Копието на съдбата (окултната сила на копието, пронизало гърдите на Христос)

В историята на Одилиенберг, написана от Албрехт, доктор Щайн открил пълната генеалогия на семейството на Граала, в чиято кръв били заложени могъщи прорицателски способности. Той с удоволствие съзрял името на Хуго от Тур изписано на това магическо родословно дърво. Освен това разпознал имената на онези личности от двора на Карл Велики и неговите наследни­ци, които били близки приятели на Хуго, всички мъже и жени, съзнателно посветили целия си духовен живот на търсенето на Граала в дълбок контраст с догматичното християнство на Рим.

Питал се дали тези членове на семейството на Граала са се родили отново през деветнайсети и двайсети век и дали съдбата му отново ще го свърже с тях. Макар тогава все още да не го знаел, той щял не след дълго да срещне и отново да се обвърже тясно с мнозина от тях. Тези хора щели да оформят кръга от посветени, които Адолф Хитлер щял да определи като най-зак­летите си врагове и действителните духовни антагонисти на на­цистка Германия.

Проследявайки кръвното родство с Одилия през следващите векове, Щайн установил, че почти всички велики династии в Ев­ропа могат да проследят произхода си до рода на херцог Етихо от седми век. С огромно удивление установил и факта, че всич­ки притежатели на Копието на съдбата след Карл Велики до смъртта на император Франц Йозеф, последния от династията на Хабсбургите, имат в жилите си кръвта на членовете на се­мейството на Граала. Адолф Хитлер щял да стане единственият притежател на копието, който не може да се похвали с такъв произход.

Сега с поразителна яснота могъл да прозре защо Ландулф П от Капуа и кръгът от адепти на черната магия, простиращ се от Византия през цяла Европа чак до Испания, опитвали да дове­дат членовете на това даровито семейство до духовна слепота и нравствен упадък. И защо техните усилия да заличат духовното водачество на кралските династии на Европа били извършвани със съучастието на Рим.

Най-поучителните спомени, които получил през предишния си живот като Хуго от Тур, били свързани с пътуването на този франкски благородник на изток, по време на което той посетил Йерусалим и след това продължил към двора на Харун ал Рашид в Багдад. По време на тази своя мисия Хуго бил съпровож­дан от епископ Хаито от Базел. По-ранна такава мисия била ини­циирана от Кариберт от Лаон, дядото на Карл Велики. В онзи момент Европа се намирала под натиска на исляма, най-вече в Южна Франция и Испания. Тъкмо по тази причина пратениците заминали при персийските халифи, които все още се ползвали с най-голямо влияние в Арабския свят. Персийците, които по-рано били покорени от исляма, но отново вдигнали глава благода­рение на мъдростта и държавническото си умение, били естест­вените съюзници на християнския свят.

Когато Хуго пристигнал в Багдад, събитията били взели тъ­жен обрат. На връщане от поклонение в Мека Харун ал Рашид убил всички видни членове на благородното персийско семейство Барницид, които дотогава управлявали страната. Макар Ал Ра­шид да изпращал дарове и ласкателни писма до Карл Велики, той симпатизирал на ислямския свят и на настъплението му към Европа от всички посоки.

По време на продължителния си престой в Мала Азия Хуго се възползвал от всяка възможност да се запознае с ученията на персийската религия. В зороастризма той разпознал звездна мъд­рост, която предполагала прераждането на Христос. Пак в Баг­дад научил за манихейството и за великия пророк Мани, който бил подложен на жестоки изтезания заради християнското си учение, бележещо поразително сходство с пътя на Граала. Там проучил и алхимичните трудове на Аристотел, преведени на араб­ски, които до този момент не бил виждал на Запад.

Когато Хуго се върнал в Европа, Карл Велики бил мъртъв. При разделението на империята на Каролингите той подкрепил Лотар, съпруг на дъщеря му. В продължение на няколко години живял в Ломбардия. Най-сетне, в дълбока старост - той живял малко над сто години, - се оттеглил в една самотна отшелничес­ка обител в Арлесхайм, където станал учител на мъдростта на Светия Граал.

Едва след като открил тази отшелническа обител в Арлес­хайм, където Хуго преподавал на учениците си духовното значе­ние на Христовата кръв и дълбокия смисъл на тайнствата, док­тор Валтер Щайн постигнал още по-високо ниво на трансцендентно съзнание и още по-дълбоко прозрение за по-ранни свои прераждания. Така той успял да идентифицира останалите ли­ца, които се били появили близо до ръба на камъка - или на скъ­поценния камък, - който също наричат Граал.

Централната личност в тази поредица от земни животи дъл­боко го заинтригувала. Това било лицето на един равин с брада. Вече знаел, че това е ликът на Йосиф Ариматейски. С божията милост той отново преживял няколко кратки мига от живота на тази почти легендарна личност, която се превърнала в първия земен пазител на Светия Граал.

Запътил се бил от Йерусалим към хълма Голгота, където съ­щия ден бил разпнат Исус Христос. Носел със себе си подписан от Пилат Понтийски документ, който му давал правото да пог­ребе тялото на Бога. В ръка носел съда от яспис, в който щял да събере свещената кръв - същия съд, в който Исус Христос пос­тавил осветеното вино и хляб по време на тайната вечеря, която се състояла на горния етаж в къщата на Йосиф.

Когато се приближил към мястото на разпятието, той видял как войниците на фарисеите обезобразяват телата на двамата крадци, разпънати от двете страни на Исус Христос. Един рим­ски центурион пришпорил коня си, препуснал към кръста в сре­дата и пронизал с копието си тялото на Спасителя. А от раната бликнали едновременно кръв и вода. В същия миг сякаш нещо помрачило слънцето, защото светът потънал в пълна тъма и се надигнала могъща буря. Той паднал на колене и благоговейно свел глава пред тялото на Бога, което блестяло със свещена свет­лина в мрака...

ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА

ВЕДНЪЖ НА ХИЛЯДА ГОДИНИ

А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата си.

Изпосталял, окован и очакващ изпълнението на смъртната си присъда, един млад майор от Генералния щаб на германската армия на име Албрехт Хаусхофер седял в килията си в затвора Лертещрасе в Берлин и размишлявал върху съдбата на германската нация.

Албрехт Хаусхофер бил арестуван като участник в заговора на кръга от хора, планирали последното безуспешно убийство на Адолф Хитлер в щаба във Волф-Шанце, Източна Прусия, на 20 юли 1944 година.

Ден след ден, през втората половина на 1944 и пролетта на 1945 година, докато Албрехт Хаусхофер очаквал неизбежна ек­зекуция, до затвора стигали новини за ужасната съдба на всич­ки, свързани дори косвено с бомбения атентат.

„Няма да се церемоня с престъпниците - беснеел Адолф Хит­лер, обзет от неутолима жажда за кървава мъст. - Никакви дъл­ги речи. Никакви военни трибунали. Ще изправя тези предатели пред Народния съд с мълниеносна бързина. Два часа след про­изнасяне на присъдата те ще бъдат безмилостно обесени".

Първото зловещо заседание на Народния съд изпратило един фелдмаршал, трима генерали и четирима младши щабни офице­ри на бесилото. Всички били лични приятели на Албрехт Хаус­хофер. Същата вечер Хитлер гледал заснетата на филм екзеку­ция и възторжено аплодирал спектакъла, показващ как осемте голи мъже бавно увисват на примките от струни на пиано, ока­чени на куките за месо.

Два месеца преди края на войната осъдените на смърт били около 4000 души, всички заподозрени в заговори за свалянето на режима на нацистката власт. Дори фелдмаршал Ромел не бил пощаден и се самоубил, след като се споразумял с Хитлер, за да спаси съпругата и семейството си от Народния съд.

Генерал Хенинг фон Тресков от Източния фронт, който стоял в основата на заговора, обобщава чувствата на съзаклятниците:

„Всички се обърнаха срещу нас и ни обсипваха с обиди. Но убеждението ми остава непоклатимо - ние постъпихме правил­но. Хитлер е не само най-опасният враг на Германия, той е най-опасният враг на света. След няколко часа ще се изправя пред Бо­га, за да отговарям за действията и простьпките си. Благодаря на Всевишния, че ще мога с чиста съвест да потвърдя всичко, което съм сторил в борбата си срещу Хитлер".

Най-лошото от всичко било, че погромът счупил гръбнака на моралната съпротива срещу нацистката тирания, представлява­на от офицерския елит. Известни генерали, които срамно се опит­вали да спасят кожите си, предавали стотици свои офицери, ко­ито били измъчвани от Гестапо и убивани от СС.

Тъй като Генералният щаб не успял да сплоти редиците си срещу заплахите на жестокия някогашен ефрейтор и неговите привърженици, славните традиции на германската армия били поругани. Сега всички офицери били принудени да оказват по­чести на нацистите и да се закълнат във вярност към Адолф Хит­лер и нацисткия режим. Последната твърдина на морала в Тре­тия райх позволила да бъде завзета и съсипана.

Албрехт Хаусхофер, студент по Източна философия, прека­рал цяла година сред ламите в Тибет, не можел да проумее как е възможно да се допуска недодялана и умствено разстроена лич­ност като Хитлер, съзнателно оръдие на злите сили, да се измък­ва безнаказано и сякаш по чудо, въпреки че съществуването му означавало продължаване на войната и невъобразима разруха за Германия.

Посредством внезапен интуитивен проблясък той осъзнал за­що Адолф Хитлер трябва да оцелее, докато Германия не бъде напълно съсипана от враговете си. Как иначе всеки един германец можел да научи цената на неумението да оценява правилно значението на индивидуалната свобода на духа и дълга открито да поема товара на личната отговорност към ближния си, освен ако всеки град, всяко селце и паланка надлъж и нашир в отечест­вото му не бъдат разрушени до основи от войските на враговете! Само по такъв начин цялото население на страната можело да получи жестока, но ясна представа за крайните последици от то­ва, че е допуснало зараждането на демоничния нацистки режим.

Сега Албрехт ясно осъзнавал, че ако Германия е била преж­девременно освободена в резултат на убийството на Адолф Хит­лер, коварната мисъл за „удар в гърба" отново щяла да изплува на преден план и да открие възможността за съществуването на бъдещи диктаторски режими и на следващи опити за завладява­не на света. Нещо повече, той осъзнал защо скъпият му офицер­ски състав трябвало да претърпи такова унижение в очите на нацията. Защото тъкмо в редиците на висшите офицери бил съз­даден опасният мит, който бил изречен най-напред от генерал Ерик Лудендорф.

Всички в Германия знаели, че животът на Хитлер е спасен по силата на невероятно съвпадение, след като е било планирано фюрерът да загине в бомбената експлозия.

Храбрият водач на съзаклятниците, полковник Щауфенберг, поставил бомбата в голям куфар точно под масата, на която се­дял Хитлер. В последните секунди преди часовниковият меха­низъм да активира бомбата, един офицер от щаба на Хитлер ус­тановил, че куфарчето му пречи да изпъне крака си. Без да съз­нава какво прави, той преместил куфарчето и го избутал в дру­гия край на стабилната подпора на масата. Това напълно несъз­нателно действие спасило Хитлер от мигновена смърт.

Адолф Хитлер публично заявил, че животът му е бил спасен от провидението, за да може да изпълни световната си истори­ческа мисия като лидер на германския народ. Но Албрехт Хаус­хофер много добре познавал природата на злите сили, действа­щи чрез и около Хитлер, защото собственият му баща, профе­сор Карл Хаусхофер, най-висшият магьосник в нацистката пар­тия, изиграл много важна роля в посвещаването на фюрера в познанието за ролята на злите сили в хода на историческия процес. Тъкмо неговият баща неблагоразумно посъветвал Адолф Хитлер да"премести Копието на съдбата от Хофбург във Виена и да го занесе в Нюрнберг, откъдето зловещата му енергия ще се излъчва от самото сърце на нацисткото движение.

Според древната легенда животът на злия просветен, прите­жаващ Копието на съдбата, бил защитен, докато копието е него­во притежание. Не е трудно да се разбере как силите на черната магия, свързани с този талисман, действали, за да защитават Хит­лер от неговите противници. Но онова, което предизвикало смай­ването на Албрехт Хаусхофер, било откритието, че по-висши и благотворни сили използвали действието на злите сили, за да постигнат собствените си нравствени цели в името на човечест­вото. В такъв случай продължаването на живота на Хитлер пос­редством злите сили би причинило необходимата разруха и па­дение, които в крайна сметка щели да се превърнат в морално спасение на целия свят. Тази посока на мислите на Албрехт Ха­усхофер му дала възможност да постигне дълбоко прозрение за действието на закона на кармата при определянето на съдбата на цял един народ.

Някога убеден нацист, Албрехт за първи път се разочаровал, когато схванал истинската природа и мащабите на личните ам­биции на Адолф Хитлер. Не след дълго той се убедил, че Герма­ния е попаднала под властта на демонични сили. Разочаровани­ето му достигнало трагични размери, когато разбрал, че собст­веният му баща е отговорен за пускането на свобода на Звяра на Апокалипсиса и го е насъскал срещу човечеството.

През последните четири години от живота си той излагал мислите си под формата на сонети, които някой ден биха могли да намерят достойно място в историята на германската литера­тура. Последния си сонет написал в затворническата килия. Той бил открит в джоба му, след като взвод от СС го повалил с картечен огън и тялото му рухнало до това на Клаус Бонхьофер, брат на пастора Дитрих Бонхьофер, един от последните свещеници в Германия, платили най-високата цена за христи­янските си убеждения.

Сонетът, озаглавен „Бащата", извиква на преден план древна източна легенда, която бележи смайваща прилика с един стих от Откровението на свети Йоан: „А кога се свършат хилядата годи­ни, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата си" (20:7).

Според тази легенда, която Албрехт Хаусхофер научил в Тибет, духовете на нечистите сили били запокитени в бездънните дълбини на мрака на океана. Там те останали затворени от бла­госклонната ръка на Бога, а когато се „свършат хилядата годи­ни", един рибар имал правото да избере дали да освободи стра­ховития враг, или да върне страховития си улов обратно в мор­ските дълбини.

Хвърлен бе зарът за баща ми...

Демонът пак трябваше да бъде обуздай

и хвърлен обратно в тъмницата...

Ала баща ми отвори му вратата –

не долови дъха на злото

и пусна го да броди по света.

МАЙСТЕРЪТ МАГЬОСНИК

Разбираемо е, че Албрехт Хаусхофер не искал да повярва, че собственият му баща е доловил истинската природа на демо­ничната сила, обладала душата на Адолф Хитлер. Но няма ни­какво съмнение, че Карл Хаусхофер не само усетил диханието на апокалиптичния Звяр, завладял съзнанието на умопобъркания ефрейтор, но и съвсем съзнателно и злонамерено се стараел да научи Хитлер как да насочи тези сили срещу човечеството в опита му да завладее света.

През последните години се водят ожесточени спорове за това дали Карл Хаусхофер действително е имал някакво влияние над Хитлер. До подобен спор се стига само поради факта, че някои кръгове нямат никаква представа за двете съвършено различни страни на характера на този забележителен и загадъчен човек.

Личността на енергичния и безспорно блестящ професор по геополитика е известна на всички, а тази страна на живота му е напълно документирана. Но Карл Хаусхофер направил всичко необходимо, за да прикрие другата страна на характера и дей­ността си като ръководител на таен комитет от посветени и на авторитет по всички въпроси, свързани с „тайното учение". Въп­реки това за всеки, който притежава поне зрънце истинско окулт­но прозрение, тайният посветен се долавя във всяка дума, напи­сана от професора, и във всяко негово действие на политическа­та сцена в Мюнхен през годините непосредствено след края на Първата световна война.

Ще започнем с кратко описание на дейността и историята на живота му от съвършено необвързана гледна точка, за да успеем да проследим в неговите рамки езотеричния поток от сатанизъм, с помощта на който се опитал да изведе Германия до виси­ните на световното господство.

Карл Хаусхофер е роден в Бавария през 1869 година. Избрал кариерата на професионалния военен, а интелектуалните му за­ложби и педантичното му внимание към подробностите бързо му спечелили назначение в Генералния щаб. Великолепното му разбиране на източната политика довело до серия от назначения в Индия и Япония. Той усвоил няколко източни езика, включи­телно японски, който се научил да говори свободно, докато зае­мал поста главен военен наблюдател в немското посолство в То­кио. Научил и санскрит и направил собствени преводи на някои хиндуистки и будистки текстове, станал авторитет по въпросите на ориенталския мистицизъм и наричал себе си безкомпроми­сен ученик на Шопенхауер.

Едва на четирийсет и пет години, след като се освободил от някои по-маловажни ангажименти в университета, той защитил докторската си степен с блестяща дисертация по проблемите на политическата география. През Първата световна война служил на Източния фронт и си спечелил репутацията на един от най-изтъкнатите млади генерали.

Тема на докторската му дисертация по геополитика било раз­витието на идеята на Рацел, че упадъкът на всяка нация е резул­тат от влошаването на собствените й концепции за пространст­вото. „Пространството не е просто инструментът на властта, то е властта - заявил той пред група свои студенти, сред които би­ли Рудолф Хес и неколцина други, които впоследствие щели да се превърнат във водещи нацистки фигури. - Възнамерявам да ви преподавам политическа география като оръжие за разбуждането на Германия, за да може тя да постигне отреденото й ве­личие. Ще образовам цялата нация, за да осъзнае ролята на гео­графията за историята и младите германци да престанат да раз­съждават ограничено, а в мащабите на цели континенти".

Това било силно действащо лекарство за студентите от една победена нация, която тъкмо била принудена да преотстъпи част от територията си и всичките си колонии на победителите.

Една-единствена вълшебна дума се появила по време на пър­вата лекция на Хаусхофер пред препълнената аудитория в Мюн­хенския университет - дума, която щяла да се превърне в оправдание за вълната от агресия от страна на народ, който се чувст­вал подло пронизан в гръб - Lebensraum⁹⁹

Идеите му стигали много по-далеч от ограничения обсег на концепциите на предшествениците му в областта на политичес­ката география. Той не се интересувал от обективния анализ на географските факти, а свързвал географските идеи само с една провокативна теория за агресивната териториална експанзия в световен мащаб. Призивът на Хаусхофер за намиране на жизне­но пространство за германците и плановете му да го осигури били чисто и просто оправдание за огромен по мащаби между­народен бандитизъм, истински предвестник на завладяването на света.

В същото време той обгръщал географията с булото на ра­систкия мистицизъм, като по този начин осигурявал на герман­ците мотив да се върнат в онези области от вътрешността на Азия, откъдето се смята по принцип, че произхожда арийската раса. Така той някак неусетно подтиквал германската нация към зав­ладяването на цяла Източна Европа и огромна част от вътреш­ността на Азия, простираща се на около 4000 километра от за­пад на изток между Волга и река Яндзъ, а в най-южната си част включваща планините в Тибет. Според Хаусхофер който пръв завладее тази територия, развие икономическите й ресурси и ор­ганизира военната й отбрана, ще постигне безспорно световно превъзходство.

Теориите му се разпространили в цяла Германия с бързината на горски пожар и се превърнали в зловеща храна за фалшивите сублимати на германската народна душа, породени от упадъка след войната. През 1935 година геополитиката вече се препода­вала на всяко дете в Третия райх, а това стимулиране на геополитическо съзнание в мащабите на целия германски народ било пропаганден подвиг, който дори Гьобелс не успял да надмине.

„Всеки от нас по някакъв начин е актьор на световната поли­тическа сцена - проповядвал Хаусхофер по радиото пред мили­они жадни слушатели. - Дори заемайки съвсем скромна пози­ция като съзнателни последователи на даден ни от Бога лидер, ние помагаме да се роди бъдещето на нашия народ, било то и само като откликваме своевременно в подходящия момент и на подходящото място... Не бъдете тесногръди, а мислете в маща­бите на огромни пространства, на цели континенти и океани, и поемете в същата посока, както и нашият фюрер".

Бившият генерал, който с академично умение превръща без­душни факти в извор за патриотично вдъхновение, написал 40 тома и 400 есета и основал списанието „Геополитически обзор". Под неговото лично влияние в годините между двете войни в каталозите на библиотеките били включени 3420 книги върху геополитически проблеми.

Известен факт е, че Рудолф Хес запознал Карл Хаусхофер с Адолф Хитлер и че професорът, нарамил томове геополитическа литература, често посещавал Хитлер, докато той пишел „Мо­ята борба" в крепостта Ландсберг след провала на Мюнхенския преврат през 1923 година.

„Приносът на Хаусхофер за психологическото израстване на Хитлер е в системата от аргументи, тези и географски факти, на­товарени до огромна степен с политическо значение. В „Моята борба" се появява нова тенденция. Освен старите клишета, откри­ваме често позоваване на Lebensraum, обсъждане на проблема за жизненото пространство и външната сигурност, оценка на прос­транството като основа на отбраната, настояване за естествени граници, баланс между сухопътните и морските сили и място на географията във военната стратегия. Тази еволюция от подстрекаването на масите в първите глави на „Моята борба" до подстъ­пите на геополитиката е твърде смайваща и твърде мащабна, за да бъде просто съвпадение предвид типа литература, която Хаус­хофер признава, че е носил на Хитлер и Хес в затвора Ландсберг. В четиринайсета глава на „Моята борба" човек почти усеща при­съствието на Хаусхофер, макар редовете да са написани от Хес под диктовката на Хитлер.

Хаусхофер е дал на научното изследване поставения в ножница меч на завоеванието от собствената си оръжейница. Хитлер из­вадил меча от ножницата, наточил острието и изхвърлил ножни­цата...

Геополитиката вече започва да спомага за формирането на ели­та на Хитлерова Германия по същия начин, по който учението за класовата борба и диалектическият материализъм спомагат за на­лагането на комунизма в Съветска Русия. Псевдонауката придава почтеност на един заговор, чието начало е поставено в една мюн­хенска бирария и който се разраства до империя, по-голяма от та­зи на Чингис хан".

Когато Адолф Хитлер дошъл на власт през 1933 година, про­фесор Хаусхофер изиграл огромна роля при извършването на предварителната работа за сключването на Тристранния съюз. Макар да не сключил лично споразуменията, осигурили подкре­пата на Япония за плана за завладяването на света, всички разго­вори между японските официални лица и нацистките държавни­ци се водели в дома му близо до Мюнхен. Той наричал тези при­ятни събирания „културно сътрудничество". В лицето на Япо­ния виждал братска на германската нация, призвана да господ­ства на изток. Не е просто съвпадение фактът, че японският ми­нистър на външните работи Мацуоко, завръщайки се в Токио след една такава среща с Хаусхофер, изказал следното мнение: „Една нация получава шанса да стане велика само веднъж на хиляда години". За Япония тази възможност била Пърл Харбър и няма никакво съмнение, че това внимателно планирано и без­скрупулно нападение без обявяване на война е било вдъхновено от Хаусхофер.

Всички нацистки нападения, едно подир друго, следвали не­говата идейна платформа, а Адолф Хитлер използвал методите на геополитическата му стратегия, неговия речник, неговите ко­зове и аргументи.

Някои учени се опитват да оневинят Хаусхофер с твърдение­то, че той бил просто автор на нови теории в политическата ге­ография, които нацистите приложили на практика по съвърше­но непредвиден начин. Но няма никакво съмнение, че Хаусхо­фер прекрасно е съзнавал ужасния подтекст на всяка излязла из­под перото му дума, знаел е, че изпълнението на грандиозните му планове влече след себе си реки човешка кръв и страдание сред поробените малцинства от така наречените низши раси (по неговата терминология), след като бъдат смазани от германска­та военна машина. Защото Хаусхофер бил член на Академията на германското законодателство и в качеството си на такъв бил основно действащо лице в работната група, подготвила тиранич­ното законодателство, наложено върху завладените народи. По този начин той извършил подготовката за концентрационните лагери, в които масовите убийства щели да се превърнат в дър­жавна индустрия с вторични продукти. И сякаш това красноре­чиво описание на обществените му прояви не е достатъчно зло­вещо, та зад хубавата, изправена фигура на германския генерал с усърдното изражение на баварски професор стои друга злове­ща фигура - интригантът и майстор магьосник, който възнаме­рявал да насъска срещу човечеството цялата ярост на Звяра на Апокалипсиса.

Вече описахме как Дитрих Екарт успял да развие и да отвори центровете на астралното тяло на Адолф Хитлер и по този на­чин да му даде възможността да получи визия за макрокосмоса и средство за общуване със силите на мрака. А също и за по­мощта, която оказал на ученика си, за да си припомни и да при­ложи на практика уменията от своето предишно прераждане ка­то Ландулф II от Капуа през девети век. Сега бил ред на Карл Хаусхофер да подготви посвещаването на Хитлер в много по­виеш орден, който се опитвал да разшири и да предизвика мета­морфозата на „времевия му организъм" (ефирното му тяло), ка­то го научи да разглежда човешката еволюция в огромни време­ви отрязъци.

Онова, което на практика отворило очите на Хитлер, било именно Тайното учение. Геополитическата система на Хаусхо­фер била само една негова лукава и тенденциозна екстериориза-ция, начин за насочване на расовото съзнание на германския на­род, с цел нацията да бъде подготвена за един опит за завладява­не на света.

Разкривайки пред Хитлер Тайното учение, Хаусхофер разши­рил неговата представа за време и му представил една глобална панорама на земната еволюция, проследявайки дейността на йе­рархиите от зли духове и илюстрирайки начина, по който тези сили са се противопоставяли на действителното развитие на чо­вечеството на всеки етап от еволюцията на човешкото съзнание. По този начин Хаусхофер пробудил съзнанието на Хитлер за ис­тинските мотиви на сатанинския принцип, който го бил обладал, за да го превърне в съзнателно оръдие на злокобното му намерение през двайсети век.

Най-сетне Хаусхофер сам приел ролята на Мефистофел, ко­гато просветил Адолф Хитлер в окултното значение на кръвта и ролята, която окултните кървави обреди играят за създаването на магическата мутация на арийската раса, която ще изведе на нов етап човешката еволюция — раждането на Свръхчовека.

През първите две десетилетия на двайсети век сред елита на немските интелектуалци се надигнало убеждението, че дадена­та от Бога посока на човешкото развитие вече е изчерпана и че човекът ще остане завинаги в плен на интелектуалната стерил­ност на триизмерното съзнание, ако не поеме в собствените си ръце отговорността за своето развитие.

От отчаянието, последвало разочарованието от диалектическия материализъм през деветнайсети век, се родило схващане­то, че е настъпила нова ера на свободата, в която единствено от човека зависи да предизвика избавлението си и повторното пре­живяване на всеки аспект от живота си. В същото време се вяр­вало, че този нов скок в човешкото развитие не е възможен, ако на земята не се появят личности с изключителни качества, които ще предизвикат духовно възраждане във всяка сфера на науката, изкуството и религията. Тъкмо в тази обстановка на пророческа осъзнатост се родила и идеята за идването на месията.

Направени били много различни пророчества за природата на новия месия и дори на цяла поредица от месии, които ще пре­дизвикат обновление във философията, религията, медицината, поезията, музиката, изобразителното изкуство, скулптурата и вся­ка друга област на човешката дейност.

Сред различните групи интелектуалци, които смятали, че ни­то един аспект от човешкия живот не може да бъде пробуден и изкупен без появата на въплътен спасител, било пангерманското и расистки ориентирано братство. Тук концепцията на Фридрих Ницше за Свръхчовека излязла на преден план, появата на Чове­ка Бог, който ще поведе арийската раса към завладяването на света и ще установи нов порядък с продължителност от хиляда години.

Само в този контекст на месиански очаквания можем да раз­берем истинското значение на странното съревнование по писане на есета, което се състояло в Мюнхенския университет през 1920 година. Някакъв немски милионер, живеещ в Бразилия, предложил огромна парична награда на студента, който ще сът­вори най-доброто съчинение на тема „Какъв трябва да бъде чо­векът, който ще изведе Германия до висините на предишната й слава".

Победителят в състезанието бил Рудолф Хес. Неговото въз­хвалявано есе описвало идващия месия като човек, който пора­зително приличал на Антихриста от „Протоколите на мъдреците от Цион". Освен това в него се долавяли следи от характерния стил на мислене на професор Карл Хаусхофер, личен наставник на Рудолф Хес в катедрата по геополитика в университета.

Рудолф Хес много подробно бил говорил на Карл Хаусхофер за Адолф Хитлер, който отначало не проявил абсолютно ника­къв интерес към насъскващия масите лидер на нацисткото дви­жение. Бившият генерал отказвал да повярва, че ефрейторът с Чаплинови мустачки и чуждоземни маниери може някога да се превърне в спасител на германските народи. Едва след като при­съствал на процеса след неуспешния нацистки преврат в Мюн­хен през 1923 година, Хаусхофер започнал да схваща действи­телните измерения и потенциала на Адолф Хитлер да се превър­не в лидер.

Седнал на специално запазеното му място в съда, който засе­давал в едно начално училище на Блутенбергщрасе, Хаусхофер бил пленен от ораторските умения и дързостта на този дотогава неизвестен революционер, който със самото си присъствие карал генерал Лудендорф да изглежда незначителен в сравнение с него.

,Новекът, роден да бъде диктатор, не действа по принуда - кре­щял Адолф Хитлер пред кореспондентите на световните медии. - Той действа по своя воля. Не е тласкан напред, а сам се тласка напред... Човекът, който се чувства призван да ръководи един на­род, не може да каже: „Ако ме искате, призовете ме и аз ще ви помогна". Не! Негов дълг е сам да излезе напред!"

Ден след ден, докато нападал и парирал ударите на обвините­лите си, Адолф Хитлер се издигал все по-високо в очите на про­фесора, който го наблюдавал с присъщата си студена безпристрастност. През последния ден на процеса Хаусхофер вече бил убеден, че слуша човека, който един ден ще поведе Германия по пътя към световното господство.

„Армията, която сформирахме, нараства с всеки изминал ден - крещял Хитлер. - Храня гордата надежда, че един ден ще нас­тъпи часът, когато тези роти ще се умножат и ще станат батальо­ни, батальоните - полкове, а полковете - дивизии, старата кокар­да ще бъде извадена от калта, старите знамена отново ще се раз­веят и всички ще се примирят с последния велик божествен съд, пред който се готвим да се изправим".

Особено значими и впечатляващи били последните думи на Адолф Хитлер, които той запратил към съдиите преди произна­сянето на присъдата:

„Вие, господа, нямате право да ни съдите. Присъдата ще бъде произнесена от вечния съд на историята. Знам каква ще бъде ва­шата присъда. Но онзи съд няма да ни попита: „Извършихте ли предателство?" Онзи съд ще съди нас, генерала от старата армия, неговите офицери и войници, като германци, които са искали са­мо доброто за своя народ и за своето отечество и са били реше­ни да се сражават и да загинат. Можете хиляди пъти да ни приз­навате за виновни, но богинята във вечния съд на историята ще се усмихне и ще скъса на парчета обвинителния акт на прокуро­ра и вашата присъда. Защото тя ни оправдава".

Адолф Хитлер бил изпратен в затвора в крепостта Ландсберг да излежава петгодишна присъда. Там се присъединил към Рудолф Хес, който се бил предал постфактум и бил признал учас­тието си в опита за свалянето на баварското правителство. От­ношението към Хитлер било по-скоро като към почетен гост, отколкото към затворник. Дали му голяма стая с изглед към река Лех, откъдето хиляда години по-рано Отон Велики събирал войските си, за да ги поведе, закрилян от Копието на съдбата, на битка срещу мародерстващите маджари.

Макар всички действия на Хитлер в крепостта да били зорко наблюдавани и да се обръщало специално внимание на това кои я какви са посетителите му, никой нямал нищо против привидно невинните посещения на един професор по геополитика от Мюн­хенския университет. Но през лятото на 1924 година и в присъс­твието на Рудолф Хес Карл Хаусхофер посветил Адолф Хитлер в постулатите на Тайното учение - дело, което щяло да окаже дълбоко и разтърсващо въздействие върху историята на целия свят.

Тази книга не цели да представи подробно постулатите на Тайното учение, затова ще ви въведем в тях съвсем накратко, като при това ще се ограничим само до най-широкото очертава­не на аспектите, оказали най-специфично въздействие върху сатанинската природа на окултизма на нацистката партия.

ТАЙНАТА ДОКТРИНА

Когато Тайното учение се появило за пръв път сред посвете­ните в древен Тибет преди около 10 000 години, то не било про­повядвано по интелектуален път или предавано като доктрина от поколение на поколение. Само когато центровете в астрално-то тяло на новопосветения бивали отворени и неговото фино тя­ло се развиело достатъчно, пред него се откривало откровение­то на Тайното учение.

Като последна подготовка за този миг на откровение бъде­щият посветен се научавал стъпка по стъпка да разчита косми­ческото писмо - същия процес, който по-късната традиция на Граала наричала „усвояването на азбуката, но без изкуството на черната магия".

Когато Третото око се отворело за пълна визия върху Косми­ческата хроника, посветеният се превръщал в жив свидетел на цялата еволюция на света и на човечеството. Пътувайки назад през огромни периоди от време, пред погледа на посветения се откри­вал духовният произход на земята и на човека и той можел да следи разгръщащата се съдба на човечеството през непрестанно променящите се условия на живот и етапи на развитието.