Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове



Pdf көрінісі
бет7/30
Дата09.06.2023
өлшемі4.74 Mb.
#474873
түріКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   30
Drevnite Balgari-Shumer i Vavilon

Саргон Велики и наследниците му. 
Управлението на кутиите 
В края на XXIV в. пр. н. е. в Шумер на трона на 
владетелите се възкачва Саргон, който детронира своя 
предшественик Зиези. Новият акадски (семитски) цар е 
познат още с имената Сарукин и Азаркан. Баща му е 
неизвестен планинец, носител на характерните черти 
за културата „Самара" и северната област Акад. Майка му 


Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
23
обаче е първожрица (енту) и по всяка вероятност родът й е свързан с Шумер. В легендата за 
Саргон се казва, че майка му го е заченала и износила тайно, а 
след това го сложила в тръстикова кошница и пуснала по река 
Ефрат. Течението го отнесло при водоносеца Акки Навярно 
Саргон наистина не е притежавал благородно потекло и по-късно 
неговата биография е подправена. За това свидетелства и 
„Списъкът на шумерските царе", където се споменава, че баща 
му е бил градинар. В „Списъка" е записано също, че Саргон е бил 
виночерпец на предишния цар на Киш (Зиези). Тази почетна 
благородническа длъжност - виночерпец, обаче едва ли е била 
дадена на Саргон. Изследователи подчертават, че сигурно става 
дума за длъжността „човек, който се занимава с напояване", 
изписвана като "виночерпец". 
Коренът му се предполага, че е от средното течение на Ефрат, 
където баща му е бил чиновник по напояването. По-късно, когато 
семейството му се премества в Киш, Саргон вече се превръща в 
царедворец, който се грижи за такава важна дейност като 
напояването. Длъжността му е изисквала всекидневен контакт с 
множество хора, което по-късно ще му помогне да удовлетвори 
неговите големи амбиции и да заеме царския трон. 
Столица на новия владетел става Акаде (Акад) - селище, 
намиращо се на един от притоците на Ефрат. Предполага се, че 
градът се е намирал в близост до Вавилон, който по-късно ще се яви своеобразен негов 
наследник. Саргон управлява 55 години (2316-2261 г. пр. н. е.). За разлика от своя 
предшественик Зиези той не се опитва да наложи вярванията на своите предци от северната 
част Акад, които почитат Слънцето. Напротив, той е из-
ползвал зреещото недоволство и дава категоричната си 
подкрепа за култа към Венера и Луната, чието отражение е 
преклонението към богинята Инана-Ищар. Интересно е, че 
нейното проявление е в различни области. Тя е богиня на 
плътската любов, на раждането, плодородието и войната. 
Един от най-ранните символи на Инана е от XXXI в. пр. н. 
е., открит в Урук, наричан „стълб с ленти". Голямо е 
неговото сходство с характерната шапка на фригите, които 
също почитат богинята-майка. 
Саргон Велики провежда активна политика на 
централизация на властта Той разрушава градските стени 
в Южна Месопотамия, за да може при необходимост бързо 
да потушава бунтовете на недоволните. По негово време 
шумерските божества придобиват политически характер, а 
храмовете - „зикурати", стават „държава в държавата". 
Поставя се началото на ерата на робството 
Царят дава силен тласък на търговията. Акад се 
превръща в важен пристанищен град, където хвърлят котва 
кораби от Дилмун (днешен Бахрейн в Персийския залив), 
Мелуха (поречието на Инд) Той предприема специален 
поход, за да защити колония на търговци от Месопотамия, 
намиращи се в Мала Азия. 
Част от древнобългарските племена - кимерийци, са 
принудени да отстъпят на юг и стават наемници при 
Саргон, а други (познати като хунори) тръгват на 
североизток дълбоко във вътрешността на Азия към земите 
на днешен Китай. 
Любопитно е, че Саргон Велики, който е приел и налагал винаги шумерския светоглед, 
характерен за Южна Месопотамия, не е забравял своя северен (акадски) произход. Някои 
изследователи определят името „Акад" като „Ак-кад" - „божествената горна (планинска) земя". В 
надписите от епохата на Саргон се сочи, че гражданите на Акад са управлявали Южна 
Месопотамия. Дори Зиези, който е свален от власт, по-късно е назначен за управител на гр. 
Ума. Не случайно Саргон заявява: „Черноглави хора управлявах, над тях властвах". Става дума 
за физическия облик на карите (праотци на траките), които са чернокоси. 
Саргон е наследен от своите двама синове - Римуш и Манишусу. Тяхното владетелство е 
останало в историята главно с поредица от бунтове, които те трябвало да потушават. Важно 
свидетелство за това е надпис на Римуш, където се споменава, че в Казула (град в Северна 
Вавилония) са убити повече от 20 000 въстаници. Интересното в случая е, че бунтовниците са 


Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
24
не от шумерски, а от акадски произход (кимерийци). 
Като трети престолонаследник се явява внукът на Саргон - Нарам-Суен (2291-2255 г. пр. н. 
е.). Той също като Зиези носи титлата „цар на четирите посоки на света". Нарам-Суен е бил 
известен още като „бога на Акад". Този владетел на Шумер успява да завладее целия 
Персийски залив. На север достига до днешния Кюрдистански хребет и изсича върху скалите 
голям барелеф. Негова стела е намерена в Диарбекир (Турция). 
Нарам-Суен е противоречива личност. Той е и хвален, и хулен. В старо предание се сочи, че 
богинята Инана изоставя столицата Акад 
Избухва бунт, който обхваща големите градове в двете 
области - Шумер и Акад. Най-голямото провинение на Нарам-
Суен очевидно е, че позволява войската му да ограби храма на 
великия бог Енлил в свещения шумерски град Нипур. 
Следват години, свързани с многобройните набези на 
планинското племе гутеи (кутии), под чиито удари централната 
власт в Шумер пада. В историческа хроника за Месопотамия се 
казва, че кутиите в края на XXIII в. пр. н. е. нахлуват в Междуре-
чието и успяват да завладеят съседните племена и народи за 
цяло столетие. Кутиите (познати по-късно като кутригури) 
всъщност са кимерийци, които почитат Слънцето и притежават 
уникални познания. Названието им „кутии" вероятно идва от „ка" 
- „жизнена сила" и „ути" - „Слънце". 
Управлението им се отличава от деспотичното отношение на 
шумерските и акадските владетели. Редица изследователи 
сочат, че тогава кутиите живели в северните земи между 
езерото Урмия и планината Загрос. Оттам те ръководели 
Шумер и Акад. Предполага се, че тяхното господство е 
осъществено с подкрепата на хуритите (траки) от държавата 
Мари. 
Влиянието на кутиите се усеща най-много в северните 
области (Акад), докато градовете в Шумер, въпреки понесените 
щети, остават почти автономни. Едно от най-незначително 
пострадалите селища е Лагаш. Разрушен преди това от Зиези, 
той е изграден наново по време на Акадската династия. След 
сриването на гр. Акад, остава без съперник като град-
пристанище за търговски връзки с Персийския залив. 
Управителите на Лагаш съумяват да разширят значително 
властта си извън обсега на града и да оформят династията от 
2230 до 2120 г. пр. н. е., която обаче не е упомената в „Списъка 
на шумерските царе". Най-влиятелният цар от тази династия е 
Гудеа - четвърти по ред. Сред приоритетите на неговата 
дейност е търговията, по-важна дори от завоевателните походи. 
Той е посочен като цар, чиито владения стигат до Нипур и Урук. 
По негово време търговията в Персийския залив отново 
процъфтява. С кораби се докарват различни стоки като кедрово 
дърво от Ливан, злато от Мала Азия и мед от Иран. По вода се 
пренасят и строителните материали, нужни за изграждането на 
храма на Нинригсу. 
Особеното в строежа на този храм е, че самият бог се явява 
в съня на царя на Лагаш и му начертава плана, по който трябва 
да бъде съграден. При вдигането на храма много важно място заема церемониалното 
пречистване. То не се ограничава само с основите на постройката, а се отнася до цялото на-
селено място. За целта се организират празненства, познати и в Римската империя, наричани 
Сатурналии Празникът се провежда обикновено непосредствено преди зимното слънцестоене - 
22 декември (древнобългарската Нова година). На него се издига в култ свободата и онази 
древна епоха, характерна с равенство и братство между хората. Сатурналиите очевидно 
следва да свържем с предшумерската култура „Самара", чиито основатели и носители са 
древните българи - кимерийците, населяващи северната област Акад. 
За Сатурналиите по времето на Гудеа е записано: „...князът на града му даде напътствия, 
сякаш е един човек; Лагаш го последва единодушно, както дете - майка си... Майката не 
гълчеше детето, детето не казваше нищо, с което да ядоса майка си, господарят не удряше по 
главата непокорния роб, господарката не биеше по лицето робинята, извършила някаква 
беля..." 
Важно сакрално действие е полагането на първата тухла на храма. Това е задължение
което следвало да се изпълни лично от царя в щастлив ден и добър месец, като владетелят се 


Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
25
съобразявал с различните поличби. По всяка вероятност това време от годината е бил краят на 
май и началото на юни. Формата за тухлата се изработвала от специална дървесина и по-късно 
се съхранявала като реликва в храма. Строежът не се започвал, докато не изсъхне първата 
тухла или, както се казвало, „Богът на Слънцето се възрадва на тухлата" и се направят и 
другите тухли. Понякога тези ритуали траели няколко месеца. 
Ценните стоки и суровини, които пристигат в Лагаш от други страни, дават важен тласък и за 
развитието на други градове-държави в Шумер. Две десетилетия преди края на XXII в. пр.н.е. 
владетелят на Урук-Утухенгал (2120-2114 г. пр. н. е.) сваля последния цар от династията на 
кутиите, обявен е в Нипур за „цар на четирите краища на света" и включен в „Списъка на 
шумерските царе". Започва възраждането на централизираната държавна власт. 
Нов тласък в това развитие дава Ур-Наму (2113-2096 г. пр. н. е.), който основава Третата 
династия на Ур, просъществувала до 2006 г. пр. н. е. Въпреки огромната бюрокрация епохата 
се характеризира с мащабна строителна програма и значително материално благополучие. 
Основателят на династията построява и реставрира цяла поредица от храмове в Урук, Нипур, 
Лагаш, Ериду. В Ур той изгражда отново в чест на бога на Луната - Нана, зикурат, висок 21 
метра със светилище на върха. 
Ур-Наму по време на своето царуване възстановява реда и сигурността (т. е. йерархията) от 
преди управлението на кутиите. 
В Шумер обаче кутиите все още владеят определени територии. Сред техните царе се 
среща и едно твърде показателно име -Тирикан, управлявал в самия края на XXII в. пр. н. е. 
(2109 - неизв. г. пр. н. е.). Названието открито напомня за върховния владетел на древните 
българи - кан. Интересното е, че и сг;ед като отминава този век, победените воини на Тирикан 
продължават да живеят, но историците вместо кутии ги наричат вече хурити. 


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   30




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет