Книга ще ни помогне да разберем: Как да използваме дълбокия сън, пълния покой и да достигаме го извора на живота

Джати-смаран означава "метод за припомняне на минали животи". Това е форма на медитация. По-точно специфично приложение на медитацията. Например, можеш да попиташ: "Какво е река и какво е канал?" Ние ще отговорим, че каналът е специфично приложение на реката - добре планирано, но контролирано и систематично. Реката е хаотична, необуздана; тя достига да някъде, но крайната й точка е неизвестна. Крайната точка на канала е строго определена. Медитацията е подобна на голяма река - тя достига океана, в това няма съмнение. Медитацията несъмнено те води до Бога. Има е някой промеждутъчни приложения на медитацията. Като неголеми притоци, те могат да бъдат насочени в канала на медитацията.

Джати-смаран е един от тези спомагателни методи за медитация. Можем да насочим мощта на медитацията и към нашите минали животи; всъщност, медитацията е начин за фокусиране на вниманието. Може да има приложение, при което вниманието на човека е концентрирано върху определен обект. Едно такова приложение е джати-смаран - фокусиране върху спящите спомени за миналите животи.

Запомни, паметта никога не се изтрива; паметта или остава в бездействие, или се пробужда. За нас бездействащата памет изглежда изтрита. Ако те попитам какво си правил на 1 януари 1950 г., няма да можеш да отговориш, но това не означава, че през този ден не си правил нищо. Просто в момента за теб 1 януари 1950 изглежда празен ден. Този ден може да бъде празен, но може да е изпълнен с безброй дейности, но за теб днес изглежда празен. По подобен начин днешния ден утре ще изглежда празен. След десет години от него няма да остане дори следа.

Затова въпросът не е, че 1 януари 1950 г. не е съществувал или ти тогава не си съществувал, но ако ти не можеш да си спомниш този ден, как можеш да вярваш, че той някога е съществувал? Всъщност има начин да узнаеш. Медитацията може да бъде фокусирана и в тази посока. Щом светлината на медитацията падне върху този ден, за свое безкрайно удивление, ще откриеш в него повече живот, отколкото в който и да е друг ден.

Както когато човек влезе в тъмна стая и се движи из нея с фенерче. Когато се обърне наляво, дясната страна потъва в мрак, но вдясно не изчезва нищо. Когато обърне лъча надясно, дясната страна отново се връща към живот, а лявата се скрива в мрака.

Медитацията също има фокус и ако човек иска да го насочи в правилна посока, трябва да я използва като фенерче. Ако човек иска да се обърне към Божествено то, медитацията може да се използва като светилник Моля ви, концентрирайте върху това цялото си внимние.

Светилникът няма собствен фокус, не е фокусиран. Той просто гори и светлината се разпространява във всички страни. Светилникът не е заинтересован да свети в една или друга посока; той осветява всичко, което попадне в радиуса на светлината. Формата на фенерчето е наподобява фокусиран светилник.

Чрез фенерчето ние задържаме цялата светлина в сияние в една посока. Затова на светлината на горящ светилник нещата са видими, но размити и за да ги видим по-ясно трябва да концентрираме светлината в едно място - фенерче. Тогава някои обекти стават видими, а други - се стопяват. Фактически, ако човек иска да види ясно нещо, трябва да фокусира цялата си медитация в една посока и да потопи всичко останало в тъмнина.

Човек, който иска непосредствено да узнае истината за живота, ще практикува медитацията, подобна на светилник - това ще бъде единствената му цел. Единствената цел на светилника е да види себе си; ако може да сияе така, това е достатъчно - това е всичко. Но ако е нужно друго специално приложение на светилника - например припомняне на минали животи - тогава медитацията трябва да бъде насочена в определена посока. Ще ви дам два-три ключа как да насочите медитацията в тази посока. Няма да ви дам всички ключове, защото едва ли някой от вас има намерение да ги използва, а ако има, този човек може да се види с мен лично. Затова ще ви дам два-три ключа, които няма да ви позволят да експериментирате със спомените за минали животи, но ще ви дадат представа как става. Няма да обсъждам това, защото не препоръчвам на никого да експериментира с него. Често такива експерименти могат да доведат до опасност.

Искам да ви разкажа за един случай, за да поясня това, за което говоря. Една дама,професор, две или три години поддържаше с мен връзка по повод медитирането. Тя много настояваше да експериментира с джатисмаран и да научи за миналите си животи. Помогнах й в този експеримент, но я посъветвах да не експериментира, докато медитацията не е овладяна напълно, защото иначе може да бъде опасно.

Спомените дори от един живот е трудно да бъдат понесени. Ако спомените от три или четири минали животи разбият преградата и влязат в паметта, човек се побърква. Затова природата е направила така, че да забравяме миналото. Природата ни е снабдила с велика способност - да забравяме повече, отколкото можем да помним, за да не се натовари умът с тежест, която не може да носи. Тежкият товар може да се поеме само ако е увеличена способността на ума да я носи, ако тежестта на спомените се стовари върху вас, когато не сте подготвени, пораждат се проблемите. Но жената продължаваше Да настоява, не обърна внимание на моя съвет и започна да експериментира.

Когато накрая в нея нахлуло море от спомени, тя притича в моя дом в два часа през нощта. Беше обърка на, беше в ужасен стрес. Тя каза:

- Това трябва някак да се спре. Не искам и да поглеждам към тази страна на нещата.

Но не е лесно да се спре прилива на спомените, когато вече е пуснат на свобода. Трудно се затваря врата, която е избита - вратата не е просто отворен, тя е разбита. Бяха нужни петнадесет дни, за да спре потокът на спомените. В какво беше проблемът?

Тази дама твърдеше, че е много добродетелна, че е жена с безукорен характер. Когато се сблъскала със спомените от своя минал живот, в който била проститутка и в паметта й възникнаха сцени от проституцията, цялото й същество било потресено. Целият морал на настоящия й живот бе разтревожен.

Такъв род откровения не бяха плод на нечие видение. Същата жена, която претендираше за праведност, видя себе си като проститутка. Често се случва така, че тази, която е била проститутка в предишния живот, става много добродетелна в следващия. Това е резултат от страданията в миналия живот. Именно споменът от болките и обидите в миналия живот са я превърнали в праведна жена.

Често се случва хора, които са били грешници в миналия живот, в настоящия да са светци, защото има дълбока връзка между грешниците и светците. Подобни неща се случват често и причината е, че когато знаем какво ни причинява болка и се хвърляме в противоположната крайност.

Махалото на нашия ум продължава да се движи в противоположната посока. Когато махалото достигне крайната лява точка, започва да се движи надясно. Едва докоснало дясната точка, започва да се движи наляво. Когато видите, че стрелката на махалото се движи наляво не се съмнявайте, че тя набира скорост за движение надясно - и надясно ще достигне толкова далеч, колкото и наляво. Затова в живота често се случва добродетелният човек да стане грешник, а грешникът да стане добродетелен.

Често става така, подобни колебания има в живота на всеки. Не мислете, че съществува някакво правило, според което човек, който в този живот е светец, е бил светец и в миналия. Съвсем не е задължително. Това, което се случва задължително, е обръщането в противоположността - човек е изпълнен с болка от това, което е преживял в миналия си живот и се обръща към противоположното.

Чух следната история:

Светец и проститутка живеели един срещу друг. И двамата умрели в един ден. Душата на проститутката попаднала в небесата, а душата на светеца била отведена в ада. Техните водачи били много озадачени. През цялото време се питали:

- Какво се е случило? Да няма някаква грешка? Защо водим светеца в ада? Нима не е бил светец? Най-мъдрият от тях казал:

- Той действително беше светец, но завиждаше на проститутката. През цялото време мислеше за празненствата и удоволствията, които ставаха в дома й. Звуците на музиката, достигащи до дома му, го вълнуваха до дъното на душата му. Нито един клиент на проститутката не беше по-развълнуван от него, слушайки звуците, носещи се от дома й, звуците на звънчетата, които тя носеше на глезените си. Цялото му внимание бе насочено към дома й. Дори когато се покланяше на Бога, ушите му бяха обърнати към звуците, идващи се от дома й.

А проститутката? Живеейки в страдание, тя през цялото време гадаеше какво незнайно блаженство изпитва светецът. Всеки път, когато го виждаше да носи цветя за сутрешното поклонение, тя си мислеше: "Кога ще бъда достойна да занеса в храма цветя за поклонение? Аз съм толкова нечиста, че не мога да събера смелост да вляза в храма."

Проститутката беше пленена от аромата на благовонията, сиянието на свещниците, звуците от поклонението и медитацията, в която светецът никога не бе успял да влезе. Проститутката мечтаеше за живота на светеца, а светецът мечтаеше за удоволствията на проститутката.

Техните интереси и подход, напълно противоположни един на друг, се промениха напълно. Често се случва така. Зад това стои действието на определени закони.

Затова когато при тази дама се върнаха спомените от миналите животи, за нея беше много болезнено. Болеше я, защото егото й бе разбито. Това, което научи за своя минал живот, я потресе и тя поиска да го забрави. Предупреждавах я, че не трябва да си спомня миналите животи без достатъчна подготовка.

Тъй като въпросът бе твой, ще ти дам няколко основи за разбиране на джати—смаран, но те няма да ти помогнат да експериментираш. Тези, които желаят да експериментират, трябва да отделят на това особено внимание.

Първо, ако целта на джати-смаран е да узнаеш своя минал живот, трябва да отдалечиш ума си от бъдещето. Нашият ум е ориентиран към бъдещето, не към миналото. Обикновено центърът на тежестта на нашия ум е в бъдещето, движи се към бъдещето. Потокът на нашите мисли е насочен към бъдещето, не към миналото.

Защо да се грижим за миналото? То е минало, с него е свършено, интересува ни това, което предстои. Затова продължаваме да разпитваме астролозите какво ни готви бъдещето. Заинтересувани сме да узнаем какво ще се случи с нас в бъдеще. Човек, който иска да узнае миналите си животи, трябва напълно, абсолютно да престане да се интересува от бъдещето. Ако фенерчето на ума е фокусирано върху бъдещето, ако мисловният поток се движи към бъдещето, човек не може да се обърне към миналото.

Затова първото, което човек трябва да направи, е да отреже напълно себе си от бъдещето поне за няколко месеца, за определен период от време. Такъв човек трябва да реши да не мисли за бъдещето през следващите шест месеца. Ако дойде мисъл за бъдещето, трябва да я поздрави и да я пусне; тогава няма да се отъждестви и чувството за бъдещето няма да го отнесе. Затова първото, което трябва да се направи е, в продължение на шест месеца да приеме, че няма бъдеще, и да се насочи към миналото. Щом бъдещето бъде отхвърлено, мисловният поток ще се насочи към миналото.

Първоначално трябва да се върнеш назад в този живот. Невъзможно е да се върнеш към цялото минало изведнъж. Има техники, насочени към възможността да се върнеш назад в този живот. Например, както казах по-рано, ти не помниш какво си правил на 1 януари 1950 г.

Има начин да разбереш какво се е случило. Ако потънеш в медитацията, която ти предложих, след десет минути - когато медитацията стане по-дълбока, тялото отпуснато, дишането отпуснато, умът успокоен - нека в ума ти остане само едно: "Какво се случи на 1 януари 1950 г.?" Нека целия ти ум се фокусира върху това. Ако този ден остане единственото, което резонира в ума ти, след няколко дни внезапно ще откриеш, че пелената е паднала. Ще се появи 1 януари и ти ще започнеш да преживяваш отново всяко събитие от изгрева до мрака. Ще видиш 1 януари много по-подробно, отколкото си го виждал през самия ден, защото през този ден, вероятно, не си бил толкова осъзнат. Ето защо в началото трябва да експериментираш с регресия в този живот.

Много лесно се регресира до пет годишна възраст, по-нататък придвижването става много трудно. Обикновено не можем да си спомним какво се е случвало преди пет годишната ни възраст; това е най-далечната точка, до която можем да достигнем. Много малко хора могат да си се спомнят на три години, но по-нататък става извънредно трудно - сякаш входът е преграден от бариера и всичко останало е скрито. Човекът, който придобие способността да си спомня, може напълно да пробуди спомените за всеки ден до възрастта пет години. Паметта започва да оживява.

Тогава човек трябва да я изпита. Например, запиши си днешните събития на лист хартия и я скрий. След две години си припомни този ден - отвори записките и ги сравни със своите спомени. Ще бъдеш изумен, когато видиш, че можеш да си спомниш повече, отколкото е записано на листа. Тогава събитията вероятно ще се върнат в паметта ти. Буда е нарекъл това алая-виджяна.

В нашите умове съществува ъгълче, което Буда е нарекъл алая-виджяна. Алая-виджяна означава "склад на съзнанието".. Точно както съхраняваме храните в зимника, така има и склад в съзнанието, където се пазят спомените. В този склад се пази целия ни опит - раждане след раждане. Нищо не изчезва от там, защото човек не знае кога и какво може да му потрябва. Физическото тяло се променя, но в нашето продължаващо съществуване складът се съхранява и остава с нас. Никога не знаеш, когато може да ти потрябва. И всичко, което сме правили в нашите животи, всичко, което сме изпитали, познали, преживели - всичко се пази.

Човек, който може да се върне в спомените си до пет години, може да премине и оттатък, няма да е много трудно. По своята природа експериментът ще бъде същият. След петгодишната възраст има още една врата, която те води към точката на твоето раждане, към момента, когато си се появил на земята. Тогава човек се сблъсква с още една трудност, защото не изчезват и спомените за пребиваването в майчината утроба. Човек може да проникне и в тези спомени, да достигне до момента на зачатието, до момента, когато гените на майката и бащата се обединяват и влиза душата. Човек може да влезе в миналия живот само когато достигне тази точка, не може да се движи в миналите животи непосредствено. Трябва да предприеме пътешествие в обратна посока и едва тогава става възможно да се движи в миналите животи.

Когато влезеш в миналия си живот, първо ще изпита споменът за последните събития, които са се слуяили в него. Запомни, това поражда трудности и няма много смисъл. По-скоро прилича на филм, който се гледа в обратна посока, или книга, написана отзад напред - човек се чувства объркан. Първото влизане в миналия живот ще предизвика известно объркване, защото последователността на събитията ще бъде обратна.

Докато се движиш в миналия живот, ти ще се срещнеш първо със смъртта, със старостта, с младостта, с детството и след това с раждането. Всичко върви в обратен порядък, а в този обратен порядък трудно съобразяваш кое какво е. Затова, когато споменът изплува, ще усетиш огромна тревога и безпокойство, защото е трудно да го разбереш - сякаш гледаш филма отзад напред и четеш книгата от края. Може би ще успееш да разбереш едно или друго събитие едва след като няколко пъти го разгледаш в обратен ред. Затова голямото усилие, свързано с връщането на спомените от минали животи, е свързано с това да видиш в обратен ред събитията, които обикновено се извършват в правата посока. Но, в края на краищата, коя е права и коя обратна посока? Въпросът е в това как сме влезли в света и как сме го напуснали.

В началото посаждаме семето, цветето разцъфва накрая. Но ако човек гледа в обратна посока, първо ще види цветето, след това пъпката, листата, стъблото и накрая семето. Тъй като нямаме предишни познания за обратния ред, изразходваме много време да подредим спомените в свързан вид и да разберем ясно природата на събитията. Най-странното е, че първо идва смъртта, след това старостта, болестта и младостта; нещата се случват в обратен порядък. Или ако си женен и си се развел, първо се появява разводът, после сватбата и накрая любовта. Ще ви бъде извънредно трудно да разберете събитията в регресивната им форма, защото обикновено приемаме всичко едноизмерно. Умовете ни са едноизмерни. Да се гледа на нещата в обратния ред е много трудно - не сме свикнали с това, свикнали сме да се движим линейно. С известни усилия обаче човек може да разбере събитията от миналото си, следвайки обратния ред. Несъмнено, това ще бъде невероятно преживяване.

Да преминеш през спомените в обратен ред ще бъде потресаващо, защото когато първо видиш развода, после брака, ще разбереш, че разводът е бил неизбежен - разводът е заложен в този вид любов, която ти се е случила; разводът е бил единственият възможен изход от предходния брак. Но в миналия си живот не сме имали ни иай-малко понятие за това, че бракът ни ще завърши с развод, че разводът е резултат от брака. Ако можехме да видим това в цялата му пълнота, днес бихме се влюбили по съвършено различен начин - защото днес щяхме да предвидим развода по-рано, щяхме да преодолеем враждата, дори можехме да станем приятели.

Спомените за миналия живот ще обърнат с дъното нагоре настоящия ни живот, защото днес няма да живеем по начина, по който сме живели преди. В миналия живот си вярвал - вярваш го и сега - че ще намериш успех и щастие, трупайки състояние. А като се върнеш в миналия си живот, първо ще видиш нищожното си състояние, а едва след това - как си го постигнал. Тогава Ще проумееш, че вместо да стане източник на щастие, то те е довело до нещастие - приятелството е довело до вражда, любовта се е превърнала в ненавист, а това, което си смятал за връзка, е довело до раздяла. Тогава за пръв път ще видиш нещата в истинската им светлина, истинския им смисъл и този смисъл ще промени твоя живот, ще промени начина на живот, който си водел до момента и ситуацията ще стане съвършено друга.

Веднъж един човек отишъл при някакъв монах и казал:

- Ще ти бъда много признателен, ако ме приемеш за ученик.

Монахът отказал. Човекът попитал за причината.

- В миналия си живот имах ученици, които впоследствие се превърнаха във врагове - отвърнал монахът.

- Сега виждам всичко и знам, че да приемеш ученици, означава да приемеш врагове, а да създадеш приятелство означава да посееш семената на враждата. Не искам никакви врагове, затова нямам и приятели. Разбрах, че да си сам е достатъчно. Да доближиш някого до себе си означава - в някакъв смисъл - да отблъснеш този човек от себе си.

Буда е казвал, че срещата с тези, които харесваш, ти носи радост, и раздялата с тези, които не харесваш, също ти носи радост; но раздялата с любимите ти носи мъка, и срещата с омразните също ти носи мъка. Именно така възприемат хората света. Но идва момент, в който разбираме, че любимият човек може да стане нелюбим, а този, когото смятаме за нелюбим, може да стане любим. Ето как спомените за миналите животи радикално променят съществуващите ситуации, защото ги виждаме в съвършено друга светлина.

Такива спомени са възможни, макар да не са необходими и неизбежни. Понякога те могат да се появят неочаквано, по време на медитация. Ако спомените от миналите животи идват внезапно, извън всякакъв експеримент, не им обръщайте твърде много внимание. Просто ги огледайте, наблюдавайте ги, защото обикновеният ум не може да понесе от веднъж такова сътресение. В опитите да се справи с него човек може да си изгуби ума.

Веднъж при мен дойде едно момиче. Беше на едидадесет години. Неочаквано тя си бе спомнила три минали живота. Нищо не се бе опитвала да прави, просто понякога се случват грешки. Това бе грешка от страна на природата, а не проява на милост към момичето. В този случай природата нещо се беше заблудила. То е подобно на децата, родени с три очи или четири ръце - природна грешка. Четирите ръце ще бъдат много по-слаби от две, четирите ръце няма да работят толкова ефективно, както обичайните две - четирите ръце ще направят тялото по—слабо, а не по-силно.

И така, тази единайсет годишна девойка си спомнила три минали живота и била подложена на множество изследвания. В предишния си живот живеела недалеч от моята настояща резиденция и умряла на шестдесет години. Хората, с които живеела преди, все още живеят в моя град и тя ги познала всичките. Дори сред хилядна тълпа успяла да разпознае бившите си роднини - своя брат, дъщери, внуци, зетьове. Успяла да разпознае и далечни роднини и да разкаже за тях много неща, които те били забравили.

По-големият й брат все още беше жив. На главата си имаше белег от травма. Попитах момичето знае ли нещо за белега. Тя се разсмя и каза:

- В деня на моята сватба брат ми падна, когато се опитваше да яхне сватбения кон. Нека той разкаже как и кога е получил белега.

По-възрастни хора потвърдиха тази история, като казаха че действително е паднал от коня. Самият човек не помнеше нищо. Тогава момичето показа съкровище. то, което бе скрила в дома, в който бе живяла предишния си живот.

В още по-предишния си живот се родила в село някъде в Асам. Тогава умряла на седем години. Не можеше да каже нито названието на селото, нито адреса, но говореше на асамски език, колкото може да говори седемгодишно дете. Можеше и да пее и танцува като седемгодишно дете. Направиха се много проучвания, но не откриха семейството й от този живот.

Тази девойка носеше опита на шестдесетте години от предишния си живот и единайсетте от настоящия. В очите й се четеше умората на седемдесет и пет годишна или осемдесет годишна жена, а беше само на единайсет. Не можеше да играе с децата на своята възраст, защото се чувстваше твърде стара. В себе си носеше спомените на седемдесет и осем години, виждаше себе си като седемдесет и осем годишна жена. Не можеше да ходи на училище, защото макар че беше на единайсет години, чувстваше като свои нейни синове. Просто в единайсет годишно тяло, живееше личността на седемдесет и осем годишна жена. Не можеше да играе и да се развие като дете; интересуваше се само от сериозни неща, за които говорят седемдесет годишни жени. Беше в агония; беше пълна с напрежение. Тялото и умът й не бяха в хармония. Момичето беше в плачевно и болезнено състояние.

Посъветвах родителите й да я доведат при мен и да ми позволят да й помогна да забрави тези минали животи. Както има метод да си спомниш миналите животи, така има и метод да ги забравиш. Но нейните родители се наслаждаваха на тази ситуация! Тълпи от хора идваха да видят момичето; започнаха да се покланят пред нея. Родителите нямаха интерес да й помогнат да

забрави миналото. Предупредих ги, че момичето ще се побърка, но те си запушиха ушите. Днес тя е на границата на безумието, защото не може да понесе спомените. Друг проблем — как да се омъжи? Трудно й е да помисли за брак, защото се чувства на седемдесет години. В нея няма никаква хармония, тялото й е младо, а умът стар. Много трудна ситуация.

Това беше нещастен случай, но вие също можете да разбиете този проход чрез медитация. Не е необходимо да се върви в тази посока, но независимо от това, тези от вас, които искат да продължат, могат да опитат. Преди обаче да се впуснат в този експеримент, много е важно да потънат в дълбока медитация, умът им да стане толкова мълчалив и толкова силен, че когато ги

връхлети потокът от спомени, да могат да ги приемат като свидетели. Когато човек действа като наблюдател, миналите животи не му изглеждат по-различни от сънища. Тогава спомените не го мъчат, защото за него не са нищо повече от сън.

Когато човек постигне успех и си спомни минали животи, веднага и настоящият му живот започва да изглежда като сън. Тези, които са нарекли този свят майа, са го направили не за да предложат една философска доктрина. В основата на всичко лежи джати-смаран - спомените за миналите животи. Когато някой си спомня миналите животи, за него всичко се превръща в сън, илюзия. Къде са приятелите му от миналите животи? Къде са роднините му, неговата жена и деца, домът, в който е живял? Къде е този свят? Къде е всичко, което днес изглежда толкова реално? Къде са проблемите, от които не е спал толкова нощи? Къде е болката и страданието, които са изглеждали непоносими и като тежко бреме са лежали на раменете му? Къде е щастието, за което е мечтал? Къде е изчезнало всичко, за което се е борил и страдал? Ако някога си спомниш своя предишен живот, в който си живял седемдесет години, дали тези седемдесет години ще ти изглеждат като сън или реалност? Разбира се, ще бъдат като сън, който си сънувал и е изчезнал.

Веднъж чух следната история:

Синът на краля лежал на смъртно легло. Осем дни оставали до края - не можели да го спасят, но и смъртта не можела да предяви правата си над него по-рано. От една страна, кралят се молел за неговото спасение, от друга, знаейки че наоколо има толкова болка и страдание, усещал безсмислието на живота. Кралят не могъл да спи цели седем нощи, но на осмата, около четири часа сутринта, задрямал и сънувал сън.

Обикновено сънуваме тези неща, които не сме имали в живота, затова кралят, седящ край леглото на сина си, на умиращия си син, сънувал, че има дванадесет силни и здрави синове. Видял себе си като император на голяма страна, владетел на цялата земя, притежател на много красиви дворци. Бил безкрайно щастлив. Сънувал всичко това...

В съня времето се движи бързо. В съня времето не е като в ежедневния живот. В един миг сън можеш да обхванеш пространство от много години, а когато се събудиш, ти е трудно да съобразиш как сънят, продължил няколко мига, е обхванал толкова години! В съня времето действително тече по-бързо и много години могат да се вместят в един миг.

Докато кралят сънувал дванадесетте си синове и красиви жени, дворци и велико кралство, болният дванадесетгодишен принц умрял. Кралицата извикала и сънят на краля рязко прекъснал.

Той се събудил в шок. Кралицата го попитала разтревожена:

— Защо изглеждаш толкова изплашен? Защо не плачеш? Защо нищо не казваш?

- Не, не съм изплашен, а разстроен - казал кралят.

- Много съм объркан. Чудя се, кого да оплаквам? Да оплаквам ли дванадесетте синове, които имах преди секунда, или този син, когото току-що загубих? Ето това ме безпокои — кой е умрял? Странното е, че когато бях с тези дванадесет синове, не знаех за този син. Него въобще го нямаше, нямаше и следа нито от него, нито от теб, Сега, когато излязох от съня, ти си тук и тук е моят син—но дворците и синовете ми са изчезнали. Коя е истината?

Това ли е истина, или другото? Не мога да разбера.

'Когато помниш предишните си животи, трудно можеш да съобразиш дали е истина това, което виждаш в настоящия си живот. Ти осъзнаваш, че си виждал същото много пъти по-рано и нищо от това не е продължало завинаги, всичко е било изгубено. Тогава възниква въпросът: "Може би в това, което виждам сега, няма повече истина, отколкото в това, което съм виждал по-рано? Защото този живот върви по реда и ще се стопи така, както вече се е случвало много пъти преди."

Когато гледаш хубав филм, той изглежда реален. Когато филмът свърши, нужни са ти няколко мига, за да се върнеш в реалността, за да признаеш, че всичко, което си видял в киното, е било просто илюзия. Много хора, които обикновено не могат да изразят чувствата си могат да бъдат трогнати до сълзи от един филм. Те чувстват огромно облекчение, защото иначе трябваше да търсят друг начин да освободят чувствата си. В театъра те си позволяват да плачат и да се смеят. Когато излизаме от киното, първото, което ни идва на ум, е колко дълбоко сме позволили да се отъждествим със събитията от филма! Ако гледаме един и същи филм всеки ден, постепенно илюзията започва да се разсейва. Но след това отново забравяме какво се е случило в предишния филм и когато отидем да гледаме нов филм, отново започваме да вярваме в тези събития.

Ако можехме да възстановим спомените за предишните животи, нашето настоящо раждане също би изглеждало като сън. Колко пъти по-рано са духали тези ветрове! Колко пъти по-рано облаците са се носели по небето! Всички те са се появявали и изчезвали, и така ще изчезнат и тези, които се носят сега - те са вече в процес на изчезване! Ако можем да достигнем до това осъзнаване, ще преживеем опита на майа. Заедно с това ще изпитаме опита, показващ, че всичко случило се, всички събития са абсолютно нереални - те никога не са абсолютно еднакви, но винаги са преходни. Идва един сън, след него друг, след него-трети. Поклонникът започва с един миг, след това влиза в друг. Един след друг миговете продължават да изчезват, и поклонникът продължава да се движи по-нататък.

Тези две неща стават едновременно: първо - обективният свят е илюзия, мана, реален е само наблюдателят; второ - това, което изглежда реално, е лъжливо - истинен е само виждащият, само свидетелят. Видимостите се променят всеки ден, винаги се променят, само свидетелят, само наблюдателят остава предишният, неизменен. И помни, докато видимото изглежда реално, твоето внимание не се фокусира върху зрителя, върху свидетеля. Едва когато осъзнаеш, че всичко видимо е нереално, тогава откриваш наблюдателя в себе си.

Затова казвам, че спомените за предишните живото са полезни, но само след като навлезеш дълбоко в процеса на медитация. Влез дълбоко в медитацията, за да добиеш способността да виждаш живота като сън. Да станеш Махатма, свят човек, е също такъв сън, както и да станеш крадец - просто можеш да сънуваш и добри и лоши сънища. Интересно е, че сънят, в който ставаш крадец, ще се разсее по-бързо, докато сънят, в който ставаш Махатма, ще се разсейва много по-дълго, защото той ти доставя голямо удоволствие. Затова сънят за Махатмата е по-опасен от сънят за крадеца. Ние искаме сънищата, на които се наслаждаваме, да продължат, а болезнените сънища да се разтворят от само себе си. Именно затова толкова често грешникът успява да достигне Бога, а светецът - не.

Разказах ви някои неща за спомените от минали животи, но за това ще ви бъде необходимо да навлезете Дълбоко в процеса на медитация. Нека от днес започнем Да се движим навътре, едва тогава ще можем да се подготвим за това, което следва. Без тази подготовка трудно ще влезем в миналите животи.

Представете си един голям дом с огромни изби. Ако човек, стоящ отвън, иска да влезе в избите, първо трябва да влезе в дома, защото входът за избите се намира вътре в дома. Нашите минали животи приличат на изби. Някога сме живели там, след това сме ги оставили и сега живеем на друго място. Независимо от това, в тази точка ние сме извън дома. За да разкрием спомените за минали животи, трябва да влезем в своя дом и в това няма нищо трудно, скучно или опасно.