Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент Лорънс Шапиро


КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ (И ДА НЕ НАПРАВИТЕ), ЗА ДА ПОМОГНЕТЕ НА ДЕТЕТО ДА НАМЕРИ ПРИЯТЕЛИ



бет12/19
Дата16.07.2016
өлшемі1.69 Mb.
#203522
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   19

КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ (И ДА НЕ НАПРАВИТЕ), ЗА ДА ПОМОГНЕТЕ НА ДЕТЕТО ДА НАМЕРИ ПРИЯТЕЛИ

Нашата ролята в изграждането на приятелствата на децата ни може и да се преувеличи; все пак често сме объркани какво трябва и какво не трябва да правим. Щом веднъж раз­берете, че приятелите удовлетворяват различни потребнос­ти в различните възрасти, ще можете да определяте по-лес­но ролята ви при преподаване на умения за приятелство.



Егоцентричният стадий

Важно е за по-малките деца и онези, които са затворени в себе си и имат склонност да се изолират социално, да се планират дейности, при които ще бъдат с деца с подобни проблеми или с еднакви интереси. Първоначално важното е не как общуват децата помежду си, а че имат възможност да го правят. Достатъчно е само да гледат заедно анимационни филми - това може да се окаже важно взаимно изживяване, което ще постави основите на по-нататъшно социално раз­витие.

Ако сте единствен родител, по-разумно е да устоите на же­ланието си да прекарвате твърде много време сам с вашите де­ца през уикенда или училищните ваканции. Когато станат уче­ници, те са готови да отдават емоционална енергия на връст­ниците си. За тях е вредно да играят ролята на ваш компаньон.

Стадият „Задоволяване на потребности"

Щом детето започне да се радва на компанията на други деца, важно е да подчертаете ценността на приятелите.

Отнесете се сериозно към приятелствата на детето и го поощрявайте да ви разказва за изживяванията си. Важно е да не омаловажавате положителните му чувства към друго дете, дори и да имате някакви опасения. Избягвайте да за­силвате отрицателното мнение на детето за други деца, до­ри ако го тормозят или са грубияни. Не се поддавайте на из­кушението да се присъедините към оплакванията на детето от негови съученици - това ще засили социалната му изола­ция. Просто бъдете добър слушател.

Важно е да сте добър пример за децата. Как те ще разви­ят положителни и удовлетворяващи ги приятелства, ако вие самите не отделяте време за приятели в живота си? Често говорете на децата за приятелите си, какво правите с тях и защо са важни за вас. Включете децата в дейности с ваши приятели, за да видят, че се разбирате с тях и колко много означава приятелството им за вас.



Стадият на взаимност

През този стадий много родители чувстват, че са били сведени до ролята на шофьор, организатор на партита и банков касиер (само за теглене на суми). Може дори да се почувствате като неуместен наблюдател на социалния жи­вот на децата си, но всъщност вашето присъствие и подкре­па им дават чувство за безопасност и сигурност, докато те изследват взаимните отстъпки в отношенията си с други де­ца. В тази възраст децата могат да се възползват от позна­нията и опита си, докато изучават както радостите, така и тъгата от едно дълго приятелство.

Ако детето има трудности с приятелите си, може би трябва да му разкажете случаи от своя опит. Но както и в предишния стадий, не коментирайте чувствата си за прияте­лите на вашето дете и избягвайте да давате съвети. Позво­лете на малчугана да стане търпелив, да понася болката, ко­ято неизбежно идва при всяко близко приятелство, и сам да вземе решение как да овладява отрицателните емоции и из­живявания. Дали детето ще реши да продължи това прия­телство, или ще се откаже и ще намери нови приятели, за­виси само от него. Единственият грешен избор е да обърне гръб на връстниците си и да се изолира социално.

И тъй като този етап включва първата истинска размяна на идеи и чувства, нормално е децата да имат трудности. Ако детето няма успех при общуване с други деца, дори и след няколко опита, бихте могли да го запознаете със спе­цифичните дейности за сприятеляване. Например като наб­людавате проява на приятелство във филми, изтъкнете как точно всяко умение е било използвано, за да накарате деца­та да търсят приятели. Ако детето ви се сприятелява труд­но, много полезно ще бъде да репетирате различни ситуа­ции и да играете с кукли или малки фигурки. Може да изиг­равате пет- до десетминутни пиеси, като подготвяте различ­ни начини за разрешаване на междуличностни проблеми. Тази методика е много ефективна с деца, които могат да раз­говарят за предишни социални успехи и проблеми.



Стадий на интимност

През времето, когато детето започне да изживява интим­ни приятелства, ролята ви вече е на водач. Установете ограничения, подходящи за възрастта, посочете ценностите и поощрете личностното и междуличностното развитие. Без съмнение, както и при другите стадии в живота на детето, ще изживеете смесица от чувства на облекчение и тъга по­ради все по-намаляващата ви роля в неговия свят. Но това е подходящо и за вашата възраст!



ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ С ЕК ЗА ЗАПОМНЯНЕ

• Да има „най-добър" приятел е важен еволюционен мо­мент за детето, който може да окаже влияние върху вза­имоотношенията му като юноша и възрастен.

• След като не можете да принудите детето си да бъде с други деца, може да му покажете с личния си пример важното влияние на приятелите в живота ви.

• Уверете се, че децата ви имат подходящи за възрастта възможности, за да усвоят уменията за сприятеляване.



Изпълняване на дейности в група

След като детето се е научило да се сприятелява индивиду­ално, способността да се присъединява и участва в групи от връстници от един и същи пол е втората по важност опора, за да изгради солидни социални взаимоотношения. На около три - четиригодишна възраст децата обичат да бъдат в ком­пания с други малчугани, макар че все още предпочитат да играят с едно дете. Въпреки че първоначално децата играят с връстници от двата пола, към четири-пет години започват да показват предпочитание към групи от един и същи пол.

Към шест-седем години децата започват да оценяват как приобщаването им към някоя група повишава увереността и чувството им за принадлежност. Въпреки че те проявяват силно чувство на лоялност към групата - „моят клас", „мо­ят баскетболен отбор" или „моят скаутски отряд от момиче­та" - все още тези групи са организирани и определени из­ключително от възрастни. Тъй като децата обикновено тър­сят партньори за игра между връстниците си, чувството за принадлежност към дадена група може да придобие същото социално значение, както и семейството. Децата, премести­ли се в друг квартал, обикновено изживяват около тримесе­чен пробен период в тези определени от възрастните групи, преди да станат пълноправни членове на групата. След то­зи период те са приети като членове с еднакъв статус.

Когато децата станат на седем-осем години, започват са­ми да определят групите от свои връстници. Тези групи най-често са аналогични (ако не пародират) на онези, които те виждат в света на възрастните.

Първоначално структурата на групата е много по-важна от нейните функции. Обикновено децата образуват тайни клубове с изключителната цел да определят кой може и кой не да принадлежи към тях. В тези клубове често се обръща прекалено много внимание на избора на президент, вицепрезидент и други членове на ръководството и на програмата за срещи, правила и ритуали. И когато структурата на групата вече е формирана (ако това изобщо стане), децата не намират реална причина да се срещат и често се прехвър­лят на други дейности.

Между девет и дванайсет години да действат по групи става приоритетен интерес за децата. Сега групите са изк­лючително от един и същи пол и, разбира се, най-често об­съжданата тема е другият пол. Групите в тази възраст и в юношеството се характеризират със силен натиск за подчи­нение - натиск, който често е тънко прикритие за най-жес­токите форми на отлъчване от обществото.

Вземете за пример следния разговор, който дочух в мес­тната закусвалня. Когато седнах пред купичка със супа от бамя, забелязах три десетгодишни момичета. Предположих, че са тук, за да се насладят на топлата супа в този мразовит зимен ден. Дори не подозирах, че съм съвсем наблизо до комитета на клуба „Пънкарите вън". Той е сформиран и на­именуван с експресната цел да държи настрана от клуба мо­мичета, които се обличат като пънкари. Ето малък откъс от обширния разговор:

Момиче 1: Видя ли Марти в петък? Отврат! Боже, тя е ця­ло прасе.

Момиче 2: Знам я. Гадна е. По цяла седмица не си мие коса­та.

Момиче 1: За кого се мисли, че се облича така? Не мисли ли, че е нагла? Прилича ми на мръсна наркоман­ка.

Момиче 3: (Кикотейки се) Сигурно е такава! Бас държа, че се друса с наркоманите от Саут стрийт или нещо такова и след това така се дрогира, че заспива с дрехите и идва на училище пак с тях. След това отново се друса и бърка по кофите да намери не­що за ядене, прибира се вкъщи и пак си ляга с дрехи...

Момиче 2: Да бе, колко е гадно...

Момиче 1: Аха, а видяхте ли какво носеше Шарън минала­та седмица?

И така нататък...

Слушах този разговор със смесени чувства. Съчувствах на момичето, което осмиваха. Чудех се дали тя наистина бе­ше социален аутсайдер, или всичко това бяха само приказ­ки. Във всеки случай изпитах облекчение, че вече съм по­раснал.

КАК ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ИЗОЛИРАНЕ ОТ ГРУПА

Да бъдеш изолиран от група връстници може би е едно от най-болезнените изживявания. Когато попитат възрастните дали детството им е било „щастливо" или „нещастно", бла­госклонното отношение или отхвърлянето на връстниците е сред най-определящите фактори.

Да бъдеш отхвърлен от ползващата се с популярност група вероятно е също толкова болезнено за днешните де­ца, колкото е било и за вас, но за щастие днес положени­ето се е променило в някои отношения. Ако децата не могат да се впишат в доминиращата група (по-нахаканите деца), обикновено в училището има още няколко групи, в които те могат да участват и да се радват на висок социален статус. Благодарение на феноменалния успех на Бил Гейтс и други мултимилионери в сферата на компютърните загадки за деца, дори и еднократно спечелилите участници добиват из­вестно социално положение.

Има два вида деца, които изпитват трудност да се присъ­единят към група връстници: едните са отстранени времен­но, но впоследствие отново са приети в рамките на една година; другите са отхвърлени поради някакво забелязано „характерно” различие и те изживяват по-продължително изолиране от година и повече.

Децата от първата група обикновено се възприемат като аутсайдери, защото идват от друго училище, от друг квар­тал, или са отхвърлени временно поради някаква физическа или интелектуална разлика. В продължение на една година тези деца постепенно се приобщават, а различията им дори могат да се възприемат като силни качества. Но за децата, отхвърлени за повече от година, се смята, че притежават не­подлежащи на промяна черти, което ги прави неприемливи за връстниците им. Обикновено те попадат в една от двете крайности - или са прекалено вглъбени в себе си, или имат прекомерен интерес към други личности; в първия случай са силно затворени в себе си и болезнено срамежливи, а във втория стават агресивни, свадливи, прекомерно амбициоз­ни, взискателни и доминиращи.

Ако не се помогне на децата, отхвърлени за изявени раз­личия в характера, обикновено с напредването на възраст­та те достигат до още по-големи крайности. Едно затворено в себе си момиче може с дни да не излезе от стаята си, да откаже да говори със съучениците си и дори с учителите си и когато настъпи пубертетът, съществува голям риск от тежка депресия и дори от самоубийство. Едно момче, възп­риемано като прекалено агресивно на седем-осемгодишна възраст, когато стане на десет-единайсет, може да бъде описано като антисоциално. И докато едно агресивно мом­че възмъжава физически, другите деца, дори и възрастните, могат да го възприемат като заплаха. То се изолира и може да стане мрачно, често прекалено обладано от фантазии, склонно към насилие и отмъстителност. А може да намери и група юноши, които споделят неговото предразположение към антисоциални дейности.

За социално отхвърленото дете, независимо от причина­та, вероятността да не завърши колежа точно преди да се дипломира е от два до осем пъти по-голяма, също така съ­ществува статистическа вероятност да бъде арестувано за някакво правонарушение и/или да стане хроничен алкохо­лик или наркоман.
КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИТЕ, АКО ДЕТЕТО ВИ ИМА ТРУДНОСТИ В ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО КЪМ ГРУПА ОТ ВРЪСТНИЦИ

Ако детето ви изпитва трудности да си намери приятели, не­зависимо дали е поради временни субективни причини, или поради някои черти от характера му, вие може да се почув­ствате толкова наранен и безпомощен, колкото е и то. Дори можете да се отъждествите с изолацията на детето си, като разделите света на „нас" и „тях".

Тази позиция на „ти и аз срещу целия свят" първоначал­но може да ви накара да се почувствате по-добре и детето дори може да откликне с чувство на облекчение и по-малко безпокойство. Но тези приятни чувства са кратковременни, защото детето не може се справи с изолацията на връстни­ците си, ако не се научи да общува успешно в група. Дори това да противоречи на най-основните родителски инстинк­ти, от съществено значение е вие да не подсилвате чувство­то му за поражение и социален провал - по-скоро бъдете съпричастни и му помогнете да усвои уменията с ЕК, които са му необходими, за да се присъедини и успешно да се сра­боти в група от връстници. Ето някои специфични предло­жения как да подкрепите детето си, ако то изживява социал­но пренебрежение и изолиране.

Действайте като образцов родител за детето, като участвате във ваши групи

Никога няма да злоупотребите с влиянието, което имате върху децата си, ако просто им бъдете за пример. Ако вече не участвате в различни групи за възрастни, помислете си за положителните ефекти от подобна активност както вър­ху вас, така и върху вашето дете. Има значение, ако децата ви разберат стойността на тези групи за вас. Детето, което наблюдава вълнението на баща си, когато ходи на трени­ровки, вижда колко е приятно на баща му да се разхожда с фланелка на отбора си из къщи. Ако детето присъства на някои от мачовете на баща си, очевидно ще бъде повлияно от този важен аспект от живота му. От друга страна, баща­та, който неохотно е станал член на родителския комитет, оплаква се от честите събрания и мърмори колко невежи са другите родители, очевидно ще предаде на детето си отри­цателно впечатление за групите, независимо че е станал член на родителския комитет с цел да покаже, че е заинте­ресован родител.

Разбира се, най-добрият начин да дадете пример за цен­ността на групите е да участвате заедно с детето си в таки­ва групи. Във Филаделфия има чудесна традиция квартал­ните клубове да маршируват заедно всяка година на Ново­годишния парад на коледарите. Членовете на клуба, които често включват няколко поколения семейства, почти през цялата година правят костюми, репетират музикални и комедийни сценки, забавлявайки се заедно. За хиляди хора във Филаделфия тези клубове формират цялостна социална мрежа, която има почти толкова голямо значение, колкото и техните семейства.

Поощрявайте детето си да изпробва различни групови роли в рамките на семейната „група"

Първата група, от която вашето дете ще получи житейс­ки опит, е семейството. Независимо че има голяма разлика между семейството и групата от връстници, семейството може да му послужи като двигател, за да се научи на групо­ви умения, без да се страхува, че може да бъде отлъчено. Семейните събрания са мястото, където вие действате като обособена група и на децата се предоставя отлична възмож­ност да практикуват различни роли. Например, когато се планират семейните ваканции, трябва да се даде възмож­ност на детето да изрази мнението си и то да бъде обсъде­но. Друг такъв момент може би е планирането на неделен следобед, когато на децата трябва да се предостави лидерс­ката роля, да се изслушат мненията на другите и след това да се гласува и да се вземе решение. Важно е семейните събрания да се провеждат редовно - най-добре веднъж седмично, за да се учат децата на групови умения. Ако се про­веждат само в критична ситуация, когато страстите са наго­рещени, вероятността децата да извлекат полза от чувство­то за принадлежност и действането в група е много по-мал­ка.



Поощрявайте децата да се включват в различни специфични групи, съставени от деца като тях

Когато децата станат на седем-осем години, поощрете ги да се присъединят към възможно най-много различни групи от връстници. Защото, ако изисквате от тях да участват са­мо в големи групи - като скаутските за момчета и момиче­та, изследванията показват, че деца, които изживяват соци­ална изолация в училище, рядко имат успех в тези групи. Деца, които имат проблеми в групи с неопределен състав, имат по-големи шансове да успеят в по-тясно специализи­рани групи, базиращи се на определени умения, интереси, общностна ориентация и/или обществени задължения. Тези тематично насочени групи е по-вероятно да включват деца с индивидуалност, интереси и социални умения, подобни на вашето дете. Ето някои типични групи, които биха заинте­ресували децата:



Групи, ориентирани към умения

Отбори по атлетика

Състави и оркестри

Компютърни клубове

Театрални групи

Танцови трупи

Клубове по изкуство

Групи по интереси

Хоби-клуб

Природно ориентирани групи

Спонтанни клубове по атлетика (като клуб по колоезде­не)

Класове, спонсорирани от музеи в областта на изкуство­то и науката

Младежки религиозни групи



Групи в служба на общината

Групи за почистване на квартала

Групи, свързани с организации на възрастни за общест­вена дейност

И тъй като повечето подобни групи се срещат в местно­то училище, църква или общински център, точно там ще от­криете техни списъци.




Първите детски групи са по-загрижени за формата, отколкото за съдържанието, но те са важни за приучване на децата на умения за цял живот, високо ценени на работ­ното място.

Търсете специализирани групи, обучаващи в социални умения деца с необичайни социални проблеми

Деца, които имат големи трудности да се приобщават към група, често са лишени от социалните умения, дискути­рани в предишната глава. Ето защо, когато са станали на осем - девет години, могат да усвоят тези умения само ако се обучават с връстници. Много училища имат програми за обучение, съставени да помогнат на децата да развият по-силна социална чувствителност и усещане за това как пове­дението им се отразява на другите. Тези групи са ръководе­ни от обучени преподаватели и следват систематична прог­рама за изграждане на умения с продължителност най-мал­ко двайсет сесии, в която се набляга на приложението на уменията извън групата в една по-широка училищна обста­новка.

Психологът Дейвид Гавърмонт подчертава, че групите, обучаващи се на социални умения, би трябвало да използ­ват разнообразни ситуации от реалния живот и да включват между сесиите самоконтролираща се домашна работа. Самоконтролиращата се форма, както е показано по-долу, изисква от децата да работят по много специфични умения, като записват какво се случва и измерват своя успех. След това резултатите се обсъждат на официална сесия.

Домашна работа за социални умения

Вашето име

Дата --------------------------- Време-----------------------

Дейност


Уменията, по които работите (попълнете преди дей­ността и отметнете подточките след дейността)

Подточки Отметнете, когато са изпълнени

А. ---------------------------

Б. ---------------------------

В. ---------------------------

Г... ---------------------------

Кой е включен?



Имена Възраст

Какво се случи?

Преценете следното по скалата от I до 5 (I = много малко, 5 = много)

А --------------------------- Аз се забавлявах

Б. --------------------------- Аз се почувствах част от групата

В. --------------------------- Аз използвах нови социални умения

Г. --------------------------- Аз (бих) искам да направя това отново
Какво научихте, така че да можете да правите нещо раз­лично от досега?

--------------------------- ---------------------------

Какво ще направите за следващата предложена ви задача?

--------------------------- ---------------------------


Гавърмонт подчертава и значението на сесиите, следва­щи официалната програма. Те помагат на децата да говорят за нови проблеми, които биха могли да възникнат, както и за постоянните трудности. Освен това осигуряват и по-про­дължителен контакт с предишните членове на групата. Програмирането на тези по-късни сесии на две, четири и осем седмици след официалния край на групите ще помогне на децата да очакват един по-продължителен прогрес и да бъдат отговорни за постигането му.

Този вид групи за обучаване в социални умения са необ­ходими само ако детето ви се чувства изолирано дори и след като сте положили максимални усилия да му помогне­те да си намери приятели. Говорете с училищния психолог да намерите подходящо разрешение.



ВАЖНО И ХАРАКТЕРНО ЗА ЗАПОМНЯНЕ

• Разбирателството с група от връстници е важен момент от развитието, който може да окаже влияние върху вза­имоотношенията на детето ви като юноша и възрастен.

• Ако не можете да принудите детето си да играе с други деца, бихте могли да му покажете важната роля на гру­пата във вашия живот.

• Осигурете на детето си подходящи за възрастта и инте­ресите му добри възможности, за да придобие умения в група от негови връстници.


Добрите обноски имат голямо значение

Способността на децата ви да се разбират с възрастни и особено с авторитетни личности е важен аспект от тяхното социално развитие и високо ценена черта на ЕК. Но за раз­лика от родителите в повечето страни американците не изг­леждат особено загрижени да научат децата си на добри ма­ниери или дори на уважение към възрастните. Това е факт, независимо че родителите признават значението на добри­те обноски и обичат деца, които са учтиви, разумни и проя­вяват „изискани маниери в обществото".

Като нация ние имаме исторически двойствено отноше­ние към добрите маниери. От една страна, голямата ни то­лерантност към невъзпитаните деца като че ли е част от ис­торическото ни наследство. Нима нашите предци, основателите на Америка, не са били нахакани и зли британски „че­да" с небрежен външен вид, които предизвикателно са се изправили срещу аристократичния и префинен крал Джордж III? Опитайте се да назовете поне един американс­ки народен герой, известен с доброто си поведение. Даниел Буун? Каламити Джейн? Теди Рузвелт? Амилия Иърхарт? Ние си харесваме героите такива каквито са - с груби мани­ери, говорещи смело това, което мислят, честни и етични, но в същото време безочливи и нахакани, дори леко прили­чащи на мошеници. Благовъзпитан ли? Самият термин по­добава повече на някое мамино синче.

И все пак не можем да не откликнем положително на ед­но дете, което ни поздравява учтиво, търпеливо седи и чака да му дойде реда, за да говори. Не можем да не реагираме отрицателно на детето, което пренебрегва поздрава ни, под­скача нагоре-надолу на чина и хленчи, когато не е център на внимание. Добрите маниери наистина имат значение - по­вече, отколкото много от нас имат желание да го признаят. При едно допитване на общественото мнение през февруа­ри 1996, проведено от „Ю Ес Нюз енд Уърлд Рипорт", де­вет от десет американци казват, че липсата на социална благовъзпитаност е станала сериозен проблем в страната, а 78% казват, че през последните 10 години добрите маниери са се влошили сериозно. Над 80% от запитаните чувстват, че липсата на възпитание е симптом на много по-сериозно заболяване, което до голяма степен допринася за нараства­нето на насилието - пример за ерозирането на нашите цен­ности и фактор за разединяване на нацията като цяло. И въпреки че знаем голямото значение на добрите маниери, най-малкото, което можем да направим, е да научим децата си на най-елементарна етика. Много съвременни деца са не­учтиви към родителите си, отнасят се с неуважение към учителите си и са груби към другите деца.

В статията си за „Ю Ес Нюз енд Уърлд Рипорт" Джон Маркс е обрисувал гимназията „Робърт Лий" в Монтгомъри, Алабама, показателна за училищата в цялата държава:

В това многонационално училище в един район, къ­дето живеят хора от средната класа, за да оцелееш, трябва да си служиш с недостойни, неблаговъзпитани средства. Обикновено учениците не отварят вра­тите и не разговарят с хора, които не познават. По ко­ридорите или трябва да се блъскаш, или ще бъдеш изблъскан. „Ако си по средата на коридора и някой се зададе към теб, по-добре е да се отместиш - обясня­ва Синди Рой от по-горните класове, - иначе просто ще те съборят и ще си продължат."

За нещастие психолозите, които също са повлияни от противоречивата ни култура, не са могли да идентифицират този проблем в неговия социологически контекст. Дори по-лошо, те може и да са допринесли за разрастването му. През изминалите петдесет години, като се започне с класическа­та книга на Бенджамин Спок от 1945 г. Грижи за бебето и детето и се стигне до голямата популярност на хуманис­тичната психология през 60-те и 70-те години, психолози и преподаватели пледираха за подход, поставящ в центъра детската личност и акцентиращ върху това, да се помогне на детето „да се чувства добре". Но сега научаваме, че дви­жението за зачитането на личността явно е наблегнало твърде много на „собственото аз". Деца, възпитани в духа на това движение, израстват като прекалено себични тийнейджъри и възрастни.

Добрите маниери, изглежда, не са специална грижа на об­щността на психолозите. Докато правех проучвания за кни­гата си, аз потърсих в компютъра психологическа литерату­ра, като използвах ключовите думи „маниери" и „деца" - от­говорът беше „Нищо открито". Липсата на вежливост обаче, която е противоположността на добрите маниери, е голяма грижа. Това е един от първостепенните проблеми в поведе­нието на децата, които подлежат на консултиране. Деца, оп­ределени с „разрушителни смущения" според критериите на Американската асоциация на психиатрите, са почти 50% от клиничните случаи. Те се нуждаят от помощ поради антисоциалното си поведение на противопоставяне и незачитане.

Връзката между ЕК и възпитаването на учтиви, уважа­ващи останалите и с изискан говор деца не е просто едно мое становище. Десетилетия наред проучванията върху ус­пеха на децата в училище показват, че онези, които са ха­ресвани от учителите си, имат по-добри оценки и по-поло­жителен опит в училище. Не е изненадващо, че учителите поставят „добре възпитаните деца" като ключов фактор при определянето на една успешна учебна година.



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   19




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет