеки дихателен мускул. Целият дихателен апарат откликва на този метод и с по-малко разхищаване на енергия се получава максимална полза. Гръдният кош се разширява в своите нормални граници във всички посоки и всяка част от механизма изпълнява своите естествени функции.

Една от най-важните характеристики на този метод е, че дихателните мускули влизат изцяло в действие, докато другите форми на дишане използват само част от тях. При пълното дишане мускулите, които контролират ребрата, работят активно, като увеличават пространството, в което белите дробове могат да се разширяват, и освен това създават опора на органите, когато имат нужда от нея, осигурявайки естественост на процеса. Определени мускули удържат на място долните ребра, докато други ги извиват навън.

Чрез този метод диафрагмата е под абсолютен контрол и е в състояние да изпълни както трябва своите функции с максимална полза.

При това движение на ребрата диафрагмата леко придърпва надолу долните ребра, докато други мускули ги поддържат на място, а междуребрените мускули ги изтласкват навън, като от това съчетано действие се получава максимално увеличаване на средната част на гръдната кухина. В същото време горните ребра са издигнати и притиснати към външността от междуребрените мускули, а това увеличава горната част на гръдния кош до нейната най-висока степен.

Ако сте научили отделните характеристики на четирите изброени метода на дишане, ще сте забелязали, че пълното дишане съдържа всички полезни страни на другите три метода, заедно с предимствата на комбинираната дейност на горните и средни части на гръдния кош, на диафрагмата и на постигнатия по този начин нормален ритъм.

Пълното йогистко дишане е фундаментално за цялата наука на йогите за дишането, и практикуващият трябва да се запознае с нея и да я овладее напълно, преди да очаква резултати от споменатите в тази книга други форми на дишане. Не бива да се задоволява с научаването й наполовина, а трябва да работи сериозно до момента, в който този начин на дишане не стане негов естествен начин. Ще са необходими: работа, време и търпение - но без тях никога нищо не се постига. Няма царски път към науката за дишането и читателят трябва да се подготви да се упражнява и работи сериозно, ако очаква да има някакви резултати. Постигнатите резултати от цялостното овладяване на науката за дишането са големи и никой измежду овладелите я не би се върнал към старите методи - напротив, той ще каже на своите приятели, че се чувства възнаграден за своите усилия. Казваме това, за да се разбере добре важността и необходимостта от усвояването на този основен метод на йогистко дишане, вместо да се опита веднага някое от привлекателните упражнения, които ще бъдат показани по-нататък. Повтаряме отново - тръгнете право напред и резултатите ще бъдат добри, но ако пренебрегнете основата, цялата сграда рано или късно ще рухне.

Може би най-добрият начин да ви научим на пълното йогистко дишане би бил да дадем прости инструкции относно самото дишане, последвани от общи бележки по него и, накрая, упражнения за развиване на гръдния кош, мускулите и белите дробове, развити малко или недостатъчно, поради неправилните начини на дишане, използвани в миналото.

Преди да продължим нататък ще кажем, че в пълното дишане няма нищо насилствено или неестествено, напротив, то представлява връщане към първичните принципи, връщане към Природата. Както възрастният дивак, така и цивилизованото дете дишат по гореспоменатия начин, когато са здрави, а цивилизованият човек е придобил неестествени навици на живот, обличане и т. н. и е изгубил това, което е имал по рождение. Обръщаме внимание на читателя, че пълното дишане не представлява непременно изпълване на дробовете докрай при всяко вдишване. Може да се вдиша обичайното количество въздух по метода на пълното дишане и да се разпредели във всички части на дробовете, в по-голямо или по-малко количество, но би трябвало да се диша пълно постоянно, всеки ден, за да може организмът да се запази в добро състояние.

Следващото просто упражнение ще ви позволи да си създадете ясна представа за онова, което представлява пълното дишане:

1) Застанете прави или седнете с изправен гръбнак. Дишайте през носа, вдишвате равномерно, като изпълните първо долната част на дробовете. Това се постига чрез движение на диафрагмата, която при спускане упражнява лек натиск върху коремните органи, като изтласква напред предната част на коремната стена. След това се изпълва средната част на дробовете, при което изпъкват долните ребра, гръдната кост и гръдният кош. Впоследствие се изпълва горната част на дробовете с повдигане напред на горната част на гърдите, включително шестте или седемте чифта горни ребра. При последното движение коремът леко се свива, което дава известна опора на дробовете и помага да се изпълни горната им част.

На първо четене може да изглежда, че това дишане се състои от три отделни движения, но това не е вярно. Вдишването е непрекъснато и цялата гръдна кухина от диафрагмата до най-издадената точка на гръдния кош в областта на ключиците, се разширява чрез едно еднообразно движение. Трябва да избягвате рязкото вдишване, да се стремите към редовен и непрекъснат дихателен акт. Практиката скоро ще преодолее склонността към разделяне на вдишването на три части и ще даде като резултат едно равномерно дишане. Ще бъдат достатъчни малко упражнения, за да може да извършвате вдишването за две-три секунди.

2) Задръжте поетия въздух няколко секунди.

3) Много бавно издишайте, като задържате гръдния кош в статично положение, изтегляте малко корема и го повдигате бавно, така че въздухът да напусне белите дробове. Когато въздухът е изцяло издишан, отпуснете гърдите и корема. Кратка практика ще направи лесна и тази част от упражнението. Веднъж научено, движението ще се изпълнява почти автоматично.

Трябва да отбележим, че с този метод на дишане всички части на дихателния апарат влизат в действие, и всички части на белите дробове функционират, включително най-далечните му алвеоли. Гръдната кухина се разширява във всички посоки. Ще забележите също, че пълното дишане в действителност е една комбинация от различните дишания - долно, средно и горно, извършвани бързо и в посочения ред, така че да създадат едно еднообразно, непрекъснато, пълно дишане.

Ако правите упражнението пред голямо огледало, поставяйки леко ръка върху корема, и то така, че да могат да се усещат движенията, ще забележите колко много помага това да се разбере механизмът на пълното дишане. В края на вдишването е полезно да вдигате от време на време раменете, които от своя страна повдигат ключиците и позволяват на въздуха да проникне в малкия дял на десния бял дроб (откъдето понякога тръгва туберкулозата).

По принцип, при овладяването на пълното дишане се срещат известни трудности, но с малко упражнения те се преодоляват, и след овладяването на този метод вече никога няма да се върнете доброволно към старите начини.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Пълното дишане може да бъде полезно до такава степен, че човекът, който го практикува, да остане незасегнат от туберкулоза и от други белодробни заболявания и дори да унищожи всякакво предразположение към простуда, бронхит и др. Туберкулозата се дължи преди всичко на намаляване на жизнеспособността вследствие недостатъчното поемане на въздух. Намаляването на жизнените сили оставя организма незащитен от причинителите на болестите. Непълноценното дишане предизвиква бездействието на голяма част от белите дробове и по този начин подготвя благодатно поле за бацилите, които веднага нахлуват и предизвикват опустошения. Една добра и здрава белодробна тъкан устоява на инвазията на бацилите и единственият начин да я направим такава, е да използваме пълноценно дробовете.

Болните от туберкулоза обикновено са с тесен гръден кош. Какво значи това? Просто, че те са имали неправилен начин на дишане и затова гръдният им кош не е могъл да се развие. Тези, които приложат на практика пълното дишане, ще придобият широк и добре развит гръден кош и ще могат чрез упражнения да възвърнат нормалните му пропорции, тъй като в този случай изпълването на гръдния кош е въпрос на живот и смърт. Развитието на простудите (когато са в начален стадий) също може да се задържи чрез няколко енергични пълни дишания. При усещане на студ са достатъчни няколко минути енергично дишане, за да се възвърне топлината. Много простуди могат да се излекуват за един ден чрез пълно дишане и частичен глад.

Качеството на кръвта зависи до голяма степен от нейното пълно насищане с кислород в белите дробове и ако това не се осъществи, кръвта обеднява и се претоварва със всякакви нечистотии, а организмът, страдайки от недостиг на храна, се отравя от неотстранените остатъчни продукти. Изхранването, както на тялото, така и на всеки орган, и всяка част, зависи от кръвта. Очевидно е, следователно, че една нечиста кръв ще окаже вреден ефект върху целия организъм. Препоръката е следната - да се приложи на практика пълното йогистко дишане.

Стомахът и другите органи на храносмилането също страдат много от непълното дишане. Те не само се подхранват зле поради липса на кислород, но, тъй като и храната трябва да абсорбира кислород от кръвта и да се окисли, преди да може да бъде смляна и асимилирана, ще бъде лесно да се види как и храносмилането, и асимилирането се възпрепятстват от неправилното дишане.

Самата нервна система страда при едно непълноценно дишане - когато централният и гръбначният мозък, нервните центрове и нервите са недобре подхранени от кръвта, те се превръщат в слаби и неспособни инструменти за възбуждане, натрупване и предаване на нервните импулси. А лошото подхранване е последица от недостатъчното количество кислород, поето от белите дробове. Случва се и друго - същите нервни импулси, или по-точно казано, пораждащата ги сила да намалява поради липса на правилно дишане (но с това ще се занимаем в други глави на тази книга). Засега ще се задоволим с това да привлечем вниманието ви върху факта, че нервният механизъм става неефикасен за предаване на нервната сила, и то като косвен резултат от едно неправилно дишане.

При практикуване на пълното дишане диафрагмата се съкращава по време на вдишването и упражнява лек натиск върху черния дроб, стомаха и други органи, а това, заедно с ритмичното движение на белите дробове, действа като лек масаж върху споменатите органи и стимулира нормалното им функциониране. Всяко вдишване подпомага това вътрешно упражняване и подпомага поддържането на нормално кръвообращение в органите, свързани с храненето и отделянето.

При горното и средното дишане органите не могат да се възползват от този вътрешен масаж.

В днешно време западният свят придава голямо значение на физическата култура и това е добре. Би трябвало обаче той да се замисли над това, че тя не се ограничава само в упражняването на външните мускули, а и вътрешните имат нужда от трениране, което природата е определила да става чрез правилно дишане. Според природата главният инструмент на нормалното дишане е диафрагмата. Движенията й предизвикват вибрации във важните органи на храносмилането и отделянето, предизвикват прилив на кръв към тях и след това извършват нещо като масаж, като при всяко вдишване и издишване предизвикват нахлуване и веднага след това отдръпване на кръвта и по този начин въобще тонизират целия организъм.

Всеки орган или част от тялото, които не се упражняват, постепенно се атрофират и отказват да функционират както трябва, а липсата на вътрешно упражнение, предизвикано от действието на диафрагмата, води до заболяване на органите. Пълното дишане задвижва диафрагмата по надлежния начин и упражнява средната и горна част на гръдния кош. То наистина е „пълно" по своето действие.

От гледна точка на западната физиология (без да се държи сметка за източната наука и философия) системата на йогите за пълно дишане е от жизнено значение за всеки мъж, жена или дете, които се опитват да постигнат и запазят здравето си. Простотата на тази система пречи на мнозина да я възприемат сериозно - те прахосват съдбата си в търсене на здраве чрез сложни и скъпоструващи системи. Здравето чука на вратите им, а те не отговарят. В действителност камъкът, отхвърлен от строителите, се оказва крайъгълният камък на Храма на Здравето.

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Йогите имат едно любимо дихателно упражнение, което прилагат винаги, когато почувстват нужда да проветрят и изчистят дробовете си. Те завършват много от своите дихателни упражнения с това дишане и тук ние следваме същия метод. Това очистително дишане проветрява и изчиства белите дробове, стимулира клетките, усилва дихателните органи и изобщо допринася за поддържането на здравето в добро състояние, като при това освежава целия организъм. Оратори, певци и т. н. ще намерят упражнението много полезно, заради почивката, която то осигурява на уморените им дихателни органи.

1) Поемете дълбоко дъх.

2) Задръжте въздуха за няколко секунди.

3) Свийте устните все едно, че ще свиркате (но без издуване на бузите), и издишайте енергично малко въздух през отвора им. Задръжте събрания въздух още един момент и веднага след това отново издишайте енергично малко въздух. Така издишайте на малки „порции", докато целият въздух не бъде издишаn. Помнете, че издишването трябва да става много енергично през отвора на устните.

Ще забележите, че това дишане действа много освежаващо, когато човек се чувства уморен или „съсипан". Дори само един опит ще ви убеди в неговата резултатност. Трябва добре да го разберете и да го упражнявате усърдно, за да го овладеете напълно и да можете да го изпълнявате естествено и без усилие, защото с него завършват много други, описани в тази книга упражнения.

Това упражнение е високо ценено от йогите, които го смятат за едно от най-силните познати средства за стимулиране и освежаване на нервите. Неговата цел е да стимулира нервната система, да развие силата, енергията и жизнеността на нервите. Това упражнение въздейства на важни нервни центрове, които от своя страна стимулират и зареждат с енергия цялата нервна система, като изпращат по-силен поток от нервна сила към всички части на тялото.

1) Застанете изправени.

2) Вдишайте както при пълното дишане и задръжте въздуха.

3) Протегнете ръцете право пред вас, като ги държите малко увиснали и отпуснати, с прилагане на напрежение само колкото да ги поддържате в това положение.

4) Бавно приближете китките към раменете, като постепенно свивате мускулите и нагнетявате сила в тях по такъв начин, че когато стигнат до раменете, юмруците да са толкова здраво стиснати, че да се чувства треперене.

5) Дръжте мускулите напрегнати, протегнете бавно юмруците напред и бързо ги върнете назад все още напрегнати (няколко пъти).

6) Енергично издишайте въздуха през устата.

7) Направете очистително дишане.

Ефикасността на това упражнение зависи, преди всичко от бързината, с която юмруците се връщат назад, от напрежението на мускулите, и, естествено - от степента на изпълване на белите дробове с въздух. За да се оцени това упражнение, трябва да се пробва. То няма равно на себе си като „ободрител", както го наричат нашите западни приятели.

