Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент Лорънс Шапиро

Свързването към Интернет става все по-лесно с всеки из­минал месец. Ако днес си купите компютър, вероятно ще бъде готов за Интернет заедно с високоскоростен модем и пренастроен софтуер, който ще ви свърже с Интернет за по-малко от половин час. Ако вече имате компютър, ще ви е необходим високоскоростен модем, който да ви свърже чрез телефона с Интернет.

Но докато ви обяснявам как да се свържете с Интернет, което е извън обсега на тази книга, повярвайте ми, става де­тински лесно.

СВЪРЗВАНЕ С ДРУГИТЕ

Когато дъщеря ми отиде на летен лагер на деветгодишна възраст, вероятно съм й писал три или четири пъти за шест­те седмици, през които отсъстваше. Исках да й пиша пове­че, но аз работя усилено през лятото, и просто не усетих кога мина времето. Може би и тя ми е писала приблизител­но толкова пъти. Сега тя е на 19 и е далече, в колеж, но си кореспондираме почти всеки ден. Разликата ли? С елект­ронна поща.

Когато влизам сутрин в кабинета си, първо проверявам електронната си поща. Винаги има кратка бележка от Джесика. Пиша й един-два абзаца, като й отговарям на въпроси­те, пускам шеги, разказвам й за работата или пътуванията си. След това кликвам бутона „Отговори" и съобщението е изпратено на 300 мили за един миг. Джесика проверява по­щата си и ми отговаря след часовете, преди да се захване с вечерните си задължения.

Електронната поща, която някога се смяташе за студен и безличен начин на общуване, е най-обикновеният начин за свързване чрез Интернет и други подобни служби. И не са­мо родители и деца използват тази среда, но и учителите, за да изпращат съобщения на родителите за успеха на децата им, консултантите и психолозите, за да дават съвети, и кое­то е най-важно - децата си кореспондират с други деца с по­добни на техните интереси.

Най-популярният начин при по-големите деца и тийнейджъри е това, което те наричат „стаи за разговор", нещо като с „в живота на живо" електронна поща в реално време.

Хиляди такива стаи съществуват за деца и тийнейджъри, които си бъбрят за специфични неща поради общи интере­си или просто да общуват. В една такава стая от две до двай­сет и пет деца или тийнейджъри могат да си изпращат съоб­щения едно на друго. Компютърът показва по едно съобще­ние на екрана на всеки, когато нова личност влезе или на­пусне „стаята". Това са открити разговори, тъй като всеки чете това, което всеки казва, въпреки че частни разговори също могат да бъдат проведени, ако двете страни желаят.

За много деца и особено за юношите тези стаи са идеал­ният начин за общуване и посрещане на много от предизви­кателствата, подходящи за възрастта, които описах в Глава 14 и 15. Много юноши са привлечени от стаите за бърборе­не поради неочакваната изгода от общуване в киберпространството — анонимността. Когато общувате чрез Интер­нет, няма значение дали сте висок или нисък, дебел или слаб, бял, черен, лилав. В едно общество, в което външният вид е от такова значение, този електронен воал на невиди­мост улеснява децата и юношите да говорят за себе си -значение имат само думите и мислите.

В една статия на „Ю ЕС ЕЙ Тудей" как децата използват Интернет, Линдзи - седемнайсетгодишна - обяснява: „Това като че ли е някакъв алтернативен свят. Това е като да имаш голяма група приятели, но да не ги виждаш как изглеждат. Това е идеалът, за който всеки говори - не трябва да съдиш за човек по расата, възрастта или пола."

Други юноши разказват, че са били отблъснати в учили­ще заради облеклото или външния вид, но в киберпространството външните характеристики нямат никакво значение. Според петнайсетгодишния Уейн от Уинипег, Манитоаба, киберпространството може да бъде убежище за срамежли­ви юноши, които се чувстват отблъснати: „Преди да се включа, бях едно отчаяно дете. Израснах толкова много, за­щото имам възможност да говоря открито с хората. Всеки, който е включен, не мисли за възрастта или цвета на очите или кожата, или нещо друго. Те те виждат отвътре."

Възможността децата да говорят на други деца за общи проблеми или грижи (както болни деца участват в програмата на Шварцкопф и Спилбърг) е придала ново значение на концепцията за помощните групи. Има „стаи", свързани с Интернет, за деца с ниски възможности за учене, със смуще­ния във вниманието, осиновени деца и още много такива. В тези групи, които могат лесно да се открият чрез различни­те форуми на по-главните интернет-провайдъри, деца и юно­ши се срещат под мълчаливото наблюдение на системен опе­ратор и обменят идеи, изживявания и подкрепа. В Интернет има много групи като Ability On-Line Network, ръководена от д-р Арлет Льофебр, която свързва болни и деца с дефект из страната и света (http://www.ablelink.org ).

Според психолога Шери Търкл от Технологичния инсти­тут в Масачузец експлозивната популярност на електрон­ното общуване е обяснима, щом знаем, че юношеските го­дини са „време да се опитат нови неща", да експерименти­раш с индивидуалността и с идеи, да имаш страстни прия­телства. Няма друга среда, която да може така виртуозно да удовлетвори тези потребности и изисквания.

По-малките деца са привлечени силно от местата в Ин­тернет, които включват нещо повече от говорене. Има сто­тици, ако не и хиляди места, в които биха могли да се срещ­нат с други деца из целия свят за развлечения и игри, както и за образователни проекти и дори за обществена дейност. Тhe Computer Clubhouse @ The Computer Museum е място, където децата се навъртат и разработват свои проекти, включително със­тавяне на фамилно дърво и художествена галерия. Eart Force е организация от деца, които искат да работят заедно, за да спасят околната среда.

Възможностите за децата да се образоват по Интернет са почти неограничени. Според нашето разбиране за ЕК та­зи среда изглежда уникално приспособена към начините, по които децата обичат да учат. Когато пътуват из Уърлд Уайд Уеб, те автоматично започват сами да се учат. Обикновено започват оттам, където могат да открият връзка с популяр­ни детски сайтове, а също така проучват интересни места. Например Уаhооligans! (http://www.yahooligans.com) - детската версия на популярния сайт за възрастни Уаhоо! свър­зва децата с игри, образование, наука, спорт, новини, клу­бове, както и с „нови и свежи места".

Когато децата следват естествените си интереси, образо­вателната цел остава встрани. Имайки свободата да изслед­ват, те следват естественото си любопитство и въображе­ние и това, което откриват, е все по-вълнуващо. През след­ващите няколко години почти всяко популярно електронно място за деца ще ги обвърже чрез музика, анимация и инте­рактивни триизмерни светове.

Интернет неизбежно разкрива един нов свят за преподава­не на емоционални и социални умения, но все пак трябва да внимаваме за по-главните опасни дупки по информационна­та супермагистрала. За щастие вече се появиха бързи реше­ния, които да посрещнат най-сериозните проблеми на роди­телите.

Първата ни грижа, естествено, беше за безопасността на децата. Вестниците веднага побързаха да съобщят за деца, които са били подмамени извън домовете си от кореспонди­ращи си с тях по електронната поща или пък въвлечени в порнобизнеса. Във връзка с това различни софтуерни прог­рами като „Суber Раtrol“ помагат на родителите да блокират достъпа до специфични сайтове и да ги предпазят от търсе­не въз основа на конкретни думи. Нарастваща тенденция е компютърни браузъри като Майкрософт Интернет Експлорър да стават достъпни само чрез вградени скоростни и блокиращи системи.

След като се вземат мерки за безопасността и неприкос­новеността на личността, в по-голямата си част Интернет е може би много по-безопасно място от алеята в близкия парк и би трябвало да вземете подобни предпазни мерки в зави­симост от възрастта на вашето дете.

Вторият проблем е, че компютрите могат да предложат прекалено много от едно добро нещо. Вече са сформирани групи за „компютърно пристрастени" и някои се тревожат, че децата ще окачат бейзболните си ръкавици и ще изоста­вят велосипедите, за да станат роби на терминала. Но досе­га технологиите винаги са успявали да разрешават пробле­ми почти толкова бързо, колкото и са ги създали. Много програми като „Суbеr Patrol“ показват на екрана часовник, който позволява на родителите да ограничат достъпа до компютъра чрез код, който само те знаят. Когато времето, отпуснато за използване на компютъра, свърши, програма­та просто прекъсва.

Все пак нищо не може да замени родителския контрол. Специалистите съветват да седнете с децата пред компютъ­ра и да намерите подходящите сайтове за тях. В книгата си Детскоустойчив Итернет: Ръководство за родители за сигурен и безопасен он-лайн достъп Мат Карлсън предла­га да се споразумеете с вашите деца колко време могат да прекарат пред компютъра за работа, колко за игра, каква информация могат да вкарват (например децата не трябва да разгласяват своите имена и адреси без ваше знание) и ако е уместно, колко пари желаете да харчите за различен дос­тъп (някои сайтове имат такси).

Тъй като това е нов начин за взаимодействие между хо­рата, научете децата на етика при ползване на достъп (нап­ример използването на главни букви, когато пишеш на ня­кого, се смята за крещене). Покажете на децата как да се справят с неприятна ситуация, обсъдете какви истински опасности съществуват, докато са включени, и разгледайте други правила на поведение.

Вярвам, че най-голямата опасност за децата в Интернет е за онези, които нямат достъп до него. Единственият най-важен проблем, който компютърната революция може да причини, е, че деца, които се намират в неизгодно положе­ние или са изложени на някакъв риск, ще бъдат още повече изолирани от обществото.

Ако технологиите са достъпни само за семейства от средната и висшата класа, тогава ще се разширява пропаст­та по отношение на знанията, професионалните умения и дори неграмотността. Групи за защита на правата като „Партньорство за децата" смятат, че това може да бъде из­бегнато чрез съвместни сдружения между обществения и частния сектор, които да отделят известни доходи за поста­вяне на компютри в по-бедни училища, библиотеки и квар­тални центрове.

БЪДЕЩЕТО ЗА ВЪЗПИТАВАНЕ НА ДЕЦА С ВИСОК ЕК

Напоследък някой описа моя подход за преподаване на емо­ционална интелигентност на децата като поглед напред и на­зад едновременно. Все повече социолози, следящи настъпи­лите промени във възпитанието на детето през последните трийсет години, заключават, че независимо от най-добрите ни намерения, децата ни са по-зле от преди. Докато им да­ваме все повече, ние отделяме по-малко време, за да общу­ваме истински с тях. И докато се опитваме да повишим са­мочувствието на нашите деца чрез внимание и похвали, сме станали твърде отстъпчиви в дисциплината и очакваме твърде малко. Опитвайки се да създадем един Дисни-свят на невинност, не осъзнаваме, че стресът и безпокойството са толкова голяма част от човешките ни изживявания, кол­кото любовта и родителските грижи. Когато се стремим да елиминираме всяка пречка, лишаваме децата си от шанса да научат важни умения за справяне, за да посрещат предизви­кателствата и неизбежните разочарования, докато растат.

Не можем да върнем часовника назад, нито би трябвало. Уроците, които трябва да се учат от миналото, бледнеят в светлината на бъдещето, което очаква децата ни в следва­щия век. Технологичната революция, която се извършва се­га, ще формира живота на децата ни по начини, които едва ли можем да си представим - точно както хората от XIX век не са могли да предвидят как автомобилът, телефонът, теле­визията или откриването на антибиотиците ще влияят вър­ху всеки миг от нашия живот. Има едно нещо обаче, в ко­ето да сме сигурни - бъдещето ще бъде удивително, а възможностите за възпитание на емоционално интелигентни деца но нови и вълнуващи начини ще бъдат безкрайни. Ако научим уроците от миналото и прегърнем промените, които със сигурност ще настъпят в бъдещето, ще възпитаваме де­ца, които ще успеят през XXI век.

ВАЖНИ ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ С ЕК

• Интернет и други подобни услуги за включване откри­ват нови пътища за децата да учат и общуват. Напредъ­кът на технологиите по-скоро обединява, отколкото да изолира децата от другите хора, разчупвайки бариери и предразсъдъци.

• Въпреки че има някои защитни средства, на които роди­телите трябва да обръщат внимание, докато децата им са в киберпространството, предимствата на тази нова среда далеч натежават над проблемите.

• Най-сериозната опасност е за децата, които биха изоста­нали, ако нямат достъп до компютрите и новите техно­логии.