Краткосрочна ротация на храстовидни


Едногодишните ротационни цикли



бет7/19
Дата24.07.2016
өлшемі6.68 Mb.
#219317
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   19

Едногодишните ротационни цикли имат много недостатъци:

  • високи инвестиционни разходи за засаждане (количество на посадъчния материал и засаждането of planting materials and planting),

  • ограничено количество стеблена дървесина в сравнение със съдържанието на кората, и още

  • икономически изгодната експлоатация на насаждението е по-кратка в сравнение с другите методи.

  • Този модел на отглеждане бе изоставен отчасти, когато стана ясно, че с по-продължителни ротационни цикли, напр. след 2-5 години, може да се постигнат по-висока продуктивност и по-добри добиви.



    Фиг. 20 Тополови КРХ на 2-годишна възраст. [Снимка: M. Di Candilo, CRA-CIN]

Двугодишните ротационни цикли при едноредово засаждане са модел с по-малка гъстота, т.е. от 6.000 до 10.000 растения/ха, което позволява по-добра експлоатация при по-ниски инвестиции в засаждането. Растенията разполагат с повече място за растеж и постигане на по-добро съотношение дървесина-кора. Освен това, машините за прибиране на реколтата имат по-висок работен капацитет при такива условия (до 8 км/ч). След прибирането на реколтата са приложими и двата варианта, т.е. директно производство на дървесни късчета или производство на трупчета/пръчки.

В края на първия ротационен цикъл (след две години) височината на тополите е приблизително 7-8 м. След втория цикъл резултатите от растежа може да стигнат до 10 м при диаметър от 12-15 см. Прибирането на реколтата е възможно с различни машини с режещи глави, разработени за дърводобивната промишленост.





    Фиг. 21 Прибиране на реколтата от тополово насаждение с КРХ. [Снимка: M. Di Candilo, CRA-CIN]

Наскоро бе проявен интерес към прибирането на реколтата при по-продължителни ротационни цикли от тополови насаждения КРХ (т.е. 5 години), тъй като за него са необходими по-малко вложения, постига се по-висока продуктивност и са възможни повече приложения за произведената биомаса, включително дървесни късчета, гранули и т.н.

Машините са разновидност на използваните в дърводобивната промишленост, защото средната височина на растенията при прибиране на реколтата е между 12 - 15 м, а диаметрите може да достигнат повече от 20 cм.



    1. Съхранение

Прибраната биомаса от КРХ трябва да се съхранява във фермата или в складове извън фермата, за предпочитане близо до крайния потребител. Съхранението е важно, защото за производството на енергия или за промишлените процеси е необходимо непрекъснато определено количество биомаса през цялата година, но прибирането на реколтата става само веднъж годишно през зимата. Освен това, възможността за съхранение на дървесната биомаса е едно от основните предимства на биоенергията в сравнение с останалите възобновяеми енергийни източници, като слънцето и вятъра.

Съхранението във фермата може да се осъществява на открито или на закрито. Първият вариант често се използва при производството на пръчки или трупчета, т.е. когато стъблата след отрязването са достатъчно дълги, за да позволят естествено сушене. Пръчките може лесно да се оставят на купчини по междите. Трупчетата обикновено се съхраняват на обикновени купчини или в контейнери.

Съхранението на дървесните късчета е по-сложно, защото този продукт изисква внимателна обработка, за да не загуби енергийната си стойност чрез микробиално разлагане. Има различни стратегии и съоръжения за намаляване на естественото съдържание на влага в дървесните късчета. Вероятно най-добрият вариант е да се използва отработената топлина от електростанциите или от други промишлени процеси.

Не трябва да се забравя, че потребителите на биомаса изчисляват нейното относително енергийно съдържание, а не теглото, защото те търсят реалното производство на енергия, което могат да постигнат от продукта. Ето защо преди закупуване често се вземат проби от материала и се изследват за тяхното съдържание на сухо вещество.


    1. Транспорт

Добитата биомаса от КРХ трябва да се транспортира до крайните потребители, следователно транспортните разходи влияят на цялостната икономика на КРХ и трябва внимателно да се калкулират преди инвестирането в такива насаждения.

При къси разстояния (3-5 км) може да е приемливо използването на трактори с ремаркета, но при разстояния от 30-50 км трябва да се използват камиони за ефективност на товарите. Транспортирането на разстояния над 50 км може да означава, че такива разходи са твърде високи, за да осигурят конкурентни цени на биомасата (виж раздел ...).

Потенциално отрицателните страни на транспорта може да се избегнат, като се вземат предвид следните аспекти:


  • създаване на центрове за съхранение на дървесината близо до добивните участъци,

  • проучване на пътния поток и маршрутите,

  • акуратна организация на прибирането на реколтата, товаренето и транспортирането по цялата верига за добив на биомаса, защото оптимизирането на транспортния обем е осезаемо и от екологична, и от икономическа гледна точка.

    1. Възстановяване на терена

В края на експлоатационния период на КРХ е възможно и необходимо теренът да се възстанови за по-нататъшно използване като земеделска земя. В зависимост от гъстотата на създаденото КРХ насаждение, това би могло да се извърши без затруднения с помощта на различни машини и при тополовите, и при върбовите насаждения.

Преди изваждането на останалите дънери се препоръчва обработка с хербицид през пролетта след последното прибиране на реколтата. С помощта на подходящи машини дървесните остатъци и почвата се размесват за подобряване на съдържанието на органично вещество в почвата. Друга възможност, по-подходяща за насаждения с малка гъстота е механичното изваждане на целия дънер. Освен това при този подход гнилата биомаса може да се използва за по-нататъшна обработка или за директно изгаряне и др.



  1. Икономика на КРХ производство

Решението за или против КРХ до голяма степен ще зависи от това доколко рентабилно ще бъде в сравнение с производството на други земеделски култури. Това се влияе от редица фактори като добив, производствени разходи, пазарни цени както и договорните задължения, възможности за субсидии и др. Преди създаването на КРХ, трябва да бъде изготвен бизнес план за оценка на рентабилността в съответствие с местните пазарни условия и обстоятелства. В приложението глава 8,5 е показан примерен бизнес план.

Тази глава дава някои представи за възможностите за генериране на доходи от КРХ, диапазони на платежоспособност, разходите за производство, трудови изисквания и договорни въпроси. Прави се сравнение между дългосрочното КРХ и краткосрочното производство на зърнени култури и се изтъква възможността за допълнители доходи като партньор или подизпълнител при управлението и пречистването на отпадни води.

Наред с местните власти или частните фирми, ангажирани с управление и пречистване на отпадни води, ключови играчи на пазара сключват договори с подизпълнители за посадъчен материал, засаждане и оборудване за прибиране на реколтата. Също така доставчиците на енергия / технологии са потенциални клиенти или партньори за сътрудничество.

1.3Пазари и маржове



Пазарът на биомаса за генериране на енергия в момента се увеличава не само в Европа, но и в други части на света, като има съществени разлики между различните местни пазари. Поради това е важно за производителя на КРХ да установява добри контакти в рамките на пазара на биомаса и също така да сключва фиксирани дългосрочни договори с клиенти за пласирането на произведената биомаса.

Друга възможност може да бъде използването на дървените стърготини в частно устройство за горене и продажбата на произведената топлоенергия. Допълнителна възможност за генериране на доходи от КРХ е приложението в областта на отпадните води и утайки от отпадъчни води.



С отпадни води за напояване или използване на утайки от отпадни води се намаляват разходите и производството на биомаса се увеличава. Като резултат се наблюдава по-висок добив на хектар и по-качествена продукция. Ако доходите, получени от пречистването на отпадни води и утайки са задоволителни, печалбите ще бъдат много по-високи, тъй като това е добавена стойност към приходите от по-висок добив на биомаса.

Възможности за приходи:

  • Продажба на биомаса (дървени стърготини, дървени трупчета и др.) на местния пазар,

  • Сключване на дългосрочни договори с местни доставчици на енергия,

  • Използване на стърготините за собствено производство на топлинна енергия или съвместно с друга централа(и евентуално продажба на произведеното електричество или топлинна енергия),

  • Получаване на такси за пречистване на отпадни води и утайки / използване

Таблица 3 илюстрира брутен марж за КРХ в евро на хектар за добив и цени на дървени стърготини. При обобщаване на Резултатите не се вземат предвид субсидиите, нито разходите за земята. Всички разходи за механизация, труд, лихви и режийни са включени в изчисленията.Примери за режийни са разходите за счетоводството, телефон, поддръжка на пътища и др. Изчисленията се отнасят за настоящите шведски условия, тъй като Швеция с площ от 15000 КРХ хектара за енергийни цели е доста представителен пазар. От Таблица 3 може да се заключи, че е много трудно да се постигнат положителни резултати за нисък добив или ниски цени на дървени стърготини без въвеждането на субсидия. Изключение е случаят с КРХ торени с отпадни води и утайки от отпадъчни води, ако голям дял от общия доход е получен от тяхното използване.Така например, както показва таблицата, от добив на DM 9 т / хектара * год. и цена от 5 евро за GJ се получава брутен марж от 103 евро / хектара * год.

    Табл. 9 Брутен марж в евро на хектар за добив на дървени стърготини и цени (Шведски условия, 1 MWh = 3.6 GJ, 1 t DM = 15.8 GJ). [Източник: SLU]

Цена(€/GJ)

Добив (т DM / хектара*год)

5

6

7

8

9

10

11

12

2

-236

-234

-232

-231

-229

-228

-226

-224

3

-174

-160

-146

-132

-118

-105

-91

-77

4

-113

-86

-60

-34

-8

18

45

71

5

-51

-13

26

64

103

141

180

218

6

10

61

112

163

214

264

315

366

7

72

135

21

261

324

387

451

514

Производствените разходи варират в различните държави и при различните производители поради разлики в разстоянията за транспортиране от мястото на производство на биомаса до крайния потребител, поради различна големина на култивираните площи и други фактори. Ако утайките от отпадъчни води и отпадъчните води се използват като тор, то производствените разходи ще се понижат.

Табл.4 представя производствените разходи свързани с различни цени и нива на добив. Нивото на производствени разходи 100% е изчислено при следните допускания: шведски условия, транспорт до 30 км до районната централа за топлоенергия, обработваема площ производител при ниво на добив 9 т DM/хектар*год и при допустимо ниво на разходи 90 % сравнено с нормалното Шведско отглеждане на върби, производствените разходи са 3.6 Euro за GJ.



    Табл. 10 Настоящи производствени разходи в EUR за GJ свързани с различни нива на производствени цени и нива на добив на хектар (Шведското ниво на цени е 100%). [Източник: SLU]

Нива на разходи (%)

Нива на добив (т DM / хектара*год.)

5

6

7

8

9

10

11

12

60

3.4

3.0

2.7

2.5

2.4

2.3

2.1

2.1

70

4.0

3.6

3.2

3.0

2.8

2.6

2.5

2.4

80

4.6

4.1

3.7

3.4

3.2

3.0

2.9

2.8

90

5.2

4.6

4.2

3.9

3.6

3.4

3.3

3.1

100

5.8

5.2

4.7

4.3

4.1

3.9

3.7

3.5

110

6.5

5.7

5.2

4.8

4.5

4.3

4.1

3.9

120

7.1

6.3

5.7

5.3

4.9

4.7

4.5

4.3

130

7.7

6.9

6.2

5.8

5.4

5.1

4.9

4.7


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   19




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет