Копието на съдбата (окултната сила на копието, пронизало гърдите на Христос)
жүктеу/скачать 1.77 Mb.
|
| 81 „Възходът и падението на Третия райх". - Б. а 82 Тустав фон Кар, генерален комисар на Бавария. - Б. р 83 „Фюрерът", Конрад Хайден - Б. а 84 Има се предвид т.нар. Стара Еда - сборник от произведения на староисландската литература, възникнали през IХ-ХII в., чиято тематика е свързана с времената на Преселението на народите; най-важният източник за германските героични саги. - Б. р. 85 „Ритуалната магия в Англия", Франсис Кинг. - Б. а 86 Други негови членове били Алджърнън Блекууд, Ани Хорниман, близка приятелка на Йейтс, Сакс Роумър, Брам Стокър, авторът на „Дракула", Артър Мейхън и Пек, кралският астроном. Вж. също и „Златната зора" от Р. Дж. Торънс. - Б. а 87 Вж. „Ритуалната магия в Англия" от Франсис Кинг. - Б. а. 88 Тъкмо защото Адолф Хитлер не можел да скрие нито една от постъпките си от визионерската способност на доктор Рудолф Щайнер, той го обявил за най-големия враг на нацистката партия, а първият неуспешен опит за убийството на Щайнер бил направен през 1922 година на гарата в Мюнхен. - Б. а 89 Членове на движението Субуд (абревиатура от Сушила Будхи Дхарма, букв. „религия на доброто съзнание"), основано в Индонезия в нач. на XX в. и станало популярно на Запад през 50-те г. От централно значение за субудите е духовното упражнение „Латихан", практикувано два пъти седмично в групи с еднополов състав в продължение на половин час. Участниците могат да изпитат вътрешна вибрация, която ги кара да се движат, да пеят, да се смеят, да плачат, да танцуват или да се молят. -Б. пр 90 Грешка, която той поправя при повторното си посещение в замъка на Граала. Задавайки въпроса, който всички очакват, той освобождава от действието на злото Анфортас и рицарите на Граала. - Б. р 91 В една от сцените на Вагнеровата опера „Парсифал" Клингзор подхвърля копието на Парсифал, който го улавя. Парсифал, символът на индивидуалния човешки дух, е неуязвим за магическите способности на Клингзор. В ръцете на Парсифал копието служи на силите на Светия дух. - Б. а 92 Адолф Хитлер предложил на Аксел Мунте много висока цена за Сан Микеле. Доктор Щайн ми каза, че Аксел Мунте отказал да продава, защото бил убеден, че самият той е прероденият Тиберий, от чийто живот имал трансцендентални спомени. - Б. а 93 Херман Гьоринг си съставил напълно фиктивно родословно дърво, което проследявало произхода му до граф Боезе, благородник, в чиито вени течала кралската кръв на Каролингите, и до Конрад от Марбург, изповедника на Елизабет от Тюрингия. Това фалшиво родословно дърво се цитира от повечето биографи на Гьоринг, но нито един от тях не е прозрял истинските мотиви за съставянето му. - Б. а 94 Според гностиците „Могъщият в Бога" е едно от имената на Архангел Гавраил; в окултизма Архангел Гавраил е единен с „Висшето Аз". - Б. р 95 Мечът на крал Артур, атрибут на овластения крал воин. - Б. р 96 Съвременният астролог, който се опитва да предскаже бъдещето с помощта на положението и взаимоотношението на видимите планети спрямо неподвижните звезди и ги използва като някакъв вид азбука на дълбинните значения, материализира последните отгласи от една възвишена и древна мъдрост. - Б. а 97 Св. Августин Блажени (354-430) - най-известният от всички староцърковни отци. „За Божия град" (410), труд, над който работи 14 години, се смята за преломен момент в борбата с ересите и езичеството. В мистичното осмисляне на диалектиката на историята св. Августин противопоставя два типа човешки общности: „Земният град", т.е. държавата, основана на „любовта към себе си, която води до презрение към Бога", и „Божият град", основан на „любовта към Бога, която води до презрение към себе си". - Б. р 98 Аншау, почти винаги погрешно отъждествявай с Анжу, не е название на географско място или територия. Царството на Аншау е светът на откровението на Архангела на Граала, на Духа на времето. - Б. а 99 Жизнено пространство (нем.). - Б. пр 100 Тибетският посветен, който „четял" Космическата хроника, виждал, че в действителност човекът не еволюира от по-нисши животински видове, които от своя страна произхождат от първични форми на органичен живот. В рамките на цялостното развитие на човечеството той съзирал нещо като двоен еволюционен процес. От една страна, той виждал еволюцията на материалния свят към едно състояние, до което човек би могъл да слезе, за да живее като физическо същество. А от друга страна, ставал свидетел на това как психо-духовният организъм на човека е бил създаден от духовните йерархии по време на подготовката му да слезе от макрокосмоса в микрокосмическото земно съществуване. Ако можеше да опише днес тази концепция за еволюцията, един древен жител на Тибет би бил принуден да използва и физическата терминология на дарвинизма, и библейската митология на Битие. Само чрез съчетаването на тези привидно противоположни концепции той би бил в състояние да разкрие макар и съвсем бегло реалностите на Тайното учение. — Б. а. 101 Във ведическата традиция син на Вивасвата (соларно божество); прародител на човечеството. - Б. р. 102 Понятие, въведено от Едуард Булуър-Литън в романа му „Грядущата раса" (1871). „Врил" в най-общи линии означава непознат ресурс на енергия в човешкия организъм, недостъпен за непосветените. - Б. р 103 Георги Иванович Гурджиев (1866-1949) е роден и е получил образованието си в Армения. В първите години на XX в. донася в Европа учението си, според което човешкият живот представлява сън в будно състояние, чието надмогване изисква специфично вътрешно развитие, постигано както в усамотено спокойствие, така и сред потока на живота редом с другите хора. Целта е постигането на иначе недостъпни нива на жизненост и осъзнатост. Учението се предава устно от учител на ученик. - Б. пр 104 Пророкът на Welteislehre, Учението за световния лед, се казва Ханс Хьорбигер. Той бил вече седемдесетгодишен, когато Адолф Хитлер дошъл на власт, и с дългата си бяла коса и брада приличал по-скоро на старозаветен пророк, отколкото на учен. Хьорбигер снабдил нацистите с космология, която напълно се разминавала със западната математика и астрономия. Welteislehre придобило мащабите на широко обществено движение. Хьорбигер твърдял, че е стигнал до тази нова концепция за науката и за етапите на еволюцията на света, намирайки се в по-висше състояние на съзнанието. Хитлер го наричал „немският Коперник". Теорията му се основава на постоянната борба между огъня и леда и между силите на привличане и отблъскване в еволюцията на вселената. Нацистите възприели идеите на Хьорбигер, защото според тях те потвърждавали написаното от Фридрих Ницше и възгледите на Вагнер за произхода на арийската раса. Теорията на Хьорбигер все още има около половин милион привърженици дори и след краха на нацистите. - Б. а 105 Дуалистична философия в индуизма, утвърждаваща реалностите на духа (пуруша) и на природата (пракрити) в тяхната взаимна игра, в която материята често дава на духа възможност да се освободи. - Б. р 106 Голям любимец на Хитлер, бил застрелян от комунистите по време на участието в една нацистка кампания в Берлин. Смъртта му била почетена с написването на химн, който щял да се превърне в свещен химн за нацистката партия. В своите публични речи Хорст Весел открито провъзгласявал появата на свръхчовешки магически способности сред арийските народи през двайсети век. - Б. а. 107 От няколко източника имаме данни за увлечението на Хитлер по учението за фините сили, изграждащи вселената, земята и човека. Най-сензационното потвърждение на този факт е отмяната от страна на Хитлер на изпитанията на ракетите V2 в Пеенемунде. Генерал Валтер Дорнбергер, който отговарял за изпитанията на този ранен вид ракети с дистанционно насочване, разказва в мемоарите си за убеждението на Хитлер, че ракетите ще разместят фините енергетични пластове около земното кълбо. Хитлер очевидно бил сънувал, а след това бил прозрял в състояние на транс, че човечеството ще си навлече ужасно възмездие, ако тези космически пластове бъдат разместени. Макар по онова време да се смятало, че ракетите V2 можели дори да спасят Германия от поражение, изпитанията били забавени с повече от два месеца, докато Хитлер не се убедил, че няма да има подобен ефект от изстрелването на ракетите през стратосферата с цел унищожението на Лондон. - Б. а 108 Агарти (Агарта) и Шамбала - култови средища, в които наставниците на арийс-ката раса съхранявали свещените знания. - Б. р 109 През първите години след основаването на нацистката партия в Германия били извършени 397 политически убийства, повечето от които били дело на най-вътрешния кръг от обществото „Туле". Тулистите следвали традициите на някогашните средновековни общества при планирането и извършването на убийствата. По примера на Феме сред нетърпеливите кандидати бил теглен жребий, за да се реши кой да сложи край на живота на избраната жертва. Нито едно от убийствата, извършени от обществото „Туле", не завършило с нещо повече от незначителна присъда за виновника. Ернст Понер, началникът на полицията в Мюнхен, и неговият заместник Вилхелм Фрик, и двамата предани членове на обществото, предупредили Хитлер и Екарт да стоят настрани от публичните екзекуции, вдъхновени от „Туле". - Б. а 110 Доктор Щайнер описва процеса, посредством който е постигнал ясновидско възприятие на архетипите, в своята автобиография „Историята на моя живот". Още подробности се съдържат в книгите „Концепцията на Гьоте за света" и „Теорията на познанието, заложена в концепцията на Гьоте за света". - Б. а. 111 „Той твърдял, че в днешно време не е достатъчно да разкриваме фактите от духовната реалност, като прибягваме до великите духовни учения от миналото, а че е настъпил моментът човекът да започне да се стреми към директно опознаване на свръхсетивния свят, като развива латентните си способности, запазвайки напълно рационалното си съзнание. Той заявявал, че осъщественото през последните три десетилетия развитие на логическото мислене и на методите за научно изследване представлява необходима стъпка в човешката еволюция, водеща до откритието, вече на едно по-високо ниво, за духовната първооснова на вселената. Единственото му несъгласие с науката било това, че тя ограничава обекта на научното изследване до явленията от сетивния свят и че при формирането на концепциите разглежда преди всичко атомарната основа на материята, а не промените във физическите обекти в процеса на взаимодействие с околната среда, и по-специално техните метаморфози като ключ към висшето познание, затова предпочитал теоретични концепции, недоказуеми посредством пряко наблюдение. Той смятал, че е принципно важно духовното знание да бъде реабилитирано пред научния начин на мислене". („Учен на невидимото", А. П. Шепърд) - Б. а 112 „Докато Рудолф Щайнер описваше сцените и реалностите на духовния свят, той се чувстваше като у дома си. Той не просто описваше, а в действителност виждаше обектите и гледките от тези непознати места и ги правеше толкова видими за останалите, че космическите явления изглеждаха напълно реални. Когато го слушаше, човек не можеше да се съмнява в истинността на духовните му видения, които бяха толкова ясни, колкото и очевидните неща, но много по-мащабни". (Откъси от разговори с Едуар Шуре, френски драматург и капацитет по проблемите на древните мистерии, след, неговото посещение на курс от лекции на Щайнер в Париж през 1906 година.) - Б. а. 113 Първожрец, посветен във великите мистерии. - Б. р. 114 В своята книга „Свещената гъба и кръста" Джон Алегро описва как есеите постигали по-високо ниво на съзнанието с помощта на Атапta mascuria. Той твърди, че описаните в евангелията събития никога не са се случвали на земята, а са били видени единствено в трансцендентни състояния, предизвикани от силното въздействие на сакралната гъба. Погрешната представа на Джон Алегро е резултат от липсата на каквото и да е разбиране за по-висшите измерения на времето. Фактът, че събитията от живота на Христос са били видени в предхристиянски времена от есеите посредством предизвикани от наркотиците видения, не може да се използва в подкрепа на тезата, че Исус Христос никога не е живял на земята. Тъкмо обратното, това, че подобни събития са били прорицателски прочетени в Космическата хроника - измерение, съдържащо едновременно миналото, настоящето и бъдещето, - трябва да се смята за доказателство, че земната инкарнация на Христос се е осъществила по-късно. - Б. а. 115 Евангелие от Йоан, гl. 11:11-15; 11:37-44. - Б. р. 116 Когато започнала еволюцията на земята, човешкото его било физически свързано с кръвта. Кръвта е външният израз на човешкото его. Хората щели да правят егото все по-силно и по-силно и ако Христос не се бил появил, те щели напълно да се отдадат на егоизма. Те били предпазени от това от събитията на Голгота. Какво е трябвало да изтече? Кръвта, която е субстанциализираното его! Процесът, започнал в маслиновата горичка, когато потта капела от Спасителя като капки кръв, продължил, когато кръвта потекла от раните на Исус Христос на Голгота. Кръвта, капеща от Христос на кръста, е символ на излишъка от егоизъм в човешката природа, който трябва да бъде пожертвай. Духовното значение на жертвения акт на Голгота изисква задълбочено изследване. Резултатът на случилото се там няма да бъде очевиден за химика - което ще рече на човека, притежаващ единствено интелектуално възприятие. Ако пролятата на Голгота кръв е била специално анализирана, щяло да се установи, че тя има точно същия състав като тази на всички останали човешки същества. Но едно окултно проучване ще установи, че това е съвършено различна кръв. Чрез излишната кръв на човечеството хората са щели да бъдат погълнати от егоизма, ако безграничната любов не бе дала възможност на тази кръв да изтече. Както установява окултното проучване, безкрайната любов е причина за пролятата на Голгота кръв. Евангелието на Лука си поставя за цел да опише как чрез Христос в света се появила безкрайната любов, която в крайна сметка Ще надмогне егоизма. (Р Щайнер, Лекция върху Евангелие от Лука) - Б. а. 117 Ясписовата чаша била поставена в по-голям сребърен бокал, за който се твърди, че е даден от загадъчния Мелхиседек на Авраам, родоначалника на еврейската раса. По-късно тя попаднала в ръцете на Йосиф от Ариматея, в чийто дом се състояла Тайната вечеря. - Б. а. 118 Според митологията на Стария завет тялото на жената било създадено от петото ребро на мъжа. При развитието на човешкия зародиш половите органи се формират едва след четвъртото ребро и преди оформянето на петото. Символиката е запазена и в сцената с Разпятието, тъй като кръвта от раната от копието бликва между четвъртото и петото ребро като знак на това, че Христос не е подвластен на половото разделение. - Б. а 119 Св. Дионисий Ареопагит ги поставя, заедно с архангелите и ангелите, в третия, последен клас на небесната йерархия. - Б. р 120 „Хайнрих Химлер", Вили Фришауер. - Б. а 121 Най-характерната особеност в действията на Двойника е неизчерпаемата му способност да прави нещо да изглежда такова, каквото не е, да мами, да разрушава и да измисля добронамерени съображения и нравствени оправдания, за да прикрие злите си намерения. Целият нацистки режим е изграден върху подобен начин на действие. Например Адолф Хитлер постигнал личната си власт чрез един фалшив закон, така наречения Закон на правомощията, посредством който фюрерът получавал пълна независимост от президента и от Райхстага. Истинското название на този закон, чието приемане Хитлер осигурил, като подпалил Райхстага, за да докаже съществуването на опасни държавни врагове, било Закон за ограничаване на страданията на народа и нацията. По този начин лишил от реална власт всички останали политически партии, държавни институции и профсъюзите само с един удар. Прилагането на същия закон спрямо отделната личност означавало посегателство върху човешките права на всеки германец в райха. - Б. а. 122 Двойникът действа през всичките две хиляди години от появата на християнството насам. Разбира се, деянията на подйерархията на Двойника през двайсети век не се ограничават единствено до машинациите на нацистите. В съвременните новинарски емисии по телевизията и във вестниците човек може лесно да разпознае действията на Античовека в различни части на земното кълбо. - Б. а 123 „Възходът и падението на Третия райх", Уилям Л. Шайърър. - Б. а. 124 „Хитлер говореше с невероятна злоба и ядна отмъстителност за жителите на Виена. „Виена никога не трябва да бъде допускана до съюза с велика Германия", казваше той. Никога не е изпитвал обич към Виена. Ненавиждаше хората, които живееха в града". (Показания на Балдур фон Ширах, областен управител на Виена, пред Нюрнбергския процес.) - Б. а. 125 Вездесъщият Папен, който се качил на един самолет и отлетял от Берлин за Виена, за да вземе участие в тържествата, заварил Хитлер на трибуната пред Хофбург, древния дворец на Хабсбургите. „Единственото, което мога да кажа, е, че беше в екстаз", пише Шпен впоследствие. Но под видимостта на екстаза и останало незабелязано от повърхностния Папен, в гърдите на Хитлер пламтяло желанието за мъст срещу един град и неговите жители, които го отхвърлили в младежките му години и които той презирал от дън душа. Това вероятно е причината и за краткия му престой там. („Възходът и падението на Третия райх", Уилям Л. Шайърър) - Б. а. 126 "Доктор Ернст Лерс, един от най-близките ученици на Щайнер, дава кратко описание на хомеопатията и на процеса на потенциране, което може да бъде от помощ за читателите, незапознати с тези концепции. „Въпросният метод е свързан с школа в медицината, известна като хомеопатия, основана от германския лекар Ханеман. Думата хомеопатия означава „лечение чрез подобно". Основният принцип е да се лекуват симптомите на заболяванията със силно разредени вещества, предизвикващи същите симптоми, ако бъдат погълнати в нормални количества. Опитът сочи, че физиологическият ефект от вещество, извлечено от природата, става обратен, когато това вещество е силно разредено. Методът на разреждането, или на потенцирането, е следният: известно количество от веществото, което ще бъде разреждано, се разтваря в девет пъти по-голям обем дестилирана вода. Така степента на разреждане става 1:10, която обикновено символично се изразява като IX. Една десета част от този разтвор след това се смесва с девет пъти по-голямо количество вода. Така степента на разреждане е 1:100, или 2Х. Процесът продължава колкото е необходимо за постигането на конкретната цел. Неразтворимите вещества могат да се обработват по същия начин, ако преди това бъдат стрити и смесени със съответното количество неутрален прах, обикновено млечна захар. На известен стадий прахът може да се разтвори във вода. След това разтворът се разрежда по описания вече начин. Разреждането може да продължи по собствено усмотрение колкото искате, без това да разруши способността на веществото да предизвика желаната физиологична реакция. Тъкмо обратното, веднага щом присъщите му качества бъдат сведени до минимум посредством разреждането, следващото разреждане му дава възможност да предизвиква още по-силна реакция в различна и често пъти противоположна посока. Вторичното му свойство възниква в процеса на разреждането, преминавайки стадиите с променлив максимум. Просто изчисление може да покаже, че след достигането на определена степен на разреждане в разтвора няма да остане дори една молекула от първоначалното вещество. Но биологичните и другите реакции продължават много след това и дори се усилват. Това, което този процес на потенциране показва, е фактът, че чрез многократно разреждане на дадено вещество може да се стигне отвъд предвидимите условия на чисто функционалното въздействие. По този начин потенцирането на физичните вещества получава значение, което е много по-широко от чисто медицинските си приложения". („Човек или материя", доктор Ернст Лерс) - Б. а. 127 Лейтенант Хорн, който водел разпита на Дрейкорн, не успял да открие къде са скрити тайните документи на Вили Либел, съдържащи сведенията за пренасянето на имперските символи от Виена в Нюрнберг след анексирането на Австрия през 1938 година. Според показанията на секретаря на Либел, Дрейкорн, някои от документите били унищожени по време на пожара, предизвикан от въздушното нападение над Нюрнберг на 2 януари 1945 година. Според Дрейкорн една папка, оцеляла след това нападение, била изгорена през март по заповед на Либел. (,Доклад за възстановяване на имперските германски символи на Свещената римска империя", Щаб на военното правителство, Нюрнберг) - Б. а 128 "Когато разследването му в Нюрнберг стигнало до задънена улица, лейтенант Хорн решил да направи очна ставка между съветника Фрайс и оберфюрера Шпацил, офицера от СС, когото подозирали, че е получил символите на имперската власт от Вили Либел и Фрайс. „На 28 юли 1945 г. бяха извършени приготовления за арестуването и прехвърлянето на Фрайс в центъра за разпити на Трета армия. Преместването беше извършено на 3 август 1945 година. След една нощ, прекарана в карцера, и след краткия разпит, предшестващ очната ставка, Фрайс се огъна. Той призна, че: а) много от предишните му показания във връзка с пренасянето на символите на имперската власт са били неверни или подвеждащи; б) символите никога не са били предавани на служител на СС, а са били вградени в бункер в системата от подземни тунели под Панир Плац в Нюрнберг от самия Фрайс, кмета Либел и Линке; в) това станало на 31 март 1945 година; г) с цел прикриване на следите на това преместване било инсценирано фалшиво преместване на 2 или 3 април 1945 година с помощта на местните служители на СС; д) той има желание да разкрие местонахождението на символите и да помогне при тяхното изваждане. На 6 август 1945 година Фрайс бе върнат обратно в Нюрнберг. Вечерта на същия ден Шмайснер също призна, изправен пред факта на признанията на Фрайс. Сутринта на 7 август 1945 г. капитан Томпсън и лейтенант Хорн се срещнаха с Фрайс и с Шмайснер на входа на бункера под Панир Плац. На мястото присъстваха и доктор Гюнтер Ирохе, проф. Долар и един зидар. Шмайснер и Фрайс поведоха групата към скривалището, малко помещение в системата от коридори на бункера под Панир Плац, намиращ се на около двайсет и пет метра под площада. След като на една от по-тесните стени на помещението бе направен отвор, бяха намерени четирите медни контейнера със символите. В присъствието на всички свидетели на откритието контейнерите бяха превозени до първоначалното си скривалище под Нюрнбергската крепост, където бяха поставени на сигурно място зад стоманените врати". Възстановяване на символите на имперската власт Военно правителство в Нюрнберг Доклад на лейтенант Уолтьр У. Хорн След това Фрайс и Шмайснер били изправени пред съда от американците по обвинения в даване на неверни показания и укриване на произведения на изкуствата. И двамата били осъдени на пет години затвор и на глоба в размер от 25 000 райх марки. Били освободени след две години, а глобите били отменени. - Б. а жүктеу/скачать 1.77 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|