Книга ще ни помогне да разберем: Как да използваме дълбокия сън, пълния покой и да достигаме го извора на живота

Разликата е същата, както между съня и медитацията. Това трябва да се разбере. Сънят идва естествено, а самовнушението е сън, предизвикан чрез усилия. Това е единствената разлика. Думата хипноза също означава сън. Хипноза означава тандра - сънливост. Първото е сън, който идва сам, второто - култивиран сън, предизвикан изкуствено. Ако някой заспива трудно, трябва да се направи нещо. Ако човек ляга и започне непрекъснато да мисли, че заспива и ако тази мисъл влезе в съществото му и обхване ума му, по съответен начин ще отговори и тялото. То ще започне да се отпуска, дишането ще започне да се успокоява, умът ще започне да затихва. Ако вътре в тялото е създадена среда за сън, тялото започва да функционира по съответен начин. Тялото не се грижи за фактите, то е много послушно. Ако чувстваш глад всеки ден в единадесет и ако часовникът ти е спял в единадесет вечерта, ти го поглеждаш и стомахът ти казва: "време е за ядене - макар че може би е осем сутринта. Още няма единадесет - до единадесет има още три часа, - но ако часовникът показва единадесет, стомахът се оплаква от глава, защото стомахът работи механично. Ако обикновено си лягаш да спиш около полунощ и случайно се окаже така, че часовникът ти е два часа напред, ти ще започнеш да чувстваш сънливост щом часовникът ти покаже дванадесет, макар че всъщност е десет. Тялото веднага ще каже: "Дванадесет часа. Време е за лягане!"

Тялото е много послушно. Колкото по-здраво е тялото, толкова е по-послушно. Здраво тяло означава послушно тяло. Болното тяло е тяло, престанало да се подчинява - ти искаш да спиш, а тялото отказва; искаш да се храниш, а тялото отказва. Тяло, което престава да се подчинява, не е здраво, а тяло, което се подчинява, е здраво. Тялото те следва като сянка. Трудностите започват, когато тялото престане да слуша. Хипнозата просто означава, че на тялото трябва да се нареди, трябва да бъде заставено, да изпълнява команди. Повечето болести са лъжливи. Почти петдесет процента от нашите заболявания са лъжливи. Причината за нарастването на болестите в света се дължи на това, че се увеличава човешкото притворство. Опитайте се да осъзнаете това. С развитието на икономиката и подобряването на икономическите условия количеството болести би трябвало да се намали. Но това не се случва, защото човешката способност да лъже продължава да расте. Човек лъже не само другите, но и себе си. И създава нови болести. Например, ако човек има големи неприятност в бизнеса или е на границата на фалита, може да не иска да приеме фалита и да се страхува да излезе на пазара, защото знае, че му предстои да се срещне със своите кредитори. И внезапно се оказва прикован към леглото от болест. Но тази болест е рожба на неговия ум. В това има двойно преимущество. Вече може да каже на всички, че именно болестта му пречи да се грижи за бизнеса си - убедил е себе си в това, а сега убеждава и другите. Тогава болестта става неизлечима. А всъщност това изобщо не е болест, затова колкото повече го лекуват, толкова по зле ще се чувства той.

Ако лекарството не може да те излекува, знай със сигурност, че тази болест не се лекува с лекарства причината за болестта е в нещо друго, тя няма нищо общо с лекарствата. Ти можеш да проклинаш лекарствата и да наричаш лекарите глупаци, защото не могат да намерят подходящо лечение, можеш да опиташ аюрведическо или природолечение, можеш да опиташ с алопатия или хомеопатия - нищо няма да ти помогне. Нито един лекар няма да може да ти помогне, защото лекарят лекува само истинските болести, той няма власт над лъжливите. И най-интересното е, че вие продължавате да се занимавате с такъв род болести, защото искате да ги запазите. Над петдесет процента от женските болести са лъжливи. Жените от детството си запомнят тази формула - ще получиш любов, само когато си болна, иначе е невъзможно. Когато жената е болна, мъжът зарязва работата си, поставя стола си до леглото й и седи до възглавницата й. Може да проклина себе си за това, което прави, но въпреки това го прави. Затова всеки път, когато жената иска внимание от мъжа си, тя бързо се разболява. Затова се получава така, че жените боледуват почти през цялото време. Те знаят, че с помощта на болестта ще накарат цялата къща да им играе по свирката.

Болният се превръща в диктатор, тиранин. Ако болен човек каже: "Изключете радиото!", то веднага бива изключено. Ако каже: "Изключете осветлението и лягайте да спите" или "Всички да си останат вкъщи, никой никъде да не излиза" - членовете на семейството правят, каквото им се каже. Колкото повече диктаторски тенденции има в този човек, толкова повече той боледува - кой би искал да засегне чувствата на болния? Но това е опасно. По такъв начин ние на практика допринасяме за неговата болест. Добре е, ако мъжът седи с жената, когато тя се чувства добре - това е напълно разбираемо. Но той определено трябва да престане да бяга от работа, когато е болна и по такъв начин да поддържа болестта й. Това е твърде неизгодна сделка. Когато детето е болно, майката не трябва да му обръща твърде много внимание, иначе то ще боледува всеки път, когато поиска внимание. Когато детето боледува, вълнувайте се за него по-малко, за да не създаде в ума си асоциация между болестта и любовта. Детето не трябва да има впечатление, че когато боледува майка му го гали по главата и му разказва приказки. Вместо това, майката трябва да го глези когато е щастливо, за да асоциира любовта с радостта и щастието.

Ние свързваме любовта с нещастието, а това е много опасно, защото означава, че когато човек се нуждае от любов, той се подлага на страдания, след които да последва любовта. Всеки, който иска любов, заболява, за да получи любов. Всеки, който иска любов, заболява, защото знае, че болестта носи любов. Но любовта никога не може да бъде открита с помощта на болестта. Запомни, болестта носи съчувствие, а не любов, а да бъдеш обект на съчувствие е много оскърбително и унизително. Любовта е неДО съвършено друго. Ние нищо не знаем за любовта. Искам да кажа, че тялото следва нашите предложения - ако искаме да се разболее, бедното тяло ще се разболее. За излекуването на подобна болесте подходяща хипнозата. Това означава, че за лечението на лъжлива болест е подходящо лъжливо лекарство. Ако накараме себе си да повярваме, че сме болни, можем да се накараме ,да повярваме, че не сме болни и да се избавим от болестта- В такъв случай приложението на хипнозата е много ценно. Днес във всяка развита страна в болниците има на щат хипнотизатор. На Запад физиологьт е съпровождан от хипнотизатор, защото има определени болести, при които лекарят е напълно безсилен и те могат да бъдат излекувани само от хипнотизатора. Той въвежда пациента в хипноза и му предлага да се почувства добре. Знаете ли, че само три процента от змиите са отровни? Но обикновено човек умира от ухапването на неотровна змия, ако повярва, че нейното ухапване може да го убие. Ето защо мантрите и заклинанията помагат срещу ухапванията от змии. С други думи, мантрите и заклинанията са лъжливи техники. Човек е ухапан от отровна змия. Всичко, което е нужно, е да го убедите, че отровата е неутрализирана. Това ще бъде достатъчно, отровата няма да окаже никакво въздействие, сякаш никога не я е имало. А ако го убедите, че действително го е ухапала отровна змия, той ще умре. Ще умре не от ухапването на змията, а защото вярва, че го е ухапала.

Чух веднъж следната история:

Случило се така, че един човек останал за една нощ в страноприемница. Късно вечерта вечерял и на следващото утро заминал. След година отново се оказал в същата страноприемница. Виждайки го, кръчмарят бил потресен:

- При вас всичко наред ли е? - попитал той пътника.

- Всичко е наред. Защо?

- Много се изплашихме - казал кръчмарят. - Последния път, когато бяхте тук, в гърнето с храната, която ви сервирахме, падна змия. От тази храна ядоха още четири човека и скоро след това всичките умряха. Не знаехме какво е станало с вас, защото сте заминали много рано. Много се безпокояхме за вас. Чувайки това, пътникът казал:

- Какво? Змия в моята храна? - и паднал мъртъв. След една година! Той умрял от страх. При подобни заболявания хипнозата е много полезна, защото лъжата, с която сме се заобиколили, може да бъде неутрализирана с друга лъжа. Запомни, ако настъпиш въображаемо трънче, не се опитвай да го извадиш с помощта на истинска игла - може да бъде опасно. Въображаемият трън не може да бъде изваден, а иглата ще нарани крака ти. Лъжливият трън трябва да се премахне с помощта на лъжлива игла. В какво е връзката между хипнозата и медитацията? Само в едно - хипнозата трябва да извади от тялото ти въображаемите трънчета. Пример на хипноза е когато казвам, че тялото ти се е отпуснало. Това е хипноза. В действителност, вие предполагате, че тялото не може да се отпусне. За да се премахне това предположение е необходима хипноза. Ако не беше твоето лъжливо предположение, достатъчно би било само веднъж да почувстваш, че тялото ти се е отпуснало, и то ще се отпусне. Предложенията, които ви давам, в действителност не са ви нужни, за да отпуснете тялото си, а за да премахна убеждението, че тялото не може да се отпусне. Това не може да се направи, ако не се създаде противоположното вярване, че тялото се отпуска. Твоята лъжлива концепция ще бъде неутрализирана от друга лъжлива концепция и когато тялото се отпусне, ще разбереш, че то се отпуска. Отпускането е абсолютно естествено качество на тялото, но вие сте го изпълнили с толкова напрежение, че е необходимо нещо да се направи, за да се освободите от напрежението. До тази точка достига хипнозата. Когато започнеш да чувстваш, че тялото се отпуска, дишането се отпуска, умът се отпуска - това е хипноза. Но само до тази точка. Това, което следва, е медитацията; до тази точка няма медитация. Медитацията започва когато си в състояние на осъзнатост. Когато станеш осъзнат вътрешно, когато станеш свидетел, че тялото е отпуснато, че дишането е отпуснато, мислите са се прекратили, когато започнеш да наблюдаваш, просто да наблюдаваш - това наблюдение, това свидетелстване е медитацията. Всичко, което се случва преди това, е хипноза.

В известен смисъл, цялата садхана, цялата духовна практика е насочена към това, да отдалечи цялата заобикаляща ни лъжа. И затова цялата садхана е лъжлива. Методите, които са били изобретени в целия свят, за да ни помогнат да достигнем Бога, са лъжливи, защото ние никога не сме били далеч от него. Ние сме далеч от него само в мислите си.

По подобен начин човек може да заспи в Дварка и да види в съня си, че е в Калкута. Тогава той започва да се тревожи в съня си - жена му е болна, а той е в Калкута, трябва да се върне в Дварка. Ходи и разпитва хората, изучава разписанието на влаковете, прави справки за самолетните полети, за да се върне в Дварка колкото може по-скоро. Но всички начини за връщане в Дварка, които му предлагат, са погрешни и ще му създадат неприятности, защото преди всичко той не е в Калкута. Той никога не е бил в Калкута - това е само сън, хипноза. Всеки начин за връщане в Дварка, който му предлагат, само ще му създаде проблеми. Нито един начин, няма смисъл, всичките са лъжливи. Дори ако този човек се връща в Дварка, неговият маршрут е лъжлив. Той не може да намери правилния път, защото такъв няма и никога не е имало, защото, преди всичко, той никога не ходил в Калкута. Как тогава да намери обратния път? Влакът, отиващ в Калкута, е също толкова лъжлив, както и самия град Калкута. Ако отиде на гара Хоурах, купи си билет и се качи във влака за Дварка, всичко това ще бъде лъжливо. Всички гари, край които ще мине по пътя към дома, ще бъдат лъжливи. Тогава той ще пристигне в Дварка и ще се събуди щастлив. Но ще бъде удивен, когато открие, че никъде не е ходил, че през цялото време е бил в леглото си. Как тогава се е върнал? Заминаването му е било толкова лъжливо, колкото и връщането му.

Никой никога не е напускал обителта на Бога, висшата реалност. Не е възможно, защото има само една реалности и ти не можеш да излезеш от нея. Всички заминаващи влакове са лъжливи, лъжливи са и пристигащите. Независимо от това, тъй като вече сме се отправили в своето въображаемо пътешествие, ще трябва и да се върнем. Друг път няма. Ще ни се наложи да намерим средст.ва за връщане. Но връщайки се, ще откриеш, че всички пътища за връщане са лъжливи, цялата садхана е била лъжлива. Тя е била нужна, за да ни даде възможност да се събудим, да се върнем от съня. Щом разберем това, тогава, може би, без да правим нещо, ще открием внезапно, че сме се върнали. Но е много трудно да го разберем, защото си мислим, че сме в Калкута. Затова ти можеш да кажеш: "Всичко, което казваш, е истина, но аз съм в Калкута. Покажи ми обратния път!"

Това е въпрос, който би задал пътешественикът в Калкута. Искам да те попитам: "А ти някога губил ли си Бога?" Защото ако ти кажа, че съм намерил Бога, това ще означава, че първо съм го изгубил. А той вече е намерен. Дори когато чувстваме, че сме го загубили, той както преди е с нас. Просто сме под хипноза и ни се струва, че сме го загубили. Затова ако човек казва: "Да, аз го намерих", той греши. Той все още не разбира, че, преди всичко, никога не го е губил. Затова тези, които са познали Бога, никога не ще кажат, че са го намерили. Те ще кажат: "Никога не сме го губили".

В деня, в който Буда станал просветлен, около него се събрали хора и попитали:

- Какво постигна?

- Нищо не съм постигнал - отвърнал Буда. - Просто можах да видя, че нищо не съм губил. Намерих това, което вече имах.

Хората със съчувствие казали:

- Много лошо. Ти положи толкова усилия напразно.

- Да - казал Буда. - в този смисъл се трудих напразно. Но повече не трябва да полагам усилия - аз вече постигнат това преимущество. Сега вече няма да търся, няма да бродя, за да постигна нещо, няма да пътешествам - това е моето достижение. Сега зная, че съм там, където вече съм бил. Ние си отиваме само в съня. В действителност никога не достигаме мястото, където се чувстваме. Затова, в определен смисъл, всички религии са лъжливи, всички садхани, всички духовни практики, цялата йога е лъжлива. Те са лъжливи в този смисъл, че всички са методи за връщане. Но като методи са много полезни.

Селският шаман, който неутрализира змийска отрова с мантри, е много полезен за тези, които са ухапани от змия - дори ако ги е ухапала лъжлива змия. Без него хората биха умрели от змийско ухапване, което не се е случило. Веднъж такъв човек живееше с мен. Сега вече е мъртъв. Отвсякъде идваха хора, за да им извлече змийската отрова. Той беше много умен; отглеждаше няколко змии. Когато дойдеше някой ухапан от змия, той използваше своето шаманско изкуство и питаше, каква е била змията, която го е ухапала и жива ли е. Получавайки цялата информация, той прилагаше трик и призоваваше змията. Всъщност, подготвяше всичко предварително - каква змия да пусне, с какъв сигнал и т.н. След около час змията, подхождаща на описанието, пълзейки, влизаше през вратата. Цялата сцена правеше много силно впечатление и ухапаният губеше дар слово. Човек, който е ухапан от змия, рядко може да види или да съобрази каква змия го е ухапала, как е изглеждала и къде е била - той е толкова потресен от ухапването, че през това време змията се скрива. Ако змията е била убита, шаманът заедно със своята змия призовава душата й. Тогава я ругае и упреква, задето е ухапала човека. Неговата змия удря глава в земята и моли за прошка. През това време отровата започва да излиза от ухапания. Нареждат на змията да махне отровата си- Змията изпълзява до човека, докосва с уста раната и човекът оздравява.

За нещастие, веднъж змия ухапа сина на този човек. Той се оказа в беда, защото нито едно средство не помагаше. Дотича при мен и каза:

- Моля те, помогни ми. Попаднах в беда. Моля те, кажи ми какво да правя. Змия ухапа сина ми, а той знае, че имам змии вкъщи. Толкова съм нещастен, моля те, кажи какво да правя? Аз съм безпомощен. Синът ми ще умре!

Бях удивен:

- А твоето лечение? При теб идват хора от толкова далеч!

- Всичко това е чудесно - отвърна той, - но дори аз бих умрял, ако ме ухапе змия, не бих могъл да се спася. Аз зная търговските тайни, но не бих се доверил на никого да ме лекува с тези методи.

И момчето умря. Той не успя да спаси сина си.

За премахване на лъжливото са нужни лъжливи методи. И в тях има смисъл. Те са осмислени, защото ние сме затънали в лъжливи неща. Не се стеснявайте да питате - това по начало е действие на хипнозата. Началните стадии са хипноза и сън, едва последният стадий - най-скъпоценният - е медитацията. Преди да достигнеш до това състояние, ти е необходима основа - необходима е, за да излезеш от лъжливото, в което си се загубил.

Никога не питай: "Намери ли Бог?" Всичко това е неправилно. Кой ще го намери? Какво ще бъде намерено? Това, което е, е. В деня, в който узнаеш това, ще видиш, че никога нищо не си губил и никъде не си ходил; нищо никога не е било унищожавано, нищо никога не е умирало. Това, което е, е. В този ден всички пътешествия и всички пътища се прекратяват.

Въпрос:

В какво е смисълът на "освобождение от цикъла на раждане и смърт"?

Освобождение от цикъла на раждане и смърт не означава, че ти повече няма да се раждаш. Това означава, че вече няма нито идване, нито отиване - никъде, на никакъв план. Ти оставаш вкоренен там, където си. В деня, в който това се случи, от всички страни избликват извори от радост. Не можем да изпитваме радост, намирайки се на въображаемо място, можем да изпитваме радост само там, където се намираме в действителност. Можем да бъдем щастливи само когато сме тези, които сме, и никога не можем да бъдем щастливи, ако сме някой друг. Цикълът на раждане и смърт означава, че ние се движим по илюзорни места - изгубили сме се някъде, където никога не сме били. Бродим по места, където не сме длъжни да бъдем, загубвайки от поглед мястото, в което се намираме в действителност. Затова освобождението от раждането и смъртта означава връщане тук, където сме, връщане у дома.

Да се движим към Бога означава да бъдем там, където сме. Не се случва така, че веднъж срещаш Бога, който стои някъде, махаш му с ръка и му казваш:

- Слава Богу, срещнах те!

Такъв Бог няма и ако го срещнеш, знай, че това е хипноза. Този Бог ще е твое собствено творение и срещата с него ще бъде толкова лъжлива, колкото и загубата му. Чрез такъв метод никога няма да намериш Бога. Нашият език често ни въвежда в заблуждение, защото изразът "намирам Бога" или "достигам Бога" създава впечатлението, че човек може да се срещне с него лице в лице. Подобни думи създават голямо заблуждение. Чувайки ги, човек започва да вярва, че някой ще престане да се крие и той ще може да погледне в очите му и да го прегърне. Подобна вяра е абсолютно неправилно. Ако някога срещнеш такъв Бог, пази се! Този Бог изцяло и напълно е създаден от твоя ум. Той е хипноза.

Трябва да излезем от цялата хипноза, от цялата обусловеност и да се върнем към точката, в която няма нито сънища, нито хипноза, където сме напълно осъзнати, вкоренени в нашата същност. Опитът, който човек получава тогава, е опитът на единството на живота, знанието, че съществуването е единно, неделимо. Името на този опит е Бог.

