ВАСИЛ КАРА БЪРЗО КЪМ КЮСТЕНДИЛ. САМ Е. ОСТАВИЛ Е В София двамата си бодигардове - Радо и Бъри.
Току-що е научил, че майка му Венка е зациклила в яка депресия. Все по-често прибягва до ракиените упойки. Знае, че синът й Васил е най-известният български бос. Цял Кюстендил му отдава почит. Той е ларж към съгражданите си. Спонсорира и клуба по борба.
Леля Венка не асимилира лъвския му скок над бедността. Работничката е прекарала живота си в битка за стотинката. Гладът е вярното „куче", което я следва неотлъчно.
Светът на богатите не е нейният. Късно е да го преведе на свой език и да го проумее.
Васил и Жоро я глезят с пари. Тя ги излива в коктейл „Самоунищожение".
- Чувам, че си почнала да пиеш системно, майче - почва я от вратата Васко. - Да се затриваш ли си решила? С брат ми не сме те оставили нито за миг. Грижим се за теб. Години наред си блъскала залудо. Сега си гледай здравето и се радвай на живота!
- Какво да му се радвам? Не знам как са синовете ми. И двамата се забъркахте с бандитите. Такива пари не ми трябват. Ден и нощ треперя. Какво правите и двамата?
- Какво правим? Ядем детски главички за закуска! - репчи се Васил.
- Баща ви си отиде без време. На вратата вече има един некролог. Още два не искам! - драматизира майката.
- Не предизвиквай съдбата. С брат ми сме живи и здрави. Хората ни уважават. Я виж какви левенти сме само! Да ти завиди човек! - пуска майтапче Васил.
Босът отваря кухненските шкафове и избеснява отново:
- Наредила си батарея от бутилки. За барикада ли се стягаш? Повече пари на ръка няма да ти давам! От утре - ембарго! Пращам хора да изхвърлят всички вехтории от апартамента ти. Ще ти направя перфектен ремонт. Но ти подреди живота си!"
Васил си тръгва. Леля Венка остава сама с депресията си.
Едно, две, три питиета. Вече не боли...
Васил е надул газта до дупка. Тушира яда с парче на Кени Джи - горещ шоколад за душата.
Челюстите на боса нервно „танцуват" по пътя към София.
„След този случай домът на леля Венка се превърна 6 луксозна бонбониера - спомня си Стойчо Иванов, бивш треньор на братята по борба. - Всичко беше последен писък на модата. Кожени мебели, италианска теракота, дограми. Цветна градина... Само дето леля Венка не стана по-щастлива."
III. Здравей, живот 1. Паралии се бият на търгове
ВАСКО БОРЕЦА ВЛИЗА НА ТЪРГ ЗА КАРТИНИ В МАЛКА заличка на „Шератон". Пристъпва тежко, променен до неузнаваемост.
Наконтен е като за фотосесия на мъжко списание. Дежурният ансамбъл „потник + джапанки + бермуди" е дал път на двуреден костюм марка „Бос". Широк като дядовото пардесю. Издуват го и подплънки на раменете.
Борецът в „Ролман" изглежда въздушен като Дон Балон. Васил Илиев е сложил и очила „Картие". Със златни рамки, но без диоптър. Позволил си е слабостта да „открадне" модела от Илия Павлов.
„Васко взе акъл от умни хора и промени стила си решително - спомня си негов човек. - Искаше да се научи на бизнес. Опитваше се да е сдържан. Бягаше от уличния език. Търсеше вратичка към висшето общество. Дори стана колекционер.
1994-та „налива" пресния столичен каймак в търговете за картини. Новобогаташите кипят в треска. Пикът на грандоманията е в разгара си. Всички се бият за старите майстори, защото минават за номер 1.
Новобогаташите не жалят пари. Купуват си парченца история и ги залепват като значки на реверите си.
Асове от Г-13, банкери, борци и шефове на пирамиди се състезават по трофеи. Васил Илиев също се качва на модната въртележка. Трупа картини като луд. На някои аукциони само за час се завъртат продажби от по 300 000 долара. Атмосферата е нажежена като в казино. Паралиите се надцакват, за да покажат мощ.
С блеснали погледи попълват колекциите си финансовите акули Красимир Стойчев, Атанас Тилев, Иван Миронов. Бившият борец Гриша Ганчев също целува изкуството.
Веднъж организатор на търг мъкне картини из Японския. Във фоайето го засича дребосък със смачкани уши. Пита:
- Какво е това, дето го мъкнеш?
- Картини на Златю Бояджиев. Ще има търг. - отвръща организаторът.
- Няма да има търг - изпъва се г-н „смачканите уши". Плаща накуп всичките 23 картини от името на Гриша Ганчев.
Организаторите оставят бележка за кандидат-купувачите: „Търгът се отлага по извънредни причини."
Гриша Ганчев не присъства лично на аукциони. Скрити лимонки играят с неговите пари. Илия Павлов също не стъпва на търгове. Затова пък бившият директор на „Мултигруп" Радослав Ненов е запомнен с фанатично наддаване.
„Мулти" и „Литекс" са водещите „състезателни коне" в надпреварата.
Веднъж Ненов влиза със закъснение. Хвърля се на първата картина. Тя е колкото картичка - пейзажче с църквичка. Има първоначална цена 150 долара.
Ненов плаща 1800 в зелено, само и само да не я остави в „лапите" на „Литекс".
Ненов и лимонките на Ганчев се млатят на тепиха с надцакване.
Веднъж „Мултигруп" бие „Литекс" със 7 картини. Само за една от тях Ненов изсипва на масата 10 хил. долара.
„Литекс" си го връща. Грабва под носа му Мърквичка. Ненов се поболява сякаш са му свили гаджето.
Стига дотам, че предлага на Гриша Ганчев 30 000 долара и две картини на Златю Бояджиев. Само и само да си върне Мърквичка.
„Литекс" отговаря: „Не."
Кюстендилският дон Васко залага на патриотичните идилии. Инвестира в картини с военна тематика от типа „Фердинанд маневрира край Марица".
„Те са с миниатюрна художествена стойност - признава днес организатор на търгове. - Една от най-затрогващите безсмислици е картината „Почетна стража". Кавалеристът бере душа на смъртен одър, а над него е наведен любимият кон, за да се простят. Шефът на ВИС-1 си падаше по натюрмортите. Обичаше битови покривки с бъклица, круша, дрян или бърдуче. Харесваше и лебедови езера с царския герб."
Васил Илиев се разнежва и от магаренцата на Стоян Венев. Купува картини с рустикални мотиви - плачещи върби, гроздоберки и ръбести върхари, затулени в облаци.
Босът разполага част от колекцията си в ресторант „Мираж".
Достарыңызбен бөлісу: |