Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове
жүктеу/скачать 4.74 Mb. Pdf көрінісі
|
| Потопът в Черно море.
Варненската цивилизация и нейните небесни предци В далечното минало Земята е изглеждала по друг начин. Релефът и повърхността на планетата са били променяни периодично, обикновено след различни природни бедствия, които са я връхлитали. През 1970 г. се извършват няколко сондажа по дъното на Средиземно море. Откриват се големи количества солни наноси, които са останки от солни езера. Установено е, че в определен период водната маса е изчезнала. Доказателство за това е и намереният пласт от безводен калциев сулфат, който може да съществува при температура с особено високи стойности - над 40 °С. Тези данни говорят, че преди да се превърне във воден басейн с дълбочина от 1500 м, Средиземно море е представлявало пустиня. В района вероятно са живе- ли редица сухоземни животни, които са могли да преминават почти безпрепятствено от Африка към Европа и обратно. Изследванията показват, че за Средиземно море сухият и пустинен климат е бил характерен най-много преди 10 000 години. Всичко се променя с огромната маса вода, нахлула през разкъсания бряг на Гибралтар. Животни и хора бягат, защото са залети обширни територии от Северна Африка. Свидетелство за това са и днес живеещите на нетипично място за маймуни гибралтарски скали. Тезибозайници се родеят с маймуни от Африка. На по-големите средиземноморски острови - Крит, Кипър и др., също са намерени странни останки от слонове и хипопотами, измрели преди около 10 000 години. Очевидно на тези острови те са търсели подслон от прииж- дащата вода. В основата на това събитие стои последният ледников период от края на IX хил. пр. н. е., познат като Врюмски. Започналото затопляне довело до повишаване нивото на океаните. Голямо земетресение е причината да бъде унищожена сушата, свързваща Европа и Африка и да се образува Гибралтарският проток. В пустинята, която по това време е Средиземно море, нахлува значимо количество водна маса от Атлантическия океан. Катаклизмът оказва влияние и на Балканския полуостров. Оформят се Дарданелите и Босфорът, наричан Тракийски Босфор. Постепенно водното налягане разкъсва дотогава съществуващия праг на Босфора, вследствие на което Черно море - някога почти пресъхнало, се издига със 120 м. Предполага се, че стихията е била около 200 пъти по-голяма от Ниагарския водопад, а нивото на водата всеки ден се е покачвало с 14-15 см. Унищожени са редица крайбрежни селища. Черно море от голямо сладководно езеро се превръща в солено море. Променя се флората и фауната в района. Доказателство за това са намерените останки от древни коралови рифове, типични за тропическия климат. Още през втората половина на X хил. пр. н. е. и началото на IX хил. пр. н. е. потъването на Атлантида (намираща се между Европа и Северна Америка) принуждава атлантите да търсят нови земи за заселване. Част от тях достигат и до Балканския полуостров. Важно е да се отбележи, че Атлантида е населявана както от чернокожи, така и от население от бялата раса. Белите хора са имали кестенява права коса и светли (често сини очи). Те били високи и стройни, с дълги носове. Този физически портрет твърде много напомня на външния облик на кимерийците. Немалка част от тях след потъването на Атлантида живеят в района около Анг- лия и Ирландия. В допълнение към казаното следва да посочим, че прочутата столица на Атлантида носи името Чалидокан - название очевидно свързано с древните кимерийци, известни по-късно като българи, както и с титлата „кан", характерна за техните владетели. Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 11 Все повече изследователи отбелязват, че Кимерийците са особен вид народ, който е носител на северноатлантическите традиции, свързани и с южните земи на Европа (Балканите и Средиземно море), и с далечния Североизток. При своето преселение тук, на Балканския полуостров, те пренасят своята високо развита култура и с праотците на траките (карите) полагат началото на протобългарския народ. Между атлантите и древните българи съществуват множество сходства като култът към Слънцето, 12-цикловият календар, преклонението към водата, обработката на металите, уникалните строежи и др. От легендарната Атлантида е пренесена традицията върховният владетел да бъде първосвещеник и духовен водач. Потопът в Черно море (VI хил. пр. н. е.) е причина част от населението от днешните наши земи да търси нови места за своите селища. Някои тръгват на север към Балтийско море, което в древността се нарича Кимерийско. Друга група- главно древните българи, остават и продължават да развиват високата материална култура на Варненската цивилизация. Името на Варна можем да открием още в най-стародавните свещени книги - Ведите. На санскритски Варна е символ на първичното, на началото. Легенди говорят, че тук в дълбока древност е