Втора степен: Катарзис
Настава щастливият ден, "златният ден", по думите на древните, когато Питагор посреща в дома си новопостъващия и го приема тържествено сред своите ученици. В началото новоприетият ученик често и много общува с учителя - той прониква във вътрешния двор на жилището му, където влизат само най-верните. Оттам произлиза терминът езотеричен,антоним на екзотеричен. От този момент започва истинското посвещаване в тайните.
Разкритията се състоят в пьлно изложение и доказателство на тайното учение, като се започне от принципите му, съдържащи се в тайната наука за числата, и се завърши с последните степени на световната еволюция, със съдбата и целите на божествената Психея, човешката душа. Науката за числата е позната под различни имена в храмовете на Египет и Азия. Тя е ключът на цялото учение и затова се пази в тайна от простолюдието. Цифрите, буквите, геометричните фигури и човешките представи, които служат за знаци в тази алгебра на тайнствения свят, биват схващани само от посветените в тайните.
Новопосвещаваните се въвеждат в смисъла им само след тържествена клетва за мълчание. Питагор излага това свое учение в книга, написана лично от него и наречена Хиерос логос ("Свещена дума"). Тази книга не е запазена до днес, но трудовете на питагорейците Филолай, Архит и Хераклид Понтийски, диалозите на Платон, трактатите на Аристотел, Порфирий и Ямблих съдържат нейните принципи. И ако все пак те остават неразгадаеми за съвременните философи, това се дължи на обстоятелството, че техният смисъл и значение могат да бъдат разбрани само в сравнителния анализ на всички източни езотерични учения.
Питагор нарича своите ученици математици, защото излагането на висшата наука започва с учението за числата. Но тази свещена математика, или науката за принципите, е по-висша и по-жива от невежествена та математика, която днес познават нашите ученици и философи. В питагорейската наука Числото не се възприема като абстрактно количество, а като естествено и активно качество на върховната Единица, на Бога, източника на всеобщата хармония. Науката за числата е наука за живите сили, за божествените способности, действащи в световете и в човека, в макрокосмоса и в микрокосмоса... Като вниква в тях и като обяснява тяхната игра, Питагор всъщност се занимава с теогония, или с рационална теология.
Една истинска теология би трябвало да даде принципите на всички науки. Тя не би била наука за Бога, ако не посочва единството и взаимовръзката на природните науки. Тя не заслужава името си, ако не пред ставлява синтезът на всички науки. Такава роля играе в египетските храмове науката за Свещеното Слово, формулирана точно и наречена от Питагор наука за числата. Тя има за цел да даде на човечеството ключа на съществуването, на науката и на живота. Под ръководството на учителя новопосвещаваният трябва да съзерцава принципите на тази наука в собствения си ум, преди да проследи разнообразието от ней ните приложения в концентричната безкрайност на областите на еволюцията.
Един съвременен поет предчувства тази истина, когато кара Фауст да слезе при Майките, за да възвърне живота на Елена. Фауст долавя магическия ключ, земята изчезва под краката му, той се унася и навлиза в празнотата на пространството. Най-после той се озовава при Майките, които бдят над първоначалните форми на великото Всичко и произвеждат съществата от първообразите. Тези Майки са питагорейските числа, божествените сили на света. Поетът показва движението на собствената си мисъл, преди да проникне в бездните на неизмеримото. Древният посветен в тайните вижда директно разума и това вътрешно откровение прилича по-скоро на издигане към пламтящото слънце на Истината, откъдето в пълнотата на Светлината той съзерцава съществата и формите, хвърляни във вихъра на Живота чрез едно зашеметяващо лъчение.
Древният посветен в тайните не обладава изведнъж тази истина, с която човек осъществява световния живот чрез съсредоточаване на своите способности. За това се изискват цели години упражняване, изисква се и нещо още по-трудно - единение на разума и волята. Преди той да съумее да си служи с творческата дума (а малцина постигат това!), трябва буква по буква, сричка по сричка да заучава свещеното слово.
Питагор води тези уроци в храма на музите. По негово изрично искане и по негови указания той е построен близо до жилището му в една градина. Само учениците от втората степен могат да влизат там заедно с учителя. В храма се виждат статуи на деветте музи, изваяни от мрамор. В средата стой Хестия, тържествена и тайнствено забулена. С лявата си ръка тя закриля пламъка на едно огнище, а с дясната сочи към небето. При гърците, както и при римляните, Хестия, или Веста, е пазителка на божествения принцип, намиращ се във всичко. Неин олтар като представителка на свещения огън има не само в храма на Делфи, но и в атинския сенат, и във всеки дом. В светилището на Питагор тя представлява символа на божествената и основна наука, на теогонията. Около нея езотеричните музи носят не само традиционните си митологически имена, но и имената на тайните науки и на свещените изкуства. Урания покровителства астрономията и астрологията; Полимния - есхатологията и гадателството; Мелпомена с трагическата си маска – науката за живота и смъртта, за превращенията и преражданията. Тези три главни музи представят космогонията или небесната физика. Калиопа, Клио и Евтерпа покровителстват науката за човека, или психологията, със съответните и изкуства: медицината и магията. Последната група -Терпсихора, Ерато и Талия, обхваща физиката на земята, науката за елементите, камъните, растенията и животните. Така още от пръв по глед организмът на науките по подобие на организма на вселената се появява пред ученика чрез изображенията на музите, огрявани от божествен пламък.
Питагор отвежда учениците си в това малко светилище, отваря книгата на Словото и започва езотеричния си урок.
- Тези Музи - говори той - са само земните изображения на небесни сили, чиято безплътна и възвишена красота вие ще съзерцавате в себе си. Както те гледат Огъня на Хестия, откъдето те произлизат, така и вие трябва да проникнете в Централния Огън на Вселената, в божествения Дух, за да се простирате заедно с него във видимите му проявления.
Със силна и смела ръка Питагор издига учениците си до света на формите и на реалностите. Той заличава времето и пространството и прониква заедно с тях във великата Единица, в същността на несътвореното Същество.
Питагор я нарича първата Единица, съставена от хармония, мъжкия Огън, който пронизва всичко, Духа, който сам се движи, Неразчленимия и великия Непроявяван, чиято творческа мисъл проявява временните светове, Единствения, Вечния, Неизменния, скрит в множеството неща, които минават и се променят.
Същността на човека е скрита за самия него, казва питагореецът Филолай. Той познава само нещата на този свят, където крайното е съединено с безкрайното. Как би могъл той да ги познае? Между не го и нещата съществува хармония, едно отношение, един общ принцип. Този принцип им е даден от Единия, който освен същност им придава и разум. Той е общата мярка за обекта и субекта, той е причината на нещата, чрез които душата съучаства в последната причина на Единиия*/*Във висшата математика се доказва, че нулата, умножена с безкрайност, е равна на единица, в реда на абсолютните идеи нулата означава неопределеното същество. В езика на храмовете вечността, безкрайността се отбелязва с кръг или със змия, захапала опашката си - символ на самодвижещата се безкрайност. И така, щом безкрайността е определена, тя произвежда всички числа, които съдържа във великата си единичност и които управлява в пълна хармония. Такъв е висшият смисъл на първия проблем на Питагоровата теория. Това е причината, поради която голямата единица съдържа всички малки и всички числа произхождат от движещата се велика единичност./.Но как да се доближим до Него, до неуловимото същество? Виждал ли е някой някога господаря на времето, душата на слънцата, източника на разума? Не. Само в сливането с него човек може да вникне в същността му. Той прилича на невидим огън в центъра на вселената, чийто подвижен пламък докосва всички светове и движи окръжността." Филолай прибавя, че посвещаването в тайните е приближаване на човека до великото същество чрез уподобяването му с него, чрез възможно най-голямо- то му усъвършенстване, чрез господство над нещата с разума, чрез превръщането му в активен като великото същество, а не пасивен като нещата.
"Нима вашето същество, вашата душа не е един микрокосмос, една малка вселена? Но тази вселена е изпълнена с бури и разногласия. Е, добре, въпросът е в нея да се осъществи единство и хармония. И тогава, само тогава, Бог ще слезе във вашето съзнание, тогава вие ще участвате в могъществото му и вашата воля ще стане камък от огнището, олтар на Хестия, престол на Юпитер!"
Бог, неразчленимата същност, се изразява чрез Единичността, която съдържа Безкрайността, това е числото на Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, а неговият знак - живият Огън, символът на Духа, който е същността на Всичко. Ето първия от принципите.
Но Божиите качества приличат на онзи свещен мистичен лотос, който египетският посветен в тайните, легнал в ковчега, вижда да изниква в тъмната нощ. В началото той е само блестяща точка, после се разпуква като цвете и пламтящият му център разцъфва като хилядолистна сияйна роза.
Питагор казва, че великата Единица действа като творческа Двойка. Когато Бог се прояви, той е двоен. Той е неразчленима същност и разчленима субстанциалност. Той е мъжкият, деятелният и одухотворяващ принцип и женският пасивен принцип, или пластическата и одушевена материя. Така че Двойката представлява съединението на Вечния Мъж и Вечната Жена в Бога, двете съществени божествени способности. Орфей изразява тази идея в стиха:
Юпитер е божественият Съпруг и Съпруга.
Всички политеисти винаги осъзнават тази идея, когато си представят Божеството ту в образа на мъж, ту в образа на жена.
Живата и вечна Природа, великата Съпруга на Бога, не е само земната природа, но и небесната, невидима за нашите плътски очи. Това е Душата на Света, изначалната Светлина наричана ту Майя, ту Изида или Кабела, която съдържа същността на всички души, съдържа архетипите на всички същества. После тя е Деметра, земята заедно с телата, в които душите се въплътяват. След това тя е Жената, сподвижницата на Мъжа. Жената представлява Природата, затова цялостният образ на Бога не е само Мъжът, а Мъжът и Жената. Оттам води началото си тяхното непреодолимо, вълшебно и съдбовно привличане. Оттам произлиза упоителността на Любовта, в която се таи мечтата за безкрайно сътворяване и смътното предчувствие, че Вечният Мъж и Вечната Жена се наслаждават на пълно единение в лоното на Бога.
- Нека се поклоним на Жената на земята и на небето - говори Питагор. - На нас и на всички посветени в тайните тя позволява да разберем тази велика Жена - Природата. Нека тя бъде нейният сияен образ и нека ни помогне постепенно да се издигнем до великата Душа на Света, която ражда, съхранява и възобновява, да се издигнем до божествената Кибела, която носи всички души в наметалото си, изтъкано от светлина.
Единицата представлява същността на Бога, а Двойката - неговата съзидателна способност. Двойката поражда света - видимата проява на Бога във времето и пространството.
Реалният свят е троен. Както човекът се състои от три различни, но слети елемента - тяло, душа и дух, - така и вселената е разделена на три концентрични сфери: природен свят, човешки свят и божествен свят. Троичността, или троичният закон, е законът за устройството на нещата и истинският ключ на живота. Троичността можем да съзрем във всички стъпала на живота, като се започне от строежа на клетката, от физиологическото устройство на животинското тяло и от функционирането на кръвоносната система и се завърши с метафизичното устройство на човека, на вселената и на Бога. По вълшебен начин троичността разкрива пред учудения ум строежа на вселената - тя показва безкрайните съотношения между макрокосмоса и микрокосмоса. Тя е като светлина, която прониква в нещата, за да ги направи прозрачни, и чрез нея малките и големите светове светват като магически фенер.
Нека обясним този закон с основното съотношение на човека и вселената. Питагор допуска, че човешкият дух, разумът, е приел от Бога безсмъртната си, невидима и абсолютно деятелна природа, понеже духът е това, което се движи само. Той нарича тялото смъртната, разчленима и пасивна част на духа. Според него онова, което наричаме душа, е тясно свързано с духа, но е съставено и от трети помощен елемент, който произлиза от космичния флуид. Така че душата прилича на ефирно тяло, което духът създава. Без това ефирно тяло материалното не би могло да действа, би било неподвижен и безжизнен труп* /*Същата идея споделя св. Павел, посветен в тайните, когато говори за духовно тяло/.. Душата има формата на тялото, което тя оживотворява и което надживява след смъртта и разлагането. Тогава тя по думите на Питагор, повторени и от Платон, се превръща в лека колесница, която издига духа в божествените сфери или пък го оставя да падне отново в тъмните зони на материята - според заслугите му. Така че строежът и еволюция та на човека се повтарят в растящи кръгове по цялата стълба на съществата и във всички сфери. Както човешката душа се разкъсва между духа, който я привлича, и тялото, което я задържа, така и човечеството се развива между природния и животинския свят, където се намират земните му корени, и божествения свят на чистите духове, където се намира божественият му източник и към който то се стреми да се издигне. Това, което става с човечеството, се извършва в различни мащаби и винаги поновому във всички земи и във всички слънчеви системи. Продължете този край до безкрайност и ако можете, обгърнете само с един поглед безграничните светове. Какво ще намерите там? Творческата мисъл, неуловимото звездно движение и еволюиращите светове, а това са духът, душата и тялото на божеството. Като повдигате после дователно булата и изучавате способностите на божеството, ще видите Троичността и Двоичността, обвити в здрачната дълбина на Единицата - като звезден избор в бездните на безкрайността.
В това кратко изложение може да се разбере голямото значение, което Питагор отдава на троичния закон. Трябва да се каже дори, че този закон е крайъгълният камък на езотеричната наука. Всички велики посветени в религиозните тайни съзнават това, всички теософи го предусещат. Един оракул на Заратустра казва:
Навсякъде във вселената царува числото Три,
А Единицата е неговото начало.
Питагор има голямата заслуга да формулира това с яснотата, присъща на гръцкия дух. Той прави от този закон центъра на своята теогония и основата на науките. Тази идея обаче е скрита в езотеричните съчинения на Питагор и по-късните философи, с изключение на малцина посветени в тайните науки*/*На първо място тук трябва да изтъкнем Фабър д'Оливие ("Златните стихове на Питагор"). Това истинско разбира не за силите на вселената няма нищо общо с празните спекулации на чистите метафизици като например Хегеловите теза, антитеза и синтеза, които са простички игри на ума./, не я разбират в нейната пълнота. От Всичко казано дотук става ясно, че законът за всеобщата троичност представлява широка и солидна основа за класификацията на науките, за космогонията и психологията.
Както всеобщата троичност се съсредоточава в единичността на Бога, или в Единицата, така и троичността на човека се съсредоточава в съзнанието на Аз-а и във волята, която събира всички способности на тя лото, душата и духа в живата единичност, тялото, душата и духа в живата единичност. Троичността на човека и Бога, представена в Единицата, съставят свещената Четворка. Но човекът само относително осъществява собствената си единичност, защото волята му не може да действа едновременно и изцяло над цялото му същество с неговите три елемента, т. е. над инстинкта, душата и разума. Вселената и самият Бог се явяват пред него последователно, отразявани в тези три огледала:
1. Виждан през инстинкта и през калейдоскопа на чувствата, Бог е множествен и безкраен като своите проявления. Оттук идва и политеизмът, където броят на боговете е неограничен.
2. Виждан през разсъдъчната душа, Бог е двоен, т. е. той е дух и материя. Оттук произхожда дуализмът на Заратустра, на манихеите и на други религии.
3. Виждан през чистия разум, Бог е троен, той е дух, душа и тяло във всички проявления на вселената. От тук водят началото си тройствените религии на Индия (Брахма, Вишну и Шива), та дори и троичността в християнството (Отец, Син и Свети Дух).
4. Виждан през волята, която обединява всичко, Бог е единствен. Оттам произхожда монотеизмът на Мойсей в цялата му строгост. Тук няма олицетворяване, няма въплъщение - ние излизаме от видимата Вселена и влизаме в Абсолютното. Вечният сам царува над света. Ето защо различията в религиите произлизат от факта, че човекът схваща божеството, като го гледа през собственото си същество, което е относително, докато Бог във всеки миг осъществява единството на трите свята в хармонията на вселената.
Четворката има вълшебна сила, защото в нея се съдържат не само принципите на науките, законът на съществата и начинът на еволюцията им, но и причината за разликите в религиите и висшето им единство. Тетраграмата е истинският всеобщ ключ. На това се дължи въодушевлението, с което Лизид говори за нея в златните стихове. Сега вече е ясно защо питагорейците се заклеват в този велик символ:
Кълна се в Онзи, който е начертал в сърцата ни Свещената Четворка, неизмерим и чист символ, Източник на Природата и образец на Боговете.
Питагор продължава урока за науката за числата. Във всяко от числата той съзира един принцип, един закон, една сила, действаща във вселената. Но той твърди, че съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото като ги събираме или умножаваме, получаваме всички други числа. Така и без крайното разнообразие на съществата, които съставят вселената, се дължи на комбинациите от трите първоначални сили: материята, душата и духа, под влиянието на съзидателното внушение на божественото единство, което ги смесва, разделя, съсредоточава и движи. Питагор, както всички видни представители на езотеричната наука, придава голямо значение на числата Седем и Десет. Седмицата, която е сбор от три и четири, обозначава единението на човека и божеството. Това е цифрата на великите посветени в тай ните и понеже изразява пълното осъществяване във всяко нещо, тя представя закона на еволюцията. Десятката, образувана от сбора на първите четири цифри, е съвършеното число, защото представлява всички принципи на божеството, еволюирали и свързани в едно ново единение.
Питагор приключва урока по теогония, като посочва на учениците си деветте музи, които олицетворяват науките, разделени по три, представят трайната троичност, еволюирала в девет свята, и заедно с Хестия, божествената наука, пазителката на първоначалния огън, образуват свещената Десятка.
Трета степен: Усъвършенстване
Космогония и психология. Еволюцията на душата
Ученикът научава от учителя принципите на науките. Това първо посвещаване вдига дебелите мрежи на материята, които покриват вътрешните му очи. То раздира блестящото було на митологията,изтръгва го от видимия свят, за да го понесе из безграничните пространства и да му позволи да проникне в слънцето на Висшия разум, от което Истината огрява трите свята. Но науката за числата е само въведение във вели кото посвещаване. Въоръжен с тези принципи, ученикът сега трябва да слезе от висините на Абсолютното в дълбините на природата, за да разбере божествената промисъл при създаването на нещата и при еволюцията на душата в нейния ход през световете. Езотеричната космогония и психология засягат най-големите тайни на живота - опасните и грижливо пазени тайни на тайнствените науки и изкуства. Затова Питагор предпочита да предава тези уроци далеч от оскверняващата дневна светлина. Той говори нощем, на морския бряг, на терасите на храма на Церера, под акомпанимента на йонийските вълни, под далечния блясък на звездния космос. Друг път урокът се провежда в подземията на светилището, където египетски светилници разпръскват равномерна и тиха светлина. На тези нощни събирания присъстват и жените, посветени в тайните. Понякога жреци или жрици от Делфи или Елевзина потвърждават думите на Питагор, като разказват собствения си опит или пък предават думите на някой проницателен ясновидец.
Материалната и духовната еволюция на света имат противоположни, но паралелни и координирани движения. Едната се обяснява с другата и взети заедно, те обясняват света. Материалната еволюция представлява проявата на Бога в материята чрез душата, която я движи. Духовната еволюция представлява изграждането на съзнанието в индивидите и техният стремеж да се съединят през цикъла на преражданията с божествения дух, от който произлизат. Да се съзерцава вселената от физическа или от духовна гледна точка означава не да се гледат различни обекти, но да се вижда светът от неговите две противоположни страни. От земна гледна точка рационалното обяснение на света трябва да започне с материалната еволюция, защото светът ни се явява от тази своя страна. Едва после, когато имаме Възможност да видим делото на всемирния Дух в материята и да проследим развитието на индивидите, еволюцията ни отвежда към духовната гледна точка и ние можем да преминем от външността към вътрешността на нещата.
Така постъпва Питагор, който приема вселената като живо същество, одухотворено от един велик разум.
Ако се придържаме към науката за небето, която откриваме в езотеричните откъси на питагорейците, то тяхната астрономия прилича много на Птоломеевата, според която Земята е неподвижна и Слънцето се върти около нея заедно с планетите и цялото небе. Самият принцип на тази астрономия обаче ни предупреждава, че тя е напълно символическа. В центъра на своята вселена Питагор поставя Огъня (Слънцето е само негово отражение). В целия източен езотеризъм Огънят е символ на Духа, на божественото и световното Съзнание. Така че онова, което нашите философи приемат за физика в делото на Питагор и Платон, е само метафорично описание на тяхната тайна философия. Тя е ясна за посветените в тайните, но е напълно непроницаема за простолюдието, пред което се представя за физика. Ето защо в нея трябва да виждаме само нещо като космография за живота на душите и нищо повече. Подлунната област е сферата, където действа земното привличане, тя е наречена кръг на произходите. За посветените в тайните това означава ,че за нас земята е областта на телесния живот. Там се извършва всичко, което се отнася до въплътяването и отделянето на плътта от душата. Сферата на шестте планети и Слънцето съответства на видовете възходящи духове. Олимп, схващан като въртяща се сфера, е наречен Небето на постоянните, защото е оприличен на сферата на съвършените души. Ето как тази наивна астрономия скрива едно разбиране за духовната вселена.
Всичко обаче ни кара да вярваме, че древните посветени в тайните а особено Питагор имат много по-точно понятие за физическата вселена. Според категоричните твърдения на Аристотел питагорейците знаят, че Земята се върти около Слънцето. Коперник казва, че идеята за въртенето на Земята около оста й му дошла, когато прочел у Цицерон за някой си Хицетав от Сиракуза, който говорел за еднодневното движение на Земята. Питагор преподава на учениците от третата степен за двойното движение на Земята. Без да разполага с точните понятия на съвременната наука, той, както жреците в Мемфис, знае, че планетите произлизат от Слънцето и се въртят около него, че и звездите са организирани в слънчеви системи, управлявани от същите закони като нашата, и че всяка от тези слънчеви системи е част от порядъка на безкрайната все лена. Той знае също така, че всеки слънчев свят образува една малка вселена, която има свое съотношение с духовния свят и свое небе. Планетите отбелязват степените им. Но тези идеи, които биха объркали народната митология и биха били считани за светотатствени, никога не се записват буквално. Те се изуча ват само като най-голяма тайна*/*Някои странни метафорични определения, които произлизат от тайното учение на учителя, ни позволяват да проникнем във величавото схващане на Питагор за космоса. Когато говори за съзвездията, той нарича Голямата и Малката мечка ръцете на Рея-Кибела. Рея-Кибела на езотеричен език означава въртящата се звездна светлина, божествената съпруга на всемирния огън, на творческия Дух, който се съсредоточава в слънчевите системи, привлича безплътните същности на съществата и ги завърта във вихъра на съществованията. Той също така нарича планетите кучета на Прозерпина. Този образ има смисъл само от езотерична гледна точка. Прозерпина, богинята на душите, спомага за въплътя ването им в материя. Питагор нарича планетите така, защото те пазят и задържат въплътените души, как то митичният Цербер пази душите в ада./
Достарыңызбен бөлісу: |