Резервна система в случай на повреда: Тъй като притокът на отпадните води варира значително през годината (напр. притокът от силни води след тежки дъждове, сезонните пикове в броя на хората в летните курортни зони и т.н.), монтирането на резервна система ще осигури екологична безопасност на напояваните с отпадни води КРХ. Освен това едно краткотрайно спиране в транспортния тръбопровод на отпадните води в неговата изходна точка може сериозно да засегне дългосрочната инвестиция през период на засушаване. Най-добрите решения, разбира се, са да се осигурят малко по-големи водохранилища за отпадните води, съответстващи на очаквания среден приток и да се направи кладенец близо до обекта с КРХ. При планирането може да се разгледат икономически по-ефективни варианти, включително изграждането на буферна зона с други култури, които не се използват за храна, около КРХ и наличието на преносими цистерни с вода.
-
Създаване на градина – Управление на културите
Този раздел описва основните дейности за управление на КРХ, чиято цел е да се постигне максимална продуктивност на насаждението и да се сведат до минимум възможните отрицателни въздействия. Предложени са практически решения за борба с вредителите, прибирането на реколтата и съхранението, както и за транспортирането на биомасата и възстановяването на терена след отглеждане на КРХ.
Фиг. 14 КРХ от върби в Северна Ирландия. [Снимка: J. Gilliland, UFU]
-
Борба с вредителите
Тополите и върбите са чувствителни гостоприемници на най-разнообразни вредители, като патогенни гъби, листоядни насекоми и в по-малка степен вируси. Гъбните заболявания са най- честия вредител по КРХ, особено в районите с влажен климат, а през последните 20 години монокултурните насаждения от върби и тополи спомогнаха за разпространението на такава заплаха.
Листна ръжда
От гъбните заболявания листната ръжда е най-добре позната и опасна и се причинява от редица гъби от род Melampsora. До преди 30 години Melampsora spp. (ръждите по тополата) не бяха така широко разпространени в Европа, тъй като се наблюдаваха само през есента и в разсадници, където гъстотата на растенията е видимо по-голяма. Освен това, резистентните клонове изглежда понасят ефективно ниския гъбен натиск. Но от средата на 80-те години на миналия век се появиха нови и по-преносими видове Melampsora spp. (т.е. M. larici-populina), тъй като по-големите плантации се създаваха от по-малко генетически раздалечени вариетети на тополата. Подобни данни се наблюдават и за върбата.
Фиг. 15 Върби, поразени от листна ръжда. [Снимка: И. Димитриу, SLU]
Листната ръжда напада листата и стъблата (виж Фигура 2 по-горе сн. 15); видимите последици от това заболяване са преждевременното опадване на листата и намаляване на добива. Различните видове и клонове на тополата и върбата проявяват различни степени на чувствителност към разнообразните видове и раси на Melampsora. Резистентността или поносимостта към тези гъби се променя с времето и има многобройни наблюдения на нова специфика, особено в големи блокове с растения от един вариетет.
Като се има предвид, че насажденията с КРХ изискват минимално влагане на химикали и че употребата на фунгициди ще намали икономическите, практическите и екологичните ползи от насаждението, изглежда агрономическите мерки и селекцията са най-добрите начини да се помогне на фермерите и да се повиши рентабилността на КРХ. Опитът на Ирландия показва, например, че мултиклоналната, а не моноклоналната върба издържа повече и подобрява резистентността си срещу такива заболявания. Използването на фунгициди като че ли е оправдано само в питомниците, като в Европа се предлагат различни фунгициди.
Насекоми
В насажденията КРХ обитават много и различни видове насекоми и докато повечето увеличават биологичното разнообразие, няколко от тях могат да атакуват тополовите и върбови дървета и да нанесат сериозни щети на плантацията. От тях с най-голямо значение са бръмбарите Chrysomelides, като най-важните листоядни насекоми при върбата и тополата
Фиг. 16 Главни листоядни насекоми при тополата (Chrysomela populi възрастно насекомо и яйца). [Снимка: T. Baschieri, CRA-CIN]
Най-честият резултат от такива атаки на бръмбара е намалена листна площ и впоследствие намален растеж на културата, но други насекоми могат да предизвикат разкъсвания е места за инфекция, които отварят пътя за развитие на други заболявания. Правилното използване на агрономическите указания, особено използването на генетично раздалечени клонове може да помогне да се намали въздействието на тези насекоми както и да се стимулира развитието на естествени контролни механизми. Ако е възможно, трябва да се подкрепи присъствието на местни птици и насекомоядни бозайници чрез създаване на типични хабитати, като живи плетове, и защита на съседните вече съществуващи гори.
Има и много инсектициди, но тяхното приложение не е практично в КРХ насажденията след тяхното създаване, тъй като това може да е нерентабилно, а и би увредило много полезни насекоми, които не представляват заплаха, и затова в повечето случаи не се препоръчва. Използване на инсектициди може да се препоръча за млади КРХ насаждения, т.е. когато дърветата не са много високи и само в случай на много сериозна атака, т.е. на 100 или повече възрастни насекоми на квадратен метър земна площ.
В популациите на бръмбарите може да има значителни колебания от година на година. Трябва да се обръща внимание на гниещата дървесина около плантацията, където насекомите презимуват. В миналото понякога инсектицидите се разпръскваха по границите на КРХ, за да се създаде “защитна мрежа” срещу бръмбарите, когато те се опитат да реколонизират насаждението от своите зимовища рано напролет.
За върбите бе препоръчвана употребата на хлорпирифос (дурбан) за борба с личинките на дългоножката, т.е. ларвения стадий на Tipula, заедно с хербицидна обработка преди появата им.
За по-старите тополови насаждения се предлага третиране срещу Chryptorynchus lopethy с “Орбит”.
Други животни
Пасящите животни като зайци и сърни могат да повредят КРХ, особено през първата година или след прираста след прибирането на реколтата, когато културите са млади и вкусни. Такива бозайници могат да окажат значителен натиск върху КРХ и често ограждането на насаждението е единствената ефикасна мярка за защита на младите растения от изяждане. За съжаление ограждането е много скъп вариант и обикновено е неподходящо за рентабилността на КРХ.
Фиг. 17 Повредени издънки от сръндак (lляво). [Снимка: K. Heinsoo, EAU]
-
Прибиране на реколтата
Според различните модели на отглеждане на културите (европейска или североамериканска гъстота на засаждане), вида (върба или топола), географската ширина (Северна или Средиземноморска Европа) и крайната употреба на продукта (дървесина, дървени изделия, хартия), прибирането на реколтата е процес, за който са разработени различни технологии и процеси. В отглеждането на 3-5-годишни върбови КРХ в Северна и Средна Европа и на 1-5-годишни тополови КРХ в Средна Европа има разлика и особено в средиземноморските страни. Същевременно, като че ли върбовите КРХ са добре установена възможност и в Южна Европа.
Някои практики са общи и за двата вида, например, за да се стимулира развитието на повече издънки, понякога се препоръчва да се отрежат стъблата след първата зима, но в други случаи характерните особености и процедурите са ясно определени.
Фиг. 18 Прибиране на биомаса във върбово КРХ насаждение със Нордик Биомас Стемстер MK II. [Снимка: Nordic Biomass]
Прибиране на реколтата от върби
Обикновено върбите (Salix ssp.) имат между 2-5-годишен цикъл на ротация, тъй като този период предлага най-добрата възможност за производство на биомаса при условията на Севера. Тук параметър с решаващо значение е диаметърът на издънката, тъй като най-често използваните и ефективни машини за прибиране на реколтата от върба могат за режат безпроблемно само издънки с диаметър до 8 cм. Прибирането на реколтата се извършва от ноември до март, след опадването на листата и преди формирането на пъпките, т.е. когато дънерите са в своята спяща фаза и хранителните вещества са складирани в подземните части на растенията, а съдържанието на влага в дървото е на минимално равнище (около 50%).
Несъмнено зимният период предлага по-голяма възможност за фермерите, тъй като това е обикновено по-спокойна част от годината от гледна точка на работното натоварване, но точно през този период почвите са най-влажни (ако не са замръзнали) и е възможно да се предизвика отъпкване на почвата и повреждане на структурата й. За да се избегнат тези нежелани въздействия са проучени специфични машини за прибиране на реколтата с големи гуми. Отлагането на прибирането на реколтата до края на зимата или началото на пролетта може да бъде вредно за културата, тъй като резервите отложени в корените и стъблата се мобилизират за издънките. Отстраняването им в този стадий би нанесло щети, защото културата може да загуби енергия и да забави израстването на нови издънки, и да доведе до по-голяма конкуренция с плевелите.
Критични критерии за избор на време за прибиране на реколтата, оборудване и методи:
-
Диаметър на издънките не повече от 8 cм,
-
Подходящо време за прибиране през зимата от ноември до март,
-
Минимално съдържание на влага в дървесината (около 50%),
-
Опасност от отъпкване на почвата (т.е. на влажни почви),
-
Наличие на съоръжения за сушене,
-
Изисквания на крайните потребители за продукта и качеството.
В зависимост от изискванията на крайния потребител, наличните машини и съоръжения за сушене е възможно дървесината от КРХ да се прибира под формата на късчета, пръчки или трупчета.
Ръчното рязане също е широко разпространена практика. Обаче, ръчното прибиране е икономически оправдано и се препоръчва само за малки по площ насаждения с КРХ или когато разходите за въвеждане на скъпа техника са недопустими.
Дървесни късчета
Директното наситняване е процес, при който културата се отрязва и раздробява в един етап. Получените “мокри” материали след това трябва да се изсушат, за да се избегне загубата на енергийната им стойност от микробиално разлагане. Машините, пригодени за извършването на тази операция, се състоят от модифицирани режещи глави, монтирани на стандартни машини (например за прибиране на фураж или захарна тръстика). Стъблата се отрязват, наситняват и се прехвърлят в ремаркета. Тази операция е много ефективна по отношение на времето, но изисква по-нататъшна обработка на прясно нарязаната дървесина, тъй като нейното съдържание на влага е все още доста високо (около 50%).
Фиг. 19 Наситняване с КЛААС HS-2 (lляво) и КРОУН с дърворезен хедер (дясно). [Снимка: CLAAS, KRONE]
Сушенето на биомасата е енергоемка и скъпа дейност, която изисква специални съоръжения, за да се избегне загряването на пресните късчета дървесина до 60°C и началото на разлагане и в крайна сметка загуба на тяхната енергийна стойност (до 30%). Трябва да се има предвид предотвратяването на този процес на разлагане, обикновено осъществяван от бактерии и гъби, с нежелателно образуване на спори. Изпитани са и се използват с положителен резултат различни системи за механична аерация, сушилни подове, зърносушилни и т.н. Но тяхното използване в повечето случаи не е икономически изгодно. Естественото въздушно сушене също е вариант, ако не е възможно да се използва остатъчната отработена топлина от електростанции или промишлени процеси.
Тези машини за прибиране на реколтата (виж таблица 7) имат работен капацитет до 1 ха/час и обикновено се използват от подизпълнители или кооперативи на производители поради високите капиталовложения, необходими за закупуването им. По-малки режещи приспособления за прибиране на реколтата могат да се монтират на трактори за по-малки насаждения на ограничени площи.
Табл. 7 Машини за прибиране чрез рязане и наситняване. [Източник: ATB – Agrartechnik Bornim, 2006]
Компания
|
Аустофт Лимитид (Австралия)
|
Клаас Харсе-винкел
|
Хютман ГмбХ (Германия)
|
Лохнер, Пройс ГмбХ (Германия)
|
Название на модела
|
Аустофт 7700/240
|
Саликс хедер HS-2
|
Дърворезачка 750
|
Модел Гьотинген
|
Тип
|
Комбайн за захарна тръстика
|
Хедер
|
Хедер
|
Дърворезач
|
Развоен статус
|
Прототип
|
Малко производство
|
Прототип
|
Прототип
|
Собствено тегло (в кг)
|
12.500
|
1.300
|
2.000
|
1.200
|
Основна машина
|
самоходна
|
Claas chipper Jaguar
|
Krone chipper
BIG X V8
|
трактор
|
Мощност, основна машина (в киловати)
|
216
|
≥ 235
|
≥ 360
|
≥ 75
|
Брой на редовете
|
2
|
2
|
2
|
1
|
Разстояние между редовете (в метри)
|
0,75 + ≥ 1,4
|
0,75 + ≥ 1,5
|
0,75 + ≥ 1,5
|
≥ 0,9
|
Макс. Диаметър на стъблата (в мм)
|
< 70
|
< 70
|
< 70
|
< 120
|
Средна дължина на отрязване (в мм)
|
> 80
|
5 - 40
|
5 - 30
|
50 - 100
|
Масов дебит (т сухо вещество/ха)
|
10 - 25
|
10 - 30
|
20
|
5 - 10
|
Прибрана площ (в ха/час)
|
0,25 – 0,62
|
0,25 – 0,75
|
0,5
|
0,12 – 0,25
|
Разходи, без ДДС (в €)
|
175.000
|
100.000
|
-
|
< 30.000
|
Пръчките са стъбла с цялата им дължина и тяхното прибиране е възможно с различни машини (виж Таблица 8). Пръчките се подреждат на междите или на определено място във фермата. Естествената вентилация през подредените пръчки пречи на повреждането на тези материали и на започване на гнилостни процеси. Чрез използването на пролетните и летните температури протича естествен процес на сушене, който може да намали съдържанието на влага до 25-30%. След този процес наситняването на пръчките изисква повече енергия, тъй като те стават много по-твърди. Освен по-високия разход на енергия, получените дървесни късчета са с по-малка хомогенност по форма. По тази причина често избраният метод е наситняване на пресен материал, когато от значение е размерът и качеството на продукта. Първият вариант може да се използва само при ограничено производство на културата.
Табл. 8 Машини за прибиране на цели пръчки. [Източник: ATB – Agrartechnik Bornim, 2006]
Фирма
|
Нордик Биомас (Дания)
|
Бо-Францен (Швеция)
|
Стен Зеегерслат (Швеция)
|
Тимбърджак
(САЩ)
|
Название на модела
|
Машина за прибиране на цели пръчки
|
Фрьоббеста 92
|
Емпайр 2000
|
TJ 720
|
Тип
|
Рязане и наситняване
|
Рязане и наситняване
|
Рязане и наситняване
|
Само рязане
|
Връзка с основната машина
|
влачена
|
влачена
|
самоходна
|
преносим
|
Развоен статус
|
прототип
|
прототип
|
Прототип
|
Малко производство
|
Собствено тегло (в кг)
|
< 3.000
|
3.100
|
9.800
|
340
|
Основна машина
|
трактор
|
трактор
|
самоходна
|
Горска резачка
|
Мощност на основната машина (в)
|
≥ 50
|
≥ 80
|
140
|
≥ 61
|
Брой на редовете
|
1
|
2
|
2
|
променливо
|
Разстояние между редовете (м)
|
променливо
|
0,75 + 1,50
|
0,75 + 1,25
|
променливо
|
Макс. Диаметър на стъблата (в мм)
|
≤ 70
|
≤ 70
|
≤ 70
|
≤ 200
|
Масов дебит (т/ха)
|
-
|
20
|
26
|
3 - 4
|
Прибрана площ (в ха/ч)
|
-
|
0,45
|
0,77
|
0,07 - 0,1
|
Разходи
|
-
|
50.000
|
134.000
|
27.000
|
Получаването на трупчета е междинен вариант между дървесните късчета и нарязаните пръчки, защото стъблата се нарязват на малки трупчета с дължина 5-10 см. Този процес също работи много добре с машини, разработени за различни цели (напр. За производство на захарна тръстика). Сред нарязването трупчетата се прехвърлят директно в придружаващото ремарке за транспортиране до крайния потребител или до склада за съхранение. Както при процеса на естествено сушене, прилаган при пръчките, по време на съхранението на трупчетата между тях трябва да има достатъчно пространство, за да могат да се съхраняват без загуби от разлагане. Ако е необходимо, може да се извърши окончателно наситняване за крайния потребител.
Прибиране на реколтата от тополи
Тополите от насаждения с КРХ може да се режат на всеки 1-5 години в зависимост от различната гъстотата на насажденията, която варира съответно от 10.000 до 14.000 растения/ха, от 6.000 до 10.000 растения/ха и от 1.000-1.500 растения/ха (североамерикански модел на отглеждане).
Прибиране на реколтата при тополи на едногодишна ротация е предпочитан вариант, тъй като в края на растежния период стъблата с диаметър приблизително 6 см не е нещо необичайно. В края на първия ротационен цикъл височината на тополите може да достигне 3.5 – 4 м, от втория цикъл производството трябва да се увеличи още повече до височина на стъблата над 6 м.
За рязане на тези млади тополи се използват традиционни машини с известни модификации (например за прибиране на царевица или груб фураж). За съжаление разработените машини за прибиране на реколтата в Северна Европа са често твърде тежки за по-леките почви в Южна Европа и ако се използват, те може да повредят структурата на почвата.
Достарыңызбен бөлісу: |