А сега да се приготвим за сутрешната медитация. Бъдете на известно разстояние един от друг. Не разговаряйте, тихо създайте разстояние. Създайте около себе си малко празно пространство. Нека тези, които искат да легнат, да легнат; направете достатъчно място, за да можете да легнете. Дори ако някой поиска да падне в средата, нека падне, не трябва да се контролира. Създайте пространство... Защото после, ако паднете върху някого, ще се чувствате зле, а и това ще отвлече вниманието на някой друг. Затова се разместете. Затворете очи... Децата не трябва да разговарят, а да поселят десет минути спокойно. Затворете очи... оставете тялото отпуснато... Оставете тялото отпуснато...Оставете тялото напълно отпуснато, сякаш в него няма никакъв живот. Нека цялата енергия се движи навътре. Цялата енергия на тялото се движи навътре... тече навътре... ние се свиваме навътре, а тялото остава като черупка, висяща отвън. Дали ще падне или ще остане както си е, то е нещо външно, подобно на дреха. Влезте навътре... и оставете тялото отпуснато. Сега ще ви предложа нещо. Почувствайте го заедно с мен.

Почувствайте, че тялото се отпуска... тялото се отпуска... тялото се отпуска. Почувствайте го и оставете тялото напълно отпуснато. Тялото е много послушно.

Ако почувствате това с цялото си сърце, то ще стане почти като труп. Почувствайте как тялото се отпуска... тялото се отпуска... тялото се отпуска... тялото се отпуска. .. тялото продължава да се отпуска. Отпуснете се, оставете контрола... не продължавайте да се вкопчвате в тялото отвътре, отпуснете го напълно... отпуснете целия контрол, сякаш тялото не е ваше; каквото се случи, ще се случи. Ако то падне - то пада; ако човек го загуби, загубва го. Излезте напълно от него... отделете от него чувствата си.

Тялото се отпуска. Тялото се отпуска... тялото се отпуска... тялото се отпуска... тялото се отпуска... тялото се отпуска. Тялото се спуска. Отхвърлете целия контрол... ако тръгне да пада, нека пада. Тялото се отпуска... сякаш напълно се е превърнало в труп... сякаш тялото вече го няма... сякаш тялото вече го няма... ние сме се отделили от него... ние сме се отделили от него. Дишането се отпуска. Почувствайте как дишането продължава да се отпуска... дишането се отпуска... дишането се отпуска... дишането се отпуска... дишането се опуска... дишането се отпуска... дишането продължава да се отпуска. Отпуснете се... отпуснете дишането... движете се дълбоко навътре. Дишането се отпуска. .. дишането се отпуска... дишането се отпуска. Вие сте се преместили още по-далеч, отвъд дишането... дишането се отпуска.

Мислите също се отпускат. Мислите също се отпускат. .. мислите също се отпускат. Отстранете се и от мислите... отпуснете мислите. Мислите също се отпускат. .. мислите също се отпускат... мислите също се отпускат... мислите също се отпускат... мислите също се отпускат... мислите също се отпускат. Отпуснете мислите. Мислите се отпускат... мислите се отпускат... мислите се отпускат... мислите се отпускат.

Тялото се е отпуснало, мислите са се отпуснали. Десет минути просто останете пробудени вътре... десет минути просто останете пробудени вътре. За десет минути всичко е мъртво; вътре ние сме останали пробудени, като пламък. Тялото лежи далеч... дишането е на разстояние... мислите са утихнали... вътре нашето съзнание е пробудено и наблюдава всичко това. Не заспивайте, останете бодьрстващи вътре. Останете бодърстващи вътре - продължавайте да наблюдавате вътре ... продължавайте да наблюдавате... станете наблюдатели и ще започне внезапна дълбина... ще започне тишина... ще започне пустота. Сега десет минути просто продължавайте да гледате тихо вътре.

Умът е станал мълчалив... умът е станал съвършено мълчалив. Влез по-дълбоко в тази дълбина... сякаш падаш в дълбок кладенец. Продължавай да падаш. .. продължавай да падаш. Остани пробуден вътре и продължавай да наблюдаваш. Всичко е мъртво... тялото е останало далеч, дишането е останало далеч, мислите са изчезнали - останали сме само ние. Просто продължавай да бодърстващ и наблюдавай... продължавай да наблюдаваш... умът ще продължи да става все по-пуст.

Бавно направете няколко дълбоки вдишвания и се върнете от медитацията. Отворете очи бавно и много меко.

Нашата утринна медитация завърши.