Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
17
близка до тази на новороденото. Главата се намирала в южния край на могилата. Ямата се 
покривала с палмови листа, върху които се насилвал пясък, докато се образува малък хълм. 
Погребалният инвентар включвал превъзходно полирани червени керамични съдове, различни 
изделия в черно-червена окраска, характерна за началото на Додинастическата епоха. Открити 
са множество малки предмети, като керамични ножове, гребени от слонова кост и др. В този тип 
погребения не са открити надписи. 
Очевидно втората група са по-късни погребения, които Петри отнася 
към втория Накадски период. Той в много отношения се различава от 
предходния. Най-интересната група погребения била разположена в осо-
бена зона, която откривателят нарекъл „Гробище Т". Петри смята, че там 
са погребани аристократи. Важен елемент при тях е тухлената стена на 
могилата, имаща вече правоъгълна форма. Вътрешната конструкция с 
времето непрекъснато се усложнявала. Край положените била открита 
керамика от нов тип за Египет, която напомня за месопотамските 
традиции. Такива керамични съдове с уши, характерни за Урукския и 
Джемдетски периоди (Протописмен период). Тези уши дават възможност 
за функционално изменение предназначението на керамичните съдове и 
позволява те да се провесват на шнурове и тънки въжета. Интересното е, 
че през този втори Накадски период се появява лазуритът. Известно е, че 
такива находища е имало в Афганистан, на около 3700 км от Египет. Този 
екзотичен син камък се ценял много и в Шумер още в Протописмения 
период. Данните сочат, че неговото разпространение е първо в Шумер, а 
след това в Египет. Според Петри, с появата на лазурита в долината на 
Нил достигаме до края на Додинастическия период-началото на III хил. 
пр. н. е. След това този камък изчезва за дълго (около 6 века) при 
археологическите разкопки. Така постепенно се прекъсват контактите с 
историческата прародина и пришълците от Месопотамия се превръщат в 
потомствени египтяни. 
Приликите между Египет и Шумер са очевидни и при цилиндричните 
печати, писмеността, езика. Началото на втория Накадски период 
вероятно е свързано с Потопа в Месопотамия, който трябва да бъде датиран около края на IV 
хил. пр. н. е. А с приключването на Додинастическата епоха се слага на практика началото на 
писмеността по долината на р. Нил. Това е писменост, която се появява внезапно и веднага 
достига пълен разцвет. По всяка вероятност тя е пренесена от Месопотамия и адаптирана към 
местните условия. С помощта на детайлни изследвания в областта на сравнителната линг-
вистика има всички основания да се смята, че древноегипетският език е повлиян от семитските 
езици в Шумер. 
Многобройните изследвания на 
антрополозите на останки от скелети 
на шумерите доказаха, че не може да 
се говори за отделна раса. Повечето 
от учените винаги изтъкват разликите 
между шумери и семити и ги 
определят като две етнически групи. 
Отлики се забелязват в езика, 
религията, обичаите и т. н. 
Според някои автори в основата 
на деленето стои религията. През III 
хил. пр. н. е. в района на Северна 
Месопотамия (Акад) се развива 
главно семитска религия, докато в 
Южна 
Месопотамия 
-шумерска 
религия. 
Мнението 
на 
известния 
изследовател Хари Сагс е, че корените на системата от възгледи безспорно трябва да се търси 
в историята, но заедно с това и в природната и обществената среда. Тя е различна за 
отделните градове-държави. Северните планински селища се обитават главно от семитите, 
докато югът е заселен предимно с шумери, които налагат и изграждат градската среда в 
равнините. 
Застъпвам неговата теза, но бих направил и едно красноречиво сравнение. Става дума за 
паралел между земите на Месопотамия и на днешна България. Археологическите разкопки по 
нашите земи показват, че в Северозападна България селищата се откриват повече на 
естествено укрепени (планински) места. В Южна България селищните могили преобладават в 
равнинните части. Данните се отнасят както за периода на новокаменната (VIII-VI хил. пр. н. е.), 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
18
така и за меднокаменната епоха (V-IV хил. пр. н. е.), т. е. преди масовото заселване на 
Месопатамия. Остава да добавим, че става дума за мизите (известни в древността като 
кимерийци и скити) на север и траките на юг. 
Днес редица сведения говорят, че шумерите са преселници в Месопотамия. Древно 
предание разказва, че човекът риба Оанес преплувал Персийския залив и донесъл множество 
знания и умения. Самите шумери също споменавали, че техните предци са се преселили през 
Персийския залив. Местните митове свързват постиженията на цивилизацията с Енки - бог на 
Мъдростта и неговия град Ериду. Това е бил най-южният град в Междуречието и смятан за 
първия град, основан още преди Потопа в Месопатамия (около 3100 г. пр. н. е.). 
Други учени твърдят, че шумерите са дошли от Кавказ и са стигнали в Месопотамия по 
течението на р. Ефрат. Потвърждение за това са разкопките в Северна Месопотамия и Сирия, 
където са намерени останки от културата „Урук", открита също и в Кавказ. 
Вече уточнихме, че заселването вероятно става и от двете посоки. Създателите на 
шумерската цивилизация са траките и Кимерийците (мизи), носители на културите „Обейд" и 
„Самара", населявали преди 
това както територията на 
днешен 
Афганистан 
и 
поречието на Инд, така и 
земите 
на 
Балканския 
полуостров (в т. ч. и България). 
Културата „Урук" е по-късно 
явление, 
свързано 
с 
използването на грънчарското 
колело в керамиката, както и 
по-голямото разпространение 
на металите. Именно в Урук, 
намиращ се на мястото на 
днешното селище Варка, са 
открити характерни елементи, 
съществени и за керамичните 
съдове от културата „Обейд", 
което говори за приемственост. 
В началото гр. Урук - символ 
на новата цивилизация, се 
състои от две селища, около 
които се изграждат светилищата 
и други важни сгради - Кулаб и 
Еана. 
Кулаб е познато име сред 
древните българи. В кавказката 
хроника 
„Дербент-наме" 
се 
отбелязва, че строителите на 
стари български градове в 
Кавказ - Булкар Балк, Хумар 
(идентичен с Плиска), Кумух и 
др., 
идват 
от 
изток, 
от 
определени 
селища. 
Населението на Булкар Балк 
преди това живяло в Балх 
(днешен Афганистан), а на 
Кумух дошло от Кулаб. Петър 
Добрев сочи, че става дума за 
старинен 
град 
в 
днешен 
Таджикистан, в подножието на Памир. Но това не означава, че Кулаб в Месопотамия следва да 
се пренебрегва. Сходството в имената ясно говори, че тези територии са населявани от едни и 
същи племена и народи. 
Ако проследим етимологията на думата „кулаб", ще видим, че тя се състои от две части - 
„кул" и „аби", които се използват от древните кимерийци (населявали областта Акад) в различни 
краища на света. С първата съставка на думата („кул") се обозначават водоизточници, докато 
втората „аби", в превод - „издигнат", е част както от името на легендарната майка на камирците 
(Кимерийците) - Камар аби, така и от името на родоначалника на евреите Аврам - от 
вавилонското „Аби-раму" - „издигнатият баща". А бащата на Аврам е Тара, чието име безспорно 
напомня за древния бог на българите Тангра (Тара). 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
19
Още през 3500 г. пр. н. е. населението на Урук е приблизително 50 хил. души. Строителните 
традиции при изграждането на храмове носят белега на културата „Обейд", но стават 
постепенно все по-големи и мащабни. Подобно е положението и при най-древния предпотопен 
град Ериду, където също светилищата са строени без промени върху останки от по-ранния слой 
на периода „Обейд". 
Всичко това говори, че племената и народите, обитаващи Междуречието през IV и III хил. пр. 
н. е., са се обединили в единно общество със своя политическа, социална и религиозна 
култура, позната като шумерска. 
Периодът „Урук" безспорно заема важно място в развитието 
на шумерската цивилизация. По негово време се появява 
зикуратът, 
величествена 
стъпаловидна 
кула 
(пресечена 
пирамида), която служи не само за религиозни обреди и ритуали, 
но и за наблюдение на небесните тела. 
В представите на шумерите за света главно място заема прек-
лонението пред Инана (Истар) - богиня на плодородието, 
наричана още „господарка на небесата", по етимологията на 
нейното име. Обикновено неин партньор е богът на 
плодородието, наречен след това Думузи (Тамуз). През Ill хил. пр. 
н. е. в Месопотамия започва и провеждането на свещения брак, 
според който от съвкуплението на боговете - носители на 
женското (Инана) и мъжкото начало (Думузи), зависи 
плодородието на земята. 
Когато говорим за шумерската цивилизация, не можем да не 
споменем за така наречения Списък на шумерските царе, 
управляващи през III хил. пр. н. е. Интересно е, че неговите 
съставители смятат, че от древността и Шумер (в него живеят 
траките), и Акад (обитаван главно от кимерийци и скити) са били 
управлявани от една династия. 
Шумерите също като множество народи споменават за Потоп. 
Те обаче са уверени, че историята им започва преди това. Като 
предпотопни градове в „Списък на царете" се сочат пет града: Ериду, Бад-тибира, Ларак, 
Сипар, Шурупак. След Ериду царската власт преминава в Бад-тибира. А сред споменатите 
владетели там е и „божественият Думузи, пастир", управлявал 36 000 години. 
В „Списъка на шумерските царе" като първо важно следпотопно селище, където се 
съсредоточава властта, е посочен Киш. Той се намира в Акад, недалеч от мястото, където по-
късно ще израсне Вавилон. Повечето от царете на династията Киш са със семитски имена, 
които по-точно е да наречем кимерийски и скитски. Но те не са били възприемани като отделен 
етнос, а като част от шумерската общност. Използвали са титлата „цар на Киш", синоним на 
владетел, който управлява Шумер и Акад. 
Любопитно, а всъщност и показателно е сравнението между шумерския гр. Киш и думата 
„кишин" - употребявана от Аспаруховите българи (записана върху Мадарския конник по време 
на управлението на Тервел) със значение на „селище". Със словото „киш" и до днес в Памир 
(обитаван от древните българи - Кимерийците) се наричат различни владения, главно полски 
имоти. Според Петър Добрев от този корен е и названието на гр. Кишинев (Кишиниу) -
територия, владяна от древните ни предци и означаваща „селището", „владението". Подобна 
аналогия с руския, румънския и молдовския език е невъзможна. 
В средата на III хил. пр. н. е. като важен град в Шумер се развива Лагаш. Съществена 
предпоставка за изобилна реколта и оживена търговия е построеният изкуствен канап. 
Предполага се, че населението на този град-държава е било около 100 хиляди души. 
Прокопаният канал е свързвал в древността Лагаш с друг град-държава Ума. Интересното в 
случая е, че той е можел да контролира нивото на водата в Лагаш, което често е водило до 
ожесточени спорове. Понякога те са се решавали чрез война, както и чрез царя на Киш 
(владетел на Шумер и Акад), който договарял условията за сключването на мир между двата 
града-държави. 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
20
По време на първите селища в Месопотамия по всяка вероятност земята е принадлежала на 
общината, която предоставяла парцели на хората според нуждите им. Безспорно е обаче, че 
значителна част от земята е била предназначена за издръжка на светилището на бога, който 
покровителства общината, и за жреците. Свещените служители са се ползвали с голяма власт. 
Те насаждали у обикновените хора мисълта, че свещените неща не могат да се използват в 
делничния живот. Затова и земята, заделена за ползване от бога, била зачислявана като земя 
за вечно ползване към храма. 
От друга страна, влиятелните 
родове винаги се домогвали 
до най-плодородните парцели 
и веднъж придобили тяхната 
собственост, си ги предавали 
по наследство. 
В Месопотамия държавата 
се представлявала от „енси" и 
неговото семейство. В превод 
„енси"/„енки" 
означава 
„господар на земята". Не 
случайно това име Енки носи и 
богът на Мъдростта. В нача-
лото „енси" са изпълнявали 
ролята на първожрец на бога 
покровител на града, като сред 
тях е имало и жени. Това му 
давало право да иска понякога 
и част от храмовите земи. Тези 
площи в средата на III хил. пр. 
н. е. се делят на три основни категории: 
- „ниви на бога", които задоволяват потребностите на храма; 
- земя, раздавана на служещите, работниците и занаятчиите, наети от храма; 
- земя, отстъпвана на изполичари, които давали около 1/3 от реколтата. 
Всичко това довежда до класови разслоения при шумерите и недоволства от страна на 
обикновените хора. 
Първият реформатор в Шумер, който се опитва да промени статуквото, е Уру-иним-гина 
(Урукагина). В Лагаш, където той управлява, са уволнени множество данъчни чиновници и 
служители. Издадена е разпоредба за защита правата на обикновените граждани. 
Едва ли е случайно, че името на този първожрец Урукагина твърде много напомня на думата 
„уарган"/„уаргин", с която древните българи наричат храма. Явна е връзката между жреческите 
прослойки в Шумер, Вавилон, при евреите и волжките българи, показваща приемственост и 
единство. В Шумер жреците се наричат „есеги". Храмът Есагил се намирал в Ериду - първият 
предпотопен град. По-късно храмът на вавилонския бог Мардук също се нарича Есагил. При ба-
щата на Навухудоносор II - Набопаласар, храмът отново е възстановен с кула и седем стъпала. 
Есеи се наричат свещенослужители (обявени неправилно за религиозна секта при юдеите), за 
които са характерни древните български традиции и обичаи. С името есегел е познато 
българското племе от Волжка България. То се преселва от района на есеите на север към р. 
Волга. Сведения за него дават арабски източници от IX-X в. Именно арабите Ибн Руста и Ал 
Гардизи съобщават, че българите се делят на три основни клона: Берсула (Барсил), Булгар и 
Есегел. В своята история друг автор - Гази Барадж, посочва, че българските пророци и 
ясновидци се наричали „бояр" и „аскал", което е производно от „есегел". Очевидно, че това са 
названия на жреческа каста, която изпълнявала важни функции. Аналогични имена, свързани с 
религията, са познати из цяла Месопотамия. Така звучи и Ешгал - храм в Урук от епохата на 
Селевкидите -III-I в. пр. н. е. (Селевк е този, който владее Вавилон след смъртта на Александър 
Македонски.) 
Проведените реформи от първожреца Урукагина навярно не са достатъчни, за да донесат 
нужното спокойствие и стабилност в държавата, и той става жертва на традиционното 
съперничество между Лагаш и Ума. Вторият град-държава (Ума) взема връх в конфликта през 
XXIV в. пр. н. е., като успява да си осигури и подкрепата на друг силен град-държава Урук. 
Владетелят на Ума - Лугалзагеси, сваля Урукагина. В противовес на своя предшественик, 
новият управител не е първожрец. За това свидетелства и неговата титла „лугал"/„лу-кал" - 
означава „велик (божествен) човек". Думата е съставна и е производна от двете й части - „лу" - 
„човек" и „гал"/„кал" - „велик" Втората съставка също може да се раздели на „ка" - „жизнена 
сила" и „ал" - „бог". Постепенно с течение на времето „лугал" придобива смисъла на „цар". 
Загеси (Зиези) обявява за своя столица Урук и провежда завоевателна политика, като 
успява да превземе цял Шумер. Неговата империя включвала също Сирия, имала излаз на 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
21
Средиземно море, и Персийския залив, притежавала търговски колонии в Египет и по долината 
на р. Инд. Зиези е наричан „цар на света" и „цар на четирите посоки на света". Титлата е 
традиционна за всеки шумерски владетел - обединител. 
Новият цар на Шумер управлява 25 години. За нас неговото управление представлява 
особен интерес, защото в Анонимния Хронограф от IV в. той е представен като родоначалник 
на българите, които в първия препис на Хронографа са наречени гимнософисти и бактрийци. 
Исторически сведения сочат, че гимнософистите са древни индийски жреци, водещи аскетичен 
начин на живот. Колкото до Балхара, известна по-късно като Бактрия, това са земи, населявани 
от древните българи хилядолетия преди новата ера. 
Нека обаче се върнем на Зиези и неговия народ. През III хил. пр. н. е., както неведнъж 
посочихме, шумерската цивилизация се състои от своите две съставки - Акад (на север) и 
Шумер (на юг). По времето на Зиези и неговите предшественици властта обикновено е била в 
ръцете на шумеро-арийците, които можем да наречем още кари (синди-арии), или 
предшественици на траките. А това означава небесно ориентирани богове и космологичен 
светоглед. 
За съжаление популярността на Зиези не е особено голяма, защото той не подкрепял култа 
към Луната, установен от южните шумеро-арийци. И това е обяснимо, новият цар е бил 
поклонник на Слънцето, а 
произходът му, свързан със 
северната част Акад. Някои 
български 
автори 
като 
Йордан Табов и др. смятат, 
че в преписа на Анонимния 
Хронограф „Зиези" е по-скоро 
неправилен 
прочит 
на 
„Мезий", 
т.е. „Мизиецът". 
Наистина, в множество стари 
хроники думата „мези" (мизи, 
миси, както и маис -т. е. маи) 
е 
заместена 
с 
думата 
„българи". Споменавам „маис"/„маи" не случайно. Това е не само препратка към маите в 
Централна и Северна Америка, но и обяснява съставките на думата -„ма" („земя") и „ис" 
(„звезда") - „земя на звездите". В древността мизите са познати като кимерийци и скити. 
Заслужава внимание и нов прочит легендата за Херакъл (син на Зевс, който освобождава 
окования титан Прометей, дал огъня на хората). От змиевидната Ехидна Херакъл добива двама 
сина Агатирс: (Акадтирс) - „жезълът на Акад", и Скит. За син на Зевс се смята и митичният 
Пеласг. Пелазгите са най-старите местни жители на Балканите, които по-късно са наричани 
траки или мизи. Между братята пелазги Египт и Данай се води епична битка в началото на IV 
хил. пр. н. е. за завоюването на Египет. 
Всички тези древни сведения обясняват защо Зиези е поддържал търговски колонии в 
Египет и в поречието на Инд. На практика той се е опитвал да обедини своите сънародници, 
живеещи в тези земи. 
Известни изследователи като Уилфорд, Уейдъл и Рол по различно време и независимо един 
от друг стигат до извода, че създателите на египетската цивилизация са били шумери. С 
изложените от нас факти и събития ние също потвърдихме това - шумерската и египетската 
цивилизация са дело на едни и същи племена и народи -трако-мизийците, познати и като 
българи. Към тези цивилизации следва да добавим и индийската. Ф. Уилфорд изследва 
индийските пурани и като ги сравнява с шумерски, египетски, гръцки и със старозаветното 
родословие на Адам, отбелязва, че всички те са варианти на една и съща древна традиция. 
В Библията е посочено, че народът на Сем (най-големият син на Ной) е населявал Азия. В 
древността като част от този континент се е смятала и Северна Африка. 
В „Падма Пурана" е направено друго интересно уточнение. На Сем се падат земите на юг от 
Снежните планини. Според индийските представи това понятие е включвало както Хималаите, 
така и Кавказ. 
А в стародавни времена - преди Потопа в Черно море - Стара планина, Рила, Пирин, 
Родопите и Таврическите планини на Кримския полуостров, както отбелязахме в предишна 
глава, носят общото название Кавказка планина. След Потопа (5700-5600 г. пр. н. е.) целостта 
им е нарушена и се говори вече за Кавказки планини. 
Ще отбележим още нещо, казвано и в предишни мои книги, но съществено. Проф. Л. Уейдъл 
не само синхронизира шумерските и индийските династии, но е и първият учен, който свързва 
Зиези с народа хухунори („могъщи господари"). Изследователят стига до извода, че народът 
хухунори е идентичен с хаихия. Този народ произхожда от родоначалника си със същото име 
Хаихия, описан в стари индийски хроники. Нека отбележим трансформацията на отделните 
звуци в индийския език, която ни предлага Димитър Ил. Димитров: 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
22
X 
хс 
КХС 
С 
3 
Хаихия 
Хсаихсия
Кхасаикхсия
Саисия
Заизия - 
Зиези 
Или, с други думи, Хаихия е индийският вариант на Зиези и означавал народът на Зиези. 
В Шумер този народ се е наричал ху-хунори. Името му е свързано с древните българи - най-
важната част от Хунорската империя. 
Потвърждение, че става дума за един и същи народ и неговото придвижване в различни 
земи, можем да открием в някои характерни за българите обичаи като бръсненето на главата и 
носенето на косата на плитка, особената почит към кучето - срещат се и в Шумер, и в Акад, и в 
Индия, а след това и в Китай. 
Древните 
египтяни 
и 
китайците 
(вероятно 
първоизточникът 
са 
хунорите/хуните) отделяли специално 
място на лъка и стрелата, като го 
свързвали със системата на звездата 
Сириус, известна още с имената Кучешка 
звезда и Пан. Градът, от който е 
произхождал родът на Зиези, е известен 
като „важният град Бан". Наричан е и 
„градът на лъка". 
В индийските „Пурани" се говори за 
преселението в Египет на народ с 
неговия цар Кардама, който нарекъл 
столицата си Мандара (Мадара). Той бил 
известен като народът „Панис"/„Банис" - 
в индийския език буквата „б" преминава в 
„п". Очевидно се споменава за народа на 
Зиези. 
Връзката между шумери, хуни и 
древни българи може да се види и при проследяване на градовете, обитавани от тях. До 
древния шумерски град-държава Унуг (познат със семитското си име Урук) в библейско време 
се открива гр. Хун, а също и Вологезия/Бологезия. Това са названия, препращащи ни към 
оногурите - племето, участвало в създаването на Кубратова и Аспарухова България. Още 
преди заселването си на юг от Дунав българите са познати на византийците с името 
„оногундорои", което вероятно следва да свържем с местността Онгъла. Арменските летописци 
също говорят за това племе. Егише (историк от V в.) ги нарича „хайландур". Паралел можем да 
направим между „хайландур" и свещената индийска планина Кайла (Хайла), а наставката „дур" 
е близка до шумерската титла „дар", позната и в Индия (цивилизацията на Мохенджо-Даро). 
Така „хайландур"/„хайландар" може да се преведе като „небесните господари на свещените 
планини". В други арменски източници от VI в. хайландурите са наречени „олхонтор-булгар", 
„олхондур-булгар" - височайшите бели (царствените бели) хуно-българи. Според византийски и 
персийски сведения „белите хуни" (хефталитите) населявали територии близки до Индия - 
Бактрия и Согдиана до езерото Балхаш на север. За „свещенопланинци" -сакромонтизиите, 
споменава хронистът Йордан през VI в. Те живеят по левия 
бряг на р. Дунав (около р. Прут - приток на Дунав в днешна 
Украйна) и са предвождани от Ирник - втори владетел от 
„Именника на българските кханове", син на Атила - велик 
водач на Хунската империя. Смята се, че с Атила завършва 
последният етап от царуването на митичния Авитохол в 
„Именника" (153 + 300 = 453 г). Името на хунския император 
по всяка вероятност произлиза от родоначалника на „белите 
хуни" (хефталитите) - Хефтал (Хайтал, Хайтапа - арабско 
произношение в мн. ч.). Всъщност Итил/Атил е и древното 
име на р. Волга (Болга). 

жүктеу/скачать 4.74 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: