Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент Лорънс Шапиро


ВАЖНИ ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ С ЕК ЗА ЗАПОМНЯНЕ



бет17/19
Дата16.07.2016
өлшемі1.69 Mb.
#203522
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

ВАЖНИ ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ С ЕК ЗА ЗАПОМНЯНЕ

• Емоционалният контрол и особено контролирането на гнева и агресивността са най-често срещаните емоцио­нални проблеми при съвременните деца.

• От еволюционна гледна точка способността ни бързо да се разгневяваме и да се бием ожесточено е осигурило оцеляването ни като вид, но във време, когато 105 000 деца в САЩ редовно носят оръжие в училище, да даваш израз на яда си вече е опасна емоционална възможност.

• За щастие има много начини да стимулираме мислещата част на мозъка, за да помогнем на децата да потискат и контролират гнева си.

• Техниките за разрешаване на конфликти учат на умения за преговаряне и за посредничество и би трябвало да бъ­дат част от образованието на всяко дете.
Емоционално лечение на ума и тялото

Вероятно най-значителните пробиви в областта на емоцио­налната интелигентност са дошли от новото разбиране за целебната сила на емоционалния мозък. Новите техники са много по-различни от „терапевтичните разговори", които се опитват да помогнат на деца и юноши да се научат да гледат на проблемите си отвътре. Те разглеждат сериозните емоци­онални проблеми на децата от биохимична гледна точка. Например Меган Гънмър, психолог при университета в Минесота, казва, че при травма наред с очевидните физически реакции (повишаване на кръвното налягане и ускорен пулс) организмът отделя голямо количество от хормона кортизол, който нормално му помага да реагира на опасността. Голя­мото количество кортизол обаче може да доведе до времен­ни, а вероятно и до трайни увреждания на част от емоцио­налния мозък - хипокампуса, които се изразяват в пропус­ки в паметта, безпокойство и неспособност да се контроли­рат пристъпи на агресивност и импулсивност.

Още по-притесняващо е доказателството, че децата, из­ложени на продължителни травми, като малтретиране или пренебрежение, могат да получат постоянни увреждания на частта от мозъка, свързана със способността да се разреша­ват проблеми и с развитието на езика. Психиатърът Брус Пери от Медицинския колеж в Бейлър открива, че мозъчна­та кора на група от пренебрегвани деца е с 20% по-малка в сравнение с децата от контролната група. По-малката мо­зъчна кора води до по-ниски КИ и ЕК.

ИНТЕРВЕНЦИИ, КОИТО ЛЕКУВАТ МОЗЪКА

Някои наскоро усъвършенствани техники показват, че био­химичните увреждания на мозъка вследствие на травми мо­же да се излекуват чрез сравнително прости интервенции. Традиционно лечението на травми при малки деца се състои от игрова терапия, като на детето се разрешава да играе с разнообразни играчки, а терапевтът търпеливо наблюдава и отчита избора на предмети и начина, по който се използват. Предполага се, че в играта детето възпроизвежда аспекти от травмата и би могло да постигне контрол над болезнените емоционални спомени, като познавателният мозък намира словесен и смислов израз на тревожните внушения на емо­ционалния мозък, а детето увеличава психологическата дис­танция от първоначалната травма. При деца над 10 - 11 го­дини, които са големи, за да се изразяват чрез игри, се при­лага по-непосредствен контакт с терапевта, който предпис­ва семейна атмосфера с по-голяма грижа, за да могат под­растващите постепенно да се научат да се доверяват.

Въпреки че тези методи доказаха ефективността си при много деца и юноши, игровата терапия не е общодостъпна. Само около 20% от децата, които биха имали полза от нея, могат да получат необходимата им помощ. Игровата тера­пия обикновено се прилага от терапевти и консултанти с дългогодишна практика, а самото лечение може да продъл­жи от шест месеца до няколко години.

В последните години се използват познавателни и поведенчески техники, включващи много от „мислещите" уме­ния с ЕК, описани в Част III на тази книга, за да помогнат на децата, преживели различни травми. Тези техники, изг­лежда, спомагат да се намали емоционалното влияние на травмата и едновременно с това дават възможност на деца­та така да организират чувствата си, че да са под контрола на мислещата част на мозъка.

Терапевтичните игри са особено успешни при стимули­ране на мислещата част на мозъка, за да преодолее емоцио­налната травма. Например д-р Тони Кавано Джонсън, спе­циализиран в лечението на малтретирани деца, е разработил игра на карти, наречена „Хайде да поговорим за докосване­то", която се играе от професионални психотерапевти и де­ца, жертви на сексуално насилие. Той използва формата на прости игри като „Хайде на риба" или „Концентрация". Де­цата отговарят на преки въпроси за настоящите си чувства и за действителната травма, учейки се на начини да се спра­вят с нея и да се уверят, че тези събития няма да се повто­рят. Този откровен и директен подход изненадва и дори шо­кира много възрастни, но явно подобни игри привличат де­цата.

Детето може да стане нечувствително към емоционална­та травма, ако говори за нея открито и без да се срамува. Това стимулира промени в мислещата част на мозъка, кой­то съумява по-добре да организира и да разпръсне травмиращите емоционални спомени.

Самият формат на играта допринася за емоционалното лечение поради повторението, вложено в този вид игри. До­ри консултантите са изненадани, че травмираните деца чес­то молят да играят игрите отново и отново. Чрез повторе­нието се осигурява възможност за развитието на нови нер­вни пътища от мислещия към емоционалния мозък. Тера­певтичните игри от този вид са били използвани в разкъсва­ни от войни страни като Босна, Кувейт и Южна Африка, за да се помогне на децата да се справят с насилието в мина­лото и несигурността в бъдещето.



КАК ДА ПОМОГНЕТЕ НА ВАШЕТО ДЕТЕ ДА ПРЕОДОЛЕЕ ТРАВМАТА

Смята се за проява на благоразумие да потърсите незабавна професионална помощ, ако детето ви е преживяло сериозна травма, но често е трудно да се разбере какво означава „се­риозна" травма за детето. Някои деца се травмират от едно-единствено събитие - ако станат свидетели на насилие, ако останат без дом при ураган, наводнение, пожар или земетре­сение, ако почине някой от семейството или ако са лежали в болница. Други живеят в страни, където се води война, и ежедневно са изложени на бомбардировки и лишения и все още изглеждат относително издръжливи. Много професио­налисти смятат, че деца, малтретирани физически и сексуал­но, трябва непременно да бъдат лекувани от психиатър.

Ако детето ви е преживяло травмиращо събитие, най-ра­зумно е да прецените степента на емоционалното уврежда­не и да стимулирате неговите естествени защитни механиз­ми. Това може да се постигне чрез използването на бърз контролен списък на симптомите. Дори само един от симп­томите да продължи повече от месец след травмата, потър­сете професионална консултация.

Контролен лист за симптоми при деца, преживели травма

---------- Без видима причина детето изразява страх или безпокойство, което не е съществувало преди трав­мата.

---------- Детето страни от хората и проявява определени признаци на недоверие.

---------- Детето проявява гняв и агресивност до степен, непозната преди травмата.

---------- Детето има необичайно или странно поведение, включително тикове, заекване или особени мание­ри.

---------- Детето проявява постоянни признаци на депресия, като тъга, летаргия, раздразнителност или прекалена разпаленост (понякога депресираните деца имат поведение, противоположно на това, което наблюдаваме при депресирани възрастни.

---------- Детето изпитва чувство за вина и се самообвинява.

---------- Детето има прекомерни физически оплаквания, например болки в стомаха, главоболие или необяс­нима болка.

---------- Емоционално лечение на ума и тялото

---------- Детето изведнъж започва да проявява апатия към училището и училищната работа.

---------- Детето показва промени в навиците за спане и хранене.

---------- Детето проявява склонност към саморазрушение и/или към конфликти.

---------- Детето се държи „като бебе" и иска да гледат на него като на бебе.

Новите методи за лечение на травмирани деца чрез сти­мулиране на мислещата част на мозъка предполагат, че мо­жем да намалим дълготрайните ефекти от травмата, като се намесим незабавно след инцидента или най-много няколко седмици след това. Ето някои лесни техники, които можете да изпробвате:

Накарайте детето да говори за това, което се е случило. Може би чувствате, че трябва да го оставите на спокойс­твие, особено ако то не изглежда разстроено, но спокойс­твието в такива случаи е проява на шок. Зад привидното спокойствие може би се крие емоционално напрежение. Първоначално децата може да се разстроят, като ги при­нуждават да описват изживяното и се окачествяват чувс­твата им, но впоследствие това ще им помогне да превъз­могнат стреса и ще намали шанса да развият симптоми, свързани с травмата.

Накарайте детето да повтаря положителни изявления, ко­ито подсилват вярата му, че е преживяло травмата и мо­же да се справи с последиците от нея:

Аз съм добре и не съм засегнат от -----------(описване на травмата).

Мога да продължа живота си независимо от________ (описване на травмата).

Ако се наложи, мога да получа подкрепа от хора, които са загрижени за мен.

Помогнете на детето да осъзнае телесните признаци на мъката и отчаянието, като прави всекидневно „сканира­не" на тялото. Нека да направи мислен преглед на тяло­то си от главата надолу, като внимава за напрегнатост във врата, раменете, ръцете и краката.

Поощрявайте детето да прави всекидневно релаксиращи техники (описани на стр. 302 - 303). Това е особено важ­но, ако се оплаква от стрес, напрегнатост и безпокойст­во, но също така има значение при отделянето на биохи­мични вещества, свързани с емоционалното лечение. Ежедневните релаксиращи упражнения под наблюдение­то на грижовен родител са най-добрият начин за облек­чаване на бъдещи проблеми.

ПСИХОНЕВРОИМУНОЛОГИЯ: ЕДИН ЕМОЦИОНАЛЕН ПОДХОД, КОИТО МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ ДА СЕ ИЗЛЕКУВА ТЯЛОТО НА ВАШЕТО ДЕТЕ СЕГА И В БЪДЕШЕ

Нито един аспект на емоционалната интелигентност не е та­ка вълнуващ като постоянната еуфория около проучвания­та, показващи как можем да тренираме съзнанието си, за да предотвратим и преодолеем някаква болест. Многобройни изследвания и стотици анекдотични случаи са показали, че емоционалните и социалните умения могат да бъдат важни фактори за побеждаването дори на животозастрашаващи болести като рака и сърдечните заболявания. Ако тези све­дения се окажат дори отчасти верни, ще бъде неразумно да не научим децата на умения с ЕК, които един ден могат да удължат живота им. Това ново поле на проучвания върху оздравяващата сила на емоциите се нарича психоневроимунология или ПНИ. Става въпрос за изследване на връзките между ума и емоциите - централната, вегетативната нервна система и имунната система. Изследванията се основават на предпоставката, че умът може да произвежда химични вещества, които предпазват тялото от болести и в някои случаи дори могат да върнат процеса на болестта.

За да се разбере подтекстът на тази нова наука, като на­чало трябва да изоставим концепцията, че умът и тялото са две отделни неща и ще мислим за тях като една нервна сис­тема. Нервната система се състои не само от мозък, но и от гръбначен стълб, нервни клетки и нервни възли). След това се разделя на централна, периферна и вегетативна. Ако из­ползваме компютърната терминология, още от зората на съвременната медицина знаем за тази „хардуерна" система, но едва преди по-малко от десетилетие разбрахме, че има и втора, „софтуерна" система, или както я нарича пионерът в тази област д-р Кандис Пърт, „психосоматична комуника­тивна мрежа", която има голямо значение за емоционална­та интелигентност.

Тази химична система, състояща се от невропептиди (съединения, образувани от аминокиселинни остатъци) и техните рецептори, представлява биохимичното съотноше­ние на емоциите. Според д-р Пърт невропептидите и рецеп­торите се намират в тази част от мозъка, свързана с емоци­ите, и се изпращат от мозъка до тялото, за да му кажат как да реагира.

Пърт отбелязва, че всеки невропептид е като тухла, из­ползвана за построяване на една къща, „и може да се поста­ви в мазето или на тавана, има различни функции на различ­ни места, но това е една и съща тухла". Даден невропептид влиза в координация с целия организъм, за да удовлетвори една-единствена потребност.

Откриването на системата от емоционални биохимикали, състоящи се от невропептиди и техните рецептори, има вълнуващо приложение в предпазването и дори в лечението на болести. Въпреки че точните механизми за действието на тези биологични пратеници на емоциите все още не са изяс­нени, приложението им може да предизвика революция в западното разбиране за здравето.

Това, което изненадва учените, е, че много от уменията с ЕК, за които говорих, не само имат незабавен видим ефект, карайки едно дете да се чувства по-щастливо и по-успяващо, но биологичното им действие е с голямо и широкообхватно приложение. Вземете например уменията с ЕК за хумор и значението му за социалния успех на детето. Се­га учените откриват, че хуморът има голямо значение за имунната система и вероятно трябва да се предписва на вся­ко дете, за да бъде в добро здравословно състояние. Макар и да не е изненадващо откритието, че хуморът намалява стреса - отпуска мускулите, намалява усещането за болка и понижава кръвното налягане, - биохимичните промени, ко­ито изживяваме, когато се смеем, са направо поразителни. При експерименти, в които учените разказват шеги и показ­ват смешни филмчета на хора, беше установено, че хормо­ните, свързани със стреса, намаляват, а се повишават въз­лови аспекти на имунната система. Всъщност реакциите на имунната система на хумор, някои от които можеха да се измерят и на следващия ден, бяха особено впечатляващи. Беше регистрирано нарастване на:

• естествените клетки убийци, които атакуват вируси и тумори;

• Т-клетките, които организират имунната система на ор­ганизма;

• Антитялото имуноглобулин, което се бори с дихателни­те инфекции;

• Гама-интерферона - хормонът, който задейства имунна­та система, бори се с вирусите и регулира растежа на клетките.

• Б-клетките, които произвеждат антитела срещу вредни микроорганизми.

В резултат от тези открития в свещените коридори на медицината скоро може да започнат да отекват кикотене и бурен смях. Болницата „Мортън Плент" в Клиъруотър, Флорида, е в съседство с училище за клоуни, където ста­жантите медици обикалят коридорите в търсене на смях. В Центъра за борба с рака във Филаделфия един доброволец бута количка на смеха, в която двуметров клоун раздава комедийни филми, водни пистолетчета и възглавнички за за­меряне. Много педиатрични заведения често приемат клоу­ни и други комедианти, знаейки, че смехът и веселието мо­гат да бъдат сериозно лекарство. Според д-р Лий Верк, из­вестен търсач на хумор и здраве, „Хуморът не е алтерна­тивно лекарство. Това е истинско лекарство."

УМЕНИЯ С ЕК, КОИТО МОЖЕ ДА ПРЕПОДАДЕТЕ НА ВАШЕТО ДЕТЕ, ЗА ДА ПОВИШИТЕ ФИЗИЧЕСКОТО МУ ЗДРАВЕ

Разбирането на взаимната зависимост между ума и тялото ни помага да видим защо научаването на всяко умение с ЕК ще подпомогне децата физически и защо всичко, което по­мага на детето да бъде по-здраво, ще му помогне и емоцио­нално. Например научаването на детето на психологическо­то умение за самоуспокояване е важно средство да се спра­ви с широка гама от емоционални проблеми - от внезапно­то избухване до безпокойството от изпит и страха от куче­та. Всеки възрастен, загрижен да помогне на детето да се справи с трудни емоции, трябва да включи в усилията си ня­кои от упражненията за релаксация.



Релаксиращи техники

Релаксацията или техниките за самоуспокояване са едни от най-важните психологически умения, които детето ви може да научи. Освен че е противосредство при различни стресови ситуации, модерната релаксация може да накара деца, юноши и възрастни да се почувстват освежени, по-спокойни и по-бодри. Тези положителни „чувства" не се на­мират само в ума, но и в тялото. В класическата си книга Релаксираща реакция, която спомогна за пренасянето на ме­дитацията в заседателната зала, харвардският професор Хърбърт Бенсън обяснява, че релаксацията има незабавен ефект за намаляване на нуждите ни от кислород, тъй като повишава алфа-вълните в мозъка (свързани с творчество­то), намалява кръвния лактат (вещество, произведено от метаболизма на скелетните мускули и свързано с безпокойст­вото) и намалява ударите на сърцето.

Д-р Дийн Орниш, един по-нов защитник на ползата от релаксацията, я смята за един от петте основни компонента на вече прочутата му Програма за цял живот. Д-р Орниш показва как остро коронарно сърдечно заболяване може да бъде насочено в обратна посока, като се обърне внимание не само на психологическите, но и на физическите потреб­ности на пациента (другите компоненти са безмаслена дие­та, умерени упражнения, сеанси за отказване от пушене и емоционална подкрепа).



Много терапевти Вярват, че самоуспокояването е най-важното умение с ЕК, което може да бъде преподадено на децата. То не само помага при емоционалния контрол, но може и да стимулира имунната система и да предпазва децата от физически болести.
По време на обучението на релаксация детето ви ще стои спокойно в удобен фотьойл и бавно ще отпуска всеки мускул от тялото си, като обикновено се започва от центъ­ра на тялото, придвижвайки се навън (гръдните мускули, след това стомашните, мускулите на гърба, ръцете, краката, дланите, стъпалата и т. н.). Докато детето отпуска всяка група от мускули, инструктирайте го да диша дълбоко и бавно и да си представя, че е на познато тихо и спокойно място - все едно че лежи на поляна с трева и гледа облаци­те.

Използвайте всички сетива. Описанието на хладния бриз, мириса на тревата и усещането за роса върху кожата помага на детето да отвлече вниманието си от ежедневните грижи и да отпусне тялото си в отпочиваща поза.

След няколко седмици упражнения децата над десет го­дини трябва да могат да използват това умение веднага щом почувстват, че тялото им започва да реагира на стрес или някакво нежелано емоционално състояние.

Намаляване на последиците от стреса

Все повече хора стават емоционални жертви на стресо­вите фактори в съвременния живот, и все пак ние не учим нашите деца колко важно е да се справят със стреса. В кни­гата си Отвъд прозак Майкъл Нордън пише:

„За нещастие сега, когато повече толерираме стреса, мо­зъците ни по-трудно се справят с него. Фактите показват, че плащаме тежък данък на съвременния начин на живот и не­естествената заобикаляща среда. Начинът, по който спим, ядем и дори въздухът, който дишаме, водят до същата диаг­ноза: отслабване на серотонина - неврохимично вещество, защитаващо ни от стреса, което трябваше да бъде подпо­могнато от препарата прозак. В известен смисъл начинът ни на живот е причина да страдаме от „недостиг на прозак" и още по-точно, от недостиг на серотонин."

Нордън продължава да възхвалява ролята на серотони­на, който като други невромедиатори има различни функ­ции на различни места из тялото в зависимост от мястото на рецептора. Учените са открили поне 12 рецептора, които реагират на серотонина. Тези места са свързани с различни положителни въздействия - от регулиране на такива важни функции като температурата и кръвното налягане до конт­ролиране на психологическите импулси и потискане на без­покойството.

Д-р Нордън е убеден, че много емоционални проблеми са причинени от липсата на серотонин, но бърза да добави, че това не означава всеки да взима прозак. Той отбелязва по-скоро, че има много естествени пътища за увеличаване производството на серотонин в организма, сред които са:

• Увеличаване на упражненията (90 минути енергични уп­ражнения могат да увеличат три пъти количеството на серотонина в мозъка).

• Нискокалорична и лишена от мазнини храна с не повече от пет часа между храненията (освен по време на сън).

• Излагане на повече слънчева светлина през зимата.

• Достатъчно сън (лишаването от сън може да причини до 20% намаляване на серотонина в мозъка).

Начинът на живот на вашето дете ще увеличи ли способ­ността му да произвежда биохимични вещества, необходи­ми за емоционалното му благоразположение, социален ус­пех и дори физическо здраве?

Благоразумието ни казва, че здравото тяло води до здрав ум и все пак съвременният живот ни е отвел отвъд съвети­те на разума. С прекаленото гледане на телевизия, недоста­тъчните физически упражнения и консумирането на прека­лено калорични храни и мазнини, трябва ли да бъдем наис­тина изненадани, че сме застанали с лице към криза в пси­хичното здраве на нашите деца? Парадоксално е, че дори и да гледаме към бъдещето на научните изследвания, които ще ни помогнат да възпитаме дете с висок емоционален ко­ефициент, ние знаем, че много от максимите на миналото все пак са верни, както и максимата на Бен Франклин „Рано лягай, рано ставай - и ще станеш богат, здрав и мъдър." Но ще можем ли да приложим уроците от миналото към бъде­щето на децата в новото хилядолетие? Ще продължим ли да позволяваме маратонът ни към прогреса да взима емоцио­нален данък от нашите деца?

В следващата глава ще видим как технологиите могат да помогнат да научите детето си на различни умения с ЕК, до­ри когато се грижите да създадете по-разумен начин на жи­вот, в който да отглеждате децата си.



ВАЖНИ ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ С ЕК

• Лечебната сила на нашия мозък е почти безгранична.

• Новите изследвания показват, че децата могат да се на­учат на различни форми на физическо и психическо ле­чение чрез стимулиране на специфични биохимични ве­щества, произведени в мозъка.

• Създаването на начин на живот, който заздравява имун­ната система на организма на децата, ще им помогне се­га и десетилетия напред.



ЧАСТ 8

Компютри и ЕК: една изненадващо добра комбинация

Намираме се в центъра на истинска революция по отношение на начина на възпитаване на децата и ед­ва сега започваме да разбираме как това може да им се отрази, когато ще са възрастни. В книгата си Посткапиталистическото общество Питър Аракър пише: „На всеки неколкостотин години в западната исто­рия се извършва рязка трансформация. За няколко кратки десетилетия обществото се преустрои, преустроиха се възгледите му за света, за основни­те ценности, за социалната и политическата структура, за изкуствата и възловите институции... А хо­рата, родени тогава, дори не можеха да си предста­вят света, в който бяха родени родителите им."

Трудно е да се повярва, но само преди едно десе­тилетие социолозите оплакваха навлизането и не­забавната популярност на електронните игри ка­то „Нинтендо", страхувайки се, че пристрастеността към тази нова форма на развлечение ще отнеме на децата простата радост да си подхвър­лят топка или да строят крепости в снега. По то­ва време само няколко мечтатели биха могли да видят как същата технология ще се използва за пре­подаване математика и умения за четене, как цяла енциклопедия ще се събере в диск, тънък колкото пени, или пък деца, разпръснати по различни краища на страната, ще могат да се съберат чрез тази дигитална медия.

Въпреки че обществото на психолозите все още като че ли се въздържа да използва компютри­те като допълнително лечение, а още по-малко се препоръчват компютърни дейности за деца вкъщи, трудно е да се отрекат възможностите на ком­пютрите за напредъка в емоционалното и социал­ното развитие на децата. С бързото усъвършенс­тване на технологиите единствените спирачки са в нашето въображение.

Що се отнася до технологиите, много родите­ли често изпреварват учители и детски терапев­ти, които се противопоставят на тази, наречена от тях студена и безчувствена медия. Но с компю­тър почти на всеки две семейства и с нарастващия брой на обществени библиотеки, предлагащи връз­ка с Интернет, мнозинството от американските деца скоро ще има достъп до поразително количес­тво технологичен прогрес. Неговото значение за благополучието на американските деца не може да се надцени. В предизборната кампания на президен­та Клинтън през 1996 г. достъпът до Интернет бе включен като една от трите най-важни образо­вателни цели (другите са всеобща грамотност за осемгодишните деца и възможност за образование в колеж за всеки 18-годишен юноша).

В тази част на книгата ще хвърля светлина вър­ху някои от начините, по които могат да се изпол­зват компютрите за преподаване на много от уме­нията с ЕК, вече дискутирани в тази книга, и как това може да стане по-бързо, по-ефективно и с по-малко разходи, отколкото изобщо бихме могли да си представим.



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет