Книга ще ни помогне да разберем: Как да използваме дълбокия сън, пълния покой и да достигаме го извора на живота

Първото, което трябва да бъде разбрано е, че тържеството над смъртта не означава, че има смърт, която трябва да бъде победена. Да възтържествуваш над смъртта означава просто да разбереш, че смърт няма. Да познаеш, че няма смърт, означава да я победиш. Няма такова нещо като смърт, която можеш да победиш. Щом човек проумее, че няма смърт, неговите постоянно разигравани битки със смъртта се прекратяват. В живота има реални врагове; но има и такива, които не съществуват, а само изглеждат съществуващи. Смъртта е един от тези врагове, които нямат реално съществуване. Тя само изглежда съществуваща.

Затова не разбирай тържеството над смъртта сякаш тя е някъде и ние ще я победим. Ще заприличаш на човек, който си загубва ума, борейки се със собствената сянка, докато някой не му покаже: "Виж внимателно, сянката е безплътна. Тя няма плът". Ако човек погледне сянката и разбере, какво прави, ще се изсмее на самия себе си. И едва тогава ще разбере, че е победил сянката. Победата над сянката просто означава, че няма и най-малка следа от сянка, с която да се сражаваш. Всеки, който се опитва да прави това, ще си загуби ума. Човек, който се сражава със смъртта, губи. Онзи, който познае смъртта, тържествува над нея. Това означава, че ако няма смърт, значи ние никога не умираме, независимо дали го осъзнаваме или не. Светът не се състои от хора, които умират и от хора, които не умират - нали не е така. В този свят никой никога не умира. Но има два типа хора - които го знаят, които не го знаят - това е единствената разлика.

В съня си ние достигаме до същото място, както в медитацията. Единствената разлика е, че в съня сме безсъзнателни, а в медитацията - напълно съзнателни. Ако някой потъне в съня си в пълно съзнание, ще достигне до същия опит, както по време на медитацията.

Например, ако подложим човек на наркоза и в безсъзнателно състояние го изнесем на шезлонг в градината, където цъфтят цветя, въздухът е изпълнен с аромати, грее слънце и пеят птици, този човек изобщо няма да осъзнава това. Ако го върнем обратно, изведем го-от наркозата и го попитаме, дали му е харесала градината, той нищо няма да може да отговори. Но ако го отнесем в градината в пълно съзнание, той ще преживее всичко, което се случва там. Макар и в двата случая човекът да е бил на едно и също място, в първия случай не е осъзнавал красотата, докато във втория напълно е осъзнавал цветята, ароматите, песните на птиците, изгряващото слънце. Затова, макар че в безсъзнателно състояние можеш да достигнеш същото място, както и в съзнателно, все едно никъде не си ходил.

В съня си ние достигаме същия рай, както и в медитацията, но не го осъзнаваме. Всяка нощ пътешестваме в този рай и след това се връщаме - в неосъзнатост. Макар свежият ветрец и очарователният аромат на това място да се докосват до нас и песните на птиците да звънтят в ушите ни, ние никога не осъзнаваме това. И все пак, връщайки се от рая в пълна неосъзнатост, човек може да каже: "Тази сутрин се чувствам много добре. Спокойно ми е. Миналата нощ спах добре".

Защо се чувстваме толкова добре? Какво е хубаво- то, което се случва, когато спим добре? Невъзможно е да е свързано само със съня - ти сигурно си ходил някъде, навярно нещо се е случило с теб. Но на сутринта нищо не помниш, освен мъглявото усещане за добро самочувствие. Човек, който спи дълбоко нощем, сутрин се събужда освежен. Това означава, че в съня си този човек е стигнал до подмладяващия извор, но в безсъзнателно състояние.

Човек, който не може да спи добре нощем, сутрин е по-уморен от вечерта. Ако човек не спи добре няколко дни, трудно ще оцелее, защото неговата връзка с извора на живота е разрушена. Той не е в състояние да достигне до онова място, в което е много важно да попадне. Най-лошото наказание в този свят не е смъртта, наказанието на смъртта е по-леко - то трае само няколко мига. Най-лошото наказание, изобретено някога на Земята, е да не позволиш на човек да заспи. Дори в наши дни има страни като Китай и Русия, където принуждават затворниците да не спят. Мъките, преживени от тях, когато не им позволяват да спят петнадесет дни, са невъобразими - те почти загубват ума си и започват да издават цялата информация, която иначе не биха разказали на врага си. Започват да дърдорят глупости, без въобще да осъзнават какво правят.

В Китай са били изобретени систематични методи. На затворниците по шест месеца не им се разрешават да спят. В резултат те стават напълно ненормални. Забравят кои са, как се казват, каква е религията им, от кой град са, от коя страна - забравят всичко. Недостигът на сън напълно обърква съзнанието им. В това състояние могат да бъдат обучени на всичко.

Когато американски войници, взети в плен в Корея, се връщали от затворническите лагери от Русия или Китай, мъченията с безсъние ги били довели до такова ужасно състояние, че когато били освободени, те се превърнали в открити противници на Америка и поддръжници на комунизма. В началото не им позволявали да спят, а когато съзнанието им било объркано, ги направили комунисти. Когато личността им била хвърлена в хаоса, чрез постоянно повтаряне, им внушили, че са комунисти. По такъв начин преди да ги освободят ги подложили на пълно промиване на мозъка. Виждайки тези войници, американските психолози загубили напълно дар слово.

Ако човек бъде лишен от сън, той бива отрязан от самия извор на живота. Атеизмът ще продължава да нараства в света, тъй като сънят става все по-малко дълбок. В страните, където хората не спят дълбоко, атеизмът ще заема все по-силни позиции. А в тези страни, където хората спят дълбоко, все повече ще расте теизмът. Но тези теизми и атеизми са напълно чужди на човека, защото израстват от безсъзнателното му състояние. Човек, който се е наспал добре, прекарва следващия ден в покой, докато този, който е спал лошо, през целия ден е неспокоен. Как може разтревоженият и неспокоен ум да бъде възприемчив към Бога? Ум, който е неспокоен, неудовлетворен, напрегнат и зъл, отказва да приеме Бога, отказва да признае неговото съществу|ване. Науката не и причина за разпространението на атеизма на Запад. Корените му са в хаотичния, безпорядьчен сън. В Ню-Иорк тридесет процента от хората не могат да спят без транквиланти. Психолозите смятат, че това ще продължи и след още сто години нито един човек няма да може да спи без сънотворни.

Хората напълно са загубили способността да спят. Ако човек, изгубил способността да спи, те попита как да заспи, и ти му отговориш: "Всичко, което правя аз, е да поставя глава върху възглавницата и да заспя", той няма да ти повярва. Ще реши, че е невъзможно, вероятно има някакъв трик, който той не знае, защото той също полага глава на възглавницата, но нищо не се случва. След хиляда или две хиляди години - Бог да ни пази! - може да настъпи време, когато всички ще загубят способността за естествен сън и хората ще откажат да повярват, че преди две хиляди години други хора са полагали глава на възглавницата и са заспивали. Те ще смятат това за измислица, за митична история от Пураните. Няма да повярват, че е истина и ще кажат: "Това е невъзможно, защото ако не е истина за нас, не може да бъде истина за някой друг?"

Обръщам ви внимание върху това, защото преди три или четири хиляди години хората затваряли очи и влизали в медитация толкова леко, както ние днес заспиваме. След две хиляди години в Ню-Йорк ще бъде трудно да се заспи - трудно е дори днес. Става трудно да се заспи в Бомбай, а скоро ще стане трудно и в Дварка - това е въпрос на време. Днес е трудно да повярваме, че някога човек затварял очи и влизал в медитация, защото днес, когато ти седиш със затворени очи, никъде не попадаш - вътре в теб продължават да щъкат мисли и ти си оставаш на предишното място.

Медитацията била лека за тези, които са били близо до природата. По същия начин днес сънят е лек за тези, които живеят близо до природата. В началото е изчезнала медитацията, днес и сънят е на изчезване. Първо се загубват нещата, които са съзнателни. После се загубват нещата, които са безсъзнателни. С изчезването на медитацията светът е станал почти нерелигиозен, а когато изчезне сънят, светът ще стане напълно нерелигиозен. В свят, страдащ от безсъние, няма надежда за религията. Няма да повярваш колко тясно, колко дълбоко сме свързани със съня. Как човек живее живота си зависи напълно от неговия сън. Ако спи лошо, целият му живот е хаос, всичките му отношения са объркани, става гневен, пълен с ярост. А ако спи дълбоко, в живота му ще има свежест, в живота му постоянно ще царува покой и радост. Подводното течение на неговите отношения, неговата любов и всичко останало ще бъдат безметежни. Но ако загуби съня си, всичките му отношения ще бъдат като картонена къщичка. Животът му ще бъде изпълнен с объркани отношения със семейството, жената, сина, майката, бащата, учителите, студентите - с всички. Сънят ни води в нашето безсъзнателно до точката, в която, макар и за кратко, потъваме в Бога. Но дори най-здравият човек достига най-дълбокото ниво за десет минути от осемте часа на своя нощен сън. За тези десет минути той напълно се изгубва, потъва в сън, в който няма съновидения.

Сънят не е тотален, докато сънуваме сънища - човек продължава да се движи между състоянието на пробуждане и сън. Сънищата са състояние, в което човек наполовина спи, наполовина бодърства. Да видиш сън, означава да бодърстваш. Дори ако очите ти са затворени; външните влияния все още ти оказват въздействие. Хората, с които се срещаш през деня, често ги виждаш и в сънищата си. Съновиденията заемат междинно място между съня и бодърстването. Има много хора, които се лишават от сън - те просто остават в състояние на съновидения, никога не достигат до състоянието на съня. А ако на сутринта не помниш, че през цялата нощ си сънувал, това не значи, че ги е нямало. Най-големите изследвания на съня са проведени в Америка. Около десет големи лаборатории експериментирали с хиляди хора в продължение на осем или десет години.

Американците проявяват интерес към медитацията, защото са лишени от сън. Те мислят, че медитацията може да им върне съня, че може да внесе покой в живота им. Затова гледат на медитацията като на разновидност на транквилантите. Когато Вивекананда за пръв път представил медитацията в Америка, при него дошъл един лекар и казал: "Аз много се наслаждавах на вашата медитация. Това е абсолютно немедикаментозен транквилант. Това не е лекарство, и все пак от него човек заспива - това е великолепно". Йогите не са причина за нарастването на влиянието на медитацията в Америка - истинската причина е недостигът на сън. Сънят на хората в Америка е в безпорядък и в следствие на това и животът в Америка е изпълнен с тежест, депресия, напрежение. Затова в Америка расте необходимостта от транквиланти - все пак по някакъв начин трябва да накараш хората да спят.

Всяка година в Америка се харчат милиони долари за транквиланти. Десет големи лаборатории правят изследвания на хора, на които плащат да спят неудобен, болезнен сън. Към телата им са свързани всевъзможни електроди и хиляди проводници, изучават ги под всевъзможни ъгли, за да изяснят какво се случва вътре.

Едно от най-невероятните открития, направени в хода на тези изследвания, е че човек вижда сънища почти през цялата нощ. Събуждайки се, някои хора казват, че не са имали сънища, а други казват, че са имали. Но всъщност, всички са сънували. Единствената разлика е, че някой има по-добра памет и помни сънищата си, а друг - по—слаба и нищо не помни. Независимо от това било открито, че напълно здравият човек може да спи дълбок, лишен от сънища сън, само десет минути. Сънищата могат да бъдат сканирани технически. Мозъчните клетки остават активни, докато сме в състояние на съновидения, но когато сънищата се прекратят, прекратява се и активността на невроните. Това се фиксира от записващата техника. Този факт означава, че в даден период човекът не е мислел и не е сънувал - той се е загубил в непознатото. Техниката продължава да записва движенията в човека, докато той е в състояние на съновидение, но показва празен промеждутък, когато спи със сън без съновидения. Никой не знае къде отива човек в този промеждутък. Лишеният от сънища сън означава, че човек достига място, което е отвъд границите на възможностите на техниката. Именно в този промеждутък човек влиза в Божественото.

Техниката не е в състояние да достигне до това междинно пространство, до този промеждутък. Тя регистрира вътрешната дейност, докато човек сънува, но след това настъпва промеждутъкът и човек изчезва някъде. След десет минути техниката отново започва да записва. Трудно е да се каже къде е бил човек в този десетминутен интервал. Това е заинтригувало много американските психолози, поради което те смятат съня за велика тайна. Фактически, след Бог, сънят е единствената тайна. Няма други тайни. Ти спиш всеки ден и все пак нямаш ни най-малко понятие какво е сънят. Човек спи през целия си живот и нищо не се променя - той нищо не знае за съня. Причината да не знаеш нищо за съня си е, че когато си в съня, теб те няма. Затова узнаваш толкова, колкото и техниката. Точно както машината спира, сблъсквайки се с този промеждутък, защото не може да проникне в мястото, където се пренася човекът, ти също не можеш да поникнеш там, защото не си нищо повече от машина. Затова сънят остава тайна, остава недосегаем за нас. Това се случва, защото човек заспива дълбок сън само тогава, когато спира да съществува в своята "аз-ност". И затова колкото повече нараства неговото его, толкова по-плитък става сънят му. Егоистичният човек губи способността си да спи, защото неговото его, неговият аз продължава да се самоутвърждава двадесет и четири часа в денонощието. По време на сън именно азът заспива, същият аз, който ходи по улиците. Този аз остава да присъства двадесет и часа в денонощието и когато дойде моментът на заспиването, когато наближи времето за отхвърляне на аза, човек не е в състояние да се избави от него. Затова му е трудно да заспи. Докато съществува азът, сънят е невъзможен. И както казах вчера, докато съществува азът, е невъзможно да влезеш в Божественото. Влизането в съня и влизането в Божественото е едно и също нещо. Единствената разлика е, че чрез съня човек влиза в Бога в безсъзнателно състояние, докато чрез медитацията влиза в Бога в съзнателно състояние. Иначе между тези състояния има много голяма разлика. Можеш чрез съня хиляди да влизаш в Бога животи и никога да не познаеш Бога. Но влизайки дори за миг в медитация, ти достигаш това място, което си достигал в дълбокия сън през хиляди и милиони животи, но винаги в безсъзнателно състояние - и това променя напълно живота ти.

Интересно е, че когато човек влиза в медитация, влиза в пустотата, в която го е отвел дълбокият сън, той никога не остава безсъзнателен - дори когато спи. Когато Кришна казва в Ритата, че йогинът остава бодърстващ, когато всички останали спят, той няма предвид, че йогинът въобще никога не спи. Всъщност, никой не спи така добре, както йогите. Но дори в най-дълбокия сън тази негова част, която е влязла в медитация, остава бодърстваща. И всяка нощ йогинът влиза в състояние на сън в това пробудено състояние. Така за него медитацията и сънят стават едно и също - между тях не остава никаква разлика. Но той винаги влиза в съня в пълно съзнание. Когато човек се движи навътре чрез медитацията, той не може да бъде безсъзнателен в съня.

Ананда живял много години с Буда. Много години спал редом с Буда. Една сутрин той попитал Буда:

- От години наблюдавам твоя сън. Ти никога не се обръщаш от една страна на друга, през цялата нощ спиш в едно и също положение. Твоите крайници остават на същото място, където са били, когато си легнал да спиш. Няма ни най-малко движение. Много пъти нощем съм ставал, за да те погледам - не си помръдвал. Аз не съм спал нощем и съм те наблюдавал - ръцете и краката ти остават в едно и също положение, никога дори не се обръщаш на другата страна. Забелязваш ли ти нощем своя сън?

- Аз нямам какво да отбелязвам - отвърнал Буда. - Аз спя в съзнателно състояние, затова нямам нужда да се обръщам. Бих могъл, ако пожелая. Но сънят не изисква да се обръщаш от една страна на друга, изисква го неспокойният ум.

Неспокойният ум не може да остане спокойно на едно и също място през цялата нощ, да не говорим през деня. Дори по време на сън тялото през цялото време показва признаци на безпокойство. Ако наблюдаваш нощем спящ човек, ще видиш, ме той през цялото време е неспокоен. Ще откриеш, че прави движения с ръцете, подобни на тези, които прави денем, когато е буден. Ще откриеш, че и на сън тича и се задъхва по същия начин, както денем - не му достига дъх, уморява се. Нощем той се бори по същия начин, както и денем. Нощем се гневи така, както и денем. През деня е пълен със страсти, същото е и през нощта. Между деня и нощта на такъв човек няма фундаментална разлика, освен тази, че нощем лежи уморен и безсъзнателен. Всичко останало продължава да функционира както обикновено. Затова Буда е казал: "Аз мога да се обръщам, ако поискам, но не ми е необходимо".

Но ние не осъзнаваме... Човек, седящ на стола, постоянно си клати краката. Попитайте го: "Защо си клатиш краката? Разбираемо е, че те се движат когато вървиш, но защо се движат, когато седиш на стола?" Щом му кажеш това, той незабавно ще спре. Една секунда въобще няма да помръдва, но няма да може да обясни, защо го е правил по-рано. Просто вътрешното безпокойство изпълва цялото тяло. Вътре се намира неспокойният ум, който не може да бъде в покой, не може да застане в едно и също положение дори за миг. Той кара цялото тяло да се върти - краката се движат, главата се тресе, дори седейки, тялото променя положението си.

Именно затова ти е трудно да преседиш в медитация дори десет минути. На стотици места тялото ти иска да се върти и обръща. Ние не забелязваме това, докато не седнем осъзнато да медитираме. Тогава разбираме какво е тялото - то не желае да остане в едно положение нито секунда. Обърканост, напрежение, вълнение на ума - всичко това разбунва тялото.

За десет минути всичко изчезва в дълбокия сън, но и тези десет минути не са достъпни всекиму, а само на тези, които са напълно здрави и в пълен покой. Другите получават от една до пет минути такъв сън; повечето хора получават една или две минути дълбок сън. Част от жизнената енергия, която получаваме през тази минута, когато сме при извора на живота, изразходваме за да изпълняваме служебните си задължения си през следващите двадесет и четири часа. Колкото и малко масло да долеем в светилника за това време, ние заставяме този светилник да ни поддържа през следващите двадесет и четири часа. Светилникът на човешкия живот продължава да гори, колкото и малко масло да му даваме. Но ето защо светилникът гори толкова бавно - просто не се събира достатъчно енергия, за да накара лампата да гори ярко и да се превърне в огнен факел.

Медитацията постепенно те отвежда до извора на живота. Тогава вече не черпиш енергия на части, а си при самия извор. Тогава не доливаш масло в лампата, а получаваш достъп до целия океан от масло. Тогава започваш да живееш в самия океан. В живот от такъв вид сънят изчезва - не в смисъла, че човек вече не спи, а в смисъла, че дори когато спи, някой вътре остава напълно пробуден. Тогава вече не съществуват сънища. Йогинът остава буден, той спи, но никога не сънува. Сънищата му са изчезнали напълно. А когато изчезнат сънищата, изчезват и мислите. Това, което в пробудено състояние наричаме мисли, в състояние на сън се превръща в съновидение. Между сънищата и мислите има само една неголяма разлика - мислите са малко поцивилизовани от сънищата, сънищата по своята природа са малко примитивни.

Децата от първобитните племена могат да мислят само с образи, не с думи. Първите мисли на човека винаги са в образи. Например, ако детето е гладно, то не казва: "Аз съм гладен". То просто визуализира майчината гръд; може да си представи, че суче. Може да бъде изпълнено с желание да суче, но не може да го формулира с думи. Формирането на думите става доста по-късно; първоначално се появяват образите. Когато не знаем някакъв език, ние също използваме образи за изразяване. Ако се озовеш в друга страна, чийто език не знаеш, и поискаш вода, може да вземеш в ръка чаша, да я доближиш до устните си и непознатият ще разбере, че си жаден, защото когато няма думи, възниква нуждата от образи. Интересно е, че словесните езици на различните места се различават, но езикът на жестовете е универсален - затова всеки човек има един и същи образен език. Ние сме изобретили различни думи, но образите не са изобретени. Образите са универсалният език на човешкия ум. Затова живописта е разбирана във всяко място на света. Не е нужно да знаеш език, аз да разбереш една скулптура от Каджурахо или картините на Леонардо. Скулптурите на Каджурахо са разбираеми за китаеца, французина или немеца точно както и за теб.

Ако посетиш Лувъра във Франция, без труд ще разбереш картините. Може би няма да разбереш техните названия, защото са написани на френски, но без труд ще разбереш картините. Езикът на картините е универсален. Езикът на думите е полезен денем, но безполезен нощем. Нощем ние отново ставаме първобитно. В съня си сме такива, каквито сме - изчезваме. Губим нашите научни степени и университетското си образование, губим всичко. Пренасяме се в точка, в която човек се намира изначално. Именно затова в нощните сънища възникват образи, а думите се появяват през деня. Ако искаме да се любим денем, ние можем да мислим с думи, но нощем няма друг начин да изразиш любовта си, освен чрез образи. Мислите не изглеждат толкова живи, колкото сънищата. В сънищата пред теб се появява целият образ. Именно затова повече се наслаждаваме на екранизацията на романите, отколкото на самото чете на романите. Единствената причина е, че романите са написани с думи, а филмите - с езика на образите. По същия начин усещаш по-голяма радост да бъдеш тук и да ме слушаш "на живо". Няма да усетиш същото, ако слушаш касета със запис на тази беседа, защото тук присъства образът, а на касетата са записани само думите. Езикът на образите и по-близо и по-естествен за нас. Нощем думите се превръщат в образи; това е цялата разлика.

Дневните същина изчезват, изчезват и мислите; в деня, в който изчезват мислите, изчезват и, сънищата. Ако един ден е празен и в него няма мисли, нощта ще бъде пуста и няма да има сънища. Запомни, сънищата не ти позволяват да спиш, а мислите не ти позволяват да се събудиш. Задължително разбери това: сънищата не ти дават да спиш, а мислите не ти дават да се събудиш. Ако сънищата изчезнат, сънят ще бъде тотален, ако мислите изчезнат, пробуждането ще бъде тотално. Ако пробуждането е тотално и сънят е тотален, разликата между тях не е голяма. Единствената разлика е в това, че държим очите си отворени или затворени, а тялото работи или почива. Човек, който е напълно пробуден, спи тотално, но и в двете състояния неговото състояние остава едно и също. Съзнанието е единно, неизменно, променя се само тялото. Събудиш се - и тялото работи; заспиш - и тялото почива. Това е отговорът на въпроса, който ми зададе - защо Бог не може да бъде достигнат по време на сън. Можеш да го достигнеш, само ако останеш пробуден дори в съня. Затова моят метод на медитация е методът на съня - спи в осъзнатост, заспивай с осъзнатост.

Именно затова ви моля да отпуснете тялото, да отпуснете дишането, да успокоите мислите. Всичко това е подготовка за съня. Затова често се случва някой да заспи по време на медитация, защото тя е подготовка за съня. И готвейки се за него, те сами не забелязват как заспиват. Затова повтарям третото си предложение: остани бодърстващ отвътре, остани съзнателен отвътре.

Нека тялото бъде тотално отпуснато, по-отпуснато, отколкото е обикновено по време на сън, но вътре продължавай да бодърстваш. Нека вътре твоето съзнание гори като свещник, за да не заспиш. Началните условия на медитацията и съня са едни и същи, но има разлика в последното условие. Първото условие е в това, че тялото трябва да бъде отпуснато. Ако страдаш от безсъние, първото, на което ще те научи лекарят, е отпускането. Ще те накара да направиш същото, за което говоря и аз: отпусни тялото, не допускай дори най-малкото напрежение да остане в него; нека тялото бъде напълно свободно, като пух от топола. Наблюдавал ли си някога как спят кучетата и котките? Те спят така, сякаш ги няма. Наблюдавал ли си някога как спят бебетата? Няма никакво напрежение - ръцете и краката остават невероятно свободни. Погледни младежа или стареца - в тях всичко е напрегнато. Затова лекарят те кара да се отпуснеш напълно. Същото нещо се прилага за съня - дишането трябва да бъде отпуснато, дълбоко и бавно. Вероятно си забелязвал, че когато тичаш дишането ти се ускорява, когато тялото се напряга в работата, дишането става по-бързо и циркулацията на кръвта се засилва.

За да дойде сънят циркулацията на кръвта трябва да се забави - ситуацията трябва да бъде противоположна на бягането - и тогава дишането се отпуска. Затова второто условие е да отпуснеш дишането. Когато мислите бягат бързо, кръвта трябва да циркулира побързо в мозъка и при това положение сънят става невъзможен. За да има сън е необходим по-малък приток на кръв в мозъка. Затова използваме възглавници — за да намалим притока на кръв в мозъка. Без възглавница главата ще лежи на същото ниво, както и тялото, и кръвта ще тече в едно и също количество от главата до върховете на пръстите на краката. Когато главата е повдигната, кръвта по-трудно се движи нагоре, нейният приток към мозъка намалява и се увеличава в цялото останало тяло. Затова колкото е по-трудно заспиването толкова повече възглавници човек трябва да подложи под главата си, за да я повдигне. Когато притокът на кръв намалее, мозъкът се отпуска и човек заспива по-лесно.

Когато мислите се движат бързо, бързо трябва да се движи и кръвта, защото в своите движения мисълта зависи от потока на кръвта. Вените в мозъка започват да работят по-бързо. Вероятно си забелязвал, че когато човек се озлобява, вените му се издуват. Това се случва, защото вените трябва да създадат допълнително пространство, за да тече по-голямо количество кръв през тях. Когато главата се успокои, намалява и кръвното налягане. При гняв лицето и очите почервеняват, защото по съдовете тече повече кръв. В това състояние мисълта се движи толкова бързо, че и кръвта трябва да тече по-бързо. По-бързо става и дишането. Когато умът е завладян от секса, дишането става много тежко и кръвта тече по-бързо - мислите се движат с голяма скорост, умът започва да действа много бързо и кръвта започва да се носи по вените с огромна скорост. Затова условията за медитация в основата си са същите, както и условията за съня - отпусни тялото, отпусни дишането, отпусни мисълта. Както за съня, така и за медитацията началните условия са еднакви. Разликата е в крайните условия. В миналото ти си бил способен на дълбок сън; в бъдещето ще бъдеш способен да оставаш напълно пробуден в медитацията - това е всичко.

Затова приятелят, задал този въпрос, е прав. Дълбока връзка съществува между съня и медитацията, между самадхи и сушупти - дълбокия сън. Но между тях има и една съществена разлика - разликата между съзнателно и безсъзнателно състояние. Сънят е неосъзнатост, медитацията е пробуждане.