Копието на съдбата (окултната сила на копието, пронизало гърдите на Христос)

4 „Деветото столетие" (нем.). - Б. пр.

5 Темата за Светия Граал в литературата се появява с рицарските романи от така наречения Артуров цикъл. Основата на всички по-нататъшни версии и разработки е Бретонският цикъл, в който влизат творби, създавани от 1190 до 1220 г. В тях Граалът се представя като евхаристичен символ - чашата, от която пили апостолите на Тайната вечеря, или свещеният съд, в който Йосиф Ариматейски събрал Христовата кръв. Други интерпретират Граала не като съд, а като скъпоценен камък, донесен ня­кога от ангели, притежаващ чудодейни свойства, между които и възможността „да из­бира" своите служители, назовавайки ги посредством надписи, появяващи се внезап­но върху камъка. - Б. р.

6 Парсифал (Персивал, фр. Персевал, нем. Парцифал) - един от тримата достойни рицари, които ще достигнат до Граала (Ланселот, Парсифал и Галахад). - Б. р.

7 Автори и изпълнители на средновисоконемска любовна лирика. - Б. р.

8 Императорска династия в Свещената римска империя - 1273-1438 (с прекъсва­не) и 1438-1806, с прекъсване от 1740 до 1745, и в Австрийската империя (от 1867 Австро-Унгария) - 1804-1918 г. - Б. р.

9 Цитатите от „Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше са по изданието на ИК „Христо Ботев", София, 1999, превод на Жана Николова-Гълъбова. - Б. пр.

10 „Младият Хитлер - историята на нашето приятелство", Аугуст Кубицек. - Б. а.

11 „Младият Хитлер - историята на нашето приятелство", Аугуст Кубицек. - Б. а.

12 „Младият Хитлер - историята на нашето приятелство", Аугуст Кубицек. - Б. а.

13 „Моята борба", Адолф Хитлер. - Б. а.

14 „Тази сган от чехи, унгарци, сърби, хървати и евреи - разнородната тълпа от чужди народи, които са започнали от всички страни да обсаждат това старо средище на германската култура". („Моята борба", Адолф Хитлер) - Б. а.

15 Аугуст Кубицек, „Младият Хитлер". - Б. а.

16 „Моята борба", Адолф Хитлер. - Б. а.

17 Човек без отношение към историята — пише Хитлер — е като човек без очи и уши. Самият той твърдял, че още от ученическите си години изпитвал пламенен ин­терес към историята, и демонстрирал значителна осведоменост по отношение на ев­ропейската история. Разговорите, които водел, са осеяни с исторически отпратки и паралели. Нещо повече, цялата мисловна нагласа на Хитлер била историческа, а усе­щането му, че е човек с мисия, е производно на увлечението му по историята. - Б. а

18 Св. Йоан Златоуст (ок. 347-107) - един от великите отци и идеолози на Източ­ната християнска църква. - Б. р.

19 Св. Луи IX (1214-1270) - крал на Франция от династията Валоа; организатор на два кръстоносни похода. - Б. р

20 Отон I Велики (912-973) - император на Свещената римска империя от 936 до 973 г. Смятан за най-големия монарх в Западна Европа след Карл Велики. - Б. р

21 Хайнрих Химлер, райхсфюрер и ръководител на СС, възложил на най-добрите учени в Германия, работещи за нацисткото Окултно бюро, задачата да попълнят тази празнина в историята на копието. Опитът се оказал безуспешен. С помощта на уни­кален метод за историческо проучване, включващ и така нареченото „разширяване на съзнанието", доктор Валтер Щайн установил, че Хайнрих Първи е изпратил копи­ето на английския крал Ателстан (първия саксонски крал, коронясай за крал на цяла Англия) и че то участвало в битката при Малмсбъри, където датчаните претърпели поражение. Копието било принесено в дар на Отон Велики по повод на сватбата му със сестрата на Ателстан, Идгита. Условието, придружаващо копието във вид на зестра, било гарнизонните градове в Европа да бъдат превърнати в търговски центрове. Отон Велики се прочул като „основателя на градове" и благодарение на него от Тъм­ните векове се родила новата икономика на Европа. - Б. а

22 Диоклециан (245-313) - римски император през 284-305 г. - Б. р

23 Кървавият спектакъл, превърнал в мъченици войниците от Тиванския легион, е засенчен хиляда години по-късно от страховитата римокатолическа инквизиция при разправата й с катарите и манихейците в Тулуза. Над 60 000 мирни протестиращи -мъже, жени и деца - били изгорени или пронизани с меч само за един ден. Единстве­но газовите камери в Аушвиц и Маутхаузен могат да се мерят с този акт на зверска жестокост и демонична сила. - Б. а

24 Константин I Велики (между 280-288-337) - римски император през 306-337 г. Според легендата преди решителното сражение имал видение на небето във формата на кръст, заобиколен от думите „С този знак ще победиш". В 313 г. обявил християн­ството за официална религия в Римската империя. - Б. р

25 Теодосий I Велики (347-395) - римски император, обединил за последен път Рим­ската империя. - Б. р

26 Аларих I - вестготски цар от 396 до 410 г. Опустошил Тракия през 398 г. и зас­трашил Цариград. През 410 г. разграбил Рим. - Б. р

27 Римски пълководец. - Б. р

28 Теодорих (454-526) - крал на остготите, основател на остготското кралство в Италия. - Б. р

29 Сборник от укази на римските императори до Юстиниан I, издаден по него­во нареждане в 529 г. Един от източниците на римското частно право. - Б. р.

30 Управлява Франкската империя от 721 до 741 г. - Б. р

31 По онова време Карл Мартел е един от най-големите идоли на Хитлер. По-къс­но той проклина франкския пълководец: „Културата е била действен фактор единст­вено в Римската империя и в Испания по времето на арабското господство. Постиг­натият при арабите стандарт е достоен за възхищение, защото в Испания започнали да се стичат именити учени, мислители, астрономи и математици от цял свят и съ­щевременно там процъфтявал дух на топла и хуманна толерантност, дух на истинско рицарство. Сетне с идването на християнството дошло и варварството. Ако Карл Мар­тел не бил успял да постигне победа в Поатие - вече виждате, че светът бил попаднал в ръцете на евреите, толкова мекушаво е християнството!, - тогава най-вероятно ние щяхме да приемем исляма, религията, възхваляваща героизма и даваща достъп до най-висшите небесни селения единствено на храбрите воини. Тогава германските раси щя­ха да завладеят света. Единствено християнството им е попречило да го сторят". — „ Беседи с Хитлер ", 28 август 1942 г. — Б. а

32 Свети апостол Яков Зеведеев - един от дванадесетте апостоли на Исус Хрис­тос. - Б. р

33 Втората династия на френските крале, наречена на името на Карл Велики, зае­мала френския трон от Пипин Къси до Людовик V (751-987). - Б. р

34 Фридрих I Барбароса - херцог на Швабия, един от водачите на Третия кръсто­носен поход, минал и през българските земи. - Б. р

35 Адолф Хитлер кръстил своето убежище в крепостта на Залцбург „Барбароса". Това е и избраното от него название на операцията за нападението над Русия - опе­рация „Барбароса". - Б. а

36 Адолф Хитлер разпоредил на войските си да водят кървави ариергардни сра­жения, докато инженери демонтират паметната плоча на Фридрих Втори Хохенща­уфен от бойното поле в Италия. Паметната плоча била върната обратно в Германия. -Б. а

37 Из речта на Хитлер по повод на присъединяването на Австрия към германския райх след успешното завършване на операция „Ото" (14 март 1938 г.). - Б. а

38 Аугуст Кубицек, „Младият Хитлер - историята на нашето приятелство". - Б. а

39 „Младият Хитлер", Аугуст Кубицек. - Б. а

40 „В дните, когато живееше в Мюнхен, Хитлер винаги носеше със себе си тежък ездачески бич, направен от кожа на хипопотам. Впечатлението, което искаше да про­изведе - а всяка фраза и жест по време на речите му издаваха същата цел, - бе това на властност и воля.„Силата на личността, която съвсем не му бе дадена по природа, беше резултат от крайно напрягане на волята и от това произтичаше суровото, рязко и твърде отривисто негово поведение... Думата, която най-често излизаше от устата на Хитлер, беше „воля" и цялата му кариера от 1919 до 1945 година е именно това забележително постижение на силата на волята". („Хитлер: изследване на тиранията", Алан Бълок) - Б. а

41 „Евреите никога не са създали цивилизация, само са разрушавали... Те не прите­жават нищо, сътворено от самите тях, което могат да посочат с гордост. Всичко са откраднали. Чужди народи и чужди работници строят техните храмове, чужденци тво­рят и работят за тях. Евреите не притежават собствено изкуство - те го крадат парче по парче от други народи. Те дори не знаят как да съхраняват ценните неща, които са създали... В крайна сметка единствено арийците са способни да основават държави и да им помагат да поемат по пътя на бъдещата си слава. Евреите не са способни на нито едно от тези неща. И тъй като не могат да го направят, се налага всичките им революции да бъдат интернационални. Налага се да се разпрострат, както се шири чумата". (Адолф Хитлер, реч, изнесена в Мюнхен през 1922 г.) - Б. а

42 Малко градче в Северна Бавария, където Вагнер се преселва през 1872 г. и къде­то специално за неговите драми е построен модерният театър Festspielhaus, който съ­ответства на вижданията му. През 1876 г. там се състоява първото представление на „Пръстенът на Нибелунгите". - Б. р

43 Цикъл от 4 драми, смятан за най-значимото произведение на Вагнер. Съдържа­нието е почерпано от германската сага и обогатено с мотиви и образи от скандинав­ската митология. - Б. р

44 „Беседи с Хитлер". - Б. а

45 Пак там. - Б. а

46 Фразата „окончателно решение", която загатва за газовите камери в лагерите на смъртта и изтребването на шест милиона европейски евреи, излиза за пръв път от ус­тата на Рихард Вагнер по време на неговото християнско „покръстване". - Б. а

47 Адолф Хитлер описва същото видение пред Раушнинг, нацистки партиен водач, който впоследствие преминава на страната на съюзниците. Описанието става по вре­ме на разговор, в който Хитлер обсъжда въпроса за промените, засегнали германска­та раса.

„Свръхчовекът вече живее сред нас! Той е тук! - възкликна Хитлер победоносно. - Това не ти ли стига? Аз видях Новия човек. Той е неустрашим и жесток. Страхувах се от него". Произнасяйки тези думи, Хитлер трепереше, обзет от странен екстаз". („Хитлер говори", Херман Раушнинг) - Б. пр

48 Организация, създадена през 1935 г. като изследователско общество за изучава­не на германската духовна Праистория. Още преди Втората световна война включва и естественонаучни дисциплини. През 1942 г. става управление (АМТ) към личния Щаб на райхсфюрера Х. Химлер. Най-важното му звено е Институтът за военноприложни изследвания. - Б. р.

49 Първата кралска династия във франкската държава (ок. 440-751). - Б. р

50 Вж. „Дългокосите крале", Дж. М. Уолъс-Хадрил. - Б. а

51 Пипин Къси (714 или 715-768) - основател на династията на Каролингите, син на Карл Мартел. - Б. р

52 Една от трите големи провинции на Галия при завладяването й от римляните Б. пр

53 Алфред Велики (849-899/900) - крал на Уесекс от 871-878 и крал на Ан Саксония през 878-899. - Б. р

54 Рюрик (830-879) - скандинавски княз, вожд на варягите, подчинил местните сла­вяни и основал Новгород и първата руска държава (ок. 862). - Б. р

55 Все още нито един известен изследовател на този средновековен рицарски роман не е успял да открие ключа към историческата алегория, скрита в тези стихове. Цити­раният по-горе откъс е хитроумно вплетен в приключение, което е много далеч от всички останали следи за произхода на поемата. Прочутият английски превод на Джеси Уестьн също не успява да предаде истинското значение на стиховете, тъй като подобно на немските учени тя не прозира истинския смисъл на тези три реда. В неин превод сти­ховете гласят: „Така ни се пада! Никое от децата й не е сред нас в тези дни, когато сме прегърнали притворството, да ни разкажат за честта и за жените добродетелни". - Б. а.

56 Ериугена (Еригена), Йоханес Скот (ок. 815-ок. 877) - теолог и философ, създал първата философска система в Средновековна Европа. Учението му било забранено °т Католическата църква през XIII век. - Б. р.

57 Едно от имената на дявола в Корана. - Б. р

58 „Господарят на замъка бе донесен в залата и положен кървящ на една постеля, обърната към централното огнище. Той бе платил своята дан на насладата и животът му гаснеше.

В голямата зала влезе сияйният Парсифал и господарят, който го бе повикал, го посрещна сърдечно и му нареди да не стои прав, а да отиде и да седне до него. „Ако ти позволя да седнеш по-далеч, това ще значи да се отнеса с теб като с чужденец". Така му рече скръбният домакин.

Поради болестта си той поддържаше силен огън в огнищата и се обличаше с топ­ли дрехи. Кожената връхна дреха и наметката над нея бяха обточени отвън с широки и дълги ивици от самурени кожи. Дори най-лошокачествената от тях бе достойна за възхвала, защото бе черна или сива. Върху главата си носеше шапка, която също бе подплатена отвътре и отвън със скъпата кожа. Короната беше обточена с арабска ше­вица с пришити скъпоценни камъни, а в средата й блестеше яркият рубин.

Около него седяха мнозина прославени рицари, потънали в скръб. През вратата се втурна един оръженосец, понесъл в ръцете си копие. Обредът засили още повече мъката на събралите се. От острието на копието бликна кръв и потече по дръжката, по ръката на този, който го носеше, и влезе в ръкава му.

Сега просторната зала се изпълни с плач и ридания. Хората от трийсет земи не биха могли да изплачат толкова много сълзи. Оръженосецът отнесе копието до всяка от четирите стени, отново стигна до вратата и изтича навън. И тогава заглъхнаха ри­данията на хората..." („Парсифал", Волфрам фон Ешенбах) - Б. а.

59 "Теоретик на расизма, автор на „Основите на XIX век". Втората му жена е дъще-ря на Р. Вагнер, поради което отказалият се от английското си гражданство Чембър­лейн получава германско гражданство и живее в Байройт, в къщата на гениалния ком­позитор. - Б. р

60 "Посветени в окултните практики обясняват това състояние по следния начин: астралните пътешественици, които загубват връзката си със своето физическо тяло - която ^се символизира от така наречената „ектоплазмена пъпна връв", - срещат големи затруд­нения при намирането на обратния път и може да открият, че тялото им е завладяно от някое същество, което дълго е чакало удобен случай. Това, което следва, е битка на Во­лите и съществото, черпейки сила от откраднатото тяло, обикновено побеждава. - Б. р

61 „Наполеон", Октав Обри. - Б. а

62 "Променящото се значение на наркотиците за постигането на по-висши нива на съзнанието е разгледано в последната глава на Трета част - Копието като символ на космическия Христос: най-заклетия противник на Хитлер. - Б. а

63 „Моята борба". - Б. а

64 „Моята борба". - Б. а

65 Цит. по „Дверите на възприятието", Олдъс Хъксли, С., 1999, изд. „Лик", превод от английски Зорница Димова. - Б. пр

66 „Бих искал да кажа, че вдъхновението е много неуловим и много уклончив проб­лем, който не се дефинира лесно и за който знаем съвсем малко. Малцина са хората, които действително съумяват да открият мястото, откъдето блика то, и това не­съмнено е причината за вдъхновението да е писано толкова малко. Самият аз съм убеден, че съществуват вселенски потоци на мисълта... и че всеки, който може да по­чувства тези вибрации, е вдъхновен, стига да съзнава процеса и да притежава необ­ходимите познания и умения, за да го осъществи". (Хъмпърдинг разказва за беседи­те си с Рихард Вагнер.) - Б. а

67 „Възпитанието на човешката раса" (1777-1780) е последното философско съчи­нение на Лесинг. В него той разглежда историята като развитие на човешкото съзна­ние от низши, незрели форми към разума и свободата. - Б. р

68 Макар много пъти да е променяла името си, Германската работническа партия води началото си от едно движение, организирано от Антон Дрекслер, шлосер от Мюн­хен, което по време на Първата световна война имало стотици хиляди последователи. Първоначално мотивът за организирането му бил насърчаването на патриотичната под­крепа за върховното командване и противопоставянето на растящото недоволство в страната, в атмосферата на което социализмът и марксизмът започвали да процъфтя­ват. През септември 1919 година политическите агенти на армията възобновили дви­жението, за да се противопоставят на антивоенните и антинационалистическите чув­ства на работническата класа и най-вече за да се преборят с презрението от страна на масите към „отечествената идея" и към прослойката на офицерите, чието добро име пострадало от поражението във войната. - Б. а

69 Германските въоръжени сили през периода 1919-1935 г. - Б. пр

70 В Англия вестник „Морнинг Поуст" публикувал серия статии, които изразявали убедеността на авторите им в достоверността на протоколите. В „Таймс" били по-скеп­тични, изисквали незабавно да се проведе проучване, за да се установи истината, ако изобщо има такава, за сериозните обвинения, отправяни срещу евреите. - Б. а

71 Популярна немска легенда. - Б. р

72 Конрад Хайден, „Фюрерът". - Б. а

73 Рудолф Щайнер (1861-1925) - основател на Антропософското общество. - Б. р

74 В своята блестяща биография на Адолф Хитлер „Фюрерът" Конрад Хайден сти­га удивително близо до истината, когато пише: ,Нембърлейн се учел от големите майс­тори на световното господство, от еврейските пророци Иезекиил, Ездра и Неемия, ко­ито създали, както твърди той, по заповед на персийския крал расово осъзнатия еврейски народ. Да прониква в други нации, да ги поглъща отвътре чрез силата на пре­възхождащия си интелект, създаван с поколения, да превръща себе си в доминиращ за чуждите народи разум и по този начин да направи целия свят еврейски - ето това според Чембърлейн била целта на еврейската нация". - Б. а

75 Ето как Конрад Хайден обобщава борбата за надмощие между двете противопо­ложни военни и цивилни фракции в предвоенна Германия: до голяма степен поради вътрешната опозиция на цивилното правителство германската външна политика не се отдала на жаждата за завоевания, както очаквал Хустън Чембърлейн.

„Между 1900 и 1912 година, когато Англия завладяла Южна Африка, Франция завзела Мароко, а Италия - Триполи, Германия нямала никакви подобни военни за­воевания. Тя се била оттеглила от Мароко преди Франция, а от Персия - преди Ан­глия и Русия.

Към края на века Германия отказала френско-руското предложение да се обедини с двете държави срещу Англия, която тогава била заета с Бурската война. След това, ко­гато Франция и Русия сключили пакт срещу Германия, през 1904 и 1907 г. Германия допуснала да й се изплъзне примамливата възможност да осъществи мълниеносно нах­луване във Франция, макар че Русия в онзи момент била силно притеснена от вътреш­ната революция и от поражението си от Япония. Дори Първата световна война не за­почнала като германска завоевателна война". („Фюрерът", Конрад Хайден) - Б. а

76 „Фюрерът", Конрад Хайден. - Б. а

77 Един от най-силните в политически аспект папи. - Б. р

78 В редица отношения,случаят е подобен на този, пред който бил изправен лорд Даудинг, маршал от въздухоплаването, чиито видения като командващ бойните отря­ди на британските кралски въздушни сили неведнъж избавили сънародниците му от големи опасности. Той също имал много дълбоки духовни преживявания, за които му се присмивали в продължение на много години, докато не се родило ново поколение, шумно приветстващо както духовната му мъдрост, така и почтеността му. - Б. а

79 Върховно божество, въплъщение на злото в зороастризма. - Б. р

80 Лъже-Исидорови декреталии - сборник с църковни документи, появил се в сре­дата на IX в. в Каролингската империя, за да послужи при обосноваването на теократическите претенции на римската папска власт. За съставител на сборника, скрит зад псевдонима Исидор Меркатор, се смята Исидор Севилски (VI-VП век). - Б. р

жүктеу/скачать 1.77 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: