Древната държава Мари и възходът на Вавилон

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
26
стъпаловидна кула. Колони от товарни коли са необходими, за да се превозят плочите с 
клиновидно писмо - 23 600 документа, които са извадени от дворцовите архиви. 
За да се добие по-пълна представа какво представляват разкопките на двореца в Мари, са 
направени снимки от самолет и тяхното публикуване във Франция предизвиква всеобщо 
удивление. „А инсталациите на двореца - пише проф. Паро - в кухните и в баните биха могли и 
сега, четири хилядолетия след разрушението, да бъдат поставени отново в действие, без да е 
потребна за това някаква поправка." 
В двореца едно от крилата е служило главно за религиозни обреди. Дългият път на 
процесията за дворцовия храм е минавал през няколко зали. В храма се е издигала свещената 
фигура на богинята-майка, от чието блюдо в ръцете й струяла „вечната вода на живота" Големи 
стенни изображения са придавали на двореца особен колорит и красота. Това са едни от най-
старите картини в Месопотамия. Техните краски и до днес са запазили своята сила и блясък. 
Много ценни са дворцовите архиви. Цялата дворцова свита е живеела под един покрив с 
царя. Вероятно повече от 100 души са се грижили 
за входящата и изходящата кореспонденция. Мари 
се е явявал значим средищен пункт за дългите 
кервански пътища както от запад на изток, така и от 
юг към север. Множеството описания върху 
глинените 
плочки 
изграждат 
у 
нас - 
съвременниците, представата, че царство Мари е 
добре организирана и управлявана държава до 
XVIII хил. пр. н. е. Благосъстоянието на страната се 
е дължало не само на оживената търговия, но и до 
голяма степен на развитата и широкоразклонена 
напоителна система, за която са се полагали 
особени грижи. 
В Царството преброяването на населението се 
утвърждава като важна практика. По този начин се 
събират данни и за облагането с данъци, и за 
подлежащите на военна служба. Моделът за набирането на новобранци (поименно и по 
области) ще бъде използван от редица империи и държави - Вавилон, Асирия, Рим и др. 
Населението на Мари по всяка вероятност следва да свържем с хуритите (траките), които по 
произход принадлежат към ариите (арийците). Свидетелство за това е и самото име - Мари от 
„ма" - „земя" и „ари" - „арийци". Територията на царството и по-скоро богатите пасища и ниви 
често е трябвало да бъдат защитавани от живеещите наблизо северни племена (кимерийци и 
др.), познати като семити. Хронологически таблици от Мари говорят, че последният владетел 
преди падането под вавилонска власт - Зимрилим (Зимри-Лим) е воювал с племето на 
вениамините (прокълнатото коляно при евреите), родеещо се с другата част на древните 
българи - Кимерийците. 
Обикновено вениамините търсели в Мари хляб и бира срещу данъчно облагане и военна 
служба, което често ставало повод за конфликти, защото тези 
северни племена обичали свободата повече от всичко (принадлежат 
към Самарийската култура). 
Между царя на Мари - Зимрилим, и Хамурапи - царя на съседната 
държава Вавилон, която ставала все по-могъща, имало договор за 
взаимопомощ. Не след дълго обаче той е нарушен. В 1759 г. пр. н. е. 
господството на Вавилон става факт и гр. Мари е сринат до основи. 
Съседните източни земи - около реките Хабур и Балих, продължа-
ват да бъдат обитавани от другия клон на хуритите. След 
нашествието на Хамурапи те се съсредоточават около гр. Харан 
(Кхаран), който също е влизал в пределите на държавата Мари. 
Построен е и нов град с твърде красноречивото име, говорещо за 
съжителство между кутии и хурити - Вушукани (Висукани), напомнящо 
за титлата на върховния повелител на древните българи-кан (Висш 
кан). 
Когато говорим за Висукани, аналогията с Волжка България идва 
естествено и закономерно. В миналото волжките българи са известни 
като добри търговци, които контролират пътищата между Европа и 
Азия. Те са били важни посредници за осъществяване на търговията 
в Европа и Близкия изток. 
„Те (волжките българи) имат много търговци - пише Ибн-Фадлан (арабски пътешественик от 
X в.), които ходят в земята на тюрките, при което докарват овце в страната, наречена Вису, а 
носят със себе си самури и сребърни лисици..." 
Описанието наистина говори, че волжките българи (главно от тракийски произход) са се 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
27
занимавали с прекупваческа дейност. Закупените от тюрките стада овце са били закарвани на 
север към близкия народ Вису (живеещ край Ладожкото и Онежко езеро), от които са купувани 
ценни дивечови кожи - самури, златки, сребърни лисици и др. 
Различни източници отбелязват, че през епохата на Римската империя кораби от Западна 
Европа пътували до северната страна Тел (Идел - предшественичка на Волжка България). Със 
сигурност ако не целият, то поне значителна част от този морски път, който минавал през 
Норвегия, е създаден от волжките българи. Той просъществувал до края на XIII в., когато 
нахлуват монголите. 
На картата и днес на север около границите на Европа и Азия се срещат имена като Карско 
море (морето на карите - праотци на траките), а на запад от него полуостров Канин (Кан-ин). 
Пак в този ареал -южно от Мурманск, се намира и залив с названието Кандалакша, където р. 
Канда и р. Кана се вливат в море с твърде познато име на Балканския полуостров - Бяло море. 
Всички тези имена са безспорен белег за мащабните преселения на древните българи. 
Древната държава Идел в Урал (създадена след Космическата катастрофа -11 650 г. пр. н. 
е.) е известна като обединение на седем племена. Иделците наричат себе си още синди-арии, 
както и блъкар (булгар). Първи неин цар е Джам от рода Хазан (Казан), име идентично с 
Казанското царство, което последно от Волжка България отстоява своята независимост. Градът 
е превзет от цар Иван IV Грозни през 1552 г. Избито е почти цялото население, а страната е 
приобщена към Московска Русия в 1584 г. 
На територията на Волжка България срещаме и ценното дърво хаданк. От него са се 
изработвали много ценни стрели, познати в Персия като Тир-и-хаданк („стрела от хаданк"). 
Названието твърде много напомня на името на владетеля на кутиите, владели през XXII в. пр. 
н. е. Шумер - Тирикан („стрела от кана"). 
След шумерското господство в Месопотамия започва така наречената от историята 
Старовавилонска епоха, чието времетраене е от 2000 до около 1600 г. пр. н. е. Важно е обаче 
да се отбележи, че дори и при най-големия си разцвет вавилонското царство всъщност се 
опира на постиженията на предхождащата го шумерска култура, редица изследователи сочат, 
че разликата между шумери и вавилонци най-добре проличава в езика и географското 
местоположение. По време на господството на шумерите (траките) най-развити са предимно 
южните градове, докато при вавилонците най-важните са северните. Центърът на 
цивилизацията се премества на север към Акад. През Старовавилонската епоха в 
Междуречието се говорило главно на езици, които спадали към семитската група. 
През втората половина на III хил. пр. н. е. в този ареал успява да се наложи племето 
наричано марту, а по-късно амуру(амореи). То се спуска от Палестина през Сирия по р. Ефрат 
и достига до Южна Месопотамия. Езикът, който говорят амореите, спада към западно-
семитския. Първите заселници са малки групи, които успяват да се приспособят и стават 
наемни 
работници 
в 
големите градове. Посте-
пенно броят на амореите 
става 
все 
по-голям. 
Придвижването им става 
не на семейства, а на 
цели родове. В отговор 
през 2034 г. пр. н. е. е 
изградена 
„Аморейска 
стена", но и тя не е в 
състояние да ги спре. 
Във властта на амореите 
попадат 
множество 
търговски 
средища, 
разположени 
по 
продължението 
на 
р. 
Тигър, р. Ефрат и техните 
притоци. Още по времето на Третата династия на Ур вече са известни отделни владетели-
амореи както в Южна Месопотамия, така и по границите на Елам до Сирия. 
На север първият утвърдил се владетел е Ишби-Ера от Исин, царедворец при последния 
цар на Ур. Ишби-Ера успява да се наложи в Нипур, а след това и да прогони от Ур еламците. 
Той се смята за продължител на династията на Ур и се нарича „цар на Ур", въпреки че владее 
главно Исин и територии на север от него. 
На юг се появява друг град-държава - Ларса. Разположен на р. Ефрат в Южна Вавилония, 
той става съперник на Исин по времето на Гунгунум (1932-1906 г. пр. н. е.). Както този 
владетел, така и следващите негови наследници непрекъснато настъпват на север и намаляват 
влиянието на Исин. 
Първоначално Бабил (Баб-или - Вавилон) е малко населено място. В превод името му, вече 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
28
казахме, означава „Порта на боговете". Първата династия на Вавилон е, когато там се 
провъзгласява за цар аморейският владетел Сумуабум (1894-1881 г. пр. н. е.). Неговото име 
напомня както за скитите (уманманди), така и за Зиези (владетел на гр. Ума). Сумуабум успява 
да укрепи Вавилон и да го наложи с помощта на различни военни и дипломатически средства. 
Така на картата се открояват три значими центъра - Вавилон на север, Ларса в Южна 
Месопотамия и между тях Исин, който постепенно губи позиции. 
По време на своето царуване през 1793 г. пр. н. е. 
аморейският владетел на Ларса Рим-Син (1822-1763 
г. пр. н. е.) слага ръка на Исин и овладява Средна и 
Южна Вавилония. Липсва му северът - Вавилон Там 
година по-късно престолът се заема от шестия цар на 
Първата династия Хамурапи (1792-1750 г. пр. н. е.). 
Интересно е, че името му се е произнасяло като 
Камурапи. Но това едва ли трябва да ни изненадва, 
като знаем, че произхожда от северните племена - 
амореите. А те се родеят с камирците (Кимерийците), 
чиято легендарна майка е познатата Камар аби. 
Хамурапи наследява сравнително малко царство. 
Неговият диаметър е не повече от 150-160 км. За 
няколко десетилетия обаче той преобразява 
Месопотамия и създава значима империя. През 
първите години Хамурапи се опитва да развие 
инфраструктурата на царството си - извършва 
стопански реформи, защитава правата на жените, 
отделя голямо значение на напояването. 
По онова време - Старовавилонския период, 
търговията се осъществява от прослойка, наречена 
тамкарум - в превод „търговец", въпреки че този 
човек можел да бъде и банкер, лихвар, посредник, 
държавен чиновник. Важно е да се каже, че сделките 
се реализират не само в страната, а и в чужбина. 
Една от търсените стоки са робите, съхранени са 
множество клинописни плочки, от които се вижда как 
търговците купуват и продават роби, организират 
търговията на добитък, зърно, бира, дрехи, вълна, дървен материал, 
метали и др. 
Хамурапи не е поощрявал прекалено високите лихви и понякога 
тамкарум е бил изправен пред реалната опасност за конфискация на 
капитала. Основно изискване за повечето от търговски сделки е 
наличието на писмен договор, заверяван с отпечатък от цилиндричен 
печат. 
Някои от изследователите обръщат внимание, че във Вавилон 
започва началото си една непозната религия - става дума за личната 
религия. Вавилонците почитат богове, към които се обръщат при 
осъществяване на всекидневните си дела. Подобни молби обикновено 
са за личен успех и за опростяване на греховете. От тази нова 
религиозност се смята, че води началото си възникналото по-късно 
християнство. 
Важна черта на вавилонската култура е развитието на матема-
тиката. Писарите в храмовете около XVIII в. пр. н. е. използват не само 
таблици за умножение и деление, но изчисляват квадратен и кубичен 
корен. Познавали са и Питагоровата теорема - в правоъгълния 
триъгълник сборът на квадратите на катетите е равен на квадрата на 
хипотенузата. Вавилонците са тези, които делят денонощието на две 
половини по 12 часа, както и. първи разделят часа на 60 минути и 
минутата на 60 секунди. 
Управлението на Хамурапи е характерно с това, че лично се е нагърбвал с много 
отговорности. По негово нареждане в календара се включва още един допълнителен месец. 
Приемал е пратеници на чужди държави, организирал е дворцови церемонии, преглеждал е 
войската, раздавал е правосъдие. 
И все пак Хамурапи е познат преди всичко като „Цар на справедливостта". Той издава най-
стария запазен сборник със закони, известен още като „Кодексът на Хамурапи". В него са 
включени 282 закона, които се основават на шумерските (тракийски) принципи, Допълнени и 
обогатени с някои текстове на северните племена и народи, към които е принадлежал и самият 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
29
владетел. Кодексът е открит върху стела, намерена през 1901 г. в Суза, столицата на древен 
Елам (днешен Югозападен Ирак). 
Интересно е как царят описва получените нареждания от боговете, записани в неговите за-
кони. „Хамурапи богоязлив и почтителен Владетел, да наложи на земята справедливост, да 
унищожи злото и покварата така, че силните да не потискат слабите, да се извиси досущ бога 
на Слънцето над Черноглавите (траките - Бел. авт), за да даде светлина на земята." 
В края на III хил. пр. н. е. и началото на II хил. пр. н. е. в Месопотамия неравенството и 
облагодетелстването на богатите за сметка на бедните се шири навсякъде. Различните 
бедствия - глад, суша, наводнения, болести влияят главно на дребните земевладелци. За да 
оцелеят, те често са принудени да вземат заеми от едрите търговци при непосилни заробващи 
условия. В „Кодекса на Хамурапи" тази търсена справедливост обаче е преди всичко 
намерение. Ясно личи разликата в подхода към робите и благородниците. За едно и също 
провинение те се санкционират с различна строгост. Обикновено робите са безправни и 
получават жестоки наказания. 
Любопитно е, че както и при Саргон Велики, по времето на Хамурапи е налице етническо 
противопоставяне между северните племена и народи (обявени за семити) и южните 
(черноглавите). Но докато Саргон, въпреки пренебрежението си към черноглавите, приема 
тяхната религия, то Хамурапи се явява поклонник на Слънцето. В тези негови религиозни 
убеждения вероятно се крие враждебността към държавата Мари, а също и към рода на Аврам. 
Бащата на Аврам - Тара, напуска столицата на шумерите Ур, защото почита бога на Луната. 
В Кодекса най-характерни са двата принципа: „Око за око" и Купувачът да внимава". На пръв 
поглед изглеждат доста примитивни. Но сборникът от закони става по-разбираем, ако се види 
разликата между тогавашното и съвременното правораздаване. Хамурапи налага закони 
главно, за да се спрат побоищата и насилието в Месопотамия. Кодексът не допуска случайно 
нанасяне на вреда и настоява за адекватно причиняване на болка и унижение за извършителя: 
„Ако някой извади някому окото, неговото око ще бъде извадено." Очевидно незабавното 
правораздаване е трябвало да изиграе възпиращ ефект. Не са се разглеждали мотивите и 
обстоятелствата за извършеното деяние, за да не може умишлени престъпления да останат 
ненаказани, когато извършителят е знаел как да се защити. Вторият основен принцип - 
„Купувачът да внимава", също е имал за цел да сведе до минимум саморазправата между 
хората. С него купувачът е бил известен, че няма права и ще бъде наказан, ако извърши 
престъпно деяние, независимо от обстоятелствата. 
В „Кодекса на Хамурапи" са заложени и някои морални принципи, свързани с уважението на 
децата към родителите. Закон 195 гласи: „Ако син удари баща си, да му се отсече ръката." 
Интерес представлява и друг закон, според който, ако бъде извършен грабеж и крадецът не е 
открит, градът, където е извършено престъплението, възстановява загубената собственост на 
потърпевшия. 
Силата на този сборник от закони е, че представлява не абстрактни декрети, а различни 
практически решения в конкретни правни казуси. Любопитно е, че принципите в „Кодекса на 
Хамурапи" са спазвани повече от хилядолетия след смъртта му. 

жүктеу/скачать 4.74 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: