Инициативен комитет за написване на книгата

Шумна компания от младежи и девойки са на почерпка в един от ресторантите на близкия град. Сред тях е и сержант Делчо Божков. Чашка коняк, две, три... Звънтят чашите. Настроението се повишава и закипява. Оживяват спомените от войнишката служба. Сержант Божков, нали е на служба, доказва своята осведоменост по всички военни въпроси. Наскоро същата компания пак се събира. Този път в квартирата на сержанта. Под звуците на магнетофонната лента и във вихъра на танците този немирен алкохол заклокочва отвътре като буен поток. Почерпване, пожелания, въздишки и спорове. На въпросите сержант Божков дава пълни и подробни отговори. Разказва той, а другите слушат едва ли не със зяпнали уста. Капацитет! Няма що, много знае и ги разбира тия работи. Сержантът се представя пред приятелите си като компетентна и осведомена личност. Със своята бъбривост и самохвалство той издава какви самолети има на летището, тяхното въоръжение, количеството на горивото, което носят, продължителността на полета. Божков уронва престижа на военнослужещия и става източник за разгласяване на военна тайна, грубо потъпква уставите и клетвата. Комсомолската организация с болка обсъди поведението му и наложи заслуженото наказание – изключване.

По предложение на сержантския съвет бе организирано общогарнизонно събрание на сержантите и старшините. Председателят на съвета старшина Статков прочете показанията. Божков стана и потвърди верността на изнесеното. Един след друг ставаха колегите му, критикуваха, осъждаха голямото нарушение.

В нашите редове за него място няма!

Ето докъде го доведе алкохолът и бъбривостта...

Старши сержант И. Георгиев

За да бъде мирно и чисто

Наоколо е тихо. Само часовите и дежурният разчет в командния пункт са будни. Приемният център се оглася от постоянния шум на станциите. Дежурният радист се е загледал в деленията на скалата. В този момент прозвучават в слушалките морзовите сигнали от насрещния кореспондент. Той записва приетата радиограма в апаратния дневник, отваря малкото прозорче на планшетната стая и я съобщава на дежурния щурман. Секунди след това офицерът Филипов дешифрира сигнала и заповядва:

– Тревога!

Тишината се разкъсва от воя на сирената. Пред командния пункт долита първата кола, след нея втора, трета. Всички шофьори спират на определените места срещу табелките с надпис. Пристигат и военнослужещите от домовете си.

– Двата ешелона са на път. Шосето се вие през избуялите ниви. Дръвчетата и телефонните стълбове отминават като на филм. Екипажите на старши сержант Димитров, на сержантите Велев, Шопов и Тодоров издигат мачтите. Други са се заели с маскировъчните мрежи. А хората на старшина Даскалов и сержант Кръстев построиха диполните антени, пренесоха устройствата за дистанционно управление. Свързаха токоизточниците за приемниците и завъртяха ръчките за избиране на работните вълни. Агрегатите забоботиха. За кратко време бе установена радиовръзката с кореспондентите на радиомрежите и основното летище.

Започва летателно-тактическото учение!

Летците Дуцов, Илиев, Йорданов и други заемат местата си в кабините. Ръководителят на полетите офицерът Велев разрешава запуск. Въздухът затуптява. Стрелките на бордните уреди се отклоняват и спират на точните оцифрения. Летците искат разрешение за излитане.

Запасният команден пункт поема управлението им. Локаторните станции са заловили първите цели и донесенията потичат върху планшета. Сержант Спасов и ефрейтор Йорданов машинално ги записват. Старши сержант Добрев и ефрейтор Кулев, леко приведени до тях, държат дикторите и съобщават: “За цел... квадрат... боен сигнал... височина... час и минута...” Ефрейтор Колев и редник Дуров нанасят данните на вертикалния планшет. Първокласните щурмани Пеев и Косев следят пътя на самолетите, разчитат рубежите за прехвати и насочват изтребителите. Нощта е встъпила вече в своите права. Синкавата светлина на прожекторите прорязва тъмнината.

Приземяват се и последните самолети.
* * *

Наоколо е тихо. Само часовите и дежурният разчет от командния пункт са будни. Часът е 2,30 след полунощ – начало на нови прехвати. Бойните разчети са по местата си. В района долавям само шума от агрегатите. Открехват вратата на командния пункт и чувам команда по радиото. Учението продължава. Изведнъж от всички страни противникови самолети на пределно малка височина се спускат като стрели да блокират летището. Химически наблюдателен пост съобщава: “Атомна опасност”. Движението спира, хората се укриват. Избухва въздушен ядрен взрив западно от нас. Всички хора са поставили противогази. Група вертолети правят въздушен десант...

След отбоя отчетоха, че задачите на летателно-тактическото учение са изпълнени отлично. Екипажите и обезпечаващите средства дадоха безотказна и непрекъснато действаща радио– и телефонна връзка.

Старши сержант И. Георгиев, наш кореспондент

По пътя към икономиите

Освен по бойната и политическата подготовка у нас се води съревнование и за образцови обекти в хигиенно и битово отношение, за икономии на имущество и материали. Тая повеля е намерила най-широк отзвук във вещево-обозната служба с началник офицера Николов. Породи се хубава инициатива: от налично бракувано облекло в складовете да се направят меки дюшеци и се заменят с тях сламениците.

Специална група се зае да осъществи това предложение: разпра старите дрехи и изряза копчетата им, наряза ги на парчета и ги даде да бъдат развлачени. С получения дреб бяха напълнени десетки дюшеци за бойците.

Работата продължи и тази година. С това досега са икономисани за народното стопанство 187 лева.

Топлите летателни шуби подлежат на бракуване поради износване на витяжния плат. Обаче дванадесет другари от автотехническия състав получиха винтяжен плат от склада и си го подмениха в къщи. Между тях са секретарят на комсомолското дружество офицерът Владимиров, офицерите Димов, Паничаров и др. Така седемнадесет военнослужещи още четири години няма да получават нови летателни шуби, с което се спестяват близо 1000 лева.

Старшините на роти следят редовно състоянието на обувките и организират навременното им ремонтиране. Доброкачествената работа на майстор-обущарите Нейков и Кирев дава добри резултати. Употребени са 357 чифта подметки по-малко. Съгласно указанията на главното интендантство от отпадъчен материал са направени 45 чифта чехли, които бяха предадени на санаториума, където почиват летците и техниците, и на медицинската лечебница.

От бракувано облекло майстор-шивачите Тонев и Атанасов ушиха пагони и петлици за войнишките шинели и куртки и спестиха от това 222 лева.

Зимното летателно и техническо специално облекло трябваше да се занесе на химическо почистване. То бе изпрано и почистено в пералнята на поделението. От предвидените 400 лв. за тази цел са изразходвани само 100 лв. – за закупуване на четки, прах за пране и др.

През пролетта на миналата година бе разорана част от целината. След повторното є изораване засяхме 3 декара къщна метла. В окопаването и прибирането є редовно вземат участие комунистите старшина Христов, Георгиев, бай Коста обущарят, Делчева – председателка на профкомитета, профсъюзните членове Делчева и Запрянова.

Направихме 450 метли, образец “четворка”, с което спестихме 292 лв.

Тези успехи са само някои от жалоните по пътя на икономиите.

Старши сержант И. Георгиев

Надпревара

След неуспеха на пролетната сесия за класни специалисти, командването и партийното бюро в поделението, в което служи офицерът Сертев, обсъдиха възможностите на всеки радиотелеграфист и радиомеханик. Изводът бе, че все още специалната подготовка на личния състав не е на необходимото равнище. Затова през летния период наред с другите задачи по осигуряване на летателното поделение, трябва по-настойчиво да се води и учебният процес за създаване на практически навици у екипажите по работата им на радиостанциите.

В началото на месец юни бе организиран курс със сержантите и старшините за овладяване на работата с нов телеграфен апарат. Искам да отбележа голямата загриженост на командира на свързочната рота другаря Петров за материалното осигуряване и за качественото преминаване на учебния процес. От близките поделения и ПТТ станции вземахме клавиатури. В учебния кабинет бяха устроени три телеграфни апарата. Когато започнаха занятията, за всеки курсист имаше клавиатура за тренировка и методическо пособие за обучение с тренировъчни текстове. По този начин се създадоха реални условия да бъде изучен преподаваният материал.

Командирът постави задачите. Пристъпи се към изучаване на упражнение № 1. Още след първите часове китките на ръцете отмаляха и като че ли настъпи колебание у някои. За следващия ден техническият отговорник старшина Даскалов изготви график.

Всеки минаваше да работи на телеграфния апарат. На тясната бяла лентичка се редяха знак след знак. Колебливостта и началната потиснатост започнаха да изчезват. Самочувствието се повиши. В продължение на двадесет дни бяха изучени всички упражнения. След усвояването на отделните текстове се правеше контролна тренировка. Старши сержант Стойчев нанасяше в дневника допусканите грешки и на разбора в края на учебния ден командирът на ротата изискваше да се отработят в следващите часове. По един час всеки ден старши сержант Стойчев обясняваше устройството на телеграфния апарат и действието на частите. На проверочния изпит резултатите бяха радващи. Всеки курсист предаде контролните текстове на буквопечатане в определените норми.

Тренировките продължават.

Стартът е даден. На предстоящия изпит трябва да очакваме, че всички ще се явят мобилизирани, ще покажат твърди знания, практически навици и ще покрият нормите за класен специалист – радиотелеграфист.

Старши сержант И. Георгиев, наш кореспондент

Верни защитници на родината

На 16 октомври 1912 година българските летци Радул Милков и Продан Таракчиев извършиха разузнавателен и боен полет на обсадената крепост Одрин. Това бе първото бойно кръщение на нашата авиация. За да подчертае голямата роля на авиацията за защита на родното небе и да даде израз на любовта на народа към нея, Министерският съвет на Народна република България обяви 16 октомври за Ден на Българските военновъздушни сили.

Значението на първия боен полет излезе от рамките на нашата военна история и влезе в световната като принос в търсенето на нови форми и методи при използването на авиацията в отбраната. Днешната авиация е законен наследник на традициите и заветите на пионерите на родното въздухоплаване, наследник на техните прогресивни идеи, на мечтите им за добруване и щастлив живот на нашия народ. Тези мечти можаха да се осъществят само при народната власт. Българските летци с горещо желание изпълняваха първите бойни задачи, които им поставяше народната власт. Много техници проявиха геройство, а една част от тях дадоха живота си за свободата и щастието на своята родина.

Забележителен е случаят с летеца-разузнавач поручик Иван Иванов, на когото при изпълнение на разузнавателен полет противников снаряд откъсва дясната ръка до лакътя и част от лоста за управление на самолета. Волята на летеца преодолява острите болки и той, свит на кълбо в самолетната кабина, уловил остатъка от лоста с лявата си ръка успява да се добере до своето летище, носейки ценни данни.

Непосредствено след 9 септември 1944 година, под ръководството на Партията и народното правителство, с братската помощ на Съветския съюз бе извършена огромна работа за превъоръжаването на нашата авиация със съвременна летателна техника, за подготовката на предани на партията и народа авиационни кадри, за усвояване бойния опит на съветската авиация и за създаването на високобоеспособни военновъздушни сили. С голямо старание целият личен състав в авиацията изучава и овладява новата сложна авиационна техника, усъвършенства своето летателно майсторство, тактическата си и огнева подготовка и подобрява взаимодействието си с другите войски.

Расте броят на класните летци и специалисти. Все повече летци уверено управляват своите машини при сложни метеорологични условия нощем и денем. Високи успехи са постигнати и в упражненията за бойно използване на авиацията. Сред летците широко приложение намират редица патриотични почини и инициативи.

С чувство на особена национална гордост воините от военно-въздушните сили ще честват петдесет и втората годишнина от първия боен полет на български самолети. Денят на военновъздушните сили ние празнуваме в обстановка на упорита борба за изпълнение на историческите решения на Осмия конгрес на Българската комунистическа партия. За двадесет години нашата страна изправи мъжествена снага, възмогна се от беднотата и изостаналостта, превърна се в процъфтяваща индустриално-аграрна страна.

Воините от военновъздушните сили са горди, че се намират в дружното семейство на армиите от братските социалистически страни. Изпълнявайки своя интернационален дълг, те дават своя принос за защитата на световния мир, на делото на социализма и комунизма.

Нека бъде спокоен нашият народ – заявяват българските летци. – Ние денонощно ще бдим и не ще позволим враг да помрачи лазурното родно небе, да попречи на нашия решителен възход към комунизма.

Старши сержант И. Георгиев

Клетва за вярност към родината

В поделението с командир Василев е тържествен ден. Младите воини се вълнуват. С какъв трепет, с какво вълнение очакваха те деня на военната клетва. Дни наред младите бойци се обучаваха, минаха през първите трудности и изпитания, за да достигнат до този тържествен ден. В района е шумно. Има и гости – дошли са родителите и близките на бойците.

Настъпват тържествените минути. Над редиците прозвучава команда “Мирно!” Просторът се огласи от звуците на военния марш. Офицерът Василев прави преглед и поздравява бойците. Той произнесе слово за значението на военната клетва. Командирът изрази увереност, че воините ще пазят чисто и неопетнено своето звание, ще бъдат гранитна опора на народа и родината срещу всякаква агресия. След полагането на военната клетва от младите бойци и подписването на клетвените листове бяха поднесени приветствия от представители на Окръжния комитет на БКП и ДКМС.

От името на родителите говори бащата на редник Добрев, който призова младите бойци да се учат непрестанно, за да овладеят много добре сложната военна техника. А желанието на всички тях е по-скоро да получат писма от командирите, че синовете им са станали отличници по бойната и политическата подготовка.

Тържественото полагане на клетвата завърши с общо веселие, в което участваха бойци, командири, родители и гости.

Старши сержант И. Георгиев

С порива на смелите

Има хора, които не летят, но без които е невъзможен полетът на стоманените птици. Това са свързочниците, които запускат радиостанцията и дават зелена светлина на летеца да щурмува висините. Всеки устрем, всеки полет започва от оня момент, когато радиомеханикът включи захранването на радиостанцията, стрелките на уредите за измерване на напрежението се отклонят, спрат в границите на червените сектори и се чуе познатият вече шум.

... Ръководителят на полетите натиска трубката и подава командата... Разрешавам! Шумът се усилва, сребристата птица се устремява напред и се отделя от земята. Управлението се поема от командния пункт.

В тия минути на смелост, мъжество и героизъм радиомеханикът следи изправността на апаратурата и вслушвайки се в разговора, който се води между земята и небето, мислено и той лети. Така е при всяко излитане и кацане на самолета денем и нощем, при прости и сложни метеорологични условия.

За успешното изпълнение на летателните задачи, свързочникът е призван да осигурява непрекъснато действаща радиосвръзка.

Разгърнем ли дневника, който се намира в СКП с екипаж старшина Тонев, старши сержант Киряков и редник Яков ще видим, че след всеки полет са вписани само отлични оценки за работа на радиосредствата. Радиостанцията на старши сержант Димитров, винаги е в изправност и образцов вид. Дял за това имат сержант Велев и редник Петков.

... През летния период се състояха летателно-тактически учения при полеви условия. Свързочниците трябваше да осигурят радиосвръзка от две летища. Екипажите на старши сержантите Тодоров, Дикмев и Шопов благодарение на голямата тренираност дадоха отлична радиовръзка. Главен фактор за безотказната работа на радиосредствата бе качественото обслужване, поддържане и всекидневните прегледи, които се правеха на техниката. Отлично подготвен комунист, Димитров предава своя опит и знания на колегите си и войниците радиомеханици. В това отношение неговото трудолюбие и упоритост в работата бяха пример за подражание.

... Да се срещнем и със специалистите от УКВ взвод с командир старшина Петров. Те изпълниха показателите в социалистическото съревнование за изтеклата година и се наредиха на първо място. Командването заслужено им връчи почетното флагче “Взвод първенец в социалистическото съревнование”. Екипажите с началници Тонев, Димитров, Киряков, Дикмев и Шопов завоюваха званието “Отличен екипаж”. Свързочните средства през годината работиха безотказно и спомагаха за качественото изпълнение на летателните задачи. Осигурена е пълна взаимозаменяемост. Всеки от взвода работи еднакво добре на всички радиостанции.

Достигнатото не е предел. Във взвода все повече се разгаря пламъкът на благородното съревнование между отделните екипажи за осигуряване безотказна радиовръзка при летателно-бойната дейност на частта.

Разказахме ви накратко за живота на воините, първи помощници на летците, първи приятели на крилатите птици. Те не летят, но работят от сърце и душа, живеят с порива на смелите. На летците.

Командването и партийното бюро в технико-експлоатационната част на офицера Генчев реши да се чества “рожден ден” на подразделението. По случай 10-годишнината в просторния хангар бе уредена изложба на рационализаторските и техническите подобрения. Изложбата предизвика голям интерес. В чест на юбилея се състоя тържествено събрание, на което офицерът Генчев изнесе доклад. Ветераните-офицери – Вишински, Вълков, Йорданов и старшините Азманов, Костадинов и Будаков разказаха интересни епизоди от живота на колектива.

... В първите години условията са трудни. Регламентните прегледи се извършват на открито, няма достатъчно инструменти, без нито един стенд и измерителен уред. Задачите пред авиочастта налагат да се търсят пътища за оборудване на кабинети.

Сега е друго!

Построен е хангар. Всяка група си има обзаведена работилница. Успехите, които постигна технико-експлоатационната част, са плод на здравия сплотен колектив. Командването и партийната организация можаха да оглавят този колектив и да му вдъхнат вяра в трудните моменти за качествено извършване на регламентните прегледи.

ТЕЧ представлява дясната ръка на инженерно-авиационната служба. Рационализаторите тук се развиват добре и имат голямо поле за творчество. Досега са внедрени над 12 рационализации. Най-голям успех са постигнали офицерите Вълков, Андреев, Арсов и Вишински.

Честването на деня, в който бе заповядано да се създаде ТЕЧ, е начало на хубава традиция.

Старши сержант И. Георгиев, наш кореспондент

Още не е късно

С въвеждането на все по-нова свързочна техника на въоръжение се повишиха и изискванията към личния състав за нейното изучаване и обслужване. Измениха се нормите за присвояване на класна специалност. А съзнателното изпълнение на служебните задължения сега се измерва по броя на класните специалисти. От това, какъв е техният процент, се оценява боеспособността и боеготовността. Ето защо завоюването на това високо отличие е неотменна задача.

Трудността в подготовката на специалистите, радиотелеграфистите наложи да се вземат конкретни мерки, за да се подобри учебният процес.

Командването направи задълбочен анализ на работата на всеки кандидат за есенната сесия. Сержантският съвет свика събрание с всички сержанти и старшини, на което присъства офицерът Сертев. В доклада, изнесен от председателя на сержантския съвет старшина Тончев, бе дадена оценка за всеки специалист. Посочени бяха имената на някои другари, които на последния проверочен изпит се явиха с незадоволителна подготовка и отпаднаха още при приемането на радиограмите.

Изводът беше един: Още не е късно! Възможностите ни са далеч по-големи и ние сме в състояние да изпълним организационните указания. Трябва всеки да чувства лична отговорност. Да не се изчаква само на занятията и курсовете, които се организират, а да се направят лични планове за подготовка и самоподготовка. Да се насочат усилията към слабите звена в отделните дисциплини. При повишаване на скоростта на приемане в нормите за втори и първи клас някои радиотелеграфисти допускат грешки на сходните буквени знаци: “О” и “Ш”, “С” и “Х”, на цифрите “7” и “8”. Трябва да се тренира приемането на слух при по-слаба чуваемост на сигнала. За да се избягва умората на ръката, при предаването на ключ, да се тренира още отсега предаване на текстове по-продължително време. Повече усилия са необходими от специалистите, които се водят началници и помощници на радиостанциите с буквопечатаща свръзка.

Не трябва да се почива на стари знания и да изоставаме от техниката. Подготвени, ние ще можем да се освободим от чувството на страх и потиснатост пред изпитната сесия и по време на изпитите. Придобиването на класна специалност не е едно формално изпълнение на служебните задължения. То показва готовността ни да изпълняваме поставените задачи. Нужно е да се разбере, че класната специалност е въпрос не само на личен интерес, но и патриотичен дълг.

Сержантският съвет от нашето поделение излиза с призив в чест на IХ конгрес на БКП да се подготвим и да удвоим редиците на класните специалисти.

Старши сержант И. Георгиев, наш кореспондент

След изпитанието – победа

Подготовката за повишаване бойното майсторство на щурманите-насочвачи и придобиване на класна специалност в поделението на офицера Василев много месеци се водеше с голяма активност. Партийната група с отговорник другаря Кръстев бе свикана на открито събрание. Офицерът Марков направи анализ на подготовката. Обсъдени бяха индивидуалните възможности на всеки щурман. Изказаха се мнения и предложения. Дадени бяха партийни поръчения за подобряване на теоретическата подготовка и укрепване на практическите навици. Комунистите обещаха в чест на IХ конгрес на БКП всеки да повиши класната си специалност.

Напрежението беше голямо. Непрекъснато носене на бойно дежурство, полети денем и нощем в прости и сложни метеорологични условия, а трябваше и да се чете! През малкото свободно време всеки щурман разтваряше учебника, вземаше сметачната линийка и пергела. Преброените дни бързо свършиха. Дойде денят на проверката. Изпитната комисия застана около масата с алената покривка...

Стават щурманите и рапортуват: “Готов съм да докладвам... Отлично отговориха по всички дисциплини щурманите Марков и Пеев. Накрая комисията обявява: “Всички са усвоили материала отлично и добре – допускат се до практически изпит”.

... Започват прехватите. Едновременно насочване на три групи изтребители по три въздушни цели. Заданията са сложни, вълненията – големи. Ще се виждат ли целите на локатора непрекъснато. Ще може ли всеки щурман своевременно да разчете рубежите и да насочи летеца за незабавно откриване на целта.

Първи на практически изпит се явява щурманът-насочвач офицерът Пеев. Летците Наплатарски, Мазнев и Арабаджиев излитат. Щурманът следи целите, разчита рубежите и насочва прехващачите. Скоро от етера долитат гласове. В резултат на точните данни и разчети прехватите са осъществени в заповядания рубеж. Разликата е само от 2 – 5 км. Трябва да отбележим и успешното представяне на щурмана-насочвач офицера Косев, който преди две години на организираните състезания от ПВО и ВВС зае второ място, а през миналата година е първенец в частта. Днес той защити присвоеното му звание “щурман-насочвач първи клас”. Изпитът съвпадна с още едно събитие в живота му. Същия ден той бе приет за кандидат-член на БКП.

Отлични са прехватите и на щурманите Тонев и Кръстев. Радостно е, че комунистите са начело. Най-хубавият рапорт в дните пред IХ конгрес на БКП дават щурманите-насочвачи Пеев, Косев, Тонев и Петров, защитили успешно високото звание. Щурманът Марков повиши званието си от втори на първи клас, а Кръстев и Колев окичиха гърдите си с емблемата за втори клас.

Старши сержант И. Георгиев