Краткосрочна ротация на храстовидни
жүктеу/скачать 6.68 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Подготовка на земята и контрол срещу плевели
- Конкуренцията с плевелите е най –типичният проблем
- Преди засаждане
- Процедура на засаждане
- Качеството на използвания посадъчен материал
- Засаждането
|
Табл. 3 Относителен добив и устойчивост (%) на някои сортове върби към редица критични фактори [Source:CRA-ISCI].
С оглед получаването на маскимално високи добиви, да се увеличи броят на културите или разнообрази пейзажа съвместно с тополите и върбите могат да бъдат засаждани и други многогодишни енергийни култури. В тези случай тези култури трябва внимателно да бъдат подбрани, тъй като някои от тях, които в момента се рекламират като многогодишни са хибриди и тяхното отглеждане в някои страни може да се окаже забранено.
Голям брой от процедурите за подготовка на земята за КРХ са същите като при полските култури (например изискването за структура на почвата или оранта). Въпреки това тъй като тополите и върбите са многогодишни култури с ниска степен на растеж през първия сезон и гъстотата на засаждане е значително по – ниска в сравнение със зърнените е необходимо да се обърне значително по – голямо внимание на контрола срещу плевели преди засаждане. Конкуренцията с плевелите е най –типичният проблем, който оказва влияние на растежа при КРХ през първия сезон на растежпрез първия вегетационене период и и може да причини слаб растеж, висока степен на унищожаване на растенията и ниски добиви през целия период на използване на градината. Борбата с многогодишните плевели трябва да се води с хербициди, съдържащи глифосат още преди оранта през есента. В зависимост от редишното използване на земята може да се наложи повторно третиране със същия хербицид след няколко седмици. През пролетта през засаждане е необходимо да се третира полето с хрбицид като напри. Стомп, Флексидор, които са достъпни на пазара без допълнителна оран. Веднага след появата на първата пъпка борбата с плевелите трябва да се води само с помощта на контактни химически вещества или механично – между редовете, тъй като хербицидите засягат и насажденията и могад да причинят забавяне на растежа. През ранния стадии на развитие на КРХ площта между редовете може да бъде изорана, но на по късен етап тази процедура може да нарани кореновата система на растенията, които се развива много бързо и се намира на дълбочина 10 см в почвата. В този случай тревата в междуредията трябва да се коси. При използването на хербициди се налага използване на специфична техника включително цистерна с маркуч, който е фиксиран по дължина в междуредието. В случай, че се появи значителен проблем с плевелите прилагането на глифозат рано на пролет през втория растежен сезон може да бъде добро решение когато реколтата е прибрана преди това. Ако борбата с плевелите е била успешна през първите два сезона короната на дарветата ще предотврати развитието на сенколюбивите плевели. Най – често развитието на плевелите след прибирането на реколтата при КРХ е значително по – слабо, поради здравата коренова система и бързият растеж на храстовидните. Някои плевели остават през целия период на използване на градината без обаче да оказват сериозно влияние върху продуктивността, но спомагат за задържане на влагата в почвата и възприпятстват ерозията й. Нещо повече останалата растителност увеличава биологичното разнообразие и представлява естествен хабитат за редица насекоми и птици. Следователно твърде строгият контрол срещу допълнителната растителност няма нито икономическа нито екологична полза. (Виж. сн. 7). 
Фиг. 7 Другата растителност в градината не трябва да възпрепятства растежа при КРХ след определена фаза на развитие. [Снимка K. Heinsoo, EAU] Преди засаждане е необходимо да се определи общият вид на градината, който да отговоря на планираната система на управление и прибиране на реколтата. Например необходимото разстояние между редовете, което да позволява използването на машини за механичен контрол срещу плевели и прибиране на реколтата без да бъдт наранявани стъблата на растенията. От практическа гледна точка е препоръчително границата на парцела да бъде най –малко 8 м, което да позволи на машините да обръщатае ограничена от . От друга страна, в местата с тежки почви и високо съдържание на влага кореновата система на растенията може да се развие допълнително. Максималната дължина на редовете е ограничена от използваната техника за прибиране на реколтата и трябва да бъде до 200 м. The maximum row length is limited by the harvesting technique off-load needs – for example for a harvester with an integrated trailer it should be kept to less than 200m. Широките граници на парцела спомагат за увеличаване на биоразнообразието, но в случайте на твърде големи парцели се намалява добивът на хектар. Твърде големият парцел на КРХ може и да намали възможностите за субсидиите за енергийни култури. Нещо повече при определяне общият вид на градината трябва да се има предвид и техниката, необходима за прилагане на утайките и отпадните води. Рационално е границите на парцела да се използват за подземна тръба, посредством която може да се отведе отпадната вода до градината за КРХ. Друг фактор, който трябва да бъде взет под внимание е наличието на електрически стълбове за високо напрежение в рамките на градината за КРХ. Върбите и тополите могат да достигнат до 4 – 6 м височина. От друга страна на фермерите, на които се предлага да използват отпадните води и утайките за напояване и торене на КРХ е необходим достъп до електричество за да могат да работят помпите. Ширината на задължителната зона за сигурност около електрическите стълбове зависи от напрежението и и трябва да е в съответствие с изискванията на местните власти. Ползата от тази площ на засаждане може да бъде увеличенаако такива зони за сигурност се планират да останат на лицевата част на парцела. Най - често срещаната форма на КРХ представлява двуредови насаждения с разстояние 0,75 см помежду им и 1,5 м между редовете. В този случай машините имат възможност да оперират в широк коридор и не нараняват растенията нито тръбите за напояване. Разстоянието между растенията в редовете варира и зависи от редица фактори. Обикновено гъстотата при засаждане на тополите е по – ниска от тази на върбите, което се дължи на техния по – интензивен растеж. По- голямата гъстота води до по – висока продуктивност на хектар. От друга страна обаче съотношението дъвро/кора при тънките клони е по – ниско и това води до намаляване на енергийната стойност на получените пелети. Прибирането на реколтата при по –гъстите насаждения трябва да се извърши в относително кратки срокове за да се предотврати конкуренцията между растенията в случай на различни фази на развитие. Относителните разходи за засаждане зависят силно от броя на растенията на единица площ. Имайки предвид всички тези фактори може да се направи извода, че на един хектар площ КРХ трябва да има от 12 до 18 000 върби, засадени на разстояние 0,50 и 0,75 см в редове. Препоръчванатагъстота на засаждане при тополите е от 8 до 12 000 растения на хектар. По – ниската степен на гъстота води до намаляване на разходите при засаждане, но като резултат се наблюдава увеличение на проблемите с плевелите. Нещо повече в този случай високата продуктивност на единица площ може да бъде достигната на много по – късен етап. Една възможна схема на засаждане е показана на фиг. 8. Ако комбайнът, който ще бъде използван изисква различно разположение на парцела (редове с еднакви разстояния, дреги разстояния между редовете и др.) трябва да бъде направена алтернативна схема на засаждане имайки предвид фактори като средна гъстота на рстенията и площта необходима за евентуално поставяне на тръби за напояване.
Фиг. 8 Типичен изглед на парцел, засаден с върби където всяко растение е маркирано с А. Общият вид на градината трябва да позволява използването на специални комбайни за прибиране на реколтата. [Снимка: K. Heinsoo, EAU]
С оглед да се осигури устойчивост на КРХ за целия период на използване трябва да се прилагат добри практики както по отношение на използвания посадъчен материал така и по отношение на техниките за засаждане. Качеството на използвания посадъчен материал е от голямо значение и той трябва да бъде закупуван само от лицензирани производители. В някои страни се изисква фактурата от закупуване на посадъчния материал при кандидатстване за субсидии. Трябва също да се има предвид, че някои сортове, които са регистрирани не могат да бъдат продавани или развъждани без изричното разрешение на техния създател. Посадъчният материал обикновено се произвежда в маточни стопанства през периода декември – март преди сезона на растеж. Този период гарантира, че пъпките на растенията все още не са се развили и качеството на посадъчният материал е оптимално. След развитие на пъпките развитието на кореновата система е силно затруднено поради съществуващата тенденция за значитени загуби на влага. Засаждането на подобен материал трябва да се избягва. За да се осигури достатъчен по количество висококачествен посадъчен материал от различни сортове е необходимо да се поръча на развъдните стопанства още през есента или ранната зима преди сезона на засаждане. В случай, че засаждането на клонките веднага след получаването им не е възможно, посадъчният материал трябва да се остави на съхранение в хладни помещения при температура -2 ; -4 ºC, и подходящо ниво на влага. С цел да се предотврати загубата на влага растенията трябва да бъдат опаковани в полиетиленови чували. В този случай те трябва да бъдат контролирани от време на време за появата на плесени. Клонките трябва винаги да се поставят в тяхното естествено положение – изправени с върха нагоре. По време на транспорта и преди засаждане посадъчният материал трябва да се държи на хладно и да не бъде изложен на директна слънчева светлина. В зависимост от машините за засаждане, посадъчният материал трябва да е на пръчки с дължина 15-25 см. ПРи доставка дължитана на пръчките може да бъде до 2-3 м, но преди засаждане те трябва да бъда нарязани за достигане на подходяща дължина , която да им позволи да преминават през главата на машината за засаждане Step Planter. Диаметърът на високачествения посадъчен материал е 1-2 см по средата на пръчката. Тополовите пръчки трябва да имат една здрава пъпъка на 1 см под мястото, на което са отрязани. Качественият контрол може да бъде извършен посредством поставяне на . няколко пръчки във вода при стайна температура и с достъп до дневна светлина в продължение на 14 дни. През този период здравият посадъчен мателиал от двата типа трябва да развият видими корени и разпукване на пъпките. Няколко дни преди засаждане е препоръчително пръчките да се поставят в контейнер с вода при стайна температура с оглед ускоряване на растежа им. Важно е да се провери правилното поставяне на посадъчния материал при опаковането му с върховете нагоре (Виж. сн. 9). Някои доставчици отбелязват върховете на пръчките за да се осигури правилната им вертикална орентация. 
Фиг. 9 посадъчен материал съхранен в канавка с наличие на вода, което дава възможност на кореновата система да се развие бързо след засаждане през пролетта . [Снимка: K. Heinsoo, EAU] Засаждането трябва да бъде извършено през пролетта след последната фаза на контрола срещу плевели и подготовка на почвата, когато температурата е над +5 ºC . Това е необходимо с цел да се ускори старта на растежа. Засаждането трябва да се извърши колкото е възможно по – рано за да се използва влагата от топенето на снега. Ако прогнозата е за сух сезон след периода на засаждане, то в този случай е необходимо предварително пръчките да се държат по – дълго време във вода. Третирането на върховете на пръчките с препарати за растителна защите е препоръчително. 
Фиг. 10 Използване на верига за спазване на необходимото разстояние между растенията при засаждане . [Снимка: A. Ramos Fernandez, ASAJA] Ако се използва машина за засаждане, по процесът трябва да се извърши в сътветствие с указанията за работа с машината. Ако засаждането е рачно трябва да се направи дупка и пръчките трябва да се поставят като 1 см от върха им остава над почвата. При тополите най –горната пъпка трябва да остане над почвата. (Виж Фиг. 10 ).
жүктеу/скачать 6.68 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|