Йогите използват и една форма на дишане за развитие на гласа. Те се отличават с възхитителен, силен, приятен, ясен и изумително резониращ като тръба глас. В резултат от практикуването на това особено дихателно упражнение, те са придобили този мек, приятен, прекрасен и изразителен глас. С времето това упражнение ще даде на практикуващия глас с описаните качества (ако той го изпълнява с упоритост и постоянство). Трябва обаче да отбележим, че този начин на дишане трябва да се използва само като упражнение, а не като обичайна форма на дишане.

1) Вдишайте по метода на пълното дишане през ноздрите много бавно и продължително.

2) Задръжте въздуха няколко секунди

3) Изтласкайте въздуха енергично на един дъх през отворената уста.

4) Осигурете почивка на дробовете посредством очистителното дишане.

Без да се задълбочаваме в теориите на йогите относно произвеждането на звука при говора и пеенето, ще кажем, че опитът ги е научил, че тембърът, качеството и силата на един глас зависят не само от органите на гърлото, но и от лицевите мускули, които имат голямо значение. Някои хора с широк гръден кош произвеждат само слаб звук, докато други с относително тесен гръден кош издават звуци с изненадваща сила и качество.

Ето един интересен експеримент, който си заслужава да опитате:

Застанете срещу огледало, свийте устни и свирнете, като наблюдавате формата на устата и общия израз на лицето си. Веднага след това пейте или говорете по обичайния си начин и ще забележите разликата. След това се върнете към свиренето за няколко секунди и после, без да променяте положението на устните и на лицето си, изпейте няколко тона и ще констатирате колко вибриращ, звучен, бляскав и красив тон ще получите.

Следващите седем любими упражнения на йогите се използват за развиване на белите дробове, мускулите, гласните струни, нервите, алвеолите и т. н. Те са много лесни, но удивително ефикасни. Нека тяхната простота не ви кара да губите интерес, тъй като те са резултат от продължителни експерименти на йогите, и представляват есенцията от многобройни сложни и заплетени упражнения, от които са били елиминирани излишните части.

Това е едно особено важно упражнение, което има за цел да заздрави и развие в едно и също време дихателните мускули и дробовете, а неговото постоянно практикуване допринася и за разширяването на гръдния кош. Йогите са открили, че едно случайно задържане на дъха, след като дробовете са били изпълнени чрез пълното дишане, е изключително полезно не само за дихателните органи, но и за храносмилателните, за нервната система и кръвта.

Те са открили също, че задържането на дъха пречиства въздуха, останал в белите дробове от предишни вдишвания и насища кръвта с повече кислород. Те знаят, че задържаното дишане събира всички отпадъци и при издишването му той отнася със себе си употребените от организма вещества и прочиства дробовете, тъй както пургативът изчиства червата.

Йогите препоръчват това упражнение при различни заболявания на стомаха, черния дроб и кръвта, и смятат също, че често то оздравява лошия дъх, който много пъти е последица от зле проветрени бели дробове. Препоръчваме на читателите да обърнат възможно най-голямо внимание на товар упражнение.

Ето начинът на неговото практикуване:

а) Застанете изправени.

б) Вдишайте по метода на пълното дишане.

в) Задръжте въздуха, колкото можете, без усилие.

г) Енергично издишайте въздуха през отворената уста.

д) Направете очистително дишане.

По принцип задържането на дъха може да става само за няколко секунди, но с известна практика това време ще се удължи. Полезно би било да се гледа часовник, за да се констатира напредъкът, който постепенно се постига.
2) СТИМУЛИРАНЕ НА БЕЛОДРОБНИТЕ КЛЕТКИ

Това упражнение служи за стимулиране на алвеолите в белите дробове, но начинаещите не трябва да прекаляват с него, нито да го изпълняват прекалено енергично. У някои то може да предизвика леко замайване при първите опити - в такъв случай се препоръчва малко разходка и преустановяването му за известно време.

а) Застанете прави, с ръце на хълбоците.

б) Много бавно и постепенно вдишайте.

в) Докато вдишвате, леко потупвайте гърдите с върха на пръстите, като постоянно променяте мястото.

г) Когато дробовете са пълни, задръжте въздуха и ударете гърдите с дланите на ръцете.

д) Направете очистително дишане.

Това упражнение стимулира и тонизира цялото тяло и е много добре позната йогистка практика. Много алвеоли в белите дробове изгубват своята активност поради непълно дишане и често почти атрофират. За този, който години наред е използвал непълно дишане, няма да бъде лесно да приведе веднага в действие (чрез пълно дишане) споменатите занемарени алвеоли, но изпълняването на това упражнение ще помогне много за постигане на желания резултат.