Карлос кастанеда силата на безмълвието Следващи уроци на Дон Хуан

Попитах дон Хуан какво мисли за начина, по който те призовават намерението. Той каза, че неговият благодетел, както впрочем и нагуалът Елиас, бил по-склонен към ритуализиране и предпочитал аксесоари като свещи, тъмни стаички и черни поставки.

Подхвърлих, че обредността ужасно ме привлича и че според мен ритуалите помагат най-много за концентриране на вниманието. Дон Хуан се замисли. каза, че видял как моето тяло в качеството си на енергийно поле притежава една черта, типична за магьосниците от древността - ярко блестяща област в долната дясна страна на сияйния пашкул. Тази сияйност, каза той, е свързана с находчивостта и показва склонност към морбидност^*. Злите магьосници от миналото, отдадени на тъмната страна на магьосничеството, с удоволствие обуздавали тази така жадувана черта и гледали да я прикачат към тъмната страна у човека.

- Значи все пак у човека има тъмна страна - възтържес твувах аз. - А ти винаги си го отричал. винаги си твърдял, че злото не съществува, че съществуват единствено различни сили.

Сам се изненадах от собственото си избухване. в един-единствен миг цялата ми католическа подплата пролича и Принцът на мрака се възправи чудовищно огромен.

Дон Хуан се задави от смях

- Разбира се, у нас има тъмна страна - каза той. - Ние убиваме безразборно, не е ли така? Изгаряме хора в името на Бога. Самоунищожаваме се, заличаваме живота на тази планета, разрушаваме Земята. После се покайваме и разго варяме с всевишния. И какво ни казва Той? казва ни, че трябва да бъдем добри, иначе ще ни накаже. всевишният ни е заплашвал векове наред и това не е променило нищо. Не защото сме зли, а защото сме тъпи. У човека има тъмна страна, да, и тя се нарича глупост.

Не казах нищо, но мълчаливо го аплодирах в себе си и с удоволствие си помислих, че много го бива в дебатите. За кой ли път бе обърнал собствените ми думи срещу мен.

След малко дон Хуан ми поясни, че както ритуалът кара обикновения човек да строи огромни храмове, които са паметници на самомнението му, така ритуалът кара и маьосниците да създават обиталища на морбидност и мании. в резултат на това дълг на всеки нагуал е да напътства съзнанието така, че то да полети към абстракта, освободено от притежания и задължения.

• 
  Какво искаш да кажеш с това? - попитах го аз.
  
• 
  Един обред може да улови вниманието ни по-добре от всичко останало - отвърна той, - но освен това иска и висока цена. И тази висока цена се нарича морбидност, а тя на свой ред може да ипотекира нашето съзнание.
  

Магьосниците обаче притежават способността да откриват и други пролуки, тъй че могат да излязат от тази на пръв поглед херметически затворена стая още приживе. Невероятно постижение! Но тяхното най-поразително и най-смело постижение е това, че когато се измъкнат от заключената стая, те избират свободата. Избират да напуснат завинаги необятното свърталище на призраци, вместо да се изгубят в лабиринтите му.

Морбидността е антитезата на прилива от енергия, от който се нуждае съзнанието, за да постигне свободата. Морбидността подлъгва магьосниците да изгубят пътя си, тласка ги направо към капана на неизвестността.

Попитах дон Хуан дали сред Тулиовците е съществувала някаква морбидност.

• 
  Чудачеството не е морбидност - отвърна той. - Тулиовците бяха изпълнители, обучени от самия дух.
  
• 
  С каква цел нагуалът Елиас е подготвил Тулиовците? - запитах аз.
  

- Свободата - каза дон Хуан. - Искаше да ги освободи от възприятийната им условност и ги учеше да бъдат творци. Прикриването е изкуство. За магьосника, тъй като той не е покровител или търговец на изкуство, единственото важно нещо в едно произведение на изкуството е това, че то може да бъде създадено завършено.

Стояхме до пейката и наблюдавахме разхождащите се в здрача минувачи. Историята на четиримата Тулиовци бе оставила у мен някакво смътно доловимо лошо предчувствие. Дон Хуан ми подхвърли, че трябва да тръгвам. По бреме на дългото пътуване до Лос Анджелис, каза той, събирателната ми точка щяла да си почине от трескавите пре-местбания през последните няколко дни.

- Компанията на един нагуал е нещо много измерително - продължи той. - Тя предизвиква странно изтощение, може да нанесе дори известни увреждания,

Уверих го, че изобщо не съм изморен и че за мен неговата компания може да бъде само благотворна. всъщност присъствието му ми действаше като наркотик - не можех без него. Това прозвуча доста ласкателно, но аз казвах самата истина.

Обиколихме площада няколко пъти в пълно мълчание.