Книга ще ни помогне да разберем: Как да използваме дълбокия сън, пълния покой и да достигаме го извора на живота

Това трябва да се разбере, защото ще бъде много полезно и при медитацията, и за да се научим на изкуството на умирането. Това е много важен въпрос. Питаш:

"Какво е смущението на ума?" И тук допускаме грешка. В какво е грешката? В това, че използваме две думи - объркване и ум, а истината е че няма такова нещо като ум в объркване. По-скоро самото състояние на объркването е ум. Няма ум в объркване. Умът е объркването.

Умът не може да бъде спокоен, сам по себе си умът е отсъствие на спокойствие. А когато няма объркване, тогава умът не е успокоен - тогава умът е изчезнал.

Например когато в морето има буря, морето е неспокойно. Наричаш ли това "неспокойна буря"? Нарича ли го някой "неспокойна буря"? назоваваш го само буря, защото бурята е другото название на безпокойството. А когато бурята утихне, ще кажеш ли, че бурята е станала мирна? Просто ще кажеш, че бурята вече я няма!

Разбирайки ума, запомни и това, че "умът" е просто друго название на объркването. Когато идва спокойствието, това не означава, че умът е станал спокоен. По-скоро умът престава да съществува. Появява се състоянието не-ум. А когато умът вече го няма, това, което остава, се нарича атман. Морето съществува, само бурята я няма. Когато бурята изчезне, остава морето. Когато обърканият ум престане да съществува, това, което остава, е атман, съзнание.

Умът не е вещ, той е само състояние на объркване, на хаос. Умът не е способност, не е субстанция. Тялото е едно, атманът - друго, а отсъствието на спокойствие между тях се нарича ум. В състояние на спокойствие остава тялото, остава атманът, но умът вече го няма.

Няма понятие като мирен ум. Грешката на изразяването е предизвикана от езика, когото сме създали. Ние казваме "нездраво тяло", "здраво тяло". Тук всичко е наред. Има, разбира се, болно тяло, има и здраво. С изчезването на болното тяло, остава здравото. Но с ума не е така. Няма такова нещо като "здрав ум", "болен ум". Умът сам по себе си е болест. Самото му съществуване е объркване. Самото му съществуване е болест.

Затова не питай как да спасиш ума от объркването, питай как да се освободиш от ума. Питай как умът може да умре. Питай как да се разделиш с ума си. Питай как да пуснеш този ум. Питай как да направиш така, че умът повече да не съществува.

Медитацията е способ да приключим с ума, да се разделим с него. Медитацията означава да излезеш от ума. Медитацията означава прекратяване на ума. Медитацията означава да не се намираш там, където е объркването. Когато излизаш от объркването, то се успокоява, защото то е родено от нашето присъствие. Ако ние излезем, то се прекратява.

Например, двама души се карат. Ти си дошъл са се сбиеш с мен и борбата продължава. Ако аз отстъпя, как ще продължи борбата? Тя ще спре, защото може да продължи само ако аз остана част от нея. Ние живеем на ментално ниво, присъстваме там, където е объркаността, където възникват проблемите. Ние не искаме да се измъкнем оттам и в същото време искаме да донесем на това място мир. Там не може да има мир. Просто бъди така любезен да излезеш, това е всичко.

Само щом излезеш и край на объркаността. Медитацията не е техника за успокояване на ума, а по-скоро техника, насочена към излизане от ума. Медитацията е средство да обърнеш гръб, да се измъкнеш от вълните на объркването.

Друг въпрос, свързан с предишния. Добре е да го разберете:

Каква е разликата между това "да бъдеш в медитация" и"правиш медитация"?

Разликата е същата, както обясних току-що. Ако човек прави медитация, той се опитва да направи объркания ум мирен. Какво прави всъщност? Опитва се да направи ума спокоен. Когато индивидуалността е в медитация, тя не се опитва да успокоява ума, а излиза от него. Ако слънцето е твърде силно и палещо човек отваря чадър и стои под сянката му, или под друга сянка. Но чадърът не може да бъде открит в ума. Единствената защита там е мисълта, а това нищо не променя. То е същото, ако човек, стоящ на слънце със затворени очи, да мисли, че над главата му има чадър и не му е горещо. На него пак ще му бъде горещо. Този човек се опитва да направи нещо, да изстуди слънцето. Той се опитва да прави медитация. Има и друг човек. Когато слънцето силно, той просто се прибира в дома си на хлад. Той не прави опити да изстуди слънцето, той просто отива на сянка.

Да правиш медитация означава да извършваш усилие, да се опитваш да промениш ума. Да си в медитация означава да не правиш никакви усилия да промениш ума, а просто беззвучно да влезеш вътре. Трябва да вземете под внимание разликите между двете. Ако правиш усилие, за да медитираш, медитацията никога не се случва. Ако се опитваш да полагаш съзнателно усилие, ако седиш, напрягайки мускули и си поставяш за цел да успокоиш ума на всяка цена, това няма да свърши работа, защото, в края на краищата, кой прави всичко това? Кой поставя тези цели? Кой, ако не ти?

Ти, такъв, какъвто си, вече си неспокоен, вече си в объркване. Защо се опитваш да успокоиш себе си? Това означава да добавиш към своето главоболие още болка. Ти седиш изправен, готов да отхвърлиш всичко. Колкото по-застинал ставаш, толкова повече трудности ще срещаш и по-напрегнат ще се чувстваш. Това е погрешен път. Аз те моля да медитираш, защото медитацията е отпускане. Не ти е нужно да правиш нищо, просто бъди отпуснат.

Задължително осъзнай това. Ще дам още една малка илюстрация. Използвай я като окончателен критерий. Човек плува в реката и твърди, че иска да достигне до другия бряг. Реката има бързо течение и той удря с ръце и крака, опитвайки се да я преплува. Уморява се, изтощава се, но продължава да плува. Този човек извършва усилие. Плуването е усилие за него. Да правиш медитация също е усилие. Има и друг човек. Вместо да плува, той лежи върху водата. Той си позволява да плува заедно с реката. Реката тече и той също тече. Той изобщо не плува, той просто дрейфува. За да дрейфуваш не е нужно усилие, дрейфът е "н-е-усилие".

Медитацията, за която говоря, е подобна на дрейф, тя не прилича на плуване. Наблюдавай плуващия човек и листа, плуващ по реката. Наслаждението и радостта на плуващия лист просто не е от този свят. Листът няма проблеми, нито препятствия, нито кавги, нито тревоги. Листът е много умен. Каква е неговата мъдрост? Тя е в това, че той е превърнал реката в своя лодка и се вози в нея. Листът е готов и иска да се движи натам, накъдето го носи реката. В този смисъл, листът е сломил силата на реката. Реката не може да му причини вреда, защото листът не се бори с нея. Листът не иска да оказва никаква съпротива, той просто плува.

Листът е в пълно съгласие. Това е чудесно? Той не се опитва да бъде в съгласие с реката, той просто лежи върху водата и това е всичко. Накъдето и да го носи реката - той е съгласен, нека така да бъде. Запомни плаващия лист! Можеш ли и ти да плуваш така по реката на живота? Без нито една мисъл за плаване, без никакво чувство, без капчица ум. Никога ли не си забелязвал, че живият човек може да потъне в реката, а мъртвият плува на повърхността? Никога ли не си се питал как става това? Живият човек потъва, но мъртвият никога не потъва. Той веднага се издига на повърхността. В какво е разликата? Мъртвото тяло е в състояние на не-усилие. Мъртвото тяло не прави нищо, то не може дори да желае. Тялото се издига на повърхността и плува. Живият човек потъва, защото живият човек полага усилия за да остане жив. Докато се опитва да полага усилия, той се уморява, а когато се умори - потъва. Потопява го борбата, а не реката. Реката не може да потопи мъртвия човек, защото той не участва в никаква борба. Тъй като не се бори, не съществува и въпросът за загуба на силата. И реката не може да му навреди. Затова той плува по реката.

Медитацията, за която говора, е подобно на дрейф, не на плуване. Ти просто трябва да дрейфуваш.

Как може човек да влезе в реката, ако се вкопчи в брега? Ще може само да излезе обратно на брега. Ако напусне брега, ще попадне направо в реката. Така и реката на живота, потокът на божественото съзнание тече вътре в нас, но ние се вкопчваме в брега, в брега на тялото. Отпусни го. Отпусни и дишането. Отпусни и мислите. Нека всички брегове останат назад. Къде ще отидеш сега? Сега ще започнеш да дрейфуваш в потока, който тече вътре. Човек, който си позволява да дрейфува в този поток, достига океана.

Вътрешният поток е подобен на река и човек, който започне да дрейфува в нея, достига океана. Медитацията е своеобразен дрейф. Човек, който се учи да дрейфува, достига Божественото. Не плувай! Човекът който плува, ще се заблуди. Човекът, който плува, най- много да остави единия бряг и да достигне другия. Бедният човек след толкова дълго плаване най-много да стане богат - но какво още? След толкова дълго плаване човек, седящ на малък стол, може би ще седне на по-голям стол в Делхи - но какво толкова се е променило? Онзи бряг на реката също те води към реката, както и този. Брегът на Дварка е точно толкова извън реката, както и брегът на Делхи - няма никаква разлика. Плувецът само достига брега. Но как е по отношение на този, който дрейфува? Никакъв бряг не може да му попречи, защото той си е позволил да се движи с потока. Носи го потокът. И задължително го отнася до океана. Целта е в това да се достигне океана - реката става океан, а индивидуалното съзнание - Божествено. Когато капката се изгуби в океана, в абсолютния смисъл на живота, във висшето блаженство на живота, достигната е върховната красота на живота.

Ето пределното: изкуството да се умира е изкуството да се дрейфува. Човек, който е готов да умре, никога не плува. Той казва: "Носи ме накъдето искаш. Аз съм готов!"

Всичко, което казах през тези три дни, е свързано с това. Някои смятат, че отговарям на техните въпроси. Затова отново и отново ми пишат: "Моля те, кажи нещо от себе си. Ти все отговаряш на въпроси" - сякаш на въпросите отговаря някой друг!

Проблемът е, че закачалката е станала по-важна от дрехите, които са окачени на нея. Те искат да кажат:

"Покажи ни дрехата. Защо полагаш усилия да я окачваш на закачалка?" Но какво окачвам аз на закачалката? Каквото и да кажа, ще окача на тази закачалка вашите въпроси. Защото такива са нашите умове.

Веднъж чух следната история:

Имало един цирк. Всеки ден собственикът на цирка давал на маймуните сутрин четири банана и вечер три. Една сутрин на пазара нямало достатъчно банани и той им дал три. Маймуните обявили стачка. Те казали:

- Това е невъзможно. Сутрин искаме четири банана.

- Ще ви дам четири банана довечера - казал собственикът, - сега вземете три.

- Това никога по-рано не се е случвало - настоявали маймуните. - Сутрин винаги получаваме четирибанана. Искаме четирите банана сега.

- Вие с ума си ли сте? - попитал собственикът. -Пак ще получите седем банана. Маймуните настоявали.

- Не ни интересува твоята аритметика. Това, което ни вълнува, е да получаваме по четири банана всяка сутрин. Искаме си четирите банана сега!

Хората продължават да ми пишат: "Моля те, кажи ми нещо от себе си. Не отговаряй на въпроси". Разбира се, ще говоря, но въпросът е за какво да говоря? Въпросите просто служат за закачалки. Всичко, което искам да кажа, аз окачвам върху тези закачалки. Дали говоря или отговарям на въпроси, няма разлика. Кой отговаря?

Кой говори? Но питащите чувстват, че трябва да говоря от свое име, защото са свикнали всяка сутрин да си получават четирите банана.

На всеки медитативен лагер обикновено имаше четири беседи и четири лекции, посветени на въпроси и отговори. Този път се случи така, че всички лекции бяха посветени на въпроси и отговори. Но това не променя нещата. Спомнете си аритметиката със седемте банана. Съберете ги. Не е нужно да ги броите един след друг, да броите, че сутрин са четири, а вечер три, или обратното. Дадох ви всичките седем банани. Ако сте объркали сметката, значи сте изпуснали тази подробност. Затова накрая ви казах, че бананите си остават седем.

Казах ви всичко, което исках да кажа.