Книга ще ни помогне да разберем: Как да използваме дълбокия сън, пълния покой и да достигаме го извора на живота

Безполезно е да се ходи в храма, но е също толкова безполезно и да се разделяш с него. Защо човек си дава труда да унищожава нещо, в което Бог все едно съществува? Нека храмовете останат на местата си. Защо да се избавяме от тях? Но този проблем възниква много често. Например, Мохамед е казал, че Бог не трябва да се търси в идолите, и мюсюлманите решили, че идолите трябва да бъдат унищожени. И тогава в света започнали да се случват много забавни неща - вече съществували умопобъркани, които създавали идоли, а сега се появила още една група умопобъркани, които откачили заради унищожаването на идолите. Днес идолопоклонниците упорито произвеждат идоли, а идолоненавистниците денем и нощем обмислят планове как да унищожат идолите. Някой трябва да си зададе въпроса - казал ли е Мохамед, че Бог може да бъде открит чрез унищожаване на идоли. Може би Бог не присъства в идолите, но кой е казал, че Бог присъства в тяхното унищожаване? А ако Бог присъства в унищожаването на идолите, защо да не може да присъства и в самите идоли? Бог може да присъства и в идолите. А ако го няма в идолите, как може да бъде в тяхното разрушение?

Не казвам, че трябва да се разделим с храмовете. Казвам, че трябва да осъзнаем истината, че Бог е навсякъде. Когато я осъзнаем, всичко става храм и тогава е трудно да различиш къде е храмът и къде - не. Където и да сме, всяко място е негов храм; каквото и да гледаме, то е негов храм, където и да седим, е негов храм. Тогава няма да има свети места за поклонничество, защото целият свят ще бъде свято място. Тогава ще бъде безсмислено да се създават отделни идоли, защото всичко ще бъде негов образ.

Аз не те убеждавам да започнеш да унищожаваш храмове или да убеждаваш хората да не ги посещават. Никога не съм казвал, че Бог не присъства в храма. Просто казвам, че ако човек вижда Бог в храма и никъде другаде, то не знае абсолютно нищо за Бога.

Човек, осъзнал божественото, ще почувства присъствието на Бог навсякъде - както в храма, така и на което и да е друго място. Как тогава ще определи кое е храм и кое - не? Ние определяме храма като място, в което присъства Бог, но ако човек чувства присъствието му навсякъде, всяко място става негов храм и вече няма нужда да се строят храмове, нито да се разрушават.

Забелязах, че вместо да разберат това, което казвам, хората често правят грешка и разбират противоположни на казаните от мен неща. Хората се интересуват повече с какво да се разделят, какво да унищожат, какво да разрушат, а не се опитват да разберат какво е. Такива грешки се правят постоянно.

Една от основните грешки на човека е, че чува нещо съвършено различно от това, което му се казва. Някои от вас могат да ме възприемат като враг на храмовете, докато всъщност рядко можете да срещнете човек, който повече от мен да обича храмовете. Защо говоря за това? По простата причина, че искам цялата земя да изглежда като храм, искам всичко да се превърне в храм. Но като ме слушате, някой може да реши, че е по-добре да се разделим с храмовете. И да се освободим от храмове, това няма да ни послужи за нищо. Светът ще стане по-добър само тогава, когато целият живот бъде превърнат в храм.

И тези, които виждат Бог в храмовете и тези, които разрушават храмовете, не са прави. Този, който вижда Бог само в храма, греши. Ето коя е грешката му - кого вижда извън храма? Грешката му е, че не вижда Бог никъде другаде, освен в храма. Твоят храм е толкова нищожен, а висшето е безгранично - не можете да заключите Бог във вашите нищожни малки храмове. Ето грешката на другия - той иска да се раздели с храмовете, да разруши храмовете, защото само тогава ще може да види Бог. Вашите храмове са твърде малки, за да бъдат жилище на Бог, както и да попречат на някого да види Бог. Запомнете, вашите храмове са толкова смехотворно малки, че не могат да бъдат обител на Бог, както не могат да бъдат и негов затвор, който, ако бъде разрушен, ще го пусне на свобода. Трябва добре да разбереш това.

Само влизайки в медитация, ти влизаш в храма. Медитацията е единственият храм без стени. Медитацията е единственият храм, влизайки в който ти действително влизаш в храм. Човекът, който започне да живее в медитация, живее в храма двадесет и четири часа в денонощието.

Какъв е смисълът човек да посещава някакъв храм, ако не живее в медитация? Какъв е смисълът да ходи на място, което обикновено наричаме "храм"? Не е толкова лесно докато си седи в магазина, да намери пътя към истинския храм. По-лесно е да отведе тялото си до храма; тялото е такава нещастна вещ, че можеш да го тласнеш накъдето поискаш.

Умът не е толкова прост. Продавачът, броящ парите в магазина, може внезапно да стане и ако поиска, да отведе тялото си в храма. И само защото тялото му е в храма, този човек може от глупост да си помисли, че и той е в храма. Но ако погледне в своя ум, за свое изумление ще открие, че както и по-рано си седи в магазина и брои пари.

Чух следната история:

Един човек бил обиден на жена си. Всички са обидени на жените си, но тя го обиждала особено много. Той бил религиозен човек, а жена му не била религиозна. Обикновено е обратното - жената е религиозна, а мъжът не е, но има изключения! Доколкото разбирам, само един от двамата може да бъде религиозен. Двамата не могат да бъдат религиозни, единият винаги ще се противопоставя на другия. В този случай, мъжът бил религиозен, а жената не. Мъжът всеки ден се опитвал да я направи религиозна. В религиозния човек има една основна слабост - той иска да направи всички останали като себе си. Това е много опасно, това е насилие. Уродливо е да се опитваш да направиш другите такива, какъвто си самият ти. Достатъчно е да съобщиш на другите своята гледна точка, но да хващаш някого и да го заставяш да вярва в това, в което вярваш ти е равно на потисничество, на мъчение, това е своего рода духовно насилие.

Всички гуру са увлечени да се занимават с подобна дейност. Рядко можеш да намериш човек по-агресивен от гуру. Хващайки ученика за гърлото, всеки гуру се опитва да му диктува каква дреха да носи, каква прическа, какво да яде, какво да пие, кога да спи, кога да става - прави това, прави онова, натрапва му всевъзможни неща. С това насилие почти убива хората.

Така и въпросният мъж се стремял да направи жена си религиозна. Хората намират огромно удоволствие в това да правят другите религиозни. За да станеш религиозен е необходима велика революция, но хората намират извънредно удоволствие в това да заставят другите да стават религиозни, защото правейки това подразбират, че самите те са религиозни. Но жената не слушала мъжа си. В отчаянието си, той отишъл при своя гуру и го помолил да дойде в дома му и да убеди жена му.

Рано сутринта, около пет, гуруто дошъл. Мъжът вече бил в параклиса. Жена му метяла двора. Гуруто я спрял и казал:

- Чух от мъжа ти, че не си религиозен човек. Никога не се покланяш на Бог, не се молиш, не ходиш в храма, който мъжът ти е направил в дома ви. Погледни мъжа си - само пет часа е, а той е вече в храма.

- Не помня мъжът ми някога да е влизал в храм - отвърнала жената.

Мъжът, който бил в храма, чул думите на жена си и почервенял от ярост. Религиозният човек се озлобява много лесно, а седящият в храма - още по-лесно. Не можете да си представите колко лесно се възпламенява техният гняв - Бог знае, дали седят в храма, за да скрият пламъците на гнева си или по друга причина. Ако един човек стане религиозен, превръща в ад живота на цялото семейство.

Мъжът чул жена си по средата на молитвата и побеснял.. Не могъл да повярва на ушите си. Каква глупост! Той седи в храма, а тя казва на неговия гуру, че не знае, той да ходи там! Побързал да довърши молитвата и да излезе да се разправи с тази лъжа.

Учителят започнал да обвинява жената:

- Какво говориш? Твоят мъж редовно ходи в храма.

Чувайки това, мъжът започнал още по-високо да реди молитвата. Гуруто казал:

- Виж, колко ревностно се моли!

Смеейки се, жената отвърнала:

- Трудно е да се повярва, че и вие сте се поддали на тези гръмки молитви! Разбира се, той възпява името на Бога, но доколкото аз виждам, в действителност не е в храма, а в магазина и води спорове за цените!

Това вече било твърде много! Мъжът не могъл да издържи, зарязал молитвата и изскочил от храма.

- Какво е това реване? Нима не видя, че се моля в храма? - закрещял той.

- Погледни вътре в себе си малко по-внимателно - казала жената. - Действително ли се молеше? Нима не спореше с обущаря? Нима не се караше с него?

Мъжът бил изумен, защото жена му казвала истината.

- Как разбра?

- Вчера вечерта, преди да легнеш да спиш, ми каза, че първата ти работа сутринта е да отидеш при обущаря и да купиш чифт пантофи, които са ти нужни. Освен това каза, че смяташ, че обущарят ще ти поиска висока цена. От опит знам, че последната мисъл, с която заспиваш, става първа на следващата заран. Затова предположих, че си в магазина на обущаря - отвърнала жената.

- Нищо не мога да кажа, освен, че си права. Действително бях в магазина на обущаря и спорехме за цените. И колкото по-ожесточен ставаше спорът, толкова по-високо повтарях името на Бога. Може би външно съм повтарял името на Бога, но вътре в себе си спорех с обущаря. Ти си права - може би никога наистина не съм бил в храма.

Не е лесно да влезеш в храма - работата не е в това да влезеш в което и да е място и да каже, че си влязъл в храм. Тялото ти може да влезе в храма, но къде е умът ти? Можеш ли с увереност да кажеш, къде ще бъде умът ти в следващия миг? А ако умът ти е влязъл в храма, трябва ли да се притесняваш дали тялото ти е в храма? Умът, намерил входа за храма, внезапно открива, че от всички страни е обкръжен от храмове и вече е невъзможно да излезе от храма. Където и да отидеш, ти оставаш в храма. Можеш да отидеш на Луната... неотдавна Армстронг стъпи на Луната. Означава ли това, че той е напуснал храма на Бога? Няма начин да излезеш от храма на Бога. Можеш ли да си представиш място, в което човек да бъде извън неговия храм?

Затова тези, които си мислят, че създаденият от тях храм е единственият и извън този храм Бог не съществува, грешат. Тези, които мислят, че храмовете трябва да бъдат разрушени, защото Бог не е там, също се заблуждават.

Защо да виним бедните храмове? Ако можем да се освободим от илюзията, че Бог съществува само в храмовете, нашите храмове могат да станат много красиви, любящи, блажени. Селото изглежда незавършено без храм. Храмът може да донесе много радост. Но индуисткият храм никога не може да бъде източник на радост, както и мюсюлманският, нито християнският. Само храмът на Бога може да бъде източник на радост.

Индуистката, мюсюлманската и християнската политика е толкова фалшива, че никога няма да позволи на храма да представлява божествено същество. Затова индуистките олтари и мюсюлманските джамии изглеждат толкова уродливо. Честният човек се колебае дали да ги гледа. Те са се превърнали в разсадници на негодници; в тях се планират всевъзможни вреди. И тези, които планират вредите, не винаги знаят какво правят. Доколкото разбирам, никой не планира вреда с пълно съзнание, вредата винаги се замисля в състояние на неосъзнатост. И тази бъркотия е на цялата земя. Ако храмовете действително изчезнат от лицето на земята, това ще стане не заради атеистите, а заради така наречените теисти. Храмовете вече изчезват, почти са изчезнали. Ако искаме да съхраним храмовете, трябва да видим безкрайния храм, който ни обкръжава - храмът на самото съществуване. Тогава по-малките храмове автоматично ще бъдат спасени, тогава те ще оцелеят като символи на Божественото Присъствие. Както ако ти подаря кърпичка... тя може да струва само няколко монети, но ти я пазиш в надежден сейф.

Веднъж посетих едно село. Хората ме изпратиха до железопътната гара и някой провеси на врата ми гирлянда. Аз я свалих и я дадох на девойката, която бе до мен. След шест години посетих същото село и тази девойка дойде при мен и каза:

- Аз запазих гирляндата, която ти ми даде предния път. Макар че цветята увехнаха и хората казват, че в тях вече няма никакъв аромат, все пак те са свежи и ароматни, както в първия ден. Нали ти ми ги даде. Отидох й на гости и тя извади прекрасна дървена кутийка, в която грижливо бе поставена гирляндата. Цветята се бяха свили и изсъхнали, бяха изгубили аромата си. Всеки, който ги видеше, щеше да попита: "Защо поставят този боклук в такава прекрасна кутия? За какво? Кутийката е скъпоценна, а този боклук не струва нищо". Девойката можеше да изхвърли кутийката, но не и боклука. Тя виждаше в този боклук нещо друго - за нея той беше символ, той съдържаше скъпи, лелеяни спомени. Това беше боклук за целия останал свят, но не и за нея.

Ако храмовете, джамиите, църквите можеха да се запазят просто като спомен за човешката жажда да достигне Бога... И това е истина. Погледни към издигащисе се нагоре куполи на църквите, към минаретата на джамиите... Това не е нищо друго, освен символ на човешкото желание да се издигне, символ на пътешествието в търсене на Бога. Те символизират факта, че човек е нещастен в своя дом и иска да построи храм. Човек е нещастен, живеейки само на земята, той иска да се издигне и в небето. Виждал ли си някога поставените върху земята свещници, горящи в храмовете? Мислел ли си някога защо в храмовете се поддържа огъня в тези свещници, напълнени с гхи? Не ти ли е идвало на ум, че тези свещници са единствените неща на земята, чийто пламък никога не е устремен настрани или надолу - той винаги се движи нагоре. Дори ако обърнеш лампата, пламъкът се движи нагоре. Пламъкът, който винаги е обърнат нагоре, е символ на човешките стремежи. Ние можем да живеем на земята, но ни се иска да направим своя обител и небето. Може би сме привързани към земята, но също така желаем да се движим свободно в откритите небеса.

Забелязвал ли си някога колко бързо се издига и изчезва пламъкът? Обръщал ли си внимание, че когато пламъкът се издига и изчезва, от него не остава дори следа? Символичен и фактът, че човек, който се издигне, изчезва. Земният свещник е плътна материя, докато пламъкът е нещо течащо - той изчезва, преди да е успял да се издигне. Така пламъкът на светилника съдържа послание. То символизира факта, че всеки, който се е издигнал над грубото, изчезва.

От чиста любов човек избира за изгаряне в своя свещник гхи. Макар че може да се използва и керосин - Бог няма да ти попречи да го направиш - ние чувстваме, че само този, който е станал чист, като гхи, може да се издигне нагоре. Пламъкът на керосиновата лампа също се движи нагоре, керосинът не гори по-ниско от гхи, но гхи символизира нашето осъзнаване, че само този, който е станал чист, е способен да се издигне нагоре.

Храмовете, джамиите и църквите също са подобни символи. Те могат да бъдат очарователни. Те са красиви символи, създадени от човечеството. Но са станали уродливи, защото в тях е влязла толкова много глупост. Днес храмът не е храм - той е станал храм на индуистите. И не толкова на индуистите, колкото на вайшнавите - преданите на бог Вишну. И не толкова на вайшнавите, колкото на този и този човек. И в резултат на такова постоянно разделение всички храмове са се превърнали в разсадници на политика. Те раждат сектантство и фанатизъм, които водят хората към катастрофа. Малко по малко са се превърнали в учреждения, които продължават експлоатацията.

Не ви моля да се разделите с храмовете, а ви моля да се избавите от глупостта, която е станала част от храмовете. Тази глупост трябва да бъде прекратена. храмовете трябва да бъдат спасени, за да не се превърнат в учреждения, трябва да ги спасим от сектантството и фанатизма. Храмът е много красиво място, ако остане спомен за божественото, за Бога, ако остане негов символ, ако отразява стремежа за издигане към небето.

Ето какво искам да кажа: докато храмовете са движеща пружина на политиката, те ще продължават да носят нещастие. А в наши дни храмовете не са нищо друго, освен движеща пружина на политиката. Ако храмът е построен за индуисти, той автоматично се превръща в разсадник за политици, защото политиката означава сектантство. Запомнете, религията може да бъде свързана със садханата, но по никакъв начин не е вързана със сектантството. Политиката оцелява благодарение на сектантството, ненавистта, кръвта. И цялото това заблуждение продължава...

Като символ на Бога храмът е станал нечист. Мръсотията трябва да бъде изхвърлена. Тогава той ще стане символ на великата красота. Ако в селото има храм, който не принадлежи нито на индуистите, нито на мюсюлманите, нито на християните, храмът ще бъде красив. Ще се превърне в украшение на селото. Ще напомня за безкрайното. Тогава хората, които влизат в храма, няма да чувстват, че правейки това се приближават до Бога, че извън храма са били далеч от него, а ще чувстват, че храмът е място, в което можеш лесно да влезеш в самия себе си, че храмът е предназначен да бъде място, в което се преживява красотата, покоят, уединението. Храмът ще бъде едно специално място за медитация. А медитацията е пътят, водещ към Божественото. Не всеки може да направи лесно дома си толкова хармоничен, че в него да може да медитира, но цялото село заедно несъмнено може да построи такъв спокоен дом. Не всеки може да си позволи да наеме учител за децата си и да им осигури отделно училище, площадка за игра и градинка. Ако всеки правеше това, то би създало проблеми - само ограничен брой деца биха получили образование, затова ние строим в селата училище и му осигуряваме всичко необходимо, за да учат в него всички деца от селото. По подобен начин всяко село трябва да има място за садхана, за медитация. Това е предназначението на храмовете и джамиите! Но в днешно време няма места за садхана, храмовете са станали епицентър на проблеми и вреди.

Затова не трябва да се разделяме с храмовете, но трябва да се погрижим те да не продължават да бъдат епицентър на проблемите. Трябва да се погрижим храмовете да се върнат в ръцете на хората, а да не остават в ръцете на индуистите и мюсюлманите.

Ако в един град децата могат свободно да ходят както в храма, така и в джамията, както в църквата, така и в храма на Шива, този град действително е религиозен. А хората от този град са добри хора. Тогава родителите в този град не са врагове на децата си. Очевидно родителите в този град обичат своите деца и полагат основите на това децата им да не се борят помежду си. Родителите в този град казват на децата си: "Джамията е ваш дом точно толкова, колкото и храмът. Идете там, където ще намерите покой. Седнете тук, търсете Бога там. Всички домове са домове на Бога, но е важно да получите неговия проблясък. А за това е нужно да влезете навътре в себе си. Идете където искате". В деня, когато това стане реалност, в света ще бъде създаден истинският храм. Досега така и не сме успели да го построим.

Аз не съм от тези, които искат да разрушат храмовете. Напротив, аз казвам, че храмовете вече са разрущени и то от същите хора, които се представят за техни пазители. Трудно да се осъзнае това, затова хората неправилно разбират, неправилно възприемат думите ми, че съм разрушител на храмове. Какво ще спечеля, ако разруша храмовете? Всичко, което не прилича на храм, всичко, което се е събрало около храма, трябва да бъде отделено. И е време да се заемем с това.

Още един въпрос и започваме медитацията.

Получава ли се понякога така, че атманът -душата или съзнанието - броди, напускайки тялото?

Някои души, някои същества, действително трудно приемат новото тяло веднага след смъртта. За това си има причина, макар че може би не си и помислял за нея. Всички души, ако бъдат разделени, се оказват в три категории. Една от тях е нисша - хората с най-нисш тип съзнание; другата - висша, превъзхождаща останалите, това е най-чистото съзнание; и третата - междинната -

съчетание на първите две.

Да вземем за пример дамару - малък тибетски барабан. Той е широк в краищата и се стеснява в средата. Ако го обърнем наопаки и стане широк в центъра и тесен в краищата, ще разберем ситуацията с развъплътените същества. В тесните краища има малко същества. За нисшите същества е трудно да намерят ново тяло, както и за висшите. Тези, които са по средата, не се задържат нито миг - те получават ново тяло веднага, след като напуснат старото. Причината е, че за посредствените, средни души винаги е достъпна някоя подходяща утроба.

Щом човекът умре, душата, съществото, вижда стотици хора, стотици двойки, извършващи полов акт, и влиза в утробата на тази двойка, която го привлича.

Много висши души, обаче, не могат да влязат в обикновени утроби, необходими са им по-специални. На висшите души е нужен съюз на двойка с изключително високо ниво на съзнание, за да им се открие висшата възможност още от раждането. Затова висшите души чакат появата на подходяща утроба. По подобен начин, нисшите души също трябва да чакат, защото не им е лесно да намерят двойка, утроба от нисш тип. Затова и нисшите и висшите не се раждат лесно, докато за обикновените няма никакви проблеми. Множество утроби постоянно са готови да ги приемат - посредствените души незабавно са привлечени от една от тях.

Една сутрин говорих за Бардо. В този метод на умиращия се казва: "Ти ще видиш стотици двойки в полов акт. Не бързай! Помисли малко, задръж малко, забави се известно време, преди да влезеш в утробата. Не влизай веднага в тази утроба, която те привлича". Това е като да се отправиш в центъра на града и да купиш първото, което ти попадне пред очите. Влизаш в магазина, който пръв ти попадне пред погледа. Но разумният купувач влиза в няколко магазина, проверява отново и отново стоката, научава цените и тогава взима решение. Затова в метода Бардо предупреждават умиращия: "Бъди внимателен! Не бързай, продължавай да търсиш; помисли, вземи под внимание всичко". Казват му всичко това, защото стотици двойки постоянно извършват полов акт. Човек ясно вижда стотици двойки, които се любят, и сред тях го привлича двойката, способна да му осигури подходяща утроба. И висшите и нисшите души трябва да чакат, докато намерят подходяща утроба. Нисшите души трудно намират утроба от такъв нисш характер, чрез която да получат необходимите възможности. Висшите души също не намират бързо утроба от висш характер. Нисшите души, останали без тела, са това, което ние наричаме зли духове, а висшите души, очакващи раждане, наричаме деви - богове. Висшите души, очакващи раждане, са боговете. Привиденията и злите духове са нисшите души, които са спрели поради своето ниско качество. За обикновените същества винаги има достъпна утроба. Щом настъпи смъртта, душата незабавно влиза в друго тяло.

Въпрос:

Могат ли съществата, очакващи раждане, да влязат в тялото на някой друг и да му причинят вреда?

И това е възможно - затова нисшите души, които още нямат тела, изпитват страдания, докато висшите души са щастливи без тела. Трябва да се вземе под внимание тази разлика.

Висшите души винаги гледат на тялото като на своего рода робство; те искат да останат леки, да не носят тежестта на тялото. Искат да бъдат свободни от тяло, защото за тях, тялото не е нищо друго, освен затвор. Постепенно започват да чувстват, че тялото ги кара да вършат неща, които не трябва да се правят, затова за тези души тялото не е особено привлекателно. Нисшите души не могат да живеят без тялото, техният интерес, тяхното щастие е свързано с тялото.

Определени удоволствия могат да се получат и без да се намираме в тяло -например душата на мислителя. Човек може да получи удоволствие от мисленето, без да е в тяло, защото мисълта няма нищо общо с тялото. Затова ако душата на мислителя започне да броди без да получи тяло, тя никога не бърза отново да се окаже в тяло, защото може да се наслаждава на удоволствието от мисленето и в това състояние, в което е. Но да предположим, че някой страстно желае храна. Това удоволствие е невъзможно без тяло и тази душа става много неспокойна и се опитва по-скоро да попадне в тяло. И ако не успее да намери подходяща утроба, тогава влиза в тяло, в което има слаба душа. Слабата душа не е добър стопанин на своето тяло. Това се случва, когато слабата душа е в състояние на страх.

Запомни, страхът носи много дълбок смисъл. Страхът е това,-което те заставя да се свиваш. Когато си в състояние на страх, ти се свиваш, когато си щастлив -се разширяваш. Когато човек се страхува, душата му се свива и в следствие на това в тялото му остава много свободно място, в което може да влезе и да го заеме друга душа. И не само една, в това пространство могат да влязат и да го заемат много души едновременно. Затова, когато човек е обладан страх, в тялото му може да влезе чужда душа. И единствената причина е, че всичките й стремежи са свързани с тялото; тя се опитва да реализира стремежите си, влизайки в нечие тяло. Напълно е възможно и се потвърждава от множество реални факти.

Това означава, че страхуващият се човек винаги е в опасност, винаги е в свито състояние. Той сякаш живее в само една стая, докато останалите стаи остават свободни и могат да бъдат заети от други гости.

Понякога и висшите души влизат в човешко тяло, но го правят по други причини. Някои прояви на състрадание не могат да бъдат извършени без тяло. Например, избухнал е пожар в дома и няма никой, който да спаси някого от огъня. Наоколо стои безсилна тълпа, никой не сме да влезе в горящия дом. Внезапно един човек влиза вътре, гаси огъня и спасява детето, което е затворено в дома. По-късно, когато всичко е свършило, човекът не може да разбере как го е направил. Той усеща, че се е движил и действал под влиянието на някаква неведома сила, че това не са били негови действия, а ги е извършил някой друг. В такива случаи, когато човек не е способен да набере смелост и да извърши добра постъпка, висшата душа може да влезе в тялото и да изпълни задачата. Но това се случва рядко. Тъй като висшите души трудно намират подходяща утроба, понякога им се налага да чакат следващото си раждане стотици години. И е удивително, че тези души се появяват на земята почти в едно и също време. Например, Буда и Махавира са родени в Индия преди две хиляди и петстотин години. И двамата са родени в щата Бихар като по същото време е имало още шест просветлени същества в този щат. Техните имена не са ни известни, защото те не са посвещавали никакви ученици, не са имали последователи - това е единствената причина - но са били от същото ниво като Буда и Махавира.

Те провели много дързък експеримент - нито един от тях не посвещавал никакви последователи. Един от тях бил Прабуда Катяяна, другият Аджита Кешакамбали, третият Санджай Белатхипутра, Макхали Госала и други. Осем души с еднаква гениалност и еднакъв потенциал се родили в този промеждутък от време и в едно и също място. Бил им достъпен целият свят, но тези осем души дълго чакали, за да се родят на неголямата територия на Бихар. А когато се появила възможността, тя дошла за всички.

Често се случва така - както и за злите души - случва се верига от раждания. Във времето, в което се родили Буда и Махавира, в Гърция се родил Сократ, а след известно време Платон и Аристотел. По същото време в Китай се родили Лаодзъ и Конфуций, а по.-късно и Джуандзъ и Мъндзъ. Невероятни хора се родили едновременно в различни части на света, приблизително по едно и също време. Целият свят бил изпълнен с приказни хора. Изглежда, душите на всички тези хора чакали дълго време, докато се появи възможността да намерят нужните утроби.

Сякаш в един момент утробите са били достъпни и са се оказали достъпни за много хора. Това е като цъфтежа на цветята. Когато настъпи съответното годишно време, виждаш, как разцъфва едно цвете, след това друго, след това трето. Цветята просто са чакали времето, за да разцъфнат. Настъпва разсъмването и цветята чакат само да изгрее слънцето, за да разцъфнат. Пъпката се разтваря и цветята разцъфват. Цветята са чакали цялата нощ, слънцето е изгряло и те са се разтворили.

Точно така става и с нисшите души. Когато на Земята се развие подходяща среда, те се раждат като цяла верига. Например, в наше време Хитлер, Сталин и Мао са се родили в един и същи период. Тези ужасни хора, вероятно са чакали хиляди години, за да се родят, не е толкова лесно да намерят подходяща утроба. Само Сталин е убил шест милиона души в Съветския Съюз, Хитлер е убил десет милиона души. Приспособленията за убийства, изобретени от Хитлер, са уникални в историята на човечеството. Той е извършвал масови убийства по такъв начин, както не го е правел никой друг преди него. Пред него Чингис хан и Тамерлан изглеждат като новаци. Хитлер изобретил газовите камери за масови убийства. Открил, че е твърде обременително и скъпо да се убиват хора един след друг и да се погребват телата им и изобретил хитроумен метод за масови убийства.

Има и други методи за масови убийство, както например се случи неотдавна в Ахмедабад по време на безредиците, но това са много скъпи методи. А и се изискват усилия за да бъдат убити толкова хора един след друг.

Нужно е и много време. Методът за убиване един след друг не работи - ако убиеш един, някъде ще се роди друг. Затова Хитлер пращал в газовите камери по пет хиляди души едновременно и с само с натискане на едно копче, тези пет хиляди души просто се изпарявали.

Не се проливала дори капка кръв, не се копаел нито един гроб. Всичко било много акуратно.

Никой не може да обвини Хитлер в кръвопролитие. Ако Бог все още съди за справедливост по старите стандарти, той ще признае Хитлер за абсолютно невинен. Той не е пролял дори капка кръв, не е пронизал с меч нито едни гърди, просто е изобретил хитроумен способ за убийство, способ, отвъд границите на познатите до тогава. Той затварял хората в газовите камери, включвал напрежението и те се изпарявали. От тяхното съществуване не оставала и следа. Хитлер първи успял да се избави от хората по такъв начин, както водата кипва и се превръща в пара. Той превърнал в дим десет милиона души!

Такава душа като Хитлер много трудно ще намери ново тяло. И хубавото е, че е трудно, иначе земята би била в голяма беда. Хитлер ще трябва да чака дълго, защото зачатие от такова ниско качество много трудно се случва отново.

Какво означава да се родиш чрез нисше зачатие? Това означава, че поколения предшественици на твоите родители носят на своя сметка много зли дела. За един живот човек не може да натрупа толкова много зло, че да зачене човек като Хитлер. За да родиш син като Хитлер, колко убийства трябва да извършиш за един живот? За да си избере родители човек като Хитлер, е нужна дълга верига от зли постъпки, извършвани от родителите в продължение на стотици, хиляди, милиони години. Това означава, че човек трябва хиляди години постоянно да извършва престъпления, за да могат неговите гени да привлекат такава душа като Хитлер. Същото важи и за добрите души. Обикновената, средна душа се ражда лесно, навсякъде има утроби, способни да приемат такава душа. Освен това, нейните изисквания са много обикновени. Стремежите са едни и същи: храна, пиене, пари, секс, почести и положение - обикновени стремежи. Това иска всеки, затова такава душа лесно намира утроба. Всеки родител може да даде на такава душа възможността да постигне тези обикновени неща. Но ако душата иска да изживее в човешкото тяло толкова чист живот, че дори да не стъпи върху земята без колебание, ако иска да живее в тотална любов и не желае любовта й да безпокои някого или да се превърне в бреме за някого - за да се роди такава душа, е нужно да се чака много дълго време.

А сега да се подготвим за вечерната медитация. Нека ви обясня нещо. Забелязах, че седите твърде близо един до друг, а това няма да ви позволи да седите спокойно, без да се притеснявате, че ще паднете върху някого. Няма да можете да потънете дълбоко. Първото, което трябва да направите, е да оставите известно разстояние помежду си. Тези, които искат да легнат, могат да го направят. Дори после, по време на медитацията, ако почувствате, че тялото ви ще падне на земята, не го задържайте. Отпуснете се напълно, позволете му да падне.

Изгасете светлината.

Първо затворете очи. Отпуснете тялото... Отпуснете тялото напълно, сякаш вече го няма. Почувствайте как цялата енергия на тялото се движи навътре... почувствайте, че се движите навътре в тялото. Трябва да привлечете своята енергия навътре.

Три минути ще ви подканвам да се спуснете. Трябва да го почувствате. Трябва да продължите да чувствате тялото си и да го отпускате. Постепенно ще почувствате, че губите контрол над тялото - ако започне да пада, нека пада, не го задържайте. Ако падне напред, нека пада; ако падне назад, нека пада. По никакъв начин не го контролирайте. Освободете целия контрол върху тялото. Това е първият етап.

Сега - следващите три минути. По същия начин отпуснете дишането и ума. В края на десетте минути ще сме потънали в мълчание.

Тялото ти се е отпуснало. Почувствай това: тялото ти се отпуска... тялото ти се отпуска... тялото ти се отпуска. Отпусни се, сякаш тялото вече го няма. Премахни контрола. Тялото се отпуска... отхвърли всякакъв контрол над тялото, сякаш е мъртво.

Сега си се преместил навътре; енергията е засмукана навътре - сега тялото е останало отвън, като хралупа. Тялото се отпуска... тялото е съвършено отпуснато... Отпусни се. Ще почувстваш, че него вече го няма, няма, няма. Ако падне, нека пада. Тялото е отпуснато, сякаш си мъртъв, сякаш тялото вече го няма, сякаш тялото е изчезнало.

Отпусни дишането си. Дишането се отпуска...Почувствай как дишането се отпуска.., дишането е съвършено отпуснато... Отпусни се... отпусни тялото; отпусни дишането. Дишането е отпуснато.

Мислите също стават мълчаливи... мислите стават мълчаливи... Почувствай, как мислите стават съвършено мълчаливи... почувствай отвътре, как мислите се успокояват. Тялото е отпуснато, дишането е отпуснато, мислите са отпуснати.

Всичко-вътре в теб мълчи. Ние потъваме в това мълчание; ние потъваме, потъваме все по-дълбоко и по-дълбоко, както човек пада в кладенец, продължава да пада по-дълбоко и по—дълбоко... ето така, падаме по-дълбоко и по-дълбоко в пустотата, в шуня. Отпусни се, отпусни напълно своя контрол - продължавай да потъваш в пустотата, продължавай да потъваш... Вътре остава само съзнанието, горящо като пламък, наблюдаващо, свидетелстващо.

Просто остани наблюдател. Продължавай да наблюдаваш навътре... Отвън тялото е мъртво; тялото е станало напълно инертно. Дишането е забавено, мислите са забавени; вътре сме в мълчание. Продължавай да наблюдаваш, продължавай да наблюдаваш, постоянно наблюдавай - ражда се много дълбоко мълчание, много по-проникновено мълчание. В това състояние на наблюдения аз също изчезвам - остава само сияйната светлина, горящия пламък.

Сега ще мълча десет минути, а ти продължавай да изчезваш навътре, по-дълбоко и по-дълбоко. Отпусни своя контрол, отпусни се. Просто продължавай да наблюдаваш. Десет минути бъди просто зрител, свидетел.

Всичко е в мълчание... Гледай навътре, продължавай да гледаш навътре... Нека вътре остане само наблюдението. Умът става все по-мълчалив... Виждаш как тялото ти лежи на известно разстояние - сякаш е нечие чуждо тяло. Ти се отделяш от тялото, сякаш го оставяш. Изглежда, сякаш диша някой друг...

Върви още по-навътре, още по-дълбоко... Продължавай да наблюдаваш, продължавай да гледаш навътре, и умът напълно потъва в нищото. Върви навътре, върви дълбоко навътре... продължавай да наблюдаваш... умът е станал съвършено мълчалив.

Тялото остава назад, тялото е като мъртво. Ние се отделихме от тялото. Отпусни се, отпусни се напълно; не задържай нищо, сякаш отвътре си мъртъв. Умът става все по-мълчалив... тялото лежи надалеч; умът се е отделил от тялото... Умът е станал съвършено мълчалив...

Гледай навътре. Азът е изчезнал напълно, останало е само съзнанието, останало е само знанието. Всичко останало е изчезнало...

Бавно направи няколко дълбоки вдишвания. След това бавно отвори очи. Не бързай да ставаш. Ако не може да отвориш очи, не бързай. Отвори очи бавно и меко и за миг погледни навън...

Нашата вечерна медитация завърши.