Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове


Стари митове и сведения за началото на света и Вавилон



Pdf көрінісі
бет3/30
Дата09.06.2023
өлшемі4.74 Mb.
#474873
түріКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30
Drevnite Balgari-Shumer i Vavilon

Стари митове и сведения за началото на света и Вавилон 
Няма в света друг космополитен град-държава, който като Вавилон от дълбока древност да 
фокусира вниманието на хилядолетната човешка история и цивилизация. Обединявал и 
разделял множество народи, съграждан и рушен от тях, той като птицата феникс многократно 
възкръсва от пепелта за нов живот. 
В религията на племена от различни континенти съществува 
космогонен мит, които твърди, че някога Земята е изглеждала по 
друг начин. Преди появата на сушата навсякъде е бил океанът. В 
него живеел змей - олицетворение на космическия хаос - 
първоначалното състояние на света преди възникването на 
живота. По-късно той се превърнал в символ на цикличните 
явления, Катастрофа, Потоп и др., които унищожавали почти 
всичко съградено преди това. Вавилонски клинописни таблици 
наричат годината на Потопа „Година на ревящия дракон". В 
индийската митология се говори за Змея на Световната бездна
който иска да хвърли света в състоянието на първичен хаос. 
Веднъж той отвлякъл Земята и се потопил с нея на дъното на 
Световния океан. Тогава бог Вишну победил змея и отново 
издигнал Земята на повърхността. 
Основен противник на водното чудовище - символ на бедствие, 
е богът на Слънцето, носител на живота и реда. Често Слънцето се явява като птица, а змеят 
като змия. Смята се, че двубоят между тези два символа идва от култовете на Близкия изток, 
откъдето след това е пренесен в християнската църква. 
Интересното е обаче, че това противопоставяне - между древноегипетския бог на Слънцето 
Хор (приел образа на сокол) и ревящия змей Сет, е постоянно и неизменно, защото е част от 
вечния кръговрат във Вселената. Свидетелство затова са и данните, завещани от древността. 
Във вавилонската митология първоначално Мардук е богът на Слънцето, който се сражава с 
Тиамат. По-късно неговото място ще се заеме от сина му Бел. 
Вследствие на тези унищожителни за Земята бедствия много често всичко е трябвало да 
започва отначало. Катастрофата или Потопът унищожавали не само материалната, но и 
духовната култура на човечеството - неговите знания. 
Дървото на познанието е важен символ за всички 
известни древни народи и цивилизации - шумери, 
вавилонци, индийци, келти, китайци и др. Характерно за 
тях е, че дървото на познанието винаги е свързано с трите 
символа на бедствието - змей, вода и дърво. И за да се 
вкуси от плодовете на свещеното дърво, които носят висша 
мъдрост и свръхестествени познания, трябва да бъде убит 
водният змей. 
За това как хората са се опитвали да опазят своите 
постижения, като ги записвали, разказва и вавилонският 
историк и жрец Бероз (III в. пр. н. е.). По времето на цар Ксисутрус (десети цар на Вавилон) му 
се явява бог Кронос. Той му нарежда да напише историята на човечеството и да я зарови в 
града на 
Слънцето Сипар. Ксисутрус трябвало да построи и голям кораб, в който да се качи с 
приятели и роднини. Корабът следвало да бъде подготвен и запасен с храна и вода и на него 
да бъдат доведени животни и птици от всички видове. 
Царят на Вавилон спазил тези указания и успял да се спаси от Потопа. Корабът спрял в 
една планина в Армения. Едва ли е случайно, че библейският кораб на Ной също спира в 
Армения - планината Арарат. 
След Потопа хората, които оцелели, се връщат във Вавилон, намират скритата история в 
Сипар, отново основават Вавилон, построяват много други градове и храмове. 
Нека кажем няколко думи за Бероз - съвременник на Александър Македонски. Той живял 
през III в. пр. н. е. и успял да систематизира вавилонската религия и история. Според него бог 
Бал създал от мрака небето и земята. За да създаде човека, Бал си отрязал главата. От тази 
кръв, омесена с глина, другите богове оформили човека. През V-VII в. учението на Бероз е 


Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
9
особено популярно в Мизия, Тракия и Македония - 
земи, населявани от древните българи. 
Съществуват редица древни сведения, че някога 
всички хора са говорили един език. Това твърдение се 
среща в свещените текстове на Близкия изток, в 
Америка, в древния Египет, в ранноиндийски и 
будистки текстове, в Библията. Нека отново се позовем 
на мнението на вавилонския жрец и историк Бероз: 
„Разказват, че първите хора се възгордели от силата и 
величието си, започнали да презират боговете и да 
смятат себе си по-горе от тях. Те построили висока 
кула на мястото, където се намира Вавилон. Кулата 
почти докосвала небесата, когато изведнъж ветровете 
дошли 
на 
помощ 
на 
боговете 
и 
съборили 
съоръжението върху строителите му. Развалините 
получили името Бабел. Дотогава хората говорели на 
един език, но боговете ги принудили да говорят на 
различни наречия." 
Юдеите наричали кулата Баб-или, а по-късно става 
известна като Вавилон. В превод изразът означава 
„Портата на Бога". Точно с това наименование тя се 
среща в текстове на различни митове от Америка. 
Ясно е, че тези събития не са случайно съвпадение 
и не могат да бъдат само резултат от сходните условия 
за развитие, а говорят за древни връзки между народи и континенти. Това е мнението и на 
известния немски изследовател Хумболт. 
Направените проучвания в областта на археологията и етнографията през втората половина 
на XX в. отидоха още по-нататък и констатираха, че древните цивилизации на Месопотамия, 
Египет, Крит, Индия и Китай водят началото си от една основа. С други думи, в основата на 
човешката цивилизация стои една цивилизация, която още в стари времена преди 10-12 хил. 
години прави огромен скок в своето развитие. Този извод се защитава с множество 
доказателства от редица учени като проф. Хапгуд и др. За това говорихме в предишните книги 
„Древните българи и пирамидите", „Загадките на Земята и древните българи", ще продължим 
да излагаме доводи в подкрепа на казаното и в настоящата книга. 
Да се върнем в земите на Вавилон и да видим какво е станало след „смесването на 
езиците". Като извор, от който можем да почерпим сведения, се явява унгарска легенда, 
записана от хрониста Кезан - придворен секретар на унгарския крал Ласло VI Кун. В нея се 
говори за еднаквия произход на българите (наследници на Хунор) и унгарците (наследници на 
Мадяр), като отправна точка за тяхното движение и развитие се смята Вавилон: „Когато 
започнало смесването на езиците (падането на Вавилон), великанът Менрот се преселил в 
Евилатските земи, наричани Персия, неговата жена Енет му ражда двама сина, Хунор и Мадяр, 
от които водят началото си хунският и маджарският народ. Менрот освен съпругата си Енет 
имал и други жени, които го дарили с много синове и дъщери. Тези синове и техните потомци 
също живеели в Персия. По телосложение и цвят на лицето приличали на хуните, но езикът им 
се различавал донякъде от хунския. Веднъж по време на лов в степта пред Хунор и Мадяр 
изскочила кошута. Те я подгонили, но тя се скрила в меотидските мочурища (край Азовско 
море). Дълго я преследвали, но не могли да я открият. След като пребродили мочурището, 
видели, че мястото е подходящо за отглеждане на добитък. 
Върнали се при баща си и получили неговото съгласие да се поселят в мочурището, 
наречено Меотида. Земите край Меотида граничат с Персия и с изключение на един тесен 
провлак всичко е обкръжено от море, няма никакви реки, но има в изобилие трева, дървета, 
риба, птици, дивеч. Влизането и излизането е трудно (полуостров Крим - Бел. авт.). 
Обикаляйки местата, на едно пусто място се натъкнали на останалите вкъщи без мъжете си 
снахи и внуци на Белар. Те ги метнали ведно с богатствата им на конете и ги отвлекли. Заедно 
с децата заловили и двете дъщери на княз Дуло. За едната се оженил Хунор, а за другата - 
Мадяр. От тези жени водят началото си всички хуни и маджари..." 
Потвърждение на тези сведения намираме в известието на Агатий Меренийски: „Хуните 
населявали в старо време земите на изток от Меотидското езеро и се простирали на север от 
река Танаис (Дон) ... Поотделно едно от тези племена се наричало котригури, второ - утигури, 
трето - ултизури, а друго - буругунди ... По-сетне след поколения те преминали в Европа, било, 
че наистина някаква кошута им посочила път... било, като са използвали някакъв друг начин." 
В текста вече ясно и конкретно като хуни (чието старо име е кимерийци) се посочват две от 
племената- котругури и утигури, участвали в създаването на държавите на Кубрат и Аспарух. 
Връзката между изселниците от Вавилон и последвалите ги във времето Хунска империя и 


Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
10
преселенията на българите южно от р. Дунав е безспорна. А това предполага общи традиции и 
приемственост между постигнатото от нашите праотци и постиженията на най-древните 
цивилизации като шумерската, египетската, вавилонската и др. 


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет