Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5


Императорът и „златната рибка"



бет36/40
Дата30.06.2016
өлшемі1.44 Mb.
#168727
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   40

14. Императорът и „златната рибка"

СВЕТЪТ НА ПОЛИТИЦИТЕ, ГРУПИРОВКИТЕ И БИЗНЕСА РЕШАВА, че Васил Илиев се надскача.

Императорът иска от „златната рибка" все повече и повече.

„Васил беше жаден да се изкачи на върха - спомня си ексшеф на отдел „Убийства" в Дирек­цията на полицията. - Инстинктът му го дър­паше нагоре. Бяхме го натиснали да „измете" раз­бойниците от къщата си. Той я поизчисти. За­почна да свива нелегалния бизнес. Искаше да съб­лече кожата си и да я смени."

Един ден Васил казва пред полицейския начал­ник:

- Писна ми да съм пешката в ръцете на Илия Павлов. Уморих се да бъда момченце за черни по­ръчки. Не искам повече пари в гардероби, каси и бюра. Държа хората да ме запомнят като биз­несмен мъжка порода, а не като бандит."

Васко Бореца иска от „златната рибка" да го превърне в бяла якичка. Опитва се да стигне нивото на Илия.

Иска да се еманципира от него и да продъл­жи сам по пътя към върха. Суетният Илия се комплексира. Твърдо е решил да спечели състезани­ето. Отношенията им стават „бодливи" като листа на кактус. Двамата все по-трудно овла­дяват откровената си неприязън.

„Васил правеше сечено на Илия - твърди чо­век от свитата му. - Босът на „Мулти" уволня­ваше хора, а Васил ги прибираше тутакси."

Императорът започва да се държи като фи­нансист. Хрумва му да се обзаведе със собстве­на банка.


Всеки може да постигне всичко,

ако не го е грижа кой ще обере лаврите".
Айзенхауер


15. Илия подарява конска глава на Васил

22 ЯНУАРИ 1995 Г. ПОСЛЕДНИЯТ РОЖДЕН НА ИМПЕРАТОРА. Панорамата на Парк-хотел „Москва" събира целия елит. Цигуларите от бившия унгарски ресторант свирят ситни чардашчета. Сервитьорите разнасят печени прасенца с „лимонови усмивки". Сред тях дефилират видни парламентаристи, полицаи и магистрати. Тук са Иван Татарчев, Ренета Инджова, Александър Маринов, Асен Мичковски, както и златни медалисти от всички спортове.

Задължителните звезди от „Каналето" -също.

Колкото по-голям е босът, толкова по-голе­ми са подаръците му...

Васил Илиев попада под обсада от кутии с обем на кашони. Илия Павлов пристига с многозначително закъснение. Поднася на рождени­ка лъскав пакет. Васил го разопакова. Срещу не­го се облещва препарирана конска глава. Импе­раторът настръхва. Всички наоколо ахват.

Настъпват минути на неловко мълчание. Босът на „Мулти" тържествува с дяволита ус­мивка.

- Конска глава вместо „Кръстникът"? - клъвва го злъчно Васил. - Набутал си се здраво. Ако ми беше подарил видеокасета с филма, ще­ше да минеш по-тънко.

- Имаш мръсно подсъзнание. Нямах предвид точно „Кръстникът" - майтапи се Илия.

Мултакът избутва протоколния половин час и си тръгва.

Сред хайлайфа се открояват като две пъс­три „матрьошки" леля Венка и ясновидката Рилка. Кюстендилките се държат под ръка сякаш всеки момент ще изиграят танца „Бели пеперуд­ки къде отлетяхте".

Пророчицата Рилка подарява на Васил гобленче с Тайната вечеря. Дръпва го настрани и го прекръства:

- Този рожден ден може да ти е последният. Оттук нататък ми се губиш. Не те виждам, син­ко. Казвам ти го „Право, куме, в очи". Бягай, накъдето ти видят очите. Ако трябва, мини през десет планини и се скрий в десетата. Но тук добруването ти свърши.

- Права си, че свърши - съгласява се Васко. - Решил съм да ставам американец. Затова не ме виждаш. Ще налея пари и ще направя империя.

Коктейлът приключва. Цензурата пада.

Истинският купон разцъфва като диво цве­те в „Мираж". Рукват потоци от „Дъмпъл".

Васил и Жоро отново седят рамо до рамо. Двамата са в топли отношения. Нещо повече - няколко дни по-рано Васил предлага да му прехвърли 50 процента от бизнеса си. Честолюби­вият Жоро отказва. Иска да се оправя сам.

Бохемът носи скъпи костюми, пие тежкарски питиета и е идол на жените. На този етап това му стига. Щрака с пръсти и живее царски в сянката на брат си. Не подозира, че съвсем ско­ро ще е застрашен от тежката отговорност на короната.

„Наздраве, браточка. Да живеем така 100 го­дини! - размекнал се е Жоро. Поздравява рожде­ника с любимата му песен „Бедни, богати".

Императорът Васил и инфантата Кристи­на излизат на дансинга.

„Всички сме хора на този свят и носим чувс­тва святи" - пее Тони Дачева сред нестроен хор от мутри.

После Васил тръгва от маса на маса. Сяда и при Владо Въргала.

„Главата му бъкаше от идеи - връща лента­та шоуменът. - Имаше проект за индустриа­лен холдинг. Мечтаеше да създаде киностудия, в която да се снимат американски екшъни. Избъзика ме, че от Въргала става добър директор."

Купонът продължава с парчетата на Халид Муслимович, Мирослав Илич и Драган Коич - Кеба, „придворният" музикант на Аркан. Песните са пикантни като нервозни плескавици и мина­ват от устата на уста.

„Защо са ти коси побелели, друже" и „Ти си остала сама" качват душите в облаците.

Еуфорията бумти като парен локомотив. Васил обсипва музикантите с пачки. Всички са на черешата.

Купонът така се е отпушил, че би продъл­жил дори ако зазвучат прелюдиите на Дебюси.

Васил се е поотпуснал, нещо, което рядко му се случва.

Разкопчал е ризата, а вратовръзката е пре­метнал като шал. Прилича на безгрижен абиту­риент от техникума „Автото".

Нощта се разтваря в утрото. Светло е и е 23 януари, а босът вече е на трийсет...

По лицето му избива обрив от тъга.

Звучи „Йорговани".

„После тебе е остала душа, гола по пусти­ня" - пее Тони Дачева, а с нея ,и той.

Поръчва си „Тази вечер сънувах разлъка". Двамата запяват „царската" песен.

Той я поръчва пак, и пак, и пак. Останал е почти сам, а купонът върви към приключване.

„Тази вечер сънувах разлъка."



VIII. Борческата империя изпраща своя Нерон




  1. Бягство в Холивуд

Мечтаех да съм гангстер. Харесваше ми.



За мен това беше много по-важно, отколкото

да си президент на Америка."
Из филма „Добри момчета"
ТОЙ ОТДАВНА МЕЧТАЕ ЗА ТОЗИ МОМЕНТ. САМОЛЕТЪТ СЕ спуска, а градът на Ангелите заблестява пред погледа му като слюда. Океанът му праща синя въздушна целувка. Импера­торът диша с пълни дробове. Отправил се е на поредното бягство от всички. И от себе си.

На летището го посреща Соня Васи. Блон­динката пак е в пясъчнорусо. Позитивната й усмивка е бяла като паста за зъби. Сякаш е сляз­ла от билборд за американската мечта.

Плейбойката качва императора в сребрис­тия си джип и двамата излитат към Холивуд Хилс. Спират пред къщата й. Палатът, решен в стил „Кръстникът", е построен от руски емиг­рант. Изобилства от стаи и глезотийки за ду­шата.

Босът и красавицата се потапят в холивуд­ска идилия. Прекарват няколко славни дни край басейна.

„Преживяхме красиви мигове. Веднъж умирах за сън и съм заспала гола край басейна - разкри­ва интимни детайли с типичната си словоохотливост Соня. - Като отворих очи, той ме дър­жеше в ръцете си и не мърдаше. Каза, че не е посмял да ме събуди."

Малко след това пристига и Георги Илиев. Ка­ца от Бразилия, където е гостувал във веселата „колония" на Владо Саръиванов - Бореца. Двамата са полудували из Парагвай и Рио де Жанейро.

После Георги отива в Лос Анджелис, за да се види с Васил. Братя Илиеви могат да се видят и в София, разбира се. Но тук са сигурни, че никой не ги държи под око.

Жоро Илиев отсяда в „Хилтън". Императо­рът и плейбойката му отиват на „визитация" в хотела.

Васил признава пред брат си, че е отворил банкова сметка на името на Соня. Налял е вът­ре няколко милиона долара. Иска да се застрахо­ва срещу инфекция в България. Не споменава точна цифра.

„Ако, не дай, Боже, нещо ми се случи, знаеш къде са парите. Търси ги от Сончето. Тя е наше момиче" - инструктира Васил.

Георги си тръгва, а любовното танго про­дължава в Санта Моника. Васил гледа с широко отворени очи рая на холивудските милионери. Отседнал е във вила на сантиметри от океана. Излежава се със сексбомба от корица на „Плейбой". В ресторантите вижда лица, които поз­нава от кварталната видеотека.

„Помня последната сутрин - разказва Соня Васи. - Васил гледаше океана и мечтаеше на глас."

„За пет години направих над 20 милиона дола­ра - отпуска се босът пред певицата. - Досега бях диктатор и хората ме слушаха. Уморих се от всичко. Време ми е да стана бял бизнесмен и да раз­полагам със себе си. Сега знам какво искам - Аме­рика. Някой ден ще го постигна."

На тръгване Васил й обещава вече да се виж­дат за по-дълго време. Чукват си уговорка за ва­канция в Маями.

„Ще бъда точен като часовник, бейбе. За мен Америка е лайк а дрийм, бейбе" - не пропуска да демонстрира силния си английски борецът.

На тръгване сваля от ръката си златен пръстен „Картие". Преди да се качи в самолета, го подарява на Соня Васи.

„Онази сутрин ни беше последната"- натъжава се изкусителката.




Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   40




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет