Копието на съдбата (окултната сила на копието, пронизало гърдите на Христос)

Адолф Хитлер вярвал, че двайсети век е „критична повратна точка" в цялата еволюция на човечеството. Той си представял, че повторната поява на магическите сили ще стане съвсем внезапно. Той дори сравнявал очаквания преход с пубертета на подраства­щите, когато се разбуждат дремещи сили, при това с плашеща бързина, и бележат прехода от детството към възмъжаването.

Вече описахме, че според Хитлер самият той се намирал на прага на овладяването на такива магически сили, а способнос­тите, които придобил при посвещаването си, били само пред­вестник на онова, което го очаквало в бъдеще, когато великите невидими сили на етерния свят щели да станат много по-дос­тъпни за човека.

Според него хората, които скоро щели да се появят на земята, дели да могат да пътуват напред и назад във времето, да си при­помнят събития от далечното минало и да прозират съдбините на хората хилядолетия напред. „Ще премахнем напълно онова, което днес е известно като история", твърдял той.

Но Хитлер очаквал не само пораждането на духовни способ­ности, той стигнал дотам, че предричал действителни физиоло­гични промени у хората от непосредствено следващото поколе­ние, като например отварянето на фонтанелата и видимата поя­ва на „циклопското око".

„Хитлер винаги говореше за циклопското око", споделя Раушнинг, който няколко пъти е имал възможността да изслуша възгледите на Хитлер за появата на Свръхчовека. Хитлер му ка­зал, че „някои хора вече могат да активират епифизата си така, че да получават ограничени видения за тайните на времето", яв­но имайки предвид собствения си опит от предишни прераждания. „Но новият човек ще притежава физическите органи за по­добно зрение, както ние сега виждаме с очите си. Ще бъде съв­сем естествено и непредизвикващо никакви усилия умение".

Адолф Хитлер извървял дълъг път на развитие от времето, когато четял „Тъй рече Заратустра" на Ницше през бедните си дни във Виена. Човек се изкушава да се запита какво ли би казал самият Ницше по отношение на възгледите на Хитлер за темата на неговото най-прочуто произведение. Обобщавайки всичко, ко­ето Хитлер е могъл да избълва за предстоящата поява на Свръх­човека, получаваме следната фантастична картина.

Новият човек ще има безстрашно изражение, огромен ръст, прекрасна физика и свръхчовешка сила. Неговите интуитивни сили значително ще надхвърлят рационалното мислене, ще при­тежава могъщо въображение, свръхчовешко картинно съзнание, което ще обезсмисля досегашната задължителна взаимовръзка между абстрактното мислене и сетивния опит.

Свръхчовекът, който ще се появи сред нас съвсем скоро, ще има магически способности, включително магически говорни умения, на които останалите не толкова развити смъртни ще бъ­дат длъжни да се подчиняват. Всички духове между земята и небето ще се подчиняват на неговите заповеди. Дори климатич­ните условия и съединенията на химичните елементи ще бъдат подвластни на волята му. Такива свръхчовеци ще станат елитът на земята, господари на всичко, което съставлява човешкия свят. Нищо няма да остава скрито за духовния им поглед и нито една земна сила няма да е способна да ги надвие. „Те ще бъдат синове на боговете", твърдял Хитлер.

А къде се крие ключът за тези смайващи способности у чове­ка? Те ще се реализират посредством природата и качеството на кръвта! Единствено арийската кръв щяла да бъде чувствителна към наскоро освободените потоци от креативна космическа енер­гия!

Народите, възникнали от оцелелите след унищожението на Атлантида, няма да участват в предстоящите метаморфози. А еврейската раса, възникнала по време, когато съзидателната енер­гия е била в най-ниската си точка, ще бъде изключена от всякак­ви подобни свръхчовешки развития.

„Те са само имитация на хора, но не принадлежат към техния род", твърдял професор Карл Хаусхофер. „Евреите стоят толко­ва далеч от нас в еволюцията, колкото и животните", пригласял му Хайнрих Химлер. „Не възприемам евреите като животни, за­щото те са много по-далеч от животните по отношение на нас -твърдял Адолф Хитлер. - Ето защо изтреблението им не е прес­тъпление, тъй като те изобщо не са част от човечеството".

Адолф Хитлер давал гласност на изводите на обществото „Врил", когато заявявал, че единствената истинска раса е арийската и че само тя може да вземе участие във великия героичен подвиг на този чудодеен скок в напредъка на човешката еволюция.

Това било веруюто на нацистите и Адолф Хитлер се превър­нал в негов пророк. Той неведнъж говорел за своето призвание да оповести предстоящата поява на новата раса от Свръхчове­ци: „Сътворението все още не е завършило. Човекът трябва да премине през още много стадии на метаморфоза. Човекът от епо­хата след Атлантида вече се намира в състояние на упадък и едва смогва да оцелява... Всички съзидателни сили ще бъдат кон­центрирани в нови видове. Двата типа хора - старият и новият ще се развиват бързо в различни посоки. Единият ще изчезне от лицето на земята, а другият ще процъфтява. Това е истинският мотив, залегнал в основата на националсоциалистическото дви­жение!"

„Ще основа един орден", доверил Адолф Хитлер на Раушнинг. Той говорел за плановете си за крепостите, където трябва­ло да се осъществи втората фаза от създаването на новата раса. „Оттам ще се появи резултатът от последния етап в преобразяването на човека - Човекът-бог! Това прекрасно същество ще се превърне в обект на всеобщо обожание".

Но крайната цел на Хитлер - биологичната мутация, не мо­жела да проправи пътя за повторната поява на онзи божествен хибрид, получовек-полубог, за който се споменава в Битие и който някога обитавал древна Атлантида. Подобно духовно същество, което било по-висше от човека, но по-низше от небесните йе­рархии, било способно да приеме човешка форма, защото по-голямата пластичност на човешкото тяло по онова време позво­лявала това. Но тези божествени пратеници имали правото да действат единствено като мост между два свята, защото тогава човекът още не бил достатъчно зрял, за да поеме съдбата си в свои ръце.

Суровото обучение и безмилостната и нечовешка дисципли­на, наложена върху нещастните деца в крепостите, целяла да пре­върне душата им в самоотвержен съсъд, в който да се инкорпо­рират по-висши демонични духове. Защото хората-богове на Хит­лер са чисто и просто легионите на Луцифер, ордите от антидухове, обвързани с Копието на съдбата. За щастие на целия свят германските армии претърпяха поражение във войната и нацист­кият режим бе заличен от лицето на земята. Защото кой би мо­гъл да каже дали през следващите неколкостотин години такива експерименти с човешки мутации нямаше да постигнат поне час­тица от целите си!
ДВАЙСЕТА ГЛАВА

АГАРТИ И Ш АМ Б АЛА¹⁰⁸

Проследявайки историята на планетата Земя с помощта на Космическата хроника, Тайното учение описва как цялата ево­люция на Земята и на човешките същества се развива от духов­ния макрокосмос в резултат на безкрайната съзидателна дейност на духовните същества. Според това учение вътрешният живот на човека още от най-древни времена се намира под напътстви­ята на тези йерархии от духовни същества, но някои от тях са недоброжелателно настроени спрямо божествения план на чо­вешката еволюция.

Съзнанието на древните хора би трябвало да остане безпог­решен огледален образ на божествения свят, но постигането на тази цел било осуетено от йерархия враждебни сили, които се опитвали да събудят в душата на човека съпротива срещу тези условия. Въпросните духове, първата йерархия от триадата на злото, известна под името Луцифер, се опитали да лишат съзна­нието на човека от качеството му да бъде огледало на божестве­ното. Луциферовите духове, по природа противници на небес­ните йерархии, искали преждевременно да предизвикат у чове­ка способност да разгръща свободна дейност в съзнанието си, така че да се откъсне от напътствията на макрокосмоса.

Намесата на Луцифер поставила началото на процес, посред­ством който човекът станал господар на собственото си позна­ние и се сдобил със собствена воля. В същото време пред него била отворена възможността да върши зло и да греши. Човешко­то его изпаднало в зависимост от някои по-низши елементи на душата. По-висшите духовни влияния вече не били способни да контролират и регулират копнежите и страстите, на чието дейс­твие бил изложен човекът. По този начин той бил привързан към кръговрата на физическото съществуване и дълбоко проникнат от материалните процеси на земята.

Този период от еволюцията на човечеството, който се извър­шил в по-ранни епохи от времето на Атлантида, е описан в Биб­лията в символичната картина на изгонването от рая, в която човекът става жертва на целите на злото под изкусителното вли­яние на змията.

В рамките на земните сили, под чието въздействие вече се намирал човекът, действали и други демонични енергии. Тези сили, принадлежащи към материалния свят, в който Луцифер въвлякъл човечеството, се наричат духове на Ариман и са из­вестни под общото название Ариман. Те са втората йерархия от триадата на злото и се опитват да откъснат човека от визията за макрокосмоса и да го поставят в ограниченията на триизмерния физически свят. Ариман се опитва да заблуди човека и да го при­нуди да вярва, че опознаваният чрез сетивата материален свят е единствената реалност. Но въпреки намесата на Ариман духов­ните сили, лежащи в основата на природните влияния, никога не са били напълно забулени от погледа на човечеството.

Луцифер и Ариман са двамата най-могъщи противници на ево­люцията на човечеството. Луцифер води хората към духовна не­зависимост от небесните йерархии и ги изкушава да въздигнат себе си в Бог. Ариман се опитва да наложи на земята едно изця­ло материално царство, което е напълно изолирано от духовни­те реалности, и се стреми толкова дълбоко да въвлече човека в това царство, че той да изгуби съзнанието за своя духовен про­изход и съдба.

Йерархиите на злото били отговорни за упадъка на духовния живот на по-голямата част от населението на Атлантида, който описахме по-рано. Луцифер разпалил в душата на атлантите жаж­дата за власт, фалшивата гордост и съзнанието за „Аз"-а, което предизвикало злоупотребата с магическите сили, а Ариман из­ползвал перверзните сексуални желания на хората, за да вдъхнови появата на ритуалите на черната магия, които предизвика­ли окончателното унищожаване на целия континент.

Дори дисциплината и обучението, съпътстващи формиране­то на арийската раса, не били достатъчни, за да отклонят вред­ното влияние на злите сили. Два отделни клона на арийските народи, предвождани от отлъчили се посветени в тайните на ора­кулите, започнали да боготворят злото и основали свои самосто­ятелни общности в планините, които сега се намират под водите на Атлантическия океан в близост до Исландия. С тяхната кръво­жадна и страховита цивилизация е свързана и легендата за Туле. Тези поклонници на злото също оцелели от бедствието, описано от Библията като потоп. Те също мигрирали на изток през Европа в Азия и се заселили в Тибет в две големи пещерни поселища под планинските светилища на Оракула на слънцето, където се били установили Великите посветени, за да направляват мъдро разви­тието на цивилизациите от епохата след Атлантида.

Слънчевият оракул западнал след около пет хиляди години, но пещерните общности, служещи на йерархиите на злото, продъл­жили да процъфтяват и в съвременната епоха. Внезапното и окон­чателно сриване на тези центрове на демоничната мистерия ста­нало, когато комунистически Китай нахлул в Тибет през 1959 го­дина и войниците на Мао изтребили съвременните адепти на култа.

Много слухове и разкази за демоничната дейност на тези пе­щерни адепти стигнали до Запада през първите години на двай­сети век. Книгите на обществото „Туле" говорят за тези два ор­дена като „левия" и „десния" път. Луциферовият оракул бил на­речен Агарти и се смятало, че той представлява център за меди­тация, насочена към осигуряване на подкрепа за Силите. Аримановият оракул се наричал Шамбала, център, където се изпъл­нявали ритуали, целящи да поставят под контрол първичните сили. Посветените в Агарти били умели в астралното проекти­ране и се опитвали да създадат фалшиво управление във всички цивилизации по света. Адептите на Шамбала се стремели да из­градят илюзията на материализма и да поведат към пропастта всички направления на човешката познавателна дейност.

До голяма степен благодарение на професор Карл Хаусхофер и на други членове на обществото „Врил" в Берлин и Мюнхен изследователски екипи били изпратени в Тибет. Немските експепидии в Тибет, които пътували всяка година между 1926 и 1942 г., _се опитвали да установят контакт с „пещерните" общности и да обезпечат подкрепата на силите на Луцифер и Ариман за налага­нето на нацистката кауза и за очакваната мутация, която ще пре­дизвести появата на новата раса от Свръхчовеци.

Три години по-късно бил установен първият контакт с адеп­тите на Агарти и Шамбала и в Германия била основана тибетска общност, която имала клонове в Берлин, Мюнхен и Нюрнберг. Но само адептите на Агарти, слугите на Луцифер, били склонни да подкрепят нацистката кауза. Посветените в Шамбала, които се занимавали с налагането на материализма и на ерата на ма­шините, категорично отказали съдействието си. Служейки на Ариман, те вече били установили контакт със Запада и работели съвместно с някои ложи в Англия и Америка.

Адептите на Агарти били известни в Германия като Общест­во на зелените хора, но били взети сериозни мерки да се запази мълчание по отношение на действителната им роля. Към тях се присъединили някои членове на Обществото на Зеления дракон от Япония, с които те поддържали астрални контакти в продъл­жение на стотици години.

Адолф Хитлер редовно разговарял с лидера на тибетците в германската столица, човек с доказани ясновидски способнос­ти, който владеел до съвършенство умението да предсказва бъ­дещето. Говори се, че той предсказал точната дата, когато Хит­лер ще стане канцлер, и датата на началото на световната война.

Учението на тази тибетска група, сформирана под прякото влияние на професор Карл Хаусхофер, привлякло ентусиазира­ното внимание на райхсфюрера от СС Хайнрих Химлер. Химлер основал школа по окултизъм в берлинския клон на общест­вото и много от водещите фигури на Гестапо, на СС и на тайни­те служби били задължени да посещават курсове по медитация, трансцендентализъм и магия.

Точно в рамките на тази организация успели да убедят Хим­лер да създаде Аненербе, нацисткото окултно бюро. В Черния орден на СС влизали членове на псевдотамплиерския орден на Кроули, на „Врил" и „Туле". Неговата цел била да проведе про­учвания на местонахождението, общите особености, постиже­нията и наследството на индогерманската раса.

Ръководител на проучванията бил близкият приятел на Карл Хаусхофер, професор Вирст, специалист по източна философия, който преподавал санскрит и водел лекции върху свещените сан-скритски текстове в Мюнхенския университет. Много от воде­щите академични умове в Германия били принудени да влязат в окултното бюро, което имало четирийсет и девет клона. Такъв бил мащабът на влиянието на Агарти в нацистка Германия.

На фона на окултните движения, който обрисувахме, вече ста­ва възможно да се проумее как геополитическите учения на про­фесор Карл Хаусхофер и неговият призив за жизнено простран­ство били просто външната фасада на чисто демонични цели. Той ни най-малко не се интересувал от действителния произход на арийската раса. Единствената му цел била завладяването на света в служба на силите на Луцифер. Разгромът на немската армия при Сталинград сложил край на мечтите му. Той сложил и край на убедеността на нацистите в магията на Агарти.

През последните месеци на войната ламите от Тибет били на­пълно пренебрегнати от нацистите. Те се провалили в мисията си да впрегнат тайнствените сили в услуга на нацистката кауза. Като израз на личното си пренебрежение Хитлер наредил те да живеят на същия намален порцион като затворниците в концен­трационните лагери. Когато руснаците стигнали до седалището на ордена в покрайнините на Берлин, открили голите тела на ламите, подредени в спретнати редици и всяко пронизано в ко­рема от ритуален нож. Те били избрали ритуалното самоубийст­во пред това да се предадат на комунистите и да станат жертва на още по-голямо унижение.

Първите контакти на нацистите с тибетските пещерни ораку­ли не останали незабелязани от проницателните и наблюдател­ни хора на Запад. Хора от ранга на лорд Туидсмюър, по-извес­тен като романиста Джон Бюкън, предупредили съвременните политици за навлизането на сатанинска религия в Германия и за цивилизацията, която би могла да се развие от обединяването на германската технология и ориенталската магия и мистицизъм. Не е нужно да споменаваме, че подобни предупреждения оста­нали нечути. Дори по време на Нюрнбергския процес, послед­вал войната, причинила смъртта на 25 милиона човешки същес­тва, който дал гласност на ужасите в концентрационните лагери, се чували само притеснени смехове, когато на подсъдимата ска­мейка заставали членовете на някогашното окултно бюро и да­вали показания, в които се споменавало за Агарти и Шамбала.

Представителите на западния свят просто отказвали да прие­мат истинската природа на враговете си. Техните странни вярва­ния, нечовешките им ритуали и ужасни престъпления можели да бъдат обяснени единствено като психическо отклонение. За­падната наука, създала атомната бомба, отричала самото същес­твуване на злото и говорела с термините на бихевиоризма и от­носителността на нравствените стойности. Западната религия, принизила Бога до прост дърводелец от Назарет, не била в със­тояние да разбере хората, които боготворели космическия Ан­тихрист и получавали достъп до надсетивни светове посредст­вом ритуални жертвоприношения. Онези, които знаели, мълча­ли. Лидерите на окултните ложи и тайни общества, свързани с политиката в западното полукълбо, нямало да спечелят нищо, ако разобличат сатанинската природа на нацистката партия. По­добно сериозно обществено проучване на окултните обреди и достъпното само за посветени познание биха разбулили духов­ни реалности, които самите те се стремели с всички средства да запазят в тайна от по-голямата част от човечеството.

Служителите на сигурността на съюзниците, които охранява­ли затворниците в Нюрнберг, били до такава степен слепи и невежи, че не забелязали дори демоничната природа на последни­те обреди, които били извършени с някои от осъдените преди екзекуцията.

Полковникът от СС Фон Зивърс, ръководител на Аненербе, който напълно основателно бил осъден за престъпленията си сре­щу човечеството, отишъл на бесилото, без да се покае. Послед­ният посетител в килията му на смъртник бил някой си Фридрих Хайлшер, една от най-загадъчните личности на двайсети век и човекът, отговорен за основаването на Обществото за проучва­не на наследството на предците.

Хайлшер, който бил посветен в по-висша степен дори от Ха­усхофер и значително го превъзхождал по познания за Тайното учение, никога не се присъединил към нацистката партия. Той бил член на световен култ от доста по-висш порядък и много от водещите нацисти го считали за свой духовен учител и изповедник. Зивърс, Хайдрих и Калтенбрунер му били напълно преда­ни. Хайнрих Химлер говорел за него с благоговеен шепот и го смятал за най-забележителната личност в Германия след Адолф Хитлер.

Когато Хаусхофер изпаднал в немилост в средите на нацистите, фюрерът търсел съветите на Фридрих Хайлшер по всички окултни въпроси и най-вече във връзка с околната среда, обуче­нието и панрелигиозните обреди в крепостите, откъдето трябва­ло да се появи расата на Луцифер. Хайлшер е отговорен и за създаването на така наречения „ритуал на задушливия въздух", чрез който избрани членове на СС полагали клетва за вечна вяр­ност към сатанинските сили. Ако нацистите бяха спечелили вой­ната, Хайлшер би могъл да стане върховният жрец на новата световна религия, която би заменила кръста със свастиката.

Пред погледа на пазачите на килиите на осъдените, които вни­мавали най-вече да не допуснат осъдените да получат отрова и да избегнат бесилото, Волфрам фон Зивърс коленичил благого­вейно, докато Хайлшер мълвял думите на Черната литургия, пос­леден химн на обожествяване на силите на злото, очакващи ду­шата му в отвъдното. Сега ще насочим вниманието си към про­изхода на Черната литургия.
ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

КОПИЕТО КАТО СИМВОЛ НА КОСМИЧЕСКИЯ ХРИСТОС

Често се допуска грешката да се смята, че силите на злото не признават божествената природа на Христос. Истината е точно обратната. Гьоте, който е добре запознат с този факт, илюстрира истинската природа на отношенията между доброто и злото в пролога на „Фауст", в който обрисува драматичната среща и раз­говора между Мефистофел и Бога.

Мефистофел, който при Гьоте е смес от Ариман и Луцифер, защото поетът не е можел да разграничава тези два типа зло, неохотно признава, че е подчинен на Бога и е част от свитата му, а специалната му задача е да изкушава човека да се противопос­тавя на божествения порядък в света.
мефистофел:

О, Господи, любезно приближил,

щом питаш как светът ни се урежда,

щом твоят поглед е отново мил

и мен посред прислугата съглежда.
В този смисъл членовете на най-вътрешния кръг на нацистите сами признават себе си за сатанисти. Тези хора, отдали се на служба на злото, са много по-различни от бездушното паство в -християнските църкви, което не успява да убеди себе си в съ­ществуването на нещо повече от материалното.

Адолф Хитлер признавал божествената природа на Хрис­тос със същата вътрешна убеденост, която е присъща на сред­новековните светци като Франциск от Асизи. Но Хитлер нена­виждал Христос и изпитвал само презрение и насмешка към всички християнски цели и идеали. Подобно отдаване в служ­ба на злото обяснява и магическото привличане, което изпит­вал към копието на Лонгин. В неговите очи копието представ­лявало апокалиптичен символ на манихейската война на све­товете, страховита космическа битка, която водели помежду си йерархиите на светлината и мрака и чието отражение на зе­мята била битката между добрите и лошите сили за контрола върху съдбините на човечеството.

Нацистката партия съвсем основателно се надсмивала над християнската църква - и римокатолическата, и реформистката - заради твърдението им, че християнството превъзхожда всич­ки останали религии, тъй като то напълно се е освободило от митологията. Те съвсем правилно смятали, че ограничената и лишена от въображение теология на съвременния клир, доми­нирана от жалка смесица от картезиански интелект и суеверна вяра в догмата, е напълно неспособна да осъзнае християнство­то на Граала и на Откровението като кулминацията и сбъдване­то на цялата митология.

Космическото християнство на Граала и на Откровението на свети Йоан имат една обща черта с нацисткото обожествяване на Антихриста. И двете навлизат в митологичните дебри — като съзрял божествен и демоничен романтизъм - под същите „отво­рени небеса" на Апокалипсиса, от които е вдигнато булото и където ограничените рационални разсъждения губят сила и меродавност.

За стремящия се към Светия Граал, който всеотдайно и тър­пеливо подготвя душата си за мига на Благодатта, булото се раз­тваря отгоре надолу от християнския дух на времето. Адептите на черната магия като Дитрих Екарт, Хаусхофер и Хайлшер е трябвало да разкъсат булото отдолу нагоре с помощта на опиати, мантри, ритуали и други сатанински средства. Но адептите и на доброто, и на злото трябвало да преминат отвъд тази завеса на сетивния свят, за да стигнат до едни и същи по-висши измерения на времето и съзнанието, да четат от Космическата хроника и спо­делят визията и участието си в същите надсетивни светове.

Без такива основни познания за окултизма не е възможно да се разбере защо водещите личности сред нацистите са смятали, че най-заклетите им противници се намират сред тайните групи хора, постигнали посвещаване в тайнствата на Светия Граал. Това обяснява защо СС и Гестапо стигали до такива крайности в из­дирването, преследването и мъченията на хора, които привидно нямали никакво политическо значение и не представлявали ни­каква заплаха за нацизма.

Без известно прозрение в окултните дела изглежда невероят­но, че Адолф Хитлер, издигнал се до висините на властта в Герма­ния и едва не завладял целия свят, смятал неизвестния австрийс­ки философ на име Рудолф Щайнер за своя най-заклет враг.

Но когато историята на нашия век бъде погледната през истин­ската призма на човешката еволюция, ще успеем да разберем, че силите на Луцифер, обладали душата на Адолф Хитлер, се опит­вали посредством една расистка доктрина да отклонят човечест­вото от вътрешното признаване на индивидуалния човешки дух. Ще успеем да осъзнаем и факта, че доктор Рудолф Щайнер бил пророк на космическия Христос в нашето време и единственият предвестник на извечното знание за духовната същност, която се опитва да се роди в душите на хората от нашата епоха.

Адолф Хитлер сипел огън и жупел по адрес на доктор Щай­нер на политическите събрания в началните дни след основава­нето на нацистката партия и го наричал военен престъпник, пря­ко отговорен за провала на плана на Шлифен и последвалата за­губа на Първата световна война. Рудолф Щайнер бил личен приятел на генерал Хелмут фон Молтке и Хитлер го обвинявал, че е използвал силите на черната магия, за да наруши психическото равновесие на главнокомандващия в критичния период на гер­манското нашествие в Белгия и Франция през 1914 година.

Личните причини на Хитлер да иска да отстрани Щайнер от пътя си били много по-зловещи. Дитрих Екарт бил разпознал в негово лице водещата личност на широк кръг от посветени в Граала, разкрила сатанинската природа на обществото „Туле" и наблюдавала всичките му срещи и иницииращи ритуали на астрално ниво. Екарт бил убеден, че нищо не може да остане скри­то от проницателните окултни способности на Щайнер. И тъй като Щайнер открито предупреждавал Германия за тайните це­ли на нацистката партия, той бил начело в списъка на жертвите, които обществото „Туле" искало незабавно да унищожи чрез атентаторите си.

жүктеу/скачать 1.77 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: