Васил вика пак „златната рибка"

2. Васил вика пак „златната рибка"

КЪМ КРАЯ НА „УПРАВЛЕНИЕТО МУ" ПОЧТИ ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ Е превзета от империята ВИС. Паричните реки прииждат към Васил. Водата е на път да го залее, но той иска още от „златна­та рибка". Желанията му стават все по-неиз­пълними.

Един от приятелите на императора се опитва да го приземи. Кани го на среща в диск­ретен нощен бар в ж.к. „Красна поляна", София. Подхвърля дипломатично:

- Васе, време е да успокоим темпото - под­хвърля.

- Като тръгна да правя по 50 000 долара на ден, тогава - отсича Васил.

Приятелят му продължава:

- 80 на сто от хората ти правят зулуми из България. Парите са си пари, обаче негативите идват при теб. Опитай се да излезеш от тая схема. Ще ми е болно, ако те убият.

- Ако ми е писано да ме застрелят, няма да се обеся.

Малко по-късно борците нападат един от шефовете на „Плама Плевен". Искат да го „из­режат" с 30 процента от печалбата.

Бригадата нахлува във вилата му на нос Еми­не. Водач на акцията е покойният Мико Цанов. Страховитият тартор се стъписва още на вратата.

Оказва се, че с „жертвата" са съученици още от първи клас. И двамата са в шок от нео­бичайната среща. Мико е респектиран и се държи джентълменски. Отменя акцията.

„Обясних му, че не искам да участвам в глу­пости, а в нормален бизнес - припомня си днес търговецът на петрол. - След този случай Мико Цанов ми направи среща с Васил Илиев. Чул бях всевъзможни щуротии за него, но ми напра­ви добро впечатление."

Петролният бос и Васил се сприятеляват. Доверието бута стената между тях. В миг на откровение висаджията казва пред него:

- Решил съм да извадя парите си наяве. Първо и основно, за да ме оставят на мира. Нещата ми вървят добре... Купих „Златните мостове" за 5 милиона лева. Платих ги кеш. В същото време Илия взе Грандхотел „Варна" за смешните 150 000 долара и ценни книжа. Пис­нало ми е да съм „дяволчето" на великия „биз­несмен". Ще се откопча от тия структури веднъж завинаги."

Петролният шеф и Васил се хвърлят на ма­щабни проекти.

„Решихме да направим „ВАИ Петролиум". За­едно с Васил и Николай Цветин трябваше да си поделим по 33 процента - връща се назад баровецът. - Оформи се и идеята за национална бан­ка „Осогово". В първия случай Васил щеше да нат­рие носа на СИК, а във втория - на „Мулти".

Императорът обмисля война с „бели якички".

„В новите дербита мутрите ще се състе­зават само по якички" - шегува се той.

В този момент Илия му звъни по телефона. Пред очите на петролния бос Васил става неуз­наваем. Крещи в слушалката:

- Искам си всички пари, които са при тебе. От тоя момент не желая да имаме повече нищо общо! Гледай да се издължиш по-скоро и внимавай в картинката.

Павлов му напомня, че дори телефоните на Васил и Жоро се водят на сметката на „Мулти".

„Опасно е, когато марионетките започнат да се изживяват като императори" - облива го с леден душ Илия.

Разговорът прекъсва, а отношенията им замръзват като фризер. И двамата милионери предпочитат да забравят времето на „Олим­пийски надежди", когато са имали анцуг, евти­на кушетка и „първо, второ и трето" в стола. Тогава са били борци и приятели. Сега са хиени и гонят друг вид капитал.

Групировките се състезават в турнира за купата на „Бялата якичка". Фирмите им кръс­тосват интереси в търгове, конкурси и оферти. Васил Илиев купува ресторант „Златни мос­тове" на Витоша за 4,5 млн. лева.

„Мулти" прилапва Грандхотел „Варна" с цен­ни книжа по вътрешния дълг. По едно и също време Илия и Маджо участват в конкурси за приватизация в туризма. „Мултигруп" гушва кон­тролния пакет от акции в „Балкантурист" за 85 млн. лева.

Маджо излива 250 милиона за 3 хотела в Бо­ровец.

Царете на бухалките постепенно изчегъртват магистралния прах от лицата си. Но зад кулисите продължават с фехтовките.
„Онова, което обичаме до ожесточение,

накрай ни убива."
Мопасан

3. Босът почва вендета

НЕВИДИМАТА КАПСУЛА ОКОЛО ИМПЕРАТОРА СЕ СГЪСТЯВА С дни. Беснее срещу Илия, а бле­нуваните милиони не идват. Далаверата с югоембаргото почва да му се изплъзва.

Васил разбира, че няма само той да команд­ва парада.

Сръбските босове Сретен Йосич и Бранислав Лаинович - Дуги все по-плътно заиграват със СИК. Императорът търси „врага с партиен билет". Намира го в лицето на Бай Миле, Стоил Славов и Венци Стефанов. Тримата пилотират „самолета", който зарежда бивша Югославия със забранени доставки.

Васил сваля маската и „бялата якичка", за да покаже предишното си лице. Лъвът отново ис­ка да е цар на джунглата. Изпраща бригадите на Митко Малкия и Димитър Маймуняка в автокъща „Вики" до НДК, където сикаджиите държат автомобили за продан.

„Бай Миле, Стоил и Венци вече не са част от организацията - инструктира Васил. - Кон­фискувайте им колите и предайте, че повече ня­ма да работим заедно по никакъв повод."

Хиените на Митко Малкия и Маймуняка при­бират чевръсто десетина возила на сикаджии­те. Щипват и личните коли на Бай Миле, Стоил и Венци. Автопаркът потъва вдън земя.

„Част от плячката по-късно беше върната срещу откуп - признава човек от бранша. - Ко­лите на босовете Бай Миле, Стоил и Венци оба­че изгоряха. Полицаите ги откриха опожарени край София."

Най-трудно преглъща унижението Бай Ми­ле. Където седне и стане, повтаря: „Васил ме пре­дизвиква на дуел!"

Една нощ се напива до козирката. Отива да си търси правата в „Мираж". Удря по масата и повелява: „Доведете ми големия „бос". Щом е про­тив мен, да ми го каже в очите!"

Десетина висаджии го изхвърлят от ресто­ранта.

Полицейските шефове подушват напреже­нието. Обръщат се към Илия да усмири лагери­те, но вече е късно. Той е в непреодолим конф­ликт с Васил.

„Поех ангажимент да ги укротя - разкрива бивш кадър от ДС, тогава авторитет при Илия. - Поканих Васил на официален разговор в „Мултигруп". Изнесох му лекция, че в новия цивилизационен модел тъмните 5-6 години от прехода не се вписват."

- Да, ти си прав и ще те подкрепя - пийва кафето си на екс Васил. - Който иска да воюва, Босна е пред него. Нито искам повече да бия, ни­то мене да ме бият. Ако трябва, ще оставя в холдинга само женени, с деца.

Парламентьорът го предупреждава:

- Това не ви е СДС, а БСП. Няма значение кол­ко сте дали дотук. Играйте по правилата. Ина­че баретите ще ви пометат за една нощ.

- Искаме да сме бизнесмени, но общество­то ни сочи с пръст. Предлагам да седнем на маса за преговори. От едната страна ние, а от другата - министърът. Нека разговаряме. За вас сме нормални хора, докато не направим груба изцепка или убийство. Нали така беше според „договора"? - намига му дяволито им­ператорът.

Малко по-късно конспираторът организира срещи на покойния МВР шеф Любомир Начев с Васил и Маджо. Той ги приема в кабинета си. Двамата отиват поотделно.

Мустакаткото с вид на детектив от „Опа­сен чар" се изживява като Шерлок Холмс. Разтя­га локум след локум, но така и не се стига до компромис.

Васил и Маджо остават от двете страни на пропастта.