кипял живот - буйна растителност, минерални извори, сечели се сребърни монети с лика на тракийския бог Дарзала. Интересно е да се опитаме да открием съставките на името. Първата част „дар" ни отнася към познатата в Месопотамия титла за владетел, докато втората съставка „ала"/„ила" трябва да се свърже с названието на бога. Следователно става дума за владетел, който е обожествяван. Варна е бил оживен търговски център, откъдето се изнасяли метали, обработвани във вътрешността в посока земите на днешна Украйна. Тук е намерено и най-старото злато в света. Предметите се отличават с ювелирна изработка. Между тях е открит и златен жезъл (скиптър), което ни дава право да предполагаме, че владетелят е бил и първосвещеник (жрец). В началото на XX в. в спокойни дни местни хора разказват, че са виждали във варненските езера ясно очертани силуети на подводни строежи. За съжаление при прокопаването на канала следите от тях са унищожени. Открити са множество съдове, които доказват наличието на древен град, но повечето от съдовете са разграбени. Интересна е формата на скиптъра - няколко цилиндрични тела и пръстени, свързани с дръжка. Удивителни са сходствата, които могат да се направят с анкха - символа на живота в древен Египет, ако изключим неговата горна част. Те наподобяват антенно устройство, което вероятно е имало важно предназначение. Едва ли е случайно, че в гробниците на египетските фараони се откриват различни украшения от кехлибар, който от стародавни времена се добивал само по крайбрежието на Балтийско (Кимерийско) море. В митовете и легендите на различните народи отличителните белези на царската власт (корона, жезъл и др.) са важни символи за предаване на управлението от боговете върху хората. Земният владетел се е явявал своеобразен изпълнител на божията воля. Но затова по всяка вероятност са му били необходими кому- никационни средства. Древните българи, Шумер и Вавилон Владимир Цонев 12 Заслужава внимание и друга находка от гроба на Варненския цар, носещ на гърдите си символа на Слънцето. Става дума за златен накрайник от кондом, който е служил навярно както за предпазване от евентуална зараза, предавана по полов път, така и за събиране на семенна течност. На помощ може да ни дойде и числото четири при маите (кимерийци) -„кан". Неговото значение е „семе", „зрялост". Думата „кан", както знаем, е характерно име-титла за древнобългарските владетели и произлиза от думата „ка" - „жизнена сила" и „ан" - „небесна земя". Любопитен е и произходът на думата „маи/с/". По всяка вероятност означава „земя на звездите". А от „маис" стигаме и до миси (мизи), познати по-късно като българи. В подкрепа на казаното са открити множество сведения за връзка между богове и богини - от една страна, и земни жители - от Друга. Изследователите Д. Чиликов и Хр. Протохристов отбелязват, че в редица тракийски гробници, свързани с орфическия култ, са намерени плочки, явяващи се като „своеобразни паспорти" за другия свят. Преди да се прекрачи прагът на смъртта, често е следвало да бъде изречено: „Аз съм рожба на Земята и на звездното небе, но моят род произхожда от небесните обитатели." Двамата автори правят сполучлива аналогия с текст, смятан за дело на Енох, потвърден и от Библията (Битие, 6:1 -4): „Когато децата на човеците се бяха умножили, през онези дни им се народиха дъщери - стройни и красиви, - щом ангелите, деца небесни, ги видяха, влюбиха се в тях и си казаха един на друг да си изберем жени от расата човешка и да имаме деца от тях. И си избраха всеки по една жена, сближиха се и заживяха с тях. Заченаха жените и родиха исполини." Нека припомним, че Енох е баща на Матусал, смятан за родоначалник на българите и дядо на митичния Ной. Енох запознава сина си с тайните на Вселената и с календар, идентичен с българския. Символ на този уникален 12- годишен циклов календар е космическата костенурка, върху чиято черупка са изобразени зодиакални съзвездия, рисувани като животни. Изследванията сочат, че календарът е създаден в земите по Северното Черноморие. Потопът в Черно море скрива във водите си много от постиженията на тази Варненска цивилизация. Постепенно климатът се променя, а вероятно и демографският взрив сред населението, което води уседнал начин на живот, са основателни причини за преселения. И ако първата група тръгва, както отбелязахме на север, втората предприема преселение на изток. Движението се осъществява през VI и IV хил. пр. н. е. към Южен Кавказ. Посоката не е случайна -търсят се по-благоприятни усло- вия в сравнително познати места. В древността планините, край които живеят траките - Стара планина, Рила, Пирин, Родопите, както и Таврическите планини на Кримския полуостров (където живеят родеещите се с тях кимерийци), носят общото название Кавказка планина. След Потопа в Черно море през 5600 г. пр. н. е. целостта им е нарушена и вече се говори за Кавказки планини. |