Кодекс на Общността I (A7-0441/2011 Докладчик: Louis Michel) 1
(Обикновена законодателна процедура: второ четене)
жүктеу/скачать 2.65 Mb.
|
(Обикновена законодателна процедура: второ четене) Европейският парламент, – като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (07906/2/2011 – C7-0250/2011), – като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юни 2009 г.1, – като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 декември 2009 г.2, – като взе предвид позицията си на първо четене3 относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2008)0810), – като взе предвид поетия с писмо от 21 декември 2011 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента на второ четене в съответствие с член 294, параграф 8, точка а) от Договора за функционирането на ЕС, – като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз, – като взе предвид член 66 от своя правилник, – като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0334/2011), 1. Приема изложената по-долу позиция на второ четене; 2. Одобрява своята декларация, приложена към настоящата резолюция; 3. Отбелязва декларациите на Комисията, приложени към настоящата резолюция; 4. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти. P7_TC2-COD(2008)0241 Позиция на Европейския парламент приета на второ четене на 19 януари 2012 г. с оглед приемането на Директива 2012/.../ЕC на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (преработена) (Текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него, като взеха предвид предложението на Европейската комисия, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет1, като взеха предвид становището на Комитета на регионите2, в съответствие с обикновената законодателна процедура3, като имат предвид, че: (1) В Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) трябва да бъдат направени няколко съществени изменения4. С оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена. (2) Целите на политиката на Съюза в областта на околната среда са по-специално съхраняването, опазването и подобряването на качеството на околната среда, закрилата на здравето на хората и рационалното и разумно използване на природните ресурси. Тази политика е основана на принципа на предпазливост и предпазни мерки и принципите, че вредите върху околната среда следва приоритетно да се отстраняват при техния източник и че замърсителят следва да плаща. (3) Програмата на Общността за политика и действие по отношение на околната среда и устойчивото развитие (Петата програма за действие в областта на околната среда)5 обявява, че постигането на устойчиво развитие изисква значителни промени в сегашния модел на развитие, производство, потребление и поведение и препоръчва, inter alia, намаляване на разточителното потребление на природни ресурси и предотвратяване на замърсяването. В нея отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) бяха посочени като една от областите, които се цели да бъдат регулирани с цел прилагане на принципите на предотвратяване, оползотворяване и безопасно обезвреждане на отпадъци. (4) Настоящата директива допълва общото законодателство на Съюза в областта на управлението на отпадъците, като например Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците1. В нея се съдържа препращане към определенията в посочената директива, включително към определенията за отпадъци и общи операции по управление на отпадъци. Определението за събиране в Директива 2008/98/ЕО включва предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци за целите на транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци. С Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета2 се създава рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението и се прави възможно приемането на специални изисквания за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението, които могат да бъдат предмет и на настоящата директива. Директива 2009/125/ЕО и приетите съгласно нея мерки за изпълнение не са в противоречие със законодателството на Съюза в областта на управлението на отпадъците. Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 година относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване3 изисква замяната на забранените вещества за всяко електрическо и електронно оборудване(ЕЕО), попадащи в нейния обхват. (5) С разрастването на пазара и с постоянното съкращаване на иновационните цикли се увеличава подмяната на оборудването, което превръща ЕЕО в бързо растящ източник на отпадъци. Докато Директива 2002/95/ЕО допринесе ефективно за намаляване на опасните вещества в новото ЕЕО, опасни вещества от рода на живак, кадмий, олово, шествалентен хром и полихлорирани бифенили (PCB) и озоноразрушаващи вещества ще продължат да присъстват в ОЕЕО години наред. Съставът на опасните компонентни в ЕЕО е основна грижа на фазата на управление на отпадъците и рециклирането на ОЕЕО не се извършва в необходимата степен. Липсата на рециклиране води до загуба на ценни ресурси. (6) Целта на настоящата директива е да допринесе за устойчивото производство и потребление основно чрез предотвратяване образуването на ОЕЕО и, в допълнение на това - чрез повторната употреба, рециклирането и други форми на оползотворяване на такива отпадъци, така че да се намали обезвреждането на отпадъци и да се допринесе за ефективното използване на ресурсите и за извличането на ценни вторични суровини. Тя също така цели подобряване на свързаните с околната среда резултати от работата на операторите, които участват в жизнения цикъл на ЕЕО, т.е. производители, дистрибутори и потребители, и по-специално тези оператори, които пряко участват в събирането и третирането на ОЕЕО. По-конкретно разликите в прилагането на национално ниво на принципа за отговорността на производителя може да доведат до значителни несъответствия във финансовата тежест, която се поема от икономическите оператори. Наличието на различни национални политики за управление на ОЕЕО ограничава ефективността на политиките за рециклиране. Поради тази причина основните критерии следва се определят на равнището на Съюза и следва да се разработят минимални стандарти за третирането на ОЕЕО. (7) Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат за продукти и производители, независимо от метода на продажба, включително при продажба от разстояние и продажба чрез електронни средства за комуникация от разстояние. В тази връзка дотолкова, доколкото е приложимо, задълженията на производителите и дистрибуторите, които използват канали за продажба от разстояние и продажба чрез електронни средства за комуникация от разстояние, следва да имат същата форма и да се налагат по същия начин като при други канали за дистрибуция, с цел да се избегне поемането от тези други канали за дистрибуция на разноските, породени от настоящата директива, свързани с ОЕЕО, при които оборудването е продадено чрез продажба от разстояние и продажба чрез електронни средства за комуникация от разстояние. (8) За да изпълнява задълженията си по настоящата директива в дадена държава-членка, производителят следва да бъде установен в съответната държава-членка. По изключение, с цел намаляване на съществуващите пречки пред правилното функциониране на вътрешния пазар и на административната тежест, държавите-членки следва да разрешават на производители, които не са установени на тяхна територия, но са установени в друга държава-членка, да назначат упълномощен представител, който да отговаря за изпълнението на задълженията на съответния производител по настоящата директива. В допълнение административната тежест следва да се намали, като се опростят процедурите за регистрация и отчетност и като се гарантира, че не се налагат дублиращи се такси за регистрация в отделните държави-членки. (9) Настоящата директива се прилага за всички видове ЕЕО, използвано от потребителите, и ЕЕО за професионална употреба. Настоящата директива се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза относно безопасността и здравните изисквания, с което се защитават всички, които са в контакт с ОЕЕО, и специалното законодателство на Съюза за управление на отпадъците, по-специално Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори1 и законодателството на Съюза в областта на дизайна на продуктите, по-специално Директива 2009/125/ ЕО. Подготовката за повторна употреба, оползотворяване и рециклиране на отпадъци от охлаждащо оборудване и на вещества, смеси или компоненти от тях следва да се извършва в съответствие с приложимото законодателство на Съюза, по-специално Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой1 и Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове2. Целите на настоящата директива могат да бъдат постигнати, без в приложното й поле да се включват големи неподвижно монтирани инсталации като нефтени платформи, системи за транспортиране на багаж на летищата или асансьори. При все това всяко оборудване, което не е специално проектирано и инсталирано като част от посочените инсталации, което може да изпълнява функциите си дори ако не бъде част от съответните инсталации, следва да бъде включено в обхвата на настоящата директива. Това се отнася например за оборудване като осветително оборудване или фотоволтаични модули. (10) В настоящата директива следва да бъдат включени някои определения, за да се уточни приложното й поле. Същевременно при преразглеждането на приложното поле следва да се поясни допълнително определението за ЕЕО, за да се сближат съответните мерки на национално равнище на държавите-членки и прилаганите и установените действащи практики ▌. (11) Изискванията за екодизайн с оглед улесняване на повторната употреба, разглобяването и оползотворяването на ОЕЕО следва ▌ да се установят в рамките на мерките за изпълнение на Директива 2009/125/ЕО. За да се оптимизира повторната употреба и оползотворяването чрез проектирането на продуктите, следва да се взема предвид целият жизнен цикъл на продукта. (12) Регулирането чрез настоящата директива на отговорността на производителя е едно от средствата за насърчаване на проектирането и произвеждането на ЕЕО, при което напълно се взема предвид и се улеснява неговата поправка, възможно подобрение, повторна употреба, демонтиране и рециклиране. (13) С цел да се гарантират безопасността и здравето на наетите от дистрибуторите лица, които участват в обратното приемане и манипулиране на ОЕЕО, държавите-членки, в съответствие с националното законодателство и законодателството на Съюза за безопасността и здравните изисквания, определят условията, при които дистрибуторите могат да откажат обратното приемане. (14) Разделното събиране е предварително условие, за да се гарантира специалното третиране и рециклиране на ОЕЕО, и е необходимо, за да се постигне избраното ниво на закрила на човешкото здраве и околната среда в Съюза. Потребителите следва активно да подпомагат постигането на успех при такова събиране и следва да бъдат насърчавани да връщат ОЕЕО. За тази цел следва да се поставят удобни съоръжения за връщане на ОЕЕО, включително обществени пунктове за събиране, където домакинствата да могат да връщат техните отпадъци най-малко безплатно. Дистрибуторите имат важна роля за подпомагане на успеха на събирането на ОЕЕО. Следователно събирателните пунктове в магазините на дребно за много малки по обем ОЕЕО следва да не бъдат предмет на изискванията за регистрация или разрешително по Директива 2008/98/ЕО. (15) За да се постигне избраното ниво на опазване и хармонизираните цели на Съюза в областта на околната среда, държавите-членки приемат подходящите мерки с цел намаляване до минимум обезвреждането на ОЕЕО като несортирани битови отпадъци и с цел да се постигне високо ниво на разделно събиране на ОЕЕО. За да се гарантира, че държавите-членки полагат усилия да създадат ефикасна система за събиране, от тях се изисква да постигнат високо равнище на събираемост на ОЕЕО, и по-конкретно на оборудване за охлаждане и замразяване, съдържащо озоноразрушаващи вещества и флуорирани парникови газове, като се има предвид силното им въздействие върху околната среда и предвид задълженията, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1005/2009 и Регламент (ЕО) № 842/2006. Данните от оценката на въздействието показват, че в момента вече се събира разделно 65 % от ЕЕО, пуснато на пазара, но повече от половината от събраното количество е възможно да се третира по неподходящ начин или да се изнася незаконно, а дори когато е правилно третирано, то не се докладва. Това води до загуба на ценни вторични суровини, ▌влошаване на качеството на околната среда и предоставяне на непоследователни данни. С оглед тези ефекти да бъдат избегнати е необходимо да се постави амбициозно целево равнище на събиране, да се гарантира, че събраните ОЕЕО се третират по екологосъобразен начин и се отчитат правилно. Целесъобразно е да се определят минимални изисквания за превози на използвано ЕЕО, за което има съмнения, че представлява ОЕЕО, като при прилагането на тези изисквания държавите-членки могат да вземат предвид всички приложими насоки за кореспондентите, разработени в контекста на прилагането на Регламент (EО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци1. Тези минимални изисквания следва при всички случаи да имат за цел избягването на нежелани превози на нефункциониращо електрическо и електронно оборудване за развиващите се страни. (16) Определянето на амбициозни целеви равнища на събиране следва да се базира на количеството генерирани отпадъци, като се вземат надлежно предвид различния жизнен цикъл на продуктите в държавите-членки, пазарите, в които не е постигнато пълно проникване, както и уредите с дълъг жизнен цикъл. Следователно, в близко бъдеще следва да бъде разработена методология за изчисляване на равнищата на събираемост въз основа на генерираните ОЕЕО. По настоящи оценки равнище на събираемост на генерирани ОЕЕО от 85% се равнява грубо на равнище на събираемост от 65% спрямо средното тегло на ЕЕО, пуснато на пазара за трите преходни години. (17) За да се избегне разпръскването на замърсители в рециклираните материали или отпадъците, е необходимо специално третиране на ОЕЕО. Такова третиране е най-ефективното средство за гарантиране на съответствието с избраното ниво на опазване на околната среда на Съюза. Всяко учреждение и предприятие, което извършва дейности по събиране, рециклиране и третиране, следва да спазва минимални стандарти, за да предотврати отрицателното въздействие върху околната среда в резултат от третиране на ОЕЕО. Следва да се използват най-добрите налични техники за третиране, оползотворяване и рециклиране, при условие че те гарантират висока степен на опазване на околната среда и здравето на човека. Най-добрите налични техники за третиране, оползотворяване и рециклиране могат да се определят допълнително в съответствие с процедурите на Директива 2008/1/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването1. (18) Научният комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове в своето становище относно „Оценка на риска на продуктите на нанотехнологията“ от 19 януари 2009 г. заяви, че може да възникне излагане на наноматериали, които са неподвижно закрепени в големи структури, например в електронни вериги, при фазата на управление на отпадъците и при тяхното рециклиране. С цел контрол на възможните рискове за човешкото здраве и околната среда от третирането на ОЕЕО, съдържащи наноматериали, е целесъобразно Комисията да извърши оценка на евентуалната необходимост от специфично третиране. (19) Събирането, съхраняването, превозът, третирането и рециклирането на ОЕЕО, както и тяхната подготовка за повторна употреба се осъществяват в съответствие с подход, насочен към