Краткосрочна ротация на храстовидни


Информация за конкретни страни – посадъчен материал КРХ



бет16/19
Дата24.07.2016
өлшемі6.68 Mb.
#219317
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

1.14Информация за конкретни страни – посадъчен материал КРХ

Чешка република – Списък на местните продавачи на посадъчен материал за КРХ



Subject/institution. locality

Лице за контакти

Телефонен номер

Доставка на растения (препоръка от Министерството на околната среда)

VÚKOZ – Průhonice

Ing.J.Weger, Ing. P.Vlasák

296 528 327, -270

all recommended clones

VÚLHM – výzkumná stanice Uherské Hradiště

Ing. Luka Čížková

572 549 115

all recommended clones

Doubravice (u Mšena / Bělé pod Bezdězem)

Ing. J. Nešpor

604 150 767

recommended clones of willow and poplar

Neznašov (u Týna nad Vltavou)

Jan Čihovský

385 721 737

poplar J-105, J-104 (Max-4, Max-5)

Smilkov (u Votic)

Ing. V. Repetný

317 812 116

recommended clones of willow

Unhošť u Prahy

paní ředitelka Breníková

312 698 401

recommended clones of willow, poplar J-105, J-104

Zvotoky (u Stakonic, Volenice)

Josef Požárek

383 394 149

poplar J-105, J-104 and other clones of willow and poplar

Nová Olešná (u Jindřichova Hradce)

František Bartoš

384 392 432

poplar J-105, J-104 and other clones of willow and poplar

Domanínek (u Bystřice nad Pernštejnem)

Ing. Miroslav Trnka

566 550 618

poplar J-105, J-104 and other clones of willow and poplar

Lhota (u Červeného Kostelce)

Bc. Radomír Česenek

491 463 239
rados7@centrum.cz

poplar J-105, J-104 and other clones of willow and poplar

Huntířov (u Děčína)

Rudolf Nachtman

mobil 606766408; nachtmanrud@atlas.cz

poplar J-105, J-104

Maňovice a Třebčice (Plzeň - Jih)

David a Pavel Jiránkovi

739 050913, 777267467, vermesgroup@seznam.cz

recommended clones of willow and poplar

Hradec u Jeseníka

Martin Pánek

mob 775 632 638
tspanek@jen.cz

recommended clones of willow and poplar

Grygov u Olomouce

Svatopluk Lengál

585 393 071, info@lengal.cz

clones of poplar

Bioenergy Wood s.r.o., Litoměřice




777 148 078, vlastnipalivo@seznam.cz

poplar J-105

Huntířov u Děčína

Rudolf Nachtman

412 525 020 nachtmanrud@atlas.cz

poplar J-105, J-104

Tišice u Neratovic

Ing. Hanzák (Krušnohorské lesy a.s.)

mob 604296006; hanzak@khlesy.cz

recommended clones of willow and poplar

Чешка Република – Препоръчвани clones от Министерството на околната среда

(сортове с държавна субсидия)



Вид

Клонове

Populus trichocarpa x koreana

P – 468, 473

Populus maximowiczii x berolinensis 'Oxford'

P – 494

Populus maximowiczii x berolinensis 'NE-44'

P – 466

Populus maximowiczii x trichocarpa 'Androscoggin'

P – 454

Populus tremula x balsanifera II - Gomel

P – 524

Populus x euroamericana ' NL-B-132b

P – 264

Populus nigra L. × Populus simonii Carr.

P – 410, 412

Populus nigra L. × Populus maximowiczii Henry

J – 104, 105

Populus nigra L.

P - VUKOZ/001, 002, 003, 004, 008, 009, 010, 011

Salix alba L.

S – 117, 131, 204, 456, 457, 464, 469, 639

Salix viminalis L.

S – 519, 337, 310, 264, 699

Salix caprea x wind.

S – 704, 705, 706

Salix daphnoides Vill.

S – 077, 234, 588

Salix x rubens

S – 195, 391

Salix x smithiana

S – 206, 218, 383, 417

Словакия – Списък на местните продавачи на посадъчен материал за КРХ

Продавач

Контактt

Forgim Ltd.

www.forgim.sk

Slovak Agricultural Research Centre in Nitra

www.scpv.sk/z_svk.htm

Обединено Кралство – Списък на местните продавачи на посадъчен материал на КРХ

Продавач

Контакт

Coppice Resources Ltd.

LS8, Armstrong House, First Avenue, Doncaster Airport, DN9 3GA

Border Biofuels

91 Hanover Street, Edinburgh, Midlothian, EH2

Rural Generation Ltd.

65-67 Culmore Road, Londonderry, Northern Ireland, BT48 8JE

Естония – Списък на хербициди, пестициди и фунгициди

Организация

Източник

Taimetoodangu Inspektsioon

http://www.plant.agri.ee/?op=body&id=120

    Табл. 20. Примери за хербициди, използвани в КРХ в Европа (преди употреба, да се уточни с местните власти)

Хербицид

Страна

Раундъп

Чешка Република, Словакия, Германия

Аксиал

Чешка Република

Фузилад Форте 150 EC

Чешка Република

Флексидор

Обединено кралство

Стомп

Обединено кралство

Лейзър/Фалкън

Обединено кралство

Шилд

Обединено кралство

Уидазол

Обединено кралство

1.15Анализ на разходите и печалбите на КРХ – пример

В следващите страници ще бъде направен анализ на един примерен случай, който показва средните разходи и приходи от насаждение с краткосрочна ротация в централна Италия при използване на нови хибриди топола, конкретно регистрирани за производство на дървесинно гориво.

Примерът ще покаже също потенциалната печалба, която може да се получи от използването на отпадни води и утайка при КРХ, при допускането, че тяхната употреба ще замести използването на торове и напояване.

Описание на изходните условия и методите на култивиране

Представеният пример се базира на следните хипотетични изходни условия:



  • местоположение: Централна Италия, равнинни терени, средно плодородни почви с добър капацитет за задържане на вода,

  • гъстота на насаждението: 5.500 растения/ха (разстояние 2.5m X 0.75m),

  • продължителност на цикъла: 2 години (прибиране на реколта веднъж на всеки две години; общ срок на експлоатация на плантацията 10 години),

  • вариетети растения: нови италиански хибриди на бяла топола, селекционирани и регистрирани за производство на дървесинно гориво (AF1- AF2, Monviso),

  • напояване: разчитаща на валежите от дъжд плантация; понякога може да се използва допълнително напояване през летния сезон.

1.15.1Разходи

Разходите за КРХ с тополи може да се разделят на две категории:

  • Начални и крайни разходи,

  • Годишни разходи.

1.15.2Начални икрайни разходи

Началните и крайните разходи са онези разходи, които са необходими за осъществяване на насаждението, като:



  • Начална подготовка на почвата: тук се включват първоначалното изораване на почвата на дълбочина 70-80 см, обикновено извършвана през зимата;

  • Основно торене: с органични или минерални торове, съдържащи фосфати и калий (по 100 единици всеки); азотът се внася с ежегодното повърхностно торене; тази операция обикновено се извършва през зимата;

  • Подготовка на почвата за пресаждане: включва едно или дву бранувания; обикновено се извършва през зимата;

  • Пресаждане на резниците: резниците се пресаждат със специални машини, носени от трактор и обслужвани от 2 или 3 работника; цената включва човекочасовете на работниците, разходът за машините и разходът за резниците (обикновено по 0,20 € за всеки). Тази операция обикновено се извършва рано или в средата на пролетта.

  • Третиране с хербициди: Борбата с плевелите е от решаващо значение през първите етапи след пресаждането, тъй като на резниците е необходимо известно време да възстановят корените си и да започнат да растат. Ако на този етап плевелите преобладават, те изпреварват по хранене и поемане на вода тополите и това води до забавяне на растежа им и слаба продуктивност. Затова е необходимо най-малко едно (за предпочитане две) третирания с хербициди или механична обработка през пролетта или в началото на лятото..

  • Възстановяване на почвата след края на цикъла: Плантациите с краткосрочна ротация обикновено се използват 10 години, след този период добивите значително намаляват и по-нататъшното добиване на дървесина не се препоръчва, нито е рентабилно. За да се възстановят първоначалните условия в почвата след последното прибиране на реколтата, може да се извърши дълбока обработка с брана за горски насаждения, с което да се разкъсат и натрошат корените на дърветата, за да не пускат повече издънки и бързо да се разградят.

    Табл. 21. Средни експлоатационни разходи за насаждения КРХ [Източник: Изчисления на ETA по данни на Cami R., 2006 г. и Bartolini R., 2005 г.]

Начални и крайни разходи за насаждения КРХ

/ха

% от общите разходи

Подготовка на почвата (оран)

200

6,77

Основно торене (включва разходите за тор и разпръскването му)

100

3,38

Подготовка на почвата за пресаждане

75

2,54

Резници и пресаждане

2200

74,57

Обработка с хербициди

75

2,54

Възстановяване на почвата след края на цикъла

300

10,16

Годишен разход

  • Амортизация на началните и крайните разходи: това е непряк разход за фермера, който представлява количеството пари, което фермерът трябва да спести от годишните приходи, за да плати разходите, които вече е направил за реализиране на плантацията, и които ще понесе за възстановяване на изходните условия на почвата след последното прибиране на реколтата. Тъй като експлоатационният срок на плантацията е 10 години, тези разходи са просто една десета от общите начални и крайни разходи;

  • Брануване: необходимо е едно леко брануване, за да се избегне прекомерното уплътняване на почвата и за отстраняване на плевелите преди началото на растежния сезон;

  • Механично или химично унищожаване на плевелите: тази операция е необходима скоро след прибирането на реколтата рано напролет, за да се избегне конкуренцията на плевелите с новите издънки, които изникват от основата на растенията. Ако се поддържат правилни условия на хранене и напояване, новите издънки ще израснат бързо и ще преодолеят конкуренцията; затова през втората година след прибирането на реколтата плевене може да не е необходимо.;

  • Годишно торене: торенето с бързо усвоим азот се препоръчва за стимулиране на растежа на новите издънки; през втората година след прибирането на реколтата премахване на плевелите може да не е необходимо.

    Табл. 22. Разходи за годишните операции в една плантация с КРХ. [Източник: Изчисления на ETA по данни на Cami R., 2006 г. и Bartolini R., 2005 г.]

Годишни разходи на плантация с КРХ

/ха

% от общите разходи

Годишна амортизация на началните и крайните разходи *

295

56,2

Брануване

80

15,2

Годишно торене

100

19,0

Хербицидна обработка след прибиране на реколтата (1 път)

50

9,5

Общи разходи

525

100

1.15.3Прибиране на реколтата

  • Прибирането на реколтата обикновено не се извършва от самите фермери, тъй като изисква големи специализирани машини, които самостоятелен фермер може рядко да си позволи. Ето защо най-честото решение в Италия е прибирането на реколтата да се изпълнява от трета страна, която притежава машините и която се ангажира от купувачите на самото дървесинно гориво – те сключват договори за обработка с фермерите. Тогава фермерите отговарят само за отглеждането и поддържането на насажденията и осигуряват “постоянни дървета” на купувачите.

1.15.4Приходи

Директните приходи са представени от сумата, заплащана на фермера от купувачите на горивото. Продуктът се заплаща на тегло при единна цена около 2 € на тон свежа биомаса (обикновено 50-55% влага при прибирането). Обичайните добиви при приетите в примера условия варират между 35 и 45 тона на хектар свежа биомаса на година. При използване на отпадни води и утайка можем да допуснем, че средният добив ще се увеличи до 50 тона свежа биомаса, поради увеличеното снабдяване с вода и хранителни вещества и тяхното положително влияние върху растежа на растенията.

Други източници за приходи на фермерите представляват субсидиите съгласно Общата селскостопанска политика (ОАП), които може да се разделят на две категории:


  • Еднократно необвързано плащане: тази субсидия бе въведена с последната реформа на ОАП от 2003 г. и се изплаща на фермерите годишно и независимо от отглежданата култура и нейната продукция. Стойността на необвързаната субсидия се изчислява върху средното от директните плащания, получени от всеки фермер през годините 2000-2002 за различни производства; следователно всяка ферма има своя собствена субсидия. По тази причина (независимост от културата и трудности по изчислението) в този пример не са разгледани еднократни плащания; въпреки това, при общо изчисление на тяхната обичайна стойност в Италия, тя се определя в границите на 200 до 700 €/ха за година.

  • Субсидия за енергийни култури: тази субсидия се обвързва с производството на енергийни култури и се дава на онези фермери, които осъществяват договори с национални или европейски индустриални оператори, които преработват земеделски стоки в биогорива (както и течни и твърди биогорива). Стойността на тази субсидия е фиксирана на 45€/ха за година.

Таблица 23 показва потенциалния доход, който може да се получи от фермерите при продажба на дървесинно гориво при различни добиви. Крайната потенциална печалба след приспадане на производствените разходи е показана в крайната колонка. При среден добив 40 т/ха на година свежа биомаса нетната печалба за фермера, включително субсидията за енергийни култури, ще бъде 320 €/ха (плюс еднократното плащане, което не е взето под внимание тук). Дори при по-ниски добиви (30 т/ха), е възможно да се постигне положителен баланс, макар и минимална печалба.

    Табл. 23. Потенциален доход и чиста печалба от плантация с КРХ [Източник: Изчисления на ETA по данни на Cami R., 2006 г. и Bartolini R., 2005 г.]

Производство

(т/ха*година свежа биомаса)

Доход от гориво (€/ха)

(единична цена

20 €/t)


Общ доход (€/ха)
(доход + субсидия за енергийни култури)

Производствен и разходи (€/ха)

Потенциална печалба (€/ха)*

30

600

645

473

173

40

800

845

525

320

50

1000

1045

577

468

60

1200

1245

630

615

70

1400

1445

682

763



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет