Саргон Велики и наследниците му.
Управлението на кутиите
В края на XXIV в. пр. н. е. в Шумер на трона на
владетелите се възкачва Саргон, който детронира своя
предшественик Зиези. Новият акадски (семитски) цар е
познат още с имената Сарукин и Азаркан. Баща му е
неизвестен планинец, носител на характерните черти
за културата „Самара" и северната област Акад. Майка му
Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
23
обаче е първожрица (енту) и по всяка вероятност родът й е свързан с Шумер. В легендата за
Саргон се казва, че майка му го е заченала и износила тайно, а
след това го сложила в тръстикова кошница и пуснала по река
Ефрат. Течението го отнесло при водоносеца Акки Навярно
Саргон наистина не е притежавал благородно потекло и по-късно
неговата биография е подправена. За това свидетелства и
„Списъкът на шумерските царе", където се споменава, че баща
му е бил градинар. В „Списъка" е записано също, че Саргон е бил
виночерпец на предишния цар на Киш (Зиези). Тази почетна
благородническа длъжност - виночерпец, обаче едва ли е била
дадена на Саргон. Изследователи подчертават, че сигурно става
дума за длъжността „човек, който се занимава с напояване",
изписвана като "виночерпец".
Коренът му се предполага, че е от средното течение на Ефрат,
където баща му е бил чиновник по напояването. По-късно, когато
семейството му се премества в Киш, Саргон вече се превръща в
царедворец, който се грижи за такава важна дейност като
напояването. Длъжността му е изисквала всекидневен контакт с
множество хора, което по-късно ще му помогне да удовлетвори
неговите големи амбиции и да заеме царския трон.
Столица на новия владетел става Акаде (Акад) - селище,
намиращо се на един от притоците на Ефрат. Предполага се, че
градът се е намирал в близост до Вавилон, който по-късно ще се яви своеобразен негов
наследник. Саргон управлява 55 години (2316-2261 г. пр. н. е.). За разлика от своя
предшественик Зиези той не се опитва да наложи вярванията на своите предци от северната
част Акад, които почитат Слънцето. Напротив, той е из-
ползвал зреещото недоволство и дава категоричната си
подкрепа за култа към Венера и Луната, чието отражение е
преклонението към богинята Инана-Ищар. Интересно е, че
нейното проявление е в различни области. Тя е богиня на
плътската любов, на раждането, плодородието и войната.
Един от най-ранните символи на Инана е от XXXI в. пр. н.
е., открит в Урук, наричан „стълб с ленти". Голямо е
неговото сходство с характерната шапка на фригите, които
също почитат богинята-майка.
Саргон Велики провежда активна политика на
централизация на властта Той разрушава градските стени
в Южна Месопотамия, за да може при необходимост бързо
да потушава бунтовете на недоволните. По негово време
шумерските божества придобиват политически характер, а
храмовете - „зикурати", стават „държава в държавата".
Поставя се началото на ерата на робството
Царят дава силен тласък на търговията. Акад се
превръща в важен пристанищен град, където хвърлят котва
кораби от Дилмун (днешен Бахрейн в Персийския залив),
Мелуха (поречието на Инд) Той предприема специален
поход, за да защити колония на търговци от Месопотамия,
намиращи се в Мала Азия.
Част от древнобългарските племена - кимерийци, са
принудени да отстъпят на юг и стават наемници при
Саргон, а други (познати като хунори) тръгват на
североизток дълбоко във вътрешността на Азия към земите
на днешен Китай.
Любопитно е, че Саргон Велики, който е приел и налагал винаги шумерския светоглед,
характерен за Южна Месопотамия, не е забравял своя северен (акадски) произход. Някои
изследователи определят името „Акад" като „Ак-кад" - „божествената горна (планинска) земя". В
надписите от епохата на Саргон се сочи, че гражданите на Акад са управлявали Южна
Месопотамия. Дори Зиези, който е свален от власт, по-късно е назначен за управител на гр.
Ума. Не случайно Саргон заявява: „Черноглави хора управлявах, над тях властвах". Става дума
за физическия облик на карите (праотци на траките), които са чернокоси.
Саргон е наследен от своите двама синове - Римуш и Манишусу. Тяхното владетелство е
останало в историята главно с поредица от бунтове, които те трябвало да потушават. Важно
свидетелство за това е надпис на Римуш, където се споменава, че в Казула (град в Северна
Вавилония) са убити повече от 20 000 въстаници. Интересното в случая е, че бунтовниците са
Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
24
не от шумерски, а от акадски произход (кимерийци).
Като трети престолонаследник се явява внукът на Саргон - Нарам-Суен (2291-2255 г. пр. н.
е.). Той също като Зиези носи титлата „цар на четирите посоки на света". Нарам-Суен е бил
известен още като „бога на Акад". Този владетел на Шумер успява да завладее целия
Персийски залив. На север достига до днешния Кюрдистански хребет и изсича върху скалите
голям барелеф. Негова стела е намерена в Диарбекир (Турция).
Нарам-Суен е противоречива личност. Той е и хвален, и хулен. В старо предание се сочи, че
богинята Инана изоставя столицата Акад
Избухва бунт, който обхваща големите градове в двете
области - Шумер и Акад. Най-голямото провинение на Нарам-
Суен очевидно е, че позволява войската му да ограби храма на
великия бог Енлил в свещения шумерски град Нипур.
Следват години, свързани с многобройните набези на
планинското племе гутеи (кутии), под чиито удари централната
власт в Шумер пада. В историческа хроника за Месопотамия се
казва, че кутиите в края на XXIII в. пр. н. е. нахлуват в Междуре-
чието и успяват да завладеят съседните племена и народи за
цяло столетие. Кутиите (познати по-късно като кутригури)
всъщност са кимерийци, които почитат Слънцето и притежават
уникални познания. Названието им „кутии" вероятно идва от „ка"
- „жизнена сила" и „ути" - „Слънце".
Управлението им се отличава от деспотичното отношение на
шумерските и акадските владетели. Редица изследователи
сочат, че тогава кутиите живели в северните земи между
езерото Урмия и планината Загрос. Оттам те ръководели
Шумер и Акад. Предполага се, че тяхното господство е
осъществено с подкрепата на хуритите (траки) от държавата
Мари.
Влиянието на кутиите се усеща най-много в северните
области (Акад), докато градовете в Шумер, въпреки понесените
щети, остават почти автономни. Едно от най-незначително
пострадалите селища е Лагаш. Разрушен преди това от Зиези,
той е изграден наново по време на Акадската династия. След
сриването на гр. Акад, остава без съперник като град-
пристанище за търговски връзки с Персийския залив.
Управителите на Лагаш съумяват да разширят значително
властта си извън обсега на града и да оформят династията от
2230 до 2120 г. пр. н. е., която обаче не е упомената в „Списъка
на шумерските царе". Най-влиятелният цар от тази династия е
Гудеа - четвърти по ред. Сред приоритетите на неговата
дейност е търговията, по-важна дори от завоевателните походи.
Той е посочен като цар, чиито владения стигат до Нипур и Урук.
По негово време търговията в Персийския залив отново
процъфтява. С кораби се докарват различни стоки като кедрово
дърво от Ливан, злато от Мала Азия и мед от Иран. По вода се
пренасят и строителните материали, нужни за изграждането на
храма на Нинригсу.
Особеното в строежа на този храм е, че самият бог се явява
в съня на царя на Лагаш и му начертава плана, по който трябва
да бъде съграден. При вдигането на храма много важно място заема церемониалното
пречистване. То не се ограничава само с основите на постройката, а се отнася до цялото на-
селено място. За целта се организират празненства, познати и в Римската империя, наричани
Сатурналии Празникът се провежда обикновено непосредствено преди зимното слънцестоене -
22 декември (древнобългарската Нова година). На него се издига в култ свободата и онази
древна епоха, характерна с равенство и братство между хората. Сатурналиите очевидно
следва да свържем с предшумерската култура „Самара", чиито основатели и носители са
древните българи - кимерийците, населяващи северната област Акад.
За Сатурналиите по времето на Гудеа е записано: „...князът на града му даде напътствия,
сякаш е един човек; Лагаш го последва единодушно, както дете - майка си... Майката не
гълчеше детето, детето не казваше нищо, с което да ядоса майка си, господарят не удряше по
главата непокорния роб, господарката не биеше по лицето робинята, извършила някаква
беля..."
Важно сакрално действие е полагането на първата тухла на храма. Това е задължение,
което следвало да се изпълни лично от царя в щастлив ден и добър месец, като владетелят се
Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
25
съобразявал с различните поличби. По всяка вероятност това време от годината е бил краят на
май и началото на юни. Формата за тухлата се изработвала от специална дървесина и по-късно
се съхранявала като реликва в храма. Строежът не се започвал, докато не изсъхне първата
тухла или, както се казвало, „Богът на Слънцето се възрадва на тухлата" и се направят и
другите тухли. Понякога тези ритуали траели няколко месеца.
Ценните стоки и суровини, които пристигат в Лагаш от други страни, дават важен тласък и за
развитието на други градове-държави в Шумер. Две десетилетия преди края на XXII в. пр.н.е.
владетелят на Урук-Утухенгал (2120-2114 г. пр. н. е.) сваля последния цар от династията на
кутиите, обявен е в Нипур за „цар на четирите краища на света" и включен в „Списъка на
шумерските царе". Започва възраждането на централизираната държавна власт.
Нов тласък в това развитие дава Ур-Наму (2113-2096 г. пр. н. е.), който основава Третата
династия на Ур, просъществувала до 2006 г. пр. н. е. Въпреки огромната бюрокрация епохата
се характеризира с мащабна строителна програма и значително материално благополучие.
Основателят на династията построява и реставрира цяла поредица от храмове в Урук, Нипур,
Лагаш, Ериду. В Ур той изгражда отново в чест на бога на Луната - Нана, зикурат, висок 21
метра със светилище на върха.
Ур-Наму по време на своето царуване възстановява реда и сигурността (т. е. йерархията) от
преди управлението на кутиите.
В Шумер обаче кутиите все още владеят определени територии. Сред техните царе се
среща и едно твърде показателно име -Тирикан, управлявал в самия края на XXII в. пр. н. е.
(2109 - неизв. г. пр. н. е.). Названието открито напомня за върховния владетел на древните
българи - кан. Интересното е, че и сг;ед като отминава този век, победените воини на Тирикан
продължават да живеят, но историците вместо кутии ги наричат вече хурити.
Достарыңызбен бөлісу: |