СЕМЕЙСТВОТО НА ПИТАГОР. УЧАСТТА НА НЕГОВАТА ШКОЛА

СЕМЕЙСТВОТО НА ПИТАГОР. УЧАСТТА НА НЕГОВАТА ШКОЛА

Питагор не се е стремял да я привлича. Неговата обич принадлежи на всички ученици, Той мисли само за братството, за Гърция и за бъдещето на света. Както много от великите посветени в тайните, той се е отказал от жените, за да се посвети изцяло на делото си. Вълшебството на волята му, духовното господство над толкова души, привързани към него като към обожаван баща, мистичната светлина на цялата тази любов, която той приема, и нежният аромат на човешката симпатия, която съединява питагорейците - всичко това заменя сладострастието, щастието и любовта. Но в един прекрасен ден, когато Питагор размишлява за бъдещето на школата си в подземието на Прозерпина, той вижда да се приближава към него решително и сериозно красивата девойка, с която той никога не е разговарял насаме. Тя коленичи пред него с наведе на глава и моли учителя, който може всичко, да я избави от една невъзможна и нещастна любов, която изгаря тялото й и измъчва душата й. Питагор иска да узнае името на нейния любим. След дълго колебание Теано признава, че той е човекът, когото обича, но че е готова всичко да направи и ще се подчини на волята му. Питагор замълчава. Насърчена от неговото мълчание, тя го поглежда с умоляващи очи, от които блика млада сила и ароматът на една душа, готова да се жертва. Мъдрецът се колебае - той умее да побеждава чувствата си и да смирява въображението си, но светлината на тази душа прониква в неговата. В девойката, преобразена в страстта и себеотричането си, той съзира едно по-пълно осъществяване на своята мисия. Питагор развълнувано я моли да стане и Теано вижда в очите на учителя, че техните съдби завинаги са свързани.

Чрез брака си с Теано Питагор увенчава своето дело. Сливането на тези два живота е съвършено. Веднъж питат съпругата на учителя колко време е необходимо за една жена да се пречисти, след като е имала сношение с мъж. Теано отговаря: "Ако този мъж е бил нейният съпруг, жената си остава чиста; ако обаче мъжът е бил друг, тя никога не може да се пречисти." Много жени ще преценят, че за да се отговори така, жената трябва да е съпруга на Питагор и да го обича така, както го обича Теано.

Те имат право. Не бракът прави любовта свята, а любовта оправдава брака. Теано прониква изцяло в мисълта на своя съпруг, така че след смъртта му тя продължава неговото дело. Един гръцки писател цитира нейните възгледи за учението за Числата. Тя дарява Питагор с двама сина - Аримнест и Телавг, и с една дъщеря - Дамо. По-късно Телавг е учител на Емпедокъл и му разкрива тайните на учението.

Семейството на Питагор е образец за школата. Дома му наричат храм на Церера, а неговия двор - храм на музите. В домашните и религиозните празници Теано ръководи хора на жените, а Дамо - хора на девойки те. Дамо е достойна за баща си и майка си във всяко отношение. Питагор и поверява ръкописи с изричната поръка да не говори на никого за тяхното съдържание освен на членовете на семейството. След разпръскването на питагорейците Дамо изпада в голяма нищета. Предлагат й голяма сума за ценен ръкопис, но тя, вярна на волята на баща си, отказва да го продаде.

Питагор живее в Кротон трийсет години. За двайсет години този необикновен мъж придобива голямо влияние и власт и затова с право го наричат полубог. Нито един философ в историята на човечеството не е имал такова влияние над съвременниците си. То се простира не само в границите на школата в Кротон и във филиалите й в другите градове по италианското крайбрежие, но и върху самата политика на всички те зи малки държави. Питагор е реформатор в пълния смисъл на тази дума. Кротон е ахейска колония и има аристократическо управление. Съветът на хилядата, съставен от членовете на първите градски семейства, упражнява законодателната власт и контролира изпълнителната. Народните събрания съществуват, но имат ограничена власт. Питагор, който държи в града на царува ред и хармония, не обича нито олигархичното потисничество, нито хаоса на демагогията. Примирен с дорийското устройство на държавата, той все пак се опитва да въведе нов управителен орган. Идеята му е смела - над политическата власт да установи една научна власт, която има право на решаващ и съвещателен глас по жизнено-важните въпроси на държавата и играе ролята на върховен регулатор в нея. Съветът на хилядата избира Съвета на тристата, но само измежду членовете си, които са посветени в тайните. Порфирий разказва, че две хиляди граждани на Кротон се отказват от обичайния си живот и се обединяват да живеят и работят заедно с децата и жените си в общите си имоти. Питагор иска начело на държавата да стои едно научно правителство, поставено на висотата на египетското духовенство. Това, което той осъществява за малко, става мечта на всички посветени в тайните, които се занимават с политика. Целта им е да въведат принципа на посвещаването и на изпита за длъжностите в управлението на държавата и така да примирят изборния, т.е. демократичния, принцип с едно правителство на аристокрацията на ума и добродетелта. И така, Съветът на тристата образува един политически, научен и религиозен орден, чийто признат предводител е Питагор. Пред него се полага тържествена и страшна клетва за мълчание. Подобни съвети се създават в почти всички гръцки градове и имат силно политическо влияние. Питагорейският съюз иска да бъде начело на управлението в цяла Южна Италия. Той има клонове в Тарент, Хераклиум, Метапонт, Реджиум, Химера, Катана, Агрифенте, Сибарис, а според Аристоксен - и при етруските. Питагор има голямо влияние в тези големи и богати градове и човек не би могъл да си представи власт по-възвишена, по-либерална и умиротворителна. Навсякъде където се появява, той установява ред, справедливост и общо съгласие. Повикват го при един тиран на Сицилия и само с красноречието си Питагор го убеждава да се откаже от богатствата, придобити безчестно, как то и от властта, която е заграбил. Питагор превръща градовете в независими, като премахва подчинението помежду им. Толкова благотворни са неговите действия, че когато обикаля градовете, хората говорят: "Той идва не да поучава, а да лекува."

Колкото по-неуязвимо е върховното влияние на един велик ум и характер, магията на неговата душа и ум, толкова по-силна е завистта и омразата, които те предизвикват. Питагор властва вече четвърт век и вече наближава деветдесетгодишнината си, когато идва противодействието. Искрата възпламенява градът, който съперничи на Кротон. Там народът побеждава аристократите. Петстотин изгнаници искат убежище в Кротон, но Сибарис държи те да им бъдат върнати от страх да не разгневят враждебния град управниците на Кротон са готови да изпълнят искането, но се намесва Питагор и по негово настояване нещастниците не са предадени на техните врагове. В отговор обаче Сибарис обявява война на Кротон. Войската на кротонците, предвождана от ученика на Питагор, прочутия атлет Милон, нанася страшно поражение на сибаритите. Градът им е превзет, ограбен, разорен и сринат до основи. Невъзможно е да се допусне, че Питагор е одобрил подобни действия, защото те са несъвместими с принципите на всеки посветен в тайните. Но нито той, нито Милон съумяват да възпрат развихрените страсти на една победоносна войска, възбудена още повече поради старата омраза и несправедливото нападение.

Всяко отмъщение на човек или на цял народ води след себе си сблъсък на разбушувани страсти. Отмъщението на Кротон е страшно и последиците от него се прехвърлят върху Питагор и неговата школа. След превземането на Сибарис народът иска подялба на земите. Демократическата партия е недоволна от удовлетворяването на това искане и предлага смяна на държавното устройство, която премахва привилегиите на Съвета на хилядата и унищожава Съвета на тристата, като установява само една власт: всеобщото гласоподаване. Няма съмнение, че питагорейците, които участват в Съвета на хилядата, са против тази реформа, защото тя е несъвместима с техните принципи и подкопава основите на Питагоровото дело. Но тълпата вече не поддържа питагорейците - тайната и превъзходството винаги възбуждат омраза. Разразява се бясната ярост на демагогията, а неприязънта към самия Питагор укорява избухването.

Години преди това в школата идва някой си Цилон. При цялата си строгост в подбора на ученици Питагор отказва да го приеме заради буйния му и упорит характер. Затова Цилон става враг на Питагор. Когато общественото мнение постепенно се обръща против учителя, Цилон създава събрание от средите на народа. Той успява да привлече на своя страна народните водачи и подготвя метеж, който трябва да започне с прогонване на питагорейците. Веднъж пред възбуденото множество Цилон се изкачва на трибуната и чете откъси от тайната книга на Питагор "Свещената дума", като ги изопачава и променя. Някои оратори се опитват да защитят братята на мълчанаето, уважавани дори от животните, но думите им се посрещат със смях. Цилон няколко пъти взима думата и доказва, че религиозният катехизис на питагорейците е истинско покушение срещу свободата.

- Отгоре на това - говори Цилон – какъв е този учител, този псевдополубог, който изисква пълно подчинение от учениците си, по чиято заповед те всички викат: "Учителят каза!" Какъв е той, ако не тиран на Кротон, и то най-лошият от тираните, защото е таен! Какво свързва всички членове на питагорейския съюз в неразделна дружба, ако не омразата и презрението към народа! В устата им винаги са думите на Омир, че царят трябва да бъде пастир на своя народ. Значи за тях народът е само едно стадо. Да, самото съществува не на братството е постоянен заговор против правата на народа. Няма да има свобода в Кротон, докато то не бъде унищожено!

Един от членовете на народното събрание, обзет от чувство за известна справедливост, извиква:

- Нека бъде позволено на Питагор и питагорейците да се оправдаят, преди да бъде осъдени!

Но Цилон отговаря високомерно:

- Нима питагорейците не ви отнеха правото да обсъждате и да се намесвате в политическите решения? За що сега трябва да ги изслушваме? Те не ви питаха, когато ви отнеха правото да се произнасяте по съдебни те дела, затова и вие ги унищожете, без да ги изслушате!

Тези думи се посрещат с гръмки възгласи и духовете все повече се възбуждат. Една вечер, когато четирий сетимата главни членове на братството са в къщата на Милон, Цилон подстрекава множеството и то обгражда къщата. Питагорейците, сред които е и Питагор, запречват вратите, но разярената тълпа подпалва дома. Почти всички от първите ученици на Питагор, цветът на школата и самият учител загиват в пламъци те на пожара, а двама са убити от тълпата*/*Това е Версията иа Диоген Лаерций за смъртта на Питагор. Според Дикеарх, цитиран от Порфирий, учителят оцелява заедно с Архит и Лизид. После той броди от град в град и стига до Метапонт, където умира от глад в храма на музите. Жителите на Метапонт твърдят обаче, че са посрещнали добре мъдреца и той умрял спокойно там. Те показват на Цицерон къщата и гроба му. Забележително е, че дълго след смъртта на учителя градовете, в които той е бил най-преследван при демократичния преврат, си оспорват честта да са го приютили и спасили. Градовете в Таренския за лив спорят за останките на философа със същото ожесточение, с каквото йонийските градове обсебват славата да са родното място на Омир. За тези факти вж. Шенье. Питагор и питагорейската философия./. Оста ват живи само Архит Тарентски и Аизид.

Така умира този велик мъдрец, този божествен човек, който се опитва да приложи мъдростта си в общественото управление. Убийството на Питагор е сигналът за една демократична революция в Кротон и в Таренткия залив. Италийските градове прогонват учениците на Питагор, школата е разрушена, а възпитаниците се пръсват в Сицилия и Гърция, разкривайки учението на учителя. Лизид става учител на Епаминонд. След нови революции питагорейците успяват да се завърнат в Италия при условие да не създават политически органи. Братството продължава да свързва учениците - те се смятат за членове на едно семейство. Един от тях, изпаднал в крайна нищета, е приютен в някаква гостилница. Преди да умре, той изписва на вратата й някакви тайнствени знаци и казва на гостилничаря:

- Бъди спокоен, някой от моите братя ще плати дълга ми.

Година след това чужденец минава покрай вратата, вижда знаците и казва на гостилничаря:

- Аз съм питагореец. Един от моите братя е умрял тук. Кажи ми колко ти дължа за него?

Братството съществува двеста и петдесет години. А идеите и традиците на учителя живеят и до днес.

Възраждащото влияние на Питагор върху Гърция е много силно. То се упражнява тайно, но правилно в храмовете, които той е посетил. Ние го видяхме в Делфи да придава нова сила на прорицателската наука, да укрепва авторитета на жреците и с изкуството си да създава образцовата Пития. Благодарение на тази реформа, която възхищава сърцата на жреците и душите на посветените в тайните, Делфи се превръща в нравствен център на Гърция. Това става видно по време на персийските войни. Само трийсет години след смъртта на Питагор азиатският циклон, предсказан от самоския мъдрец, се разразява над бреговете на Ела да. В епичната борба на Европа против варварска Азия олицетворението на свободата и цивилизацията - Гърция - има подкрепата на науката и гения на Аполон. Патриотичният и религиозен дух на Аполон укротява зараждащото се съперничество между Спарта и Атина. Той вдъхновява Милтиад и Темистокъл. Въодушевлението е толкова голямо при Маратон, та атиняните дори вярват, че двама воини, изтъкани от светлина, се сражават в техните редове. Някои разпознават в тях Кастор и Полукс. Когато нашествието на Ксеркс, десет пъти по-силно и по-страшно от нахлуването на Дарий, преминава Термопилите и стига в Елада, делфийската Пития посочва пътя към спасението на атинските пратеници от висотата на триножника си и помага на Темистокъл да победи в битката при Саламин. Описанието на Херодот трепти от накъсаните й слова: "Напуснете домовете си и високите хълмове на кръглия град... Огънят и страшният Марс, седнал в сирийска колесница, ще сринат вашите кули... Храмовете се разтърсват, по стените им тече студена пот, а от сводовете им черна кръв... Напуснете моето прорицалище. Нека дървена стена бъде вашата не престъпна крепост. Бягайте!

О, божествени Саламин, колко гибелен ще бъдещ ти за децата на жената!* /*В езика на храмовете изразът син на жената обозначава нисшата степен на посвещаването в тайните. Жената представлява Природата. Над нея стоят синовете на мъжа, или посветените в тайните на Духа или Душата; синовете на Боговете, или посветените в тайните на космогоничните науки, и най-накрая синовете на Бога, или посветените в тайните на висшата наука. Пития нарича персите синове на жената, посочвайки с това характера на тяхна та религия. Приеман буквално, този израз е лишен от смисъл./

Според Есхил сражението започва с един призив, които прилича на пеан - химна в чест на Аполон: "След малко денят с белите си бързи коне пръсна над света блестящата си светлина. В този миг силен вик, подобен на свещена песен, еква в редиците на гърците и ехото на острова го повтаря с хиляди поразяващи гласове." Трябва ли да се учудваме, че елините, упоени от победата си в битката на Микале срещу Азия, избират за свой призив "Хеба" - богинята на вечната младост? Да, духът на Аполон подкрепя гърците в войни. Религиозният устрем извършва чудеса, пробужда живи и мъртви, освещава трофеите и позлатява гробовете. Всички храмове са ограбени и опустошени, но светилището в Делфи оцелява. Персите идват да унищожат светия град. Всички треперят. Но Богът на слънцето казва чрез гласа на великия жрец: "Аз сам ще се защитя!" По поръка на храма целият град опустява. Жителите му се скриват в пещерите на Парнас и само жреците остават пред храма заедно със свещената стража. Персите влизат в града, занемял като гробница, и само статуите ги гледат. Черен облак се вие в дъното на прохода. Разнасят се гръмотевици и поразяват нахлулите войски. Две грамадни скали се откъсват от върха на Парнас и смазват много перси */*"Още се вижда това в оградата на храма на Минерва", твърди Херодот, VIII, 39. Двеста години по-късно галското нашествие е отблъснато по същия начин. И тогава се разразява буря и гръмотевици падат върху галите; зе мята се разтърсва под краката им; те имат свръхестествени видения. Храмът на Аполон е спасен. Тези све дения всъщност доказват, че жреците на делфийския храм могат да си служат с електрическите явления с помощта на тайните сили, подобно на халдейските маги. По въпроса виж. А. Тиери. История на галите, I, 246./. В същото време от храма на Минерва се чуват викове и пламъци бликват от земята, под краката на нашествениците. Уплашени от тези чудеса, варварите отстъпват. Войската се разбягва ужасена. Богът сам се е защитил.

Но нима тези чудеса щяха да станат, нима щяха да съществуват тези победи, които човечеството смята за свои, ако трийсет години преди това не се бе появил Питагор в делфийското прорицалище, за да разпали отново свещения огън? Можем да се съмняваме в това.

Само още няколко думи за влиянието на учителя върху философията. Преди него съществуват, от една страна, физици, а, от друга - моралисти. Питагор обединява нравствеността, науката и религията в своето езотерично учение, което се опитахме да изясним чрез самото питагорейско посвещаване в тайните. Философът от Кротон не сътворява, а вдъхновено организира изначалните истини в науката. Ето защо избрах ме неговата система като най-добрата рамка за едно пълно изложение на тайното учение и на истинската теософия.

Онези, които заедно с нас са проследили мисълта на учителя, са разбрали, че в основата на това учение блести слънцето на Единната Истина. Нейните лъчи са разпръснати във философиите и религиите, но центърът им е в това учение. Какво е необходимо, за да съумеем да проникнем в него? Наблюденията и разсъжденията не са достатъчни. Необходимо е да можеш добре да съзерцаваш. Питагор е първостепенен мъдрец и посветен в тайните. Той притежава ключа на тайните науки и на духовния свят, тъй като черпи знанията и мъдростта си от първоизточника на Истината. И тъй като към тези висши способности на разумната си и вдъхновена душа той прибавя внимателното наблюдение на видимата природа и вещата класификация на идеите с помощта на възвишения си разум, той е най-добре подготвеният, за да построи зданието на науката за космоса.

Всъщност това здание никога не е било разрушавано. Платон, който заема от Питагор цялата му метафизика, схваща напълно неговата мисъл, макар и да я излага по-неясно. Александрийската школа се заселва във високите етажи на зданието, а съвременната наука заема неговия първи етаж и укрепва основите му. Множество философски школи, мистични или религиозни секти населяват отделни части на зданието, но нито една философия не обхваща сградата в нейната цялост. Именно тази цялост се постарахме да открием тук в нейната пълна хармония и в единството й.