опазване на околната среда и здравето на човека и опазване на суровините, и имат за цел рециклирането на ценни ресурси, съдържащи се в ЕЕО, с оглед гарантиране на по-добри доставки на стоки в Съюза. (20) Когато е целесъобразно, се предпочита подготовката за повторна употреба на ОЕЕО и техните компоненти, монтажни възли и резервни части. Когато това не е за предпочитане, всички ОЕЕО, които са разделно събрани, се изпращат за оползотворяване, в рамките на което следва да се постига високо ниво на рециклиране и оползотворяване. Освен това, производителите следва да се насърчават да влагат рециклирани материали в ново оборудване. (21) Оползотворяването, подготовката за повторна употреба и рециклирането на оборудване следва да бъде отчетено за постигането на целите, установени в настоящата директива, само ако посоченото оползотворяване или подготовка за повторна употреба или рециклиране не е в противоречие с друго законодателство на Съюза или национално законодателство, приложимо към оборудването. Обезпечаването на правилна подготовка за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на ОЕЕО е важно за разумното управление на ресурсите и ще оптимизира снабдяването с ресурси. (22) На равнището на Съюза следва да бъдат установени основните принципи по отношение на финансирането на управлението на ОЕЕО, като финансовите схеми следва да допринасят за високо ниво на събираемост, както и прилагането на принципа за отговорността на производителя. (23) Потребителите на ЕЕО от домакинствата следва да имат възможност да връщат ОЕЕО безплатно. Производителите следва да финансират най-малко събирането от съоръженията за събиране, както и третирането, оползотворяването и обезвреждането на ОЕЕО. Държавите-членки следва да насърчават производителите да поемат цялата отговорност за събирането на ОЕЕО, по-конкретно чрез финансиране на събирането на ОЕЕО по цялата верига на управление на отпадъците, в това число от домакинствата, с цел да се предотврати третирането на разделно събраните ОЕЕО по начин, който не е оптимален, или незаконният им износ, да се постигне равнопоставеност чрез хармонизиране на финансирането от страна производителите в целия Съюз, да се прехвърлят разходите за събиране на тези отпадъци от общите данъкоплатци към потребителите на ЕЕО в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. За да има максимален ефект от принципа за отговорността на производителя, всеки производител следва да отговаря за финансирането на управлението на отпадъците от неговата собствена продукция. Производителят следва да може да избира да изпълни това задължение индивидуално или чрез колективна схема за събиране. Всеки производител, който пуска на пазара продукти, осигурява финансови гаранции, за да предотврати преминаването на тежестта на разходите за управление на ОЕЕО от продукти, чиито производители вече не са на пазара, върху обществото или останалите производители. Отговорността за финансирането на управлението на стари отпадъци се разпределя между всички съществуващи производители чрез колективни схеми за финансиране, в които участват пропорционално всички производители, съществуващи на пазара при възникването на разходите. Колективните схеми за финансиране не следва да водят до изключване на тясно специализираните и малките производители, вносителите и новите участници. Колективните схеми биха могли да предвиждат диференцирани такси в зависимост от степента на трудност, с която продуктите и съдържащите се в тях ценни вторични суровини могат да бъдат рециклирани. За оборудване с дълъг жизнен цикъл, което понастоящем попада в обхвата на директивата, като например фотоволтаични панели, следва да се използват по възможно най-добрия начин съществуващите структури за събиране и оползотворяване, при условие че те отговарят на изискванията, установени с настоящата директива. (24) При пускане в продажба на нови продукти на производителите може да се разреши да информират купувачите, на доброволни начала, за разходите по събирането, третирането и обезвреждането на ОЕЕО по екологосъобразен начин. Това е съобразено със съобщението на Комисията относно Плана за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика, в частност по отношение на по-разумното потребление и зелените обществени поръчки. (25) За успешно събиране на ОЕЕО е необходима информация за потребителите относно изискванията ОЕЕО да не се обезвреждат като несортирани битови отпадъци и да се съберат разделно, както и относно системите за събиране и тяхната роля при управлението на ОЕЕО. Тази информация налага подходящото маркиране на ЕЕО, което би могло да бъде поставено в контейнери за битови отпадъци или подобни средства за събиране на битови отпадъци. (26) Осигуряването от страна на производителите на информация за идентифициране на компонентите и материалите е важно за улесняване управлението, и по-специално третирането и оползотворяването или рециклирането на ОЕЕО. (27) Държавите-членки следва да гарантират, че инфраструктурата за извършване на проверки и мониторинг позволява да се упражнява контрол за правилното прилагане на настоящата директива, като се има предвид, inter alia, Препоръка 2001/331/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. за определяне на минимални критерии за екологични инспекции в държавите-членки1. (28) За нарушаване на разпоредбите на настоящата директива държавите-членки следва да предвидят ефективни, съразмерни и възпиращи санкции за физическите и юридическите лица, отговорни за управлението на отпадъци. Държавите-членки следва освен това да могат да предприемат мерки за възстановяване на разходите, произтичащи от неспазване на законодателството и от коригиращи мерки, без да се засягат разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети2. (29) За да се наблюдава постигането на целите на настоящата директива, е необходима информация относно теглото на ЕЕО, пуснато на пазара в Общността, и нивото на събираемост, подготовката за повторна употреба, включително, доколкото е възможно, подготовката за повторна употреба на цели уреди, оползотворяването или рециклирането и износа на ОЕЕО, събрани в съответствие с настоящата директива. За целите на изчисляване на нивото на събираемост следва да се разработи обща методика за изчисляване на теглото на ЕЕО, при което, inter alia, следва да се проучи дали това понятие обхваща действителното тегло на цялото оборудване под формата, в която се предлага на пазара, включително всички компоненти, монтажни възли, принадлежности и резервни части, но като се изключат опаковка, батерии, инструкции и наръчници за употреба; (30) Уместно е да се допусне държавите-членки да решат да прилагат определени разпоредби на настоящата директива посредством споразумения между компетентните органи и заинтересованите икономически сектори, при условие че се спазват определени изисквания. ▌ (31) С цел да се допълни или измени настоящата директива, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощията да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с някои несъществени елементи от настоящата директива. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременното предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета. (32) За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията1. (33) Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви. (34) В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите-членки и на Комисията относно обяснителните документи от [...], държавите-членки се задължават в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между компонентите на дадена директива и съответните елементи от националните инструменти за транспониране. Законодателят счита, че предоставянето на подобни документи е обосновано по отношение на настоящата директива. (35) Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в част Б от приложение ІХ. (36) Тъй като целта на настоящата директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба на проблема, може да бъдат постигнати в по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Предмет
Член 2 Приложно поле 1. Настоящата директива се прилага за електрическо и електронно оборудване (ЕЕО), както следва: а) от ... до ... (преходен период) за ЕЕО, попадащо в категориите, изброени в приложение І. В приложение ІІ се съдържа примерен списък на ЕЕО, което попада в категориите, изброени в приложение І. б) от ...***, в съответствие с разпоредбите на параграф 3 и параграф 4, за всички видове ЕЕО. Всички видове ЕЕО се класифицират в рамките на категориите, изброени в приложение III. Приложение IV съдържа неизчерпателен списък на ЕЕО, което попада в категориите, изброени в приложение III. (отворен обхват). 2. Настоящата директива се прилага, без да се засягат изискванията в областта на безопасността и здравето на законодателството на Съюза относно химикалите, и по-специално Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейска агенция по химикали1, както и специалното законодателство на Съюза относно управлението на отпадъци или проектирането на продукти. 3. По време на преходния период, посочен в параграф 1, буква а), настоящата директива не се прилага за следните видове ЕЕО: a) оборудване, което е необходимо за защитата на основните интереси на сигурността на държавите-членки, в това число оръжия, боеприпаси и други военни материали, предназначени изключително за военни цели; б) оборудване, което е специално проектирано и монтирано като част от оборудване, което не попада в приложното поле на настоящата директива или е изключено от него, и което може да изпълнява своите функции само ако е част от посоченото оборудване; в) електрически лампи с нажежаема жичка. 4. Освен по отношение на оборудването, посочено в параграф 3, от …* настоящата директива не се прилага за следните видове ЕЕО: а) оборудване, предназначено за изпращане в космическото пространство; б) големи единици стационарно промишлено оборудване; в) големи неподвижно монтирани инсталации, с изключение на всяко оборудване, което не е специално проектирано и инсталирано като част от посочените инсталации; г) средства за транспорт на пътници или стоки, с изключение на електрически двуколесни моторни превозни средства без одобрение на типа; д) извънпътна подвижна техника, която се предоставя изключително за професионални цели; е) оборудване, специално проектирано единствено за целите на научноизследователската и развойната дейност, което се предоставя само между търговци; ж) медицински изделия и диагностични медицински изделия in vitro, когато за тези изделия се предполага, че могат да причинят инфектиране преди излизането им от употреба, както и активно имплантируеми медицински изделия. 5. Не по-късно от …** Комисията преразглежда приложното поле на настоящата директива, определено в параграф 1, буква б), включително параметрите за разграничаване между големи и малки уреди в приложение ІІІ, и представя доклад за това на Европейския парламент и на Съвета. Докладът се придружава от законодателно предложение при необходимост. Член 3
Определения 1. За целите на настоящата директива се използват следните определения: а) „електрическо и електронно оборудване“ или „ЕЕО“ означава оборудване, което е зависимо от електрически ток или електромагнитни полета, за да функционира правилно, както и оборудване за генериране, пренос и измерване на такъв ток и полета и разработено за употреба с напрежение не повече от 1 000 волта за променлив ток и 1 500 волта за постоянен ток; б) „голяма единица стационарно промишлено оборудване“ означава голяма по размер съвкупност от машини, оборудване и/или компоненти, функциониращи съвместно за специфично приложение, монтирани за постоянно и демонтирани от специалисти на дадено място и експлоатирани и поддържани от специалисти в промишлени производствени сгради или съоръжения за научноизследователска и развойна дейност; в) „голяма неподвижно монтирана инсталация“ означава голяма по размер съвкупност от няколко вида апарати и, когато е приложимо, други уреди, които: (i) се сглобяват, монтират и демонтират от специалисти, (ii) са предназначени за постоянна експлоатация като част от сграда или друга конструкция на предварително определено и предназначено за целта място, и (iii) могат да бъдат заменени само със същото специално проектирано оборудване; г) „извънпътна подвижна техника" означава техника с вграден електрически източник на захранване, чието функциониране налага придвижване или непрекъснато/периодично преместване между няколко фиксирани работни места по време на работа; д) „отпадъци от електрическо и електронно оборудване“ или „ОЕЕО“ означава електрическо и електронно оборудване, което е отпадък по смисъла на член 3, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО, включително всички компоненти, монтажни възли и резервни части, които са част от продукта по време на освобождаването от отпадъка; е) „производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което, независимо от начина на продажба, включително чрез средства за комуникация от разстояние в съответствие с Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние1: (i) е установено в държава-членка и произвежда ЕЕО под своето име или търговска марка или възлага проектирането и производството на ЕЕО и го предлага на пазара под своето име или търговска марка на територията на тази държава-членка, (ii) е установено в държава-членка и препродава на територията на тази държава-членка оборудване под своето име или търговска марка, произведено от друг доставчик, като прекупвачът не се счита за „производител“, ако марката на производителя е поставена върху оборудването, както е посочено в подточка i), (iii) е установено в държава-членка и в рамките на професионалната си дейност пуска на пазара на тази държава-членка ЕЕО от трета държава или друга държава-членка, или (iv) продава ЕЕО чрез средства за комуникация от разстояние директно на домакинства или на потребители, различни от домакинства, в дадена държава-членка и е установено в друга държава-членка или в трета държава. Този, който единствено осигурява финансиране съгласно и във връзка с някакво финансово споразумение, не се счита за „производител“, освен ако същият действа като производител по смисъла на някоя от подточки i)— iv); ж) „дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице от веригата на доставка, което предоставя на пазара ЕЕО. Настоящото определение не е пречка дистрибуторът да бъде едновременно с това производител по смисъла на буква е); з) „ОЕЕО от домакинства“ означава ОЕЕО, които произлизат от домакинства, както и от търговски, промишлени, институционални и други източници, които поради своите качества и количество са подобни на тези от домакинствата. Отпадъци от ЕЕО, което е вероятно да бъде използвано както от домакинства, така и от различни от домакинствата потребители, при всички случаи се считат за ОЕЕО от домакинства; и) „финансово споразумение“ означава всеки договор или споразумение за заем, лизинг, наем или продажба с отсрочено плащане относно всяко оборудване, независимо дали условията на този договор или споразумение или на всеки допълнителен договор или споразумение предвиждат, че прехвърлянето на собствеността върху това оборудване ще се състои или може да се състои; й) „предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или употреба на пазара на държава-членка като част от дадена търговска дейност, срещу заплащане или безплатно; к) „пускане на пазара“ означава предоставянето на даден продукт за пръв път на пазара на територията на държава-членка, като част от професионална дейност; л) „отделяне“ означава ръчна, механична, химична или металургична обработка, в резултат на която опасните вещества, смеси и компоненти се събират в разграничим поток или в разграничима част от поток в процеса на обработка. Вещество, смес или компонент са разграничими, ако могат да бъдат наблюдавани, за да се удостовери екологосъобразното им третиране. м) „медицинско изделие“ означава медицинско изделие или принадлежност по смисъла съответно на буква а) или б) от член 1, параграф 2 от Директива 93/42/ЕИО1 от 14 юни 1993 г. относно медицинските изделия, което представлява ЕЕО; н) „диагностично медицинско изделие in vitro“ означава диагностично медицинско изделие in vitro или принадлежност по смисъла съответно на буква б) или в) от член 1, параграф 2 от Директива 98/79/ЕО2 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 г. относно диагностичните медицински изделия in vitro, което представлява ЕЕО. о) „активно имплантируемо медицинско изделие“ означава активно имплантируемо медицинско изделие по смисъла на член 1, параграф 2, буква в) от Директива 90/385/ЕИО3 на Съвета от 20 юли 1990 г. относно сближаване на законодателството на държавите-членки, свързано с активните имплантируеми медицински изделия, което представлява ЕЕО. 2. В допълнение се прилагат определенията за „опасни отпадъци“, „събиране“, „разделно събиране“, „предотвратяване“, „повторна употреба“, „третиране“, „оползотворяване“, „подготовка за повторна употреба“, „рециклиране“ и „обезвреждане“, установени в член 3 от Директива 2008/98/ЕО. Член 4
Проектиране на продукта Без да се засягат изискванията на законодателството на Съюза относно правилното функциониране на вътрешния пазар и относно проектирането на продукти, включително Директива 2009/125/ЕО, държавите-членки насърчават сътрудничеството между производителите и извършващите рециклирането и мерките в подкрепа на проектирането и производството на ЕЕО, в частност с оглед улесняване на повторната употреба, разглобяването и оползотворяването на ОЕЕО, техните компоненти и материали. В този смисъл държавите-членки предприемат подходящи мерки, така че да се прилагат изискванията за екологично проектиране, улесняващи повторната употреба и обработка на ОЕЕО, залегнали в рамката на Директива 2009/125/ЕИО, а производителите да не попречат на повторната употреба на ОЕЕО чрез специфични проектни характеристики или производствени процеси, освен ако такива специфични проектни характеристики или производствени процеси имат изключителни предимства, например по отношение на опазването на околната среда и/или изискванията за безопасност. Член 5
Разделно събиране 1. Държавите-членки предприемат подходящи мерки, за да намалят до минимум обезвреждането на ОЕЕО под формата на несортирани битови отпадъци, да осигурят правилното обезвреждане на всички събрани ОЕЕО и да постигнат високо ниво на разделно събиране на ОЕЕО, в частност и на първо място на топлообменно оборудване, съдържащо озоноразрушаващи вещества и флуорирани парникови газове, ▌ на флуоресцентни лампи, съдържащи живак, на фотоволтаични модули и на дребно оборудване, посочено в категория 5 на Приложение ІІІ. 2. За ОЕЕО от домакинствата държавите-членки гарантират, че: а) са създадени системи, които позволяват на крайните притежатели и дистрибуторите да връщат такива отпадъци най-малко безплатно. Държавите-членки гарантират наличността и достъпа до необходимите съоръжения за събиране, като взимат предвид по-специално гъстотата на населението; б) когато се доставя нов продукт, отговорност на дистрибуторите е да гарантират, че този отпадък може да се върне на дистрибутора най-малко безплатно при съотношение едно към едно, доколкото оборудването е от сходен вид и изпълнява същите функции като предоставеното оборудване. Държавите-членки могат да се отклонят от тази разпоредба, при условие че гарантират, че не се усложнява връщането обратно на ОЕЕО от крайния притежател и че тези системи остават безплатни за последния. Държавите-членки, които използват тази разпоредба, съобщават на Комисията за това; в) за крайните потребители дистрибуторите осигуряват безплатно събиране в магазините на дребно с търговска площ от най-малко 400 м2, определена за ЕЕО, или в непосредствена близост до тях, на много малки по размер ОЕЕО (при които нито един външен размер не надвишава 25 см), без задължение за закупуване на ЕЕО от подобен вид, освен ако при оценка не се установи, че съществуващи алтернативни схеми за събиране имат поне същата ефективност. Подобни оценки се предоставят на разположение на обществеността. Събраните ОЕЕО се третират правилно съгласно член 8; г) без да се засягат букви а), б) и в), производителите могат да създадат и действат по индивидуална и/или колективна система за обратно приемане на ОЕЕО от домакинствата, при условие че тези системи следват целите на настоящата директива; д) като се вземат предвид стандартите за безопасност и здраве на национално равнище и на равнището на Съюза, може да се откаже обратното приемане по букви а), б) и в) на ОЕЕО, което представлява риск за здравето и безопасността на лицата, които работят с него, поради наличие на вредни примеси. Държавите-членки въвеждат специални правила за такъв вид ОЕЕО. Държавите-членки могат да предвидят специални правила за обратното приемане на ОЕЕО по букви а), б) и в), ако оборудването не съдържа своите основни компоненти или ако съдържа отпадъци, различни от ОЕЕО. 3. Държавите-членки могат да определят оператори, които имат право да събират ОЕЕО от домакинствата, посочени в параграф 2. 4. Държавите-членки могат да изискат поставените в съоръженията за събиране ОЕЕО, както е посочено в параграфи 2 и 3, да бъдат предадени на производителите или на трети лица, действащи от тяхно име, или — за целите на подготовката за повторна употреба — на определени организации или предприятия. 5. При ОЕЕО, различни от ОЕЕО от домакинства, и без да се засяга член 13, държавите-членки гарантират, че производителите или трети лица, действащи от тяхно име, осигуряват събирането на такива отпадъци. Член 6
Обезвреждане и транспортиране на събраните ОЕЕО 1. Държавите-членки въвеждат забрана за обезвреждането на разделно събрани ОЕЕО, които все още не са били третирани съгласно посоченото в член 8. 2. Държавите-членки осигуряват събирането и транспортирането на разделно събрани ОЕЕО по начин, който гарантира оптимални условия за подготовка на повторна употреба, рециклиране, както и улавяне на опасните вещества. С цел да се увеличи в максимална степен подготовката за повторна употреба, държавите-членки насърчават, преди всеки по-нататъшен трансфер, схемите или съоръженията за събиране, според случая, да осигуряват в събирателните пунктове разделянето на ОЕЕО, което ще бъде подготвяно за повторна употреба, от други разделно събрани ОЕЕО, по-конкретно чрез предоставянето на достъп на персонал от центрове за повторна употреба. Член 7
Ниво на събираемост 1. Независимо от разпоредбите на член 5, параграф 1, всяка държава членка осигурява прилагането на принципа за отговорност на производителя и на тази основа ▌постигането ежегодно на минимално ниво на събираемост. От ...* минималното ниво на събираемост е 45% и се изчислява въз основа на общото тегло на ОЕЕО, събрани в съответствие с членове 5 и 6 през дадена година, изразено като процент от средното теглото на електрическото и електронното оборудване, пуснато на пазара на посочената държава-членка през двете предходни години от 2016 г. нататък. Държавите-членки гарантират, че обемът на събираните ОЕЕО постепенно се увеличава в периода от ...* до ...**, освен ако окончателното ниво на събираемост вече не е постигнато. От …** минималното ниво на събираемост, което трябва да се постига ежегодно, е 65% от ЕЕО, пуснато на пазара в предходните три години, или алтернативно 85% от ОЕЕО, генерирани на съответната територия. До ...*** продължава да е валидно нивото на разделно събиране от най-малко четири килограма ОЕЕО от личните домакинства средно на жител на година или същото количество средно тегло ОЕЕО, събрани в тази държава членка в трите предходни години, в зависимост коя от тези стойности е по-голяма. Държавите-членки могат да определят по-високи нива на разделна събираемост и в такъв случай докладват за това на Комисията. 2. За да се провери дали е постигнато минималното ниво на събираемост, държавите-членки гарантират, че информацията за разделно събраните ОЕЕО в съответствие с член 5 се предоставя на държавите членки безплатно и включва най-малко информация относно ОЕЕО, които са: - получени в инсталациите за събиране и третиране, - получени от дистрибуторите, - разделно събрани от производителите или от трети лица, действащи от тяхно име. 3. Поради недостиг на необходимата инфраструктура и ниско ниво на потребление на ЕЕО България, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Чешката република могат да решат: а) да постигнат не по-късно от …* целево ниво за събираемост, което е по-ниско от 45 %, но е по-високо от 40 % от средното тегло на ЕЕО, пуснато на пазара през трите предходни години, и б) да отложат постигането на посочените в параграф 1 окончателни нива на събираемост до избрана от тях дата, която да е не по-късно от …**. 4. Комисията се упълномощава да приема делегирани актове съгласно член 20, установяващ необходимите преходни корекции, насочени към трудностите, срещани от държавите-членки при спазването на изискванията, заложени в параграф 1 ▌. ▌ 5. За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия член, Комисията, до...*** , чрез актове за изпълнение, създава общовалидна методология за изчисляване на общото тегло на ЕЕО, пуснато на националния пазар, и обща методология за изчисляване на количеството ОЕЕО, генерирани като тегло във всяка държава членка.. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2. 6. До ...* Комисията представя доклад до Европейския парламент и до Съвета относно преразглеждането на крайните срокове, свързани с нивата на събираемост, посочени в параграф 1, и относно евентуалното определяне на отделни нива за събираемост за една или повече от определените в приложение ІІІ категории, по-специално за топлообменното оборудване, фотоволтаичните панели, малогабаритното оборудване, включително малогабаритно информационно-технологично и телекомуникационно оборудване, и съдържащите живак лампи. Ако е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение. ▌ 7. Ако Комисията счете, въз основа на проучване на въздействието, че нивото на събираемост, базиращо се на генерираните ОЕЕО, изисква преразглеждане, тя представя законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета. Член 8
Правилно третиране 1. Държавите-членки гарантират, че всички разделно събрани ОЕЕО се третират правилно. 2. Правилното третиране, различно от подготовката за повторна употреба, и операциите по оползотворяване или рециклиране, включва най-малко отстраняване на всички течности и селективно третиране в съответствие с приложение VII. 3. Държавите-членки гарантират, че производителите или трети лица, действащи от тяхно име, създават системи, позволяващи оползотворяването на ОЕЕО с помощта на най-добрите налични техники. Системите могат да бъдат създадени от производителите самостоятелно или колективно. Държавите-членки гарантират, че всяка организация или предприятие, извършващи операции по събиране или третиране, съхранява и третира ОЕЕО при спазване на техническите изисквания, изложени в приложение VIII. 4. На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за изменение на приложение VII с цел да се въведат други технологии за третиране, осигуряващи най-малко същото ниво на закрила на човешкото здраве и околната среда. ▌ Комисията оценява на първо място необходимостта от изменение на точките относно платките с печатна схема на мобилните телефони и течнокристалните дисплеи. Комисията се приканва да оцени дали са необходими изменения на приложение VII по отношение на наноматериалите, които се съдържат в ЕЕО. 5. За целите на опазването на околната среда държавите-членки могат да установят минимални стандарти за качество на третирането на събраните ОЕЕО. Държавите-членки, които установят такива стандарти за качество, съобщават за това на Комисията, която публикува тези стандарти. Не по-късно от ...* Комисията отправя искане до европейските организации по стандартизация да създадат европейски стандарти за третиране, включително оползотворяване, рециклиране и подготовка за повторна употреба на ОЕЕО. Тези стандарти отразяват най-високите достижения. За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия член, Комисията може, чрез актове за изпълнение, да приеме минимални стандарти за качество, базиращи се по-конкретно на стандартите, създадени от европейските организации по стандартизация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2 . Препратката към стандартите, приети от Комисията, се публикува. 6. Държавите-членки насърчават организациите и предприятията, които извършват обработка, да въвеждат сертифицирани системи за управление на околната среда в съответствие с Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за допускане на доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околната среда и одит (EMAS)1. Член 9
Разрешения 1. Държавите-членки гарантират, че всяка организация или предприятие, което извършва операции по третиране, е получило разрешение от компетентните органи в съответствие с член 23 от Директива 2008/98/ЕО. 2. Освобождаването от изискванията за получаване на разрешение, условията за освобождаване и регистрацията са в съответствие респективно с членове 24, 25 и 26 от Директива 2008/98/ЕО. 3. Държавите-членки гарантират, че разрешението или регистрацията, посочени в параграфи 1 и 2, включват всички условия, необходими за постигане на съответствие с изискванията на член 8, параграфи 2, 3 и 5 и за постигане на целевите нива на оползотворяване, определени в член 11. Член 10
Превоз на ОЕЕО 1. Операцията по третиране може също така да бъде предприета извън съответните държави-членки или Съюза, при условие че превозът на ОЕЕО е в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Регламент (ЕО) № 1418/2007 на Комисията от 29 ноември 2007 година относно износа за оползотворяване на някои отпадъци, изброени в приложение III или IIIA към Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета, в някои страни, за които Решението на ОИСР относно контрола върху трансграничното движение на отпадъци не се прилага.1 2. ОЕЕО, изнесени от Съюза, се отчитат за целите на спазването на задълженията и целите, определени в член 11 от настоящата директива, само ако в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006 и с Регламент (ЕО) № 1418/2007 износителят може да докаже, че третирането е било извършено при условия, равностойни на изискванията на настоящата директива. 3. Не по-късно от …* Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 20 за определяне на подробни правила, допълващи правилата в параграф 2 от настоящия член, по-конкретно критериите за оценка на равностойните условия. Член 11
Целеви нива на оползотворяване 1. По отношение на всички ОЕЕО, събрани разделно в съответствие с член 5 и изпратени за третиране в съответствие с членове 8, 9 и 10, държавите-членки гарантират, че производителите са постигнали най-малко целите, установени в приложение V. 2. Постигането на посочените целеви нива се изчислява за всяка категория, като теглото на ОЕЕО, което постъпва в съоръженията за оползотворяване или рециклиране/подготовка за повторна употреба след правилно третиране в съответствие с член 8, параграф 2 относно оползотворяването или рециклирането, се разделя на теглото на всички разделно събрани ОЕЕО за всяка категория, изразено в проценти. Предварителни дейности, включително сортирането и съхранението преди оползотворяване не се отчитат за постигането на тези целеви нива. 3. За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия член, Комисията може, чрез актове за изпълнение, да установи допълнителни правила за методите на изчисляване във връзка с прилагането на минималните целеви нива. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2 . 4. Държавите-членки гарантират, че за целите на изчисляването на целевите нива производителите или третите лица, действащи от тяхно име, съхраняват данни относно теглото на ОЕЕО, техните компоненти, материали и вещества, когато те напускат от съоръженията за събиране, постъпват и напускат от съоръженията за третиране и когато постъпват в съоръженията за оползотворяване или рециклиране/подготовка за повторна употреба. Държавите членки гарантират също, че за целите на параграф 6, документацията относно теглото на получените продукти и материали, напускащи инсталацията за оползотворяване/рециклиране/подготовка за повторна употреба, се съхранява. 5. Държавите-членки насърчават разработването на нови технологии за оползотворяване, рециклиране и третиране. 6. Въз основа на доклад от Комисията, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение, най-късно до … * Европейският парламент и Съветът преразглеждат целевите нива на оползотворяване, посочени в част 3 от приложение V, проучват възможността за определяне на отделни целеви нива на подготовка за повторна употреба на ОЕЕО и метода за изчисляване, посочен в параграф 2, с цел да анализират доколко е осъществимо определянето на целеви нива въз основа на продукти и материали, получени от процесите по оползотворяване, рециклиране и подготовка за повторна употреба. Член 12
Финансиране във връзка с ОЕЕО от домакинствата 1. Държавите-членки гарантират, че производителите осигуряват най-малко финансиране на събирането, третирането, оползотворяването и екологосъобразното обезвреждане на ОЕЕО от домакинствата, които са били поставени в съоръженията за събиране, създадени в съответствие с член 5, параграф 2. 2. Държавите-членки могат, когато е целесъобразно, да насърчават производителите да финансират също и разходите за събирането на ОЕЕО от домакинствата до съоръженията за събиране. 3. За продукти, пуснати на пазара след 13 август 2005 г., всеки производител носи отговорност за финансирането на дейностите, посочени в параграф 1 и отнасящи се до отпадъците от продуктите, които той произвежда. Производителят може да избере да изпълни това задължение индивидуално или чрез присъединяване към колективна схема за събиране. Държавите-членки гарантират, че при пускането на продукт на пазара всеки производител осигурява гаранция, от която личи, че управлението на ОЕЕО ще бъде финансирано и че производителите ясно са маркирали своите продукти в съответствие с член 15, параграф 2. Тази гаранция цели осигуряването на финансирането на дейностите, посочени в параграф 1, свързани с тези продукти. Гаранцията може да има формата на участие на производителя в подходящите схеми за финансиране на управлението на ОЕЕО, застраховка за рециклиране или блокирана банкова сметка. 4. Отговорността за покриване на разходите по управление на ОЕЕО от продукти, пуснати на пазара преди 13 август 2005 г. („стари отпадъци“), се поема от една или повече системи, в които всички производители, съществуващи на пазара към момента на възникване на съответните разходи, участват пропорционално, т.е. съответно на своя дял на пазара в зависимост от вида на оборудването. 5. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, гарантиращи създаването на подходящи механизми или процедури за възстановяване на средства, с цел да се възстановяват вноските на производителите, когато ЕЕО се прехвърля за пускане на пазара извън територията на въпросната държава-членка. Подобни процедури могат да бъдат създавани от производителите или от трети лица, действащи от тяхно име. 6. Комисията се приканва до ... да докладва относно възможността за разработване на критерии за включване на реалните разходи, свързани с края на жизнения цикъл на продукта, при финансирането на ОЕЕО от производителите и по целесъобразност да представи законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета. Член 13
Финансиране във връзка с ОЕЕО от потребители, различни от домакинства 1. Държавите-членки гарантират, че производителите поемат финансирането на разходите за събирането, третирането, повторната употреба, оползотворяването и екологосъобразното обезвреждане на ОЕЕО от потребители, различни от домакинства, получени от продукти, пуснати на пазара след 13 август 2005 г. За старите отпадъци, които се заместват с нови равностойни продукти или с нови продукти, изпълняващи същата функция, финансирането на разходите се поема от производителите на такива продукти при доставката им. Възможно е като алтернативно решение държавите-членки да предвидят потребителите, различни от домакинства, също да бъдат принудени да поемат частична или пълна отговорност за такова финансиране. Финансирането на разходите за останалите стари отпадъци се поема от потребителите, различни от домакинства. 2. Производителите и потребителите, различни от домакинства, могат, без да се засяга настоящата директива, да сключат споразумения, в които да се предвидят други методи за финансиране. Член 14 Информация за потребителите 1. Държавите-членки могат да изискват от производителите да информират купувачите в момента на продажбата на нови продукти за разходите за събиране, третиране и обезвреждане по екологосъобразен начин. Посочените разходи не трябва да превишават най-точната оценка на действителните разходи. 2. Държавите-членки гарантират, че потребителите на ЕЕО в домакинствата получават необходимата информация за: а) изискванията ОЕЕО да не се обезвреждат като несортирани битови отпадъци и за разделното събиране на такива ОЕЕО; б) системите за връщане и събиране, които са на тяхно разположение, като се насърчава координацията на информация относно наличните пунктове за връщане, независимо от това от кой производител или оператор са създадени; в) тяхната роля при повторната употреба, рециклирането и другите форми на оползотворяване на ОЕЕО; г) възможното влияние върху околната среда и здравето на човека като резултат от присъствието на опасни вещества в ЕЕО; д) значението на символа, даден в приложение ІХ. 3. Държавите-членки приемат подходящи мерки, така че потребителите да участват в събирането на ОЕЕО и да бъдат насърчени да улесняват процеса на повторна употреба, третиране и оползотворяване. 4. С оглед минимизиране на обезвреждането на ОЕЕО като несортирани общински отпадъци и улесняване на тяхното разделно събиране държавите-членки гарантират, че производителите поставят подходящата маркировка — в съответствие с Европейски стандарт EN 504191 — върху ЕЕО, пуснато на пазара със символа, даден в приложение ІХ. В изключителни случаи, когато това е необходимо поради размера или функциите на продукта, символът се отпечатва върху опаковката, върху инструкциите за употреба и върху гаранционната карта на ЕЕО. 5. Държавите-членки могат да изискат част или цялата информация, посочена в параграфи 2, 3 и 4, да бъде предоставена от производителите и/или дистрибуторите, например в инструкциите за употреба, на мястото на продажбата и чрез кампании за осведомяване на обществеността. Член 15
Информация за съоръженията за третиране 1. С цел да се улесни подготовката за повторна употреба и, правилното и екологосъобразно третиране на ОЕЕО, включително техния ремонт, подобряване, обновяване и рециклиране, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че производителите осигуряват безплатно информация за подготовката за повторна употреба и третиране за всички видове ново ЕЕО, пуснато за първи път на пазара на ЕС, в периода от една година след пускането на пазара на оборудването. В информацията се посочват различните компоненти и материали в ЕЕО, както и местоположението на опасните вещества и смеси в ЕЕО, доколкото това е необходимо за спазването на разпоредбите на настоящата директива от страна на центровете за подготовка за повторна употреба и съоръженията за третиране и рециклиране. Тя се предоставя на разположение на центровете за подготовка за повторна употреба и съоръженията за третиране и рециклиране от производителите на ЕЕО под формата на наръчници или на електронен носител (т.е. CD-ROM, онлайн услуги). 2. ▌За да може датата, на която ЕЕО е пуснато на пазара, да бъде недвусмислено определена, държавите членки гарантират, че маркировката върху ЕЕО ▌показва, че то е било пуснато на пазара след 13 август 2005 г. За предпочитане е за тази цел да се прилага Европейският стандарт EN 50419. Член 16
Регистрация, информация и доклади 1. Държавите-членки създават в съответствие с параграф 2 регистър на производителите, в това число на производителите, които доставят ЕЕО чрез средства за комуникация от разстояние. Този регистър служи за наблюдение на спазването на изискванията на настоящата директива. Производителите, които доставят ЕЕО чрез средства за комуникация от разстояние по смисъла на член 3, параграф 1, буква е), подточка iv), се регистрират в държавата членка, към която извършват продажби. Освен ако вече не са регистрирани в държавата-членка, към която извършват продажби, производителите, които доставят ЕЕО чрез средства за комуникация от разстояние по смисъла на член 3, параграф 1, буква е), подточка iv), се регистрират чрез упълномощения си представител по член 17 ▌. 2. Държавите-членки гарантират, че а) всеки производител или ▌всеки упълномощен представител в случай на прилагане на член 17 е регистриран съгласно изискванията и може да въвежда онлайн в националния им регистър цялата необходима информация, която отразява дейностите на производителя в тази държава-членка, б) при регистрирането всеки производител или ▌всеки упълномощен представител в случай на прилагане на член 17 предоставя информацията, посочена в част А от приложение Х, като се задължава да я актуализира при необходимост, в) всеки производител или ▌всеки упълномощен представител в случай на прилагане на член 17 предоставя информацията, посочена в част Б от приложение Х, г) националните регистри на своята уеб страница осигуряват връзки към други национални регистри, за да се улесни във всички държави-членки регистрацията на производителите или в случай на прилагане на член 17, на упълномощените представители. 3. За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия член, Комисията установява чрез актове за изпълнение формата за регистрация и доклади и честотата на изготвяне на доклади до регистъра. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2 . 4. Държавите-членки ежегодно събират информация, включително обосновани оценки, относно количествата и категориите ЕЕО, пуснато на пазара, събрано чрез всички начини, подготвено за повторна употреба, рециклирано и оползотворено в държавите-членки, както и относно изнесените разделно събрани ОЕЕО, по тегло. 5. На всеки три години държавите-членки изпращат на Комисията доклад относно изпълнението на настоящата директива и относно информацията, посочена в параграф 4. Докладът за изпълнението се съставя въз основата на въпросник, посочен в Решение 2004/249/ЕО1 на Комисията и Решение 2005/369/ЕО2 на Комисията. Докладът се представя на Комисията в рамките на девет месеца след края на тригодишния период, обхванат от него. Първият доклад обхваща периода от *… до ...**. Комисията публикува доклад относно изпълнението на настоящата директива в срок от девет месеца след получаване на докладите от държавите-членки. Член 17
Упълномощен представител 1. Държавите-членки гарантират, че производител по смисъла на член 3, параграф 1, буква е), подточки (i) - (iii), установен в друга държава-членка, може, по изключение от член 3, да назначи юридическо или физическо лице, установено на тяхна територия, в качеството на упълномощен представител, който отговаря за изпълнението на задълженията на съответния производител по настоящата директива на нейна територия. 2. Всяка държава-членка гарантира, че производител по смисъла на член 3, параграф 1, буква е), подточка iv,) установен на нейна територия, който продава ЕЕО на друга държава-членка, назначава упълномощен представител в съответната държава-членка като лице, отговорно за изпълнението на задълженията на съответния производител по настоящата директива на територията на съответната държава-членка. 3. Назначаването на упълномощен представител се извършва чрез пълномощно в писмена форма. Член 18
Административно сътрудничество и обмен на информация Държавите-членки гарантират, че органите, които отговарят за изпълнението на настоящата директива, си сътрудничат взаимно, по-специално с цел осигуряване на подходящ поток от информация за гарантиране на спазването на разпоредбите на настоящата директива от страна на производителите и когато е целесъобразно, си предоставят информация едни на други и на Комисията, за да улеснят правилното изпълнение на настоящата директива. Административното сътрудничество и обмен на информация, по-специално между националните регистри, включва електронни средства за комуникация. Сътрудничеството включва, наред с другото, достъп до съответните документи и информация, в това число до резултати от проверки, предмет на разпоредбите на действащото законодателство за защита на данните в държавата-членка, към чийто орган е отправено искането за сътрудничество. Член 19
Адаптиране към научния и техническия прогрес На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 20 във връзка с измененията, необходими за адаптирането към научния и техническия прогрес на член 16, параграф 5 и на приложения ІV, VІІ, VІІІ и ІХ. При изменението на приложение VІІ се вземат предвид освобождаванията от изискванията, които са предоставени по Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване1. Преди изменение на приложенията, Комисията, inter alia, се консултира с производителите на ЕЕО, с лицата, които го рециклират, с операторите по третирането и с екологичните организации, както и със сдруженията на работодателите и потребителите. Член 20
Упражняване на делегирането 1. Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Делегирането на правомощия, посочено в член 7, параграф 4, член 8, параграф 4, член 10, параграф 3 и член 19, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от …*. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно подновяване не по-късно от три месеца преди края на всеки срок . 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 7, параграф 4, член 8, параграф 4, член 10, параграф 3 и член 19, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията го нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета. 5. Делегиран акт, приет съгласно член 7, параграф 4, член 8, параграф 4, член 10, параграф 3 и член 19, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. Член 21
Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 39 от Директива 2008/98/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС)№182/2011. Член 22
Санкции Държавите-членки установяват система от санкции, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки съобщават тези разпоредби на Комисията най-късно до датата, посочена в член 24, и я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение в тази връзка. Член 23
Проверки и мониторинг 1. Държавите-членки извършват необходимите проверки и мониторинг за удостоверяване на правилното изпълнение на настоящата директива. Тези проверки обхващат най-малко: - информацията, докладвана в рамките на регистъра на производителите, жүктеу/скачать 2.65 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|